О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер
1475
Година, 2019 Град Бургас
Бургаският
окръжен съд…..…….… граждански състав ...…………………….............
На
шести август ………....….……............…… Година две хиляди и деветнадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ……………………………..
Съдебни
заседатели: ………………………..………..
Секретар
………………………………………………………..………………..……….........
Прокурор
…………………………………………………………………..….…………..........
като
разгледа докладваното от …….....…… Р. Калиманова ……………………........
гражданско
дело № ……… 1722 ....…. по описа за …….. 2018 ……. година.
Производството по делото е образувано по повод предявена
искова молба от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ чрез нейния Председател Пламен
Георгиев Димитров с адрес за призоваване град Бургас, ул. „Филип Кутев“ №26а,
ет. 3 против Н.Е.П., ЕГН ********** с адрес ***,
за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща
стойност от 205 882,01 лева, формирана както следва: сума в размер на 33
230 лв., представляваща пазарна стойност на отчужден недвижим имот, находящ се
в к.к. „Слънчев бряг - запад“; сума в размер на 5 930 лв., представляваща
пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „Алфа
Ромео“, модел: „166“ с рег.№ ВН3621ВС; сума в размер на 5 020 лв.,
представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел: „Д 170 ЦДИ“ с рег.№ ВН2151ВТ; сума в размер на 3 750 лв.,
представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил
марка „Ауди“, модел: „А6“ с рег.№ ВН7294ВТ; сума в размер на 16 160 лв.,
представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил
марка „БМВ“ 525 И с рег.№ А0923МС; сума в
размер на 6 890 лв., представляваща разликата между пазарната цена при
продажбата на автомобил „Мерцедес“ С 350, с рег.№ А8208МС и автомобил
„Мерцедес“ ЦЛС 350, с рег.№ А7464МТ; сума в
размер на 11 910 лв., представляваща разликата между пазарната цена при
продажбата на автомобил „Мерцедес“ ЦЛС 350, с рег.№ А7464МТ и стойността на
придобития лек автомобил „Фолксваген Голф“, с per. № А9813МТ; сума в
размер на 5 650 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаване на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с per.
№ А981ЗМТ; отнемане на лек автомобил „Кадилак“, модел
„БЛС 1,9Д“ с рег.№ ВН8757ВМ, рама
№ YSCFB46WX82300192, двигател №
КТМ47040, дата на първоначална регистрация 11.01.2008 г., придобит с договор за
покупко-продажба от 24.07.2009 г. с настояща стойност на автомобила - 8 400
лева; отнемане на лек автомобил „Ауди“, модел: „Аб“
с рег.№ ВН2834ВТ, рамата WAUZZZ4BZWN011899,
дата на първоначална регистрация
26.06.1997 г., придобит с договор на немски език от 29.06.2012 г. за сумата от
100 евро с левова равностойност от 195,58 лв. с настояща стойност на автомобила
- 3 420 лева; сума в размер на 35 лева, представляваща
вноски по разплащателна сметка на граждани и домакинства в лева с IBAN
*** „ОББ“ АД; сума в
размер на 16 524,84
лева, представляваща
непреобразувани вноски от проверяваното лице по разплащателна сметка на
граждани и домакинства в лева с IBAN *** „ОББ“ АД; сума в
размер на 21 883,89
лева, представляваща вноски от
проверяваното лице по разплащателна сметка на граждани и домакинства в лева с IBAN
*** „ОББ“ АД; сума в
размер на 2 200 лева, представляваща вноски от проверяваното лице по
разплащателна сметка на граждани и домакинства в лева с IB
AN BG 07 UBBS 8002 1056 4207
30 в банка „ОББ“ АД; сума в размер на 2 539 лева, представляваща вноски от проверяваното лице по картова сметка в лева по
издадена дебитна карта Виза с IBAN ***
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД; сума в
размер на 20 843,46
лева, представляваща вноски от
проверяваното лице по картова сметка в лева по издадена дебитна карта Виза с IBAN
*** „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД; сума в размер на 1 553,46 лева, представляваща вноски от проверяваното лице по картова сметка в лева по
издадена дебитна карта Виза с IBAN ***
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД; сума в размер на 100 лева, представляваща
получена сума от трето лице по картова сметка в лева по издадена дебитна карта
Виза с IBAN ***
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД; сума в размер на 30 500 лева, представляваща
прехвърлена сума от сметка с IBAN ***ог
в лева с IBAN ***
„Инвестбанк“ АД; сума в размер на 1 790 лева, представляваща внесена сума на
каса по спестовен влог в лева с IBAN *** „Инвестбанк“ АД; сума в размер на 851,16 лева,
представляваща вноски от проверяваното лице по спестовен влог на граждани и
домакинства в левове с IBAN ***
„Юробанк България“ АД; сума в размер на 6 701,20 лева, представляваща суми
от трето лице по спестовен влог на граждани и домакинства в левове с IBAN
*** „Юробанк България“ АД.
В исковата молба са
изложени твърдения, че с решение № 331/13.06.2018 година на КПКОНПИ е
образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество. Посоченото производство било образувано в ТД на комисията в град Бургас,
въз основа на постъпило уведомление от Районна прокуратура град - Добрич,
съгласно което с постановление от 18.11.2016 година в качеството на обвиняем
бил привлечен настоящия ответник Н.Е.П. по досъдебно производство № 21/2016 година
по описа на ГПУ - Генерал Тошево за престъпление по чл. 280, ал. 2, т.1 и т. 3,
във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 4 във връзка с чл. 18, ал. 1 НК. В
тази връзка било образувано нохд № 1574/2016 година по описа на Районен съд - Добрич,
което приключило с одобрено с протоколно определение от 28.11.2018 година,
постигнато между прокуратурата и защитника на обвиняемия споразумение, с
последици на влязла в сила осъдителна присъда по посоченото престъпление.
Престъплението попадало в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 19 от ЗОПДНПИ /отм./.
С протокол №
ТД03БС/УВ-10653/15.12.2016 година била образувана проверка за установяване на
значително несъответствие в имуществото на ответника. В хода на проверката били
извършени справки в множество институции, а именно: Национална база данни
„Население”, търговски регистър, Норма - Сиела, ИКАР и ИС на ГД „Морска
администрация“ и били изпратени запитвания до ОД на МВР, сектор КАТ „Пътна
полиция“ по постоянен адрес на лицето, всички централни офиси на банки в
страната, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”,
Централен регистър на особените залози, ТД на НАП и Дирекция „Местни данъци и
такси” към съответната община по постоянен адрес на лицето.
В нейните
рамки било установено, че ответникът бил неженен и имал живи майка и брат.
Самата проверка била за периода от 15.12.2006 година до 15.10.2016 година.
Установявало
се, че с нотариален акт №50/2014 година ответникът придобил самостоятелен обект
в сграда с идентификатор №51500.507.321.1.40 по кадастрална карта и кадастралните
регистри на град Несебър, с адрес на имота: град Несебър, п.к. 8230, ул. „Рейнбоул“,
ет. 2, ап. 40, находящ се в сграда № 1 с идентификатор №51500.507.321, с
предназначение: жилище, апартамент, с площ от 19,25 кв. м., ведно с 3,01 кв. м.
идеални части от общите части на сградата който имот бил идентичен с апартамент
№ ЗА40 на площ от 19,95 кв. м., състоящ се от стая, кухня и баня с WC, изграден
в УПИ III-504, в квартал 2001 по плана на к.к. „Слънчев бряг - запад“, община
Несебър, целият на площ от 3 072 кв.м., ведно с прилежащия процент идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж, като площта на
апартамента, ведно с общите части на сградата възлизала на 22,96 кв. м. С
нотариален акт №136/2017 година той го продал за сумата от 23000 лева.
Пазарната стойност на същия към датата на отчуждаване била 33230 лева и тя
подлежала на отнемане поради липса на установен законен източник на средства за
придобиването на недвижимия имот.
По отношение на притежаваните от
ответника МПС било установено, че през проверявания период, той притежавал
единадесет броя моторни превозни средства, като в исковата молба подробно са
описани вида на лекия автомобил, кога и на каква стойност е бил придобит, съответно
в случаите, в които е бил продаден, кога и на каква стойност е била извършена
продажбата. Посочени са още пазарните стойности при придобиването и при
отчуждаването на всеки от автомобилите, както и пазарна стойност към настоящия
момент на наличните автомобили и тези с прекратена по служебен път регистрация.
Констатирано
било в резултат на получената данъчна и осигурителна информация, че ответникът имал непогасени
задължения в размер на 1 240 лева, произтичащи от глоби от МВР и Столична
община. Събрана била и съответна банкова информация, в резултат на
която били констатирани извършени операции по съответните банкови сметки и в
частност постъпили по тях суми и преводи от трети лица, които суми
конкретизирани като размер в обстоятелствената част на исковата молба подлежали
на отнемане от ответника по делото по вече посочената по-горе причина, а именно
липса на установен законен източник на средства за придобиването, съответно
липса на основание за извършените преводи.
В резултат на проверката било
установено извършването на множество задгранични пътувания от ответника, които
се посочват по години, дати, пропускателния граничен пункт през който било осъществено напускането и влизането в
страната, както и дневни разходи за всяко едно от тях.
Твърди се
от ищцовата страна, че било констатирано значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./
във връзка с §1, т. 7 от същия. Това несъответствие в размер на сумата от 527
595 лева е извлечено като резултат на анализ на доходите на лицето, приходи или
източници на финансиране; обичайни общи разходи, от което предмет на отнемане в
полза на държавата в настоящото производство е имущество на стойност
205 882,01 лева.
Съдът е изпратил препис от исковата
молба на ответника, чрез назначения му особен представител, като му е указал в
едномесечен срок от получаването да депозира писмен отговор, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или
неупражняването на права. Ответникът, чрез особения си представител в указания му
срок е депозирал по делото писмен отговор. С него е изразено становище за
недопустимост на депозираната искова молба, поради извършване на проверката от
ответника извън сроковете определени в чл. 15, ал. 2 и чл. 13, ал. 1, т. 3 от
ЗОПДИППД /отм./, които норми според процесуалния представител на ответника
съответстват на нормите на приложимия към настоящия казус, на основание §5, ал.
1 от ПЗР на ЗПКОНПИ, последващ ЗОПДНПИ/отм./.
В тази връзка е цитирана практика на
ВКС, според която с оглед изключителния санкционен характер на производството
по отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и ограниченията на
правото на собственост, които се търпят, сроковете по извършване на
предварителна проверка и тези за вземане на решения дали производството да
продължи в съдебна фаза, са преклузивни. Процесуалният представител на
ответника счита, че между двата отменени закона е налице прилика, особено по
отношение на фазата на предварителната проверка. Сочи се още, че и двата закона
уреждат органите за установяване на незаконно придобито имущество, правомощията
им, както и трите основни етапа на развитие на процедурата и тяхната
продължителност. Началото, края и продължителността
на отделните фази - провеждане на предварителна проверка, внасяне в съда на
искане за обезпечаване на бъдещ иск и действията след налагане на
обезпечителните мерки и съдебното производство за отнемане в полза на държавата
на незаконно придобитото имущество - били регламентирани с процесуални
разпоредби.
Прави се, с отговора на исковата
молба подробен преглед на законовата регламентация по отношение на проверката,
като се изтъква, че тя предхожда производството за отнемане полза на държавата на незаконно придобито
имущество, чието начало се поставя с налагане на обезпечителни мерки от съда. За
начална дата на започването й следвало да се счита датата на постъпване на
уведомлението от сезиращия орган. Сочи се, че проверката продължавала до една
година, като този срок можел да бъде удължен с решение на комисията, еднократно
и по изключение, с не повече от шест месеца. В тази връзка се прави извод, че е
недопустимо проверката да продължава фактически след изтичане на едногодишния
срок, ако не било постановено решение за удължаването му, което било условие за
допустимостта й след този срок.
Сочи се, освен това, че комисията
вземала решение и съответно внасяла в
съда искане за обезпечаване на бъдещия иск, когато намерела, че са събрани
достатъчно данни от проверката, от които да се направел извода, че имуществото било
придобито незаконно. С налагането на обезпечителни мерки започвало
производството по отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото
имущество, като се посочва, че продължителността на този етап не можела да бъде
повече от три месеца и след изтичането му съдът следвало да отмени наложените
обезпечителни мерки. Именно в този етап проверяваните лица, разполагали с
възможността да се запознаят със събраните доказателства, да правят възражения
и да представят насрещни доказателства.
Процесуалният представител на
ответника сочи, че комисията вземала своите решения по чл. 11, т. 1-4 от
ЗОПДНПИ /отм./, въз основа на мотивиран доклад на директора на съответната
териториална дирекция, срокът за изготвянето на който бил едномесечен от
приключване на проверката, респективно от обсъждане на направените от
проверяваното лице възражения и събиране на посочените от него
доказателства. Прави се и извод, че
срокът за приемане на решение на комисията въз основа на доклада също бил
едномесечен. В тази връзка се заявява, че максималната продължителност на
фазата по провеждане на предварителна проверка и фазата по действия след
налагане на обезпечителните мерки била съответно до една година и една година и
шест месеца, които срокове били преклузивни, като извършването на действия след
изтичането им било недопустимо. Поради изложеното, чрез назначения му особен
представител ответникът счита, че правомощията на комисията са били
преклудирани към датата на завеждане на настоящото производство и то следва да
се прекрати.
Направено е възражение за прекратяване
на делото и поради неспазване от страна на ищеца на срока за предявяване на
иска, определен от съда с определение № 245/23.07.2018 година по описа на Бургаския
апелативен съд.
На следващо място с депозирания
отговор на исковата молба, предявените претенции са оспорени изцяло по
основание и размер. Изтъква се в тази насока, че не било ясно по какъв метод са
изчислени отделните суми, каква е методиката на изчисляване на същите, какви
сравнителни методи и анализи са били използвани. Направени са доказателствени
искания и е взето становище по направените такива от ищеца.
При съобразяване на всичко така
изложено, съдът намира, че образуваното по искането на КПКОНПИ производство е
допустимо, поради което и не съществува пречка същото да бъде разгледано по същество.
В тази връзка следва да се отбележи на първо място, че разглеждането на
искането следва да бъде осъществено по реда на ЗОПДНПИ /отм./, съобразно
изричната разпоредба на §5, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество, с оглед започване на проверката
срещу ответника по реда и при условията на отменения закон ЗОПДНПИ, поради
което производството в неговата съдебна фаза, чието начало е сложено с
депозирането първо на молба за допускане на обезпечение, а впоследствие и на
исковата молба в съда и разглеждането на отправеното с последната искане следва
да продължи и се развива също по реда на вече отменения закон, цитиран от съда
по-горе.
Тъй като за разглеждането на исковата
молба за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна
дейност не е предвидено особено исково производство, то следва да се развива по
правилата на общия исков процес, като се прилагат и отделните специфични
процесуални норми в специалния закон, където са посочени и материалноправните
основания за възникване и реализиране на правото на отнемане. Поради това въз
основа на разпореждания на съдията-докладчик и на основание чл. 131 ГПК са били
изпратени преписи от същата и приложенията към нея на ответника, на когото е
указано да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание
на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. Това
право е било упражнено от него чрез назначения му от съда особен представител,
който е депозирал писмен отговор, обсъден от съда по-горе, направил е
доказателствени искания. Поради това следва да се приеме, че процедурата по
размяна на книжа е осъществена в съответствие с цитираната по-горе норма от
процесуалния закон.
Исковата молба, с която започва
съдебната фаза на осъществяване на правото за отнемане в полза на държавата на
имущество, придобито от престъпна дейност, е подсъдна на съдилищата, като е
налице правен интерес от предявяването
и, тъй като съобразно специалния закон държавата може да постигне правната
промяна, в която се състои правото на отнемане, регламентирано с него само по
исков ред. Предявените с нея искови претенции са с правно основание чл. 74 от
ЗОПДНПИ /отм./ във връзка с §5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ. Същите са предявени
съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 74 ал. 1 от ЗОПДНПИ
/отм./, а именно пред Бургаския окръжен съд като първа инстанция, който е и съд
по постоянния адрес на ответника - физическо лице. Съдът намира, че искането е
отправено от активно легитимирано лице съобразно специалните разпоредби на чл.
74 ал. 1 от цитирания закон, а именно КПКОНПИ като процесуален субституент на
държавата. Исковите претенции са насочени срещу лице, за което се твърди, че са
налице предпоставките по този специален закон за реализиране на право на
отнемане на имущество.
Във връзка
с горното следва да се посочи, че с постъпилия отговор на исковата молба е
направено възражение за недопустимост на исковете поради неспазване на сроковете за извършване на проверка и
вземане на съответни решения от компетентния орган. Същото е неоснователно. За
да бъде определен като преклузивен срокът на проверката и поради това с
пропускането му да се погасява материалното право на държавата да предяви иск,
следва да има изрично посочване в правната норма на това обстоятелство. При
регламентиране срока за проверката по този ЗОПДНПИ /отм./
липсва изрично посочване, че правото на държавата може да бъде упражнено
единствено в срока на проверката. Всеки подобен срок е инструктивен, а
изтичането му не погасява правомощията на публичния орган. Не се погасява и
правото и задължението на Комисията да проведе производството по проверка и
установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност само защото е
изтекъл срокът по чл. 27 ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./. Комисията е държавен орган,
комуто този закон възлага да проведе административната фаза от нормативно
уреденото там двуфазно производство, за да установи имуществото на посочените в
закона лица. В правомощията на Комисията е да проведе тази проверка и да
предяви иск за отнемане на незаконно придобитото. Последното пряко произтича от
резултатите от проверката - ако не се установи имущество, или се установи
незначително несъответствие, или приходите от законен източник надхвърлят
стойността на придобитото имущество, е възможно въобще да не бъде предявен иск.
Неспазването на срока по чл. 27 ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ може да наруши изискването
за разумен срок по чл. 6 ЕКЗПЧОС. Нормативният акт, обаче не свързва с това
нарушение погасяването на законовите правомощия на Комисията да проведе
производството по специалния закон в административната негова фаза и да упражни
правото на иск на държавата, а единствено възможността засегнатият да търси
обезщетение за нанесени вреди. При това тълкуване на приложимото право,
независимо от просрочване на срока по чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ и поради
липсата на правно задължително за съдилищата произнасяне на ВКС по приложението
на спорната норма и характера на този срок, не е налице твърдяната от ответника
недопустимост на предявения иск, по повод на който е образувано настоящото
производство.
Възражението за неспазване от страна
на ищеца на срока за предявяване на иска, определен от съда с определение № 245/23.07.2018 година по описа на Бургаският
апелативен съд, съдът намира за неоснователно. Преклузивният срок, предвиден в
чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ започва да тече от деня на налагане на обезпечителните
мерки. С налагането на обезпечителните мерки започва производството по отнемане
в полза на държавата на незаконно придобито имущество. От този момент
проверяваните лица разполагат с възможността да се запознаят със събраните
доказателства, да правят възражения и да представят насрещни доказателства, да
ползват адвокатска защита (чл. 60 ал.
1,ал.2 и ал.4 от ЗОПДНПИ). Продължителността на този етап на
процедурата не може да е повече от три месеца.
По своя характер този срок е преклузивен, като неспазването му, обаче
води единствено до отмяна от съда на обезпечителните мерки, ако служебно или по
искане на заинтересованите лица установи, че искът е предявен след изтичането
на тримесечен срок от налагането им. Предявяването на иска след този срок не е
условие за неговата допустимост, а има значение само по отношение на
допуснатите от съда обезпечителни мерки.
С оглед на горните констатации по
отношение на редовността и допустимостта на предявеното искане, съдът намира,
че следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание на
основание чл. 140, ал. 3 от ГПК при спазване на специалните разпоредби на чл.
76, ал. 1 от ЗОПДНПИ
/отм./, а именно като се
публикува в „Държавен вестник” обявление, съдържащо: номера на делото, данни за
постъпилото искане, опис на имуществото, указание за срока, в който
заинтересованите лица могат да предявят своите претенции върху имуществото,
както и датата, за която се насрочва първото заседание, която не може да е
по-рано от три месеца от публикуване на обявлението. Съдът, като взе предвид
горните изисквания на закона намира, че следва да насрочи открито съдебно
заседание за разглеждане на делото за 27.11.2019 година, като на евентуалните
трети заинтересовани лица, които претендират самостоятелни права върху
имуществото, предмет на отнемане в настоящия процес се укаже, че могат да
встъпят в делото, като предявят съответния иск пред Бургаския окръжен съд като
първа инстанция по настоящото дело, не по-късно от два месеца от публикуване на
обявлението.
С настоящото си
определение съдът следва да се произнесе и по направените от страните
доказателствени искания и по разпределението на доказателствената тежест. Съдът
намира представените към мотивираното искане писмени доказателства за относими
и допустими към настоящия спор, поради което и като такива същите следва да
бъдат приети от него с настоящия му съдебен акт. С оглед формулировката в
исковата молба на ищцовата страна следва да бъде предоставен двуседмичен срок
от получаването на предназначените за нея преписи от отговорите на ответника за
формулиране на конкретни въпроси към поисканите да бъдат допуснати съдебно-оценителска
и съдебно-счетоводна експертизи. След постъпването на същите, които следва да
бъдат придружени с препис за ответника и предоставяне възможност на последния
да изрази становище по това доказателствено искане съдът ще се произнесе по
него. По направения от ответника с депозирания от особения му представител
писмен отговор доказателствени искания съдът намира, че следва да се произнесе след изпращането на препис от него на ищцовата
страна с оглед предоставяне на последната на възможност в указан от съда срок
да вземе писмено становище по тях. Този срок следва да бъде двуседмичен от
получаване на съобщението за това.
На ответника следва да бъде указано чрез
назначения му особен представител в двуседмичен срок от получаване на съобщението
за това да конкретизира заявлението си по отговора на исковата молба, като
посочи кои точно декларации касае същото и дали по своето естество то
представлява оспорване на съответното доказателство и ако да, какво точно се
оспорва.
На основание чл.
154 от ГПК съдът следва да укаже на страните, че всяка от тях е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения. При
съобразяване на дадената от съда правна квалификация ищцовата страна е тази,
която следва при условията на пълно и главно доказване да установи обстоятелствата по чл. 77, ал. 4, т. 1-6 от
ЗОПДНПИ /отм./. Правото на държавата да отнеме имущество възниква от следния
фактически състав: привличането на лицето като обвиняем за престъпление,
изрично посочено в чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./; наличието на обосновано
предположение, че имуществото е незаконно придобито; значително несъответствие
между притежаваното имущество и законните доходи на лицето и причинна връзка
между имуществото и незаконните източници. Ответната по делото страна следва да
установи наличието на законен източник за придобиване на имуществото, да обори
установеното в чл. 21 ал. 2 от цитирания по-горе закон предположение, а също да
установи и всички свои наведени с отговора на исковата молба твърдения и направени
оспорвания, свързани с въведените от ищеца правнорелевантни факти. Всичко това
следва да бъде сторено от нея също при условията на пълно и главно доказване, с
изключение на посочената по-горе презумпция на закона.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И
:
ПРИЕМА за
разглеждане исковата молба на Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
чрез нейния Председател Пламен Георгиев Димитров с адрес за призоваване град
Бургас, ул. „Филип Кутев“ №26а, ет. 3 против Н.Е.П., ЕГН ********** с адрес *** за отнемане от ответника в полза на държавата на имущество на обща
стойност 205 882,01 лева, подробно и изчерпателно описано по-горе.
ОТХВЪРЛЯ искането
на ответника, чрез особения му представител, за прекратяване на настоящото
производство поради недопустимост на предявените от ищеца искове.
ПРИЕМА приложените
към исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство,
писмени доказателства.
ОБЯВЯВА, че по
направените от ответника чрез назначения
му особен представител с отговора на исковата молба доказателствени искания ще
се произнесе след изпращането на препис от него на ищцовата страна с оглед
предоставяне на възможност на последната да вземе писмено становище по тях.
ДАВА възможност на
ищцовата страна в двуседмичен от получаване на съобщението за това и препис от
отговора да вземе становище по направените от ответника чрез назначения му особен представител със същия
доказателствени искания, както и да формулира конкретни въпроси към поисканите
да бъдат допуснати съдебно-оценителска и съдебно-счетоводна експертизи, което
следва да бъде сторено от нея в писмен вид с препис за ответната страна.
УКАЗВА
на ответника чрез назначения му особен представител в двуседмичен срок от
получаване на съобщението за това да конкретизира заявлението си по отговора на
исковата молба, като посочи кои точно декларации касае същото и дали по своето
естество то представлява оспорване на съответното доказателство и ако да, какво
точно се оспорва.
ДА СЕ ПУБЛИКУВА обявление
в „Държавен вестник” с реквизитите по чл. 76, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./, като на
третите заинтересовани лица, които претендират самостоятелни права върху
имуществото, предмет на отнемане в настоящия процес се укаже, че могат да
встъпят в делото, като предявят съответния иск пред Бургаския окръжен съд като
първа инстанция по настоящото дело не по-късно от два месеца от датата на
публикуване на обявлението.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 27.11.2019 година - 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис от
настоящото определение да се връчи на страните по делото, а преписи от отговора на ответника да се изпрати на ищеца
на посочения от него в исковата молба адрес за призоваване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: