Р Е Ш Е Н И Е
№ 812/15.6.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
541 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.А. Л. - К.срещу Наказателно постановление №
488642-F529162/09.01.2020 г., издадено от началника на отдел «Оперативни
дейности» - Варна в ЦУ на НАП, с което на въззивната страна на основание чл.
185, ал. 1 ЗДДС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700
лв. за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.
118, ал. 1 ЗДДС, затова, че на 23.11.2019 г. е извършена проверка на търговски
обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС –
магазин за месо, находящ се в гр. Варна, ул. „Хан
Кубрат“ № 34 и стопанисван от „Вили-Ем“ ДЗЗД. При проверката е установено, че
преди легитимация е извършена контролна покупка на 1 бр. Салсиче
(салам) с ед. цена 7,32 лв. от Н.С. – орган по приходите. Покупката е платена в
брой с 1 бр. банкнота от 20 лв. в 12,22 часа и върнато ресто в размер на 12,68
лв. от В.А. Л. - К.– съдружник във „Вили-Ем“ ДЗЗД. Не е издаден фискален бон от
монтирания, въведен в експлоатация и работещ ЕКАФП Daisy
Compact M с ИН DY 448785 и фискална памет № 36606821,
както и не е издадена касова бележка от кочан с ръчни касови бележки.
Неиздаването на фискална касова бележка от ФУ за контролна покупка е установено
и от изведен Клен за деня 23.11.2019 г. до момента на проверката. Задълженото
лице не е издало фискална касова бележка за придобития доход.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на
наложеното административно наказание. Отправено е искане за отмяна на
наказателното постановление, а в условията на евентуалност да бъде намален размера
на наложената глоба.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна, редовно
призована, не се явява.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна ТД на НАП – гр.
Варна чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Д.Ф.навежда доводи за
законосъобразност на наказателното постановление. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Със заповед № ЗЦУ – ОПР – 17 от 17.05.2018 г. изпълнителният директор на
НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП като
компетентни да издават наказателни постановления в случаите по чл. 185 ЗДДС.
Със същата заповед органите по приходите са определени да съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗДДС.
На 23.11.2019 г. служители на ТД на НАП –
Варна, измежду които и св. Н.С.С., извършили проверка
в търговски обект – магазин за месо, находящ се в гр.
Варна, ул. „Хан Кубрат“ № 34, стопанисван от „Вили-Ем“ ДЗЗД.
Контролните органи извършили контролна покупка на един брой салсиче салам на стойност 7,32 лв. Продуктът бил продаден
от В.А. Л. - К., която получила сумата от 20 лева и върнала ресто. За
извършената продажба въззивната страна не издала касов бон, след което св. С. и
неговият колега напуснали обекта.
Няколко минути по-късно контролните органи се върнали в обекта и се
легитимирали, след което извели междинен отчет, при което установили, че
продажбата не е била регистрирана във фискалното устройство. Изброили парите в
касата и установили положителна разлика от 117,97 стотинки.
За извършената проверка бил съставен констативен протокол, в който органите
по приходите удостоверили направените констатации.
На 27.11.2019 г. св. Н.С.
съставил акт за установяване на административно нарушение срещу въззивната
страна за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
В срока по 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения по акта, като
на 09.01.2020 г. Б.С.Г.(началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на
НАП) приела идентична фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, и
издала обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди от събраните
в хода на административнонаказателното производство гласни доказателствени
средства: показанията на св. Н.С.С. и писмените
доказателства: заповед № ЗЦУ – ОПР – 17 от 17.05.2018 г. на изпълнителният
директор на НАП; протокол за извършена проверка; клен и опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката.
Съдът оцени свидетелските показания на св. Н.С.С.
като обективни и достоверни, доколкото същите са последователни, логични и не
съдържат противоречия в себе си, а освен това съответстват на събраните по
делото писмени доказателства.
Следва да бъдат кредитирани и
посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в
своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските
показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от процесуално легитимирана
страна, поради което същата се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение
на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице
със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл.
42 ЗАНН и е надлежно връчен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от
компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС предвижда, че всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта. В ал. 4 от същата разпоредба е посочено,
че министърът на финансите издава
наредба, с която се определят: 1. условията, редът и начинът за одобряване или
отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност; 2. сервизното обслужване, експертизите и
контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към
тях; 3. изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и
подаването на данни към Националната агенция за приходите; 4. издаването на
фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат; 5. видът на подаваните данни, формата и
сроковете на подаването им; 6. условията и редът за издаване и за отнемане на
разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на
фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); 7.
изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските
обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв
софтуер; 8. изискванията към лицата,
извършващи продажби чрез електронен магазин; 9.
формата и съдържанието на документите, условията, редът и начинът за
издаването им, както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено
плащане с кредитна или дебитна карта.
В изпълнение на законовата делегация министърът на финансите е издал
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително
се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба в или от търговски обект - за всяко плащане с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
В чл. 3, ал. 1 от посочената наредба е регламентирано задължение за всяко
лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се
извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в
електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т.
1, 4, 7 и 8.
От доказателствата по делото се установява, че на процесната
дата св. С. е извършил покупка, за което В.А. Л. - К.не е издала фискален бон
или касова бележка, с което е осъществен съставът на нарушението по чл. 25, ал.
1, т. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
Деянието е извършено при форма
на вината пряк умисъл, доколкото жалбоподателката е знаела, че предавайки
продукта и получавайки неговата цена, извършва продажба, за което е длъжна да
издаде фискален бон или касова бележка. Ето защо правилно е била
ангажирана административнонаказателната й отговорност.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив
касае се за типично нарушение.
По административното наказание:
Съгласно санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 1 ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118,
ал. 1 ЗДДС, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Действително наказващият
орган е наложил наказание над законоустановения максимум, което представлява
нарушение на материалния закон и следва да бъде отстранено от съда – по арг. от чл. 84 ЗАНН вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК.
При определяне на размера на
административното наказание следва да се отчетат като смекчаващи отговорността
обстоятелства извършването на нарушението за първи път и ниската стойност на
извършената покупка.
Съдът не констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При наличието единствено на
смекчаващи отговорността обстоятелства справедливо според съда се явява административно наказание „глоба“ в
минимален размер от 100 лв., което се явява напълно способстващо за изпълнение
на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения,
съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено в
санкционната си част, като размерът на наложената глоба бъде намален до размер
от 100 лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора не следва да се присъждат разноски на
въззиваемата страна поради това, че жалбата е уважена по направеното евентуално
искане за изменение на наказателното постановление в частта относно определения
размер на наложеното административно наказание.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 488642-F529162/09.01.2020 г., издадено от началника
на отдел «Оперативни дейности» - Варна в ЦУ на НАП, с което на въззивната
страна на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 700 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. чл. 3, ал.
1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба до
размер от 100 (сто) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване от страните в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: