Решение по дело №20653/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261218
Дата: 16 април 2021 г. (в сила от 11 май 2023 г.)
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20195330120653
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                  

 

                        

 

 

                             Р Е Ш Е Н И Е    261218

 

                                      гр. Пловдив, 16.04.2021 г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 22.03.2021 г., в състав:

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 20653 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба от М.Х.Б. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАС, с който е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 8810.87 лева, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното плащане сумата от 90 лева, разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50 лева, разноски по производството за издаване на изпълнителен лист, за които суми е издаден изпълнителен лист по т.д. № 1006/2011 г. по описа на Софийски Градски съд в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, издаден въз основа на Решение от 26.03.2010 г. по вътрешно арбитражно дело № 996/2010 г., въз основа на който е образувано ***, в последствие е образувано *** пред *** от нов взискател – ответника, прехвърлено по ***.

    Твърди се, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност през 2017 г. Твъдри се, че вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на ответника.

С оглед изложеното, за ищеца се е породил правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване, че не дължи вземането по издадения изпълнителен лист.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска само по основателност. Счита, че не е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземането. Твърди се, че не е бездействал в изпълнителните производства, по които са извършвани множество изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на давността. Счита, че към процесните изпълнителни производсвта не е приложимо ТР от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото първото *** е образувано през 2011 г.. ТР няма обратно действие. В случая било проложимо ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което по време на *** давност не тече. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок, както и че е сключен договор за цесия за процесните вземания, цесията е надлежно съобщена на ищеца от цедента или при надлежно упълномощаване за това – от цесионера, преди завеждане на иска, което да легитимира цесионера като кредитор, а не цедента.

С Определение от 26.02.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че срещу ищеца в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД ответника е издаден изпълнителен лист по т.д. № 1006/2011 г. по описа на Софийски Градски съд  за сума в размер на 8810.87 лева, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното плащане сумата от 90 лева, разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50 лева, разноски по производството за издаване на изпълнителен лист. Безспорно е че ИЛ е издаден въз основа на Решение от 26.03.2010 г. по вътрешно арбитражно дело № 996/2010 г., като въз основа на ИЛ е образувано ***, в последствие е образувано *** пред *** от нов взискател – ответника, прехвърлено по *** на ***.

Не се спори, че решението е в сила.

Не се спори, че вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на ответника с договор за цесия.

Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания и от кога същата тече.

Предвид обстоятелство, че вземането по делото произтича от договор за кредит е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност за главницата и кратка 3-годишна давност за лихвите. В този смисъл Решение №261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на ВКС, ТК, II т.о.

Съгласно разпоредбата на 117, ал.2 ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.

В случая процесните вземания са установени с влязло в сила арбитражно решение, което по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД е съдебно такова, постановено от арбитражен съд.

 В исковата молба не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла преди образуване на *** производство, поради което съдът следва да обсъди  спирането и прекъсването на давността след издаване на изпълнителния лист.

Арбитражното решение, установяващо процесните вземания е влязло в законна сила най-късно на 28.06.2011 г., датата на която е издаден изпълнителен лист, а именно 28.06.2011 г., от която дата съдът приема, че започва да тече предвидената в чл.117 ЗЗД 5-годишна давност.

Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС в *** производство давност не тече.

В тази част Постановлението е отменено с ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което в т.10 е посочено, че в *** производство давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Тълкувателното решение е постановено на 26.06.2015 г. Същото е приложимо от момента на постановяването си и по висящи *** производства.

С оглед изложеното от образуване на *** производство с молба на „Профи Кредит България“ ЕООД от 11.08.2011 г. /л.63/ до постановяване на посоченото по-горе ТР – на 26.06.2015 г. давност по *** не е текла.

В този период, обаче следва да се проследи дали са предприети изпълнителни действия, които да възпрепятстват настъпването на перемпцията по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Първото такова изпълнително действие, което е извършено е подаването на молбата за образуване на *** дело от 11.08.2011 г. /л.63/, доколкото в нея кредиторът е възложил на *** по реда на чл.18 ЗЧСИ извършване на всички изпълнителни действия, която е длъжна да ги извърши, включително е посочен конкретен изпълнителен способ – налагане на запор на сметка на длъжника в банка „ДСК“.

В изпълнение на искането на взискателя с разпореждане на *** от 17.11.2011 г. /л.84/ е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника при „Сикюрити Глобул“ ЕООД, връчено на последното на 18.11.2011 г., от която дата запорът се счита наложен.

В изпълнение на наложения запор по сметка на *** са постъпили плащания от третото задължено лице „Сикюрити Глобул“ ЕООД, работодател на длъжника с дата 09.02.2012 г. /л.95/. Плащанията на трети задължени лица представлява изпълнение на приложен изпълнителен способ, поискан от взискателя, поради което всяко едно от тях е прекъснал срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Това се потвърждава и от приетото в последствие Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Със запорно съобщение от 16.03.2012 г. /л.106/ е наложен запор банкови сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД, връчено на третото задължено лице на 26.03.2012 г., от която дата се счита реално наложен запора. 

Със запорно съобщение от 16.03.2012 г. /л.106/ е наложен запор банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД, връчено на третото задължено лице на 26.03.2012 г., от която дата се счита реално наложен запора. 

В изпълнение на наложения запор по сметка на *** са постъпили плащания в полза на длъжника с дата 29.03.2012 г. /л.121/

С разпореждане на *** от 04.04.2012 г. /л.129 и л.137/ е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Сибанк“ АД.

С разпореждане на *** от 08.05.2012 г. /л.132/ е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Про Кредит Банк България“ АД, като запорното съобщение е връчено на третото задължено лице на 14.05.2012 г. /л.153/.

Следващото изпълнително действие, предприето по *** дело е от 22.07.2014 г., на която датата е наложен запор и на други банкови сметки на длъжника в други банки /л.155/

  В периода 14.05.2012 г. /налагане на запор по банкови сметки на длъжника в „Про Кредит Банк“ АД/ до 22.07.2014 г.  няма данни, да са извършвани и искани други изпълнителни способи.

  С оглед изложеното съдът приема, че в посочения период не са предприемани действия по изпълнението, които да водят до прекъсване на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, изпълнението се счита за прекратено, когато в продължение на две години взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия, без за това да е необходимо изрично постановление на ***. Прекратяването на *** производство, поради т. нар. „перемпция”, настъпва по силата на закона чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а *** може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали *** изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на *** производство става по право.

В настоящият случай, съдът намира, че считано от 15.05.2014 г. *** производство е прекратено по силата на закона – чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В тази връзка към този момент все още не е постановено ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, чиято дата на постановяване е 26.06.2015 г., поради което и няма как същото да бъде приложено по вече прекратено *** дело.

От датата на прекратяване на изпълнителното дело, образувано пред *** - 15.05.2014 г., започва да тече нова 5-годишна погасителна давност /тя не започва да тече от датата на последното извършено изпълнително действие 14.05.2012г., доколкото към датата на прекратяване на *** не е постановено ТР №2/2013г., а е било в сила Постановление № 3 от 18.11.1980 г., съгласно което до датата на прекратяване на *** давност не тече/. Давността изтича на 16.05.2019 г., освен ако не е прекъсната.

В случая погасителната давност е прекъсната с образуване на ново *** при ***, прехвърлено към *** от частния правоприемник на вземането по изпълнителния лист „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД от 14.02.2019 г., доколкото в нея кредиторът е възложил на *** по реда на чл.18 ЗЧСИ извършване на всички изпълнителни действия, който е длъжен да ги извърши.

По новообразуваното *** дело са извършвани изпълнителни действия – наложен е запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на 11.03.2019 г., постъпило е плащане за задължението на длъжника на 17.05.2019 г.

С оглед изложеното от 17.05.2019 г. до спиране на *** дело, като обезпечение на предявения иск – 18.12.2019 г. не е изтекла, предвидената в закона 5 –годишна давност за вземането, предмет на делото и същото не е погасено по давност, поради което искът като неоснователен ще се отхвърли. 

       По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски се пораждат за ответника. Същият е направил своевременно искане за присъждане на разноски претендира такива за юрисконсултско възнаграждение.

По делото ответникът се е представлявал от юрисконсулт, изготвил и подал отговора на исковата молба и молбите, депозирани за откритите съдебни заседания. Съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП юрисконсултското възнаграждение на ответника на 100 лева, която сума ще се присъди изцяло, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. По делото макар и да са проведени множество открити съдебни заседание, отлагането им е поради забавяне на *** да представи своевременно поискан препис от доказателства по делото. Делото е решено единствено на база писмени доказателства, изискани от съда,поради което исканото от ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева съдът възприема като прекомерно.

       Така мотивира, Пловдивският районен съд

                                                      Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Х.Б., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2 отрицателен установителен иск, че М.Х.Б., ЕГН ********** не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 8810.87 лева, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното плащане, сумата от 90 лева, разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50 лева, разноски по производството за издаване на изпълнителен лист, за които суми е издаден изпълнителен лист по т.д. № 1006/2011 г. по описа на Софийски Градски съд в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, издаден въз основа на Решение от 26.03.2010 г. по вътрешно арбитражно дело № 996/2010 г., въз основа на който е образувано *** на ***, в последствие е образувано *** пред *** от нов взискател – ответника, прехвърлено по *** на ***, вземанията по който изпълнителен лист са прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с договор за цесия, поради погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА М.Х.Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2 сумата в размер на 100 лева – разноски по делото.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ