№ 7241
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110111536 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Л. Г. З. срещу Е. М. Г..
Ищецът твърди, че на 13.03.2023г. сключил с ответника договор за извършване
на строително-монтажни работи (СМР) за апартамент, находящ се в
******************************, по който ищецът бил възложител, а ответникът
изпълнител. Дейностите, които трябвало да бъдат извършени, били описани подробно
в оферта, която ищецът приел. Договорената цена била общо 15 060лв., а срокът за
изпълнение от 45 до 65 работни дни, считано от датата на превеждане на авансовото
плащане в размер от 7530лв., което било сторено на 13.03.2023г. Ищецът предоставил
ключове на ответника до имота за изпълнение на дейностите, като крайният срок
изтекъл на 09.06.2023г., без към този момент да били извършени всички предвидени
СМР. Ответникът посочил, че до 18.07.2023г. ще изпълни всички СМР, но след като му
се заплати сумата от 4518лв., което ищецът направил на 18.07.2023г. Въпреки това,
ответникът не изпълнил останалите СМР, а и част от извършените били некачествени.
Поради това, на 22.08.2023г. ищецът уведомил ответника, че разваля договора, като
ответникът му изпратил ключовете от обекта и количествено стойностни сметки (КСС)
за извършените и неизвършените СМР. Предвид че останали недовършени СМР,
ищецът възложил на други лица да извършват останалите СМР, за което заплатил
сумата от 2140лв. за полагане на теракотни плочки по подовете в хола и коридора и
направата на подпрозоречни первази и сумата от 5736лв. за шпакловка, шкурене,
грундиране и боядисване на стени и тавани, замазки на подовете на двете стаи преди
полагане на паркет и монтаж на аксесоари в банята. Посочва, че с ответника се
договорили да извърши всички тези дейности за сумата от 15 060лв., а реално ищецът
заплатил сумата от 19 924лв. за тези дейности, от които 12 048лв. на ответника и
7876лв. на следващи изпълнители. Поддържа, че поради виновното поведение на
ответника, се наложило извършване на дейности от трети лица, като разликата между
цената по договора и допълнително платената цена възлиза на 4864лв., която счита, че
представлява вреда за него.
Ето защо, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден
да му заплати сумата от 4864лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
1
молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Признава, че между страните е сключен сочения договор за изработка съобразно
представената оферта. Твърди, че било налице последващо самоволно променяне на
последователността в изпълнението и намесата на други външно наети специалисти,
което променило същността на постигнатото между страните съгласие относно
предмета на договора. Посочва, че в резултат от недобра организация и избор на
материали и специалисти срокът на изработката бил неколкократно променян по
изрично искане и обстоятелства, зависещи само от ищеца. В резултат от това
независещо от ответника удължаване на срока, същият получил здравословни
увреждания, които наложили продължително лечение, довело до обективна
невъзможност за довършване на договорената работа. Ответникът изпратил на ищеца
подробна КСС за извършените заплатени и незаплатени дейности. Посочва, че
извършеното надвишавало стойността на заплатеното по договора, като разликата
възлизала на 1672лв., тъй като платеното било в размер от 12 048лв., а извършеното на
стойност 13 720лв. Счита, че неизправна страна по договора се явява ищецът и няма
право да претендира обезщетение от изправната, като предявява насрещен иск за
незаплатения остатък.
С оглед горното, ответникът моли за отхвърляне на предявения иск и осъждане
на ищеца да му заплати сумата от 1672лв., представляваща извършени, но
незаплатени СМР по договора, ведно със законната лихва от подаване на насрещната
искова молба – 14.06.2024г. до окончателното плащане.
Ответникът по насрещния иск е подал отговор на насрещната искова молба в
законоустановения срок, с който оспорва иска. Отрича ищецът да е изпълнил
описаните в КСС СМР, както и да ги е приел без възражения. Поддържа, че има
неизвършени и извършени некачествено СМР от ищеца. Посочва, че ищецът е знаел за
недостатъците, поради което не е било необходимо да го уведомява незабавно. Отрича
изпълнителят да го е уведомил, че доставеният материал е неподходящ за изпълнение
на работата. Оспорва определените от ищеца единични и общи цени на сочените за
извършени СМР. Отрича СМР да са започнали в имота на 18.05.2023г. по вина на
възложителя.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявените са за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 2 вр. чл. 82 и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр.
чл. 266 ЗЗД.
По делото е отделено за безспорно между страните с доклада по чл. 146 ГПК,
че на 13.03.2023г. между тях е сключен договор за извършване на СМР според
приложената оферта, по който ищецът е възложител, а ответникът изпълнител, срещу
обща цена от 15 060лв.; че ответникът е изпълнил част от възложените СМР; че
ищецът е заплатил на ответника сумата от 12 048лв.; че част от възложените СМР са
останали неизпълнени (спорна е причината за това); че ответникът е изпратил на
ищеца КСС за извършените и неизвършените СМР и тяхната цена, получена на
22.08.2023г.
По делото е представена оферта, изходяща от ответника Е. Г. за основен ремонт
на апартамент, находящ се в ******************************, с площ от 55 кв. м. В
нея е посочено, че след извършен оглед на място и прегледани технически проекти е
предложена пакетна цена от 140 евро на кв. м. за изброените по-долу СМР. Предвиден
2
е срок за изпълнение 45-65 работни дни и гаранционен срок от 5 години. СМР, които
включва офертата, са:
1/ По стени и тавани – изчукване на неравности, изтръгване на стар материал от
основните, обезпрашаване и почистване; корекции по ВиК инсталацията – къртене и
преработка; извеждане на нови ВиК точки – до 4 бр.; възстановяване/измазване на
изкъртени канали; корекции по ел. инсталацията – къртене и преработка; извеждане а
нови ел. точки – до 10 бр.; възстановяване/измазване на изкъртените канали;
измазване на баня или корекция за изправяне на стените, вкарване в прав ъгъл на поне
две от стените; зидария до 12 кв. м. с тухли итонг; облепяне на врати и прозорци с
найлон; грундиране на стени и тавани преди шпакловка; шпакловане на стени и
тавани; машинно шкурене на шпакловка; почистване на стени и тавани, грундиране
преди нанасяне на боя; боядисване на тавани и стени; подови настилки (без баня);
корекции на кривини при необходимост; шпакловка за паркет – възстановяване на
изкъртени канали по замазката; лепене на подови настилки (теракот, гранитогрес) по
диагонал на помещенията до 25 кв. м.; лепене на цокъл и полагане на первази; лепене
на фаянсови плочки или гранитогрес за гръб на кухня до 4 кв. м.; лепене на плочки по
плотове на прозорци – вън и вътре; изграждане и лепене на праг за външна входна
врата;
2/ Баня – лепене на фаянс или гранитогрес по стени; лепене на хоризонтален фриз;
направа на ниши; измазване и лепене на плочки на под с наклон и 1бр. подов сифон и
2-ри отвор за душ кабина (или монтаж на линеен сифон); изграждане с тухли или
картон на колона и лепене на плочки с метална лайсна „инокс“ – 1 бр.;
обръщане/лепене на врата с плочки и метална лайсна „инокс“; изграждане и оформяне
на ревизия за водомер с плочки и механизъм за отваряне; монтаж на ПВЦ Ф110 и
оформяне с плочки на отвор за вентилатор; изграждане и лепене на плочки с метална
лайсна „инокс“ на праг за врата – 1 бр.; монтаж на WC структура – 1бр.; монтаж на
вграден душ; таван в баня – грундиране, шпакловка и силикатна мазилка или направа
на окачен таван;
3/ Монтажи – бойлер; душ кабина или параван; тоалетна чиния и бутон; шкаф – мивка;
шкаф – огледало; вентилатор; лира за баня; аксесоари 8 бр. (ринг, закачалки, сапунерка
и др.); батерия и сифон за кухненска мивка; пералня; миялна; аплици и плафони до 8
бр.; полилеи 3 бр.; ключове и контакти (окомплектовка) до 30 бр.; почистване на
обекта – събиране и извозване на строителни отпадъци.
Цената за горните СМР е 55 кв. м. по 140 евро на квадрат = 7700 евро или
15 060лв. Плащането е предвидено като 50% авансово (7530лв.), 30% междинно
(4518лв.) и 20% окончателно (3012лв.). На задната част на офертата се е разписал
ищецът Л. З., като е посочил, че е приел офертата, както и ответникът Е. Г., който е
посочил, че е получил аванса от 7530лв. Датата е 13.03.2023г., като видно от
представеното банково извлечение /л. 13/, на същата дата сумата от 7530лв.,
представляваща аванс по договора, е преведена по банкова сметка на ответника с това
основание. По делото не е спорно, че на 18.07.2023г. ответникът е получил и
междинното плащане от 4518лв., което се установява и от събраните писмени
доказателства – удостоверяване върху договора и банково извлечение. Така общо
платената сума по договора от ищеца възлиза на 12 048лв.
При горните обстоятелства, съдът приема, че на 13.03.2023г. между страните е
сключен договор за изработка, по който ищецът е възложил на ответника да изпълни
описаните по-горе СМР в обекта при обща цена от 15 060лв., платима на 3 пъти.
Доколкото в договора няма ясно посочено начало на изпълнение, съдът счита, че
началото е свързано с извършеното авансово плащане, като този факт не се е оспорва и
от ответника. Следователно, срокът за изпълнение от 45-65 работни дни започва да
3
тече от 13.03.2023г., когато е получено авансовото плащане, и изтича на 19.06.2023г.
Съгласно чл. 258 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната – да
заплати възнаграждение. Според чл. 261, ал. 1 ЗЗД, изпълнителят е длъжен да изпълни
работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение. Чл. 265 ЗЗД предвижда, че ако при извършване на работата
изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако работата има недостатъци,
поръчващият може да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без
заплащане, заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно
намаление на възнаграждението.
По делото се установява, че ищецът в качеството на възложител е изпълнил
своето задължение да заплати авансовата цена с оглед започване изпълнението на
поръчаната работа, като за ответника се е породило задължението да изпълни същата
по уговорените начини и срок. Не е спорно, а и се установява от изпратеното писмо на
22.08.2023г. /л. 8/, че изпълнителят е разполагал и с ключове за обекта, тоест бил му е
осигурен достъп за работа до имота. В тази насока, възраженията на ответника, че
било налице последващо самоволно променяне на последователността в изпълнението
от страна на ищеца и намесата на други външно наети специалисти, което довело до
забавяне по вина на възложителя, както и че част от материалите били негодни, което
довело до невъзможност за изпълнение на СМР и изпълнителят своевременно
предупредил възложителя за това, са недоказани. С определението по чл. 146 ГПК
съдът изрично е указал на ответника, че не сочи доказателства за твърдените факти,
като същият не е ангажирал такива в тяхна подкрепа. Съгласно чл. 260, ал. 1 ЗЗД,
изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако доставеният му
материал е неподходящ и да поиска доставяне на подходящ. Ако другата страна не
стори това, изпълнителят може да се откаже от договора. Според ал. 2, ако
изпълнителят не направи предупреждението, той отговаря пред другата страна за
причинените й вреди. По делото не се установява нито ответникът да е предупредил
ищеца за некачествени материали, нито да се е отказал от изпълнението на работата
по тази причина, с оглед на което отговаря пред възложителя за изпълнението и
настъпилите от него вреди.
Изпратената от ответника КСС на изпълнените СМР в имота не обвързва
възложителя, доколкото изхожда едностранно от негова страна и обективира изгодни
за издателя факти. Също толкова необвързващи са и посочените единични цени,
доколкото в представената и приета от ищеца оферта липсват единични цени, а е
посочена една обща за пълното изпълнение на всички СМР. За изясняване конкретно
какви СМР са изпълнени в обекта, по делото е допусната, изслушана и приета
съдебно-техническа експертиза. Според приложение № 1 към експертизата /л. 135-
136/, в представената от изпълнителя КСС на 22.08.2023г. извършените от него СМР са
на стойност 13 720лв., но според вещото лице установените такива в имота са на
стойност 11 737,60лв., като част от тях са с недостатъци. В изпратената от ответника на
ищеца КСС на неизпълнените СМР /л. 9/, изпълнителят признава, че в имота са налице
неизпълнени от него дейности, изразяващи се в: корекции по ел. инсталация, къртене
и преработка – до 10 линейни метра; извеждане на нови ел. точки; грундиране на
стени и тавани, шпакловка, машинно шкурене; боядисване на стени и тавани; подови
настилки 2 бр. стаи (ламинат); лепене на плочки на под; лепене на цокъл; лепене на
плочки по плотове и прозорци; праг външна врата; лира за баня; аксесоари за баня;
ключове и контакти – до 30 бр.; батерия и сифон в кухня; пералня; миялна; аплици и
плафони – до 8 бр.; полилеи – до 3 бр. Същият оценя тази работа на 2970лв. Тази КСС
на неизпълнените СМР има съществена доказателствена стойност, доколкото
4
представлява признание от страна на ответника на неизгодни за него факти, а именно
неизпълнение на част от възложените СМР. По делото не се доказва наличие на
извинителна причина за това неизпълнение – нито възпрепятстване от страна на
възложителя, нито доставка на некачествени материали от него, нито здравословни
проблеми, относими към срока за изпълнение по договора. Представеният амбулаторен
лист /л. 122/ е от 17.10.2024г. – дата, следваща значително крайният срок за
изпълнение на възложените СМР по договора, поради което не може да служи като
доказателство за наличие на заболяване към периода на договора, което да изключва
възможността му за реално изпълнение на възложените СМР. Ето защо, ответникът е
бил длъжен да изпълни всички СМР според предложената от него и приета от ищеца
оферта в уговорения срок, което признава, че не е сторил.
Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнението, като според чл. 82
ЗЗД това обезщетение обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те
са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението. При сключването на договора с
ответника на 13.03.2023г., всички описани в него СМР е щяло да бъдат изпълнени на
обща стойност 15 060лв., като крайният срок за изпълнението е бил 19.06.2023г. От
страна на ответника, в качеството му на изпълнител, обаче не са изпълнени всички
възложени СМР, като не се доказва наличие на обективна и извинителна причина за
това неизпълнение. В същото време, по делото се доказва, че с последващи договори
ищецът е възложил на трети за спора лица изпълнението на неизпълнените от
ответника СМР в имота, за което е заплатил 2140лв. (на 09 и 10.08.2023г. – л. 14) за
полагане на теракотни плочки и направата на подпрозоречни первази и 5736лв. (л. 17-
20) за изпълнението на останалите СМР. Според експертното заключение, на място в
имота е установено изпълнението на СМР по допълнителните договори, сключени с
трети лица, като вещото лице посочва, че описаните в тях цени са напълно
съпоставими с пазарните, като според него дори средната пазарна цена на тези
дейности възлиза на 8047,28лв. вместо заплатените от ищеца 7876лв. Вещото лице е
категорично, че изпълнените дейности от третите лица са били включени в офертата
на Е. Г., но не са били изпълнени от него.
При горните обстоятелства, съдът приема, че вследствие неизпълнението на
задължението на ответника да изпълни всички възложени СМР според договора му с
ищеца, за последния са настъпили вреди, които се намират в пряка причинно-
следствена връзка с неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане
на задължението. Тези вреди се изразяват в разликата в цената, която ищецът е щял да
заплати на ответника при пълното и точно изпълнение на всички СМР в имота от
негова страна, и цената, която е заплатил на ответника и на следващите изпълнители
поради неизпълнението на всички СМР от страна на ответника. В случай че
ответникът бе изпълнил всички уговорени СМР по договора, ищецът би заплатил
обща цена от 15 060лв., както е уговорена в договора. Тъй като обаче са останали
неизпълнени СМР, се е наложило тяхното изпълнение на трети лица, за което ищецът
е заплатил допълнителни средства, надвишаващи цената, договорена с ответника.
Тоест, на него му е накърнен интересът от неизпълнението на задълженията по
договора, тъй като се е стигнало до увеличаване стойността на ремонтите дейности,
съответно патримониумът му е бил обременен допълнително. Същият е заплатил на
ищеца 12 048лв. и още 7876лв. за извършване на неизвършените работи или общо
19 924лв., а би заплатил 15 060лв., ако ответникът бе изпълнил в цялост и точно
задълженията си по договора. Тази разлика от 4864лв. представлява вреда за
възложителя, която следва да бъде заплатена от ответника под формата на
обезщетение. Следва да се има предвид, че тази вреда на попада в нито една от
5
хипотезите по чл. 265 ЗЗД, а се дължи на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД.
По изложените съображения, предявеният първоначален осъдителен иск се
явява изцяло основателен.
По насрещния иск:
Ищецът по насрещния иск претендира сумата от 1672лв., представляваща
незаплатена стойност на извършени СМР. Твърди, че извършените от него дейности
възлизат на 13 720лв., а ответникът му е заплатил само 12 048лв., поради което е
налице дължим остатък от 1672лв.
Ответникът по този иск е направил възражение за наличие на некачествено
изпълнение на част от дейностите. Съдът намира това възражение за преклудирано.
Съгласно чл. 264 ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно
договора работа. При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които
не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За
такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след
откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Ако
не направи такива възражения, работата се счита приета. Въз основа на тези законови
разпоредби е създадена постоянна практика на ВКС (напр. Определение №
174/19.03.2013г. по т. д. № 349/2012г., ІІ ТО на ВКС и др.), според която с
неуведомяването за скрити недостатъци се преклудира възможността на възложителя
да реализира по чл. 265 ЗЗД отговорността на изпълнителя за некачествено
изпълнение. За да може да търси някоя от възможностите, предвидени в чл. 265 ЗЗД,
възложителят трябва да запази правата си по чл. 264 ЗЗД, като липсата на уведомление
до изпълнителя незабавно след откриване на появили се скрити недостатъци, съгласно
чл. 264, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД, води до преклудиране на правата по чл. 265 ЗЗД. Доказването
на своевременното уведомяване за скрити недостатъци е в тежест на възложителя,
чиито права се преклудират като последица от неуведомяването на изпълнителя.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че най-късно през
лятото на 2023г., когато е извършен съвместен оглед със свидетеля Н. Л., ответникът е
узнал за грешния наклон в банята и некачественото изпълнение на ревизията. По
делото обаче липсват доказателства същият да е възразил спрямо изпълнителя за тези
недостатъци в разумен срок от узнаването. Напротив, с отговора на насрещната искова
молба изрично признава, че не е уведомил изпълнителя за тях, а възражения навел с
молбата от 26.04.2024г. Към тази дата обаче възможността вече се явява преклудирана,
доколкото приложение намира необоримата презумпция на чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Ето
защо, съдът намира, че не следва да бъдат разглеждани възраженията за недостатъци в
изпълнената работа.
Следва обаче да бъдат разгледани възраженията дали и на каква стойност са
изпълнените СМР от ищеца. Както бе посочено, представената от него КСС за
изпълнените СМР няма обвързващо значение спрямо възложителя, доколкото не
съдържа негово изявление и обективира изгодни за издателя факти. Презумпцията по
чл. 264, ал. 3 ЗЗД се отнася само до недостатъците, но не и до изпълнението на самите
работи. Доказването на изпълнението пада върху изпълнителя и законът не урежда
презумпция за този факт.
От заключението по съдебно-техническата експертиза /л. 6, таблица № 5/ се
установява, че твърдените за извършени СМР, извън първоначалната оферта и
посочени в изпратената до ответника КСС, са: измазване на стена с бетонконтакт до 5
кв. м. – 50лв.; шпакловка на стена с мрежа и теракол /две ръце/ до 5 кв. м. – 160лв.;
шпакловка на стени в баня с теракол /две ръце/ - 280лв.; демонтаж, разрушаване на
6
стена от гипскартон /Т-образна ъглова част с 1 бр. отвор за врата/ - 250лв.; запълване,
възстановяване на изкъртени участъци по стени и под – 1560лв. Общата им стойност
възлиза на 2300лв. В приложение № 1 към експертизата обаче, където е направена
съпоставка между посочените в КСС дейности и реално установените на място при
извършения оглед, е посочено, че не може да се установи изпълнението на 78 линейни
метра на запълване, възстановяване на изкъртени участъци по стени и под на обща
стойност 1560лв., като тези дейности съвпадат и с дейностите по позиция № 13.
Действително, липсва конкретизация какви участъци са изпълнени и възстановени на
тази стойност. Но по същественото е, че тези дейности са част от включените в
офертата, която е приета от възложителя, СМР, тоест те са част от общата калкулирана
и уговорена цена. В офертата ясно е посочено, че включва възстановяване/измазване
на изкъртени канали и корекции на кривини. Ето защо, тези дейности не се доказва да
представляват допълнително възложени и извършени такива, за да се дължи тяхното
заплащане. Това важи и за посочената шпакловка на стени в баня с теракол /две ръце/
на стойност 250лв. Изрично в офертата е включено измазване на баня или корекция за
изправяне на стените, шпакловане на стени и тавани, както и корекция на кривини при
необходимост. С оглед на това, тези дейности на обща стойност 1810лв. са били част
от първоначалната оферта и за тях не се дължи допълнително възнаграждение. От това
следва, че общо извършената работа възлиза на 11 820лв. (11 360лв. – стойността по
таблица № 4 от СТЕ + 460лв. – стойността на дейностите по позиции № 1, 2 и 4 от
таблица № 5 от СТЕ), а ответникът е заплатил сума в общ размер от 12 048лв. Ето
защо, не се установява в полза на ищеца по насрещния иск да е налице вземане за
дължимо и неплатено възнаграждение по договора за изработка и този иск подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът по първоначалния и ответник по насрещния иск. Същият е доказал такива в
размер на 194,56лв. за държавна такса, 700лв. депозит за експертиза и 900лв. платено
адв. възнаграждение или общо 1794,56лв.
Претендира и 40лв. такса за обезпечително производство по ч. гр. д. №
6497/2024г. по описа на СРС и 500лв. адв. възнаграждение за същото производство.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 5 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело
№ 6/2012г., ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се
реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и
съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с
оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Тоест, сторените в
обезпечителното производство разноски се присъждат в исковото производство
съобразно неговия изход. Направата на тези разноски обаче, както на всички други,
следва да бъде доказана от страната, която ги претендира – т. 1 от цитираното ТР. В
хода на настоящото производство няма ангажирани доказателства в тази насока.
Представени са единствено обезпечителна заповед и молба за образуване на изп. дело,
но не и доказателства за заплащане на държавна такса и адв. възнаграждение по
обезпечителното производство. Не е направено и искане за изискване на подобни
доказателства, а съдът няма служебно задължение да го прави. С оглед на това, тези
разходи се явяват недоказани и не могат да бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА Е. М. Г., ЕГН: **********, с адрес:
*********************************, да заплати на Л. Г. З., ЕГН: **********, с
адрес: **********************************, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл.
82 ЗЗД сумата от 4864лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от неизпълнението на задълженията на ответника по договор за изработка от
13.03.2023г., обективиран върху оферта за основен ремонт на апартамент с площ от 55
кв. м., находящ се в ******************************, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 29.02.2024г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1794,56лв., представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. М. Г., ЕГН: **********, с адрес:
*********************************, срещу Л. Г. З., ЕГН: **********, с адрес:
**********************************, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1672лв., представляваща дължимо
възнаграждение за извършени СМР по договор за изработка от 13.03.2023г.,
обективиран върху оферта за основен ремонт на апартамент с площ от 55 кв. м.,
находящ се в ******************************, ведно със законната лихва от
14.06.2024г. до окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8