№ 252
гр. Благоевград, 27.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20251200500162 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 218/13.01.2025г. от Д. И. Г., чрез пълномощник
срещу Решение № 313/16.12.2024г., постановено по гр.д.№ 1174/2023г. по описа на РС Г.Д..
С въззивната жалба обжалваното решение се определя като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуален закон.
Твърди се направен от съда неправилен анализ на събраните гласни доказателства, като се
изтъкват конкретни обстоятелства в тази насока. Оспорват се като неправилни изводите на
съда за съблюдаване най – добрия интерес на детето, като се твърди, че съдът е нарушил
частично правата на децата и е взел решение, което не е в съответствие със съдебната
практика относно защита на този интерес, като не е извършил преценка на всички
обстоятелства, имащи отношение към този извод. Поддържа се твърдението за липса на
родителски, морални и възпитателски качества, желание и умения на бащата да полага
грижи за децата си, като се сочат конкретни факти, свързани с поведението на въззиваемия,
със сочене на твърдения за противоправни и противообществени, извършени от
жалбоподателя. Сочат се подробни аргументи за липса на основание за изменение на
постановения режим на лични контакти на децата с бащата. Иска се отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на иска за изменение на определения режим на лични контакти на
децата с бащата. Претендират се разноски, направени пред двете инстанции. Не се сочат
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран пИ. отговор от въззиваемата страна. Въззивната
жалба се оспорва по същество като неоснователна. Твърдените от въззивника факти и
обстоятелства се определят като недоказани. Оспорва се тезата на тази страна, че бащата не
1
разполага с родителски качества. Твърди се правилно установена фактическа обстановка,
като липскват процесуални нарушения. Обобщава се, че остановеният режим на лични
контакти е съобразен с конкретно установените факти и интереса на децата. Иска се
отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на постановеното решение.
Претендират се разноски.
Прави се искане за събиране на доказателства – за изискване от РУ гр.Г.Д. на информация
относни инцидент на 21.12.2024г. пред дома на жалбоподателят и касаещ въззиваемата
страна, негова движима вещ и действия на бащата на въззивника.
От жалбоподателя това доказателствено искане е оспорено като неотносимо.
След анализ на жалбата, отговора по нея и материалите по делото, съдът намира
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, като същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл.
261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване на препис от жалбата на въззиваемата
страна. Ето защо делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
Доказателственото искане на въззиваемата страна следва да се остави без уважение.
Сочените факти и обстоятелства, които се иска да бъдат установени съдът счита за
неотносими, тъй като нямат пряко доказателствено значение относно фактическия състав на
спорното право, а именно наличието на трайна промяна на обстоятелствата, свързани с
интереса на децата, при които е бил определен първоначалния режим на контакти с бащата,
което да даде основание същият да се измени.
Независимо от горното, съдът намира, че служебно следва да допусне изготвянето на
съдебно – психологическа експертиза, поради следното:
Във въззивната жалба въззивника не поддържа и обосновава като оплакване допуснато
процесуално нарушение във връзка с допускане и събиране на доказателства, но твърди
необоснованост и неправилност на направените от първоинстанционният съд фактически
изводи, касаещи установяване на факти и обстоятелства, за които се твърди, че са
съществени за предмета на доказване, но които са установени неправилно, поради
неправилен анализ на събраните гласни доказателства. При обосновано оплакване за
погрешно установяване на факти по делото и необоснованост на решението въззивният съд
дължи служебно събиране на доказателства , сред които е съдебната експертиза, оглед на
вещи или освидетелстване на лица / ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г. – т.1 и т.2/, но в случаите,
когато се касае до защита интересите на непълнолетни лица съдът следи служебно за
интереса им и в този случай е длъжен служебно, без искане на страна по делото да допусне
и събере относими доказателства, включително и експертиза. Касае се до спор относно
родителските права, в която хипотеза и по арг. на т.1от цитираното ТР съдът е длъжен и
служебно, при липса на изрично оплакване и искане от някоя от страните да събере
доказателства в защита или подкрепа на правно релевантни факти. Съгласно чл. 59, ал.6,
2
изреч.2-ро от СК – при данни, че е налице синдром на родителско отчуждение,съдът
изслушва вещо лице –психолог. От събраните гласни доказателства, а и от отговорите на
страна по реда на чл.176 ГПК се съдържат данни за евентуално родителско отчуждение на
децата от бащата, който въпрос е останал неизяснен. Установяването му е от съществено
значение за установяване на релевантни обстоятелства по делото и е свързан със служебното
задължение на съда да следи за интереса на децата, поради което следва да се допусне
експертиза, която да отговори на следните въпроси: налице ли е родителско отчуждение на
бащата с някое от децата, какви са симптомите, които го характеризират по отношение е на
двете деца ако е налично такова, каква е степента на това отчуждение, какви са причините за
настъпването му, каква е прогнозата за развитието на отчуждението, да се посочат
подходящите и предлаганите от българската социална система в такива случаи мерки за
преодоляване на това отчуждение, какво да е времето /продължителността/ на прилагане на
тези марки, какъв е родителския капацитет на всеки от родителите, каква е готовността на
всеки от родителите за приложимост на мерките, каква е степента на осъзнатост на
родителите по отношение вредните за децата последици в случай на наличие на родителско
отчуждение, какво е поведението на всеки от родителите - за активно съдействие или
противопоставяне за преодоляване на родителското отчуждение и съответно за прилагане на
мерки за преустановяването му. Вещото лице да посочи и подходящи мерки и срокове за
прилагането им за преодоляване на родителското отчуждение, ако се установи такова.
Доколкото изясняването на тези въпроси е в интерес и на двете страни първоначалните
разноски за изготвянето на експертизата следва да се понесат по равно от тях като в 1-
седмичен срок от получаване на съобщението внесат по съответната сметка на съда сумата
от по 200 лв. всеки един от тях. На страните следва да се предостави 1- седмичен срок от
уведомяването да формулират относими въпроси към експертизата.
На основание чл.15, ал.6 вр. с чл.10 и сл. Закона за закрила на детето следва да се призове
за участие и ДСП, отдел Закрила на детето по „настоящия“ по см. на §1, т.15 от ДР на
ЗЗДетето адрес на децата – Г.Д..
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД на въззивна жалба с вх.№ с вх.№ 218/13.01.2025г., подадена от Д. И. Г., чрез
пълномощник срещу Решение № 313/16.12.2024г., постановено по гр.д.№ 1174/2023г. по
описа на РС Г.Д. – пр.основание чл.258 и сл. ГПК.
ДОКЛАДВА въззивната жалба, ведно с отговора на въззиваемата страна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемия за изискване на информация от РУ
Г.Д., касаеща инцидент на 21.12.2024г. между въззиваемия негови движими вещи и трети
лица.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно - психологическа експертиза, изпълнима от вещо
3
лице със специалност в областта на психологията, което да отговори на следните въпроси:
налице ли е родителско отчуждение между въззиваемия и всяко едно от децата, какви са
симптомите, които го характеризират по отношение на всяко едно от децата поотделно,
каква е степента на това отчуждение, какви са причините за настъпването му, каква е
прогнозата за развитието на отчуждението, да се посоча подходящите и предлаганите от
българската социална система в такива случаи мерки за преодоляване на това отчуждение,
какво да е времето /продължителността/ на прилагане на тези марки, какъв е родителския
капацитет на всеки от родителите, каква е готовността на всеки от родителите за
приложимост на мерките, каква е степента на осъзнатост на родителите по отношение
вредните за децата и последици в случай на наличие на родителско отчуждение, какво е
поведението на всеки от родителите - за активно съдействие или противопоставяне за
преодоляване на родителското отчуждение. Вещото лице да посочи и подходящи мерки и
срокове за прилагането им за преодоляване на родителското отчуждение, ако се установи
такова.
ОПРЕДЕЛЯ 1- седмичен срок от уведомяването и за двете страни да формулират въпроси
към експертизата.
ОПРЕДЕЛЯ депозит /първоначален/ за изготвяне на експертизата в размер на по 200
/двеста / лева, вносими от всяка една от страните в 1 -седмичен срок от съобщението, като
указва на страната, че при липса на доказателства за внесен депозит в указания срок съдът
ще приключи делото без събиране на експертизата и при наличните доказателства.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице, което да изготви експертизата проф.И.А.
Да се призове вещото лице след доказателства за внесен от страните депозит в пълен
размер.
Указва на вещото лице да представи заключението си в срока по чл.199 ГПК – 1- седмица
преди насроченото открито съдебно заседание.
Препис от отговора на въззивната жалба да се връчи на жалбоподателя.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.04.2025г. от 9 ч., за
която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от определението.
Да се призоват ДСП, отдел Закрила на детето– гр. Г.Д..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4