МОТИВИ по
нчд № 659/2021 г. по описа на СГС, НО, 1 състав
Производството е по реда на чл. 14 и сл. от Закон за екстрадицията и
Европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/.
Съдебното производство е образувано по искане на
Софийска градска прокуратура, във връзка с получена от ВКП за изпълнение молба на
Висок наказателен съд, Тежки престъпления, 2-ра колегия, гр. Едирне, Република
Турция за екстрадиция на турския гражданин С. Д.. В искането се посочва, че на
10.07.2020 г. е издадена заповед за задържане на исканото лице С.
Д. по дело 2016/79 на Висок наказателен съд, Тежки престъпления, 2-ра колегия,
гр. Едирне, Република Турция с цел провеждане на наказателно преследване спрямо
него по дело 2016/79 за престъпления по чл. 188, ал. 1, чл.
43 и чл. 53 от Наказателния кодекс на Република Турция, а именно за осъществен
внос на наркотици или стимуланти в Република Турция от Република България.
В съдебно заседание пред настоящият съд, представителят на Софийска градска
прокуратура намира, че от Високия наказателен съд – Едирне, Република Турция са
изпратени и приложени в материалите по делото всички необходими доказателства
за екстрадицията на исканото лице Д., които отговарят по форма и съдържание на
изискванията за това. Посочва, че в искането до българските съдебни власти
подробно са изложени фактите и обстоятелствата, свързани с времето и мястото на
извършване на престъплението, за което се води наказателното производство,
механизма на деянието, както и конкретни факти и обстоятелства, свързани с
действията на исканото лице Д.. Според прокурора в искането на турските власти е
посочено, че съдебното производство се води за извършено престъпление на
05.12.2015 г. свързано с внос на наркотици и стимуланти, за което според
турското законодателство се предвижда наказанията „Лишаване от свобода“ за срок
от 20 до 30 години и „Глоба“. Прокурорът сочи, че описаното в документите на
компетентните турски власти деяние представлява и престъпление по българския НК
с предвидено наказание повече от една година „Лишаване от свобода“. Посочва, че
са налице индивидуализиращи данни за исканото лице Д., чието екстрадиране се
иска от турските компетентни власти. Сочи, че по делото е налице съставен
протокол, от който е видно че исканото лице С. Д., в присъствието защитник и
преводач, е бил запознат с всички
документи, касаещи процесната екстрадиция, както и с правото си да
изрази съгласие пред съда за своето доброволно предаване. Позовава се и на справка
изготвена по НОХД № 11963/2019 г. по описа на СРС, НО, 6 състав, по което
исканото лице Д. е подсъдим пред българския съд, но същото не е приключило, т.к.
е висящо все още и е отложено за месец октомври 2021 г. По изложените
съображения се моли да бъде постановено решение от настоящия съд, с което се
допусне екстрадицията на исканото лице Д., като неговото фактическо предаване
бъде отложено до приключване на воденото пред българския съд наказателно
производство, което е висящо и до изтърпяване на наказанието, ако такова бъде
наложено от българския съд. В случай, че бъде изменена по отношение на исканото
лице Д. мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека, прокурорът
моли на основание чл. 343 НПК да бъде спряно изпълнението на определението до
произнасянето на въззивната инстанция.
Процесуалният
представител на исканото лице С. Д., редовно упълномощения по делото адвокат Г.М.
моли да бъде постановен съдебен акт, с който се откаже изпълнение на молбата за
екстрадиция изготвена от съдебните власти на Република Турция. Твърди, че в
случая е налице основанието по чл. 7, т. 5 ЗЕЕЗА за отказ, т.к. не са
гарантирани правата на исканото лице С. Д., свързани с наказателното
производство и изпълнение на наказанието от турските съдебни власти, съгласно
изискванията на международното право. Защитата прави този извод основавайки се
на резолюция на Европейския парламент от 08.02.2018 г. относно настоящото
според нея положение с правата на човека в Република Турция, както и относно
приетия на 22.04.2021 г. доклад на Комисията за Република Турция касаещ период
2019-2020 г., в които изрично според защитата е отбелязано, че е налице
влошаване на основните права и свободи в Република Турция; че е налице липса на
независима съдебна система; че съдебната система на Република Турция не се
съобразява с взетите решения от ЕСПЧ, макар да е страна по ЕКПЧ; че се изразява
дълбока загриженост относно малтретирането и изтезаването на затворници, както
и че е налице неспазване от страна на по-низшестоящите съдилища на решенията на
Конституционния съд на Република Турция. Алтернативно защитата счита, че е
налице основание за отказ за предаване на исканото лице Д. и тъй като от
представения обвинителен акт е видно, че деянието, за което се иска неговото
предаване е извършено на територията на Република България, поради което в
случая намира, че е приложима разпоредбата на чл. 3, ал. 1 НК. Моли да не бъде
допускано фактическо предаване на исканото лице Д. до приключване на воденото спрямо
него наказателно производство в Република България. В случай, че съдът отложи
фактическото предаване на исканото лице Д., защитата моли мярката му за
неотклонение да бъде променена, като намира, че разпоредбите на ЗЕЕЗА относно
задължителното вземане на мярка за неотклонение, когато се предава лицето са
неприложими в случая, тъй като с нарочен акт се отлага фактическото му
предаване.
Процесуалният
представител на исканото лице Д. И.Д. поддържа казаното от адвокат М..
Исканото лице Д. поддържа
казаното от своя адвокат.
В предоставената
последна дума на исканото лице С. Д. по реда на чл.297, ал.1 НПК, същият
заявява, че няма нищо общо с този случай, много моли да бъде освободен.
В изпълнение на процедурата по
чл.19, ал.1 ЗЕЕЗА, съдът разясни на исканото за екстрадиция лице С. Д., възможността
за изразяване на съгласие от негова страна за незабавна екстрадиция. Исканото
лице С. Д. изрази становище, че не дава съгласие за провеждане на процедура за
незабавна екстрадиция.
СЪДЪТ след като съобрази
събраните по делото доказателства, наведените от страните доводи, възражения и
искания, искането на СГП инициирало образуването на настоящото производство по
чл. 16, ал. 1 ЗЕЕЗА и въз основа на закона, намира за установено следното от
фактическа страна:
Исканото за
екстрадиция лице С. Д. е роден на *** г. в
гр. Диарбекир, Република Турция, турчин, турски гражданин, осъждан, женен, със
средно образование, с настоящ адрес в Република България, гр. София, с постоянен
адрес ***, ЛНЧ **********.
По отношение на
исканото лице С. Д. е изготвен от СРП обвинителен акт, който е внесен в СРС и
въз основа на него е образувано нохд № 11963/2019 г. по описа на СРС, НО, 6
състав за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК, което до
настоящия момент не е приключило с окончателен съдебен акт, който да е влязъл в
законна сила.
Исканото
лице С.
Д. е задържан в 12:00 часа на 01.02.2021г.
от 07 РУ СДВР, за което е била уведомена ВКП с писмо № 328600-5200/01.02.2021
г. на ГДНП МВР. С постановление на ВКП от 02.02.2021 г. е постановено задържане
на исканото лице С. Д. за срок от 3 дни (72 часа), считано от 12:00 часа на
02.02.2021 г.
С
определение от 04.02.2021 г. постановено по нчд № 477/2021 г. по описа на СГС,
НО, 14 състав е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на исканото
лице С. Д. за срок до 40 дни, което е потвърдено с определение от 11.02.2021 г.
постановено по внчд № 152/2021 г. по описа на САС, НО.
С
определение от 17.02.2021 г. постановено по нчд № 652/2021 г. по описа на СГС,
НО, 12 състав е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на исканото
лице С. Д. до приключване на производството по екстрадиция във връзка с молба
на съдебните власти на Република Турция, което е потвърдено с определение от 25.02.2021
г. постановено по внчд № 211/2021 г. по описа на САС, НО.
За
установяване на самоличността на исканото лице С. Д. освен приложените към
искането на СГП писмени документи, настоящият съдебен състав изиска
допълнителна информация от компетентния за това турски съдебен орган - Висок наказателен съд,
Тежки престъпления, 2-ра колегия, гр. Едирне,
Република Турция,
както и събра данни в тази насока от българските полицейски органи. Във връзка
с допълнително изисканите и представени писмени документи от ГДНП МВР, ВКП и
Дирекция „Миграция“ МВР, както и изисканата допълнителна информация от Висок наказателен съд, Тежки престъпления,
2-ра колегия, гр. Едирне, Република Турция, по настоящото дело са приети и
приобщени като писмени доказателства, следните писмени документи, а именно –
писмо с рег. № А-1123/14.01.2021 г. на ДМОС-МВР, към което е приложена
фотоснимка на исканото лице Д. от Интерпол Анкара, Република Турция; преписка
образувана в Дирекция „Миграция“, във връзка с издадено разрешение за постоянно
пребиваване в Република България на исканото лице Д., в която са приложени -
ксерокопия на паспорт с фотоснимка издаден на 18.03.2016 г. в Република Турция №
*******, в който за Д. е посочен турски
идентификационен номер ******* и ксерокопие на разрешение за пребиваване №*******в
Република България с посочен в нея ЛНЧ **********, с фотоснимка; преписка във връзка
с извършена полицейска регистрация под № 6251 от 11.05.2017 г. по описа на 07
РУ СДВР, в която са приложени заверени ксерокопия на сигналистическа фотография
и дактилоскопна карта от регистрацията на исканото лице С. Д.; вербална нота № Z-2021/20108158/32658829 от 17.05.2021 г. и вербална нота № Z-2021/20108158/32797603 от 26.05.2021 г. на посолството на Република Турция в Република
България, към които са приложени заверено ксерокопие на обвинителен акт за
исканото лице С. Д., образец запис на населението, доклад за идентификация на
снимки и фотоснимка на исканото лице С. Д.. С така посочените писмени
документи, приети като писмени доказателства по делото ведно с приложените към
тях фотоснимки се установява по несъмнен, категоричен и безспорен начин
самоличността на исканото лице С. Д., както и неговата идентичност с лицето,
което на 01.02.2021 г. е задържано във връзка с искането за екстрадиция по
молба на съдебните власти на Република Турция, а също така и с лицето
представено на българския съд. Ето защо за настоящият съд не са налице съмнения
относно самоличността на исканото лице С. Д., което се иска да бъде предадено
на съдебните турски власти за провеждане на съдебно производство спрямо него във
връзка с дело № 2016/79 Висок
наказателен съд, Тежки престъпления, 2-ра колегия, гр. Едирне, за деяние извършено според данните посочени в обвинителния акт на Главна
прокуратура на гр. Едирне от исканото лице С. Д. на 05.12.2015 г., съставляващо
престъпление - незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества по чл. 188,
ал.1, чл. 43 и чл. 53 от Наказателния кодекс на Република Турция.
Настоящият съдебен състав констатира, че официалната молба за екстрадиция и заповедта за задържане издадени от Висок наказателен съд,
Тежки престъпления, 2-ра колегия, гр. Едирне по отношение на исканото лице С. Д. са изпратени по
дипломатически път с нота № 2020/20108158/31847255 – ACELE от 16.10.2020 г. на
посолството на Република Турция в гр. София до Министерство на външните работи
на Република България, а в последствие са изпратени с писмо №
КО-54-66-66/16.10.2020 г. от Министерство на външните работи на Република
България на Министерство на правосъдието на Република България.
Официалната молба за екстрадиция и заповедта
за задържане на Висок наказателен съд, Тежки престъпления, 2-ра колегия, гр.
Едирне, които са
издадени по отношение на
исканото лице С. Д.
са изпратени с писмо №
99-Е-150/20 от 20.10.2020 г. от Министерство на правосъдието на ВКП, отдел
„Международен“, където е образувана прокурорска преписка № 14521/2020 г. След изпращането им от ВКП,
отдел „Международен“ на прокурор при СГП е изготвено и внесено искане в СГС, с предложение да
бъде уважена молбата на Висок
наказателен съд, Тежки престъпления, 2-ра колегия, гр. Едирне за екстрадиция на исканото лице С. Д.. Официалната молба на турските съдебни власти съдържаща искане за предаване на исканото
лице С. Д. и заповедта за задържане са придружени с документи, в превод на
български език в съответствие с чл. 12, ал. 2 Европейската конвенция за
екстрадиция /ЕКП/, вр. с чл. 9, ал. 4 ЗЕЕЗА. От съдържанието на същите се установява, че исканото
лице С. Д. се иска за провеждане на наказателно съдебно производство спрямо
него за деяние извършено според турските съдебни власти на 05.12.2015 г., около
04:30 часа на митницата на Капъкуле, Република Турция, което представлява
престъпление по чл. 188, ал. 1, чл. 43 и чл. 53 от Наказателния кодекс на
Република Турция, свързано
с внос на наркотици и стимуланти в
Република Турция от Република България.
В подкрепа на искането на СГП са
приложени следните писмени документи, а именно: официална молба за екстрадиция
изпратена с нота № 2020/20108158/31847255 – АCELE от 16.10.2020 г. на посолството на Република Турция в Република България и
заповед за арест на исканото лице С. Д.,
която е издадена на
10.07.2020 г. по дело 2016/79 на Висок наказателен съд, Тежки престъпления,
2-ра колегия, гр. Едирне, Република Турция; законните текстове от Наказателния кодекс на
Република Турция, предвидени за приложение срещу исканото лицеС.Д., в качестото
му на обвиняем пред турския съд, съгласно Наказателния кодекс на Република
Турция; доклад за преглед на файлове; справка от АИС БДС за исканото лице С.Д.
със снимка /неясна/; справки от АИС БДС /без снимка/ за лицата И.Д. – съпруга
на исканото лице Д. и М.Я.С. Д. – син на исканото лице Д.
По делото от настоящият съдебен състав са
приети и приобщени като писмени доказателства следните писмени документи -
справка за съдимост на исканото лицеС.Д., ведно с бюлетин за съдимост; справка
на СРП от Унифицирната информационна система на Прокуратурата на Република
България, от която е видно, че по отношение на исканото лице Д. има образувано
нохд № 11963/2019 г. по описа на СРС, НО, 6 състав за престъпление по чл. 354а,
ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК; справка изготвена във връзка с образувано нохд № 11963/2019
г. по описа на СРС, НО, 6 състав, ведно с приложен към същата обвинителен акт
внесен от СРП срещу исканото лице С. Д. за извършено престъпление по чл. 354а,
ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК, както и всички останали представени, приложени и
приети от настоящия съд писмени документи, като писмени доказателства по
делото.
При така установеното от
фактическа страна, настоящия съд намира следното от правна страна:
Доколкото екстрадиционното производство е специфично, формално производство,
то при неговото провеждане се изключва възможността за компетентният съдебен
орган на замолената държава /Република България/ да обсъжда и да извежда, както
фактически, така и правни изводи относно основателността и доказаността на
фактическите твърдения и правните изводи изложени, както в официалната молба на
молещата държава /Република Турция/ съдържаща искане за екстрадиция на исканото
лице Д., така и в заповедта за задържане на исканото лице, а също и в изложените
в обвинителния акт изготвен по отношение на исканото лице Д. от Главна
прокуратура на гр. Едирне, Република Турция. Тази преценка е единствено и само
в компетентността, прерогативите и юрисдикцията на решаващия съд, който в
случая е Висок наказателен
съд, Тежки престъпления, 2-ра колегия, гр. Едирне, Република Турция. Ето защо замолената държава не
притежава възможност за извършване на преценка за това, доколко и налице ли са
доказателства за съпричастност на исканото лице С. Д. към престъплението, чието
осъществяване му е вменено, чрез обвинителния акт изготвен от Главна
прокуратура на гр. Едирне, Република Турция и това е така, именно поради
съществуващата презумпция за наличие на основателна причина у издаващия орган
за подаване на молба за екстрадиция, целяща значително ограничаваща правата на
свободно придвижване на едно лице.
В това производство, настоящият съдебен състав следва да съобрази
единствено, налице ли са формалните предпоставки по чл. 5 и чл. 6 ЗЕЕЗА, за да
бъде уважена молбата за екстрадиция; издадена ли е молбата за екстрадиция от
компетентен орган; налице ли са основания за отказ от нейното изпълнение по чл.
7 и чл. 8 ЗЕЕЗА, както и има ли основания за отлагане на екстрадицията или за
временна екстрадиция на исканото лице С. Д..
На първо място е необходимо да се посочи, че при провеждане на
екстрадиционната процедура, инициирана по молба на Висок наказателен съд, Тежки престъпления, 2-ра
колегия, гр. Едирне, Република Турция до компетентните български власти, не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да я опорочават или да водят до нейната
незаконосъобразност и/или недействителност. Настоящият съд констатира, че
изпратената официална молба за екстрадиция, издадена от Висок наказателен съд, Тежки престъпления,
2-ра колегия, гр. Едирне, Република Турция е подадена по дипломатически път в съответствие с
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗЕЕЗА. Същата е предадена в писмена форма чрез
посолството на Република Турция, Министерство на външните работи, Министерство
на правосъдието и ВКП до настоящия съд. На следващо място официалната молба за
екстрадиция на исканото лице С. Д. е съобразена от страна на компетентните
турски правосъдни органи с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗЕЕЗА и с чл. 12, ал. 2
Европейската конвенция за екстрадиция. Това е така, защото в представените към
официалната молба за екстрадиция на исканото лице Д. – заповед за задържане на Висок наказателен съд, Тежки престъпления,
2-ра колегия, гр. Едирне и обвинителен акт на Главна прокуратура на гр. Едирне, а и в самата
официална молба, се съдържа подробно описание на повдигнатото му обвинение, за
което се иска неговата екстрадиция, което е свързано с деяние извършено според
турските съдебни власти на 05.12.2015 г., около 04:30 часа на митницата на
Капъкуле, Република Турция, квалифицирано като престъпление по чл. 188, ал. 1, чл.
43 и чл. 53 от Наказателния кодекс на Република
Турция, представляващо
– внос на наркотици и стимуланти в Република Турция от Република България, за
което престъпление е предвидено наказания „Лишаване от свобода” за срок от 20
до 30 години и „глоба“ според Наказателния закон на Република Турция.
Съобразявайки се с посоченото по-горе, настоящият съдебен състав
констатира, че към молбата за екстрадиция на исканото лице Д. са приложени
всички необходими документи в съответствие с чл. 9 ЗЕЕЗА и чл. 12, ал. 2 от
Европейската конвенция за екстрадиция, които са в заверен превод от молещата
държава Република Турция, поради което е и в този смисъл е изпратена цялата
необходима информация, относима към екстрадиционното производство.
При това положение и с оглед на представените писмени документи към
официалната молба за екстрадиция, изготвена от компетентните органи в Република
Турция до компетентните органи на Република България е видно, че посоченото
престъпление е такова, което е свързано с исканото лице Д.. В представените от
турските съдебни власти, в подкрепа на официалната молба писмени документи, а
именно от представения на българския съд обвинителен акт съставен от Главна прокуратура
на гр. Едирне се установяват подробно описание на мястото, времето,
реализацията на деянието и начина и механизма на неговото осъществяване според
компетентните съдебни органи на Република Турция от страна на исканото лице Д..
От посоченото се установява, че деянието според турските съдебни власти е
извършено на митница Капъкуле, находяща се на територията на Република Турция,
поради което и в тази насока са неоснователни възраженията на защитата на
исканото лице Д., които са направени пред българския съд за приложение на
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 НК. Официалната молба за екстрадиция, издадена
спрямо исканото лице Д., отговаря и на разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 и т.
3 ЗЕЕЗА, защото същата е придружена и с допълнителна информация, от която
изрично се установява приложимите законови разпоредби, включително и давността
за престъплението, за което се иска екстрадицията на лицето, както и данни за
установяване на самоличността и гражданството на исканото лице. Това е така,
защото в официалната молба за екстрадиция, издадена спрямо исканото лице Д. е
посочена информацията, касаеща вида и размера на наказанието предвидено за
престъплението по чл. 188, ал. 1, чл. 43, ал. 1 и чл. 53 от Наказателния кодекс
на Република Турция, за което се иска екстрадирането на исканото лице Д., с цел
провеждане на съдебно производство, като е посочено, че се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“ в размер от 20 до 30 години. На следващо място турските
съдебни власти са посочили и предвидената за това престъпление давност, която е
20 години и същата ще изтече на 05.12.2035 г., която даваност не е изтекла и
съгласно Наказателния кодекс на Република България за това престъпление.
На следващо място са изпълнени и изискванията
на чл.5, ал.1 ЗЕЕЗА, за да бъде уважена официалната молба за екстрадиция на
молещата държава Република Турция, спрямо исканото лице С. Д., защото е видно,
че описаното деяние в същата, а и в заповедта за задържане и в допълнително
изпратения на българският съд обвинителен акт от турските съдебни власти е, че съставлява
престъпление по чл. 188, ал. 1, чл. 43, ал. 1 и чл. 53 от Наказателния кодекс
на Република Турция, касаещо внос на наркотици и стимуланти /незаконен трафик
на упойващи и психотропни вещества/, което е престъпление и по българския
наказателен закон и съставлява престъпление по чл. 242, ал. 2 от Наказателния
кодекс на Република България, за което се предвижда наказание „Лишаване от
свобода“ в размер от 10 до 15 години и наказание „глоба“ от сто до двеста
хиляди лева, за което е приложена справка от законния текст, от страна на
турските съдебни власти. При това положение са налице условията и основанията
по чл. 5, ал. 1 и ал. 3 ЗЕЕЗА за допускане на исканата екстрадиция на лицето С.
Д. по молба на Висок
наказателен съд, Тежки престъпления, 2-ра колегия, гр. Едирне, защото деянието за което се
иска същия, с цел провеждане на съдебно производство, съставлява престъпление
както по българския закон, така и по закона на молещата държава, а също така за
престъплението се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ не по-малко от една
година. Ето защо в случая не е приложимо изискването за двойната наказуемост,
което прави безпредметно допълнителното обсъждане, т.к. за престъпленията, за
които се иска предаването, съществува аналог и в българското право.
За престъплението не е изтекла предвидената в закона давност изхождайки от
инкриминираната дата – 05.12.2015 г., нито по българското наказателно право,
нито по правото на молещата държава Република Турция. Това е така, защото за
престъплението, за което се иска екстрадицията на исканото лице С. Д. с цел
провеждане на съдебно наказателно производство се предвижда погасителна давност
за наложеното му наказание от 20 години. Тази погасителна давност ще настъпи на
05.12.2035 г. съгласно чл.66, параграф 1 от Наказателен закон 5237 на Република
Турция, за което е приложена справка от законния текст. На последно място в
тази насока и с оглед представеното копие от приложимите законови разпоредби
съгласно Наказателния закон на Република Турция е видно, че за престъплението,
за което се иска екстрадицията на исканото лице С. Д., чрез отправената
официална молба от Висок
наказателен съд, Тежки престъпления, 2-ра колегия, гр. Едирне не се предвижда смъртно
наказание, за да се искат гаранции в тази насока.
Настоящият съдебен състав намира, че
в случая не са налице основанията и предпоставките да бъде отказана
екстрадицията на исканото лице С. Д. с цел провеждане на съдебно наказателно производство
спрямо него с оглед разпоредбата на чл. 7 ЗЕЕЗА, т.к от страна на компетентните
турски съдебни власти са дадени всички съответни на изискванията по чл. 7 ЗЕЕЗА
гаранции. Това е така, защото в конкретния случай са дадени гаранциите от
турските компетентни съдебни власти с оглед изискването поставено в
разпоредбата на чл. 7, т. 8 и чл. 8, т. 4 ЗЕЕЗА, както и гаранции за спазване
на принципа на особеността съгласно чл.14 от Европейската конвенция за
екстрадиция, в който смисъл е и чл.61 ЗЕЕЗА. Изрично в официалната молба с
искане за екстрадиция на исканото лице С. Д. са дадени гаранции от страна на
турските съдебни власти - Висок
наказателен съд, Тежки престъпления, 2-ра колегия, гр. Едирне, че престъплението за което се
иска исканото лице Д. няма политически, военен или финансов характер; че
исканото лице Д. има всички законови права, предвидени в международни конвенции
и националното право, по които Република Турция е страна; че исканото лице в
съответствие на чл. 34 ЕКЗПЧ има право да подаде молба до Европейския съд по
правата на човека срещу окончателните решения, които ще бъдат взети от
компетентните турски съдебни или административни органи; че след процеса на
екстрадиция на исканото лице Д., ако се установи, че има друго престъпление,
което е под юрисдикцията на турската наказателна съдебна система и е извършено
преди датата на екстрадицията, компетентните органи на Република Турция ще
поискат съгласие от компетентните органи на Република България, за да може
исканото лице да бъде съдено за това престъпление в съответствие със
„Специализираното (характерно) правило“; че ако не бъде дадено съгласие от
компетентните органи на Република България, исканото лице Д. няма да бъде
преследвано за престъпления, различно от престъплението за което е
екстрадирано. Също така, от съдържанието на изпратените писмени документи от Висок наказателен съд, Тежки престъпления,
2-ра колегия, гр. Едирне, не може да се изведе извод, че съществува риск положението на лицето да
бъде утежнено поради някое от тези обстоятелства.
Наведените от страна на защитата доводи, че в случая са налице основанията
за отказ съобразно нормата на чл. 7, т. 5 ЗЕЕЗА не следва да бъдат уважени като
основателни. Това е така, защото от страна на турските съдебни власти са дадени
изрично гаранциите в изпратената молба за екстрадиция, а именно, че исканото
лице С. Д. има всички законови права, предвидени в международни конвенции и
националното право, по които Република Турция е страна, с което са дадени достатъчно
гаранции за спазване на правата на лицето. От друга страна тук следва да се
отвори една скоба, като се посочи, че все пак наведените доводи от защитата,
биха могли да се отнесат към правата на човека, които се гарантират с
разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека, в случай,
че бъдат нарушени от издаващата държава. Така Европейският съд по правата на
човека, при постановяване на своите актове по чл. 3 от Европейската конвенция
за защита правата на човека, възприема становището, че гаранциите на чл. 3,
отнасящи се до забраната, по абсолютен начин на изтезания, нечовешко и
унизително отнасяне, се отнасят и към случаите, когато източника на риск
произтича от фактори, които не могат да ангажират било пряко, било непряко
отговорността на държавните власти. Според настоящия съдебен състав, няма
никакво съмнение относно справедливостта и зачитане на правото на защита на
исканото за екстрадиция лице от страна на молещата държава, при предаването му
на компетентните власти на Република Турция.
В настоящия случай не са налице и относителните, факултативни основания по
чл. 8, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 ЗЕЕЗА, за да може да се откаже екстрадиция на
исканото лице Д., защото престъплението, за което се иска екстрадицията на
исканото лице Д. не е подсъдно на българския съд по правилата на чл. 3, ал. 1 НК, т.к. не е извършено на територията на Република България, а е извършено на
територията на молещата държава, видно от описанието на инкриминираната
деятелност в изпратените на българския съд документи; в Република България няма
прекратено спрямо исканото лице Д. наказателно производство за същото
престъпление, за което се иска екстрадицията му от компетентните турски съдебни
власти; срещу исканото лице Д. няма висящо наказателно производство за същото престъпление,
за което се иска неговата екстрадиция.
Настоящият съдебен състав намира, че в случа не са налице основанията и
предпоставките и на чл. 6 ЗЕЕЗА, при наличие на които не следва да се допусне
екстрадицията на исканото лице С. Д.. Това е така, защото исканото лице Д. е
пълнолетно и правоспособно лице, който има статут на постоянно пребиваващ в
Република България, а също е и наказателноотговорно лице съгласно българското
законодателство; на същият не е предоставено убежище в Република България;
същият е чужд гражданин, който не се ползва с имунитет по отношение на
наказателната юрисдикция на Република България, поради което и настоящият съд
не следва да обсъжда предпоставките по чл. 6 ЗЕЕЗА с оглед изискването на
алинея 2 на същия член. Вярно е, че исканото лице Д. е семейно обвързан, с
оглед сключен от него граждански брак с българската гражданка И.Д., но тези
данни не водят до изключване на възможността за неговата екстрадиция, т.к.
същият не е български гражданин за да се ползва от предвиденото в чл.6, ал.1,
б.”а” от Европейската конвенция за екстрадиция.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав намери, че молбата за екстрадиция на
турските съдебни власти следва да бъде уважена, т.к. са налице всички
законоустановени предпоставки за предаване на исканото лице С. Д. в изпълнение
на молба на Висок наказателен
съд, Тежки престъпления, 2-ра колегия, гр. Едирне, Република Турция, с която се иска екстрадицията
на турския гражданин С. Д., във връзка с издадена на
10.07.2020 г. заповед за неговото задържане по
дело 2016/79 на Висок наказателен съд, Тежки престъпления, 2-ра колегия, гр.
Едирне, Република Турция, с цел провеждане на
наказателно преследване спрямо него по дело 2016/79 за престъпления по чл. 188, ал. 1, чл. 43 и чл. 53 от
Наказателния кодекс на Република Турция, а именно за осъществен внос на
наркотици или стимуланти в Република Турция от Република България.
Независимо, че са
налице всички законови предпоставки за уважаване на молбата за екстрадиция
спрямо исканото лице С. Д., то в конкретния случай, по настоящото дело са
налични данни, че по отношение на същия има висящо наказателно производство в
Република България, което не е приключило и това обстоятелство налага отлагане
на фактическото предаване на исканото лице Д., на компетентните турски съдебни
власти. В тази насока, от настоящия съд се съобрази изисканата от Софийски
районен съд и приложена по настоящото дело информация по нохд № 11963/2019 г.
по описа на СРС, НО, 6 състав, от която е видно, че по така посоченото
наказателно производство исканото лице С. Д. има качеството на подсъдим, с
оглед внесен срещу него от Софийска районна прокуратура обвинителен акт за
престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК, което е свързано с
държане от негова страна без надлежно разрешение на високорискови наркотични
вещества. Така посоченото наказателно производство, образувано и водено пред
български съд, не е приключило до постановяване на решението, с което е
допусната за изпълнение молбата за екстрадиция издадена от Висок наказателен съд, Тежки престъпления,
2-ра колегия, гр. Едирне, Република Турция, във връзка с искане за наказателно преследване на
исканото лице С. Д. от турските съдебни органи, поради което това обстоятелство
се явява предпоставка за настоящия съд да отложи предаването на исканото лице Д.
до приключване на нохд № 11963/2019 г. по описа на СРС, НО, 6 състав и
изтърпяване на наказанието. Действително, българският съд може да допусне
временната екстрадиция на исканото лице, при условие, че то бъде върнато от
молещата държава ведна след извършване на действията, за които е допусната
временната екстрадиция, но в конкретния случай такова искане не е отправено от
страна на молещата държава и от съдебният орган издал молбата за екстрадиция - Висок наказателен съд, Тежки престъпления,
2-ра колегия, гр. Едирне, Република Турция. В тази насока по делото не са налице данни и последният
да е бил уведомяван, за това обстоятелство от страна на Върховна касационна
прокуратура или Софийска градска прокуратура, в хода на предварителната
кореспонденция между органите на молещата и изпълняващата държава, а именно, че
спрямо исканото лице С. Д. има образувано наказателно производство през 2019 г.,
което не е приключило пред българския съд.
Настоящият съд
потвърди взетата спрямо исканото лице С. Д. мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ до фактическото му предаване на компетентните власти на Република
Турция, с оглед постановеното от законодателя в чл. 17, ал. 7, изр. 2 ЗЕЕЗА към
него изискване.
Така мотивиран съдът
постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.