Мотиви към присъда по НОХД № 514/2015г.
по описа на ПРС, ХVІ н.с.
Районна прокуратура-Пловдив е
повдигнала обвинение срещу Н.Н.У. и същият е предаден на съд за престъпление по
чл. 198, ал.1 от НК за това, че на 03.08.2014 г. в гр. Пловдив, е отнел чужди
движими вещи – ваучери на „Глобул“ - 6 бр. с номинал 6 лв., 4 броя с номинал 10
лв., 2 бр. с номинал 15 лв. и 1 бр. с номинал 25 лв. , на обща стойност 131
лв., ваучери на „Мтел“ – 5 бр. с номинал
6 лв., 5 бр. с номинал 10 лв., 2 бр. с номинал 15 лв. и 1 бр. с номинал 25 лв.,
на обща стойност 135 лв. и парична сума
в размер на 966, 40 лв., всичко на обща стойност 1232,40 лв. от владението на Н.Н.Х.,
ЕГН: **********, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за
това сила.
Настоящото производство протече
по реда на глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл. 371, т.1 от НПК, като
страните изразиха съгласие да не се изслушват свидетелите Н. С., Я. К. и Н. Х.,
а протоколите от техните разпити от досъдебното производство да се ползват
непосредствено при постановяване на съдебния акт.
В съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянието. По отношение реализирането на наказателната
отговорност се предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер на три години, чието изтърпяване да бъде отложено за срок от
пет години, както и съдът да уважи изцяло предявения граждански иск от
гражданския ищец. Пледира се за връщане на иззетите в хода на досъдебното
производство вещи от У. на същия, както и да му бъдат възложени разноските по
делото.
Гражданският ищец по
делото – „Мегаком къмпани 2013“ ООД се представлява в съдебно заседание от
управителите С. С. и М. С. и упълномощения повереник – адв. Ч.. Също молят съда
да уважи в пълен размер предявения граждански иск от дружеството, както и се
пледира за репариране от страна на подсъдимия на направените от името на
дружеството разноски по делото.
Упълномощеният защитник
на подсъдимия У. - адв. Н.К. *** излага становище за недоказаност по безспорен
начин на обвинението досежно вид и стойност на инкриминираните вещи,
собственост на дружеството „Мегаком къмпани 2013“ ООД. Моли съда да отхвърли
поради това и приетия за съвместно разглеждане граждански иск против подс. У.
като недоказан. Изтъква смекчаващи обстоятелства за нейния подзащитен.
Подсъдимият Н.Н.У. не
взема становище по въпроса за вината. Дава откъслечни обяснения, в които
категорично отрича взетите от търговския обект пари и вещи да са по вид и на
стойностите, посочени в обвинението. Поддържа становището на своя защитник за
недоказаност на вредите от деянието.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Н.Н.У. е
роден на ***г***, адресно регистриран е в гр. ***, но живее в с. ** с
родителите си, той е **, български гражданин, не е женен, не е осъждан /реабилитиран
е/, декларира, че подпомага баща си в трудовата му дейност, със средно
образование, с ЕГН **********.
Подсъдимият
Н.У. работил като ** в магазин за алкохол и цигари, стопанисван от „Мегаком
Къмпани 2013“ ООД гр. Пловдив, с управители свидетелят С.С. и М. С.. Трудовият
му договор бил прекратен през февруари 2014 година от страна на работодателя,
тъй като свид. С. имал съмнения, че подсъдимият злоупотребява с парични
средства.
На
03.08.2014г. след полунощ подсъдимият Н.У. решил да открадне пари от оборота,
който бил реализиран в магазина за алкохол и цигари. Търговският обект се
намирал в гр. Пловдив на ул. „Цар Калоян“ № 2. За да не бъде разпознат и
знаейки, че в магазина има камери за видеонаблюдение, той взел чорап, от който
си направил маска за лицето. Взел със себе си от дома си и чифт ръкавици, които
сложил на ръцете си. След полунощ на 03.08.2014г. подсъдимият отишъл до
магазина, като предварително поставил на лицето си подготвената от него маска.
После се опитал да влезе в обекта, но вратата на същия била заключена. След малко
свид. Н.Х., която по това време била на смяна като *** в магазина, отключила
вратата. Подсъдимият У. влязъл в магазина, като се насочил директно към
свидетелката Х. и я ударил с ръка в областта на лицето, при което тя залитнала
и паднала. После отишъл зад щанда в магазина и отворил шкафче, в което се
съхранявали парите от оборота. Същото шкафче се отваряло с натискане. Докато подсъдимият
У. проверявал съдържанието на шкафчето, свид. Н.Х. се приближила към него. При
това той я ударил отново с ръка в областта на лицето, при което тя залитнала и
се подпряла на витрина в магазина. След това подсъдимият хванал с ръцете си
пластмасов стол, който се намирал зад плота и го хвърлил към свид. Х.. Подсъдимият
Н.У. не намерил нищо в шкафа и затова се насочил към касата в магазина. Опитал
се да я отключи с ключа, който се намирал на самата каса, но същият се счупил.
Ето защо, той изтръгнал цялата каса, прескочил щанда и избягал от магазина
заедно с нея. После отишъл до брега на река Марица, където разбил касата с
камък и взел находящите се в нея вещи – ваучери на „МТел“ – 4 бр. с номинал 6 лв. всеки един от тях и
парична сума в размер на 966,40 лв. От намерената в касата парична сума той предал
сто и двадесет лева на свидетеля Н. Х., който му бил дал по-рано парична сума в
такъв размер назаем.
След
случилото се свидетелката Н.Х. забелязала, че на хартиен лист от тетрадка с ръкописен текст: „Н.
– ІІ смяна 02.08“, която стояла на рафт под плота в магазина и служила за
отчитане на касовата наличност след приключване на работната смяна в магазина,
имало следи от червеникава течност. С протокол за оглед на местопроизшествие от
03.08.2014 г. бил иззет този лист от тетрадка със следи от червеникава течност.
След
установяване на извършителя в хода на разследването, подсъдимият У. предал с протокол
за доброволно предаване на разследващите 1 бр. сиво анцугово долнище с надпис
на левия крачол в тъмносив цвят, с ластик и черни връзки и 3 бр. копчета до
надписа, 1 бр. черна ръкавица с надпис, гумирана от единия край, 1 бр. мобилен
телефон с ИМЕЙ 866594010866437, със СИМ карта на „Мтел“, чифт обувки от плат,
черни на цвят с бели подметки, с черна лента, 40 номер, с черни връзки, чифт
обувки от плат, с бели подметки, с номер
41.
С
протокол за доброволно предаване, свидетелят С.С. предал на разследващите 1 бр.
оптичен носител DVD, който съдържал записи от
охранителните камери, монтирани в обекта - магазина за алкохол и цигари от 03.08.2014
г.
В хода на
досъдебното производство е била назначена съдебно – медицинска експертиза №
838/2014 г . на живо лице, като при прегледа на подс. У. е било установено
охлузване по левия горен крайник в областта на мишницата, което обаче не било
от дата на инцидента и според експерта не било в причинно – следствена връзка с
него.
Също така
била изготвена по делото и съдебно – медицинска експертиза на веществени
доказателства № 74/2014 г., според чието заключение кръвната група по
еритроцитната кръвногрупова система АВ0 на Н.У.
била А /β/. По хартиен лист
от тетрадка с ръкописен текст: „Н. – ІІ смяна 02.08“ имало кръв, която била
човешка. В човешката кръв по обекта се доказали алфа /α/ и бета /β/
аглутинини, като не се доказали аглутиногени. Кръвната група на човешката кръв
по хартиения лист от тетрадка ръкописен текст: „Н. – ІІ смяна 02.08“ била 0
/α,β/ и не можела да произхожда от подс. У., който бил с определена
кръвна група А / β/. Изследваната кръв по обекта - хартиен лист от
тетрадка с ръкописен текст „Н. – ІІ смяна 02.08“ била изразходена при
изследването.
В хода на
досъдебното производство е била назначена и изготвена стоково – оценъчна експертиза, която дала
оценка на всички ваучери, които според заявеното от управителя С. били отнети
от търговския обект в следствие противоправното поведение на У., а именно:
стойността на ваучери на „Глобул“ - 6 бр. с номинал 6 лв., била 36 лв., 4 броя
с номинал 10 лв., била 40 лв., 2 бр. с номинал 15 лв. била 30 лв. и 1 бр. с
номинал 25 лв. била 25 лв., всички ваучери на „Глобул“ на обща стойност 131
лв., стойността на ваучери на „Мтел“ – 5
бр. с номинал 6 лв. била 30 лв., 5 бр. с номинал 10 лв. била 50 лв., 2 бр. с
номинал 15 лв. била 30 лв. и 1 бр. с номинал 25 лв. била 25 лв., всички ваучери
на „Мтел“ на обща стойност 135 лв.
В хода на
съдебното следствие съдът назначи и съдебно-счетоводна експертиза, която е
изчислила, че извършените продажби на стоки от търговския обект общо за дати
02.08.2014г. и 03.08.2014г. възлизат 1135,37 лева, като не може да бъде
отчетено колко и на каква стойност са били непродадените ваучери към дата
03.08.2014г. поради липсата на информация, като за периода 19.06.2014г. до
26.07.2014г. в обекта по документи са били доставени общо 52 броя ваучери.
Така представените
експертни заключения съдът ще коментира по-долу в мотивите си.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
За да постанови
присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната
фактическа обстановка. Събраните на дознанието писмени доказателства, прочетени
на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал,
както и приобщените в хода на съдебното дирене такива, установяват
непротиворечивата фактическа обстановка, изложена във внесения обвинителен акт,
поддържана и от прокурора, изключая броя на ваучерите, намиращи се в касата.
Това са приложените по делото справка
съдимост и характеристична справка за подсъдимия, протокол за оглед на
местопроизшествие, извлечение от касовата програма в обекта, протоколите от
извършените експертни изследвания, протоколът за вземане на образци за сравнително
изследване, протоколът за оглед на веществени доказателства, протоколите за
доброволно предаване, заверени копия от дневните финансови отчети на фискалното
устройство в обекта и от служебни бонове и фактури във връзка с извършени
доставки на дружеството, копие от ПКО № 1/01.08.2014г., извлечение на фискални бонове от касовия
апарат, писмата от ТД НАП Пловдив с данни за дневните финансови отчети от
търговския обект към инкриминираната дата.
Фактологията се
потвърждава и от показанията на свидетелите С., Х., С., Х., от обясненията на
подсъдимия, депозирани в хода на съдебното следствие, така и от протоколите от
назначените експертни изследвания. От наличните по делото доказателствени
материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по
несъмнен начин се установява осъществяването на деянието, предмет на настоящото
наказателно производство, времето на престъплението, мястото, механизма и
начина на извършване, както и авторството на престъплението.
Не са спорни по
делото времето и мястото на извършване на деянието, като същите непротиворечиво
се установяват и от показанията на свид. Х., а така и от обясненията на
подсъдимия, в които признава като цяло фактологията, подкрепени и от записите
от охранителните камери, които са били обект на оглед в хода на досъдебното
производство. Същите доказателства установяват и обстоятелството, че
подсъдимият е бил с маска на лице и ръкавици при влизането си в търговския
обект. Последващите му действия след влизане в обекта – нанесените два удара с
ръка по лицето на свид. Н.Х., както и хвърлянето на стол по същата, несъмнено са били действия с цел да сломи
нейната съпротива, за да може същият безпрепятствено да отнеме наличната в
търговския обект сума пари. Именно показанията на свид. С., а така и от тези на
свид. Х. относно последователността на действията на извършителя са насочили
разследващите органи към подсъдимия като бивш служител, тъй като единствено
служителите са знаели за по-специалния начин на отваряне на шкафа и касата,
където са се съхранявали паричните средства в магазина. В показанията си свид. Х.
описва последователното насочване на извършителя първоначално към шкафа, където
служителите в обекта са съхранявали парични средства, и неговото натискане в
опит да бъде отворен, а след това и към касата също със специфично заключване, което
му поведение се потвърждава и то протокола за оглед на веществено
доказателство.
Действително
свидетелката Н.Х. посочи, че не се е снабдила с медицинска документация досежно
причинените й увреждания от активното физическо насилие над нея от страна на
подсъдимия, но това обстоятелство съдът намира за несъмнено установено както
от нейните показания, така и от тези на
свид. С., който я е възприел часове по-късно и от обясненията на самия
подсъдим, който не отрича упражненото от него насилие спрямо служителката в
магазина. То е видно и от записите на охранителната камера, монтирана в
магазина. Редно е тук именно да се коментира, че доколкото показанията на
посочената свидетелка са последователни, подкрепят се както от показанията на
управителя на дружеството, а така и от обясненията на подсъдимия и най-вече от
обективната находка – записите от охранителните камери, следва да бъдат
кредитирани в пълнота. Единственото обстоятелство, по което свидетелката не
можа да даде категорични и точни показания, е по отношение съдържанието на
касата, отнета от подс. У., като единствено посочи ориентировъчна сума от
реализирания по време на нейната смяна оборот. Но и това не може да е
обстоятелство, което да постави под съмнение достоверността в показанията на Х.,
тъй като същата, установи се, не е броила преди този момент реализирания оборот.
А и дадените от нея показания на досъдебното производство в тази част,
приобщени по реда на чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК не се различават
съществено от депозираното от Х. пред съда /на ДП е посочила реализиран от нея
оборот 250-300 лв. за смяната до времето на грабежа, а пред съда – 220-250
лева/, като посочи, че потвърждава именно заявеното в хода на съдебното
следствие.
Именно отнетите вещи
и общата им стойност е спорното по делото обстоятелство. От една страна, са
обясненията на подсъдимия У., който посочва, че при отваряне на касата същият е
намерил в нея сумата от „около 250-300 лева“ и „3-4 ваучера … на Мтел“ на
стойност от по 6 лева всеки един. Противостоят му твърденията на свид. С., като
последният свидетелства за съхранявани парични средства в касата на магазина,
състоящи се от оборота, реализиран от смяната на свид.Х., оборотът от
предходната смяна и оборотни средства от 90 лева, като приобщени показанията му
от досъдебното производство /л. 39/ на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал. 1, т.2
от НПК, свидетелят потвърди, че в касата е имало и ваучери с посочени като брой
и номинал от него в ръкописен текст на гърба на справката за касовата
наличност, представена на ДП, както и заприходени средства в размер на 200 лева
по приходен касов ордер. Свид. Х. също посочва, че по нейни спомени само
реализирания от нейната смяна оборот до извършването на грабежа възлиза на
стойност около 220-250 лева. Същата изрази незнание по въпроса за общата
налична сума в касата. В случая досежно наличността на парични средства в
касата на търговския обект показанията на свид. С. напълно се подкрепят от
изисканите от съда справка за генерирани дневни финансови отчети от фискалния
апарат на дружеството, както и от представеното от самото дружество „Мегаком
къмпани 2013“ ООД извлечение от фискални бонове за периода от 02.08.2014г. до
03.08.2014г, поради което за това обстоятелство следва да му се даде напълно
вяра. Следва да се посочи, че по твърдения и на свид. С., както и на свид. Х.,
съсобствениците на дружеството – свид. С. и неговата съпруга по същото време са
се намирали извън гр. Пловдив, а единствено те са прибирали реализирания от
обекта оборот. Самият подсъдим в обясненията си също описа подобен ред на
работа в дружеството от времето, когато същият е работел там – че оборотът се е
прибирал само от собствениците, като продължителността на смяната била по 12
часа. Заключението на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза за реализиран
оборот в дружеството на дата 02.08.2014г. за времето от 07,55 часа до 19,48
часа /т.е. дневната смяна, за чийто оборот свид. С. твърди, че също е останал в обекта / е за
сумата от 407,57 лева. За следващата, вече нощна смяна – на свид. Х. за времето
до 04,30 часа /след което време според показанията на свид. Х. и записите на
камерите е извършено деянието/ реализираният оборот в търговския обект е 268,83
лева, което е видно при сумиране на стойността на продадените в обекта стоки от
свидетелката от разпечатката от касовата програма към апарата /л.45 и сл. от
ДП/, както и от приложеното към делото извлечение от фискалните бонове за
посочените часове. Към сборът на тези
две суми следва да се прибави и сумата от 200 лева /по ПКО, който се представя
по делото в заверено копие/ и 90 лева /оборотни средства/. Полученият общо сбор
възлиза на 966,40 лева, за която сума според настоящия състав са събрани
категорични доказателства, че се е намирала в касата на търговския обект, взета
от подсъдимия. Твърдението на подсъдимия за налична по-малка от доказаната
сума, напълно се опровергават от посочените доказателства, поради което не
следва да им се дава вяра.
Следва единствено да
бъде коментирано, че в заключението на назначената от съда счетоводна
експертиза е била поставена задача на вещото лице да изчисли общо реализирания
оборот за 03.08.2014г. /до 19,57 часа/, поради което и посочената в
заключението сума от 353,37 лева надхвърля установената по-горе от съда сума за
реализиран оборот до 04,30 часа на 03.08.2014г.
Основателно е обаче
направеното възражение от защитника на подсъдимия, че касателно находящите се в
касата на обекта ваучери, не се доказва в пълнота обвинителната теза.
Подсъдимият посочва в обясненията си за намерени в касата 3-4 ваучери на
стойност от по 6 лева всеки един от тях на „МТел“. Излага се от свид. С., след
като му бе предявена приложената от него справка от ДП, с ръкописно отбелязване
на гърба на л.48 от ДП, че броя и вида на отнетите ваучери от обекта са както следва:
ваучери на
„Глобул“ - 6 бр. с номинал 6 лв., 4 броя с номинал 10 лв., 2 бр. с номинал 15
лв. и 1 бр. с номинал 25 лв. , на обща стойност 131 лв., ваучери на „Мтел“ – 5 бр. с номинал 6 лв., 5 бр. с номинал 10
лв., 2 бр. с номинал 15 лв. и 1 бр. с номинал 25 лв. Въпреки
положените от съда усилия по установяване на броя на непродадените към 04,30
часа ваучери в търговския обект, съпоставени с доказателствата, събрани за
доставката на ваучери от предходните близо два месеца в магазина /приложените
копия от фактури от л. 91 до л.105 от НОХД/, не се установи с категоричност
същите да са били като брой и номинал над посоченото от подсъдимия. От
назначената от съда счетоводна експертиза се установява, че за периода от
19.06.2014г. до 26.07.2014г. са били представени фактури за доставка на общо 52
броя ваучери, а при съпоставка на представените копия от фактури за доставени
такива на дружеството „Мегаком къмпани 2013“ ООД видно е, че има и ваучери на
МТел на стойност 6 лева /копия от фактури от л.91 до л. 99 вкл./. Т.е.
показанията на свид. С. само частично се подкрепят от обясненията на
подсъдимия. Предвид изложеното, съдът приема, че са налице несъмнени
доказателства в касата на дружеството да са се намирали само 4 броя ваучери на „Мтел“
на стойност по 6 лева всеки един от тях.
Досежно последващото отчуждаване от страна на
подсъдимия на сумата от 120 лева в полза на свид. Н. Х., се установява изцяло
от показанията на посочения свидетел /показанията му инкорпорирани от ДП при
съгласие на страните/, които съдът намира за незаинтересовани. Наред с това
пред този свидетел подсъдимият е признал за произхода на тези средства, а
именно – че ги бил „взел от магазин“, което е в подкрепа обясненията на
подсъдимия.
Не следва обаче да
бъдат анализирани показанията на свид. К., независимо от изразеното от страните
съгласие за приобщаване показанията на същия, тъй като видно от протокола за
разпит на свидетел на л. 49 от ДП /на свид. С./, Я. К. е извършвал действия по
разследването, т.е. за него е съществувала забраната да бъде разпитван и като
свидетел на основание чл. 118, ал.2 от НПК. Т.е. неговите показания следва да
бъдат изключени от доказателствения масив. Що се касае до показанията на свид. С.,
за която също страните изразиха съгласие по реда на чл. 371, т.1 от НПК, то в
същите свидетелката не заявява обстоятелства от значение за делото.
Съдът напълно
кредитира и изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза на живо лице,
изготвена от д-р Ц., като същата заключава, че констатираните по тялото на У.
увреждания не могат като давност да се отнесат към времето на извършване на
деянието.
Съдебно-медицинската
експертиза на веществени доказателства, изготвена от вещото лице Д. на л. 76 от
ДП, също намира за обективно и компетентно изготвена, макар да не касае пряко
съществени обстоятелства от предмета на доказване, тъй като се установява, че
кръвта по хартиения лист от тетрадка не може да произхожда от подсъдимия.
Що се касае до
изготвената на дознанието оценъчна експертиза, то същата е дала калкулация на
заявените от свид. С. ваучери, отнети от обекта и на сумата в брой. Принципно
коректно са били изчислени посочените вещи, но за калкулацията на вещи с конкретно
посочен номинал и на сума пари не е било необходимо назначаването на нарочна
експертиза, доколкото за това специални познания не са необходими.
И трите експертни
заключения съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени, с познания в
съответните области. Що се касае до назначената от съда счетоводна експертиза,
съдът изложи по-горе доводи защо кредитира същата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената фактическа обстановка съдът е на становище, че с
деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 198, ал.1 от НК.
От ОБЕКТИВНА СТРАНА, подсъдимият У.
*** е отнел чужди движими вещи – ваучери на „МТел“ – 4 бр. с номинал 6 лв. и обща стойност на
ваучерите 24 лева и парична сума в размер на 966,40 лв., т.е. всички вещи на
обща стойност 990,40 лева от владението на Н.Н.Х., ЕГН **********, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
С действията си подсъдимият е
осъществил от обективна страна всички съставомерни признаци на престъпния
състав “грабеж”, тъй като на инкриминираната дата с присвоително намерение е
отнел вещи от владението на служителката в търговския обект, като е употребил
за това принуда в една от двете й форми – сила. Доказва се, че същият, влизайки
в магазина, директно се е насочил към продавачката, ударил я е през лицето, при
което същата е паднала. При ровенето в шкафа от страна на подсъдимия
свидетелката се е опитала да се намеси, при което отново е ударена от
подсъдимия с ръка през лицето, като същата е залитнала и се подпряла на
витрината, а след това е била замерена и със стол. В конкретния случай нападението
над пострадалата е внезапно, сломяването на съпротивата й чрез физическо
насилие – с двата
шамара през лицето и хвърленият стол по нея, след което и отнемането на вещите с касата - е допринесло за
осъществяване на престъпното
намерение на
подсъдимия. Същото е осъществено при липса на съгласие от страна на пострадалата,
доколкото именно то е наложило и използването на принудата, за да се
неутрализира съпротивата на продавачката. Проследено в своята хронология,
осъщественото от подсъдимия въздействие върху Х. е било насочено към постигане
на крайната цел. Установява се непротиворечиво, че отнетите вещи са собствени
на дружеството „Мегаком Къмпани 2013“ ООД, за което свидетелстват приложените
писмени доказателства от счетоводната отчетност на дружеството.
Както се посочи
по-горе стойността на вещите остава доказана от изготвените оценъчни експертизи,
както и от събраните в хода на делото доказателства за реализиран оборот в
обекта в предходната смяна и тази на свид. Х. до момента на извършване на
грабежа.
От СУБЕКТИВНА страна престъпното
поведение на подсъдимия е било продиктувано от пряк умисъл, като е съзнавал
неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. Преди да пристъпи
към изпълнение на замисленото от него деяние, той е съзнавал че желае именно
отнемането на вещи, вкл. пари, знаейки, че вещите са чужди, а с предприемане на
действията по упражняване на принудата е имал умисъл за липсата на съгласие и
решение да я преодолее с намерение да присвои вещите. Предварителната
подготовка за извършване на деянието – снабдяване с чорап, за да не бъде
разпознат и с ръкавици - свидетелства за прекия умисъл при извършване на
деянието.
Същевременно не се
доказа същият да е отнел и ваучери на „Глобул“ - 6 бр. с номинал 6 лв., 4 броя
с номинал 10 лв., 2 бр. с номинал 15 лв. и 1 бр. с номинал 25 лв., на обща
стойност 131 лв., ваучер на «МТел» 1 брой с номинал 6 лв., 5 бр. с номинал 10
лв., 2 бр. с номинал 15 лв. и 1 бр. с номинал 25 лв., на обща стойност 111 лв.,
поради което следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдиганото му
обвинение в този смисъл и за общата стойност на отнетите вещи да е над 990,40
лева до 1232,40 лева.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За да наложи на
подсъдимия справедливо наказание, съдът преценява следното: подсъдимият е на
една млада възраст, трудово ангажиран е /по негови данни, но и това е
обстоятелство, което не се опроверга в процеса/, съдействал е в хода на
досъдебното производство, като дори е посочил лице, на което е изпратил част от
отнетата сума. Освен това същият е неосъждан /реабилитиран по право/. Така
изложените смекчаващи обстоятелства мотивират съдебният състав да ги прецени
като многобройни такива, щото и най-лекото, предвидено в закона наказание, би
се оказало несъразмерно тежко. Наказанието на У. следва да се определи при
условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК – под предвидения минимум от три години лишаване
от свобода. На база на така изложените по-горе смекчаващи обстоятелства и като
преценя като отегчаващи обстоятелства интензитетът на упражнената принуда и
обстоятелствата, при които е извършено деянието /нощем, спрямо лице от женски
пол, което подсъдимият значително превъзхожда физически/, съдът намира, че
наказание лишаване от свобода малко под размера, предвиден като минимален в
специалната норма - в размер на две години и шест месеца - се явява съразмерно
на обществената опасност на извършеното от У. и на самия деец.
Наложеното на
подсъдимия наказание е до три години лишаване от свобода, същият до този момент
не е осъждан на наказание лишаване от свобода. Поради което и съдът приема, че
са налице двете формални предпоставки да бъде отложено на основание чл. 66 ал.
1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия У. наказание от две години и шест месеца лишаване от
свобода. Наред с това преценката на съдебния състав е, че и с условното
осъждане би се стигнало до поправянето на дееца и биха се постигнали и целите на наказанието по
чл. 36 от НК. Срокът, за който следва да бъде отложено наказанието на У.,
следва да е по-дълъг - пет години, който съдът намира за съобразен с
конкретните обстоятелства по извършване на деянието и би съдействал да се
въздейства предупредително към дееца .
Тъй като същият е бил
задържан по реда на ЗМВР на 08.08.2014г., това време следва на основание чл. 59
ал. 2 вр. ал. 1 от НК да бъде приспаднато от изтърпяване на наказанието от две
години и шест месеца лишаване от свобода.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
За съвместно
разглеждане в настоящия наказателен процес бе приет граждански иск в размер на 1232,40 лева от дружеството „Мегаком Къмпани 2013“ ООД против
подсъдимия, претендиран от собствениците на дружеството като обезщетение за
причинените на дружеството имуществени вреди в следствие на процесното
престъпление по чл. 198, ал.1 от НК. С оглед изложените по-горе от съда мотиви
за доказаност на престъплението, неговото авторство и вина, доказан се явява по
основание искът. Несъмнено се установява, че както парите, така и ваучерите,
които са се намирали в касата, са собственост именно на дружеството „Мегаком
къмпани 2013“ ООД, за което свидетелстват всички представени писмени
доказателства касателно счетоводната отчетност, водена в дружеството. Досежно
размерът на иска, следва да бъде уважен до размера на общата стойност на
отнетите вещи, собственост на дружеството, а именно - 990,40 лева, за което подсъдимият бе признат за виновен, като за
горницата над тази сума до пълния претендиран размер от 1232,40 лева, искът
следва да се отхвърли като недоказан. Основателна е и заявената претенция за
законна лихва върху тази сума, считано от 03.08.2014г. до окончателното й
заплащане.
По делото като веществени
доказателства са приобщени 1 бр. диск със запис от охранителна камера, който
следва да остане по делото; 1 бр. лист
от тетрадка със следи от червеникава течност с ръкописен текст „Н. – ІІ смяна
02.08“, който следва да се унищожи като
вещ без стойност. Останалите веществени доказателства, предадени от подсъдимия
- 1 бр. сиво анцугово долнище с надпис на левия крачол в тъмносив цвят, с
ластик и черни връзки и 3 бр. копчета до надписа; 1 бр. черна ръкавица с
надпис, гумирана от единия край; 1 бр. мобилен телефон с ИМЕЙ 866594010866437,
със СИМ карта на „МТел“; чифт обувки от плат, черни на цвят с бели подметки, с
черна лента, 40 номер, с черни връзки; чифт обувки от плат, с бели подметки, с номер 41, находящи се на
съхранение във ІІ РУ на МВР гр. Пловдив, следва да се върнат на подсъдимия Н.Н.У..
В тежест на
подсъдимия се възлагат и направените по делото разноски на основание чл. 189
ал. 3 от НПК. Това е сумата от 800 лева,
които видно от приложеното пълномощно са реално направени от гражданския ищец разноски
по делото за повереник. Претенцията на адв. Ч. за заплащане и на пътни разноски
не са подкрепени от доказателства и не следва да се уважава.
На същото основание подсъдимият
следва да заплати по сметка на ОДМВР Пловдив в полза на Държавата сумата от
258,80 лева, направени в хода на досъдебното производство разноски по делото и по
сметка на ПРС в полза на бюджета на съдебната власт - сумата от 275 лева,
направени в хода на съдебното производство разноски по делото, както и сумата
от 50 /петдесет/ лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.