Р Е Ш Е Н И Е № 261218
гр. Пловдив,
16.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 22.03.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 20653 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Образувано е по
искова молба от М.Х.Б. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАС, с който
е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответника сума в размер на 8810.87 лева, ведно със законната лихва
от постановяване на съдебното решение до окончателното плащане сумата от 90
лева, разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50 лева,
разноски по производството за издаване на изпълнителен лист, за които суми е
издаден изпълнителен лист по т.д. № 1006/2011 г. по описа на Софийски Градски
съд в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, издаден въз основа на Решение от
26.03.2010 г. по вътрешно арбитражно дело № 996/2010 г., въз основа на който е
образувано ***, в
последствие е образувано *** пред *** от нов
взискател – ответника, прехвърлено по ***.
Твърди се, че вземанията по изпълнителния
лист са погасени по давност през 2017 г. Твъдри се, че вземанията по
изпълнителния лист са прехвърлени на ответника.
С оглед изложеното, за ищеца се е породил правен интерес от
предявяване на настоящия иск за установяване, че не дължи вземането по
издадения изпълнителен лист.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника,
с който оспорва иска само по основателност. Счита, че не е изтекла предвидената
в закона погасителна давност за вземането. Твърди се, че не е бездействал в
изпълнителните производства, по които са извършвани множество изпълнителни
действия, които са довели до прекъсване на давността. Счита, че към процесните
изпълнителни производсвта не е приложимо ТР от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, доколкото първото *** е образувано
през 2011 г.. ТР няма обратно действие. В случая било проложимо ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което по време на *** давност не
тече. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр.
с чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист
за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за
процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения
в закона давностен срок, както и че е
сключен договор за цесия за процесните вземания, цесията е надлежно съобщена на
ищеца от цедента или при надлежно упълномощаване за това – от цесионера, преди завеждане на иска, което да легитимира цесионера като кредитор, а
не цедента.
С
Определение от
26.02.2020
г. като безспорно между страните е отделено, че срещу ищеца в
полза на „Профи
Кредит България“ ЕООД
ответника е издаден изпълнителен
лист по т.д. № 1006/2011 г. по описа на Софийски Градски съд за сума в размер на 8810.87 лева, ведно със
законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното плащане
сумата от 90 лева, разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50
лева, разноски по производството за издаване на изпълнителен лист. Безспорно е
че ИЛ е издаден въз основа на Решение от 26.03.2010 г. по вътрешно арбитражно
дело № 996/2010 г., като въз основа на ИЛ е образувано ***, в последствие е образувано *** пред *** от нов взискател – ответника,
прехвърлено по *** на ***.
Не се спори, че решението е в
сила.
Не се спори, че вземанията по
изпълнителния лист са прехвърлени на ответника с договор за цесия.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е
предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания и
от кога същата тече.
Предвид обстоятелство, че вземането по делото произтича
от договор за кредит е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна
погасителна давност за главницата и кратка 3-годишна давност за лихвите. В този
смисъл Решение
№261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о.,
Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на
ВКС, ТК, II т.о.
Съгласно
разпоредбата на 117, ал.2 ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.
В случая
процесните вземания са установени с влязло в сила арбитражно решение, което по
смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД е съдебно такова, постановено от арбитражен съд.
В исковата молба
не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла преди образуване
на *** производство, поради което съдът следва да обсъди спирането и прекъсването на давността след издаване
на изпълнителния лист.
Арбитражното решение, установяващо процесните вземания е
влязло в законна сила най-късно на 28.06.2011 г., датата на която е издаден
изпълнителен лист, а именно 28.06.2011
г., от която дата съдът приема, че започва да тече предвидената в чл.117 ЗЗД 5-годишна давност.
Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на
ВС в *** производство давност не тече.
В тази част Постановлението е отменено с ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
в което в т.10 е посочено, че в *** производство давността се прекъсва от
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. Тълкувателното решение е постановено на 26.06.2015 г. Същото е приложимо от момента
на постановяването си и по висящи ***
производства.
С оглед изложеното от образуване на *** производство с молба на „Профи
Кредит България“ ЕООД от 11.08.2011 г. /л.63/ до постановяване на посоченото
по-горе ТР – на 26.06.2015 г. давност по *** не е текла.
В този период, обаче следва да се проследи дали са предприети
изпълнителни действия, които да възпрепятстват настъпването на перемпцията по
смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Първото такова изпълнително действие, което е извършено е подаването на
молбата за образуване на *** дело от 11.08.2011
г. /л.63/, доколкото в нея кредиторът е
възложил на *** по реда на чл.18 ЗЧСИ извършване на всички изпълнителни
действия, която е длъжна да ги извърши, включително е посочен конкретен
изпълнителен способ – налагане на запор на сметка на длъжника в банка „ДСК“.
В изпълнение на искането на взискателя с разпореждане на *** от 17.11.2011 г. /л.84/ е наложен запор на
трудовото възнаграждение на длъжника при „Сикюрити Глобул“ ЕООД, връчено на
последното на 18.11.2011 г., от която
дата запорът се счита наложен.
В изпълнение
на наложения запор по сметка на *** са постъпили плащания от третото задължено
лице „Сикюрити Глобул“ ЕООД, работодател на длъжника с дата 09.02.2012 г. /л.95/. Плащанията на трети задължени лица представлява
изпълнение на приложен изпълнителен способ, поискан от взискателя, поради което
всяко едно от тях е прекъснал срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Това се
потвърждава и от приетото в последствие Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Със запорно съобщение от 16.03.2012
г. /л.106/ е наложен запор банкови сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“
АД, връчено на третото задължено лице на 26.03.2012
г., от която дата се счита реално наложен запора.
Със запорно съобщение от 16.03.2012
г. /л.106/ е наложен запор банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД,
връчено на третото задължено лице на 26.03.2012
г., от която дата се счита реално наложен запора.
В изпълнение на наложения запор по сметка на *** са постъпили плащания
в полза на длъжника с дата 29.03.2012 г.
/л.121/
С разпореждане на *** от 04.04.2012
г. /л.129 и л.137/ е наложен запор на банковите сметки на длъжника в
„Сибанк“ АД.
С разпореждане на *** от 08.05.2012
г. /л.132/ е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Про Кредит Банк
България“ АД, като запорното съобщение е връчено на третото задължено лице на 14.05.2012 г. /л.153/.
Следващото изпълнително действие, предприето по *** дело е от 22.07.2014 г., на която датата е
наложен запор и на други банкови сметки на длъжника в други банки /л.155/
В периода 14.05.2012 г. /налагане
на запор по банкови сметки на длъжника в „Про Кредит Банк“ АД/ до 22.07.2014
г. няма данни, да са извършвани и искани
други изпълнителни способи.
С оглед изложеното съдът приема, че в посочения период не
са предприемани действия по изпълнението, които да водят до прекъсване на срока
по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Съгласно чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, изпълнението се счита за прекратено,
когато в продължение на две години взискателят не поиска извършване на
изпълнителни действия, без за това да е необходимо изрично постановление на ***. Прекратяването на *** производство, поради т. нар. „перемпция”, настъпва по
силата на закона чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а *** може
само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно
значение е дали *** изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а
не конститутивен ефект. Прекратяването на ***
производство става по право.
В настоящият случай, съдът намира, че
считано от 15.05.2014 г. *** производство
е прекратено по силата на закона – чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В тази връзка към
този момент все още не е постановено ТР №2/2013г.
на ОСГТК на ВКС, чиято
дата на постановяване е 26.06.2015 г.,
поради което и няма как същото да бъде приложено по вече прекратено *** дело.
От датата на
прекратяване на изпълнителното дело, образувано пред *** - 15.05.2014 г., започва да
тече нова 5-годишна погасителна давност /тя не започва да тече от датата на
последното извършено изпълнително действие 14.05.2012г., доколкото към датата
на прекратяване на *** не е постановено ТР №2/2013г., а е било в сила Постановление № 3 от 18.11.1980 г., съгласно което до датата на прекратяване на ***
давност не тече/. Давността
изтича на 16.05.2019 г., освен ако не е прекъсната.
В случая погасителната давност е
прекъсната с образуване на ново *** при ***, прехвърлено към *** от частния
правоприемник на вземането по изпълнителния лист „Кредит Инкасо Инвестмънтс“
ЕАД от 14.02.2019 г., доколкото в нея кредиторът е възложил на *** по реда на чл.18 ЗЧСИ извършване на всички
изпълнителни действия, който е длъжен да ги извърши.
По новообразуваното *** дело са
извършвани изпълнителни действия – наложен е запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника на 11.03.2019
г., постъпило е плащане за задължението на длъжника на 17.05.2019 г.
С оглед изложеното от 17.05.2019 г. до
спиране на *** дело, като обезпечение на предявения иск – 18.12.2019 г. не е
изтекла, предвидената в закона 5 –годишна давност за вземането, предмет на
делото и същото не е погасено по давност, поради което искът като неоснователен
ще се отхвърли.
По отговорността за
разноски:
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски се
пораждат за ответника. Същият е направил
своевременно искане за присъждане на разноски претендира такива за
юрисконсултско възнаграждение.
По делото ответникът се е представлявал от юрисконсулт, изготвил и
подал отговора на исковата молба и молбите, депозирани за откритите съдебни
заседания. Съдът
определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25,
ал.1, вр. с ал.2 ЗПП юрисконсултското
възнаграждение на ответника на 100 лева,
която сума ще се присъди
изцяло, като взе предвид конкретната
фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените
процесуални действия. По
делото макар и да са проведени множество открити съдебни заседание, отлагането
им е поради забавяне на *** да представи своевременно поискан препис от
доказателства по делото. Делото е решено единствено на база писмени доказателства,
изискани от съда,поради което исканото от ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лева съдът възприема като прекомерно.
Така мотивира, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Х.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2 отрицателен
установителен иск, че М.Х.Б., ЕГН ********** не дължи
на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 8810.87 лева, ведно със
законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното плащане, сумата от
90 лева, разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50 лева, разноски
по производството за издаване на изпълнителен лист, за които суми е издаден
изпълнителен лист по т.д. № 1006/2011 г. по описа на Софийски Градски съд в
полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, издаден въз основа на Решение от
26.03.2010 г. по вътрешно арбитражно дело № 996/2010 г., въз основа на който е
образувано *** на ***, в
последствие е образувано *** пред *** от нов взискател – ответника,
прехвърлено по *** на ***,
вземанията по който изпълнителен лист са прехвърлени на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД с договор за цесия, поради
погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА М.Х.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2 сумата в размер на 100 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ