РЕШЕНИЕ
№ 1026
гр. Варна, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20253100501110 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава ХХ-та от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. М. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. В., ул. „Д.П.Б.“ №**, подадена чрез процесуален представител, срещу
Решение № ********** год., постановено по гр. д. № ************ по описа
на РС-В. за 2024 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца, настоящ
въззивник, срещу З. М. Р., ЕГН ********** и Н. П. Р., ЕГН ********** и
двамата с адрес в гр. В., ул. „П.“ № 4, ет. 7, ап. 48, настоящи въззиваеми, иск с
правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор от *********
год. за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № ***, т. ІІ, дело № *******
год. на нотариус Л. Г. при ВРС, в частта му с която Ж.С. Д.а е прехвърлила
срещу издръжка и гледане на дъщеря си З. М. Р. собствеността върху 1 / 8 ид.
ч. от жилище на първи етаж на жилищна сграда, съставляващо обект с
идентификатор ************ по КККР на гр. В., построена в дворно място с
идентификатор **********, цялото с площ 336 кв. м., находящо се в гр. В., ул.
„П.Б.“ №**, ведно с 1 / 4 ид. ч. от тоалетна и баня, както и по отношение на
прилежащата 1 / 32 ид. ч. от дворното място.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
1
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в
резултат на което решението е и необосновано. Въззивникът счита, че
анализът на събраните по делото доказателства не дава основание за извод за
изпълнение в дължимия обем на поетото от ответниците задължение за
гледане и издръжка на прехвърлителката Ж. Д.а. По-конкретно се твърди, че
ответницата З. Р. е използвала пенсията на майка си, за да полага грижи за нея,
включително и за заплащане на сметки за комунални услуги и закупуване на
храна, както и че поради липсата на надзор и помощ от ответницата, майката,
която страдала от различни заболявания, двукратно е чупила свои крайници.
Твърди се, че показанията на водените от ответницата З. Р. свидетели, които
дори не знаели името на нейната майка, са базирани на откъслечни
впечатления от отделни случки, като от първоинстанционния съд е
игнорирано обстоятелството, че никой от свидетелите не е посочил, че Д.а е
била ежедневно обгрижвана от ответницата. Напротив, на база медицинската
документация и свидетелските показанията относно работния график на
ответницата и обстоятелството колко често е виждана в селото,
прехвърлителката, изпитваща сериозни затруднения с придвижването и
самостоятелното си обслужване, е била оставена без ежедневен надзор и
грижи от дъщеря си или трето лице. Такива не са били предоставяни и от
другия ответник, с оглед влошеното му здравословно състояние. Излага се, че
заболяванията на прехвърлителката Ж. Д.а налагали по-висока степен на
грижа в сравнение с предоставената й такава от ответницата. Твърди се още,
че не е изяснено и обстоятелството колко време преди инсталирането на
климатика в къщата в с. О., прехвърлителката е била затруднена с
отоплението си през зимата. Касателно периода преди 2021 год. и
преместването на прехвърлителката в с. О., се поддържа, че ответниците не са
престирали грижи и пари в необходимия обем. Жалбоподателят счита и че
показанията на свидетеля С. Д. следва да бъдат кредитирани в частите, в които
не противоречат на писмените доказателства.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което предявеният иск да бъде уважен, ведно с присъждане на
разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
процесуален представител, въззиваемите З. и Н. Р.и оспорват жалбата.
Поддържат, че правилно е прието, че задължението по договора е неделимо и
изпълнението му от един от длъжниците освобождава другия. Считат, че
правилно са кредитирани и анализирани събраните чрез гласните
доказателствени средства доказателства съобразно отсъствието или
наличието на заинтересованост у свидетелите от изхода на спора. Твърдят и че
от събраните доказателства се установява заплащането от тях на сметки за
храна, отопление и медикаменти с лични средства, а не със средства на
прехвърлителката Ж. Д.а. Считат решението за правилно и настояват да бъде
потвърдено; претендират присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът (ищец) чрез процесуален
представител, поддържа жалбата си. Навежда и доводи за недопустимост на
2
решението, тъй като е постановено по непредявен иск – с исковата молба е
поискано да се развали договор за прехвърляне на собствеността върху имот,
представляващ жилище, съставляващо обект с идентификатор **********.2.4
по КККР на гр. В., ведно с принадлежности, срещу задължение за гледане и
издръжка, а съдът се е произнесъл за друг имот – за жилище, съставляващо
обект с идентификатор ************ по КККР на гр. В., ведно с
принадлежности.
В съдебно заседание въззиваемите – ответници, оспорват жалбата,
поддържат подадения писмен отговор.
Съдът съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът С. М. Д. е навел следните твърдения:
Наследник е по закон на М. Д. И., починал на ******** год. и на Ж.С.
Д.а, б. ж. на гр. В., починала на ******** год. Ответницата З. М. Р. е сестра на
ищеца, а ответникът Н. П. Р. е нейн съпруг.
С договор за прехвърляне на правото на собственост върху имот срещу
задължение за издръжка и гледане, скл. с нот. акт № ***/1987 год. на ВнН,
родителите на ищеца – М. Д. И. и Ж.С. Д.а – са прехвърлили на ответницата З.
М. Р. (сестра на ищеца и дъщеря на прехвърлителите), през време на брака й с
ответника Н. П. Р., собствеността върху 1 / 2 ид. част от собствения си
недвижим имот – жилище на първи етаж от жилищна сграда, съставляващо
понастоящем обект с идентификатор ************ по КККР на гр. В.,
построена в дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор
**********, цялото с площ 336 кв. м., находящо се в гр. В., ул. „П.Б.“ №**,
ведно с 1 / 8 ид. част от дворното място, в което е построена сградата, срещу
задължението на приобретателката за пожизнена издръжка и гледане на
прехвърлителите.
Прехвърлителят М. Д. И. е починал през 2012 год., а прехвърлителката
Ж.С. Д.а – на ******** год. Ищецът твърди, че след сключването на договора
приобретателката и съпругът й не са изпълнявали задълженията си по
договора по нот. акт № ***/1987 год. на ВнН за издръжка и гледане на
прехвърлителите, вкл. и по отношение на прехвърлителката Ж.С., т. е., налице
е пълно неизпълнение на задължението на приобретателите по договора за
издръжка и гледане. Навежда, че за баща му се е грижела майка му, а след
неговата смърт, майка му е живяла в същата къща заедно със семейството на
ищеца и е посещавана инцидентно от сестра му. Излага, че през 2021г. по
време на „ковид-пандемията“, майката Ж. Д.а се преместила да живее в имот в
с. О., собственост на ответницата З. Р., за да се опази от заразяване. През този
период прехвърлителката Ж. Д.а е живяла сама, издържала се е сама, а
ответницата З. Р. я е посещавала не повече от два пъти седмично, често само
през уикендите. Твърди се, че поради неполагането на дължимите от
ответницата грижи Ж. Д.а си счупила крайник и в резултат на счупването
починала в болница. Ищецът твърди, че ответниците не са престирали нищо
по договора за издръжка и гледане; ответникът Н. Р. е болен, от дълго време е
3
на легло и самият той се нуждае от грижи и е в невъзможност да престира по
договора.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане –
договорът да бъде развален поради неизпълнение до размера на 1 / 2 ид. част
от прехвърленото от наследодателката му Ж. Д.а, т. е., претендира се
разваляне на договора до размера на наследствените права на ищеца, които
той има от наследството на майка си Ж. Д.а, респ. за 1 / 8 ид. част от цялото
жилище, ведно принадлежащите му 1 / 4 ид. ч. от тоалетна и баня и 1 / 32 ид.
ч. от цялото дворно място, в което е построена сградата.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа
иска си.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно
заседание ответниците З. М. Р. и Н. П. Р. (съпрузи), чрез процесуален
представител, оспорват иска. Твърдят, че са изпълнявали задълженията си по
договора до смъртта на прехвърлителите. Излагат, че след сключването на
договора до смъртта на прехвърлителя М. Д. И., той и съпругата му са
живеели преимуществено в с. О., област В., в собствен на ответницата З. Р.
имот. Почти всеки ден ответницата е посещавала родителите си. Едва след
смъртта на съпруга си и баща на ищеца и ответницата, майка им Ж.С. И. е
заживяла в гр. В. в жилището, което се намира на сутеренния етаж от
жилищната сграда в гр. В., ул. „П.Б.“, № 23. Ответниците са заплащали всички
разходи за ток, вода, храна и лекарства. Ответницата З. М. Р. е приготвяла
храната и е перяла редовно дрехите на родителите си, полагала е грижи за
чистотата на жилището, в което те са живеели и винаги ги е придружавала при
посещенията им при лекари. Твърдят също, че помощ в полагането на грижи
за прехвърлителите са оказвали дъщеря им и нейният съпруг. Навеждат още,
че със свои средства са извършили основен ремонт на жилището, в което са
живеели прехвърлителите. Твърдят, че ищецът е имал много лошо отношение
към майка си, а също и към ответницата, като е възпрепятствал достъпа на
последната до жилището, собствеността върху което е била прехвърлена на
двамата от техните родители. Твърди се, че лошото отношение на ищеца към
майка му е станало причина тя да пожелае през 2020 г. да заживее отново в
жилището на ответниците в с. О., Варненска област. И след това ответницата
ежедневно е посещавала майка си в с. О. и е полагала изцяло грижите за нея.
Здравословното състояние на ответника Н. Р. П. се е влошило от 2-3 години,
като съпругата му З. М. Р. е поела изцяло задълженията по договора за
издръжка и гледане, но и двамата съпрузи са вземали участие в набирането на
разходите, правени за издръжката и гледането на прехвърлителите. Считат, че
няма пречка при наличие на договор за издръжка и гледане само един от
съпрузите да престира по договора. В случая приобретателите по договора са
поели едно неделимо задължение и затова няма пречка единият от
съдлъжниците да престира дължимото, при което другият съдлъжник се
освобождава от задълженията си.
По тези съображения считат иска за неоснователен и настояват за
отхвърлянето му. Претендират присъждане на разноски.
4
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно по делото, а това се установява и от удостоверенията за
наследници на л. 7 и 8 от делото на РС-В., че ищецът С. М. Д. е наследник по
закон (син) на съпрузите М. Д. И., б. ж. на гр. В., починал на ******** год. и
Ж.С. Д.а, б. ж. на гр. В., починала на ******** год.
С договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен с нот. акт № ***/********* год. на ВнН, М. Д. И.
и Ж.С. Д.а са прехвърлили на дъщеря си З. М. Р. свой собствен недвижим ито,
представляващ тяхна семейна имуществена общност: 1 / 8 ид. част от дворно
място, цялото от 336 кв.м., находящо се в гр. В., ул. „Н. Р.-ул. П. Б.“,
съставляващо имот с пл. №**, кв. *** по плана на 14-ти подрайон на града и 1
/ 2 ид. част от първи етаж от жилищна сграда, построена в дворното място,
състоящ се от дневна; спалня; кухня; килер; коридор, както и 1 / 4 ид. част от
баня и тоалет, срещу задължението на приобретателката да гледа и издържа
родителите си докато са живи, като им осигури сносен и нормален живот,
какъвто са водили до сега.
Не е спорно също, че към момента на сключването на договора за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане,
приобретателката е била в брак с втория ответник Н. П. Р..
От представените 10 броя епикризи, е видно, че в периода януари 2003
год. – януари 2018 год. прехвърлителката Ж. Д.а е постъпвала по спешност за
лечение в болнично заведение осем пъти по повод хронична сърдечна
недостатъчност, датираща от 2003 год. През юни 2018 год. е оперирана заради
счупване на лява лакетна кост; през февруари 2023 год. е претърпяла счупване
на лява тазобедрена става.
Видно от пълномощно от 14.12.2018 год. с нот. заверен подпис на
упълномощителя, прехвърлителката Ж. Д.а е упълномощила дъщеря си -
ответницата З. Р. – с описани в пълномощното права, вкл. и с правото да
получава пенсията й.
От показанията на свидетеля В.Т. (без дела и родство със страните),
ангажиран от ответниците, се ускановява следното:
Свидетелят живее в с. О., познава ищеца и ответницата, познавал е и
родителите им – „М. и Ж.“. През 2004-2005 год. в парцела в с. О. свидетелят
построил построил къща, в която живеели родителите на ищеца и ответницата.
По това време майка им „леля Ж.“ (прехвърлителката Ж. Д.а) още работела в
павилион за продажба на вестници. Свидетелят е извършил и основен ремонт
в жилището на родителите на ищеца и ответницата в гр. В. – „маза-сутерен“.
Ответницата З. Р. се грижела за своите родители, постоянно пътувала до с. О.,
за да е при тях; при тях прекарвала и отпуските си. След смъртта на съпруга
си М. Ж. Д.а живеела преимуществено в къщата в с. О.. Свидетелят описва
случаи, при които е превозвал ответницата Зл. Р. с автомобила си от с. О. до
5
гр. В., когато Р. е изпускала последният автобус до града. Последните години
Зл. Р. е водила майка си на лекар, често пъти с помощта и на свидетеля я
качвали в колата за да я заведат на лекар, тъй като Ж. Д.а се движела трудно.
Зл. Р. е обгрижвала майка си и в периодите, когато е живяла в жилището в гр.
В. – перяла и дрехите, помагала й за личната й хигиена. Ж. Д.а е споделяла със
свидетеля, че е дала пълномощно на дъщеря си да й получава пенсията, тъй
като синът й постоянно я „тормозил за пари“ и че в къщата в гр. В. се
чувствала като „затворник“. Споделяла му е също, че благодарение на дъщеря
си „все още е жива“.
От показанията на свидетелката А.М. (без родство и дела със страните),
ангажиранана от ответниците, се установява следното:
Свидетелката живее в с. О. постоянно от 2008 год., преди това често
посещавала селото, тъй като имали къща с двор през един парцел с имота, в
който живеели родителите на ищеца и ответницата Зл. Р.. Познава ответницата
Зл. Р.. От Ж. Д.а знае, че къщата в с. О. е строена от З.. З. Р. почти всеки ден
била при родителите си, подпомагала майка си в грижите за баща й, който бил
болен – „…да го измие, да го нахрани, да го разходи, докато можеше…“. След
смъртта на съпруга й, Ж. Д.а прекарвала зимите в жилището си в гр. В., а
останалото време от годината – в с. О.. З. Р. идвала при майка си всеки ден,
отначало свидетелката мислела, че живее постоянно в селото. Зл. Р.
пазарувала, редовно носела храна на майка си; плащала всичките й разходи
(„…З. уреждаше сметките…“), осигурила монтирането на климатик в къщата
в с. О.. От Ж. Д.а свидетелката знае, че З. Р. е платила разходите за ремонта на
жилището на Д.а в гр. В.. Често Д.а споделяла със свидетелката, че й е мъчно,
че синът й не се отнасял добре с нея и със сестра си – не пускал сестра си и
други роднини да влизат при нея. Свидетелката много пъти е виждала момче
от селото (свидетелят В.Т.) в дома на Ж. Д.а в с. О., който помагал при нужда.
Ж. Д.а не била добре със сърцето и когато дъщеря й я водела на лекар, в
повечето случаи помагал зетят на Р., който имал кола, а когато той бил зает –
ползвали такси. Свидетелката описва впечатленията си от деня на инцидента,
при който Ж. Д.а си счупила тазобедрената става. З. Р. и майка й се върнали от
болницата и вместо да изчака дъщеря й да й помогне да се прибере в къщата,
Ж. Д.а решила да върви сама, без чужда помощ и паднала на двора, докато в
този момент дъщеря й З. Р. отваряла вратата на къщата. Впоследствие отново
я закарали в болницата.
В показанията си С. Д. (син на ищеца и племенник на ответницата Зл.
Р.), ангажиран от ищеца, заявява, че след като се пенсионирала, баба му Ж.
Д.а живеела в жилището си в гр. В., около месец-две в годината живеела в с.
О.. През 2018 год. си счупила ръката, това станало докато живеел в с. О.,
свидетелят не знае кой я е завел в болница. Заявява, че в периода 2018 год. (т.
е., след като си счупила ръката) до смъртта си през февруари 2023 год. баба му
била добре физически – всичко си вършела сама и сама се грижила за себе си -
готвела си и си чистила жилището сама (…тя си се грижеше сама до
последно.“). Според свидетеля, по време на „ковид“ пандемията, баба му
отишла да живее в с. О., там също сама се грижила за себе си. З. Р. я е
посещавала един – два пъти седмично, тъй като нямала възможност – нямала
6
кола и пътувала с автобуси. Заявява, още, че докато живеела в с. О., баба му
имала нужда от помощ, не можела да вдига тежко. През 2018 год. след като си
счупила ръката, баба му наела жена да я гледа, за около месец – месец и
половина, за което й плащала и след като се възстановила, отново се гледала
сама.
В показанията си свидетелят Т.Г. (без родство и дела със страните),
ангажиран от ищеца, заявява, че живее в с. О. от 2003 год., грижел се за
родителите си. Познава визуално ответницата З. Р., виждал я е заедно с майка
й да слизат от автобуса. Предполага, че майката на страните е била „постоянно
пребиваваща“ в селото. Чувал е от хора в селото, че З. Р. посещава майка си. В
периода на „ковид кризата“ е виждал З. Р. в селото един-два пъти седмично.
Свидетелят посочва, че живее в къща в центъра на селото, а къщата, в която
живеела майката на страните, била в края на селото. Никога не е ходил там, не
знае, кой е строил къщата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите В.Т. и А.М., тъй като са
непротиворечиви, последователни и логични и отразяват техни
непосредствени впечатления от продължителен период от време.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля С. Д. поради възможната
им заинтересованост и поради това, че в значителната си част показанията му
се опровергават от писмените доказателства. Така например свидетелят
заявява, че в периода 2018 до смъртта си през февруари 2023 год. баба му
(прехвърлителката Ж. Д.а) била добре физически – всичко си вършела сама и
сама се грижила за себе си - готвела си и си чистила жилището сама („…тя си
се грижеше сама до последно“…). Тези му показания се опровергават от
писмените доказателства – обсъдените по-горе епикризи, от които е видно, че
в периода от месец февруари 2015 год. до месец януари 2018 год. Ж. Д.а седем
пъти е постъпвала по спешност в болница и лекувана в кардиологично
отделение, като видно от анамнезите в тези епикризи, Ж. Д.а е имала тежък
задух, лесна уморяемост, била трудно подвижна заради сърдечното си
страдание – хронична сърдечна недостатъчност, датираща от 2003 год. На
следващо място показанията му са и вътрешно противоречиви. От една страна
свидетелят заявява, че баба му до последно се е грижела сама за себе си и
всичко си правела сама, а по – нататък в показанията си заявява, че към края
вече имала нужда от помощ, не можела да вдига тежко, да си слага и дърва,
(…“нито нищо“.). Отделно от горното, показанията му не се подкрепят дори и
косвено от нито едно друго доказателство по делото, а обратно – опровергават
се от показанията на свидетелите Вл. Т. и Ат. М., кредитирани от съда по
съображенията, изложени по – горе.
Съдът не кредитира и показанията на свидетеля Т.Г., тъй като са
неконкретни, колебливи и неубедителни. Очевидно свидетелят няма преки
впечатления относно пребиваването на прехвърлителката Ж. Д.а в с. О., нито
относно посещенията на ответницата Зл. Р. при майка й, а е чувал, че Зл. Р.
ходи при майка си. Отделно от това показанията му са и нелогични, предвид
установените по делото факти – свидетелят заявява, че след смъртта на майка
й, ответницата З. Р. била всеки ден в селото, идвала с автобуса, а преди –
7
докато майка й била жива – Р. идвала в селото един-два пъти седмично. При
положение, че по делото няма нито едно доказателство (няма и наведени
твърдения), след месец февруари 2023 год. ответниците да живеят в с. О., не е
логично Р. да идва всеки ден в селото, и то при положение, че няма лек
автомобил на разположение, а ползва обществен транспорт, а до смъртта на
майка си през февруари 2023 год. да я посещава 1 – 2 пъти седмично. На
следващо място показанията му относно посещенията на Зл. Р. в селото при
майка й, се опровергават от показанията на свидетелите Вл. Т. и Ат. М., според
които Р. е посещавала ежедневно майка си.
По тези съображения съдът не кредитира показанията на свидетелите
Св. Д. и Т. Г. и не гради въз основа на тях никакви фактически изводи относно
релевантни за спора факти.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Първоинстанционното решение е процесуално допустимо, а доводите на
въззивника за недопустимост на решението съдът намира за неоснователни.
Въззивникът – ищец претендира разваляне на договора по нот. акт №
***, т. ІІ, дело № ******* год. на ВнН в частта му относно прехвърленото от
наследодателката му Ж. Д.а до обема на наследствените права на ищеца от
наследството на Ж. Д.а.
Установено е по делото, че прехвърленият с договора по нот. акт № ***,
т. ІІ, дело № ******* год. на ВнН имот – жилище на първия етаж, ведно с
принадлежности, вкл. и с припадащата му се част от терена, в който е
построена сградата – понастоящем съставлява обект с идентификатор
************ по КККР на гр. В., а дворното място, в което е построена
сградата, в която се намира този обект (жилището на първия етаж) е с
идентификатор ********** по КККР на гр. В.. Уточнението относно
идеинтификатора на обекта (на имота), предмет на договора по нот. акт №
***, т. ІІ, дело № ******* год. на ВнН, е направено от ищеца с молбата му от
08.01.2025 год. (л. 63-67 от първоинстнационното дело), към която е
приложена и скица на имота от кадастралната карта. Районният съд се е
произнесъл по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД именно за разваляне на договора по
нот. акт № ***, т. ІІ, дело № ******* год. на ВнН до обема на наследствените
права на ищеца от наследството на прехвърлителката Ж. Д.а, относно
прехвърления с договора имот, т. е., в рамките на заявеното от ищеца. Поради
това и доводите на въззивника – ищеца, че е налице произнасяне по
непредявен иск, в резултат на което и решението било процесуално
недопустимо, настоящият състав счита за неоснователни.
По съществото на иска съдът приема следното:
Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, а съгласно чл. 87, ал. 3 ЗЗД, когато с
договора са прехвърлени вещни права върху недвижим имот, развалянето
става по съдебен ред.
8
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, за
разваляне на двустранен, възмезден и алеаторен договор, сключен на
********* год., с който е прехвърлено правото на собственост върху имот
срещу задължението на приобретателя да поеме издръжката и гледането на
прехвърлителя до смъртта му.
Ищецът С. Д., като наследник на майка си Ж. Д.а, е легитимиран да
предяви иск по 87, ал. ЗЗД за разваляне на договора поради неизпълнение до
размера на наследствения си дял – 1 / 2 ид. част от наследството на майка си, в
случая – 1 / 2 от прехвърленото от нея, съответно – 1 / 8 ид. част от цялото
жилище, ведно с 1 / 4 ид. част от тоалетна и баня и 1 / 32 ид. част от дворното
място – в този смисъл е ТР № ***** год. на ОСГК на ВС.
С договора за прехвърляне на собствеността върху имот срещу
задължение за издръжка и гледане едната страна поема срочното задължение
да гледа и издържа другата страна до края на живота й, с обем на грижи и
издръжка според договора или обичая, срещу една насрещна престация,
изпълнена със сключването на договора – прехвърляне правото на
собственост на собствен недвижим имот.
Задължението за гледане и издръжка има за предмет продължителна във
времето престация, определена не с конкретен срок, а с определяем срок –
моментът, в който лицето, което следва да получава престацията от грижи и
издръжка, почине. За да се развали един договор за прехвърляне право на
собственост срещу бъдещи грижи и гледане, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е
без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и
гледане е пълно или частично, забавено или неточно, тъй като всяка форма на
неизпълнение на алеаторното задължение за издръжка и гледане се
приравнява по последици на пълно неизпълнение.
В производството по иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД ищецът следва да установи
чрез главно и пълно доказване наличието на договор за издръжка и гледане
между насрещните страни по делото. Ищецът не е длъжен изрично да
изброява какво точно не е изпълнил по договора приобретателят. Ответникът
е този, който носи тежестта да докаже, че е предоставил пълно изпълнение,
покриващо изцяло задълженията му по договора за издръжка и гледане.
От съдържанието на договорните клаузи е видно, че страните са
уговорили приобретателят З. Р. да престира гледане и издръжка на
прехвърлителите до смъртта им, като поетото с договора задължение следва
да се изпълнява лично. Ограничения на престацията на приобретателя в
договора не са предвидени. Т. е., налага се извода, че поетото задължение е за
цялостната издръжка на прехвърлителите, която включва изцяло храна,
режийни разноски, дрехи и др., съобразно нуждите на прехвърлителите (без
оглед на възможността им да се издържат сами от имуществото и доходите
си), както и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството им
според нуждата им и възможността им да се справят сами.
В случая твърденията на ищеца са, че ответницата не е изпълнявала
задълженията си по договора спрямо майка им – прехвърлителката Ж. Д.а.
От ангажираните по делото доказателства (показанията на свидетелите
9
В.Т. и А.М.) е установено, че приобретателката З. Р. е доставяла в пълен обем
на прехвърлителката Ж. Д.а (нейна майка) уговореното с договора.
Показателно в тази насока е и изнесеното от свидетеля Вл. Т., който
установява споределеното му от прехвърлителката, че благодарение на
дъщеря си „все още е жива“.
В обощение първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено в тази част.
При този изход на делото разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства, в полза на въззиваемите следва да се присъдят разноски за
настоящата инстанция в размер на 500 лева, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № ********** год., постановено по гр. д. №
************ по описа на РС-В. за 2024 год.;
ОСЪЖДА С. М. Д. ЕГН ********** с адрес: гр. В., ул. „Д-р П.Б.“ № 23
да заплати на З. М. Р. ЕГН ********** и Н. П. Р. ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. В., ул. П. № 4, ет. 7, ап. 48, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
500 лева (петстотин лева) – разноски за настоящата инстанция, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2
ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10