Присъда по дело №1223/2024 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 9 |
| Дата: | 6 февруари 2025 г. (в сила от 22 февруари 2025 г.) |
| Съдия: | Елисавета Радина |
| Дело: | 20245220201223 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 13 септември 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт, с
който е предаден на съд Д. С. Д. за това, че на 12.07.2021 г. в гр.Септември,
обл.Пазарджик, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- пуснал и
слушал изключително силна музика, а при пристигането на полицейските
служители нанесъл удар с юмрук в областта на гърдите на полицейския
служител при РУ-МВР Септември старши полицай И. А. И., като деянието е
било съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ
задължения по опазване на обществения ред в лицето на полицейските
служители в група „Охранителна полиция“ при РУ-МВР Септември, а именно
полицай И. А. И., полицай А. Н. Д. и старши полицай И. В. А., като при опита
им да преустановят агресивното му поведение, започнал да ги дърпа, да ги
рита с крака, като скъсал с ръка полицейската униформа на А. Н. Д. в областта
на дясното рамо до пагона и в областта на лявото коляно на панталона,
буйствал при задържането му от полицейските служители, псувал ги и ги
обиждал и счупил стъкло на арестно помещение в сградата на РУ-МВР
Септември, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна
дързост- престъпление по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Производството по делото се проведе в отсъствие на подсъдимия, на
съответното основание.
В съдебно заседание на прокурорът поддържа изцяло обвинението с
искане за постановяване на осъдителна присъда и определяне на наказание
лишаване от свобода, като се приложи института на условното осъждане.
Защитникът не атакува обвинението, което също счита за доказано, като
настоява за определяне на снизходително наказание лишаване от свобода,
изтърпяването на което да се отложи за минималния изпитателен срок.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301
НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено
следното:
Обвиняемият Д. С. Д. е от гр.Септември но от години живее и работи в
Германия.
През лятото на 2021г. се върнал в България и сенастанил в къща,
находяща се на ****** заедно със свид. Ш. И.а, свид. Т. И. -техен син и
единадесетгодишният брат на последния.
Вечерта на 11.07.2021 г. Д. и семейството му били на открита тераса на
къщата. Той употребил алкохол и пуснал силна музика. След полунощ, в
00:40ч. на 12.07.2021 г. бил подаден сигнал на ЕЕН 112 за силната музика,
идваща от ******. Около 00:45ч. на посочената дата сигналът бил възложен за
проверка на свидетелите И. А. И., И. В. А. и А. Н. Д.- полицейски служители в
1
група „Охранителна полиция“ при РУ-МВР Септември, които изпълнявали
служебните си задължения по опазване на обществения ред по предварително
утвърден месечен график.
Полицейските служители били облечени с формено полицейско облекло,
включващо куртка с пагони и панталон. Те се отправили към
ул.„Каваците“ със служебен патрулен автомобил. Полицейските служители
включили светлинния и звуковия сигнал на патрулния автомобил.
При пристигането си на въпросната улица, установили, че музиката идва
от откритата тераса в дома на Д., където все още било цялото семейство. След
като забелязали полицейските служители, музиката била спряна. Д. излязъл
пред дома си и попитал свидетелите Д., А. и И. каква била причината за
посещението им. Те го уведомили за подадения сигнал и му напомнили, че
след 23.00ч. не се разрешава силна музика. Д. заявил агресивно, че не пречи на
никого и ще се саморазправя с тези, които го били наклеветили. Свид. И. И.
му разпоредил да представи документи за самоличност, но Д. отказал.
Последвало ново предупреждение, че, ако не предостави лични документи, ще
се наложи да придружи него и неговите колеги до РУ-МВР за установяване на
самоличността му. Вместо да изпълни разпореждането, Д. свил дясната си
ръка в юмрук, замахнал с нея и ударил св. И. в областта на гърдите,
заявявайки, че няма да ходи никъде. Свидетелите Д., А. и И. направили опит
да поставят белезници на Д. и да предотвратят ескалация на напрежението.
Тогава Д. започнал да оказва яростна съпротива на полицейските служители,
да буйства, да ги дърпа, да ги бута и рита. Така причинил на св. И. причинени
кръвонасядания по гърдите и десния лакет и охлузване по дясното коляно,
довели до болка и страдание, а на св. А. Д. - кръвонасядане и травматичен
оток по дясното ходило и охлузване по лявото бедро, причинили също болка и
страдание.
Д. хванал полицейската униформа на свид. Д. с дясната си ръка, започнал
да я дърпа и я скъсал в областта на дясното рамо до пагона, както и в областта
на лявото коляно на панталона му, което било възприето от свид. А.. През
цялото време нао описаните действия Д. псувал и обиждал тримата
полицейски служител , които се опитвали да сломят съпротивата му.
Св. Ш. И.а била по това време в двора. Когато видяла, че полицейските
служители се опитвали да поставят белезници на съжителя й, се втурнала към
тях и започнала да ги дърпа с всички сили. Въпреки това свидетелите Д., А. и
И. успели да поставят белезници на Д., след което го настанили в служебния
им автомобил и отвели в сградата на РУ-МВР Септември.
Там била направена справка и била установена самоличността на Д.. Той
отказал да подпише всички предоставени му документи, не дал съгласие да му
бъде направена проба за употреба на алкохол и отказал да бъде прегледан от
медицински специалист. Бил задържан със заповед за задържане на лице и
отведен в кИ., където му били свалени белезниците. Оттам продължил да
обижда полицейските служители и да им се заканва. Докато последните
2
изготвяли необходимите документи по случая, той ударил стъклото на
помещението, в което бил настанен, разположено зад вратата, използвайки
лявата си ръка, и го счупил. Свидетелите Д., А. и И. чули звука от
унищожаването на вещта и незабавно се насочили към арестното помещение.
Там те видели счупеното стъкло, което било разпръснато по пода, както и кръв
по лявата ръка на Д. и по пода. Последният удрял решетките на кИ.та с ръцете
и тялото си. Незабавно бил повикан екип на ЦСМП Септември. Д. бил
прегледан и превързан. После бил преместен в друго помещение за задържане
на лица.
При тези данни по делото прокурорът е предал на съд Д. за престъпление
по чл. 325, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Проведеното съкратено съдебно следствие установи всички
инкриминирани обстоятелства - дата, място на извършените хулигански
действия по съдържание и интензитет.
Няма спор и е установено от всички доказателствени източници от ДСП,
че по повод нарушение на обществения ред, свързано с висока музика, за
което дори бил подаден сигнал до ЕЕНПС 112, на място в дома на подсъдимия
през процесната нощ пристигнали полицейските служители И., Д. и А..
Няма спор също , че на мястото на инцидента са присъствали, освен
полицейските служител и подсъдимият, и съжителката св. Ш. И.а и сина им
св. Т. И. ( л. 101, л.103, ДСП) . Последните двама твърдят, че подсъдимият бил
обект на физическа агресия от страна на полицейските служители, като тази
агресия се пренесла и върху св. Ш. И.а, която била скубана. В опит да
придадат убедителност на показанията си и двамата заявяват дори, че опитали
да заснемат видеоклип на инцидента, но полицейските служители изтръгнали
телефона от ръцете на Т..
Дори сами по себе си показанията на свидетелите Ш. и Т. И.и са силно
неубедителни и представящи стремежа им да оневинят своя съжител и баща
за действително извършените от него престъпни действия. Затова и Съдът
игнорира твърденията на тези двама свидетели от доказателствената база за
формиране на фактически изводи.
За такава послужиха съответните, вазимнодопълващи се, достатъчно
убедителни и съответни на писмени доказателства по делото, показания на
тримата полицейски служители. От тях се изясни, че още с пристигането си те
били посрещнати с агресия от подсъдимия, която се проявила в своята
физическа и словесна форма, като резултат от първата били и причинени
телесни увреждания на двама от полицейските служители. От ударите,
дърпането и блъскането при опит да му се поставят белезници подсъдимият
причинил на св. И. кръвонасядания по гърдите и десния лакът и охлузване по
дясното коляно, довели до болка и страдание и получили своята експертна
оценка ( л. 55) по съответните медико-биологични критерии като лека
телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК. Точно такава експертна оценка са
получили и уврежданията, причинени от подсъдимия Д..
3
В съответствие с лансираните показания се приеха като непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото - пускането на силна музика в забранените часове на
денонощието и посегателствата срещу полицейски служители ,орган на власт
по см . чл. 93, т.2 НК, изпълняващи задължения по опазване на обществения
ред - ( дърпане, ритане, псуване/обидни думи и заплашване и късане на пол.
униформа,), както и унищожаването на вещ/стъкло в арестно помещение в
сградата на РУ-МВР Септември. Действията са непристойни , тъй като явно
противоречат на установения морал и поради това се явяват неприлични,
скандализиращи или безсрамни ; засегнали са по груд начин установения
обществен ред, като елементът на публичност е обоснован с мястото на
извършването им и възприелите действията лица.
Доказаха се ( освен насочено против орган на власт , изпълняващ
задължение за охрана на обществени ред) и възприетият от обвиненото, друг
квалифициращ деянието, елемент - изключителна дързост. Това понятие
предполага, хулиганските действия да демонстрират някаква особена
упоритост без възможност за постигане на крайната цел.Последното е съвсем
ясно доказано с факта, че агресията на подсъдимия е се развила във всички
възможни форми ( словесна, физическа), на всички възможни места ( улица,
полицейско управление), на които същият е установил контакт с органите на
властта, ангажирани тъкмо поради неправомерно негово поведение и е
ескалирала до унищожаване на стъкло в арестното помещение, където
подсъдимият бил отведен след като задържан.
В субективно отношение, при всички описани действия, деецът е
съзнавали противоправния им характер. Предвиждал е, че в резултат на
негови действия ще бъде унищожено стъклото и скъсана униформата,
причинени телесно повреди на двамата полицейски служители, като по този
начин нарушава обществения ред и спокойствие . Съзнавал е, че с действията
си скандализира, обижда и бъди възмущение, както у присъстващите, така и
на останалите членове на обществото. Съзнавал е, че нарушава обществения
ред и е искал именно това. Съзнавал е, че част от действията му насочени и
изпълнени спрямо полицейските като орган на власт, натоварен със
задължения за опазване на обществения рер и че са изключително дръзки.
Горното обуслови решението на Съда да признае подсъдимия за виновни
по обвинението за престъпление по чл.325, ал.2, във връзка с ал.1.
При отмерване на наказанието се взе предвид, че то е инцидентно на
дееца, който е неосъждан ( реабилитиран по право , чл. 86, ал.1 от НК вр. чл.
25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК към 29.01.2007г., л. 73, ДСП) и за който
представените негативни данни в характеристиката на . 69 се отнасят именно
до двете осъждания, по които е настъпила констатираната реабилитация.
Затова, извън настоящото деяние, няма други негативни данни за дееца.
Както стана ясно, той от години живее и работи извън страната във връзка с
осигуряване на материални средства за прехраната си и тази на семейството
4
му.
При тези данни Съдът прие, че справедливо и съответно на тежестта на
деянието и обезпечаващо постигане на целите от реализиране от
наказателната отговорност, е наказанието от шест месеца лишаване от
свобода.
По отношение на начина за изтърпяването му, се отчетоха всички
предпоставки, за да се приложи чл. 66, ал.1 от НК. Освен вида и размера на
наложеното наказание, Съдът прие, че за тяхното поправяне и превъзпитание
към поведение, което да е нормативно съобразено, а и с установените
социални порядки, както и за постигане на генералната превенция, не е
наложително да бъде отделян от обществото и да се промени социалния му
живот. Така изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода се
отложи за изпитателен срок от три години.
Постанови се връщане на иззетата като веществено доказателство
повредена полицейска униформа на св. Д. , а относно тампона и поради
липсата на стойност - да се унищожи с делото, по реда на ПАС.
На основание чл.189, ал.3 от НПК Съдът бе осъден подсъдимият да
заплати сторените в ДСП разноски и в полза на ОД на МВР Пазарджик в
размер на по 390 лева.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си като разясни
възможностите и сроковете за нейното обжалване и протестиране.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5