Протоколно определение по дело №1737/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1776
Дата: 7 април 2025 г. (в сила от 12 април 2025 г.)
Съдия: Кирил Георгиев Димитров
Дело: 20251100201737
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 март 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1776
гр. София, 07.04.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 12 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кирил Г. Димитров
при участието на секретаря Виктория Тр. Христова
и прокурора Л. Ст. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Кирил Г. Димитров Частно
наказателно дело № 20251100201737 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
СЪДЪТ ЗАПИТВА страните дали дават съгласие съгласно утвърдените
Вътрешни правила за изготвяне, съхранение, използване и унищожаване на
звукозаписи от открити съдебни заседания по делата на СГС, в настоящото
производство да се изготви звукозапис с оглед изготвяне на протокола по реда
на чл. 311 от НПК.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Наясно сме, даваме съгласие да се изготви
звукозапис в настоящото съдебно заседание.

СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – редовно призована,
изпраща представител, явява се прокурор Л. Д..

НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА-ГР. СОФИЯ – редовно призован,
изпраща представител, явява се инспектор Т.Г. с приложено пълномощно,
представено в предходното съдебно заседание.

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА М. И. Е. – редовно призован, явява се,
доведен от служители на РД „Охрана” от Затвора-гр. София.
За него се явява адв. И. Ю. – редовно призован, с пълномощно по делото.
1

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, след като намери, че не са налице процесуални пречки за даване
ход на делото в днешното съдебно заседание

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по хода на съдебното
следствие.

СЪДЪТ, с оглед становищата на страните

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмо от началника на Затвора-гр.
София, приложено на л. 32 от делото, както и представена в днешното
съдебно заседание справка от началника на Затвора-гр. София, касателно
изтърпяното към днешна дата наказание „лишаване от свобода“ от М. Е.,
респективно остатъка за изтърпяване на същото.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Запознати сме, да се приемат.

СЪДЪТ счита, че докладваните днес два броя писма от началника на
Затвора-гр. София са относими към предмета на доказване по делото, поради
което
2
ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото писмо от началника на
Затвора-гр. София, приложено на л. 32 по делото, както и представена в
днешното съдебно заседание справка от началника на Затвора-гр. София
касателно изтърпяното към днешна дата наказание „лишаване от свобода“ от
М. Е..

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания.

СЪДЪТ, на основание чл. 283 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства и
писмени доказателствени средства.
СЪДЪТ, след като намери делото за изяснено от фактическа страна

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

АДВ. Ю.: Моля да уважите молбата, като постановите условно
предсрочно освобождаване по отношение на подзащитния ми М. И. Е. от
остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, като считам, че
по делото безспорно се установяват всички изискуеми от закона предпоставки
в тази посока.
На първо място, очевидно същият е изтърпял много повече от
законоустановения минимум, за да възникне правото му на искане до съда по
3
чл. 70 от НК. Нещо повече, изтърпяната част е около 4/5 от наказанието,
остатъкът е само около 1/5 от същото. В този продължителен период, в който
подзащитният ми е търпял своето наказание, считам, че същият категорично е
дал доказателства за своето поправяне, като видно от становището на
началника на Затвора- гр.София, а и от представения и приет по делото доклад
на инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“, макар и работил в
непродължителен период от време с подзащитния ми, но събрал информация
от предходен колега, който пък за по-дълъг период е имал наблюдения над
същия, е дал своето становище за поправянето на подзащитния ми. Като видно
от писмения доклад, на първо място, оценката на риска от рецидив е в
изключителни ниски стойности, именно 27 точки към настоящия момент, като
същият е редуциран от средните стойности на първоначалната оценка на
риска, където е бил 46 точки. Подзащитният ми е, както заяви в разпита като
свидетел инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в предходното
заседание, е така наречен „кмет“ на затворническата група, в която пребивава,
което значи, че затворническата администрация е гласувала изключително
доверие на същия да координира и да ръководи групата на лишените от
свобода, като най-отговорния сред тях.
М. Е. е с 3деца, които все още са непълнолетни и е бил поставен в
ситуация да избира дали да продължи своето образование или да работи в
условията на затвора, макар и на външен обект, така че ако има поне малка
възможност на подпомага децата си финансово, да го направи или поне да не
бъде в тежест на семейството си за собствената си издръжка в затвора. Както
стана ясно и от днес приетото писмо с рег. № 41666/03.04.2025 г. на СГС, за
съжаление начинът, по който поздащитният ми изпълнява служебните си
задължения, а именно на 8-часов работен ден, 6 дни в седмицата, фактически
той почива само в неделя, като тези дейности, цитирайки автора на писмото,
са трудни за съвместяване, още повече и предвид обстоятелството, че
подзащитният ми работи във външна фирма, не на територията на затвора,
което предполага и допълнително време за транспорт и това е основната
причина, поради която същият не би могъл да продължи образованието си в
условията на затвора, което не означава, че в случай, че бъде освободен няма
да направи това, тъй като извън затвора има училища, които предлагат
вечерна форма на обучение, което е подходящо при работещите лица.
4
В предходното съдебно заседание представихме похвала от работодателя,
при който подзащитният ми работи, като освен от нея и от социалния доклад е
видно, че същият е изключително отговорен към трудовите си задължения.
Изпълнява ги съвестно и качествено, като именно поради това му е
предложено след освобождаването му от затвора да продължи да работи в
дружеството „Румениге-2006“ ЕООД, тъй като там са изключително доволни
от него. Действително, в социалния доклад е записано, че има вътрешни
противоречия. Например записано е, че отчасти приема сериозността на
извършеното от него деяние, което обаче при разпита на инспектор „Социална
дейност и възпитателна работа“ и то на въпроси на съда, беше изяснено, че се
касае за неточно представяне на обективната действителност в писмения
доклад, а напротив няма спор по въпроса, че подзащитният ми, както е приел
сериозността на извършеното то него деяние, така е изразил многократно
своето съжаление и разкаяние за извършеното. Приема присъдата за
справедлива, търпи я и обстоятелството, че е подал молба да се възползва от
правната възможност за условно предсрочно освобождаване не означава нищо
различно от това. Същият е преминал през почти всички форми на възможен
режим на изтърпяване, като единствено не е бил на „специален“ режим. Към
момента режимът е възможно най-ниският „лек“ режим на изтърпяване на
наказанието, същото се изтърпява в ЗООТ, което също е най-леката форма на
местата за лишаване от свобода и смятам, че още нещо внимание следва да
бъде обърнато и на факта, че за този толкова дълъг период от време, не само,
че многократно е награждаван от затворническата администрация, но
молителят никога не е бил наказван, което е нещо изключително, поне по мое
мнение.
Същият има добре запазен ресурс за ресоциализация, поддържа
отношения, има социална среда, има къде да живее, има къде да работи и в
случай, че по отношение на именно този лишен от свобода не бъде приложена
нормата на закона за условното му предсрочно освобождаване, аз не мога да
си представя какви критерии трябва да изпълнява едно лице в затвора, че да
надмине неговите конкретни постижения.

ИНСПЕКТОР Г.: Началникът на затвора не възразява на молбата на М.
Е. за условно предсрочно освобождаване. Счита, че са налице и двете
5
предпоставки за това. По отношение на това дали е дал достатъчно
доказателства за поправянето си, също счита, че са налице такива. М. Е.
изтърпява голяма присъда от 13 години „лишаване от свобода“. За периода на
пребиваване в мястото за лишаване от свобода, Е. е работил от 2019 г.
непрекъснато до ден днешен. Преминал е цялата пенитенциарна система и
това, което положително е посочила администрацията е, че при него няма
регистрирани нито едно нарушение на реда и дисциплината и установените
правила, негативно отношение към полагания труд. В негативна посока не е
отразено нищо. Рискът от рецидив е занижен в ниски стойности - 27 точки
към момента. Настъпили са промени в основни зони, като уменията за
мислене и отношение към правонарушението, основни за администрацията,
това са двете най-важни зони, в които изключително строго се съблюдава дали
има корекция, са в по-ниска степен. М. Е. е ползвал отпуск по реда на ЗИНЗС,
този, който се полага за двете денонощия, предвид лекия режим, тъй като и
вече е на „лек“ режим. Получавал е и други награди с напускане на
общежитието, завръщал се е безпроблемно, навреме. Като цяло дори в доклада
на социалния инспектор е записано изразено лично мнение, че при същия са
налице достатъчно доказателства за неговото поправяне и превъзпитание,
предвид на което началникът на затвора не възразява и счита, че би могло да
бъде по Ваша преценка постановено това освобождаване. Единствено предвид
остатъка, който наистина не е малък, според пробационния доклад се предлага
да наложите пробационна мярка за изпитателния срок.

ПРОКУРОРЪТ: Също не възразявам молбата на осъденото лице да бъде
уважена. Видно е от материалите по делото, че освен, че е изтърпял повече от
изискуемите 1/2 от наложеното му наказание, също така са налице и
достатъчно доказателства за поправянето му. В този смисъл представените
становища и доклади са еднопосочни. В тях са отразени единствено
позитивни обстоятелства, прави впечатление съществената редукция на риска
от рецидив с 19 пункта. Отразено е изрично, че дефицитите в проблемните
зони са преодолени. Прави впечатление, че за престоя му в мястото за
лишаване от свобода осъденият не е бил наказван, поради което считам, че
при него се наблюдава трайно и устойчиво добро поведение, което също така
е изследвано достатъчно и в условията на по-облекчен режим, също така и
6
извън мястото за лишаване от свобода. По тези съображения считам, че няма
пречка молбата му да бъде уважена, като също така предлагам в рамките на
изпитателния срок да му бъде наложена именно предложената от
пробационният служител мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК.

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Поддържам казаното от защитника ми.
Искам да кажа, че изключително много съжалявам. Не съм искал да се случат
така нещата, взех си много голяма поука за цял живот.
Относно образованието ми, бях 14-годишен, когато майка ми почина,
сирак съм, ние сме 3 деца. Баща ми работеше по строителни обекти и се
наложи да работим с брат ми, за да може баща ни да смогне с издръжката на
семейството ни. Нямаше как да ни облича, да купува чанти и учебници. Още
от малък ми се наложи да работя и затова не учех. След като направих 18
години се ожених, имам семейство и 3 деца, синът ми е на 16 години,
момичето е на 12 години, най-малкият ми син е на 10 години. Искам да уча, не
е, че нямам желание, но няма как жена ми да ме издържа в затвора заради
децата. Тя трябва тях да ги гледа. Разбирам се с работодателя си. Ще работя в
„Румениге-2006“ ЕООД и след като бъда освободен от затвора. Ако бъда
освободен, в квартал „Христо Ботев“, в 94-то училище има вечерни обучения,
веднага ще се запиша да уча.
Моля да ми дадете шанс да съм със семейството си и да им помагам.

СЪДЪТ, на основание чл. 297, ал. 1 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДОСТАВЯ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА.

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Моля да бъда освободен условно
предсрочно.

7
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ, ЗА ДА
ПОСТАНОВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.

СЪДЪТ, СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, намира за установено следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 437 и следващите от НПК, като
същото е инициирано по молба на лишения от свобода М. Е., подадена чрез
упълномощения от него адвокат, за постановяване на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 13 години по НОХД № 74/2018 г. по описа
на ОС-Ловеч.
На първо място, съдът счита, че настоящата молба се явява процесуално
допустима по смисъла на чл. 441 от НПК, доколкото е подадена след изтичане
на 6 месеца от влизане в сила на предходното определение на СГС по реда на
чл. 437 и следващите от НПК, а именно влязло в сила на 30.07.2024 г.
При разглеждане на подадената молба, съдът намира същата за
основателна по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК, доколкото в случая не се касае за
изтърпяване на наказание, наложено за извършено при условията на опасен
рецидив престъпление, законодателят е предвидил в кумулативно единство
наличието на следните предпоставки за постановяване на условно предсрочно
освобождаване, а именно: осъденият да е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание, като да е дал доказателства за своето
поправяне. Видно от днес приетите справки от началника на Затвора-гр.
София, към днешна дата л.св. Е. е изтърпял фактически 8 години, 2 месеца и
13 дни, което е повече от половината от наложеното му наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 13 години.
На следващо място съдът счита, че от всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства, може да се обуслови извод за наличието на
доказателства за поправянето на л.св. Е. в условията на пенитенциарното
заведение. Законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 439а, ал. 1 и ал. 2
от НПК при преценка на втората предпоставка по чл. 70, ал. 1 НК
съобразяването на всички доказателства по делото, но най-вече на доклада по
чл. 155 от ЗИНЗС, както и на изпълнението на плана за изпълнение на
8
съответната присъда от страна на осъденото лице. В настоящия случай от
приложения по делото доклад, изготвен от инспектор „СДВР“, а именно
свидетелката Ж., разпитана непосредствено в предходното съдебно заседание,
по несъмнен начин се установяват единствено и само позитивни тенденции по
отношение на л.св. Е., както в хода на корекционната работа при последния
при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, така и конкретно след
предходното произнасяне на съда в процедура по чл. 437 и следващите от
НПК. Прави впечатление, както от отразеното в доклада, така и от
приложените писмени доказателства, че Е. е награждаван многократно, общо
13 пъти, включително и с поощрение „домашен отпуск“, като липсват каквито
и да е данни, както от становището на затворническата администрация, така и
на инспектор „СДВР“, относно нарушаване на реда и дисциплината в местата
за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от страна на осъденото
лице, както и доброто му отношение към другите лишени от свобода,
респективно към служителите в затвора. Липсват данни последният да се е
отклонил въпреки постановения домашен отпуск извън местата за лишаване
от свобода. На следващо място прави впечатление, че към настоящия момент
рискът от рецидив по отношение на Е. е изключително намален и е в ниската
скала на стойността, а именно 27 точки, като по отношение на всички все още
останали в някаква степен дефицитни зони е констатиран прогрес в
корекционната дейност по отношение на лишения от свобода със занижаване
на съответните точки, които отново са в изключително нисък размер. Така
дефицитната зона „Управление на финансите и доходите“ предвид факта, че Е.
трайно полага труд в местата за лишаване от свобода, е приета за намалена от
1 на 0 точки, съответно „Отношението към правонарушението“ и „Умение за
мислене“ също са намалени - съответно от 7 на 6 точки и от 4 на 3 точки.
Налице са данни за стриктно осъществяване на индивидуалния план по
изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС, като становището и
констатациите на всички служители в затворническата администрация,
касателно корекционната работа с л.св. Е., са положителни и категорични, че
при последния са налице категорични данни за неговото поправяне.
Следва да се отбележи, че всички констатации от СГС и САС при
предходно разглеждане на подадена молба от л.св. Е. за постановяване на
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наложеното на последния наказание „лишаване от свобода“ са отстранени. На
9
първо място, в случая са приложени поощрителните мерки по чл. 98, ал. 1 от
ЗИНЗС, като режимът на лишения от свобода е изменен в най-лекия такъв, а
именно „лек“ режим, изтърпяван в ЗООТ към Затвора-гр. София. Налице са
данни от обсъдения по-горе доклад по чл. 155 от ЗИНЗС за това, че лишеният
от свобода е приел отговорността за извършеното деяние, видно и от
изявлението му в днешното съдебно заседание, което съдът счита, че не може
да бъде прието единствено за декларативно такова. Единственото основание и
пречка за постановяване на условно предсрочно освобождаване, което е било
възприето от съставите на СГС и САС и което към настоящия момент не е
отстранено, е неучастието на лишения от свобода в обучителни програми. В
случая обаче съдът счита, че, на първо място, следва да бъде съобразена
разпоредбата на чл. 439а, ал. 3 от НПК, съгласно която неприлагането на някои
от посочените обучителни програми и дейности по чл. 439а, ал. 1 НПК, когато
такива не са били достъпни за осъдения, не следва да се отчита в негативна
насока при преценка наличието на събрани доказателства за поправянето на
лишения от свобода. На следващо място, видно от днес приетата справка от
началника на Затвора-гр. София, а и от останалите писмени доказателства по
делото, се установява, че л.св. Е. работи считано от 2019 г. непрекъснато, вкл.
и към настоящия момент, във фирма „Румениге-2006“ ЕООД на 8-часов
работен ден при 6-дневна работна седмица, съгласно заповед от 15.11.2022 г.,
като с оглед естеството, времето и начина на полагане на съответния труд от
страна на лишения от свобода, становището на затворническата
администрация е, че в случая трудовата и учебна дейност се явяват
несъвместими. В тази връзка съдът счита, че не могат да бъдат извличани
негативи в тази насока. Напротив, фактът, че лишеният от свобода работи
постоянно е показателно, на първо място, за намаляване на съответната
дефицитна зона, а на следващо място – за установяване на трайни трудови
навици, респективно финансова култура и получаване на доходи, което
безспорно е положителна тенденция, включително във връзка с
ресоциализацията на осъдения извън пенитенциарното заведение. С оглед на
това, неучастието на лишения от свобода Е. в обучителни програми и в учебни
курсове за повишаване на степента си на образование, не следва да се отчита в
отрицателен смисъл при преценката по същество в рамките на настоящото
производство.
С оглед на всичко гореизложено, съдът счита, че всички изискуеми
10
предпоставки по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК в случая са налице, поради което и по
отношение на лишения от свобода следва да бъде постановено условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от така
наложеното му наказание с постановяване на изпитателен срок в размер на
неизтърпяната част от наказанието, която в случая е 2 години и 9 месеца.
Съдът намира за основателно искането на представителя на СГП и на
началника на Затвора-гр. София за постановяване по смисъла на чл. 70, ал. 6
от НК на пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК за целия срок на
изпитателния срок от 2 години и 9 месеца, доколкото в случая се касае за
немалък срок на наказанието, който не е изтърпян от осъденото лице. На
следващо място в този смисъл е и изричният доклад на пробационен надзор,
изготвен от инспектор „Пробация“ от 05.03.2025 г., приложен към
материалите по делото.
Така мотивиран и на основание на чл. 440, ал. 1 от НПК, Софийски
градски съд, НО, 12-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъдения М. И. Е. с ЕГН
********** от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от
свобода“ в размер на 13 години, наложено му с присъда по НОХД № 74/2018 г.
по описа на ОС-Ловеч, влязла в сила на 14.06.2019 г.
ОПРЕДЕЛЯ на основание на чл. 70, ал. 6 от НК изпитателен срок в размер
на неизтърпяната част от наказанието, а именно 2 години и 9 месеца.
ПОСТАНОВЯВА на основание на чл. 70, ал. 6, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК
спрямо осъдения М. И. Е. да бъде изпълнявана пробационна мярка
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ в рамките на
целия изпитателен срок.

Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен
срок, считано от днес, пред Софийски апелативен съд по реда на Глава
XXII от НПК.

11
Определението подлежи на незабавно изпълнение след изтичане на срока
за обжалване, освен ако е подаден частен протест или жалба, които не са в
интерес на осъдения.

Препис от определението, след влизането му в сила, да се изпрати на
началника на Затвора-гр. София за сведение и изпълнение.

Съдебното заседание приключи в 11.10 часа.
Протоколът от съдебното заседание е изготвен на 07.04.2025 г.





Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
12