П Р О Т О К О Л
Гр. София, 05.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12 състав, в публично съдебно заседание на пети
юли две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТАЛЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. В.Г.
2. М.Ц.
Секретар: Татяна Асенова
Прокурор: ЧАВДАР ЖЕЛЕЗЧЕВ
сложи за разглеждане докладваното от
съдия ТАЛЕВА НОХД № 99 по
описа за 2021 г.
На именното повикване в 13.00
часа се явиха:
За СГП – редовно уведомени
от предходно съдебно заседание, се явява прокурор ЖЕЛЕЗЧЕВ.
ПОДСЪДИМИЯТ А.Р.А. – редовно уведомен чрез адвокат Х.,
се явява лично.
Явява
се упълномощеният му защитник АДВОКАТ М.Х.
ПОСТРАДАЛИЯТ П.Д.Т. – редовно уведомен чрез
повереника си, не се явява.
ПОСТРАДАЛАТА Р.Г.С. – редовно уведомена чрез
повереника си, не се явява.
Явява се АДВОКАТ С.Н. – повереник на
пострадалите Р.С. и П.Т., редовно уведомен от предходно съдебно заседание.
СЪДЪТ проверява
връчването на книжата на страните, а именно: препис от обвинителния акт и
препис от разпореждането на съда по чл.247 б, ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: В прокуратурата
сме получили препис от разпореждането на съда по чл.247 б, ал.1 от НПК
преди повече от седем дни.
АДВОКАТ Н.: Получили сме
разпореждането на съда за насрочване на разпоредително заседание преди повече
от седем дни.
АДВОКАТ Х.: Получили сме
разпореждането на съда за насрочване на разпоредително заседание преди повече
от седем дни.
ПОДСЪДИМИЯТ: Получил съм
препис от обвинителния акт, както и от разпореждането на съда за насрочване на
разпоредително заседание преди повече от седем дни.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде
ход на разпоредителното заседание.
АДВОКАТ Н.: Да се даде
ход на разпоредителното заседание.
АДВОКАТ Х.: Да се даде
ход на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде
ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ, след като съобрази
становището на всички страни по хода на разпоредителното заседание и взе
предвид обстоятелството, че всички страни са получили своевременно книжата по
чл.249 б от НПК преди повече от 7 дни, намери, че не са налице процесуални
пречки за разглеждане на разпоредителното заседание днес.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
О П Р Е
Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СЪДЪТ снема самоличността на подсъдимия по
негови данни, като същата е проверена по представена лична карта.
А.Р.А. - роден на *** ***,
българин, български гражданин, с висше образование, женен с дете, неосъждан,
ЕГН **********.
СЪДЪТ върна личната карта
на подсъдимия.
СЪДЪТ разяснява правата на подсъдимия в
наказателното производство и в разпоредителното заседание, както и правото му на отвод спрямо
съдебния състав, секретаря и прокурора.
ПОДСЪДИМИЯТ: Наясно съм с
правата си. Разбирам правото ми на отводи. Нямам искания за отводи на
изброените лица.
СЪДЪТ разяснява на
страните правото им на отводи спрямо съдебния състав, секретаря и прокурора.
СТРАНИТЕ (поотделно):
Нямаме искания за отводи на съдебния състав и секретаря.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят
становище по въпросите, посочени в разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че настоящото дело е родово
и подсъдно на СГС.
Считам, че няма основание за прекратяване или
спиране на наказателното производство.
Намирам, че на ДП не са допуснати съществени
отстраними процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване
процесуалните права на обвиняемия и на наследниците на пострадалите.
Не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК. Не е постъпило такова искане от другата
страна.
Не са налице основания за
разглеждане на делото при закрити врати и привличането на резервен съдия или
резервен съдебен заседател, назначаването на защитник, доколкото подсъдимият си
е упълномощил вече такъв. Не са налице основания за назначаване на вещо лице,
преводач или тълковник, както и не са налице основания за извършване на
съдебно-следствени действия по делегация.
Считам, че не е налице
основание за отмяна и следва да бъде потвърдена взетата мярка за неотклонение
„подписка“ по отношение на подсъдимия.
Нямам нови
искания за събиране на нови доказателства.
Предвид изложеното, моля да насрочите делото по
общия ред за открито съдебно заседание, като бъдат призовани лицата, съобразно
приложения списък към обвинителния акт.
АДВ. Н.: Моля да бъдат конституирани като
частни обвинители Р.С. и П.Т..
По отношение на въпросите по чл.248 от НПК:
Считам, че делото е подсъдно на СГС.
Няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
Считам, че на фаза ДП не
са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на
правата на някоя от страните в процеса.
Не са налице основания за
разглеждане на делото по особените правила.
Считам, че не са налице
основания за разглеждане на делото при закрити врати и привличането на резервен
съдия или резервен съдебен заседател, назначаването на защитник, доколкото
подсъдимият си е упълномощил договорен такъв. Не са налице основания за
назначаване на вещо лице, преводач или тълковник, както и не са налице
основания за извършване на съдебно-следствени действия по делегация.
Не считам, че са налице
основания за промяна на взетата мярка за процесуална принуда.
По отношение на искането за събиране на нови
доказателства, още в ход на ДП сме направили искане за допълване на СТЕ по
отношение на скоростта на автомобила, причинил ПТП. Правим същото искане и сега,
с оглед на нараняванията по тялото и описаната пътна обстановка, считаме, че
установената от вещото лице скорост не отговаря на действителността. В тази
част правим искане за допълване на СТЕ или назначаване на нова.
АДВОКАТ Х.: Делото е родово и местно подсъдно
на СГС.
По отношение на процесуалните нарушения по т.
3 и т.2 за прекратяване и връщане на делото единственото, което имаме като
забележки и процесуално нарушение, което ние лично считаме за съществено е
фактът, че при предявяване на материалите по делото направихме редица искания,
но към настоящия момент нито аз на основание чл.15 от НПК, нито подсъдимия на основание
14 от НПК получихме отговор от прокуратурата на нашето искане и разбира се, това
е процесуално нарушение, дали е от категорията на съществените, ще прецени
съда. Ние считаме, че пряко и непосредствено е нарушено правото на защитата на подзащитния
ми. Считаме, че ако се беше произнесъл прокурор по делото, без значение дали ще
уважи или не нашите доказателствени искания, особено в хипотезата да ги беше уважил,
можеше да се стигне до друг правно-релевантен извод по отношение на главния факт
на доказване в настоящото наказателно производство, а именно налице ли е
непредпазливо деяние или такова по чл.15 от НК.
Нямаме искане за разглеждане на делото по
диференцираните процедури. Предлагаме делото да се гледа по общия ред, ако
съдът прецени, че посоченото от нас нарушение е от съществените, моля да
прекратите и да върнете делото съответно на прокуратурата.
Нямаме искания по т.5 и т.6.
Към настоящия момент нямаме искане за събиране
на нови доказателства.
Ако съдът не уважи нашето искане, моля да
бъдат призовани свидетелите по делото.
По отношение на конституирането на страна в
процеса, така или иначе искането е само за частни обвинители и то е
своевременно направено и чисто формално съдът няма как да откаже, тъй като
обективно е установено, че тези лица са наследници на пострадалия и за тях възниква
правото да се конституират като страни в наказателния процес.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам и се присъединявам към
заявеното от защитника ми.
ПРОКУРОРЪТ Считам, че искането за
конституиране на частни обвинители е направено своевременно, допустимо е и
следва да бъде уважено.
СЪДЪТ се оттегли и на съвещание за произнасяне
по въпросите по чл.248 от НПК.
СЪДЪТ счете, че
най-напред следва да се произнесе по искането на адвокат Н. за конституиране на
двамата пострадали, като частни обвинители в процеса.
Съдебният състав, като
намери, че искането е отправено своевременно в съда, същевременно Р.Г.С. е
дъщеря на пострадалата от ПТП, което е предмет на разглеждане в настоящото
наказателно производство, а П.Д.Т. е брат на починалата, намери, че и двамата
отговарят на изискванията на чл.76 от НПК и същите следва да бъдат
конституирани като частни обвинители в настоящото наказателно производство.
Така мотивиран, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л
И:
КОНСТИУИРА в качеството
на частни обвинители Р.Г.С. – ЕГН ********** и П.Д.Т. с ЕГН **********.
СЪДЪТ, след като изслуша
становищата на страните и сам извърши служебна проверка на въпросите, визирани
в чл.248, ал.1 от НПК, и след съвещание намери следното:
Непроменена остава
преценката, изразена от съдията-докладчик с разпореждането за насрочването на
делото, че с оглед изложените твърдения, в който се сочи деянието да е
осъществено на територията на град София и същевременно, като се вземе предвид
правната квалификация, дадена на деянието, делото се явява родово и местно
подсъдно на СГС .
Според съдебният състав,
в съответствие с изразеното от страните становище, не са налице основания за
прекратяване или за спиране на наказателното производство.
По т.3, дали е допуснато
на ДП съществено и отстранимо процесуално нарушение, което да е накърнило
правото на защита на подсъдимия или на пострадалите, съдебният състав счита, че
е допуснато такова съществено и отстранимо процесуално нарушение.
Необходимо е да се каже,
че този съдебен състав не споделя становището на защитата, че същественото и
отстранимо процесуално нарушение се изразява в обстоятелството, че
прокурорът не е отговорил на направените
доказателствени искания от страна на защитата в ДП, защото съдебната фаза е
централната такава в наказателното производство и именно в съдебната фаза в
най-пълен обем се разгръщат правата на страните, съответно в най-пълен обем се
събират и доказателствата, които са относими към предмета на разглеждане по
делото. Макар и непроизнасянето на прокурора по доказателствените искания на
защитата да представлява процесуално нарушение, същото не е от категорията на
съществените и отстраними такива, които да налагат връщане на делото в предходната
му процесуална фаза, защото всички доказателствени искания могат да бъдат
направени пред съда, съответно съдебният състав да преценява тяхната
основателност, допустимост и относимост към предмета на делото, поради което
дори и такова процесуално нарушение да е допуснато на ДП, то не налага
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в предходната му
процесуална фаза, защото може да бъде отстранено от съда.
Откритото от съда
съществено и отстранимо процесуално нарушение се изразява в следното:
Подсъдимият е привлечен
към наказателна отговорност за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342,
ал.1, пр.3 от НК. Касае се за ПТП, реализирано между управлявания от подсъдимия
лек автомобил и пострадалата пешеходка.
Налице са противоречиви и
неясни твърдения в обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт.
Налице са и непълноти в обвинителния акт, които препятстват възможността на
подсъдимия да разбере конкретно предявеното му обвинение на какви фактически
твърдения се позовава.
На стр. 2 от обвинителния
акт, в началото, се излага, че пешеходката пресякла лентата, в която се движел
обвиняемият, след което пресякла и двойната непрекъсната линия между двете
насрещни платна и навлязла в платното за насрещно движещите се спрямо посоката
на подсъдимия автомобили. Посочва се още, че водачите на насрещно движещите се
автомобили, забелязвайки пешеходката, започнали да подават звуков сигнал с
клаксони, поради което С. спряла движението си напред, вдигнала ръце и
започнала да отстъпва обратно назад, навлизайки на 1-2 метра в лентата за
движение на автомобила, управляван от подсъдимия. След това се сочи, че при
първоначалното навлизане на С. в платното за движение на автомобила, управляван
от подсъдимия, той се намирал на отстояние 304 метра от мястото на удара. Не се
сочи обаче, дали подсъдимият е могъл да възприеме пешеходката в този момент.
Това обстоятелство е безусловно необходимо да намери място в описателната част
на обвинителния акт, защото в зависимост от възможността подсъдимият да
забележи пешеходката в този момент, се определя и момента на възникване на
опасността за движението на платното, която съответно предопределя какво трябва
да бъде необходимото поведение от страна
на водача при възникването й.
По-нататък се твърди, че
при напускане от пешеходката на лентата за движение на подсъдимия, навлизането
ѝ в лентата за насрещно движение, връщането ѝ и пристъпването
ѝ обратно в лентата за движение, последният се е намирал на разстояние 73
метра от мястото на удара и е имал обективна възможност да я възприеме, както и
да предприеме аварийно спиране и така да предотврати удара. След това, на ред
20, стр. 2 от обвинителния акт, се излага, че в момента, в който пешеходката
тръгнала назад, отстоянието на управлявания от обвиняемия автомобил до мястото
на удара било 33 метра и същото било по-малко от опасната му зона за спиране,
която била 47.40 метра спрямо скоростта му на движение. При това изложение на
фактите налице са две противоречащи си и взаимно изключващи се твърдения – от
една страна се сочи, че при връщането на пешеходката назад и повторното й
навлизане в лентата за движение на подсъдимия, последният се е намирал на
разстояние от 73 метра, от друга пък се излага, че когато пешеходката тръгнала
назад /дори без да е навлязла в лентата за движение на подсъдимия/,
автомобилът, управляван от подсъдимия е отстоял на 33 метра, което отстояние е
по-малко от опасната му зона за спиране. Тези противоречия трябва да бъдат
отстранени, тъй като не дават възможност на подсъдимия да разбере какво
всъщност твърди прокурорът – имал ли е възможност да спре преди мястото на
удара при тръгването на пешеходката назад, имал ли е такава възможност при
повторното й навлизане в неговата лента за движение или не е разполагал с
техническа възможност да предотврати удара от момента, в който пострадалата е
тръгнала назад, или съответно, когато отново е навлязла в лентата му за
движение. На стр.2 от обвинителния акт, на мястото, където се излага, че подсъдимият,
намирайки се на 73 метра от мястото на удара, е имал възможност да види
пешеходката, както и да спре аварийно преди мястото на удара, се сочи, че той
не намалил скоростта си с цел създаване на условия за спиране и избягване на
възможен удар, а продължил движението си с превишена скорост, с което нарушил
правилото на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, според който „Водачът на ППС е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците…“, без да прояви необходимото внимание към появилата се на пътното
платно пешеходка.
От това изложение не
става ясно дали прокурорът приема, че превишената скорост е причина за
настъпване на ПТП-то или проявата на невнимание към намиращата се на платното
пешеходка, защото от една страна се твърди движение с превишена скорост, която
не е била намалена, въпреки присъствието на пешеходец върху платното за
движение, от друга страна се сочи, че водачът не проявил необходимото внимание
към появилата се на пътното платно пешеходка и в следствие на това настъпил
удар.
Доколкото едно от
правилата за движение, за което се твърди да е било нарушено, е движение с
превишена скорост, в обвинителния акт трябва изрично да се посочи дали
обвиняемият е имал възможност да предотврати настъпването на удара при движение
с максимално разрешената от закона скорост, в случая 50 км/ч, и от кой момент е
могъл да спре преди точката на съприкосновение при движение с такава скорост.
Такива факти в обвинителния акт не са изложени.
При описание на механизма
на удара, настъпил между автомобила и пешеходката, е изложено, че тялото на С.
било възкачено на предния капак на автомобила, достигнало челното стъкло и го
счупило, като впоследствие тялото било отхвърлено назад по посока на
автомобила, след което последвало падане на земята. Изразът „назад по посока на
автомобила“ е абсолютно неясен, не може да се разбере дали отхвърлянето на
тялото е било в посока, обратна на движението на автомобила или по посока на
движение на същия. Не е описано и къде се е установило тялото на пострадалата
след падането му на земята. Това фактическо твърдение трябва да се съдържа в
описателната част на обвинителния акт, тъй като е важна част от предмета на
доказване по делото и по тези факти подсъдимият се защитава, защото мястото на
установяване на тялото след сблъсъка е важно за изчисляване на скоростта на движение
на превозното средство, а едно от нарушенията е движение с превишена скорост.
Непосочването му в обвинителния акт затормозява правото на защита на
предаденото на съд лице.
Не на последно място, в
диспозитива и в обстоятелствената част на така внесения обвинителен акт се
твърди подсъдимият да е реализирал ПТП с пресичащата от дясно наляво пътното
платно пешеходка, но от описанието на фактологията във връзка с настъпване на
удара, става ясно, че ПТП-то е нестъпило при връщането на С. обратно в лентата
за движение на автомобила, след като преди това вече е била пресякла
безпрепятствено платното за движение от дясно наляво, в което се е движел
автомобилът, управляван от подсъдимия. Това противоречие между фактически
твърдения в обстоятелствената част и диспозитив, също води до неяснота на
обвинителната теза и ограничава правото на защита на подсъдимия.
При наличието на
констатираните от съда непълноти и противоречия в обвинителния акт, съдебният
състав намери, че депозираният от СГП обвинителен акт не отговаря на
изискванията на чл.246 от НПК и води до неяснота, противоречие и непълнота на
обвинението, като по този начин се ограничава правото на защита на подсъдимия.
Същевременно така
посочените пропуски на обвинителния акт, които се съдържат и в постановлението
за привличане на обвиняем, са ограничили съществено правото на защита на
обвиняемото лице още във фазата на ДП, тъй като обвиняемият се брани, както по
посочената правна квалификация на деянието, така и срещу фактите, изложени от
обвинението.
Всичко посочено по-горе,
налага съдебното производство да бъде прекратено, а делото да бъде върнато на
прокурора за отстраняване на посоченото в мотивната част на настоящето
определение съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на
обвиняемия.
С оглед процесуална
икономия, доколкото е възможно въззивният съд да не сподели становището на
настоящата инстанция, съдът счита, че следва да се произнесе и по останалите
въпроси на чл.248, ал.1 от НПК, за да не се налага при евентуално връщане за
неговото разглеждане да се провежда повторно разпоредително заседание.
Доколкото в днешното
съдебно заседание, защитата изрази становище, че не желае делото да бъде
разгледано по диференцираните процедури по НПК, съдът счита, че не са налице
основания за разглеждане на делото по особените правила, в случай на отмяна на
определението и връщането му за разглеждане от този съдебен състав, същото
следва да бъде насрочено по общия ред .
Не са налице
предпоставките на закона за разглеждане на делото при закрити врати и
привличането на резервен съдия или резервен съдебен заседател, тъй като делото
не се отличава с по-особена фактическа сложност, съответно не се предвижда
разглеждането му да продължи изключително дълго във времето. Не са налице
основания за назначаването на защитник, доколкото подсъдимият си е упълномощил
договорен такъв. Не са налице основания за назначаване на вещо лице, преводач
или преводач на български жестов език, както и не са налице основания за
извършване на съдебно-следствени действия по делегация.
Взетата спрямо подсъдимия
мярка за неотклонение към момента е „подписка“. Съдебният състав като съобрази,
че това е най-леката мярка за неотклонение, предвидена в закона, както и че
макар да са налице основания за прекратяване на
съдебното производство, наказателното производство продължава и с оглед
осигуряване участието на подсъдимия при по-нататъшното разглеждане на делото, съдът
счете, че на този етап не са налице основания за отмяна или изменение на
взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение.
По отношение на
направените искания за събиране на нови доказателства от страна на повереника
на частните обвинители, съдебният състав
счита, че на този етап не следва да се произнася по така направените
доказателствени искания, тъй като според съда са налице основанията за
прекратяване на съдебното производство.
На този етап делото не
следва да бъде насрочено за разглеждане. При евентуално връщане от САС, ако
бъде отменено определението, с което се прекратява съдебното производство,
съдът ще се произнесе за насрочване на делото от закрито заседание в състав с
нарочно определение.
Воден от всичко гореизложено,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НОХД №99/2021 г. по описа на СГС, НО, 12 състав.
ВРЪЩА делото на СГП за
изпълнение на указанията от обстоятелствената част на определението.
ПОТВЪРЖДАВА взетата
спрямо подсъдимия А.Р.А. мярка за неотклонение „подписка“.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 249, ал.
3 от НПК ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е потвърдената мярката за неотклонение
и е взето отношение по въпросите в чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, подлежи на обжалване
и протестиране в 7-дневен срок от днес по реда на глава XII
от НПК, пред САС.
Препис от протокола след
изготвянето му да бъде издаден на СГП, повереника на частните обвинители и
защитника на подсъдимия.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13,50 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: