Р Е Ш Е Н И Е
№........................../..........................2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 12368 по описа
за 2020 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявен от М.С.М., ЕГН: **********, с адрес: *** действащ чрез
адв. Й.А., срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***,
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 100.00 лева, чийто размер е увеличен по
реда на чл. 214 от ГПК до 4 392.52
лева, частичен иск от остатъка в размер на 5 592.52 лева, представляваща
обезщетение за действителната стойност на л. а. марка „Ф.“, модел „П.“, с ДК № ***,
вследствие на реализирано на 29.04.2020 г. ПТП, в ***, което ПТП е реализирано
по вина на водача на л. а. марка „А.“, модел „*“, с ДК ***, застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 02.10.2020 г. до окончателното погасяване
на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че е придобил увредения автомобил,
който е с първоначална регистрация от 08.06.2007 г., на 01.07.2016 г. въз
основа на договор за покупко-продажба. Поддържа, че на 29.04.2020 г., около 16:10 часа, в гр. Варна, кв. „А.“,
движейки се по ул. „П. м.“ по дясната пътна лента посока кв. „Г.“ на светофара
до магазин „Л.“ е спрял да изчака разрешаващ сигнал, а до него в лявата лента
спрял друг автомобил. В този момент е усетил силен удар отзад от движещия се в
дясната лента зад него л. а. „А. *“, с ДК № ***, управляван от Е. Г.. Сочи, че в Протокола за ПТП
като виновен водач е посочен водачът на последният лек
автомобил, а като причина за произшествието, че същият не се
движел на такова разстояние от спрялото пред него на червен светофар МПС в
следствие, на което настъпва ПТП. Твърди се, че автомобилът на
виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със
застрахователна полица № *** при ответното дружество с
период на действие от 21.10.2019 г. до 20.10.2020 г., която полица е действаща
към датата на ПТП. Излага се, че за настъпилото ПТП
ищецът е уведомил застрахователя на
виновния водач, като същият е извършил оглед на автомобила, изготвил снимков
материал и е съставил опис по щета с № *** г. Ищецът излага още, че
във връзка с претърпяното ПТП извършил проучване в няколко сервиза относно
цената на ремонта на МПС, в резултат на което е установил, че сумата, която му
е необходима за ремонта е в общ размер на 12 253.27 лева, включваща цената за
труд и материали, както следва: врата на багажник - 1380.00 лева; емблема врата
багажник – 32.00 лева; стъкло на врата на багажник – 170.00 лева; лайсна хром
на врата на багажник – 35.00 лева; стоп десен външен – 145.35 лева; стоп десен
вътрешен – 90.00 лева; облицовка задна броня с парктроник – 880.00 лева;
спойлер задна броня – 80.00 лева; капаче теглич задна броня – 11.00 лева;
лайсна хром задна броня дясна – 25.00 лева; основа задна броня – 150.00 лева; PVC водач
задна броня десен – 25.00 лева; панел заден десен калник 5 вр. – 880.00 лева;
основа панел заден десен – 140.00 лева; стъкло на заден десен панел – 90.00
лева; рамка десни врати – 160.00 лева; таван – 170.00 лева; рамка леви врати –
200.20 лева; панел заден ляв калник 5 вр. – 160.00 лева; подкалник заден десен
текстилен – 70.00 лева; основа панел заден ляв – 160.00 лева; решетка в основа
заден ляв панел – 25.00 лева; под на багажник – 1420.00 лева; рог заден десен –
850.00 лева; рог заден ляв – 170.00 лева; куфар за инструменти в резервна гума
– 40.00 лева; кора под задна броня – 60.00 лева; кора върху напречна греда
багажник – 80.00 лева; PVC водач задна броня среден –
25.00 лева; леген резервна гума – 614.52 лева; напречна греда багажник – 120.00
лева; заден мост – 1860.00 лева; носач заден долен – 330.00 лева; биалетка
задна дясна – 15.00 лева; стабилизираща щанга задна – 240.00 лева; носач заден
десен долен – 330.00 лева; носач заден десен напречен – 330.00 лева; датчик
парктроник заден десен външен – 125.00 лева; ел. инсталация задни парктроници –
535.20 лева и камера и тониране – 30.00 лева. Твърди, че възстановителната
стойност на МПС-то е по-голяма от пазарната стойност на автомобила към датата
на ПТП, която сочи да е 10 000.00 лева. Твърди, че е налице „тотал щета“, за
което обстоятелство е получил уведомление и от самия застраховател на
29.05.2020 г., поради което на 22.06.2020 г. е прекратил регистрацията на
автомобила, като на същата дата е уведомил и застрахователя. Поддържа, че до
момента е получил като застрахователно обезщетение сумата в размер на
4 407.48 лева, което е значително под действителната стойност на
автомобила. Излага, че сумата, която следва да му бъде изплатена от ответника е
разликата между действителната стойност на автомобила и заплатеното обезщетение
до момента, която възлиза на 5 592.52 лева.
По същество моли за
уважаване на предявения осъдителен иск.
Претендира присъждане
и на сторените съдебно-деловодни разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът З. „Б.И.“ АД, е депозирал
писмен отговор на исковата молба, в който счита иска за допустим, но
неоснователен, като го оспорва по размер. Моли за отвхърляне на предявената
искова претенция. Не се оспорва, че между ответника и виновния водач на „А. *“
с рег. № *** е била сключена застраховка „ГО“ за процесния автомобил, като се
сочи, че в тази връзка е издадена застрахователна полица № *** със
срок на покритие от 21.10.2019 г. до 20.10.2020 г. Не се спори и че в срока на
действие на полицата в ответното дружество има заведена щета под № *** г.
Ответникът обаче оспорва действителната стойност на процесния увреден автомобил
да е 10 000.00 лева. Счита, че изплатеното обезщетение в размер от 4407.48
лева е удовлетворил напълно интереса на ищеца, доколкото е съобразено със
средната пазарна стойност на автомобила. Отделно, сочи, че при определяне
размера на обезщетението от стойността на увредения автомобил е приспадната
стойността на запазените части, чийто размер възлиза на 30% от общата стойност
на автомобила.
По същество моли съда
да отхвърли иска и претендира сторените съдебно-деловодни разноски и инвокира
възражение за прекомерност на уговорения в полза на процесуалния представител
на ищеца адвокатски хонорар.
В хода на проведеното открито
съдебно заседание ищецът,
редовно призован, не се
явява, като чрез адв. Й.А. поддържа
предявения иск. На основание чл. 214 от ГПК увеличава размера на предявения
осъдителен иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от 100.00 лева
окончателно на 4 392.52 лева.
Ответникът, редовно призован за
същото съдебно заседание, не се представлява. С молба от 09.03.2021 г.
поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и
поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство,
очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически
положения:
Не се спори по делото, че лекият
автомобил марка „А.“, модел „*“ с peг. № *** е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите" със застрахователна полица № ***, със
срок на валидост от 21.10.2019 г. до 20.10.2020 г. при З. „Б.И.“ АД.
Безспорно установено между страните е механизмът на
ПТП, доколкото не е проведено от ответното дружество доказване, с което да се
обори съществуването на въведените в констативния протокол за ПТП факти и
обстоятелства, причини и условия за настъпването на ПТП и видимите щети по
участвалите МПС-та, а именно че на 29.04.2020 г. в гр. Варна, около 16:10 часа,
управляваното от М. С. М. автомобил - собственост на ищеца, се движел по ул. „П.
м.“ в посока към кв. „Г.“ и спирайки на светофара до супермаркет „Л.“ за
изчакване на разрешаващ сигнал, същият е бил блъснат отзад от движещия се в същата посока л. а. марка „А.“, модел „*“ с peг. № ***,
управляван от Е. Г.. За настъпилото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП,
в който като виновен водач е посочен Е. Г.. Механизмът на ПТП се установява по
несъмнен начин и от приобщеното експертно заключение.
Не се спори, че увреденото лице М.М. е уведомил
застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият на 12.05.2020
г. е извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис –
заключение по щета № ***, като в него описал като увредени детайли: врата на
багажник; емблема врата багажник; стъкло на врата на багажник; лайсна хром на
врата на багажник; стоп десен външен; стоп десен вътрешен; облицовка задна
броня с парктроник; спойлер задна броня; капаче теглич задна броня; лайсна хром
задна броня дясна; основа задна броня; PVC водач задна броня десен; панел заден
десен калник 5 вр.; основа панел заден десен; стъкло на заден десен панел;
рамка десни врати; таван; рамка леви врати; панел заден ляв калник 5 вр.;
подкалник заден десен текстилен; основа панел заден ляв; решетка в основа заден
ляв панел; под на багажник; рог заден десен; рог заден ляв; куфар за
инструменти в резервна гума; кора под задна броня; кора върху напречна греда
багажник; PVC водач задна броня среден; леген резервна гума; напречна греда
багажник; заден мост; носач заден долен; биалетка задна дясна; стабилизираща
щанга задна; носач заден десен долен; носач заден десен напречен; датчик
парктроник заден десен външен; ел. инсталация задни парктроници, като тези щети
се
установяват и
от експертното заключение по САТЕ.
Безспорно е по делото, че гореописаните щети по
автомобила на ищеца са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, което обстоятелство се констатира по несъмнен начин и от
ангажираното експертно заключение.
Не се спори между страните, че с писмо изх. №
ОИ-281901/27.05.2020 г. ответникът е уведомил ищеца, че е налице „тотал щета“ и
че следва да се представи документ, удостоверяващ прекратяване на регистрацията
и удостоверение от КАТ на процесното МПС.
Безспорно е по делото, а и от приобщения към
материалите по делото препис от свидетелството за регистрация част I на лекия
автомобил е видно, че регистрацията на увредения лек автомобил е прекратена
поради „тотал щета“ на 22.06.2020 г.
Не е спорно и заплатеното от ответника в полза на ищеца
обезщетение в размер на 4407.48
лева преди завеждане на настоящото производство.
Видно е от заключението на вещото лице по
назначената САТЕ, че възстановителната стойност на процесното МПС възлиза на
19 290.03 лева, а действителната стойност на лекия автомобил към датата на ПТП е 9 400.00 лева. Констатира се още, че
стойността на запазените автодетайли на автомобила е в размер на 600.00 лева, а пазарната равностойност на
погиналия автомобил при продажба на скрап е в размер на 246.64 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
Районен съд – Варна е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015 г. в сила от
1 януари 2016 г./ за
присъждане в позла на ищеца на обезщетение за имуществени вреди. За да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя по предявения пряк иск, в тежест на ищеца е да докаже
кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав: 1./
наличието на валидно застрахователно правоотношение между виновния водач и
застрахователя – ответник; 2./ настъпването на процесното застрахователно
събитие по време на действие на договора за застраховка „ГО на автомобилистите“;
3./ всички елементи от обективната и субективна страна на деликта – 3.1./
деяние /действие или бездействие/; 3.2./ противоправност на деянието; 3.3./
вредоносния резултат; 3.4./ причинната връзка между вредите и противоправното
деяние; 4./ размера на претендираните вреди; 5./ изискуемостта на главните
вземания, т.е. изпадането на ответното дружество в забава.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване по тези факти, както и да докаже
възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже,
че е погасил претендираните суми.
В конкретиката на казуса не се спори
между страните, че лекият автомобил марка „А.“, модел „*“ с peг. № ***, управляван от Е. Г., е застрахован по застраховка „ГО на автомобилистите" при ответника. Не се спори също, че в срока на действие на
сключения помежду им договор за застраховка, с участието на процесния автомобил на 29.04.2020 е реализирано пътно-транспортно произшествие в гр. Варна по описания в
представения КП за ПТП механизъм в резултат, на което са причинени ситуираните
в опис заключението щети. Безспорно е по делото и
обстоятелството, че в резултат на ПТП е налице „тотал щета“, доколкото
стойността на увредените автодетайли значително надхвърля средната пазарна
стойност на лекия автомобил на ищеца. Няма спор и досежно противоправността на
деянието и вината на водача, управлявал застрахованото МПС. Не се спори и
касателно наличието на причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и настъпилите щети. Т.е. искът по несъмнен начин е доказан по основание.
Основният спор, който е поставен за разрешаване
пред настоящия съдебен състав, е размерът на дължимото обезщетение, с оглед действителната стойност
на увреденото МПС към 29.04.2020 г., стойността на запазените автодетайли и извършеното извънсъдебно плащане.
В тежест на ищеца е да установи по несъмнен
начин и размера на своите граждански притезания. Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид
трайната каузална практика на ВКС, обективирана в множество решения /решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение №
109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т.
д. №156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. №469/2012
г. на ВКС, т. о./, относима към случая при действието на новия КЗ, при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка.
Методиката към Наредба №
49/16.10.2014 г. не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за
застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката
представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите,
когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени
фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата,
заложени в Методиката /Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. №
652/2009 г., I т. о., ТК/.
Видно от експертното заключение
стойността на разходите за необходимия ремонт на процесния лек автомобил
възлиза на 19 290.03 лева, а средната пазарна стойност на
автомобила към 29.04.2020 г. е 9 400.00 лева. Доколкото намаляването на офертната
цена с 200.00 лева от средната пазарна стойност е по субективна преценка на
вещото лице, а не обективен факт, то тази разлика не следва да се съобрази при
определяне размера на действителната стойност на МПС.
Фактите в конкретния казус изцяло
могат да бъдат подведени под хипотезата на правната норма материализирана в
разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ, доколкото стойността на разходите за
необходимия ремонт /19 290.03
лева/ надвишава 70 на сто от действителната му стойност /9 400.00 лева/. Т.е. в конкретния случай е налице т.
нар. „тотална щета“, което обуславя определянето на дължимото застрахователно
обезщетение по средни пазарни цени на погиналата вещ, т.е. в размер от 9 400.00 лева.
Видно от експертното заключение
обаче стойността на запазените и годни автодетайли или агрегати, които могат да
бъдат продадени на вторичния пазар възлиза на 600.00 лева, т.е. от действителната стойност на
автомобила следва да се приспадне тези сума на
основание един от водещите принципи в гражданскоправните отношения, а именно
забраната за неоснователно обогатяване, като при това положение размерът на
дължимото обезщетение възлиза на 8800.00 лева.
Доколкото ответникът след завеждане
на щетата при него е заплатил извънсъдебно на ищеца сумата в размер от
4 407.48 лева, то крайният извод на съда е, че на последния следва да се
присъди сумата в размер от 4 392.52 лева – разликата над платеното до
действително дължимото, което обуславя уважаването на предявения иск изцяло с
оглед кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на иска по
чл. 432 от КЗ.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част
от иска, чийто общ размер възлиза на 1 070.70 лева, от които: 175.70 лева –
държавна такса; 250.00 лева – депозит за вещо лице по САТЕ и 645.00 лева с ДДС
– адвокатски хонорар с оглед на представения договор за правна помощ и
съдействие, представляващ разписка – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС и удостоверение от НАП за регистрация по ДДС. Инвокираното възражение за
прекомерност е неоснователно, доколкото при материален интерес от 4 392.52
лева минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение е 644.98
лева с ДДС, като претендирания хонорар надвишава едва с 0.02 лева нормативно
установения минимум, като разликата, с оглед действителната фактическа и правна
сложност на делото и обема на оказаното професионално съдействие, не се явява
прекомерна.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Б.И.“
АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на М.С.М., ЕГН: **********, с
адрес: *** сумата в размер от 4 392.52
лева /четири хиляди триста деветдесет и два лева и петдесет и две стотинки/,
частичен иск от остатъка в размер на 5 592.52 лева, представляваща обезщетение
за действителната стойност на л. а. марка „Ф.“, модел „П.“, с ДК № ***,
вследствие на реализирано на 29.04.2020 г. ПТП, в ***, което ПТП е реализирано
по вина на водача на л.а. марка „А.“, модел „*“, с ДК ***, застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество със застрахователна полица № *** със срок на покритие от 21.10.2019 г. до 20.10.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
02.10.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на М.С.М., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в общ размер от 1 070.70 лева /хиляда и седемдесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които: 175.70 лева – държавна
такса; 250.00 лева – депозит за вещо лице по САТЕ и 645.00 лева с ДДС –
адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: