№ 68590
гр. С., 05.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско
дело № 20231110109464 по описа за 2023 година
Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, подадено от ФИРМА срещу длъжника М. Х. Х. за следните суми:
главница в размер на 842,87 лева, възнаградителна лихва в размер на 85,47
лева за периода от 29.03.2022 г. до 13.12.2022 г., договорна компенсаторна
неустойка в размер на 556,66 лева за периода от 29.03.2022 г. до 13.12.2022 г.,
законна лихва за забава в размер на 53,30 лева за периода от 01.08.2022 г. до
01.01.2023 г., неустойка за забава в размер на 250,00 лева, начислена
еднократно, и законна лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на задължението. В заявлението е посочено, че вземанията
произтичат от Договор за паричен заем № 654994, сключен с длъжника на
29.03.2022 г.
На първо място, заявлението следва да бъде отхвърлено за претенцията за
договорна компенсаторна неустойка в размер на 556,66 лева. В заявлението е
посочено, че съгласно уговореното в чл. 5 и чл. 11 от договора между
заявителя и длъжника се дължи неустойка за непредоставяне в тридневен
срок, считано от усвояване на заемната сума, на обезпечение. Съдът счита, че
подобна уговорка се явява нищожна. Функцията на неустойката е да обезпечи
изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 от ЗЗД). При
договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Клаузата за
неустойка, уговорена по посочения начин, въвежда възникването на
неустоечно задължение от неизпълнение не на главното задължение, а на
1
едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне на предвиденото
обезпечение. С оглед на размера (и предвид съотношението му към размера
на заетата сума) и начина на уговарянето неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради
което същата би се явила нищожна поради противоречието й с добрите нрави
(чл. 26, ал. 1 от ЗЗД).
Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК предвижда, че съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът отказва издаването
на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, или когато е налице обоснована
вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите
(ЗЗП). Предвид това по отношение на представения договор за кредит са
приложими правилата на Закон за потребителския кредит (ЗПК) и
разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Съдът намира, че клаузата, от която произтича вземането за неустойка за
забава в размер на 250,00 лева, начислена еднократно, е в противоречие с
правилата на ЗПК. Клаузата, предвиждаща я, се явява неравноправна и има за
цел единствено да заобикали императивните разпоредбата на чл. 33 от ЗПК.
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, при забава потребителят дължи
само законна лихва, каквато не се явява претендираната.
По изложените съображения заявлението в посочените части следва да
бъде отхвърлено. Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и
отхвърлена част на заявлението и при произнасянето си по разноските за
заповедното производство със заповедта за изпълнение, като отхвърли
искането за държавна такса за сумата над 19,63 лева до сумата от 35,77 лева,
както и за сумата над 27,45 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение (при определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК общ
размер от 50,00 лева).
По изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, подадено от ФИРМА срещу длъжника М. Х. Х. в частта за договорна
компенсаторна неустойка в размер на 556,66 лева за периода от 29.03.2022 г.
до 13.12.2022 г. и неустойка за забава в размер на 250,00 лева, начислена
еднократно, както и в частта за разноските за държавна такса за сумата над
19,63 лева до сумата от 35,77 лева, както и за сумата над 27,45 лева до сумата
от 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от същото.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3