Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, №838 /22.06.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА
при секретар
С.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1559 по описа за
2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
и по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр.
чл.71 от Закона за водите (ЗВ).
Жалбоподателят –
Сдружение с нестопанска цел „Клуб за спортен риболов „Гларус“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Митрополит Симеон“ № 14,
представлявано от управителя Я.Я. е оспорил решение № 70/09.07.2020г. на
директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на основание
чл.68, т.3а от Закона за водите във връзка с чл.62, ал.1, т.1 и чл.49, ал.1,
т.1 от същия закон е отказано издаване на разрешително за ползване на воден
обект – Черно море, в район южно от гр. Созопол, област Бургас, северно от гр. П.,
област Бургас, в зоната от нос „Свети Тома“ и река Ропотамо с цел „аквакултури
и свързаните с тях дейности“ (иновативно решение за експериментално култивиране
на бяла пясъчна мида) с обща площ на ползване 350 000 кв.м на
жалбоподателя.
В жалбата се твърди,
че оспореното решение е незаконосъобразно. Според жалбоподателя
административният орган неправилно е приел, че потенциалната опасност от
ограничаване на риболова в района, в който ще бъде осъществено инвестиционното
намерение, представлява ограничаване на общото ползване на водния обект по
смисъла на Закона за водите, тъй като риболовът не е изрично посочен в
разпоредбата на чл.41, ал.1 от Закона за водите и не е „право на общо ползване“
на водния обект. Жалбоподателят твърди, че се е съобразил с картираните от
Басейнова дирекция и ИАРА зони за аквакултури, предоставени при предварителните
проучвания, които са общо достъпни на страницата на БДЧР. Освен това счита, че
след като е налице положително становище от РИОСВ, Военноморските сили, не са
налице основания за отказ, какъвто е обективиран в обжалвания акт.
Жалбоподателят счита, че административният орган е извършил разширително
тълкуване на нормата на чл.49, ал.1, т.1 и т.4 от Закона за водите, като се е
поддал на обществен натиск от страна на местното население в района и е
обосновал отказа си предимно със становищата на различни местни организации.
Твърди, че от мотивите на обжалвания акт не става ясно как обект, предназначен за
култивиране на бяла пясъчна мида би ограничил общото водовземане и ползване по
смисъла на чл.49, ал.1, т.1 от Закона за водите, още повече, че реализирането
на проекта не е свързано с изграждане на инсталации и в този смисъл няма да
препятства свободния достъп до морето. Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде задължена Басейнова
дирекция „Черноморски район“ да издаде исканото от жалбоподателя разрешение за
ползване на воден обект съгласно чл.50 и сл. от Закона за водите.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адвокат Я., поддържа жалбата,
ангажира доказателства и иска отмяна на обжалвания акт. Претендира присъждане
на разноски.
Ответникът – директор
на Басейнова дирекция „Черноморски район“, не се явява и не изпраща
представител.
Заинтересованата
страна „Б.С.Ф.Р.“ ЕАД (правоприемник на „ГБС Турс“ ЕАД), чрез представител по
пълномощие адвокат Н.К., оспорва жалбата и иска съдът да я отхвърли като
неоснователна. Представя писмени бележки, в които подробно са развити доводи,
поддържащи тази теза. Претендира разноски.
Заинтересованите
страни Сдружение с нестопанска цел „Туристическа камара П.“, Общински съвет П.,
Община П. и Сдружение с нестопанска цел „Рибарско сдружение П.“ не изпращат
представители и не изразяват становище.
ФАКТИ:
Жалбоподателят е
подал заявление до ответния административен орган на 12.08.2019г., с което е
поискал издаване на разрешително за ползване на воден обект – Черно море,
съобразно чл.60 от Закона за водите. Към заявлението е приложил становище от
01.08.2019г. на Дирекция „Морска администрация“ Бургас, съгласувателно
становище на командира на Военноморските сили от 18.06.2019г., становище от
РИОСВ Бургас от 07.03.2019г. и технологичен проект за дейността, която ще се
извършва във водния обект и във връзка, с която се иска издаването на
съответното разрешително. Въпреки представените положителни становища,
административният орган отново е изискал от командира на Военноморските сили,
от директора на Дирекция „Морска администрация“ становище по проекта и мястото
за изпълнение на дейността. Такива становища са изпратени през м.декември
2019г., в които тези две институции са потвърдили положителното си становище
към инвестиционното намерение.
Според представеното
от жалбоподателя становище на РИОСВ Бургас изх. № ПД-3195/34/07.03.2019г.
(л.90-л.93) реализацията на инвестиционното предложение няма вероятност да
доведе до отрицателно въздействие върху защитена зона „Бакърлъка“, защитена
зона „Комплекс Ропотамо“ и защитена зона „Ропотамо“. Затова на основание чл.2,
ал.2 от Наредбата за ОС жалбоподателят е уведомен за отсъствие на необходимост
от провеждане на процедура по глава Втора от Наредбата за ОС. В мотивите на
становището на РИОСВ е посочено, че прибирането на мидите от производствената
зона ще се извършва ръчно с водолази. Инвестиционното предложение не е включено
в позициите на Приложения № 1 и № 2 към чл.92 и чл.93 от Закона за опазване на
околната среда и не подлежи на процедури по реда на глава Шеста от ЗООС за
преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка и/или оценка
на въздействието върху околната среда. Територията, в която ще се изгражда
инвестиционното предложение не попада в границите на защитена територия по смисъла
на ЗЗТ. Попада в защитена зона „Бакърлъка“ за опазване на дивите птици, както и
в две защитени зони по ЗБР – „Комплекс Ропотамо“ и „Ропотамо“. Според РИОСВ
инвестиционното предложение е допустимо при съпоставка с режима на дейностите в
защитените зони, не засяга пясъчни дюни. С тези мотиви РИОСВ е преценила, че не
е необходимо провеждането на процедура по глава Втора от Наредбата за ОС.
Съгласно чл.62а от
Закона за водите е изпратено съобщение за публично обявяване на регистрираното
в БДЧР инвестиционно намерение. Съобщението е изпратено до Община Созопол и
Община П., обявено е било на определените за целта места в съответните общини и
в предвидения 14-дневен срок в Община Созопол не са постъпили възражения и
предложения. В Община П. в същия срок са постъпили 5 възражения, съответно от
Сдружение с нестопанска цел „Туристическа камара П.“, Сдружение с нестопанска
цел „Рибарско сдружение П.“, „ГБС Турс“ ЕАД София, кмета на Община П., Общински
съвет П..
Според първото
възражение на СНЦ „Туристическа камара П.“ инвестиционното намерение за
култивиране на бяла мида ще доведе до загуби от туристическата дейност на
местния бранш. Твърди се, че сдружението има утвърдени туристически маршрути по
море в акваторията на Община П. и то точно в зоната, където е предвидено
изграждане на проекта. Освен това според сдружението немаловажен проблем е, че
инвестиционното предложение ще се изгради в непосредствена близост до плажни
зони и ще застраши къпещите се в морето туристи, ще предизвика замърсяване.
Според възражението
на другото сдружение с нестопанска цел „Рибарско сдружение П.“ с изграждането
на съоръжението, което е предмет на инвестиционното намерение на жалбоподателя,
ще се ограничи зоната за крайбрежен риболов, ще се появят нови конфликтни точки
при ползване на риболовни мрежи и уреди в акваторията. Ще има предпоставки за
ликвидиране на вековния поминък на местните рибари чрез невъзможността да се
извършва риболов в тази зона. Позовават се на предишен опит с друга мидена
ферма в залива „Стомополу“ на югозапад от Маслен нос, при която заливът се
напълнил с боклуци, пластмасови бидони, сезалови въжета и две-три тонни
бетонови котви, където инвеститорите изчезнали и изоставили всичко на произвола
на природата.
Според третото
възражение на „ГБС Турс“ ЕАД, като представител на концесионера на плаж
„Аркутино“ „Главболгарстрой“ АД, същият концесионер и на плаж „Дюни Юг“ и
управляващ курортен комплекс „Свети Тома“, намиращ се в непосредствена близост
до желаното от инвеститора местоположение, счита, че проектът би застрашил
екологичното състояние на плаж „Аркутино“ и плаж „Дюни Юг“, както и цялата
брегова ивица в посочения регион и по този начин би навредило на качеството на
предлаганите от дружеството туристически услуги. Счита, че жалбоподателят има
кратка история, няма опит в култивирането на бяла пясъчна мида. Твърди, че няма
доказателства за проекти за култивиране на бяла пясъчна мида в други страни по
света и как това се отразява на екосистемата, където функционират проектите.
Счита, че инвестиционното предложение е експериментален бизнес проект, който
има за цел само икономическа изгода, несъответстваща на целите на юридическо
лице с нестопанска цел и според дружеството проектът би имал само негативни последици
както за природата, така и за туризма в региона.
Според четвъртото
възражение на кмета на Община П. на 03.02.2020г. се провело обществено
обсъждане с местното население по повод желанието на жалбоподателя да изгради
съоръжение за култивиране на бяла мида. На това обществено обсъждане местната
общност и администрацията на общината изказали категоричното си несъгласие за
издаване на разрешително за ползване на воден обект – Черно море на
жалбоподателя, защото посочената зона била в непосредствена близост до морски
плаж „Аркутино“ – територия, която е от малкото опазени до момента от
презастрояване и всякаква човешка дейност. Счита, че технологията за отглеждане
на миди не е съвсем безопасна и има голяма вероятност за замърсяване на
морската вода, още повече, че няма изготвена оценка за въздействие върху
околната среда. Счита, че изпълнението на инвестиционното намерение би довело
до неконтролируемо замърсяване на околната среда и застрашаване развитието на
туристическия бизнес в региона. Освен това кметът счита, че доколкото
вследствие изграждане на съоръжението на това място ще бъде забранен риболовът
и достъпът на плавателни съдове, на практика ще се стигне до забрана
извършването на риболов и ще се възпрепятства акостирането на плавателни
съдове, което ще се отрази изключително негативно върху основния поминък на
голяма част от населението – риболова.
Според петото
възражение на Общински съвет П., изразено в декларация, избраното от
жалбоподателя място за изграждане на инвестиционното намерение е неподходящо за
такива цели, тъй като ще навреди на туризма, на интересите на местните рибарски
сдружения и на екологията.
Депозираните
възражения са изпратени на жалбоподателя и му е предоставен 7-дневен срок за
възражение. В този срок жалбоподателят е изразил несъгласие с описаните по-горе
възражения. Във възражението е описан механизмът, по който ще се „произвежда“
пясъчна мида, с оглед становището на жалбоподателя, че този механизъм по
никакъв начин не застрашава природата, туризма и риболова.
На 24.03.2020г.
директорът на БДЧР издал заповед № 78, с която назначил комисия да разгледа
заявлението и постъпилите възражения. Комисията, на 21.04.2020г., след като
разгледала възраженията, решила, че е необходимо да се изиска становище от
Министерство на туризма. Такова становище е постъпило на 04.05.2020г. В него не
се разглеждат възраженията на местната общност, но се препоръчва при извършване
на преценка за издаване на исканото разрешително, да не бъдат пренебрегвани
изискванията за опазване на околната среда, общите интереси на местното
население и да не бъдат преустановени условията за устойчиво развитие на
туризма в региона. След това на 02.07.2020г. комисията съставила протокол от
свое заседание (л.17-л.20), в който преразказала съдържанието на петте възражения,
както и съдържанието на отговора на жалбоподателя по повод същите възражения,
след което приела, че възраженията на СНЦ „Туристическа камара П.“ и СНЦ
„Рибарско сдружение П.“ са основателни и попадат в хипотезата на чл.49, ал.1, т.1
от Закона за водите. Приела е, че спортният и любителският риболов се включва в
общото понятие на „общо ползване“ на воден обект и че чрез реализация на
инвестиционното предложение ще се стигне до опасност до ограничаване на общото
ползване на водния обект. Затова комисията е предложила на административния
орган да откаже издаване на исканото от жалбоподателя разрешително.
На 09.07.2020г. е
издадена процесната заповед, чиито мотиви почти буквално преповтарят
съдържанието на протокола на помощната комисия от 02.07.2020г. Въз основа на
протокола, описан по-горе, и становищата на заинтересованите лица директорът на
Басейнова дирекция „Черноморски район“ издал обжалваното решение, с което на
основание чл.68, т.3а във вр. с чл.62, ал.1, т.2 и чл.49, ал.1, т.1 от Закона
за водите отказал издаване на разрешително за ползване на воден обект – Черно
море, в район южно от гр. Созопол и северно от гр. П., в зоната на нос Свети
Тома и река Ропотамо с цел „аквакултури и свързаните с тях дейности“ (иновативно
решение за експериментално култивиране на бяла пясъчна мида), с обща площ на
ползване 350 000 кв.м на процесния жалбоподател. В мотивите на решението
се съдържат отново почти буквални цитати от становищата на организациите,
поканени да ги дадат, които са заинтересовани лица по това дело, след което са
поместени избрани цитати от възражението на настоящия жалбоподател, депозирано
пред административния орган по повод отрицателните становища, дадени от
заинтересованите лица. По-нататък в мотивите на обжалваното решение е описана
процедурата по създаване на помощна комисия за преценка в рамките на
процедурата за издаване на исканото разрешение. Взето становище и от
Министерство на туризма, в което няма изразено мнение по съществото на
конкретното искане, а общо и абстрактно е посочено, че при разглеждане на това
искане министерството очаква да бъде извършена преценка, за да не се
пренебрегнат изискванията на опазване на околната среда, общите интереси на
местното население и да не бъдат преустановени условията за устойчиво развитие
на туризма в региона, след което в мотивите на решението е посочено, че
помощната комисия е изразила своето становище, като го е материализирала в
описания по-горе протокол. Посочено е, че комисията е предложила да се откаже
издаването на разрешително, като се е позовала на същите норми от Закона за
водите, на които се е позовал и административният орган в обжалваното решение.
Въз основа на описаното до тук административният орган е направил извод, че
искането за издаване на разрешително е несъвместимо с обществените интереси,
тъй като експерименталното култивиране на бяла пясъчна мида и обслужването на
заявената площ с катамаран в посочения район би създало опасност от
ограничаване на общото ползване в района на Черно море в зоната на нос Свети
Тома и река Ропотамо.
По делото е назначена
съдебно-техническа експертиза, според заключението по която (л.263-л.265),
теренът, заявен от жалбоподателя, в размер на 350 дка попада в територията на
нос Свети Тома, като заема централно положение. В технологичния проект според
вещото лице не е описано подробно през какъв период от годината ще се използва
този терен и по какъв начин ще се ограничава достъпът. Ако се експлоатира през
цялата година, тогава всички видове водни спортове, риболов, туристически и
опознавателни турове, разходки с лодки няма да могат да се практикуват. Затова
според вещото лице ще се създаде опасност за видовете, предмет на опазване, в
защитена зона „Ропотамо“ и защитена зона „Комплекс Ропотамо“, както и на други
видове риби и бозайници, обитаващи акваторията на Черно море в разглеждания
район, тъй като ще се ограничат 11,6 % от територията на залива. В
констативната част на заключението вещото лице изрично е посочило, че заявената
територия за реализация на инвестиционното предложение попада в две защитени
зони – „Ропотамо“ и „Комплекс Ропотамо,
като в първата от тях изрично е забранено използването на дънни тралиращи и
драгиращи средства, депониране на драгажни маси и пребалансиране на кораби в
морските пространства в зоната. Забранено е още изграждане на изкуствени
подводни рифове и острови върху местообитанията, предмет на опазване в морските
пространства в зоната. Затова вещото лице е направил извод, че инвестиционното
предложение не би трябвало да попада в границите на тази зона, защото дейността
по добив на миди е свързана с драгиране, като в конкретния случай в
технологичния план няма ясно заявен начин за добиване на бялата пясъчна мида от
морското дъно. Вещото лице е посочило, че способите за това са два – на въже
или чрез драгиране, а от това, че конкретният вид мида е заровена в пясъчното
дъно, се предполага методът „драгиране“, като се изключва другият. Освен това в
заключението си вещото лице е посочило, че иновативното решение за
експериментално култивиране на бяла пясъчна мида влияе отрицателно на
осъществяването на туристическа дейност и на риболова, тъй като се отнема
голяма водна площ, която няма да може да се използва за тези дейности. Отделно
от това реализацията на проекта ще окаже бариерен ефект и невъзможност за
ползване на голяма част от залива.
На последно място, с
оглед естеството на зададените въпроси, вещото лице е заявило, че предвид
биологията на бялата пясъчна мида, свързана с нейния жизнен цикъл, условията на
предвидената производствена площадка напълно отговарят тя да обитава
разглежданата територия, тъй като Черно море в тази част представлява
естествено легло за двучерупчести мекотели. Сидиментът на морското дъно е
съставен от пясък, тиня и глина, като по този начин предоставя подходящи
условия за обитаване от мидите. В тази връзка вещото лице е пояснило, че в
технологичния план няма информация за изграждане на изкуствена инсталация за
отглеждане на бяла пясъчна мида в производствена зона.
Единствено
изкуствено
съоръжение
ще
представляват бетоновите котви, за които ще бъдат хванати сигналните буйове.
При разпита в съдебно
заседание вещото лице заяви, позовавайки се на схемата на л.80-гръб, която
представлява скица на залива, че там, където е предвидено изграждането на
инвестиционното предложение не би трябвало да има зона за плажуване. Освен това
заяви, че естественото местообитание на бялата мида е на 30 см до 50 см
дълбочина в пясъка, който е дъно на морето в участъка, където е разпространена.
Вещото лице потвърди, че в технологичния план не е посочен изрично начинът, по
който ще се добива мидата от пясъка. Затова той предполага, че се касае за
драгиране, който е ръчен способ за добив на миди, а такъв ръчен способ е
посочен в технологичния план. Вещото лице не успя да отговори на въпроса на
пълномощника на жалбоподателя дали в границите на защитената зона е разрешен
риболовът.
Оспореното решение е
било съобщено по пощата чрез известие за доставяне, от което се установява, че
решението е получено на 10.07.2020г. Жалбата, сезирала съда, е подадена на
23.07.20202г., чрез административния орган.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в
срок, от надлежна легитимирано лице – адресат на обжалвания акт, поради което е
допустима за разглеждане.
Оспореното решение е
издадено от компетентен орган – директора на Басейнова дирекция „Черноморски
район“, в изискуемата писмена форма, при спазване на процесуалните норми по
провеждане на административното производство пред органа.
Въпреки, че решението
е не малко по обем, в него на практика отсъстват мотиви, обосновани със събрани
в хода на административното производство доказателства.
Административният
орган, изброявайки отново поименно всички заинтересовани лица и съдържанието на
техните становища, е приел, че те са основателни, без да е обсъдил и обосновал
с доказателства, че фактите, които се твърдят в тези становища, са се
осъществили. Административният орган, цитирайки легалната дефиниция на
понятието „риболов“ в § 1, т.26 от ДР на ЗРА, както и понятието
„риболов-любителски“ – т.27, е направил извод, че риболовът за развлечение и
със спортно развлекателен характер е включен в понятието „общо ползване на
воден обект“, а оттам е направил извод, че ограничаването на риболова в този
район, посредством реализацията на заявения проект, създава опасност от
ограничаване на общото ползване, което по смисъла на чл.49, ал.1, т.1 от Закона
за водите е нарушаване на обществените интереси.
След това
административният орган се е позовал на разпоредбата на чл.41, ал.5 от
Наредбата за ползване на повърхностните води, според която при ползване на
повърхностен воден обект в акваторията на Черно море за аквакултури и
свързаните с тях дейности се поставят задължителни условия към титуляра,
касаещи обозначаване с трайни плаващи знаци на разрешената за ползване площ,
трайно сигнализиране на пунктовете за собствен мониторинг и изпълнение на
условията в становището на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Според
административния орган спазването на цитираната разпоредба при реализиране на
намерението на процесния жалбоподател и с оглед площта, заявена за ползване,
близостта до морския бряг и разполагането й на границата на зоната за къпане би
довело до създаване на опасност от ограничаване на общото ползване на Черно
море в заявения район, в какъвто смисъл са и възраженията на заинтересованите
лица.
На практика големият
обем на административния акт се дължи на двукратното преразказване на
становищата на петте субекта, чиито мнения са взети при постановяване на
отказа. Административният орган не е събрал доказателства, от които да се
установява верността на тезите, съдържащи се в тези становища. Не са обсъдени
становищата в съпоставка с даденото положително становище от директора на РИОСВ
Бургас изх. № ПД-3195/34/ от 07.03.2019г., според което с оглед
местоположението и характера на инвестиционното предложение при реализацията му
няма вероятност от отрицателно въздействие върху защитена зона „Бакърлъка“,
защитена зона „Комплекс Ропотамо“ и защитена зона „Ропотамо“. Затова този орган
е преценил, че на основание чл.2, ал.2 от Наредбата за ОС не е необходимо
провеждане на процедура по глава Втора от същата наредба (л.91-л.93). В
решението на директора на БДЧР въобще не е обсъден въпросът със съществуващите
на терена три защитени зони. Нещо повече, никъде не се споменава, че мястото,
на което е предвидено изграждане на съоръжението, попада в защитени зони. Не са
обсъдени ограниченията, които предвиждат въпросните защитени зони и как тези
ограничения препятстват, респ. не са пречка за изграждане на съоръженията,
предмет на инвестиционното предложение.
Административният
орган не е обсъдил и друго съгласувателно становище на командира на
Военноморските сили (л.51), което също е положително за изграждане на ферма за
култивиране на бяла пясъчна мида в изрично посочените в становището координати.
Отделно от
отсъствието на мотиви, които да са обосновани със събрани доказателства в хода
на административното производство, а не с мнения на заинтересовани лица, които
са единствено предпоставка за обследване на твърдените факти, обжалваното
решение е незаконосъобразно и поради противоречие с материалния закон.
Разпоредбата на чл.49 от Закона за водите дава легално определение за
предпоставките, при наличие на които следва да се приеме, че обществените
интереси се нарушават. Съвместимостта на обществените интереси с всяко искане
за ползване на воден обект във всеки отделен случай подлежат на преценка от
органа по чл.52, ал.1 от ЗВ съгласно т.2, ал.1 от чл.62 от същия закон.
Разпоредбата на
чл.49, ал.1 от ЗВ урежда четири хипотези на нарушаване на обществените интереси,
когато в резултат на водовземане или ползване се създава опасност от:
1.ограничаване на общото водовземане или ползване; 2. застрашаване на отбраната
и сигурността на страната; 3. нарушаване условията на плановете за управление
на речния басейн и 4. негативни въздействия върху бреговете, върху
съоръженията, върху качеството на водите и върху защитени територии или при
разхищението на води. Всяка от изброените четири хипотези е алтернативна, т.е.
достатъчно е да е налице една от тях, за да се приеме, че се нарушават
обществените интереси. Нормата поставя пред скоби изискването „в резултат на
водовземане или ползване се създава опасност“, за да се приеме, че е налице
нарушаване на обществените интереси, т.е. органът следва да обоснове, че
съществува потенциална възможност при реализиране на конкретния инвестиционен
проект да се стигне до осъществяване на някоя от четирите предвидени от закона
последици. В конкретния случай административният орган се е позовал на първата
хипотеза, тъй като изрично е посочил чл.49, ал.1, т.1 от ЗВ, т.е. направил е
извод, че конкретното иновативно решение за експериментално култивиране на бяла
пясъчна мида ще създаде опасност от ограничаване на общото водовземане или
ползване. В мотивите на обжалвания акт изрично е посочено само ползването,
доколкото и целта на инвестиционното предложение не е свързана с водовземане.
Мотивите за този извод са направени само въз основа на изразени субективни
становища на пет лица, конституирани по делото като заинтересовани, без да са
налице доказателства за обосноваността на тези мнения. В решението липсва
конкретна преценка за степента, в която биха били засегнати обществените
интереси в посочените дейности. То не е обосновано с конкретни данни, които са
събрани от самия административен орган. Обосновано е само с твърденията на пет
лица, които са пристрастни толкова, доколкото имат съответните интереси,
свързани с ползването на същия воден обект. Тези мнения обективно може и да се
верни, но в административната преписка няма доказателства за това. Така
например, при разпита на вещото лице в съдебно заседание се установи, че
крайбрежната ивица, съответстваща на мястото, където е предвидено изграждане на
инвестиционното предложение, няма зона за плажуване. Същевременно три от
възраженията, на които административният орган се е позовал, без да събере
доказателства за неговата обоснованост, твърди, че процесното инвестиционно
предложение, ако бъде изградено, ще създаде пречка за ползване на плажната
ивица (Становище на „ГБС Турс“ ЕАД, според което дружеството вярва, че
процесният проект би застрашил цялата брегова ивица в посочения регион и би
навредил на качеството на предлаганите от дружеството туристически услуги.
Такова твърдение се съдържа и в становището на кмета на Община П., както и в
становището на СНЦ „Туристическа камара П.“.). Дали инвестиционното предложение
би създало пречки от каквото и да е естество за ползването на други плажове,
които се намират в близост, е въпрос, който също не е изследван от
административния орган. Административният орган не е изследвал и въпроса,
свързан с начина на добиване на бялата пясъчна мида такъв, какъвто се предлага
с процесното инвестиционно предложение, съпоставен със забраната, съдържаща се
в заповед № РД-1042/17.12.2020г. на министъра на околната среда и водите, с
която е обявена защитена зона „Ропотамо“, за използване на дънни тралиращи и
драгиращи средства при такъв добив.
При разпита в съдебно
заседание вещото лице предположи, че драгирането ще е способът, чрез която ще
се добива бялата пясъчна мида в конкретния случай, с твърдението, че в
технологичния план не е посочен изрично способът за добиване. След като не е
посочен този способ и при наличието на забрана в цитираната заповед на министъра
на околната среда и водите, както и доколкото несъмнено територията попада в
защитена зона „Ропотамо“, административният орган е бил длъжен да изследва този
въпрос, като задължи заявителя изрично да посочи способа за добиване, за да
съобрази това със забраните, наложени в границите на съответните защитени зони,
в които попада инвестиционното предложение.
В заключение следва
изрично да се посочи, че нарушаването на обществените интереси по смисъла на
чл.49, ал.1 от Закона за водите не следва просто да се твърди от заинтересовани
лица, а е необходимо административният орган след събиране на мнението на тези
лица, използвайки правомощията си, дадени му от закона, да събере
доказателства, които биха обосновали мненията или биха ги отхвърлили, и само
след като бъдат събрани доказателства за наличието на такова нарушаване на
обществените интереси, административният орган може да се позове на това при
постановяването на отказ.
По изложените
съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а преписката - върната
на административния орган за ново произнасяне, доколкото естеството на акта не
позволява решаването на въпроса по същество от съда.
Съобразно изхода от
оспорването разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя в размер на
1776 лв., от които 50 лв. платена д.т., 1200 лв. платено възнаграждение за един
адвокат и 526 лв. възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал.2 и
чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 70/09.07.2020г. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“.
ВРЪЩА преписката на директора на Басейнова
дирекция „Черноморски район“ за ново произнасяне при спазване на задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Басейнова
дирекция „Черноморски район“ да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Клуб за
спортен риболов „Гларус“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ул. „Митрополит Симеон“ № 14, представлявано от управителя Я.Я.
направените по делото разноски в размер на 1776 (хиляда седемстотин седемдесет
и шест)лв.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: