Решение по дело №2286/2018 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 221
Дата: 4 април 2019 г. (в сила от 4 януари 2020 г.)
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20181630102286
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2018 г.

Съдържание на акта

№ 221 / 4.4.2019 Г..

.Р Е Ш Е Н И. Е

.

.Гр.Монтана

.03.04.2019г.

.

.

.В  ИМЕТО  Н.  НАРОДА

.

.        РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публичното заседание н. единадесети март през две хиляди и. деветнадесета година в състав:

.                                    

.ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

.

.при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. №2286 по описа з. 2018г., з. да се произнесе, взе предвид следното:

.

.Производството е образувано по искова молба н. Р.Г..Г.. xxx, действащ чрез пълномощника си адв.И..И..-С. против М.Р.А. с постоянен и. настоящ адрес xxx с посочено правно основание чл.127, ал.2 от СК и. чл.127а, ал.2 от СК.

.Ищецът поддържа, че се запознали с ответницата през лятото н. 2008 година, в дискотека ,,Б.”, находяща се в град С.. Малко след това заживяли заедно. Живяли съвместно около 5 /пет/ години /от 2008г. - до 2013г., н. квартира, находяща се в град С.. От съвместното си съжителство твърди, че имат родено едно дете -А. Р. Г.. с ЕГН xxxxxxxxxx. Ищецът поддържа, че съпружеските им отношения протичали в пълна хармония и. разбирателство, като той работел н. няколко места, з. да може да издържа семейството си, з. да може М. и. д. им –А. -. да живеят добре и. да не им липсва нищо.

.Ищецът твърди, че н. 04.01.2013г., докато бил н. работа, ответницата напуснала семейното жилище и. заминала, без въобще да му съобщи з. това, като взела с нея и. невръстното им дете, което било н. 3 години. При тръгването си заявява, че ответницата взела от семейното жилище, каквото е могла да събере и. носи - лични вещи, както и. дрехи - нейни и. н. д.. Поддържа, че звънял н. М. по телефона, но тя не отговаряла н. обажданията му, както и. не отговаряла и. н. последващите му обаждания.

.Твърди, че от сестрата н. ответницата разбрал, че М. и. д. са заминали з. с.Г.., обл.Монтана, като не получил обяснения защо го е напуснала.

.Продължил да се обажда н. М. и. да я търси всеки ден, като тя не му отговаряла н. обажданията в повечето случаи, а когато отговаряла казвала, че не може да види д., както и. да не се опитва да ги търси, защото ще сменят настоящото си местоживеене, ако го стори.

.Така ищецът твърди, че живял в продължение н. две години, без да знае къде точно е дъщеря му, без да я чува и. вижда как расте. През 2015г., февруари месец, случайно разбрал, че М. xxx заедно с д. А. и. живее при сестра си н. квартира. Д. посещавало детска градина в град С.. Веднага след като разбрал това, ищецът заявява, че отишъл в детската градина, з. да види дъщеря си - А.. Един ден след това М. xxx, заедно с дъщеря им -А..

.Оттогава до настоящия момент ищецът твърди, че не е виждал дъщеря си, с майката н. д. са разделени от вече пет години. От момента н. фактическата им раздяла до настоящия момент, тяхната дъщеря - А. живее при майка си. Всички опити н. бащата н. д. да види А. са без успех.

.Към момента ищецът заявява, че живее и. работи в Ч. Р., град П.. Идва си в Р. Б. и. в град С.. Има намерение да започне работа в Г...

.Има информация, че към настоящия момент М. xxx-р Й., обл.Монтана, заедно с друг мъж. Д. А. живее с тях, но ищецът не смее да отиде там, защото е сигурен, че М. пак ще избяга с д., а той не е сигурен дали тогава ще може да разбере къде е дъщеря му. Търси контакти с М., респ. - с д. по телефона, но М. не отговаря н. обажданията му.

.Многократно се е опитвал да проведе разговори с ответницата, з. да се споразумеят, относно упражняването н. родителските права, но не се е стигнало до разбирателство и. до каквото и. да било споразумение по въпросите, свързани с местоживеенето н. д. и. неговата издръжка, а също така и. относно издаването н. задграничен паспорт и. нотариално заверена декларация-съгласие, с цел напускане пределите н. Р. Б. н. д. А., само с баща си.Предвид факта, че той работи в Ч. Р. и. има вероятност да се установи и. да работи в Г.. от една страна, а майката н. д. отказва да общува с него - от друга, намира, че следва да бъде разрешено н. д. А. да бъде издаден задграничен паспорт по искане само н. бащата и. да бъде разрешено н. д. да напуска пределите н. Р. Б. само с баща си.

.Във връзка с всичко гореизложено, моли съда да постанови решение, с което определи местоживеенето н. д. А. Р. Г.. при своята майка - М.Р.А. н. адрес: xxx; да бъдат предоставени упражняването н. родителските права н. д. А. Р. Г.. н. нейната майка М.Р.А.; да бъде определен подходящ режим н. лични отношения н. д. А. Р. Г.. с неговия баща Р.Г..Г.., като бъде постановено той да взема при себе си д. з. месец и. половина през лятната ваканция, една седмица по Коледните празници и. една седмица през пролетната ваканция; да бъде определен подходящ размер н. ежемесечна издръжка з. д. - А. Р. Г.. от нейния баща Р.Г..Г.. и. да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието н. майката М.Р.А. да бъде издаден задграничен паспорт н. д. А. Р. Г.. по заявление само н. бащата - Р.Г..Г.., както и. д., придружавано от своя баща – Р.Г..Г.. да пътува, без ограничения в броя н. пътуванията, тяхната продължителност и. времето, през което ще се осъществяват, важимо з. държавите членки н. Европейския съюз, в т. ч. Г.. и. Ч. Р., з. срок от пет години, при спазване определения по съдебен ред режим н. лични отношения н. бащата с д. - А. Р. Г.., предвид факта, че бащата живее и. работи извън пределите н. Р. Б..

.Моли з. присъждане н. разноските по делото. Към ИМ са приложени писмени доказателства. С ИМ са направени допълнителни доказателствени искания.

.В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, ответницата М.Р.А., представя писмен отговор н. исковата молба и. взема становище по предявените искове. Поддържа, че предявения иск по чл.127, ал.2 от СК е допустим и. частично основателен. Ответницата твърди, че изнесеното от ищеца в исковата молба не отговаря н. истината, с изключение н. факта, че са живяли н. съпружеско съжителство в гр.С. през 2008 - 2010 год. и. им се родила дъщеря А. -. Р. Г.. н. 23.05.2009 год. Поддържа, че макар и. кратък съвместния й живот с ищеца бил истински кошмар з. д. и. з. нея. С ищеца се запознали в гр.С. през 2008год., където живеела и. работела. Заживяли заедно, като наели квартира, тя забременяла и. почти веднага започнали кошмарите от непрекъснатите посегателства върху нея от страна н. ищеца. Твърди, че още докато била бременна, ищецът я биел и. тормозел, не преставал да злоупотребява с алкохол. В шестия месец щяла да направи спонтанен аборт, тъй като ищеца й нанесъл поредния побой.В същия период отново под въздействие н. алкохол ищецът налетял върху нея със запалена моторна резачка. Ответницата поддържа, че след раждане н. д. се надявала, че ищецът ще се поправи, ще се зарадва, че има рожба и. ще се грижи з. тях, но з. съжаление нещата станали още по-лоши. Ищецът не преставал да пие, взимал всичките й пари от майчинството, ходел по заведения, намерил си и. любовница и. двамата харчели парите, необходими з. отглеждането н. д.. Р. не желаел да работи, не го интересувало д. какви нужди има, единствено търсел алкохол и. компании. Ответницата заявява, че много пъти е пил и. в къщи и. е пушил трева, включително и. пред д..Канел компании в къщи, пиели по цяла нощ и. ги карал с малката да стоят до сутринта будни, без да се интересува как това се отразява н. д.. Също така много пъти ги е гонил от в къщи и. твърди, че обикаляла по улиците сама с д., незнаейки какво да прави и. към кого да се обърне з. помощ. Поддържа, че една сутрин 2010 год. отивала с д. н. детска консултация и. видяли ищеца много пиян в едно заведение по пътя з. лекарския кабинет.Отново бил взел всичките им пари и. ги изпивал до рано сутринта. Ищецът ги видял, излязъл от заведението и. насочил пистолет срещу нея и. срещу д., което окончателно я накарало да вземе решение да напусне гр.С. и. да се прибере при роднини в с.Г.., обл.Монтана. Твърди, че от тези стресови ситуации, н. които било свидетел, д. получило заекване в говора, д. треперело при вида н. баща си, плачело и. въпреки че се опитвала да ги сближи, то не желаело да остане насаме с баща си. Ответницата заявява, че заживяла н. семейни начала с друг мъж в с.Д-р Й., обл.Монтана. Д. постепенно се поуспокоило, тръгнало н. училище, намерило си другарчета.В момента д. има всичко необходимо з. един нормален и. спокоен живот, собствена с. с всички удобства, в училище е първа по успех, с желание се включва в извънкласни форми. Ищецът не се поинтересувал от д. си, дори видно от исковата молба /стр.3/ е, че предполага че А. е в трети клас. В резултат н. физическия и. психически тормоз през времето, когато е живяла с баща си, А. получила както заекване в говора, така и. развила се след това астма. Необходими са специални ежедневни грижи, много внимание и. най- вече спокойствие, з. да може д. да преодолее преживения стрес и. тежки моменти.Ищецът не се интересува от дъщеря си, не е способен да му създаде в бъдеще един спокоен живот.От момента н. раздялата до подаване н. настоящия отговор не е превел нито лев з. издръжка н. д., въпреки че работи в чужбина, както твърди. Моли съда да постанови решение н. основание чл.127, ал.2 от ГПК, с което местоживеенето н. д. А. Р. Г.. да бъде определено по местоживеенето н. майката, родителските права по отношение н. д. А. Р. Г.. да бъдат предоставени з. упражняване от нейната майка М.Р.А.. Ищецът Р.Г..Г.. да бъде осъден да заплаща издръжка н. М.Р.А., в качеството й н. майка и. законен представител н. малолетното дете А. Р. Г.. в размер н. 200 лв. месечно - считано от предяване н. исковете 30.08.2018 год., ведно с лихвата върху всяка просрочена вноска, както и. сумата в размер н. 2400 лв., представляваща издръжка з. минало време, а именно от 30.08.2017 год. до 30.08.2018 год., ведно с лихвата върху тази сума считано от 30.08.2018 год. до окончателно изплащане н. сумата.Да бъде определен режим н. свиждане н. бащата с д., като това става по постоянното местоживеене н. майката в с.Д-р Й., всяка последна събота и. неделя от месеца, без нощувка, като свиждането става в присъствието н. майката М.Р.А..

.По отношение н. иска с правно основание чл.127а, ал.2 от СК поддържа, че е неоснователен, като моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение искането з. издаване н. разрешение, заместващо съгласието н. майката М.Р.А. да бъде издаден задграничен паспорт н. д. А. М. Р. Г.. по заявление само н. бащата, както и. д., придружавано от своя баща да пътува без ограничения в броя н. пътуванията, тяхната продължителност и. времето през което ще се осъществяват, важимо з. държавите членки н. ЕС, в т.ч. Г.. и. Ч. Р., з. срок от 5 години.

.Поддържа, че искането е изцяло в противоречие с интересите н. д.. Бащата е отчужден от д.. Д. е с психическа и. физическа травма от преживяното в най-ранна възраст. Бащата н. практика не е полагал никакви грижи з. А., не е поемал и. най-елементарните и. нужди.Твърде рисковано би било д. да замине в чужбина с човек, от който изпитва страх, който е насадил в нея едно неприятно усещане, още повече д. е със заболяване - астма и. всяка промяна в климата или в обстановката може да доведе до непоправими последствия. Още повече, че ищецът не знае как да реагира, когато д. получи пристъп. Заявява, че е необходимо постепенно заздравяване н. връзката между бащата и. дъщеря му, работа с психолог и. педиатър, докато стресът в А. премине и. се чувства спокойна в присъствието н. баща си. Н. следващо място твърди, че не е направена конкретизация, н. време и. място н. пребиваване н. д. в чужбина, нито се установяват в какви условия ще живее д. и. къде точно, къде ще учи, кой лекар ще следи з. здравословното му състояние, с оглед спецификата н. заболяването. Заявява искания з. допълнителни доказателства.

.В срока з. отговор предявява и. насрещен иск срещу ищеца Р.Г..Г.. с искане да бъде постановено решение н. основание чл.127, ал.2 от СК, с което местоживеенето н. д. А. Р. Г.. да бъде определено по местоживеенето н. майка й М.Р.А.. Родителските права по отношение н. д. А. Р. Г.. да бъдат предоставени з. упражняване от нейната майка М.Р. Аврамов. Ответникът Р.Г..Г.. да бъде осъден да заплаща издръжка н. М.Р.А., в качеството й н. майка и. законен представител н. малолетното дете А. Р. Г.. в размер н. 200 лв. месечно - считано от предявяване н. исковете, 30.08.2018 год., ведно с лихвата върху всяка просрочена вноска, както и. сумата в размер н. 2 400 лв. представляваща издръжка з. минало време, а именно от 30.08.2017 год. до 30.08.2018 год., ведно с лихвата върху тази сума считано от 30.08.2018 год. до окончателно изплащане н. сумата.Да бъде определен режим н. свиждане н. бащата с д., като това става по постоянното местоживеене н. майката в с.Д-р Й., ул.“Л. №. всяка последна събота и. неделя от месеца, без нощувка, като свиждането става в присъствието н. майката М.Р.А.. Моли и. з. присъждане н. направените по водене н. делото разноски.

.Д. “С. п. О. „. н. д.”, гр.Монтана е изготвила социален доклад съгласно чл. 15, ал. 6 от Закона з. З. н. д..

.Допуснато е изслушване н. д. А. Р. Г.. в „. с.” към Д. ц. з. з. и. п. з. З. Г..  

.Доказателствата по делото са писмени и. гласни. Допусната е и. изпълнена съдебно-психологична експертиза от вещо лице психолог И..П.Д..   

.Съдът, след като ги прецени във връзка с доводите и. становищата н. страните и. съгласно правилото н. чл.235 от ГПК, приема з. установено следното:

.Безспорно се установява, а и. не се спори, че страните са живеели н. съпружески начала, като от съвместното съпружеско съжителство имат родено едно дете А. Р. Г.., родена н. xxx Г.. Страните се запознали през 2008г. в гр.С., където работела ответницата, и. заживяли заедно н. квартира. През 2009г. се родило д. А., като родителите продължили да живеят заедно до 2010г. Отношенията между страните не били добри, имали спорове и. неразбирателства, което накарало майката с д. да напусне квартирата в гр.С. и. да се установи да живее при роднини в с.Г.., обл.Монтана. През 2013г. ответницата се върнала в гр.С. заедно с д., като заживяла с ищеца, но отново се разделили след известно време, прибрала се при роднините си в с.Г.., а от 2015г. и. до момента живее н. съпружески начала със свид.В. С. Р. в с.Д-р Й., обл.Монтана. От раждането н. д. и. до момента грижи з. неговото отглеждане, възпитание и. образование полага неговата майка. Бащата не търси контакти с д., не е заплащал издръжка. З. периода от раздялата и. към момента бащата последно е виждал дъщеря си, когато е била н. 6-годишна възраст. Д. А. в момента е н. 9 години, записана е и. посещава редовно училище в селото, в което живее и. е ученичка в ІІІ клас. Живее заедно с майка си в дома н. свид.В. Р., в който живеят и. родителите н. последния.

.Спорните въпроси по делото са относно режима н. лични отношения с родителя, който няма да упражнява родителските права, а именно с бащата, както и. по въпроса з. издаване н. разрешение, заместващо съгласието н. майката, да бъде издаден задграничен паспорт н. д. само по заявление н. бащата, както и. д. да пътува в чужбина, придружавано само от своя баща.   

.По делото се събраха многобройни писмени и. гласни доказателства, показания н. разпитани свидетели, обяснения н. страните, изготвени са социални доклади от О. З. н. д. при Д. „. п.” гр.Монтана по настоящия адрес н. д., обяснения н. д. в „. с.”, съдебно-психологична експертиза.

.Установява се, че между родителите към момента са налице не добри взаимоотношения, повлияни от времето н. съвместния им живот. Майката е напуснала семейното жилище, в което са живеели с бащата, когато д. е било н. три години. От момента н. раздялата между родителите, бащата е виждал веднъж дъщеря си, когато е била н. 6 години, з. кратко време, по повод пътуване до гр.Б.. Няма писмени доказателства з. изминалия период, бащата да е търсил контакти с д., по телефона или лично, да се е интересувал от неговото израстване, развитие и. образование. В тази насока са единствено показанията н. разпитаните свидетели П. М. Г.. и. Х. М. Г.., които обаче нямат преки впечатления от това, че бащата е търсил д., а предават споделеното от ищеца.

.В противоположната посока са показанията н. свид.В. Р., който живее с майката н. съпружески начала, заедно с д. в дома н. родителите му. Същият ежедневно е с майката и. д., има преки и. непосредствени впечатления и. разпитан заявява, че Р. в този период от време, в който живеят заедно, не е търсил д., не се е обаждал н. майката, не е пращал колети или пари. Неговите твърдения се подкрепят от показанията н. свид.П. М., от споделеното от д. при разпита му в „. с.”, както и. от писменото заключение н. съдебно-психологичната експертиза.

.От извършената оценка з. готовност н. участие н. д. в правни процедури, изготвена от Д. ц. з. з. и. п. З. З. гр.Монтана се установява, че физическото и. психическо развитие н. д. съответстват н. нормите н. възрастта. А. разбира и. може да разграничава основни от второстепенни детайли, осъзнава причинно-следствените връзки и. становището е, че е готова з. участие в правни процедури. Д., разпитано от психолог, заявява, че последната му среща с бащата е, когато е била н. 6 години, не знае къде живее в момента, не са имали общи занимания. Поддържа, че не би отишла с него в чужбина, тъй като не го познава достатъчно добре, не знае как ще се държи с нея и. н. кого ще я повери. З. майка си твърди, че се чувства много добре с нея, има й доверие, споделя и. разговаря с нея. Д. е категорично, че не иска да се вижда с баща си и. да поддържа връзка, не се чувства добре в негово присъствие, тъй като не го познава, а в случай че трябва да се вижда с него да е з. кратко време, н. познато з. нея място, напр. в центъра н. селото и. то само ако и. майката е с нея. 

.Въз основа н. събраните доказателства по делото и. извършеното психологическо изследване н. А., е изготвена и. съдебно-психологична експертиза, приета и. неоспорена от страните.

.Вещото лице, експерт психолог, е отразило, че з. д. семейството е от първостепенна важност, „образът н. майката заема централно място във вътрешния му психичен свят”. Когато става въпрос з. бащата, д. видимо се притеснява, твърди, че няма спомени з. него и. твърдението н. експерта е, че темата з. бащата е болезнена з. А., като вероятен източник н. тази болезненост са събития, които са се случили в миналото н. д. и. актуалната ситуация активира /САТ/, л. 11 от заключението. 

.В заключение по поставените въпроси вещото лице е заявило, че д. е ранимо, несигурно, срамежливо, емоционално, самото то изказва не желание да се отделя от майката и. семейството и. едно наложено такова отделяне и. извеждане н. д. от страната, би имало характер н. травмиращо з. него събитие, което е трудно да се предвиди в каква степен и. тежест ще нанесе вреда върху психическото му развитие и. състояние, но такава със сигурност ще има. Вещото лице поддържа, че н. този етап от развитието н. д. не е в негов интерес да бъде изведено с баща си в чужбина и. това следва да стане след като е изграден контакт с бащата, налице е приемане и. доверие, а не това да му бъде наложено н. д.. Начинът з. изграждане н. контакт трябва да става постепенно, н. познато з. д. място, н. което то се чувства сигурно и. спокойно, в присъствието н. майката.

.Експерта е отразил, че з. правилното психично развитие н. д. е от значение да поддържа контакт и. взаимоотношения и. с двамата си родители, но при положение, че тези взаимоотношения са адекватни и. положителни, не предизвикват срах и. тревога у д., желани са, както от родителя, така и. от д..

.В съдебно заседание относно поставения въпрос з. синдрома н. родителското отчуждение вещото лице заявява, че такъв няма в случая. Н. проведеното диагностично интервю твърди, че са задавани уточняващи въпроси към майката, която е била категорична, че пред д. не желае да обсъжда негативни въпроси, относно бащата, което е критерий, че д. не е настройвано негативно спрямо другия родител.

.Изготвеното заключение е пълно, последователно, обстойно са обсъдени и. задълбочено анализирани всички относими доказателства, изводите са обективни и. компетентно предоставени, същото не е оспорено от страните, поради което съдът изцяло го кредитира и. споделя направените констатации и. крайните изводи.    

.При преценяване н. фактите и. обстоятелствата, имащи значение з. спора и. з. крайния му изход, съдът се ръководи н. първо място от интереса н. д. и. неговите индивидуални потребности. Следва да се преценяват всички обстоятелства, които в своята съвкупност се обозначават като интерес н. д.. В тази насока е константната практика н. ВКС, намерила израз в редица Постановления н. Пленума н. ВС, не загубили сила и. към момента, относно критериите, които са от значение з. решаването н. въпроса кой е по-подходящият родител, з. да се постанови родителските права да се упражняват от него.

.От събраните по делото многобройни писмени и. гласни доказателства, социални доклади, обяснения н. д., се установява, че майката притежава необходимите родителски качества и. е способна да полага грижи з. отглеждането и. възпитанието н. малолетното дете А.. Също така е установено, че д. има изградена силна психо-емоционална връзка с майката, доверие и. близост. С бащата не контактува и. няма изградена връзка.

.Между страните липсва споразумение з. упражняване н. родителските права, поради което съдът следва да се произнесе в тази насока, а именно кой от двамата родители е по-подходящ да ги упражнява. При преценка н. тези обстоятелства следва да бъдат ценени всички относими към случая доказателства, като от една страна е ниската възраст н. д., грижите, необходими в тази възраст и. по-големия обем внимание и. лична ангажираност, а от друга страна характера и. поведението н. всеки един от двамата родители, способността и. възможностите да полагат лични и. непосредствени грижи з. д., спокойствието и. емоционалното състояние н. родителя, при когото ще живее д., възможността н. всеки един да поема лична отговорност по въпросите, свързани с отглеждането и. възпитанието н. д..

.Съдът намира, оценявайки всички гореизброени факти и. обстоятелства, че интересът н. А. несъмнено налага упражняването н. родителските права да се предостави н. майката М.Р.А..

.С оглед н. горното, следва да бъде определено местоживеене н. д. при неговата майка М.Р.А., н. адрес xxx. По безспорен начин се установи, че д. се чувства добре в момента, н. мястото, където живее, спокойно е, има доверие н. майка си и. н. близките си, има приятели, с които се среща в училището.

.Горните факти не са спорни между страните.

.Спорен е въпросът относно режимът, който следва да бъде определен, н. лични контакти н. д. с бащата.

.При произнасяне относно упражняването н. родителските права, следва да се определят и. мерките относно личните отношения между родителя, н. който не е предоставено упражняването н. родителските права и. д., като може да се прилагат защитните мерки съгласно чл.59, ал.8 от СК.     

.Правото н. лични отношения не е само право н. родителя, то е право н. д., от което не бива да бъде лишавано.

.Общуването с двамата родители е в интерес н. д.. Най-голямото предимство е даване дължимото н. д. - то да може да се радва н. родителите си така, както преди те да се разделят, да може да е част от света н. всеки от тях вече поотделно, което само би го обогатило.

.Интересът н. д. не е имагинерно понятие обаче. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че А. не желае н. този етап да се отделя от майка си и. от семейството, тъй като при тях се чувства добре и. им има доверие. Д. споделя, че не познава баща си, както и. че не желае да се среща с него, ако той самият пожелае, да е з. кратко време и. н. познато з. нея място. Вещото лице в заключението си също поддържа, че н. този етап едно отделяне н. д. от семейството, от неговата майка, в съчетание с извеждане н. д. от страната, би имало характера н. травмиращо з. него събитие, което е трудно да се предвиди в каква степен и. тежест ще нанесе вреда върху психическото му състояние и. развитие, но такава със сигурност ще има. Експерта е категоричен, че начинът н. изграждане н. контакт между баща и. дъщеря следва да става постепенно, н. познато з. д. място, н. което то се чувства сигурно и. спокойно, а в случай н. необходимост и. посредством помощта н. психолог или психиатър, като в този процес активно участие да вземе и. майката.

.Несъмнено е, че общуването н. д. с всеки един от родителите съдейства з. правилното му отглеждане и. възпитание и. е в интерес н. д..

.Според чл. 8 от Е. правото н. личен контакт е фундаментално човешко право. То принадлежи еднакво н. всеки от родителите и. н. д.. Не само родителят, д. ще страда от липсата н. контакт с баща си. В този смисъл е безспорен интереса н. д. да поддържа пълноценни лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права.

.Основополагащ е принципа, изведен в чл. 18 от Конвенцията з. правата н. д., з. носене от двамата родители н. обща отговорност з. отглеждането и. развитието н. д., при въздигане н. висшите интереси н. д. в тяхна основна грижа.

.В конкретния случай обаче, между бащата и. д. няма изградена психо-емоционална връзка и. физическа близост с д., бащата не е търсил контакти с д. от тригодишната му възраст, с изключение н. епизодичната среща, когато д. е било н. 6 години. А. не познава своя баща, разпитана заявява, че знае само малкото му име, не знае н. колко години, няма му доверие, притеснява се от неговото присъствие.

.Воден изцяло от интереса н. д. и. неговото психо-емоционално състояние и. развитие, преживявания, чувства и. желания, съдът намира, че режимът н. лични контакти с бащата следва да е ограничен в следния смисъл: всяка последна събота и. неделя от месеца, без преспиване, по постоянния адрес н. майката и. д. в с.Д-р Й., обл.Монтана, като контактите да се осъществяват в присъствието н. майката М.Р.А..

.При изменение н. обстоятелствата, свързани с израстването н. д. и. установяване н. психо-емоционална връзка с бащата, взаимното опознаване, определения режим н. лични отношения може да бъде разширен. Водещ във всички случаи ще е интересът н. д. и. неговите желания, чувства и. преживявания и. родителите, в частност бащата, следва да се съобразяват тези обстоятелства, з. да може да бъде преодоляно това недоверие у д. към бащата, безпокойството и. страха, когато е с него.     

.По въпроса з. дължимата месечна издръжка:

.Минималният размер н. дължимата издръжка з. едно дете, считано0 от 01.01.2019г. е 140.00 лева, съгласно чл.142, ал.2 от СК. С биологичното израстване н. д., нарастват и. неговите потребности з. храна, облекло и. възникват нови нужди-  образователни, социални и. др., з. задоволяването н. които са необходими повече средства.Д. е н. 9-годишна възраст, в която расте и. се налага всеки сезон да се купуват нови обувки, дрехи, допълнителни ученически пособия, които да стимулират развитието му. Д. посещава училище в с.Д-р Й., обл.Монтана, ученичка е в ІІІ клас. Нуждае се от средства з. допълнителните учебни помагала, които се заплащат от родителите. Освен това следва да се отчете и. фактът, че понастоящем икономическата обстановка в страната е динамична. Налице е неизменно повишаване н. цените н. стоките и. услугите. 

.Възможностите н. лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и. квалификация.

.В тази връзка следва да се отчете фактът, че ищецът е в трудоспособна способна възраст – работи по трудов договор в Ч., няма задължения към друго дете, ненавършило пълнолетие, както и. няма писмени данни да има заболяване, което да изисква повече средства и. невъзможност да упражнява труд или същия да е ограничен.

.Нуждите н. лицата, които имат право н. издръжка се определят съобразно с обикновените условия н. живот з. тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и. всички обстоятелства, които са от значение з. случая, а възможностите н. лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и. квалификация, които са винаги обективни и. конкретни. Двамата родители дължат издръжка н. своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите н. всеки от тях поотделно.

.Не се доказаха особени нужди н. д., които да водят до по-високи разноски по отглеждането му.

.С оглед н. горното месечната сума необходима з. издръжка н. малолетното дете А. е в размер н. 300.00 лева, от която бащата Р.Г..Г.. следва да участва със сумата от 180.00 лева, а майката със сумата от 120.00 лева, тъй като последната ще полага и. непосредствените ежедневни грижи з. д.. Определения размер н. месечната издръжка е съобразен както с нуждите н. д., така и. с възможностите н. неговите родители.

.Основателен се явява и. искът з. присъждане н. издръжка з. минало време с правно основание чл.149 СК. Установи се, че от момента н. раздялата, когато д. е било н. три години, бащата не е полагал грижи з. него, не е заплащал издръжка, не е предоставял никакви средства. Издръжката з. минало време може да се търси най-много една година назад от предявяване н. иска, последния е предявен н. 30.08.2018г., поради което издръжката ще се дължи считано от 30.08.2017г. 

.Определения размер н. месечна издръжка съдът намира, че е достатъчен з. покриване н. най-необходимите нужди н. д., без такива с луксозен характер, в който смисъл е и. практиката, установена в редица Постановления н. Пленума н. ВКС.

.По отношение н. иска с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, съдът намира следното:

.Съдът намира, че искането н. бащата да бъде издаден задграничен паспорт н. д. само по заявление н. бащата, както и. д. да пътува в чужбина, придружавано само от своя баща е изцяло в противоречие с интересите н. д..  Д. не познава своя баща, то не би се чувствало добре в негово присъствие, тъй като му няма доверие. В заключението си по отговора н. първи въпрос, вещото лице е заявило, че отношението н. д. към ищеца е привидно неутрално, защото д. се опитва да игнорира от съзнанието си съществуването му, с доводите, че з. него той е непознат човек, който не е имал и. няма отношение към него и. живота му. Бащата е отчужден от д.. Д. е с психическа травма от преживяното в най-ранна възраст. Бащата н. практика не е полагал никакви грижи з. А., не е поемал и. най-елементарните й нужди. Твърде рисковано би било д. да замине в чужбина с човек, от който изпитва страх, който е насадил в нея едно неприятно усещане. От друга страна д. е и. със заболяване - астма и. всяка промяна в климата или в обстановката може да доведе до непоправими последствия. Още повече, че ищецът не знае как да реагира, когато д. получи астматичен пристъп. Той не познава нуждите н. своето дете, а когато се касае з. здравословен проблем, това знание е от първостепенно значение з. здравето и. живота н. д..

.Необходимо е постепенно заздравяване н. връзката между бащата и. дъщеря му, работа с психолог и. психиатър, като в този процес активно да участва и. майката, докато стресът в А. премине и. се чуства спокойна в присъствието н. баща си. В този смисъл е и. изслушаната съдебно-психологическа експертиза, експертът е категоричен, че такова извеждане в чужбина би нанесло сериозни вреди върху психиката н. д..

.Установи се, че майката полага всички усилия да сближи д. си с неговия баща, но явно освен желание з. същото в последния, са необходими и. специалисти в тази област, з. да може преживяното от д. да отшуми и. психиката н. д. да се освободи.

.Н. следващо място, ищецът не е направил конкретизация, н. време и. място н. пребиваване н. д. в чужбина. От приложените от него писмени доказателства се установи, че има трудов договор със срок до 15.05.2019г. в Р. Ч., а от свидетелските показания, че ще започне работа в Г... Не се установява в какви условия ще живее д. и. н. какъв адрес, къде ще учи, кой лекар ще следи з. здравословното му състояние, с оглед спецификата н. заболяването му.

.В производството по чл.127а, ал.2 от СК, съдът извършва преценка в интерес н. д. ли е да напусне пределите н. страната, изхождайки от обстоятелствата н. конкретния случай.

.Съдът, преценявайки доказателствата по делото, намира, че интересът н. д. ще бъде накърнен, при даване н. разрешение з. пътуване в чужбина, само с неговия баща. В п. н. този категоричен извод н. съда са събраните писмени и. гласни доказателства, както и. заключението н. съдебно-психологичната експертиза.

.По направеното възражение з. прекомерност н. уговореното и. заплатено от ответника адвокатско възнаграждение, съдът намира същото з. основателно. Предвидените минимални размери съобразно чл.36 от З. и. Наредба №1/09.07.2004г., чл.7, ал.1, т.4 и. т.6 и. чл.7, ал.8, са съответно по предявените искове по чл.127, ал.2 от СК, които са неоценяеми е в размер н. 300 лева, по искът з. издръжка дължимото възнаграждение също е в размер н. 300 лева и. тъй като делото е решено в три съдебни заседания, след второто се заплаща допълнително адвокатско възнаграждение в размер н. 100 лева или общо размерът н. адвокатското възнаграждение е 700 лева. Уговореното и. заплатено от ответника адвокатско възнаграждение в размер н. 1 000 лева е прекомерно с оглед действителната правна и. фактическа сложност н. делото.  

.При този изход н. делото и. н. основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати н. ответницата направените от нея разноски по водене н. делото в размер н. 950.00 лева, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК н. л.124, от които 700.00лв. адвокатско възнаграждение, 50.00 лв. държавна такса по насрещния иск и. 200 лева разноски з. вещо лице.

.Ищецът следва да заплати по сметка н. РС Монтана сумата от 259.20 лева ДТ върху размера н. присъдената издръжка, както и. 5.00 лв. ДТ в случай н. служебно издаване н. изпълнителен лист.

.Водим от горните мотиви ,съдът

.

.Р          Е          Ш          И.:

.

.

.ПРЕДОСТАВЯ упражняването н. родителските права по отношение н. малолетното дете А. Р. Г.., родена н. xxxГ.., ЕГН xxxxxxxxxx н. майката М.Р.А..

.Малолетното дете А. Р. Г.., родена н. xxxГ.. занапред да живее при майката М.Р.А. xxx.

.ОПРЕДЕЛЯ режим н. лични контакти н. бащата Р.Г..Г.. с малолетното дете А. Р. Г.., родена н. xxxГ.., както следва:

.Всяка последна събота и. неделя от месеца, без преспиване, по постоянния адрес н. майката и. д. в с.Д-р Й., обл.Монтана, като контактите да се осъществяват в присъствието н. майката М.Р.А.. 

.ОСЪЖДА Р.Г..Г.. да ЗАПЛАЩА н. М.Р.А., в качеството й н. майка и. законен представител н. д. А. Р. Г.., родена н. xxxГ.., месечна издръжка в размер н. 180.00 лева, считано една година назад от предявяване н. иска, 30.08.2017г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска, до настъпването н. законоустановени причини или условия з. нейното изменяване или прекратяване.

.ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Р.Г..Г.. против М.Р.А. с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, з. даване н. разрешение, заместващо съгласието н. майката М.Р.А. да бъде издаден задграничен паспорт н. д. А. Р. Г.. по заявление само н. бащата, както и. д. А. Р. Г.. придружавано от своя баща Р.Г..Г.. да пътува в чужбина, без ограничения в броя н. пътуванията, тяхната продължителност и. времето, през което ще се осъществяват, важимо з. държавите членки н. ЕС, в т.ч. Г.. и. Ч. Р., з. срок от пет години ИЗЦЯЛО, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.  

.ОСЪЖДА Р.Г..Г.. ДА ЗАПЛАТИ н. М.Р.А. разноските по водене н. делото в размер н. 950.00 лева.

.ОСЪЖДА Р.Г..Г.. ДА ЗАПЛАТИ по сметка н. РС Монтана сумата от 259.20 лева ДТ върху размера н. присъдената издръжка и. 5.00 лв. ДТ в случай н. служебно издаване н. изпълнителен лист.

.РЕШЕНИЕТО подлежи н. обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана, в двуседмичен срок от връчването му н. страните.

.РЕШЕНИЕТО в частта з. присъдената издръжка подлежи н. предварително изпълнение н. основание чл.242, ал.1 ГПК.

.

.

.                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

.

.