№ 474
гр. Пловдив, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20235330200326 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №22-6207-000633 от
21.12.2022г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив, РУ Труд, с което на
Ж. В. З., ЕГН:********** на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер
на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление, с искане за
неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, се
явява лично и се представлява от процесуален представител – адв. М. К., като
жалбата се поддържа и се прави същото искане. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не се
представлява от процесуален представител. В изпратено по делото молба –
становище се излагат съображения за законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, като се иска потвърждаването му. Прави се
възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Не
се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 09.12.2022г. около 15.25 часа жалбоподателят управлявал в с.
Маноле, обл. Пловдив, лек автомобил „Фолксваген голф“, с рег. №***, лична
собственост. На кръстовището на ул. „1 - ва“ с ул. „26 - та“ започнал да
извършва резки маневри, преднамерено да извежда МПС – то извън контрол,
чрез предаване до загуба на сцепление на предните гуми /дрифт/, като по този
начин успял да завърти няколко пъти лекия автомобил на 360 градуса.
По същото време на същото място се намирал *** С. С. Т.. Същият бил
на посоченото място поради служебни ангажименти, свързани с проверка на
близък да мястото адрес. Свидетелят Т. ясно възприел действията на
жалбоподателя, поради което го последвал и го спрял на известно разстояние.
Тъй като приел, че водачът на лекия автомобил З. с действията си /резки
маневри, преднамерено извеждане на МПС – то извън контрол, чрез
предаване до загуба на сцепление на предните гуми - дрифт/, използва път
отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари, свид. С. Т. съставил на
жалбоподателя АУАН серия GA с №866355 от 09.12.2022г., в който
квалифицирал нарушението по чл.104Б, т.2 от ЗДвП. АУАН бил съставен в
присъствие на нарушителя, който се запознал със съдържанието му и изрично
отбелязал, че няма възражения.
В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят не
направил и писмени възражения срещу АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното
наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните в хода на съдебното производство писмени и
гласни доказателства – показанията на свид. С. Т., които съдът кредитира като
обективни и достоверни. Съдът изцяло се доверява на свидетелските
показания на актосъставителя Т., считайки ги за подробни, логични и лишени
2
от субективизъм. В показанията си свидетелят потвърждава авторството на
АУАН и направените в него констатации. Същият пояснява, че свистенето на
гуми е било възприето и от останалите му колеги, които са извършвали
проверка на близък адрес, което ги е възмутило. Казаното от свид. Г.А. не се
цени от съдебния състав при изграждане на изводите за фактическата
установеност на развилите се събития. Не може да се кредитира заявеното от
посочения свидетел, че лекият автомобил само е поднесъл, тъй като водачът
му не е могъл да го овладее, влизайки с по – висока скорост в завоя. Така
изнесеното от него твърдение е изолирано и неподкрепено с нито едно друго
доказателство. На него се противопоставят не само показанията на свид. Т.,
но и съставения АУАН, който съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от
ЗДвП има материална доказателствена сила, която не е оборена от
жалбоподателя. Поради това и следва да се приемат посочените в АУАН
обстоятелства. Нещо повече самият жалбоподател е подписал АУАН /в който
изрично е посочено, че извършва резки маневри и преднамерено извежда
МПС извън контрол чрез загуба на сцепление на предните гуми - дрифт/, с
изричното отбелязване, че няма възражения, като не е подал и такива в срока
на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Посоченото на практика е признание за разбиране на
отговорността, с която е ангажиран жалбоподателят и за какво точно негово
поведение, като същият с оглед възприетата от него защитна позиция едва в
съдебното производство ангажира доказателства, за да установи различна
фактическа обстановка от отразената в АУАН и в НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
предвид приложените по делото заверени копия на Заповед рег. №8121з-
1635/02.12.2021г. и Заповед №8121к – 6977/04.06.2021г., въз основа на АУАН,
който е съставен от оправомощено лице.
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че
жалбоподателят З., като водач на лек автомобил –„Фолксваген голф“, с рег.
№***, лична собственост, в процесното време и място е извършил резки
маневри, преднамерено е извадил МПС – то извън контрол, чрез предаване до
загуба на сцепление на предните гуми /дрифт/, в резултат на което няколко
пъти е завъртял лекия автомобил на 360 градуса по платното за движение.
Всъщност е без значение за съставомерността на деянието конкретните
3
способи, чрез които се постига крайният резултат. Следователно
жалбоподателят с поведението си е ползвал път отворен за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие за тяхното предназначение - за
превоз на хора и товари, а именно вместо да се движи по пътя, за да превози
себе си, е извършил резки маневри, преднамерено е извадил МПС – то извън
контрол, чрез предаване до загуба на сцепление на предните гуми /дрифт/, в
резултат на което е завъртял лекия автомобил на 360 градуса по платното за
движение. В тази насока са и показанията на разпитания полицейски
служител.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението
му да ползва пътищата за обществено ползване по предназначението им може
да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за
движението, така и от материален и нематериален характер, и е искал
настъпването на последиците – извеждане на МПС - то извън контрол, с което
е извършил нарушението при пряк умисъл.
Логично при така установената противоправна деятелност за
наказващия орган е възникнало задължението за санкционирането по реда
съответно на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП с налагане на глоба в
законоустановения размер от 3000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца, които са законодателно фиксирани и нито съдът,
нито наказващият орган имат правомощието да ги изменят.
Неоснователно е възражението за допуснати съществени нарушения в
хода на административнонаказателното производство, изразяващи се в липса
на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено
в съставния АУАН и в издаденото НП. И АУАН и атакуваното НП съдържат
необходимите реквизити по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. И в двата
акта на администрацията нарушението е описано пълно, точно и ясно, като
оплакванията на жалбоподателя в тази насока съдът не споделя. Елементите
на нарушението от обективна страна са ясно и подробно посочени. От
съдържанието на АУАН и на НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран
именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не
по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него
действия – „извършва резки маневри, преднамерено изважда МПС извън
контрол чрез загуба на сцепление на предните гуми /дрифт/“. Този метод на
4
управление на превозното средство несъмнено представлява ползване на път,
отворен за обществено ползване, за друга цел, несъобразена с
предназначението му за превоз на пътници и товари. Така описано
нарушението възпроизвежда посочената за нарушена разпоредба на чл.104Б,
т.2 от ЗДвП и санкционната норма на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП - ползва път
за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Няма твърдяната от
жалбоподателя неяснота за това какви са тези други цели. Същите ясно са
отразени и в АУАН и в атакуваното НП - вместо да се движи по пътя, за да
превози себе си, жалбоподателят е извършил резки маневри, преднамерено е
извадил МПС – то извън контрол, чрез предаване до загуба на сцепление на
предните гуми /дрифт/. Безспорно е, че извършените действия не
съответстват на изискването за разумно шофиране, без да създават опасност
за останалите участници в движението. Посоченото в скоби в АУАН и в НП,
че описаното нарушение представлява „дрифт“, за което понятие
действително не се съдържа легално определение в ЗДвП и в Правилника за
приложение на ЗДвП /ППЗДвП/, не е довело до никаква неяснота за
жалбоподателя относно извършеното нарушение, съответно не е ограничило
правото му на защита.
Само за пълнота следва да се посочи, че действително в приложения
към административнонаказателната преписка АУАН е зачертана с химикална
паста думата „повторно“, каквато дума се съдържа в дадения на
жалбоподателя препис от АУАН. Обстоятелството, че нарушението не е
повторно, а такъв квалифициращ признак е отразен в АУАН не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е нарушило
правото на защита на жалбоподателя и да налага отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Посоченият порок в АУАН е преодолян от
наказващия орган при упражняване на правомощията му по чл.52, ал.4 от
ЗАНН по проверка на законосъобразността и обосноваността на акта, чрез
възможността на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Съгласно чл.53 ал.2 от ЗАНН
„Наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.”. При излагане
на обстоятелствата на нарушението по чл.104Б, т.2 от ЗДВП в НП няма
квалифициращ признак „повторност“, като обстоятелствата на нарушението
5
са изложени по такъв начин, за да е наясно лицето нарушител за какво е
подведено под административната отговорност – по начин неограничаващ го
в правото му на защита. /В този смисъл е и практиката на контролиращата
инстанция – Решение №2038 от 12.11.2020г. на Административен съд –
Пловдив, постановено по КАНД №1970/2020г./.
В случая неприложим се явява и институтът на маловажния случай с
оглед изричната норма на чл.189з от ЗДвП и сторената законодателна
преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за
нарушенията по ЗДвП. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не
се и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че
конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на
обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.
Всъщност, съдът намира за необходимо да подчертае, че се касае за
поведение, което се характеризира с висока степен на обществена опасност,
тъй като подобно поведение в градовете и селата застрашава живота и
здравето на хората, на останалите участници в движението, а също така и на
случайно преминаващите пешеходци. Наред с това не може да не се прецени
и обстоятелството, че на нарушителят е бил издаден СУМПС само няколко
месеца преди деянието. Ето защо съдът намира, че така наложеното
наказание на жалбоподателя, би способствало да се предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства
превъзпитателно и предупредително и върху останалите граждани на
обществото.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
наказателното постановление.
По изложените съображения, предвид липсата на основания за
отмяна или изменение на наказателното постановление, и на основание
чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №22-6207-000633
от 21.12.2022г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив, РУ Труд, с което
6
на Ж. В. З., ЕГН:********** на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от Закон за движение
по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в
размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението пред Административен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7