Решение по дело №1146/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 312
Дата: 23 октомври 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Красимир Младенов Семов
Дело: 20201630201146
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
Номер 31223.10.2020 г.Град гр.Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – МонтанаВтори състав
На 22.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:КРАСИМИР М. СЕМОВ
Секретар:ТОДОРА В. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР М. СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20201630201146 по описа за 2020 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 16-0996-002009/10.10.2016г. на Началник
Сектор “Пътна полиция” /ПП/ при ОДМВР - Монтана са наложени на Д. П. Д.
с посочен адрес в гр.Монтана административни наказания - глоба в размер на
300 /триста/ лева за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП ( преди изм. Нова - ДВ,
бр.6 от 2004г., предишна ал.3, бр.85 от 2004г., предишна ал.4, бр.51 от 2007г., изм., бр.39 от
2011г., бр.101 от 2015г., в сила от 22.12.2015г., бр.105 от 2018г. , в сила от 1.01.2019г.) ,
санкционирано на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП (преди изм. Нова - ДВ, бр.6
от 2004г., изм. и доп., бр.51 от 2007г., изм., бр.39 от 2011г., бр.105 от 2018г. , в сила от
16.08.2019г. по отношение на пътните превозни средства с обща технически допустима
максимална маса над 3,5 тона), глоба в размер на 10 /десет/ лева за нарушение по
чл.100, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр.1, пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10 /десет/ лева за нарушение по чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, глоба в
размер на 10 /десет/ лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП на
основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП и глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за
нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП на основание чл.181, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя ХХХХ
/посочено погрешно в жалбата ХХХХХ/, лично и чрез адв.Е. Викторова от
МАК, моли да бъде отменено.
1
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и частично
основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок -
НП е издадено на 10.10.2016г., но е връчено на жалбоподателя на
07.08.2020г., а видно от вх. № на жалбата, същата е била подадена и заведена
на 13.08.2020г.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
На 13.08.2016г. около 15:00 часа по РП ІІІ – 102 км 69 + 500 с посока на
движение към гр.Монтана водача на л.а. ФОЛКСВАГЕН КАРАВЕЛ с рег. №
ХХХХХ /собственост на друго лице/ бил спрян за полицейска проверка. В
хода на извършената проверка от св.Н. Т. К. – мл. авто-контрольор в Сектор
ПП при ОД МВР – Монтана в присъствието на колегата му св.В. Б. В. било
установено, че жалбоподателя като водач на л.а. управлява без залепен
винетен стикер К3 за 2016г. за движение по РПМ, водачът ХХХХ не
представил СУМПС, СРМПС, знак за ГТП за 2016г. и застрахователна полица
„ГО” за 2016г. За установените административни нарушения по чл.139, ал.5
от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП, св.Кръстев
в присъствието на св.Величков съставил АУАН № 2009/бл. №
639307/13.08.2016г. На 15.08.2016г. ХХХХ подал писмени възражения пред
АНО, ведно с приложения.
Съставеният АУАН послужил на наказващия орган да издаде процесното
НП на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП /в редакцията посочена по – горе/,
чл.183, ал.1, т.1 и т.2 и чл.181, т.1 от ЗДвП.
В рамките на съдебното следствие пред въззивния съд св.Кръстев и
св.Величков потвърждават посоченото в АУАН, с уточнението, че не са
запознати с представените доказателства към възражението на ХХХХ и, че
към момента на съставяне на АУАН не са разполагали с техническо средство
2
РСОД - таблет.
Основните възражения на жалбоподателя чрез адв.Викторова от МАК са,
че е налице погасяване по давност на АНО и че е нарушен чл.52, ал.4 от
ЗАНН.
След обсъждане на непосредствено събраните доказателствата по делото –
писмени и гласни, съдът намира, че наказващия орган е приложил не
правилно закона, като е приел, че са налице нарушения по смисъла на чл.139,
ал.5 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП с автор жалбоподателя ХХХХ. Така
посочените административни нарушения се опровергават от представените
след съставяне на АУАН писмени доказателства от ХХХХ – заверени копия
на Удостоверение за техническа изправност на ппс със срок на валидност до
22.09.2016г. относно л.а. ФОЛКСВАГЕН КАРАВЕЛ с рег. № ХХХХХ,
квитанция за закупен винетен стикер и копие на самия винетен стикер. От
цитираните документи е видно, че водача ХХХХ не е извършил нарушения по
чл.139, ал.5 и чл.147, ал.1 от ЗДвП и не е следвало да бъде санкциониран
съгласно чл.179, ал.3, т.4 /в редакцията посочена по – горе/ и по чл.181, т.1 от
ЗДвП.
След обсъждане на непосредствено събраните доказателствата по делото –
писмени и гласни, съдът намира, че наказващия орган е приложил правилно
закона, като е приел, че са налице нарушения по смисъла на чл.100, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 от ЗДвП. Това, че ХХХХ е представил впоследствие копия на
СРМПС, част І относно л.а. ФОЛКСВАГЕН КАРАВЕЛ с рег. № ХХХХХ и
застрахователна полица № BG /23/116001782836 не санира извършените от
него нарушения по чл.100, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП, тъй като към момента
на проверката на 13.08.2016г. ХХХХ не е представил на проверяващите пътни
полицаи така както изискват разпоредбите на чл.100, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от
ЗДвП – СУМПС, СРМРС относно л.а. ФОЛКСВАГЕН КАРАВЕЛ с рег. №
ХХХХХ и документ за сключена задължителна застраховка ГО.
Съдът изцяло кредитира показанията на св.Н. Т. К. и св.В. Б. В. , които са
обективни и последователни, а посоченото от ХХХХ в т.ч. чрез
пълномощник, е обосновано относно нарушенията санкционирани с т.1 и т.5
от НП.
3
За да бъде налице погасяване на наказанието следва НП да е влязло в сила
/разпоредбата на чл.82 от ЗАНН изисква НП да е влязло в сила/ и в
продължение на две години да не са били предприемани действия по
събиране на вземането, когато наложеното наказание е глоба, или три години
- абсолютен давностен срок по чл.82, ал.3 от ЗАНН. Тази хипотеза е налице,
когато вземането е установено посредством влязъл в сила административен
акт. В случая обаче с обжалването на НП, връчено на 07.08.2020г., няма как
да бъде погасено изпълнението на наказанието, тъй като НП не е влязло в
законна сила. Съгласно Тълкувателно Постановление № 1 от 27.02.2015г. на
ВКС по т. д. № 1/2014г. на ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС
разпоредбата по чл.11 от ЗАНН, относно погасяване на административно
наказателната отговорност, препраща към уредбата й в НК. В мотивите на
тълкувателното постановление изрично се посочва, че препращането касае
давността за погасяване на административната отговорност в чл.80 и сл. от
Общата част на НК. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК административно
наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в
продължение на три години. С факта на съставяне на НП давността бива
прекъсната и съответно изчислявана въз основа на абсолютната давност по
този текст, която е 4г. и 6м., считано от 13.08.2016г., която към настоящия
момент не е изтекла. Абсолютната погасителна давност в случая ще настъпи
на 14.02.2021г.
Поради изложеното настоящият съд не възприема доводите на
пълномощника на ХХХХ, тъй като АНО ще бъде погасена по давност след 4г.
и 6м., считано от 13.08.2016г., т.е. към момента на постановяване на
настоящето решение, не е изтекла погасителната давност. Очевидно НП е
връчено доста време след издаването му, но това по разбиране на настоящия
съд не е основание за цялостна отмяна на НП.
Съдът намира, че при установяване на административните нарушения по
чл.100, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, не са били налице и условията на чл.28 от ЗАНН. Като се има
предвид сериозността на защитените обществени отношения относно
безопасността на движението по пътищата, степента на обществена опасност
на допуснатите от жалбоподателя нарушения е по–голяма в сравнение с
обикновените случаи от този вид нарушения, като според трайно
4
установената съдебна практика в тази насока, нарушенията не могат да се
определят като маловажни и на това основание да отпадне административно
наказателната отговорност на жалбоподателя. По делото липсва справка за
нарушител/водач относно ХХХХ, поради и което твърдението за липсата на
други нарушения, не е доказано.
Правилно и законосъобразно са съставени АУАН и НП при спазване
процесуалните изисквания на чл.40 и сл., чл.52, ал.4 и чл.57 от ЗАНН в частта
на приложението на чл.183 от ЗДвП. Правилно е приложен и материалния
закон, като безспорно ХХХХ е реализирал санкционните състави на чл.183,
ал.1, т.1, пр.1, пр.3 и т.2 от ЗДвП.
Не са налице условията за изменение на НП в частта на приложението на
чл.183, ал.1, т.1, пр.1, пр.3 и т.2 от ЗДвП, тъй като са определени точно
предвидените като размер административни наказания глоби. Към момента на
постановяване на настоящето решение в законосъобразната част на НП, няма
правно основание за отпадане на АНО по давност, тъй като считано от
13.08.2016г. не са изминали 4г. и 6м.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя,
съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН, следва да бъде присъдено поискано адвокатско
възнаграждение във въззивното производство. Ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. АНО с
придружителното писмо е направил възражение за прекомерност. Поисканите
разноски от адв. Е. Викторова от МАК са в размер на 200 /двеста/ лева, като
съдът ги редуцира с оглед частичното уважаване на жалбата на 170 /сто и
седемдесет/ лева.
На основание горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0996-002009/10.10.2016г.
на Началник Сектор ПП при ОДМВР - Монтана, в частта, с което на Д. П. Д.
5
с посочен адрес в гр.Монтана са наложени административни наказания -
ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП
редакция преди изм. с ДВ, бр.105/2018г.) и ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/
лева на основание чл.181, т.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0996-
002009/10.10.2016г. на Началник Сектор ПП при ОДМВР - Монтана, в
частта с което на Д. П. Д. с посочен адрес в гр.Монтана са наложени
административни наказания - ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 10 /десет/
лева на основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР - Монтана да заплати на жалбоподателя Д. П. Д.
сумата от 170.00 лева /сто и седемдесет/ лева, представляваща направените
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 /четиринадесет/
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6