Р Е
Ш Е Н И Е
№117 12.04.2017г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
Двадесети март две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Дарина Костова
Секретар: Т.С.
като разгледа докладваното от съдията Костова
т.д.№ 62 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ЗСК-Девня“АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Уста Кольо Фичето“ №62,
представлявано от Красимир Григоров , чрез адв. Христо Христов от ВАК, против А.М.Х. , ЕГН **********,***,
с посочено правно основание: чл.422, ал.1
от ГПК и цена на иска: 27475 лв., представляващи
дължима сума по запис на заповед от 19.11.2014год. с падеж – 19.11.2015год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
Заявлението по чл.417 ГПК, а именно 09.03.2016 г. до окончателното изплащане на
задълженията, както и извършените и
дължими в заповедното производство разноски, посочени в същото заявление. Претендират
се и направените в настоящото производство разноски.
Твърди се, че на 19.11.2014 г. ответникът , в качеството си на физическо
лице се е задължил да заплати сумата от 27475лв. по запис на заповед, издаден в
полза на ищеца. Падежът на записа на заповед е 19.11.2015год. След като не е
извършено плащане по ценната книга , със заявление по чл.417, т.9 от ГПК ищецът
се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ № 142/21.04.2016год. След получаване на призовка за доброволно
изпълнение от съдебен изпълнител, ответникът е подал възражение, поради което
на ищеца е указано да предяви иска, предмет на настоящото производство.
Ответникът, редовно уведомен, в срока за отговор оспорва исковата
претенция. Твърди, че процесният запис на заповед е издаден от него като
обезпечение за заплащане на цената по договор за покупко-продажба на бетоновози
от 12.02.2015год. Договорът е сключен между ищеца и „АЛБА БЕТОН“ООД, управител
на което дружество е ответникът. Твърди,
че с договора е уговорена продажбата на два бетоновоза , като първият е
предаден при авансово плащане на част от цената , а заплащането на остатъка от
цената е обезпечено с издадения запис на заповед.
Бургаският
окръжен съд, като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за
допустимост на исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на
спора, приема, че предявените обективно съединени установителни искове са
допустими.
Бургаският
окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК от „ЗСК-Девня“АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Уста Кольо
Фичето“ №62, представлявано от Красимир Григоров , чрез адв. Христо Христов от
ВАК, против А.М.Х.
, ЕГН **********,***, с цена на иска: 27475 лв., представляващи дължима сума по запис на
заповед от 19.11.2014год. с падеж – 19.11.2015год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на Заявлението по чл.417 ГПК,
а именно 09.03.2016 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и извършените и дължими в заповедното
производство разноски, посочени в същото заявление. Претендират се и
направените в настоящото производство разноски.
В производство по чл.417 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ № 142/01.04.2016год. по ч.гр.д №267/2016 г.
по описа на АРС, срещу която заповед е подадено възражение, което обуславя
правния интерес от предявяване на настоящия иск.
Не се спори и от представените доказателства се установява, че е налице
идентичност на претендираните вземания в заповедното производство в настоящото
производство.
От представените писмени доказателства към заявлението, които не се
оспорват от страните се установява , че на
на 19.11.2014 г. ответникът , в качеството си на физическо лице се е
задължил да заплати сумата от 27475лв. по запис на заповед, издаден в полза на
ищеца. Падежът на записа на заповед е 19.11.2015год. Не се спори от страните,
че задължението не е заплатено на падежа.
Оспорва се дължимостта на сумата по записа на заповед , като се твърди, че
същият е издаден като обезпечение на заплащането на цената по договор за
покупко-продажба на бетоновози от 12.02.2015год.,
сключен между ищеца и „АЛБА БЕТОН“ООД . Видно от текста на договора е уговорена
продажбата на два бетоновоза за цена от 4800лв. В договора е посочено, че
цената е изцяло изплатена в деня на подписване на договора.
Ищецът не въвежда каузалното правоотношение, наличието на такова се твърди
от ответника. Страните не спорят, че между търговското дружество, чийто
управител е ответника и ищеца е сключен договор за продажба на бетоновози.
Ищецът оспорва наличието на причинно връзка между записа на заповед и договора.
Съгласно мотивите на ТР №4/2014 постановено по т.д.№4/2013 на ОСГТК на ВКС
„Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение
на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане,
за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане
в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на
заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.“ Съгласно
същото решение при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо
оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на
поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и
съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и
длъжника -издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. В случая не е направено общо оспорване , а се
твърди конкретно каузално правоотношение, поради което в тежест на ответника е
да докаже, че издадената ценна книга има обезпечителен характер по отношение на
това каузално правоотношение. Също в тежест на ответника е да докаже , че
задължението по това каузално правоотношение е погасено.
Съдът намира за недоказано твърдението на ответника, че процесният
запис на заповед е издаден като обезпечение на заплащането на цената по договор
за покупко-продажба на бетоновози със следните аргументи :
На първо място издаването на записа на заповед е шест месеца преди
сключването на договора , което прави невъзможно наличието на причинно
следствена връзка с по-късно настъпилото договорно правоотношение. На второ
място уговорената цена в договора е в пъти по-ниска от поетото задължение със
записа на заповед , съответно 4800лв. – по договор – 27475лв. – по запис на заповед.
В договора е посочено, че цената е изцяло платена към датата на сключването на
договора. По делото не е представено нито едно писмено доказателство, от което
да се направи извод, че вписаните в договора уговорки за размера на цената и
начина на плащане са привидно уговорени. Не на последно място, договорът не е
сключен с ответника, като физическо лице, а с търговско дружество, поради което
даденото обезпечение като физическо лице е трудно доказуемо, ако няма изрична
уговорка между страните свързваща обезпечението с договора , а такава няма
доказана по делото.
Съдът не кредитира събраните пред РС-Айтос гласни доказателства- разпит на
св. Х. – син на ответника поради следните причини : Свидетелят е близък роднина
на ответника, поради което е пристрастен към изхода на спора. На второ място
свидетелят отговаря уклончиво на всички въпроси, свързани с плащане на цената
по договора , като не заявява каква е тя, от друга страна доказването на
плащания в размер на 27000 е недопустимо с гласни доказателства. На трето
място, казаното от свидетеля напълно противоречи на уговорения начин на
предаване на вещите и заплащане на цената , посочени в писмения договор между
страните, като самият договор не е оспорен от страните и не са представени
никакви доказателства за извършвани плащания, различни от това на цена от
4800лв. , по отношение на която договорът служи за разписка.
Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за
вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на
която основанието е извън съдържанието на документа. При липса на доказана
връзка с твърдяното от ответника каузално правоотношение и при липса на
съвпадане на доказаните платени суми по това каузално правоотношение с
дължимото по записа на заповед , съдът приема, че сумата от 27 475лв. е
дължима на основание издаден запис на заповед. Същият е валиден от външна
страна и авторството му не е оспорено от длъжника.
С оглед на гореизложеното , съдът приема за установено, че към датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК , ответникът е дължал плащане на сумата от 27 475лв. на
основание издаден запис на заповед от 19.11.2014год. с падеж 19.11.2015год..
По отношение на претенцията за заплащането на законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на Заявлението по чл.417 ГПК, а именно 09.03.2016 г. до
окончателното изплащане на задълженията, съдът намира същата за основателна , с
оглед на дължимостта на вземането за главницата и акцесорния характер на
претенцията за законна лихва.
По отношение на претенцията за заплащането на сума в размер на 549,50лв., представляващи
извършени разноски – внесена държавна такса в настоящото производство, съдът
намира същата за основателна с оглед основателността на претенцията.
По отношение на разноските , направени от страните в заповедното
производство, същите не са поискани и не са присъдени в производство, поради
което не следва да се присъждат в настоящото производство.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЗСК-Девня“АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Уста Кольо
Фичето“ №62, представлявано от Красимир Григоров , чрез адв. Христо Христов от
ВАК, че А.М.Х. ,
ЕГН **********,***, дължи на ищеца на основание Запис на заповед, издаден на
19.11.2014год. , с падеж 19.11.2015год., сумата от 27 475лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на Заявлението
по чл.417 ГПК – 09.03.2016г. до окончателното изплащане на задълженията, за
което задължение е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ № 142/21.04.2016год. по ч.гр.д №267/2016 г. по описа на АРС .
ОСЪЖДА А.М.Х. , ЕГН **********,*** да заплати на „ЗСК-Девня“АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Уста Кольо
Фичето“ №62, представлявано от Красимир Григоров , чрез адв. Христо Христов от
ВАК, разноски
в настоящото производство в размер от 549,50лв ., като отхвърля претенцията за
присъждане на разноски , направени в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред БАС в двуседмичен срок от връчването му пред Бургаския апелативен съд.
СЪДИЯ: