№ 1
гр. Варна, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Д.а
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора И. Хр. Н.
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Наказателно дело за
възобновяване № 20223000600305 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Образувано е по реда на чл. 424 ал. 1 от НПК по искане на адв. К. Д.
като защитник на осъденото лице П. С. И. за възобновяване на наказателното
производство по ЧНД № 142/22г. на ТРС и ВЧНД № 79/22г. на ТОС на
основание чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК с оглед допуснати съществени нарушения
по чл. 348 ал. 1 т. 1-3 от НПК. Иска се изменение на решението на ТОС с
отмяна на постановеното ефективно изтърпяване на определеното в
производството по прилагане на чл. 25 от НК общо наказание лишаване от
свобода по осъжданията по НОХД № 903/2017 на РС Дупница и НОХД №
666/2020 на ТРС, и по отношение на наказанието по НОХД № 132/2020г. на
РС Средец, или отмяна на решението на ТОС изцяло и връщането на делото
за ново разглеждане от друг състав на ТОС.
В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането за
възобновяване се поддържа от защитника на осъденото лице. Счита се, че
ТОС е надхвърлил своите правомощия в териториален и родов аспект, което е
недопустимо, произнесъл е объркан, неясен и вътрешно противоречив акт.
Иска се изменението на решението с отмяна на приложението на чл. 68 от НК
и потвърждаване определението на ТРС, в условията на алтернатива –
връщане на делото за разглеждане от друг състав на ТОС.
Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането
1
за неоснователно. Намира, че компетентен да се произнесе е РС Търговище,
пред който е приключило последното наказателно производство. С отмяната
на чл. 66 от НК ТОС е съобразил указанията по тълкувателната практика на
върховните съдилища и не е превишил правомощията си.
Осъденият И. поддържа становището на защитника си и иска
произнасяне в този смисъл.
Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваните
присъда и въззивно решение съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и
за да се произнесе, съобрази следното:
С определение от 23.03.2022г. по ЧНД № 142/22г., прието по
подсъдност от Районен съд – Дупница, по реда на чл. 39, ал. 1 НПК, състав на
РС Търговище разгледал предложението на прокурор от Районна прокуратура
– Кюстендил за кумулиране на две наказания наложени на осъденото лице П.
И., а именно наказанията, наложени му с присъда № 74/16.09.2017 година по
НОХД № 903/2017 година по описа на PC – Дупница и споразумение №
111/10.08.2020 година по НОХД № 666/2020 година по описа на PC –
Търговище. Съдът постановил за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно:
„лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, чието
изпълнение отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от
три години. В мотивите си съдът съобразил, че извън съвкупността следва да
остане наказанието по НОХД №132/2020 година на РС – Средец, „лишаване
от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение неправилно е било
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Определението било протестирано с искане въззивната инстанция да
отмени частта, с която неправилно е приложен чл. 66, ал. 1 НК. Въззивното
производство протекло по ВЧНД № 79/22г. на Окръжен съд гр. Търговище. С
Решение № 64/26.08.22г. определението било отменено като на осъдения
било наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер
на една година и шест месеца, при групиране на наказанията, наложени му с
присъдите по НОХД № 903/2017 г. на Районен съд – Дупница и по НОХД №
666/2020 г. на РС – Търговище, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС да
бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Съдът постановил отделно
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по НОХД № 132/2020 г. на
РС – Средец в размер на три месеца, при първоначален общ режим.
Решението на ТОС, като отстоящо извън кръга на подлежащите на
касационна проверка, с оглед нормата на чл. 412 ал. 2 т. 1 от НПК влязло в
законна сила в деня на постановяването му – 26.08.2022г.
С оглед на изложеното, Варненският апелативен съд намира, че
искането е подадено от изрично упълномощен защитник на оправомощения
осъден, и в законния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК – на 08.10.22г., срещу
присъда на РС и решение на ОС, постановено като въззивна инстанция,
непроверени по касационен ред, поради което е допустимо.
Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения по чл.
2
348 ал. 1 т. 1-3 от НПК са насочени изцяло към взетото от състава на ТОС
решение. Твърди се, че е извършено недопустимо ревизиране на
постановения по НОХД № 132/2020г. на РС Средец акт – определение за
одобряване на споразумение, което според искателя може да бъде извършено
само по реда на извънредното производство по възобновяване на
наказателните дела, последващо произнасяне на присъда, към която само ако
бъде наложено наказание лишаване от свобода, биха били приложими
правилата по т. 7 от ППВС № 4/28.06.1965г. Изразено е становище, че
единствената възможност за РС Търговище е била да групира наказанията по
присъдите на РС Дупница и РС Търговище, като НК не дава основание за
отмяна на чл. 66 от НК и извършване на подобна ревизия по два съдебни акта,
постановени от различни съдилища към момент, в който са били налице
законовите предпоставки по чл. 66 от НК. Правилото по чл. 68 от НК може да
бъде приложено само от РС Средец, тъй като е налице влязъл в сила съдебен
акт, родово и местно делото е подсъдно на този съд, и законодателят не е дал
такива правомощия в нормите на чл. 23 и чл. 25 от НК. Осъществявайки
правомощия на Апелативен съд Бургас, Окръжен съд Търговище е ограничил
правата на осъденото лице, което не е могло да участва в производството по
възобновяване на присъдата на РС Средец и да се бори за своето оправдаване
или постановяване на по-привилегирован състав и налагане на друг вид
наказание, което не би дало възможност за налагане на ефективно осъждане
по общото наказание по присъдите на РС Дупница и РС Търговище.
Разгледано по същество искането се явява неоснователно по следните
съображения:
Свидетелството за съдимост на осъдения съдържа следните относими
към настоящото производство осъждания:
1. По НОХД № 903/2017 г. по описа на РС – Дупница, с присъда №
74/16.10.2019 г., влязла в сила на 16.07.2020 г. П. С. И., е признат за виновен
за извършено на 10.06.2014 г. престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.
209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и
шест месеца, на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложено с изпитателен срок от
три години.
2. По НОХД № 132/2020 г. на РС – Средец, с определение за одобряване
на споразумение №29/07.08.2020 г. на същия съд, в сила от 07.08.2020 г., е
признат за виновен за извършено на 04.08.2020 г. престъпление по чл. 209 ал.
1 от НК, за което при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.
3. По НОХД № 666/2020 г. по описа на PC – Търговище, с определение
за одобряване на споразумение № 111/10.08.2020 г., влязло в сила на
10.08.2020 г. е признат за виновен за извършено на 24.06.2020 г. престъпление
3
по чл. 209, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от
три години.
Съгласно чл. 383 ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, съответно и
към двата вида крайни актове е относима задължителната съдебна практика
по отношение на последиците на влязла в сила присъда, вкл. Постановление
№ 4 от 28.06.1965 г. по н. д. № 2/1965 г., ОСНК на ВС, ТР № 14 от 30.04.1987
г. по н. д. № 6/1987 г., ОСНК на ВС, ТР № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС. Поради
изложеното, аргументът за придаване на различен статут на присъдата и
определението за одобряване на споразумение, като според защитника
определението по НОХД № 132/2020г. на РС Средец не можело да бъде
обхванато в групиране, а следвало по същото наказателно производство да
бъде постановена присъда, е незаконосъобразен.
Наказателното производство по НОХД № 132/2020 г. на РС – Средец, е
приключило с определение за одобряване на споразумение №29/07.08.2020 г.
на същия съд, в сила от 07.08.2020 г. Такъв съдебен акт попада в обсега на
подлежащите за разглеждане по гл. 33 от НПК. От друга страна, сроковете за
иницииране на подобна процедура по чл. 421 от НПК – и по ал. 1, и по ал. 3,
шест месеца от влизане в сила на акта, по конкретното производство са
изтекли към 07.02.2021г. Съответно и, тезата за предстоящо провеждане на
процедура по възобновяване на производството, развита от искателя, се явява
незаконосъобразна. Проекцията по посока нарушаване на правата на
осъдения, който бил лишен от състава на ТОС да участва в производството по
възобновяване на НОХД № 132/2020г. на РС Средец, където да претендира
оправдаване, преквалифициране или налагане на по-леко наказание, е
несъстоятелна. Осъденият И. е признал вината си, приел е наказанието,
съзнавайки последиците от споразумението, не е подал искане по гл. 33 от
НПК в законовия срок. Главният прокурор също не е упражнил правото си да
поиска отегчаване на положението на осъдения, доколкото И. е бил освободен
от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода без да са били налице
основания затова. Към настоящия момент, макар и по същество
незаконосъобразно в частта на отлагането на наказанието, определението по
НОХД № 132/2020г. на РС Средец е стабилен и окончателен съдебен акт.
Независимо от поисканото от прокурора в предложението за
кумулация, съобразно задължителните предписания на закона и съдебната
практика, в процедурата по чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК, по която е образувано и
ЧНД № 142/2022г. на РС Търговище, са подлежали на обсъждане на всички
известни на съда предходни осъждания и наказания на осъденото лице.
Първоинстанционният съд е групирал в общо наказание, наложените по
НОХД № 903/2017 г. на РС – Дупница и по НОХД № 666/2020 г. на РС –
Търговище, а извън съвкупността е оставил наказанието по НОХД №
132/2020г. на РС Средец. Този подход правилно е бил променен от въззивния
4
съд, разполагащ и с местна, доколкото РС Търговище е в района на ОС
Търговище, и родова – чл. 306 ал. 3 вр. ал. 1 т. 1 от НПК, подсъдност да се
произнесе по същество и да приложи правилата по чл. 25 от НК.
Възраженията на искателя за допуснат от ОС Търговище „процесуален
волунтаризъм“ с разглеждане на осъждането по НОХД № 132/2020г. на РС
Средец в рамките на съвкупността от останалите осъждания спрямо И., са
напълно неоснователни. Изричната подсъдност на производствата по чл. 39
от НПК е по силата на закона и ясно интерпретирана в Тълкувателно решение
№ 3/2009 г. на ОСНК на ВКС, категорично свързваща РС Търговище, като
постановил последното осъждане, с предмета на делото. Следователно: „той е
съдът, който получава пълна и цялостна картина за съдебното минало на
дееца и следва да прецени дали има основания за приложението на чл. 25 във
вр. чл. 23 НК или следва да се постанови отделно изтърпяване на наказанието
по постановяваната от него присъда. За да реши тези въпроси, съдът трябва
да изследва всички осъждания до момента на едно лице, да прецени за кои от
тях са налице предпоставките на чл. 25 във вр. чл. 23 НК и то в най-
благоприятното за осъдения съчетание съобразно принципа, възприет в т. 9 на
ПП № 4/1965 г. на ВС на РБ и Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС.“. Тъй
като първоинстанционният съд не изпълнил правомощията си, в
производството по гл. 21 от НПК въззивният е отстранил допуснатото
нарушение и е включил в подлежащата на обсъждане съвкупност и
осъждането по НОХД № 132/2020г. на РС Средец.
Незаконосъобразно е и становището на искателя, че НК не дава
основание за отмяна на чл. 66 от НК и извършване на ревизия по два съдебни
акта, постановени от различни съдилища към момент, в който са били налице
законовите предпоставки по чл. 66 от НК, а правилото по чл. 68 от НК може
да бъде приложено само от РС Средец, тъй като е налице влязъл в сила
съдебен акт, родово и местно делото е подсъдно на този съд и законодателят
не е дал такива правомощия в нормите на чл. 23 и чл. 25 от НК. Достатъчно е
да се посочат нормите на чл. 39 ал. 2 и 3 от НПК, както и
материалноправното основание за прилагането им – чл. 25 ал. 4 от НК.
Становището, че след като има влезли в сила съдебни актове произнасяне по
наказанията по тях е невъзможно, е в абсолютно противоречие с правилата по
чл. 25 ал. 1 от НК и чл. 39 ал. 1 от НПК, представящи институт и процедура,
насочена именно към правомощия на съда по отношение на наказанията по
влезли в сила съдебни актове.
Съставът на ВАпС, от друга страна, напълно подкрепя аналитичния и
обоснован с позоваване на задължителната съдебна практика, подход на ОС
Търговище.
Доколкото деянието, за което П. И. е осъден от РС – Средец, същият е
извършил в изпитателния срок по НОХД № 903/2017 г. на РС – Дупница, то
едновременно възникват предпоставки за привеждане на отложеното
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца в
5
изпълнение на основание чл. 68 ал. 1 от НК, и за ефективно изтърпяване на
наказанието по НОХД № 132/2020г. лишаване от свобода за срок от три
месеца. Следва да бъде отбелязано и разграничено правомощието по чл. 306
ал. 1 т. 3 от НПК в хипотезата за приложението на чл. 68 ал. 3 от НК при
неизпълнение на пробационни мерки по чл. 67 ал. 3 от НК – изрично
възложено на първоинстанционният съд, постановил условното наказание. В
настоящия случай, обаче, производството е протекло по чл. 306 ал. 1 т. 1 от
НПК с основание чл. 25 ал. 1 и ал. 4 от НК (спрямо осъжданията по НОХД
№№ 903/2017г. РС Дупница и 666/2020г. на РС Търговище) и по чл. 306 ал. 1
т. 3 от НПК (по отношение на осъждането по НОХД № 132/2020г.), пред съд
по чл. 39 от НПК.
При обсъждане на съвкупността ТОС е установил предпоставки за
групиране по чл. 25 ал. 1 от НК между осъжданията по НОХД №№ 903/2017г.
РС Дупница и 666/2020г. на РС Търговище, като е подкрепил становището на
РС Търговище в ревизираното от него определение. В този вариант
самостоятелно следва да бъде изтърпяно наказанието по НОХД № 132/2020г.
на РС Средец, лишаване от свобода за срок от три месеца. При този подход,
И. би бил лишен от свобода общо за срок от една година и девет месеца.
Групиране по чл. 25 ал. 1 от НК е възможно и между осъжданията по
НОХД № 132/2020г. РС Средец и НОХД № 666/2020г. на РС Търговище, тъй
като деянията, за които И. е бил признат за виновен са били извършени преди
спрямо което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда /определение за
одобряване на споразумение и по двете дела/. В този случай, обаче, И. би
следвало да изтърпи общото, определено като най-тежко между наказанията
по тях, наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца ефективно, и
самостоятелно наказанието по НОХД № 903/2017г. на РС Дупница –
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. В този случай би
бил лишен от свобода общо за период от една година и единадесет месеца.
При правилно изследване и съпоставка на отделните възможности по
съвкупността от осъждания на И., съставът на ТОС е идентифицирал по-
благоприятния вариант и се е съобразил с него при постановяване на
решението си. Първоначалните режими за изтърпяване на наказанията са
правилно определени в съответствие с чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС.
Възраженията на искателя за неясен и объркан акт на въззивния съд
черпят основание от неточности в мотивите на решение № 64/26.08.2022г.,
където двукратно наложеното наказание по НОХД № 132/2020 г. на РС –
Средец е посочено в размер на пет, вместо на три месеца, и при сумирането
между общото измежду наказанията по НОХД № 903/217 г. по описа на РС –
Дупница и по НОХД № 666/2020 г. по описа на РС – Търговище, за срок от
една година и шест месеца и постановяването за отделно изтърпяване на
наказанието по НОХД № 132/2020 г. на РС – Средец, което е пресметнато в
неточен общ размер от една година и осем месеца. Разгледани в контекста на
съдържанието на мотивите, тези грешки имат технически характер и не се
6
отразяват върху цялостната структура на решението и убедително
обоснованата воля на съда, като не могат да бъдат счетени за особено
съществени нарушения на процесуални правила и сами по себе си да доведат
до възобновяване на производството. Видно е, че ТОС е разглеждал,
обсъждал, преценявал подробно значението и съотношението спрямо
останалите на всяко от трите осъждания на И., за които в диспозитива са
отразени и съответните, подлежащи на изпълнение, ясно формулирани
решения.
С оглед на посочените съображения, съставът намери искането за
възобновяване на наказателното производство поради допуснати от ОС
Търговище по ВЧНД № 79/2022г. съществени нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 1-
3 от НПК, за неоснователно.
Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК,
Варненският апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. К. Д. като защитник на
осъденото лице П. С. И. за възобновяване на наказателното производство по
ЧНД № 142/22г. на ТРС и ВЧНД № 79/22г. на ТОС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7