МОТИВИ: След съвкупна преценка на събрания и
проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото, съдът установи
следното:
Бившия
главен старшина Е.М.Р. от в.ф. 54 960 – Бургас е бил на кадрова военна
служба от 31.10.2001 година до 21.05.2016 година, когато договорът му бил
прекратен по взаимно съгласие. По време на службата си, подсъдимият заемал
различни длъжности, като последната заемана от него длъжност е „началник на
охрана“ във в.ф.54 960 – Бургас. Проявявал се като изпълнителен и дисциплиниран
военнослужещ. Веднъж е бил поощряван и няма налагани дисциплинарни наказания.
Притежавал познания и умения за изпълнение на служебните си задължения. Не е
осъждан. Неженен. /л.108-114 т. 2 ДП/.
По време на кадровата си военна служба подс.
Р. изпълнявал служебните си задължения в различни населени места в страната
/л.108 т. 2 ДП/. След назначаването му на служба в гр. Бургас, той подал
документи за картотекирането му като нуждаещ се от жилище и за изплащане на
компенсационни суми, поради това, че живее при условията на свободен наем.
Условията за картотекиране и изплащане на компенсационни суми били уредени в
Наредба № H-22/16.07.2010 год. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд
на МО и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните
служители, които живеят при условията на свободно договаряне, издадена от
Министъра на отбраната, обнародвана в ДВ бр. 62 от 10.08.2010 година и в сила
от същата дата. Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от Наредбата, картотекирането
на нуждаещите се лица се извършва въз основа на заявление-декларация по образец
- приложение № 1. Към него следвало да се приложи заверено от наемателя копие
от договор за наем. В чл. 7 ал. 3 от Наредбата било регламентирано изискването
картотекираните лица в периодите на последващо картотекиране да представят
заявление-декларация по образец – приложение № 2. За изплащане на
компенсационни суми, съгласно чл. 37 ал. 1 от Наредбата, е било необходимо
желаещият компенсация, да подава ежемесечно заявление-декларация по образец –
приложение № 8 и копие от договора за наем.
По време на службата си в гр. Бургас,
подс. Р. се запознал със свидетеля Л.К., като между двамата възникнали
приятелски отношения. При разговор между тях Р., казал на К.,***, където да се
регистрира адресно по настоящ адрес и при необходимост да си оставя понякога
личен багаж. Майката на К. – Димка К. Калоянова живеела сама в собствено жилище
в гр.Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“ бл.8, вх.А, ет.2, ап.4, състоящо се от
стая, кухня и сервизно помещение. Жилището било неподходящо за ползване
едновременно от Калоянова и Р., но св. К. знаел, че подс. Р. живее при своя
приятелка в гр. Созопол, а жилището в гр. Бургас няма да се ползва за постоянно
живеене, а основно за получаване на адресна регистрация. По тази причина
двамата се уговорили, К. да запознае Р. с майка си и да му съдейства за адресна
регистрация в общинските служби. От неустановено лице бил изготвен договор за
наем с дата от 03.02.2012 година, в който били вписани като наемател подс. Р.,
а за наемодател Димка К. Калоянова.
Обект на договора било жилището на Калоянова в гр.Бургас, ж.к. „Братя
Миладинови“ бл.8, вх.А, ет.2, ап.4. За наемодател бил поставен подпис, който не
е бил положен от Калоянова, като по този начин документа бил неистински по
смисъла на чл. 93 т. 6 НК. Въпреки, че като страна по договора, подс. Р. е
знаел, че договора не е подписан от лицето, посочено като наемодател, решил да
ползва документа като доказателство за съществуване на наемни отношения между
него и посочената като наемодател Калоянова за картотекирането му и получаване
на компенсационни суми. Тъй като съществувало изискване договорите да се
подновяват всяка година, по същия начин били изготвени и договори с дати от
04.02.2013 година, 03.02.2014 година, 03.02.2015 година и 03.02.2016 година.
Всички те били със същото съдържание както и първия договор и в тях подписа на
наемодател не е бил положен от Калоянова, което ги правило неистински
документи. Освен това подс. Р. не живеел в жилището на Калоянова, а в гр.
Созопол, както заяви св. К.. Въпреки това за нуждите на картотекирането Р.
подал седем заявления-декларации до жилищната комисия на в.ф. 54 960 –
Бургас - приложение № 1 към чл.7 ал.2 от Наредба № H-22/16.07.2010 година за
картотекиране, с дати 12.11.2012 г., 08.02.2013 г., 04.11.2013 г., 30.09.2014
г., 19.11.2014 г., 17.06.2015 г. и 08.03.2016 г. Във всички тях той декларирал
едно и също невярно обстоятелство, че живее в жилище на свободен наем, в
гр.Бургас, ж.к. „Братя Миладинови” бл.8, вх.А, ет.2, ап.4, собственост на гр.
лице Димка К. ***, макар че реално не живеел там. Подал е и шест
заявления-декларации за картотекиране до жилищната комисия на в.ф.54 960 -
Бургас - приложение № 2 към чл. 7 ал. 3 от Наредба № Н-22/16.07.2010 год. с
дати 30.06.2013 г., 30.09.2013 г., 28.02.2014 г., 30.06.2014 г., 28.02.2015 г.,
30.09.2015 г., в които декларирал невярното обстоятелство, че няма промени в
семейното, имотното и в наемното правоотношение, декларирани при предходното
пълно картотекиране, а именно, че живее в жилището на адрес Бургас, ж.к. „Братя
Миладинови“ бл.8, вх.А, ет.2, ап.4, собственост на гр.лице Димка К. ***-110 т.
1 ДП/. За да му бъдат изплащани компенсационни суми, Р. подал и четиридесет
заявления-декларации до командира на в.ф. 54 960 - Бургас - приложение № 8
към чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № Н-22/16.07.2010 год. с дати 29.11.2012 г.,
03.01.2013 г., 01.02.2013 г., 01.03.2013 г., 01.04.2013 г., 23.04.2013 г.,
31.05.2013 г., 06.07.2013 г., 03.08.2013 г., 08.08.2013 г., 30.09.2013 г.,
01.11.2013 г., 18.12.2013 г., 07.01.2014 г., 18.02.2014 г., 21.03.2014 г.,
09.04.2014 г., 14.05.2014 г., 16.06.2014
г., 10.07.2014 г., 08.11.2014 г., 08.09.2014 г., 08.10.2014 г.,
заявление-декларация без изписана пълна дата .11.2014 г., 03.12.2014 г.,
14.01.2015 г., 04.03.2015 г., 16.03.2015 г., 30.04.2015 г., 21.05.2015 г.,
18.06.2015 г., 16.07.2014 г., 13.08.2015
г., 10.09.2015 г., 26.10.2014 г., 16.11.2015 г., 09.12.2015 г.,
27.01.2016 г., 01.03.2016 г., 24.03.2016 г. /л.1-80 т. 2 ДП/. В тях той
декларирал същото невярното обстоятелство, а именно че живее при условията на
свободен наем в жилище, намиращо се в гр.Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“ бл.8,
вх.А, ет.2, ап.4, собственост на гр. лице Димка К. ***. Към всички тях той
прилагал и копия от неистинските документи –договори за наем с отразена в тях
година, съответстваща на годината на подаване на заявленията-декларации, за да
докаже съществуването на наемни отношения, макар да е бил със съзнанието, че
договорите не са подписани от Калоянова. Заверени от него, копията на тези
документи били прилагани към набора документи за изплащане на компенсационни
суми. Въведени в заблуждение от подс. Р. за това, че са налице наемни отношения
между него и Димка Калоянова, по силата на които той живее на адрес в
гр.Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“ бл.8, вх.А, ет.2, ап.4 и заплаща месечен наем,
за периода от месец ноември 2012 година до месец март 2016 година включително,
длъжностните лица във формированието го одобрили за получаване на
компенсационни суми, като получил без правно основание компенсационни суми за
36 месеца по 100.00 лева и за 4 месеца по 115.00 лева или общо 4060.00 лева с
намерение да ги присвои. На 07.03.2016 година Калоянова починала /л.99-100 т. 2
ДП/. На 16.03.2016 година е започнала проверка във Военна полиция, касаеща
изплатените компенсационни суми на Р., приключила на 10.05.2016 година с мнение
за наличие на данни за извършено престъпление /л. 12-44 т. 1 ДП/. Три дни
по-късно – на 13.05.2016 година подс. Р. е подал рапорт с рег. № 162, въз
основа на който по взаимно съгласие е бил прекратен договора му за военна
служба със заповед от 16.05.2016 година, като са му били изплатени всички
полагащи се суми /л.111-112 т.2 ДП/.
Описаната фактическа обстановка се
доказва по несъмнен и категоричен начин от показанията на разпитаните
свидетели, от експертното заключение, от приложените към делото книжа,
включително представените от подсъдимия през инкриминирания период заявления-декларации
и копия от договори, частично от обясненията на подсъдимия, депозирани в
съдебно заседание. При разпита си подс. Р. не оспори обстоятелството, че е
представял документите пред жилищната комисия и командира на формированието,
както и това, че е получил сумата от 4060 лева, но твърди, че договора е бил
подписан от Димка Калоянова като наемодател, че той действително е живял в
жилището й, а често подаваните от него документи са били изгубвани от жилищната
комисия.
Съдът след като обсъди и анализира цялостния
доказателствен материал по делото, стигна до извода, че обвинението е доказано.
Изолирани и голословни са твърденията на Р., че той действително е живял на
посочения адрес. Дъщерята и сестрата на Димка Калоянова – свидетелките Трендева
и Р. са категорични, че тя е живяла сама в жилището и там не е имало наемател.
Съседите заявиха, че не са виждали подсъдимия във входа, макар че според него,
той е живял в жилището в продължение на три години и половина. Синът на
Калоянова – св. К. също заяви, че при разговорите си с Р. не е ставало въпрос,
че той ще живее в жилището на майка му, а само ще се регистрира там и
евентуално ще оставя багаж по някога. И тримата роднини на Калоянова заявиха,
че в жилището й никога не е имало чужди вещи, мъжки дрехи, обувки или тоалетни
принадлежности, които са били абсолютно задължителни в ежедневието на
военнослужещите, които трябва по уставните изисквания да се явяват на работа
избръснати и в добър външен вид. Св. Р. заяви, че през целия този период е
видяла само веднъж куфар в жилището на сестра си, но не знае на кого е. Синът
на Калоянова заяви, че се е виждал с подсъдимия в жилището й и са обядвали там,
но това съвпада със заявеното от Р. и К., че като приятели подсъдимият е помагал
за осигуряването на дърва за отопление на жилището и в други дейности, когато е
имало необходимост от това. Изложеното обстоятелство не води до извода, че Р. е
живял в апартамента на Калоянова, още повече, че и свидетелите потвърдиха, че
не е живял там. Съдът кредитира тези техни твърдения, тъй като от показанията
им и от скицата на жилището, начертана от подсъдимия в съдебно заседание се
установява, че апартамента не е бил пригоден за постоянно ползване в
продължение на повече от три години от двама чужди помежду си и разнополови
лица с две отделни спални, което практически би лишило наемодателката от
възможността да ползва кухнята с намиращото се там кухненско обзавеждане,
каквото обзавеждане в другата стая и сервизното помещение не е имало. Собственичката
на жилището не е декларирала доходи от наем. Св. К. посочи, че е имал
информация, че подс. Р. живее при своя приятелка в гр. Созопол. При разпита си
в съдебно заседание, подс. Р. заяви, че на етаж е имало два апартамента, а от
разпита на останалите свидетели, живущи на посочения адрес, на етаж е имало по
три апартамента. Ако подсъдимия е живял повече от три години и почти ежедневно
се е качвал по стълбището през първия до втория етаж, а не е ходил на адреса
инцидентно, не би сгрешил броя на апартаментите. Всичко това дава основание на съда да
кредитира показанията на свидетелите роднини и съседи, за това, че Р. не е
живял в дома на Калоянова.
Възражението на подсъдимия, че подписа, положен в
договорите е на наемодателката също не намира опора в доказателствения
материал. Експертното заключение при изследването на подписите не дава
идентичност между подписа на Димка Калоянова в попълненото и подписано на три
места от нея заявление за издаване на документ за самоличност и копия от договори.
Св. Трендева също заяви, че подписите в договорите за наем не са положени от
майка й, като разликите в подписа, описани в експертното заключение са очевидни
и за неспециалисти.
Не се доказа и твърдението на подсъдимия, че
документите му са били губени в жилищната комисия. Разпитаните свидетели Д. и К.,
членове на тази комисия отрекоха това да се е случвало, като техните показания
се потвърждават и от приложените към делото заявления-декларации и копия от
договори за наем. Видно е, че документите са подавани редовно, подписвани са от
подс. Р. и той е получавал редовно компенсационни суми. Ако действително са
били губени документи, тогава би липсвало основание за изплащане на компенсации
и такива не биха били плащани, а данни за това няма.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът стигна до извода, че от обективна и субективна страна подс. Р. е
осъществил престъпния състав на чл. 212 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК. За периода
от месец ноември 2012 до месец март 2016 година във в.ф. 54 960 – Бургас
получил сумата от 4060.00 лева с намерение да я присвои. Подс. Р. не е имал
основание да получи парите, тъй като не е живял под наем през посочения период
в жилището на Димка Калоянова и не е заплащал наемна цена. Това е било задължително
условие за получаване на компенсационни суми и за да ги получи, подс. Р.
съзнателно се е ползвал от документи с невярно съдържание и неистински
документи - седем заявления-декларации до жилищната комисия на в.ф. 54 960 –
Бургас - приложение № 1 към чл.7 ал.2 от
Наредба № H-22/16.07.2010 година; шест заявления-декларации за
картотекиране до жилищната комисия на в.ф.54 960 - Бургас - приложение № 2 към
чл. 7 ал. 3 от Наредба № Н-22/16.07.2010 год. и четиридесет заявления-декларации до
командира на в.ф. 54 960 - Бургас - приложение № 8 към чл.37 ал.1 т.1 от
Наредба № Н-22/16.07.2010 год. Във всички тях той декларирал невярното
обстоятелство, че живее при условията на свободен наем в жилище, намиращо се в
гр.Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“ бл.8, вх.А, ет.2, ап.4, собственост на гр.
лице Димка К. ***. Към заявленията-декларации той прилагал и заверени от него
копия от договори за наем с дати 03.02.2012 година, 04.02.2013 година,
03.02.2014 година, 03.02.2015 година и 03.02.2016 година, в които подписът за
наемодател не бил положен от лицето фигуриращо в договора като наемодател и по
този начин на тези договори бил придаден вид, че представляват писмено
изявление на Димка Калоянова, която реално не е била автор на документите.
Представяйки тези документи пред жилищната комисия и командира на
формированието, подс. Р. е целял с тях да докаже наличието на предпоставки за
получаване на компенсационни суми.
Причини, условия и мотиви за извършване на
престъплението са, липсата на контрол относно наличието на декларираните
обстоятелства, принизените морално-волеви задръжки у подсъдимия и незачитане на
установените правила за коректно деклариране на семейния, имуществен и жилищен
статус, стремежът на Р. към неправомерно облагодетелстване.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
съобрази като отегчаващо вината обстоятелство големия брой документи с невярно
съдържание и копия от неистински документи, послужили при присвойтелната
дейност, а като смекчаващи - добрите характеристични данни, чистото съдебно
минало, направените частични признания. Преценявайки всичко това, съдът
определи наказание при условията на чл. 54 НК и при изключителен превес на
смекчаващите обстоятелства в минималния определен по чл. 212 ал. 1 НК размер, а
именно две години лишаване от свобода. Не са налице изключителни по своя
характер или многобройни смекчаващи обстоятелства, за приложение разпоредбата
на чл. 55 НК. Съобразявайки обстоятелствата по делото, съдът стигна до извода,
че не е наложително налагането на наказание по чл. 212 ал. 7 НК.
Подс. Р. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност. За извършеното престъпление, съдът му определи
наказание в размер на две години лишаване от свобода. Налице са формалните
изисквания за приложение на разпоредбата на чл. 66 ал. 1 НК. Съобразявайки
характеристичните данни на Р., съдът прецени, че за постигане целите както на
специалната, така също и на генералната превенции, не е наложително ефективно
изтърпяване на наказанието. По тези съображения изтърпяването на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ беше отложено с изпитателен срок от три години.
Предвид
осъдителната присъда, подсъдимият следва да заплати по сметката на РС „Военна
полиция“ – Сливен направените на досъдебното производство деловодни разноски, в
размер на 64,96 лева за изготвяне на експертиза.
След влизане на присъдата в сила, приложеното като
веществено доказателство към делото Заявление вх. № 6353/2001г. да се върне на
ОД на МВР – гр. Бургас.
Мотивите се написаха на 28.11.2016 година.
Военен съдия: полк.