№ 288 / 21.8.2019 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Монтана, 21.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, І – ви наказателен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при участието на секретаря Пепа Илиева като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ Ч.Н.Д.№ 1352 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.244 , ал.5 от НПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Н.Д.А. xxx,,Гоце Делчев” № 61, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Постановление за спиране на наказателно постановление издадено на 02.08.2019г. от Зам.Районен прокурор при Районна прокуратура – гр. Монтана, по досъдебно производство № 515/2018г. по описа на РУ МВР - гр.Монтана, респ. пр.пр. № 862/2018г.по описа на Районна прокуратура – гр.Монтана.
Наказателното производство е било образувано по реда на чл.212, ал.2 от НПК за това, че на 27.04.2018г., около 16:15ч. в гр.Монтана, близост до супермаркет ,,Жизел”, е причинена средна телесна повреда на Н.Д.А. xxx, изразяваща се в разстройство на здравето, временно и опасно за живота и нараняване, проникващо в черепната кухина - престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. В хода на разследването прокурорът е приел, че от събраните по делото доказателства и в частност от заключението по назначената тройна съдебно психиатрична експертиза се установява, че инкриминираното деяние е било извършено в състояние на физиологичен афект, което обуславя преквалификация в приложение на закон за по – леко наказуемо престъпление, което на свой ред е от частен характер и подлежи на преследване чрез подаване на тъжба от пострадалия. Поради тази причина и с тези мотиви прокурорът е спрял досъдебното производство с нарочно постановление, като е указал на пострадалото лице, че може да подаде тъжба пред Районен съд – гр.Монтана.
Недоволен от постановения прокурорски акт е останал пострадалия Н.Д.А.. В жалбата си пред съда, чрез своя упълномощен повереник, оспорва правните изводи на прокурора относно законосъобразността и обосноваността им като счита, че обжалваният акт е мотивиран, тъй като не е бил направен задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, а липсват мотиви, от които да е видно въз основа на кои от посочените хипотези на материалния закон прокурорът е приел, че е настъпил физиологичен афект. В заключение се моли съда да го отмени и върне делото на прокурора със задължителни указания.
Съдът като съобрази изложеното в жалбата, събраните по досъдебното производство доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на законоустановения седемдневен срок по чл.244, ал.5 от НПК и от лице, което има право да обжалва постановлението на прокурора за спиране на досъдебно производство, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършената съвкупна преценка на събраните в хода на досъдебното производство доказателства съдът намира, че органите по разследването са събрали необходимия брой доказателства за разкриване на обективната истина, което да обуслови и правилната правна квалификация. Процесуалното основание, въз основа на което прокурорът е спрял досъдебното производство, а именно – че в хода на проведеното наказателно производство се установява наличие на престъпление от частен характер, с категоричност се възприемат и от настоящия съдия – докладчик. При мотивиране на своя акт прокурорът е изложил, макар и по пестеливо, всички извършени до момента процесуални действия и събрани доказателства, като правилно е стигнал до правния извод за наличие на по – леко наказуемо престъпление.
Съдът не споделя възражението на пострадалото лице, че липсва анализ на събраните доказателства, както и мотивиране на материално правния извод, за извършване на престъпление в състояние на силно раздразнение. Разяснението на понятието е поместено в мотивите на Постановление № 2/1957г. на Пленума на ВС, изм. и допълн. с Тълкувателно Решение № 7/87г. Под понятието ,,силно раздразнение” законодателят предвижда такова състояние, при което съзнанието на дееца от овладяно до такава степен от чувства, че волята му се определя предимно от тях. Видно от показанията на разпитаните свидетели Даниел Борисов, Стефан Тодоров, Цветан Крумов и Калоян Борисов е, че именно пострадалият Н.А. е инициирал конфликта със свидетеля Калоян Борисов като е отправил словесни нецензурирани думи по негов адрес и е хвърлил тесла, което е довело до ответна реакция.
Свидетелските показания не търпят критика по отношение на тяхната еднопосочност и безпротиворечивост, поради което и следва да бъдат ценени от съда като достоверни. При възприемането на тяхната правдивост се доказва наличието на първия признак на физиологичния афект, а именно, провокиращото поведение е дошло от пострадалия, а не от причинителя на телесната повреда.
Видно от заключението на вещите лица по назначената тройна съдебно психиатрична експертиза се доказва, че свидетелят Калоян Борисов е спокоен и уравновесен човек, който е извършил деянието под въздействието на обидните думи и действия на пострадалия. Поведението му е било продиктувано от ,,настъпилото силно раздразнение, свързано с агресивното поведение на ответната страна, както и с чувството на обида, когато потърпевшият е започнал да го псува цинично”. При предявяване на материалите на пострадалото лице на 24.06.2019г. същият не е имал възражения и претенции по проведеното разследване и не е оспорил констатациите на вещите лица. Ето защо следва да се приеме, че е налице и втория елемент от състава на квалификацията по чл.132, ал.1 т.2 от НК, а именно деянието е било извършено под въздействието на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида и друго противозаконно действие – хвърляне и удар с предмет по него.
Предвид гореизложените правни съображения съдът намира, че правните изводи на прокурора адекватно отговарят на съвкупната доказателствена деятелност и следва да бъдат споделени като правилни.
Наведеното възражение на повереника на жалбоподателя, относно липсата на мотивировка на прокурорския акт, не следва да бъдат уважени. С предявяването на материалите по досъдебното производство същият е имал възможността да се запознае със събраните доказателства и да констатира, посредством кои действия е настъпило силното раздразнение на извършителя на деянието. Липсата на изрично текстово изписване на конкретните действия и настъпилия резултат биха довели до ненужен формализъм при съставянето на прокурорския акт.
След направения анализ на гласните и писмени доказателства и доказателствени средства съдът намира, че прокурорът законосъобразно е спрял досъдебното производство при отразеното в постановлението процесуално правно основание. Към настоящият момент са събрани всички доказателства, които да подкрепят възприетата от прокурора правна квалификация, обуславяща търсене на наказателна отговорност по частен ред.
Предвид гореизложеното съдът намира, че постановлението на прокурора е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.244, ал.5 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Зам.Районен прокурор при Районна прокуратура – гр.Монтана от 02.08.2019г., за спиране на досъдебно производство № 515/2018г. по описа на РУ МВР - гр.Монтана, респ. пр.пр. № 862/18г.по описа на Районна прокуратура – гр.Монтана.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: