Определение по дело №439/2021 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ……….

гр. София, 15 март 2021 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в проведено на 15.03.2021 г. закрито заседание в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван КОЕВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:          Стефан МИЛЕВ

                                                                                                    …………………

като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВ в.ч.н.д. № 439/21 г., намери за установено следното:

 

Софийската районна прокуратура (СРП) е подала в срока и по реда на чл. 243, ал.7 НПК частен протест срещу  постановеното в закрито заседание на 19.11.2020 г. определение по н.ч.д. № 15058/20 г. на СРС (НО, 108 с.),  с което (по жалба на ощетеното юридическо лице „П.“ ООД) е било отменено (чл. 243, ал.6, т.3 НПК) прокурорското постановление за прекратяване на д.п. 1241/19 г. на СДВР/06 РУ, пр. пр. № 20473/19 г. на СРП, водено за престъпление по чл. 206, ал.1 НК.

Въззивният съд намери протеста за нередовен и прецени, че следва да укаже отстраняване на съществуващите в него пропуски, които се явяват пречка за произнасяне на втората инстанция по същество.

Доколкото в чл. 243, ал.7 НПК липсва изричен регламент за реквизитите на частния протест, същите следва да бъдат изведени „по аналогия“ от общата разпоредба на чл. 320 НПК. Най-същественото условие, на което протестът следва да отговаря, за да може да предизвика въззивна проверка на оспорвания с него акт, е документът да съдържа недвусмислена позиция на прокурора „какво искане се прави“ – чл. 320, ал.1 НПК (като форма на петитум), защото това условие е гаранция срещу опасността при произнасянето си въззивната инстанция да наруши забраната за „reformation in peius“. В случая не може да бъде установена именно волята на държавното обвинение. В просителния пункт на протеста е посочено единствено, че с него се иска отмяна на оспорваното определение, без да се изясни какво да последва след тази отмяна – връщане на делото за ново произнасяне на СРС (ако, например, се претендира, че при постановяване на акта са допуснати неотстраними процесуални нарушения) или потвърждаване на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство.

От друга страна, от съдържанието на протеста по никакъв начин не става ясно с кои от мотивите на СРС прокурорът е несъгласен. Напротив – в документа липсва каквото и да е оплакване срещу законосъобразността (материална или процесуална) на оспорвания съдебен акт, което поставя под въпрос какво точно претендира представителят на държавното обвинение. Той е обърнал основно внимание на изводите в собственото си постановление, но на практика не е възразил на нито един довод, застъпен в първоинстанционното отменително определение.

Казаното дотук е достатъчно, за да се приеме, че на практика липсва годен протест, който да инициира въззивна проверка по чл. 243, ал.8 НПК – не само, защото в телеграфно изготвения от СРП документ няма никакво оплакване срещу оспорвания съдебен акт, но и поради пропуска в заключителната му част да се посочи «какво искане се прави». Това налага образуваното пред СГС производство да бъде прекратено, а делото – върнато на СРС, който да даде указания на прокурора за привеждане на протеста във вид, допускащ разглеждането му по същество.

По тези съображения, Софийският градски съд, НО, ІІ въззивен състав:

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.н.ч.д. № 439/21 г. на СГС, НО, ІІ въззивен състав.

ВРЪЩА делото за СРС за изпълнение на указанията в мотивната част на определението.

            Определението е окончателно.

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: