Р Е Ш Е Н И Е

     гр. София, 02.06.2017 г.

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,

в публично заседание на  дванадесети април

две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

при секретаря Евдокия – Мария Панайотова, като изслуша докладваното от съдия Комитова т.д. № 3036  по описа за 2010 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.79 АЛ.1 ОТ ЗЗД ВР. ЧЛ.7 АЛ.4 и ЧЛ.64 ОТ ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ  ВР. ЧЛ.47 ОТ ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ И ЧЛ.92 ОТ ЗЗД ВР. ЧЛ.34 АЛ.3 ОТ  ДОГОВОР ЗА КОНЦЕСИЯ № 1075/10.07.2007 г.

Ищецът М. НА О.С.И В.(МОСВ) с адрес:  гр.София, бул. "********с исковата молба и молбата –уточнение от 10.03.2011 г. твърди, че на основание предоставени пълномощия по т.7 от концесията при общ годишен експлоатационен ресурс в обем 25 200 куб.м. минерална вода годишно, при средноденонощен дебит от 0,4 л/сек. и върхов дебит до 1,9 л/сек, както и при съобразяване с режима, определен за други лица, придобили права по смисъла на Закона за водите и Закона за концесиите. За минералната вода от сондаж № 5 на находище „Б." е сключен и договор от 12 февруари 1999 г. за предоставяне на концесия с концесионер Решение № 85 на Министерския съвет от 2005г. (обн., ДВ, бр. 16/2005г.), на 10 юли 2007г. е сключил с ответника „Ф.Ф." АД, Договор № 1075/10.07.2007г. за предоставяне на втора концесия за добив върху част от минералната вода от находище „Б.", гр.Б., област П., обект-изключителна държавна собственост, разкрито чрез сондаж № 5. С договора ответникът придобива право на експлоатация върху обекта на „Б." АД. За начален срок на Договор № 1075/10.07.2007г. видно от чл.2 ал.2 на същия, се счита датата на представяне на банковата гаранция по чл.30, която на свой ред е представена с писмо на „Ф.Ф." АД, вх.№ 17-00-103/10.08.2007 г., т.е. концесионният договор следва да се счита за влязъл в сила от 10.08.2007 г. Съгласно чл.12 ал.2 от концесионния договор ответникът ползва 3 - месечен гратисен период от влизане в сила на договора, през който заплаща концесионно плащане, изчислено върху фактически използваното количество минерална вода и единичната стойност за 1 куб.м. минерална вода - левовата равностойност на 2.70 щатски долара по централния курс на БНБ в деня на плащането. След изтичане на 3-месечния гратисен период за предоставеното право на ползване на минерална вода, ответникът дължи годишно концесионно плащане за цялото предоставено количество минерална вода при единична стойност за 1 куб.м. минерална вода левовата равностойност на 2.70 щатски долара по централния курс на БНБ в деня на плащането. На основание чл.47 ал.З от Закона за водите ответникът се задължава да заплаща на община Б. 30% от годишното концесионно плащане по банкова сметка ***, посочена писмено от кмета на общината, с копие до М.то на О.С.И В.. Тримесечният гратисен период от влизане в сила на концесионния договор е изтекъл на 10.11.2007 г. Във връзка с гореизложената фактическа обстановка, на 14.06.2010 г. е извършена проверка на място за изпълнението на концесионния договор, съгласно Заповед № РД-534 от 26.05.2010 г. на М. на О.С.И В., следствие на която е установено, че ответникът „Ф.Ф." АД дължи концесионно плащане за 2007 г. в размер на левовата равностойност на 9 453 щатски долара по централния курс на БНБ в деня на плащането и концесионно плащане, за 2008 г. - левовата равностойност на 68 040 щатски долара. При проверката на място е направено предписание в срок до 30 юни 2010 г. ответникът „Ф.Ф." АД да заплати дължимото концесионно плащане за 2007 г. и за 2008 г. Ответникът не е изпълнил предписанието. Предвид горното ответникът „Ф.Ф."АД е поканен доброволно да заплати дължимото годишно концесионно плащане за 2007г. и за 2008 г., съответно с Писма на М. на О.С.И В.изх. N 26-00-1005/ 25.03.2008г. и изх. N 26-00-3216/ 02.09.2009г. С писмо на МОСВ, изх. N 26-00-260/23.03.2010г. е определен 10-дневен срок, в който концесионерът да изпълни финансовите си задължения по концесията. До момента ответникът не е изпълнил задължението си. Претендира се неустойка по чл.34 ал.З от концесионния договор, която се прилага в случаите, в които концесионерът не е изпълнил задължението си да заплати годишно концесионно плащане. Неустойката е с фиксиран размер - 25 % от годишното концесионно плащане за съответната година, поради което дължимата неустойка по реда на чл.34 ал.З от Договора е в размер на левовата равностойност на 17 010 щатски долара по централния курс на БНБ в деня на плащането за неизпълнението на задължението на концесионера да заплати концесионно плащане за 2007г. и 17 010 щатски долара по централния курс на БНБ в деня на плащането за неизпълнението на задължението на концесионера да заплати концесионно плащане за 2008 г.. На основание чл.47 ал.4 от Закона за водите (редакция към 13.03.2007г.) при предоставяне на концесия за добив на минерална вода - изключителна държавна собственост, част от концесионното плащане, не по-малка от 30%, определена с решението на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия, се заплаща от концесионера на общината, на територията на която се учредява концесионното право. Претендираният  от МОСВ размер на годишното концесионно плащане за 2007 г. и за 2008 г. включва, както неизплатената част към държавата, така и неизплатената част от годишното концесионно плащане към Община Б., поради което счита, че общината следва да бъде призована като заинтересована страна в производството. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати в полза на М. на О.С.И В.сумата 9 453.00 щатски долара по централния курс на БНБ в деня на плащането, представляваща годишно концесионно плащане за периода от 10.11.2007 г. до 31.12.2007 г.; сумата 68 040.00 щатски долара по централния курс на БНБ в деня на плащането, представляваща годишно концесионно плащане за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г.; сумата 34 020.00 щатски долара по централния курс на БНБ в деня на плащането, представляваща неустойки по смисъла на чл.34 ал.З от концесионния договор за неизпълнение на задълженията за 2007 г. и 2008 г.; законната  лихва  върху  горните   суми,   считано   от  завеждане на иска - 25.11.2010 г., до окончателното им изплащане. Претендира  направените   по   делото   съдебни   и   деловодни   разноски,    включително   и  юрисконсултско възнаграждение.

 

Ответникът "Ф.Ф." ООД с ЕИК ******** и седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.П.-  председател на Съвета на директорите, с отговора на исковата молба оспорва исковете като неоснователни. Признава, че претендираните суми, съгласно концесионния договор са дължими, но не са изплатени поради умишлената забава на концедента. Договорът е сключен на 10.07.2007 г., въпреки че Решение № 85 на МС е от 2005 г., и е влязло в сила след обжалване на 21.11.2005 г. Същият е продължен с допълнително споразумение от 14.01.2010 г. за срок от 35 години, като е видно, че концесионното плащане е дължимо на базата реално ползваното количество минерална вода. Съгласно договора концедентът е задължен да въведе във владение концесионера в 15-дневен срок от сключването му, но ответникът е  въведен във владение есента на 2009 г., от когато започва да изплаща концесионното задължение. Налице е продължително бездействие от страна на концедента. Твърди, че е предприел всички необходими действия за сключване на договора, за въвод във владение и за изпълнение на инвестиционната програма и за подновяване на сертификатите за качество на водата. Пречки по отношение на въвода във владение е срещнал и от другия ползвател на част от минералната вода - „Б." АД, който по всякакъв начин е препятствал достъпа му до отдадения на концесия сондаж и пломбирането на водомера. Намира за недопустимо  предявяването на чужди права пред съда, поради което не следва да се  привлича като страна Кмета на Община Б.. Счита, че претенцията на ищеца е в размер неотговарящ на договора.

 

Съдът, като се запозна и прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            По делото е представен Акт № 801 за изключителна държавна собственост, за обект „Находище на минерална вода от национално значение – Б.“, съставен на 08.04.2004 г., на основание чл. 18, от Конституцията на РБългария, чл.69 от Закона за държавнатасобственост, чл.14, т.2 и чл.17, ал. 2 от Закона за водите, по отношение.

            Видно от Решение № 554/02.07.2004 г. на МС, обн. ДВ, бр.16, 13.07.2004 г., е взето решение за предоставяне на концесия върху част от минералната вода, обект изключителна държавна собственост, от находище „Б.“, Б., община Б., област П..

            С Решение №85/09.02.2005 г. на МС, обн. в ДВ, бр.16/18.02.2005г. -  "Ф.Ф." ООД е определен за концесионер чрез проведен присъствен конкурс, който придобива особено право на ползване за част от минералната вода от находище „Б.", гр.Б., област П., обект-изключителна държавна собственост, разкрито чрез сондаж № 5, с общо годишен експлоатационен ресурс в обем 25 200 куб.м. минерална вода, съгласно Решение №554 на МС.;

            С Определение № 5839/22.06.2005 г. на ВАС, в тричленен сътав на ІV отд. по адм.д№ 2499/2005 г.-по смисъла на което е оставена без разглеждане и е прекратено производството по жалба на трето лице – „Б.“ АД, против Решение №85/09.02.2005г. на МС;

            С Определение № 10170/21.11.2005 г. на ВАС, в петчленен състав на І отд. по адм.д № 9109/2005 г., с което е оставено в сила Определение № 5839/22.06.2005 г. на ВАС, в тричленен сътав на ІV отд. по адм.д№ 2499/2005г.;

 

По делото е приет като доказателство Договор № 1075/10.07.2007 г. за предоставяне на втора концесия за добив върху част от минералната вода от находище „Б.", гр.Б., област П., обект-изключителна държавна собственост, разкрито чрез сондаж № 5,  сключен между М. НА О.С.И В.(МОСВ), в качеството си на концедент и "Ф.Ф." ООД, концесионер, на основание чл. 62 от Закона за концесиите, чл.6, ал.1, т.1 от Правилника за прилагане на ЗК, чл.195, ал.2 от ЗВ, Р-ние № 554 на ВС от 2004 г. и Решение №85 от 2005 г. на МС. Видно от договора Концедентът предоставя, а концесионерът приема да упражнява концесия за добив върху част от минералната вода от находище „Б.“, община Б., обл. П., разкрита чрез сондаж №5, обект на изключителна държавна собственост (съгласно Акт № 801 за изключителна държавна собственост – Приложение №1, което е неразделна част от договора), включително върху водовземното съобръжение сондаж №5 и пояс І от неговата санитарно-охранителна зона – публична държавна собственост. (чл.1, ал.1).

С писмо вх.№ МОСВ 11769/10.08.2007г., от „Райфайзен банк“ ЕАД до концедента е била изпратена банкова гаранция за добро изпълнение с реф. № LGISS07088/07/GY на стойност 215 700.00 лв.

            По делото е представено Заявление вх.№ на МОСВ 26-00-90/12.01.2006 г. от "Ф.Ф." ООД до М. на О.С.И В.– на основание §28 от ПЗР на ЗИДЗВ.

            Прието като доказателство е Решение № 852/03.11.2009 г. на МС, на основание §28, ал.1, 2 и 6 от ПЗРЗВ, писмо за даване на съгласие за изменение и допълнение на концесионен договор за добив на минерална вода – изключителна държавна собсвеност, писмо "Ф.Ф." ООД и Доклад на М. на О.С.И В.;

         С допълнително Споразумение от 14.01.2010 г. към Договор № 1075/10.07.2007 г. за предоставяне на втора концесия за добив върху част от минералната вода от находище „Б.", гр.Б., област П., обект-изключителна държавна собственост, разкрито чрез сондаж № 5, сключено на основание §28 от ПЗЗИДЗВ (ДВ.бр.47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009г.) и Решение №852/03.11.2009г. на МС за даване съгласие за изменение и допълнение на концесионен договор за добив на минерална вода – изключителна държавна собственост, страните са договорили изменения и допълнения към основния договор в разделите – предмет на договора и обекта на концесията и в срока на договора. Променени са и концесионното плащане (концесионна възнаграждение), както и права и задължения на страните по договора (Приложение №2);

            По делото е представен Протокол за извършена проверка на концесионер на минерална вода от 13.12.2007 г.;

            На основание издадени съдебни удостоверения, по делото са приложени издадени на "Ф.Ф." ООД за периода 2007 г.  – 2009 г. - Констативни протоколи №№ Пз-234/19.05.2008 г.;  Пз-257/03.06.2008 г.; Пз-376/15.09.2008 г.; Пз-377/16.09.2008 г.; Пз-380/25.09.2008 г.; Пз-96/06.03.2009 г.;

            Приложено е Писмо – покана за доброволно изпълнение изх.№ 26-00-1005/25.03.2008 г. на МОСВ за сумата в размер на левовата равностойност на 9 453 щ.д. – концесионно възнаграждение за периода 10.11.2007 г. – 31.12.2007 г. като е даден  седмодневен срок за изпълнение, считано от датата на получаване на писмото;  

Представено е Писмо – покана за доброволно изпъление на задължение по чл. 29, т.3 от концесионния договор,  изх.№ 26-00-3216/02.09.2009г. на МОСВ, ведно с известие за доставяне (обратна разписка) от 24.09.2009г.;

 

            Приобщени към доказателствения материал по делото са още и: 1.) Заповед № РД-184/07.03.2007 г.; 2.) Уведомително писмо, вх.№ на МОСВ 03-00-70/08.06.2007г.; 3.) Писмо вх.№ МОСВ 03-00-88/23.03.2005г.; 4.)  Писмо вх.№ МОСВ 03-00-618/01.12.2005г.; 5.) Писмо изх.№ МОСВ 03-00-428/24.08.2006г.; 6.) Писмо вх.№ МОСВ 03-00-428/24.08.2006г.; 7.) Писмо изх.№ МОСВ 03-00-714/21.01.2005г.; 8.) Писмо вх.№ МОСВ 03-00-714/08.12.2004г.; 9.) Резюме на разработките по условията на конкурса за избор на концесионер за част от минерална вода от находище „Б.“; 10.) Писмо изх.№ МОСВ 03-00-353/15.06.2004г.; 11.) Становище вх.№ МОСВ 08-00-483/07.06.2004г.; 12.) Писмо вх.№ на МОСВ 26-00-262/22.01.2010г.;  13.) Заповед № РД-925/22.10.2010г. на МОСВ. 14.) Писмо изх.№ 05-08-6557/22.10.2007г. от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район – гр.Пловдив, с приложени към него Констативен Протокол №421/05.10.2007 г., пълномощно и Протокол от 05.10.2007г., подписани от представители на „Б.“ АД и „Ф.Ф." ООД; 15.) Жалба вх. № на МС 964/13.06.2006г., депозирана от страна на "Ф.Ф." ООД.;  16.) Писмо изх.№ на МОСВ 26-09-3025/08.09.2006г.; 17.) Отговор изх.№ 025/19.09.2006г. на "Ф.Ф." ООД във връзка с писмо изх.№ на МОСВ 26-09-3025/08.09.2006г.; 18.) Жалба от "Ф.Ф." ООД вх.№ МС 11.00-319/05.10.2006г., с копие  - Прокуратура на РБ – Главен прокурор вх.№ 518/05.10.2006, ВКП 6912/2006г. – относно бездействие администрацията на МОСВ и сигнал за противозаконна прехвърляне на концесия на Б. АД; 19.) Жалба до Прокур Филева, завеждащ отдел Инспекторат във ВКП от "Ф.Ф." ООД с дата 04.12.2006г. към вх.№ на ВКП 6912/06г. ІХ.; 20.) Жалба „ срещу неоснователно бездействие“ на  "Ф.Ф." ООД до Министър председателя на РБългария с копие до М. на околна среда и водите вх.№№ на МС 11-00-390/05.12.2006г., съответно - 26-003793/04.11.2006г.; 21.) Отговор изх. № на МС 11.00-390/13.12.2006г. до "Ф.Ф." ООД с копие до М. на околна среда и водите за предприемане незабавно действия за сключване на концисионен договор с "Ф.Ф." ООД, като за целта МОСВ следва да предложи на Б. АД годишен подневен режимен график за водочерпене от Сондаж №5 при отчетане на параметрите по т.2.1 от РМС №671 от 1998г. и с т.11 от РМС №554 от 2004г.;  22.) Жалба до дирекция на Национална служба „Полиция“ изх. № на "Ф.Ф." ООД 001/21.02.2007г.; 23.) Писмо на "Ф.Ф." ООД вх. № МС 11.00-54/23.02.2007г.; 24.) Писмо на "Ф.Ф." ООД вх.№ на МОСВ 26-00-3693/30.10.2007г. – относно „изпълнение на концесионен договор за концесия за бутилиране на част от минералната вода от находище Б., гр. Б., обл. П., разкрита чрез сондаж 05;  25.) Отговор вх. № на МОСВ 26-00-3116/30.10.2007 г. на "Ф.Ф." ООД във връзка с писмо изх.№ на МОСВ 26-00-3116/26.09.2007г.; 26.) Писмо на "Ф.Ф." ООД вх.№ на МОСВ 26-00-3876/19.11.2007 г.; 27.) Писмо изх. № МОСВ 26-00-3876/12.2007 г. до „Бенебра“ АД с копие до"Ф.Ф." ООД; 28.)  Писмо на "Ф.Ф." ООД вх.№ на МОСВ 26-00-2333/11.06.2008г. 29.) Писмо на "Ф.Ф." ООД вх.№ на МОСВ 26-00-2765/28.07.2008г. – относно изпратен на основание чл.3 и чл.16 от Концесионен договор 1075/10.07.2007г. за сугласуване проект „Преустройство машинна зала – помпена станция минерална вода, ноходище Брацигова-сондаж №5, гр. Б., общ. Б., обл. П.; 30.) Писмо на "Ф.Ф." ООД вх.№ на МОСВ 26-00-260/22.01.2010 г. – относно съдействие за организиране среща с Комикията за текущ контрол по изпълнение на сключените концесионни договори към МОСВ; 31.) Отговор изх.№ на МОСВ 26-00-260/23.03.2010 г. - относно писмо "Ф.Ф." ООД вх.№ 26-00-262/22.01.2010г., молба вх.№ 26-00-260/22.01.2010г. и договор от 10.07.2007г.; 32.) Писмо – покана за доброволно изпълнение изх.№ МОСВ 26-00-1278/12.04.2010г. – за сумата на неустойката в размер на левовата равностойност 6 804щ.д. – относно неизпълнение на задължение по чл. 20, ал.1 от концесионния договор в срок до 31.01.2010г.;  33.)  Писмо на "Ф.Ф." ООД вх.№ на МОСВ 26-00-2352/23.06.2010 г.  – относно изпратена съгласно чл.20 вр. с чл. 22 от договора за одобрение програма за 2009г., отчет за 2009г. с таблица с резултатите от проведени режимни наблюдения за отчетния период и програма за 2010г.; 34.)  Отговор изх.№ на МОСВ 26-00-2352/28.06.2010 г. – съдържащ одобрение на отчета за извръшените разходи за 2009г., съгласно чл.20, ал.3 от концесионния договор; 35.) Писмо изх.№ на МОСВ 2352/01.07.2010г. – относно изпратена одобрена Програма за санитарно-технически мероприятия и мониторинг на минерална вода от водоизточник сондаж №5 от находище Б., гр.Б., обл. П. за 2010г.; 36.) Писмо на "Ф.Ф." ООД вх.№ на МОСВ 26-00 – 2908/06.08.2010 г. – относно  изпращане на 2бр. платежни нареждания за преведени концесионни такси за ІІ-ро тримесечие за 2010г. към МОСВ и Община Б.; 37.) Писмо – уведомление изх. № МОСВ 26-00-3219/07.09.2010 г. – относно необходимост за актуализация валидността на издадената от 14.09.2009г. банкова гаранция; 38.) Отговор изх.№ "Ф.Ф." ООД 0010/30.09.2010 г. – относно актуализиране на банковата гаранция и продължен на срок на валидност до 30.10.2011г. 39.) Писмо на "Ф.Ф." ООД вх.№ на МОСВ 26-00-4043/05.11.2010 г.  – съдържащо искане за съдействие пред МЗ относно във връзка с подновяване Сертификат №23/16.06.2005г. 40.) Писмо изх.№ МОСВ 26-00-4043/03.12.2010 г. до М. на здравеопазване, с копие до "Ф.Ф." ООД и Б. АД  - относно предприемане на разпоредителни действия във връзка с подновяване Сертификат №23/16.06.2005г. за състава и свойствата на минералната вода от сондаж №5 на находище Б., гр.Б., община Б., обл. П.; 41.) Писмо изх. № МЗ 26-00-1003/24.11.2010г.; 42.) Писмо на "Ф.Ф." ООД вх.№ на МОСВ 26-00-4646/24. 01.2011г. – относно изпратени за одобрение - отчет за изпълнение на програмата съгласно чл.20 вр. чл. 22 от договора през 2010г. и пограма санитарно-техническите мероприятия за опазване на минералната вода от находище Б.. 43.) Доклад на Отдел „Използване на водите“ от 09.07.2010г.;

 

            За установяване размера на дължимото концесионно възнаграждение по договор №1075/10.07.2007г., съответно – размера на неустойката, уговорена по реда на чл.34, ал.3 от Договора, по делото е допусната, изслушана и приета ССЕ, чието заключение като неоспорено, обективно и компетенто дадено се кредитира от решаващия състав.

           

            Представен по делото, но неприет с оглед заявения исков период - Констативен протокол от 14.06.2010 г. от извършена проверка на място за изпълнение на задълженията на концесионера"Ф.Ф." ООД;

 

           

         ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Предявените искове черпят правно си основание в чл.64, ал.3 ЗК вр. 47 ЗВ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с , чл.92 ЗЗД.

            Естеството им възлага в тежест на ищцовата страна, главно и пълно, да докаже факта на съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото, действало в процесния период, за който се претендира възнаграждение, с параметрите, очертани в исковата молба, това, че е изправна страна по договора, както и наличието на изискуемо парично вземане на въведеното основание и в претендирания размер.

            От доказателствения материал по делото се установява, че за исковия период страните в процеса са били обвързани от наличието на валидно облигационно правоотношение, възникнало помежду им на основание Закона за концесиите, с предмет особеното право на ползване върху обект - публична държавна собственост. Правото на ползване върху публична държавна собственост представлява специален вид облигационно право. Докато вещните права са точно определени от закона по вид и съдържание, то облигационните права и съдържанието им се определят свободно от страните. Конкретното съдържание на концесионното право на ползване също се определя от акта на компетентния орган по предоставянето й и от клаузите на концесионния договор.

            В случая, с процесният Договор № 1075/10.07.2007 г., е била предоставена втора концесия за добив върху част от минералната вода от находище „Б.", гр.Б., област П.,  разкрито чрез сондаж № 5 обект изключителна държавна собственост (съгласно Акт № 801 за изключителна държавна собственост – Приложение №1, което е неразделна част от договора), включително върху водовземното съобръжение сондаж №5 и пояс І от неговата санитарно-охранителна зона – публична държавна собственост. (чл.1, ал.1).  Договорът е бил сключен на основание чл. 62 от Закона за концесиите, чл.6, ал.1, т.1 от Правилника за прилагане на ЗК, чл.195, ал.2 от ЗВ, Р-ние № 554 на ВС от 2004г. и Решение №85 от 2005г. на МС. Страни по конкретното правоотношение са МС на РБългария, представляван съгласно т.7 от Решение №85 от 2005 г., от М. на О.С.И В., в качеството си на концедент и "Ф.Ф." ООД, концесионер.

            Концесионерът е придобил право на експлоатация върху обекта на концесията, при общ годишен експлоатационен ресурс в обем 25 200 куб.м. минерална вода годишна при средноденонощен дебит от 0,4 л./сек. и върхов дебит до 1,9 л./сек. и при съобразяване с режима, определен за други лица, придобили права по смисъла на ЗК. Предоставеният ресурс е следвало да се използва от Концесионера за бутилиране на минерална вода, безалкохолни и други напитки, в състава на които се включва минералната вода.             Договорът е бил сключен със срок 15 години (чл.2), с начален момент – датата на предоставяне на предвидената по реда на чл. 30 от същия - банкова гаранция – коята дата за конкретния случай е 10.08.2007 г., видно от  писмо вх.№ МОСВ 11769/10.08.2007 г;

            Условията за осъществяване на договора са били уговорени съгласно раздел ІІІ от Договора, съдържащ и изрична забрана за непрехвърляемост на правата и задълженията по договора, както и забрана за разпореждане и обременяване на концесията.

            В радел ІV –  концесионно плащане (концесионно възнаграждение) страните, по реда предвиден в текста на чл.11 от договора, са уговорили – еднократно плащане за предоставяне на концесията в размер на 5 000лв., платимо от Концесионера в деня  на подписване на концесионния договор, както и годишно концесионно плащане (чл.12) за целия срок на концесионния договор. Годишното концесионно плащане е било обвързано от влизането в сила на договора, в случая - 10.08.2007 г. и е следвало да се заплаща от концесионера на четири равни вноски, изчислeно и внесено за всяко тримесечие, но не по-късно от 15-то число на следващия съответното тримесечие месец.

             Във връзка с изпълнение задължения на концесионера, страните са уговорили гаранции по реда на раздел VІ от договора. За неизпълнение на договора страните са приели всяко пълно неизпълнение или забавено, респ. неточно изпълнение на задълженията на страните, предвидени и уредени в договора за концесия, в ЗК и други нормативни актове, които регламентират извръшването на концесионната дайност.

            При липса на плащане на концесионното плащане и невъзможност да бъде извършено прихващане с предоставена от концесионера парична гаранция по договора, в чл. 34, ал. 3 от договора, страните са предвидили неустойка в размер на 25 % от годишното концесионно плащане за съответната година. В случая на което и да е друго неизпълнение по договора от страна на концесионера, съгласно чл. 35, ал. 2 от договора, концесионерът дължи неустойка в размер на 10 % върху годишното концесионно плащане.

            Страните не спорят, относно наличието и валидността на посоченото по-горе облигационно правоотношение. Не спорят и относно факта за дължимостта на претендираните суми, като в поддържаното от ответника възражение за неплащане се изтъкват предимно причини за неизпълнението – в този смисъл -  забава на концедента при сключване на договора; продължително бездействие при въвеждането му владение, което вместо в 15 - дневен срок от сключване на договора е станало през 2009г.;  пречки създадени от страна на първия концесионер; както и че концесионното плащане е дължимо на база реално ползваното количество минерална вода – изхождайки от подписаното от страните Допълнителното споразумение от 14.01.2010 г.; 

            Така направените възраженията се явяват неоснователни, от една страна с оглед характера на исковата претенция и релевирания период, а именно: 10.11.2007 г. до 31.12.2008г., а от друга – и предвид следното:

            Срещу предоставянето на концесия и право да ползва обекта на концесията, ответникът е поел множество задължения, измежду които и това да заплаща уговорените концесионни възнаграждения на концедента. Както бе посочено в направеното по - горе изложение – концесионно плащане (концесионно възнаграждение) е два вида – еднакратно в размер на 5 000лв., платимо от Концесионера в деня  на подписване на концесионния договор,  както и годишно концесионно плащане (чл.12) за целия срок на концесионния договор. Дължимостта на годишното концесионно плащане изрично е обвързано от влизането в сила на договора. Именно от този момент, страните са договорили ползването на 3 - месечен гратисен период, през който концесионерът е следвало да реализира концесионно плащане, изчислено върху фактически използваното количество минерална вода и единичната стойност за 1 куб.м. минерална вода - левовата равностойност на 2.70 щатски долара по централния курс на БНБ в деня на плащането. След изтичане на гратисния период, което конкретно за производството е датата 10.11.2007 г., същата представляваща и началото на исковия период, за предоставеното право на ползване на минерална вода, страните са договорили, че концесионерът дължи годишно концесионно плащане за цялото предоставено количество минерална вода при единична стойност за 1 куб.м. минерална вода левовата равностойност на 2.70 щатски долара по централния курс на БНБ в деня на плащането (или при общ годишен експлоатационен ресурс в обем 25 200 куб.м. Х единична стойност за 1 куб.м. минерална вода в размер на 2.70 щатски долара = дължимото годишно концесионно плащане възлиза на 68040 щ.д.). Именно, в противоречие с така посочените договорки на страните, е релевираното от ответника твърдение  - че концесионното плащане е било дължимо на база реално ползваното количество минерална вода, а не за цялото предоставено количество минерална вода. В тази насока не могат да бъдат споделени и аргументите на концесионера, изведени от съдържанието на подписаното между страните Допълнителното споразумение от 14.01.2010 г., досежно обстоятелството, че измененията, в т.ч. и на чл. 12, ал. 2 и ал. 4 от концесионния договор, въведени чрез същото имат действие занапред, а процесната претенция, съобразно очертания исков период относно дължимостта й, се подчиняват на условията, обективирани в Договор № 1075/10.07.2007 г.

            Същевременно, поради обвързаността на задължението за заплащането на годишното възнаграждение с влизане в сила на концесионния договор, неотносими към основателността и дължимостта на същото, се явяват и въвеведените възраженията на концисионера за проявена забава на концедента при сключване на процесния договор, респективно – твърдение за пречки при упражняване на правата му, създадени от други лица, придобили права по см. на ЗВ и ЗК.

            Неоснователно е и  твърдението на ответника за продължително бездействие от страна на концендента при въвеждането му владение, което вместо в 15- дневен срок от сключване на договора  е станало през 2009 г. На първо място, следва да бъде отбелязано, че предвид характера на договора, концендентът няма задължение за въвеждане във владение. Концесионерът е придобил право на експлоатация върху част от минералната вода от находище „Б.", гр.Б., област П.,  разкрито чрез сондаж № 5- обект изключителна държавна собственост, включително върху водовземното съобръжение сондаж №5 и пояс І от неговата санитарно-охранителна зона – публична държавна собственост. Съгласно договорките на страните, Концедентът е поел задължение да осъществява контрол върху спазване на условията по концесията и изпълнение задълженията на концесионера, както и да оказва съдействие на последния при осъществяване на концесията, в т.ч и да му осигури достъп до водовземното съоръжение и до пояс І на неговата-санитарно-охранителна зона в срок до една седмица от влизане в сила на договора, за което се съставя двустранен приемо-предаветелен протокол. Видно от данните по делото,  Протокола за осигурен достъп по чл. 28 от Договора е бил подписан от страните на 05.10.2007 г., а не, както твърди ответникът през 2009 г. В действителност, налице е забава във връзка със съставяне на Протокола, но предвид обстоятелството, че процесната претенция касае вземане за годишно концесионно възнаграждение, заявено като дължимо за период 10.11.2007 г. – 31.12.2007 г., съответно – 01.01.2008 г. – 31.12.2008 г., т.е. след осигурен достъп, при изтекъл гратисен период, и при липса на конкретни искания, твърдения и доказателства относно действително претърпени от концесионера вреди и техния размер, в случая не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на концендента по смисъла на чл.36 от Договора, респективно – за освобождаване на концесионера от задължението му, визирано в текста на чл.12 от Договора.

            С оглед изложеното предявеният иск за заплащане на концесионно възнаграждение по чл.79 ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен. Размерът на дължимите вноски за процесния период е установен от заключението на счетоводната експертиза. Съгласно заключението концесионното възнаграждение по договор №1075/10.07.2007 г., се определя, съобразно разписаното в раздел І, чл.1(2) – общ годишен експлоатационен ресурс в обем 25200 куб.м. и единична цена в размер левовата равностойност на 2,70 щ.д. по курса на БНБ в деня на плащане, за цялото количество предоставена вода – раздел ІV, чл.12(2) от договора. В този смисъл е установено, че  за период 10.11.2007 г. – 31.12.2007 г. същото се равнява на 9 533 щ.д.; а за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2008 г. – на 68 040 щ.д.  

Предвид обаче изрично, предвиденото в текста на чл. 12 от Договора пропорционално разпределение на дължимото концесионно възнаграждение между МОСВ и Община Б., съобразно нормативна уредба, действаща преди редакцията на чл. 47, ал.4 от Закона за водите към ДВ, бр.45 от 2012 г., (в сила от 01.09.2012 г.) , а и доколкото ищецът не е овластен да упражнява права на трето лице, съдът намира, че сумите в полза на концедента следва да бъдат присъдени  70%  от общо дължимата сума. Поради това иска се явява основателен в размер: от 6 673,10 щ.д – за периода 10.11.2007 г. – 31.12.2007 г.,  съответно 47 628 щ.д – за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2008 г.

 

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.92, АЛ.1 ОТ ЗЗД.

При липса на плащане на концесионното плащане и невъзможност да бъде извършено прихващане с предоставена от концесионера парична гаранция по договора, в чл. 34, ал. 3 от договора, страните са предвидили неустойка в размер на 25 % от годишното концесионно плащане за съответната година.

            Вземането за неустойка става изискуемо при виновно неизпълнение на договорно задължение. В този смисъл на база договорното правоотношение се развива вторично санкционно правоотношение. За бъде основателна претенцията за заплащане на неустойка, кредиторът следва да докаже само фактът на неизпълнението. Той не е длъжен да доказва, че е претърпял вреди, нито техният размер, като такава се дължи и без да са настъпили вреди. Това е така, защото посредством неустойката страните по договора предварително определят размера на обезщетението за предполагаемите вреди, които съобразно чл.92 от ЗЗД не е нужно да се доказват. В случая се установи, че ответникът не е изпълнил, респ. изпаднал е в забава по отношение на паричните задължения по чл. 12 от процесния договор за периода 10.11.2007 – 31.12.2007 г. и 01.01.2007 – 21.12.2008 г. Това поражда задължението му да заплати неустойка в уговорения размер.

Съгласно заключението на ССЕ, при дължимо концесионно възнаграждение за 2007 г. в размер на 9  533 щ.д,  изчислената, съгласно раздел VІІ, чл.34(3) дължима неустойка, възлиза на 2 383,25щ.д.; при дължимо концесионно възнаграждение за 2008 г. в размер на 68 040 щ.д., изчислената, съгласно раздел VІІ, чл.34(3) дължима неустойка възлиза на 17 010 щ.д; 

Предвид уважаването на исковите претенции в размер, съобразен с пропорционално разпределение на дължимото концесионно възнаграждение между МОСВ и Община Б., съдът намира, че дължимите в полза на концедента вземания по вторичното санкционно правоотношение, също следва да бъдат уважени при спазване на съответното процентното съотношение и спрямо установения размер на дължимите неустойки. В този смисъл,  на ищеца следва да присъдени: неустойка в размер на 1 668,27 щ.д., представляваща 70 % от  неустойката, възлизаща на 2 383,25щ.д.,  съответно – неустойка  в размер на 11 906,25щ.д., представляваща 70 % от неустойката от 17 010 щ.д. Исковите претенции следва да бъдат отхвърлени до пълния предявен размер от 34 020 щ.долара ( по 17 010 щ.долара), за  всяка една година съобразно молбата-уточнение от 10.03.2011 г.).

 

         ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

            Съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК, всяка от страните в процеса има право на направените от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.

            В съответствие с изготвен и неоспорен Списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски по делото от които: 1.) държавна такса – 6 549,07  лева; 2.) депозит за ССЕ в размер на 450,00  лв.; 3.) деловодни разноски в размер на 10,00 лв.; 4.) Юрисконсултско възнаграждение.

            Искане за присъждането на такива  е направено и от ответника, като в съответствие с изготвен и неоспорен Списък по реда на чл. 80 от ГПК, същото е както следва: 1.) Деловодни разноски в размер на 15,00 лв.; 2.) адвокатско възнаграждение в размер на 3 000,00лв..

            При определяне размера на разноските, Съдът, допълнително съобрази и въведените в текста на процесуалната норма на чл. 78, ал.8 от ГПК  Изм., ДВ, бр. 8 от 2017 г., като в тази връзка, на основание чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. с чл.25, ал.2 от  Наредбата за заплащане на правната помощ, приема сумата в размер на 450,00лв. като дължимо за оказаната защита възнаграждение на юрисконсулта  на ищеца.

            Предвид гореизложеното, съобразно изхода на делото и при извършена компенсация на направените от страните разноски и съобразно уважената, отхвърлена част на исковите претенции, съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 3 360,56 лв.

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

 

                                             Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА „Ф.Ф. АД, ЕИК  ********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.И.П.,  да заплати на М. НА О.С.И В., гр. София, бул. „*********на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.7 ал.4 и чл.64 от Закона за концесиите  вр. чл.47 от Закона за водите сумата 6 673,10 щ.д. (шест хиляди шестстотин седемдесет и три хиляди и 0,10 щатски долара), представляваща годишно концесионно плащане за периода 10.11.2007 г. – 31.12.2007 г., ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА  ЛИХВА  върху  тази  сума,   считано   от  датата на завеждане на иска - 25.11.2010 г., до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до пълния предявен размер от 9 453 щ.д. ( девет хиляди четиристотин петдесет и три хиляди щатски долара), КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „Ф.Ф. АД, ЕИК  ********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.И.П.,  да заплати на М. НА О.С.И В., гр. София, бул. „*********на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.7 ал.4 и чл.64 от Закона за концесиите  вр. чл.47 от Закона за водите сумата 47 628 щ.д. (четиридесет и седем хиляди шестстотин двадесет и осем щатски долара), представляваща годишно концесионно плащане за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2008 г., ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА  ЛИХВА  върху  тази  сума,   считано   от  датата на завеждане на иска - 25.11.2010 г., до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до пълния предявен размер от 68 040 щ.д. (шестдесет и осем хиляди и четиридесет щатски долари), КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „Ф.Ф. АД, ЕИК  ********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.И.П.,  да заплати на М. НА О.С.И В., гр. София, бул. „*********на основание чл. 92 от ЗЗД сумата 1 668,27 щ.д.  (хиляда шестстотин шестдесет и осем и 0, 27 щатски долара), представляваща НЕУСТОЙКА за 2007 г. съгласно чл.34, ал.3 от Договор №1075/10.07.2007 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до пълния предявен размер от 17 010 щ.д. (седемнадесет хиляди и десет щатски долара), КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „Ф.Ф. АД, ЕИК:  ********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.И.П.,  да заплати на М. НА О.С.И В., гр. София, бул. „*********на основание чл. 92 от ЗЗД сумата 1 906,25 щ.д. (единадесет хиляди деветстотин и шест и 0,25 щатски долара), представляваща НЕУСТОЙКА за 2008 г. съгласно чл.34, ал.3 от Договор №1075/10.07.2007 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до пълния предявен размер от 17 010 щ.д. (седемнадесет хиляди и десет щатски долара), КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОСЪЖДА „Ф.Ф. АД, ЕИК:  ********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.И.П.,  да заплати на М. НА О.С.И В., гр. София, бул. „*********на основание чл. 78 от ГПК  направените по делото разноски в размер на 3 360,56 лв. (три хиляди триста и шестдесет лева и 0,56ст.) изчислени по компенсация.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                                                                                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: