Решение по адм. дело №283/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроццесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Г. Т. К. от гр.Търговище, [ЕГН], срещу ЗППАМ № 25-1993-000079/25.05.2025 г., издадена от Н. И. И. - старши полицай (водач на патрулен автомобил) в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Търговище при ОДМВР - Търговище - "временно отнемане на СУМПС" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се твърди, че атакуваната ЗППАМ е незаконосъобразна, тъй като липсват законоизискуеми реквизити в същата. Към момента на издаване на ЗППАМ твърдяното обстоятелно, представено от административно наказващия орган като основание за налагане на принудителната административна мярка, а именно нарушението по чл. 174 ал.З пр. 1 от ЗДвП не е налично в доказателствената съвкупност по административно наказателната преписка. Не е връчен акт за установяване на административното нарушение, няма и издадено Наказателно постановление за твърдяното нарушение, които пороци препятстват възможността на жалбоподателя да осъщести адекватно правото си на защита пред административните органи. Принудителната административна мярка, която в зависимост от ситуацията би могла да има превантивен или преустановителен характер се предприема с цел да се предотвратят вредните последици от извършеното нарушение. Такова административно нарушение обаче предвид липсата на издадено НП означава, че не е налично към момента на издаване на ЗППАМ поради което същата се явява издадена без правно основание. Сочи, че целта на закона с налагането на тази принудителна административна мярка е да се ограничи вредното влияние на евентуално извършено нарушение по ЗДВП върху обществото. В конкретния случай обаче, липсват законоизискуеми реквизити в атакуваната заповед по отношение на основнието за налагането на тази мярка. Съгласно чл. 142 ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е неразривно свързано както с установяването на фактическите основания за издаване на акта, така и с посочване на тези факти ясно и недвусмислено в диспозитива на този акт. При посочената липса на доказателства, заповедта се явява издадена при липсващо фактическо основание, което от своя страна съставлява нарушение и на материалния закон. Неизпълнението на изискването на чл. 170 ал. 1 от АПК, съгласно който административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му води до неговата незаконосъобразност. В този смисъл е и Решение № 1164/02.03.2015 г. по адм. дело № 6741/2014 г. на ВАС на РБ. Изгага доводи, че посоченото нарушение обосновава извод за незаконосъобразност на атакуваната ЗППАМ, тъй като съществен елемент от контрола за законосъобразност, който съдът дължи, е дали материалният закон е бил приложен правилно, което предполага и посочването на всички обстоятелства, изискуеми по закон в диспозитива на административния акт. В съдебно заседание и по съществото на спора жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна взема становище чрез гл.юрк. Л.Ж., моли да се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед за прилагане на ПАМ. Сочи, че полицейските служители са се опитали да извършат проверка на жалбоподателя за употреба на алкохол. Същия е отказал да бъде изпробван с техническо средство. Отказал е да получи и талон за медицинско изследване на кръвна проба. По преписката фигурира докладна записка, изготвена от един от служителите извършили проверката, която обяснява дългото време, в което е продължила проверката, а именно жалбоподателят дълго време е симулирал, че се е опитва да подава въздух, поради което и не е успял да бъде изпробван с техническо средство. На практика това е отказ. Служителите са се опитали да връчат и талон за медицинско изследване. В докладната записка е посочено, че жалбоподателят в момента, в които те са изготвили документите се е заключил в автомобила си и се направил на заспал, поради което е отнело време и да се опитват да осъществят контакт с него - да го събудят за да отключи автомобила, да му бъдат връчени документите. Това обяснява късният час, който е отразен в талона за медицинско изследване. Безспорно същия е отказал да бъде изпробван с техническо средство, безспорно няма дадена кръвна проба, с което е осъществен състава на нарушението по чл.174, ал. 3 от ЗДвП. Т.е., осъществени са предпоставките за прилагане на ПАМ. Не счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на административния акт. Моли за решение в този смисъл.

Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Производството по издаване на оспорената заповед е започнато служебно във връзка със съставен АУАН № GA1345400 / 25.05.2025 г., за това, че на 25.05.2025 г. около 04:43 часа в гр.Търговище на [улица]като водач на МПС - ПОРШЕ КАЙЕН с per. № [рег. номер] , жалбоподателят управлява собствеия си лек автомобил, като същия отказва да му бъде извършена проверка за наличието на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARBA-0077.

Издаден е бил Талон за изследване № 289286 от 25.05.2025 г. Приложени към доказателствата са копие на неизползваните стикери по чл.3, ал.3 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ЗППАМ № 25-1993-000079/25.05.2025 г. от Н. И. И. - старши полицай (водач на патрулен автомобил) в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Търговище при ОДМВР – Търговище - "временно отнемане на СУМПС" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Приобщени към доказателствения материал са: Докладна записка рег.№ 1993р-10450/27.05.2025 г. изготвена от мл.инсп. М. С., График рег.№ 1993р-9848/16.05.2025 г. за работата на състава от ППД при РУ - Търговище на двусменен режим на работа за м.май 2025 г., Ежедневна ведомост за разстановката на силите и средствата на 24.05.2025 г. на група ППД при РУ – Търговище, Удостоверение рег.№ 363000-19672/06.06.2025 г. за заемани към 25.05.2025 г. длъжности от служители на ОДМВР – Търговище, Удостоверение за завършено обучение за работа с технически средства за контрол на пътното движение на Н. И. И., Удостоверение за завършено обучение за работа с технически средства за контрол на пътното движение на М. Д. С., Заповед № 8121з-329/22.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на технически средства за извършване на проверки за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По отношение компетентността на издателя на акта:
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и изричното оправомощаване.

Съгласно цитираната разпоредба принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. Приобщени към доказателствата са: 3аповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП, да използват технически средства и системи за измервания и контрол и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, Заповед № 363з-803/10.04.2024 г. на директора на ОДМВР - Търговище за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР - Търговище да издават ЗППАМ по ЗДвП, 3аповед за заместване № 363з-770/05.04.2024 г. на директора на ОДМВР – Търговище, Заповед № 363з-372/20.02.2024 г. на директора на ОДМВР - Търговище за определяне на длъжностни лица от звената в ОДМВР - Търговище, осъществяващи охранителна дейност по чл.14, ал.2, т.1 или т.2 от ЗМВР, които да извършват контролна и административнонаказателна дейност по ЗДвП и КЗ, Заповед № 363з-604/19.03.2024 г. за допълнение на Заповед № З6Зз- 372/20.02.2024 г. на директора на ОДМВР – Търговище. Приложен е акт за встъпване в длъжност от 23.07.2018 г. и Заповед №363з-770/05.04.2024 за преназначение по отношение на издадетеля на ЗППАМ. С оглед цитираните заповеди, оспореният акт е валидно издаден от оправомощено по надлежния ред с нарочна писмена заповед и въз основа на законово учредена делегация.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:
В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН № GA1345400 / 25.05.2025 г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – отказва да бъде извършена проверка с техническо средство. Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ.

Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

От жалбоподателя не са наведени конкретни твърдения и съдът при извършената служебна проверка, не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, което е започнало при извършване проверка на водач, управляващ пътно превозно средство.

Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Следва да се приеме, че административният орган, преди издаване на ЗППАМ, е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 АПК, в принципа за законност – чл. 4, ал. 2 АПК и в принципа за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 АПК.

Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на оспорения акт.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, на което основание е издадена процесната заповед, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като по т. 1 б. "б" законодателят е въвел и такава за временно отнемане на свидетелство за управление на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. При наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

От доказателствата по делото се установява, че в конкретния случай са възникнали гореописаните, регламентирани в закона материалноправни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ – налице е отказ. Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки могат да се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, т.е. ПАМ имат превантивна, преустановителна и възстановителна цели. Следователно ПАМ не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а е насочена към правните последици от неправомерното му поведение. Въз основа на общата делегираща норма на чл. 22 ал.2 ЗАНН в Глава Шеста от ЗДвП са предвидени принудителните административни мерки, чиято цел е ясно формулирана в разпоредбата на чл. 171 ал.1 ЗДвП: прилагат се за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. При прилагането на предвидените в ЗДвП принудителни мерки от една страна стои засягането на придобитите от водача на МПС права, а от друга осигуряване на безопасността на движението по пътищата, която е пряко свързана със защитата на живота и здравето на участниците в това движение. В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт.

При спазване на чл. 170, ал. 1 АПК ответникът е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. В тежест на оспорващия е да установи факти, от които черпи права, като обори констатациите на административния орган. Липсват доказателства, които оборват по категоричен начин горепосочените фактически установявания.

Следва да се подчертае, че законът, в разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, не е обвързал прилагането на мерките за принуда с образуването или приключването на административнонаказателното производство с влязло в сила наказателно постановление, в която връзка е без значение факта, че не е издадено НП. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Същият е оформен по надлежния ред като изрично е вписан отказ на жалбоподателя да го получи. ЗППАМ може да бъде отменена, ако не е доказано реално предложение за изследване и отказ. Достатъчно за доказване на отказа от медицинско изследване е надлежно оформен талон, подписан от полицейския служител и удостоверен от един свидетел, съгласно изискванията на наредбата. Формалното му оформяне не подлежи на преценка в настоящото производство. В настоящия случай отказът е надлежно отразен, включително с имената, длъжността и подписа на свидетел, и не са представени убедителни доказателства, че на жалбоподателя не е била предоставена реална възможност за изследване или че е бил във физическа или психическа невъзможност да разбира действията си.

Предмет на съдебен контрол е ИАА за правилността, на който важат визираните в чл.146 АПК основания. Отделно АУАН се ползва и с презумптативна доказателтвена сила.

Жалбоподателят не обори по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка фактическите констатации, поради което настоящият състав на съда приема наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 1, б "б" от ЗДвП, въпреки указанията на съда с насрочване на делото. Всички доказателства поотделно и в своята съвкупност сочат законосъобразност на акта. АУАН е издаден, но е отказано да бъде връчен.

Съдът счита, че е спазена и целта на закона. ЗППАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях и се налагат независимо от обстоятелството дали и кога ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. Със ЗППАМ се цели да се въздейства по друг начин върху адресатите, с цел препятстване на възможността за продължаване извършването на конкретно нарушение.

С оглед изложеното съдът намира, че процесната ЗППАМ е законосъобразна. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Разноски не се претендират и съдът не присъжда такива на ответната страна.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Т. К. от гр.Търговище, [ЕГН], срещу ЗППАМ № 25-1993-000079/25.05.2025 г., издадена от Н. И. И. - старши полицай (водач на патрулен автомобил) в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Търговище при ОДМВР - Търговище - "временно отнемане на СУМПС" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата.

Препис да се връчи на страните.