РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 87 16.09.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: шестнадесети
юни
две хиляди и двадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 341 по описа за 2020 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген. Владимир Вазов“ № 3,
представлявано от инж.Ганчо Тенев, подадена чрез пълномощник гл.ю.к.Десислава
Златева, както и въззивна жалба от Д.Т.Ф. от гр.***, подадена чрез
пълномощник адв. Калинка Димитрова, двете жалби насочени против решение № 3171/22.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 2581/2019
г. по описа на РС-Бургас.
С първоинстанционното решение е ОТХВЪРЛЕН иска на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД против Д.Т.Ф.,
за установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК с № 476/01.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 798/2019 г. по описа
БРС, а именно: 110.48 лв.,
представляващи главница за неплатена цена за доставена, отведена и пречистена
вода до абонатен № 851446 за водоснабден имот, находящ се в гр.П., ул.“Г.“ № **,
за периода от 10.02.2016 г. до
12.01.2017 г., за която в периода от 27.06.2016 г. до 25.01.2017 г. са
съставени фактури, както и 23.17 лв., представляваща лихва върху главницата, начислена за
периода от 28.07.2016 г. до 22.01.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 110. 48 лв., считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на 25.01.2019 г. до окончателното й плащане.
Със същото решение е ОТХВЪРЛЕН и насрещния иск на Д.Т.Ф. против
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, за заплащане на сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди от получаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 476/01.02.2019 г. по ч.гр.д.№
798/2019 г. на БРС, което предизвикало у нея едновременно притеснение, страх,
стрес и множество неприятни емоции.
С решението “Водоснабдяване и канализация” ЕАД е осъдено да заплати на Д.Т.Ф.
сумата от 320 лв. за направените разноски, а Д.Т.Ф. е осъдена да заплати на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от 100 лв. за направените разноски.
І. С въззивната жалба на „ВиК“ ЕАД постановеното решение се обжалва в частта, с която съдът е отхвърлил иска на дружеството по чл.422, ал.1 ГПК
за установяване дължимост на сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 476/01.02.2019 г.
по ч.гр.д.№ 798/2019 г. по описа БРС, както и в частта за
разноските.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение, като счита същото за
неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. Счита се за неправилен
извода на съда, че макар и собственик на имота ответницата нямала качеството на
потребител на ВиК услуги по причина, че за имота имало учредено право на
ползване на нейния наследодател, преустановено със смъртта му през 2017 г.,
както и извода на съда, че водният оператор не разполагал с възможността да
вменява със задна дата натрупани задължения, след като е бил направен отказ от
наследство след завеждане на исковото производство. В тази връзка се сочи, че Ф.
не е предприела действия в предвидените срокове по идентифицирането си пред ВиК
оператора като собственик на имота, нито е предприела отказ от наследството към
датата на неговото откриване, поради което като собственик същата е останала
задължена за стойността на предоставените ВиК услуги, без значение на чие име е
била разкрита партидата. Според въззивника, с оглед датата на отказа от
наследство – 14.12.2019 г., в случая е налице противоправно поведение на
ответницата, изразяващо се в умишлено засягане на правната сфера на „ВиК“ ЕАД с
цел да се избегне отговорност за паричните задължения. Изразява се несъгласие и
от обжалваното решние в частта му за разноските, като се счита, че БРС
неправилно е присъдил разноски в полза на ответницата, тъй като отказът от
наследство е направен в хода на процеса и тази недобросъвестност е основание за
отхвърляне на искането й за присъждане на разходите по делото. Моли въззивния
съд да отмени решението на БРС в обжалваната част и да уважи исковата
претенция. Не се правят нови доказателствени искания. Претендира се присъждане
на разноските в двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемата Д.Т.Ф., в който е взето становище за неоснователност на
въззивната жалба, за което са изложени пространни съображения и доводи. Моли за
отхвърляне на жалбата.
ІІ. С въззивната жалба на Д.Т.Ф. постановеното решение
се обжалва в частта, с която съдът е отхвърлил насрещния иск на ответницата по
чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
получаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
476/01.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 798/2019 г. на БРС, както и в частта за разноските. Въззивницата изразява недоволство от постановеното
решение, като счита същото за неправилно и необосновано в обжалваната част,
постановено в нарушение на материалния закон. Счита се, че съдът неправилно е
отказал да присъди на ответницата направените от нея разноски в заповедното
производство, поради липса на представени доказателства за тях, като се сочи,
че за ответника не съществува задължение да представи в заповедното
производство разноските, но съдът е задължен да разгледа искането му за
присъждане на разноски. Според въззивницата, недопустимо е поставянето от съда
на въпроса „дали, когато едно лице търси удовлетворяване на свое парично
вземане по съдебен ред, било то основателно или не, с така предприетите
действия би могло да се осъществи някакво противоправно поведение, което да
доведе до вреди за насрещната страна“. В тази връзка се счита, че в случая „ВиК“
ЕАД е действало недобросъвестно, недобронамерено и с цел да предизвика отрицателни
промени в чужда правна сфера, като знае, че отсрещната страна не е длъжник
(злоупотреба с право), които действия се изразяват в следното: служебно
прехвърляне на партидата със задна дата и на старите задължения на бившия
ползвател; разпечатване със задна дата на фактури, по които неправомерно е
заменен истинския длъжник и като задължено лице е посочена ответницата, както и
използването на тези фактури (документи с невярно съдържание) за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата; невъзможност за
дружеството да се позове на незнание или неизправност на другата страна, тъй
като не само знае, но и разполага с всички документи и доказателства, че Ф. не
е негов длъжник, но независимо от това използва документите с невярно
съдържание – фактури за периода 10.02.2016 г. – 12.01.2017 г. и подава искова
молба до БРС, като отново посочва ответницата като длъжник. Предвид това,
въззивницата счита, че „ВиК“ ЕАД е злоупотребило с правото на иск, тъй като е
знаело, че Ф. не е длъжник и действия му съдържат умисъл, т.е. предприети са с
цел да принудят лицето да плати нещо недължимо. В тази връзка, въззивницата
счита, че е недопустимо иска й за неимуществени вреди да бъде отхвърлен
единствено заради това, че не е представила писмени доказателства за своите
чувства, накърнено достойнство, страдания, обида, страхове, притеснения,
огорчения и емоции, без да се вземат предвид от съда доказаните недобросъвестни
действия на „ВиК“ ЕАД и злоупотребата с право на иск от страна на дружеството.
Моли въззивния съд да отмени решението на БРС в обжалваната част и да се уважи
предявения от нея насрещен иск; да се отмени решението в частта за отхвърляне
на искането й за разноските в заповедното производство и същите да й бъдат
присъдени; да се отмени решението и в частта за присъждане на разноски на „ВиК“
ЕАД по отхвърления насрещен иск. Не се правят нови доказателствени искания.
Претендира се присъждане на всички направени по делото разноски, вкл. и пред
настоящата инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с който въззивната жалба на ответницата-насрещен ищец
се оспорва като неоснователна в една част и недопустима в друга част, за което
са изложени съображения. Моли въззивния съд за потвърждаване на обжалваното
решение в атакуваната част.
С оглед
изложените във въззивните жалби доводи и становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Двете въззивни
жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирани лица с правен
интерес от обжалването, поради което са допустими.
Разгледани по същество,
въззивният съд намира въззивната жалба на „ВиК“ ЕАД за основателна, а
въззивната жалба на Д.Т.Ф. за неоснователна.
Производството по гр.д.№ 2581/2019 г. по описа на БРС е образувано по
исковата молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас против Д.Т.Ф. за
приемане за установено, че същата дължи на ищцовото
дружество сумата от 110.48 лв., представляваща стойността на доставена,
отведена и пречистена вода по издадени фактури в периода 27.06.2016 г. – 25.01.2017
г., за отчетен период 10.02.2016 г. – 12.01.2017 г. за водоснабден имот с
абонатен № 851446, находящ се в гр. гр.П.ул.“Г.“ № **, и сумата от 23.17 лв.
– лихва за забавено плащане върху главницата за периода от 28.07.2016 г. до
22.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното плащане, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 476/01.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 798/2019 г. по описа на БРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът в качеството си на собственик
на процесния имот е абонат и клиент на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по
отношение на водоснабден обект с адрес гр.П.ул.“Г.“ №
**, с абонатен № 851446, като има неизплатени
задължения към дружеството в посочените размери. Ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е депозирал в срок писмено
възражение, поради което и в изпълнение указанията на съда ищецът предявил настоящия установителен иск.
В
депозирания писмен отговор по чл.131 ГПК ответницата Д.Ф. е оспорила исковата претенция като недопустима и неоснователна,
за което са изложени съображения. Оспорено е наличието на валидна облигационна връзка между
страните по делото, като е
направено възражение, че абонат
и ползвател на имота е трето лице – Т. А. Т.,
като ответницата няма нищо общо с имота и никога не е подавала
молба за откриване на партида на нейно име,
а явно някой е сторил това след смъртта на Т., настъпила на **.0*.20** г., тъй като тя не е подавала молба за промяна на
партидата след смъртта му. Не се оспорва, че
процесният имот е закупен от нея и съпруга й на 27.12.2013 г. от нейния **** Т. А. Т., но същият си е запазил пожизнено
право на ползване и той е
следвало да отговаря за задълженията за процесния
период от 10.02.2016
г. до
12.01.2017 г.
Отделно от това се излага, че след смъртта си, ответницата не е приемала оставеното от него наследство, а
напротив – отказала се
е от същото, поради което и не следвало да отговаря за търсените суми в процесния
период.
Ответницата Д.Ф. е предявила насрещен иск против
„ВиК“ ЕАД за заплащане на сумата от 2 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от получаването на процесната заповед
за изпълнение, което предизвикало у нея едновременно притеснение, страх, стрес
и множество неприятни емоции, тъй като не тя
дължала нищо на „ВиК“
ЕАД, за което са изложени
подробни доводи. Твърди се, че поведението на „ВиК“ ЕАД е
недобросъвестно и представлява злоупотреба с права, тъй като ищецът не е
изпълнил редица свои законови задължения.
С
депозирания отговор на насрещния иск „ВиК“ ЕАД е оспорило същия като
недопустим, тъй като претенцията по него не произтича от същото правоотношение,
по което дружеството претендира права. Претенцията за обезщетяване на
неимуществени вреди е оспорена и като неоснователна, като са изложени
твърдения, че ответницата следва да отговаря за задълженията в
качеството си на собственик, евентуално
като наследник на починалия носител на вещното право на ползване. Сочи се, че Ф. е следвало
да уведоми ВиК оператора за настъпилата промяна в обстоятелствата, но тя е бездействала и поради това е неизправната страна в отношения си с водоснабдителното
дружество, поради което и насрещният иск се явявал неоснователен.
По делото са
ангажирани писмени доказателства от страните.
Фактите по делото са следните:
От приложеното ч.гр.д.№ 798/2019 г. на БРС е видно, че в полза на „ВиК“
ЕАД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 с № 476/01.02.2019 г. срещу ответницата Д.Т.Ф., за
заплащане на сумата от 110.48 лв., представляваща стойността на доставена,
отведена и пречистена вода по издадени фактури в периода 27.06.2016 г. – 25.01.2017
г., за отчетен период 10.02.2016 г. – 12.01.2017 г. за водоснабден имот с
абонатен № 851446, находящ се в гр. гр.П.ул.“Г.“ № **, и сумата от 23.17 лв. –
лихва за забавено плащане върху главницата за периода от 28.07.2016 г. до
22.01.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното плащане. Длъжникът е депозирал на 14.02.2019 г. в срок
възражение срещу издадената заповед, в резултат на което е предявен и настоящия
установителен иск по чл.422 ГПК.
По делото не е спорно, че процесният имот е водоснабден, както и че ответницата
Д.Т.Ф. е негов собственик, като с нотариален акт за покупко-продажба № **, том
**, рег.№ 1***, дело № ***/**.**.20** г. същата е закупила имота от **** си Т. А.
Т., а последният си е запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване
върху него. От представеното удостоверение за наследници е видно, че Т. А. Т. е
починал на **.0*.20**г., като е оставил за свои наследници двете си ****** Д.Т.Ф.
и П. Т. Н.. По заповедното производство е представено от ответницата удостоверение
№ 277/14.02.2019 г. на РС-Бургас в уверение на това, че в специалния регистър
на съда под вх.№ 2/14.02.2019 г. е вписано заявление на Д.Ф. за отказ от
наследството, останало от покойния й **** Т. Т.ов.
С протоколно определение от 24.10.2019 г. на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК районния съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че по делото няма спор за изразходеното количество вода и
неговата стойност в периода на претенцията – от 10.02.2016 г. до 12.01.2017 г.
Предвид това, за установяване на размера на исковата претенция доказателства не
са събирани в хода на делото.
Не се спори и обстоятелството, че на 07.02.2019 г. ответницата и съпругът
й за подали заявление до „ВиК“ ЕАД за промяна на партидата на имота, която
преди това се е водила на името на ползвателя Т.ов.
При така
установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че
предявеният установителен иск по чл.422 ГПК е неоснователен, тъй като макар и ответницата
да е собственик на процесния водоснабден имот, придобит от нея чрез
покупко-продажба от своя **** с нотариален акт от 27.12.2013 г., продавачът си
е запазил пожизнено право на ползване върху имота и именно поради това той е
бил титуляр на партидата и съответно в облигационни отношения с ищцовото
дружество, което е продължило до смъртта му на **.0*.20** г., поради което
ползвателят, респ. неговите наследници следва да отговарят за задълженията в
процесния период от 10.02.2016 г. до
12.01.2017 г., но ответницата се е отказала от наследството на **** си и
съответно не следва да отговаря по предявените срещу нея установителни искове
по чл.422 ГПК. В тази връзка е прието, че като собственик на имота ответницата Ф.
се явява потребител на ВиК услуги и съответно е в облигационни отношения с
ищцовото дружество, но след датата на смъртта на **** си, когато съгласно
чл.59, ал.1 ЗС се прекратява вещното право на ползване. Прието е също, че ВиК-дружеството
разполага с възможността служебно да прехвърли партида на друго лице (чл.64,
ал.1 ОУ), но в случая това действие би могло да бъде законосъобразно
осъществено, като се прехвърли партидата на името на собственика, след
прекратяване на правото на ползване и то от момента на неговото прекратяване, а
не да я прехвърля без основание преди този момент и то със задна дата. По
горните съображения искът по чл.422 ГПК е отхвърлен като неоснователен.
По отношение на
предявения насрещен иск по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД съдът е приел, че е спорен
въпросът дали когато едно лице търси удовлетворяване на свое парично вземане по
съдебен ред, било то основателно или не, с така предприетите действия би могло
да се осъществи някакво противоправно поведение, което да доведе до вреди за
насрещната страна, но независимо от отговора на този въпрос в случая освен
твърденията за претърпените стрес, страх и безпокойство ответницата не е ангажирала
каквито и да било доказателства, поради което насрещния иск е отхвърлен като
недоказан.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се
проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни
материалноправни норми.
С оглед събраните
по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира
въззивната жалба на „ВиК“ ЕАД за основателна. Въззивният съд не споделя
изводите на първата инстанция, че с оглед учреденото право на ползване,
ответницата, макар и собственик на водоснабдения имот, не следвало да отговаря
по предявения срещу нея иск по чл.422 ГПК, а ползвателят,
респ. неговите наследници отговарят за задълженията в процесния период и тъй като Ф. се е отказала от наследството на **** си,
то искът бил неоснователен.
В случая, по делото е безспорно, че Ф. е собственик на процесния
водоснабден имот, за който са начислени процесните суми за доставена питейна
вода и оказани други ВиК услуги. Съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти. Съгласно § 1, ал.1, т.2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.2,
ал.1, т.1 от ОУ на ищцовото дружество, потребители на ВиК услуги са юридически
или физически лица – собственици или ползватели
на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Предвид тези нормативни
разрешения и безспорното обстоятелство, че по силата на договора за
покупко-продажба от 2013 г. ответницата Ф. е собственик на водоснабдявания имот, настоящият съд намира, че
същата има качеството потребител на ВиК услуги
и дължи тяхното заплащане. Действително, при продажбата прехвърлителят – ****та
на ответницата си е запазил правото на ползване на имота, но това обстоятелство
по никакъв начин не влияе на качеството потребител на собственика Ф.. Тук
следва да се има предвид, че когато
собственикът и ползвателят на водоснабдявания имот са различни лица, както е в
настоящия случай, топлофикационното дружество може да насочи претенцията си към
който и да е от двамата, като предявяването на иска срещу собственика, а не
срещу ползвателя, респ. неговите наследници, не е основание да се отхвърля
исковата претенция, поради което приетите от съда изводи в обратния смисъл са
неправилни, а възраженията на въззивното дружество са основателни.
Дори и да се приеме, че задълженото лице е ползвателя,
респ. неговите наследници, то в случая ответницата пак следва да отговаря по
предявения против нея иск по чл.422 ГПК, въпреки заявения от нея отказ от
наследството на **** си. Приемането и отказът
от наследство произвеждат действие от откриване на наследството, съгласно чл.48 и чл.52 ЗН и са
безусловни и неоттегляеми (окончателни) по аргумент от чл.54 ЗН. Както
приемането на наследството, така и отказът от наследство, изчерпват възможността
след неговото надлежно изразяване да се извърши точно обратното действие.
Второто по ред изявление няма предмет, поради което и недействителен е отказът от наследство, ако преди това
наследникът е приел наследството изрично или чрез конклудентни действия,
показващи по недвусмислен начин воля за това. В случая, заявеният от Ф. отказ от
наследство е вписан на 14.02.2019 г. Преди това, обаче, на 07.02.2019 г. ответницата е заявила пред „ВиК“ ЕАД искането си за промяна на партидата на имота,
която преди това се е водила на името на ползвателя Т.ов. Тези действия на
наследницата представляват конклудентни такива, показващи по недвусмислен начин
воля за приемане на наследството, поради което извършеният след този момент
отказ следва да се счете за недействителен. Ето защо, ответницата останала
отговорна за задълженията на ползвателя, нейн ****. Тук следва да се има
предвид, обаче, че предявеният иск по чл.422 ГПК е насочен против Ф. не в
качеството й на наследник, а като собственик на водоснабдявания имот, поради
което на това основание тя е потребител на доставените до собствения й имот ВиК
услуги и дължи тяхното заплащане.
Основателни са
и възраженията на въззивното дружество за правото му да променя служебно
партидата на имота. Както се посочи по-горе, съгласно чл.3 от Наредба № 4/2004 г., потребители са
собствениците и лицата с учредено вещно или договорно право на ползване върху имота. Това са и лицата, които
подлежат на вписване като титуляри на партидата на съответния обект. В случая, по
делото е установено, че процесният имот е собственост на ответницата Ф., което
обуславя и качеството й на потребител по смисъла на цитираната наредба, а чл.60
от ОУ на „ВиК“ ЕАД дава право на последния да открие, промени или закрие
партида на потребител служебно въз основа на документ, удостоверяващ правата по
чл.2 от същите, включително правото на собственост. Именно по силата на този
текст дружеството-ищец законосъобразно е открило партида на ответницата за
процесния обект, поради което не е налице злоупотреба с право или противоправно
поведение от страна на дружеството.
Предвид
изложените съображения и с оглед липсата на спор между страните относно изразходеното количество вода
и неговата стойност в периода на претенцията, въззивния съд намира, че ответницата
Д.Ф. дължи на ищцовото дружество сумата
от 110.48 лв., представляваща
стойността на доставена, отведена и пречистена вода за отчетен период
10.02.2016 г. – 12.01.2017 г. за водоснабден имот с абонатен № 851446, находящ
се в гр.П., ул.“Г.“ № **, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде
уважена. С
оглед основателността на главния иск, доказан по основание е и предявеният
акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за дължимост на мораторна лихва върху
главницата в размер на 23.17 лв. за периода от 28.07.2016 г. до 22.01.2019 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане. Ето защо и поради несъвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на районния съд, БОС намира първоинстанционното решение за
неправилно в частта, с която е отхвърлен установетелния иск по чл.422 ГПК, като
в тази част същото следва да бъде отменено и постановено ново решение за
уважаване на исковата претенция.
По отношение
на предявения насрещен иск, настоящата инстанция намира са неоснователна
въззивната жалба на ответницата-насрещен ищец Д.Ф., като изцяло споделя
окончателните правни изводи на районния съд и препраща към мотивите му на
основание чл.272 ГПК.
В практиката на ВКС
последователно е застъпено становището, че носителят на едно субективно право е свободен да прецени
дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни, поради което упражняването на едно материално и процесуално право поначало е правомерно.
Това, обаче, не изключва възможността за злоупотреба с право, която е противоправна; тя е налице, когато
правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл.57, ал.2
от Конституцията),
но също и в противоречие с интересите на обществото (чл.8, ал.2 ЗЗД). Злоупотреба с право (т.е. противоправно поведение) е налице,
когато правото се
упражнява с цел да се навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. В случая, подаването от ищцовото дружество на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съставлява упражняване на
законоустановена възможност на заявителя да защити едно свое субективно право – да
удовлетвори вземането си по предвидения в закона облекчен ред в заповедното
производство. Поради това, поведението на заявителя не е съставлява злоупотреба
с право и не е неправомерно, още повече когато исковата му претенция е уважена
като основателна, както е и в настоящия случай. Ето защо, всички изложени от
въззивницата Ф. възражения са неоснователни. Такива са и възраженията й против
изводите на БРС за недоказаност на претенцията й за обезщетение. За уважаването на иска по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД ищцата по
насрещния иск следва на общо основание да установи при условията на пълно и
главно доказване всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане – противоправно деяние, настъпилите от същото вреди и причинната
връзка между тях. По настоящото дело липсват данни, с подаването на заявление
по чл.410 ГПК „ВиК“ ЕАД да е целял да навреди на ищцата, а както бе посочено
по-горе тези действия поначало са правомерни. Когато едно лице прецени, че са
накърнени негови права, то може свободно да се обърне към съда с искане за
тяхната защита, без да носи последствия при евентуална неоснователност на
претенцията си, освен тази за разноските по делото, сторени от другата страна.
В този смисъл, при предявяване на неоснователен иск пред съд или подаване,
лицето не носи отговорност по чл.45 ЗЗД за причинените на насрещната страна
неудобства, притеснения и душевни страдания, тъй като искането му за защита
представлява правомерна дейност, а отговорността за вреди по чл.45 ЗЗД се
поражда само при виновно противоправно поведение на причинителя на вредата.
Освен това, в случая, районният съд правилно е приел, че ищцата по насрещния
иск не е доказала настъпването на твърдяните неимуществени вреди, тъй като
същата не е ангажирала по делото доказателства за тяхното установяване (напр.
свидетелски показания за доказване на преживените от нея стрес, душевни
терзания и т.н.), а това е в нейна доказателствена, за което й е било надлежно
указано от съда с доклада на делото в първоинстанционното производство.
Предвид
горните съображения, предявеният насрещен иск по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД е
неоснователен и недоказан, поради което правилно е отхвърлен от БРС, като решението
му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в тази част.
По разноските: В правомощията
на съда е,
с оглед на крайния инстанционен резултат да разпредели отговорността за
разноски, като се произнесе с осъдителен диспозитив както за извършените от
страните в производството
по чл.422 ГПК разноски, така и за тези в производството по издаване на заповедта за изпълнение. В тази връзка, предвид изхода на делото, на въззивницата Ф. разноски не
й се следват, като на основание чл.78, ал.1 ГПК същата да заплати на въззивното
дружество сумата в общ размер от 500 лв. с включено юрисконсултско
възнаграждение, представляваща направените разноски пред всички инстанции,
съразмерно с уважената и отхвърлена част от исковете (75 лв. – за заповедното
производство, 225 лв. за исковото производство пред БРС и 200 лв. – за
въззивното производство пред БОС).
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 3171/22.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 2581/2019
г. по описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен иска
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас, ЕИК *********, против Д.Т.Ф., ЕГН **********, за установяване
дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 476/01.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 798/2019 г. по описа БРС, както и в частта за разноските,
КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген. Владимир
Вазов“ № 3, представлявано от инж.Ганчо Тенев,
и Д.Т.Ф.,
ЕГН **********, адрес: ***, че Д.Т.Ф., ЕГН **********, в
качеството си на съсобственик на недвижим имот, находящ се в гр.П., ул.“Г.“ №
**, дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 110.48
лв.,
представляващи главница за неплатена цена за доставена, отведена и пречистена
вода за абонатен № 851446, за отчетен периода от 10.02.2016 г. до 12.01.2017 г., както и 23.17 лв., представляваща лихва върху
главницата, начислена за периода от 28.07.2016 г. до 22.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 110.48
лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
25.01.2019 г. до окончателното й плащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 476/ 01.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 798/2019 г. по описа на РС-Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3171/22.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 2581/2019 г. по
описа на РС-Бургас, в
останалата обжалвана част, с която е отхвърлен насрещния иск на Д.Т.Ф. против
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, за заплащане на сумата от 2 000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди от получаването на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 476/01.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 798/2019 г. на БРС.
ОСЪЖДА Д.Т.Ф., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген. Владимир
Вазов“ № 3, представлявано от инж.Ганчо Тенев, сумата от 500 лв. с включено юрисконсултско
възнаграждение, представляваща направените разноски пред всички инстанции (75
лв. – за заповедното производство по ч.гр.д.№ 798/2019 г. на БРС, 225 лв. – за
производството по гр.д.№ 2581/2019 г. на БРС и 200 лв. – за производството по
възз.гр.д.№ 341/2020 г. на БОС).
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.