РЕШЕНИЕ
№ 509
гр. Бургас, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20212100100595 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Витоша, ул. „Околовръстен
път“ № 260, представлявано от изпълнителните директори Димитър Шумаров и Петя
Димитрова, чрез процесуалния си пълномощник срещу Й. Н. А., ЕГН **********, с адрес:
******** за осъждане на ответницата да заплати на ищеца на основание договор за
потребителски кредит № ****** сумата от общо 65928,71 швейцарски франка и 556,72 лева,
от които 47169,26 швейцарски франка- непогасена главница за периода от 08.05.2016г. до
07.04.2021г„ сумата от 2326,44 швейцарски франка - възнаградителна лихва за периода от
08.05.2018г. до 25.06.2019г. сумата от 16433,01 швейцарски франка - наказателна лихва за
просрочие за периода от 08.03.2019г. до 07.04.2021 г. и сумата от 556,72 лева- разноски за
периода 13.04.2018г. до 07.04.2021г„ ведно с дължимата законна лихва от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че банката отпуснала кредит за текущи нужди на
кредитополучателя Й. Н. А. по договор за потребителски кредит № ******** в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 46 750 евро, по търговски курс „купува“ за
швейцарски франк към евро на „Юробанк И Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на
кредита с краен срок за издължаване 180 месеца, считано от датата на усвояване. Сумата в
размер на 77 508 швейцарски франка била напълно усвоена на 08.05.2008г., съобразно
приложимия курс от 1,6579236, което било удостоверено с приложение към договора.
Кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно е дължимите
лихви, в сроковете и при условията на договора. Била уговорена годишна лихва в размер на
сбора на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна
надбавка от 1.65 пункта. Към момента на сключване на договора за кредит БЛП на банката
за жилищни кредити в швейцарски франкове бил в размер на 4,5%. При просрочие на
дължимите погасителни вноски и при предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължал
лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, плюс наказателна надбавка от 10
1
пункта. Кредитополучателят се задължил да заплаща и следните такси: такса за управление
в размер на 1,5% върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първо
усвояване по кредита; годишна такса за управление в размер на 0,3% върху размера на
непогасената главница към същата дата, платима в началото на всяка следваща година,
считано от откриването на заемната сметка по кредита; административна такса в размер на
40 лева, платима еднократно при подаване на документите за кредит. В чл. 18 от договора за
кредит била предвидена възможност при непогасяване, на която и да е вноска, както и при
неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е задължение по договора,
банката да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.
Твърди се още, че дружеството „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, ЕИК ********* било
заличено и негов правоприемник се явявало „И Ар Би лизинг България“ ЕАД, ЕИК
*********. Последното дружество също било заличен търговец с правоприемник банката-
ищец, която придобила всичките му права и задължения като универсален правоприемник,
включително и вземанията по процесния договор за кредит.
Ищецът посочва, че с решение № 3222 от 24.03.2016г. по гр.д. № 27043/2015г., по
описа на Софийски районен съд, 51 състав, потвърдено с решение от 19.04.2017г. по в.гр.д.
№ 7957/2016г., по описа на СГС, IV-Д състав банката е осъдена да заплати на ответницата
по предявените от последната искове е правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 4 188, 77 швейцарски франка, представляваща разлика между
предварително договорените анюитетни вноски и заплатените по договора за кредит, ведно
със законна лихва върху сумата, считано от 19.05.2015г. С посочените решения съдът приел,
че приложимият по договора за кредит лихвен процент е този съгласно първоначално
уговорените в договора условия, а именно 6.15 %, с което банката се съобразила и го
приложила за целия срок на договора. По образуваното срещу ищеца изпълнително дело №
20178410410879 по описа на ЧСИ Неделчо Митев били изплатени всички задължения,
включително и присъдените съдебни разноски, и същото било прекратено на 27.02.2018г.
С покана, връчена лично на ответницата на 25.06.2019 г. чрез ЧСИ Таня Маджарова,
банката уведомила длъжника, че поради непогасяване на формираните просрочия и
неизпълнение на условията по договора за кредит, обявява същия за изцяло и предсрочно
изискуем, като предоставила 7-дневен срок за изпълнение, но плащане не постъпило.
Твърди, че непогасени са 57 вноски за главница, считано от 08.10.2014 г. и 56 вноски за
лихва, считано от 08.11.2014 г., а общото задължение по извлечение от счетоводните книги
на банката към 07.04.2021г. възлиза на 92832,15 швейцарски франка и 694,72 лева, от които:
54646,12 швейцарски франка - главница за периода от 08.10.2014г. до 07.04.2021г.; 11845,17
швейцарски франка - възнаградителна лихва за периода от 08.11.2014г. до 25.06.2019г.;
25166,16 швейцарски франка - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на
просрочени плащания) за периода от 08.11.2014г. до 07.04.2021г.; 994,46 швейцарски франка
- такси за периода от 09.10.2014г. до 07.04.2021г.; 180,24 швейцарски франка - застраховки
за периода от 21.05.2015г. до 07.04.2021г.; и 694,72 лева- разноски по кредита за периода от
31.08.2016г. до 07.04.2021г. Според кредитната институция за част от тези вземания е
изтекла предвидената в закона давност, предвид което от горепосочените суми не
претендира 7 476,86 швейцарски франка- главница за периода от 08.10.2014г. до 07.05.2016
г.; 9 518,73 швейцарски франка- възнаградителна лихва за периода от 08.11.2014 г. до
07.05.2018 г.; 8 733,15 швейцарски франка- наказателна лихва за просрочие за периода от
08.11.2014 г. до 07.03.2019 г. и 138 лева - разноски за периода от 31.08.2016 г. до 12.04.2018
г.
Ответницата в депозирания отговор на исковата молба, излага становище във връзка с
предявените искови претенции. Намира същите за недопустими и неоснователни.
Позовава се на влязлото в сила между страните решение № 94 от 08.03.2018 г. по т.д.
№ 236/2017 по описа на Окръжен съд - Бургас, потвърдено с решение № 108 от 05.12.2018г.
2
по в.т.д. № 247/2018 по описа на Апелативен съд - Бургас, с което са отхвърлени
претенциите на банката за установяване на вземанията по същия договор за кредит по реда
на чл. 422 от ГПК въз основа на издадена заповед за изпълнение № 2882 от 26.09.2016 г. по
ч.гр.д. № 5386/2016 по описа на Районен съд - Бургас, тъй като вземането не принадлежи на
банката. Счита спора за непререшаем предвид липсата на новонастъпили факти, които да не
се обхващат от силата на пресъдено нещо, както и че е преклудирана възможността на
ищеца да се позовава на договора за цесия от 27.05.2015 г., с който „Бългериън ритейл
сървисиз“ АД прехвърлило вземанията по процесния договор за кредит обратно на банката-
ищец. В тази връзка се оспорва твърдението банката да е придобила вземанията по
процесния договор за кредит чрез универсално правоприемство, като се твърди, че това е
станало именно по силата на посочения договор за цесия от 27.05.2015 г.
По основателността на иска на първо място навежда доводи за нищожност на договора
за кредит и за наличието на неравноправни клаузи, които не са индивидуално уговорени.
Счита, че притежава качеството потребител, тъй като кредитът е отпуснат за текущи нужди
и не е свързан с търговска или друга професионална дейност. Позовава се на съдебна
практика.
На първо място посочва валутата, в която е отпуснат кредита, като това не са
швейцарски франкове, а евро, като същевременно кредитополучателят се задължава да
върне неопределена сума в швейцарски франкове, поемайки изцяло валутния риск, което
довело до нарастване на задължението с 60% (чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и 3, чл. 6, ал. 2, изр. 1 и
чл. 22, ал. 1 от договора). Счита всички клаузи в договора, по силата на които се дължи
връщане на кредита в швейцарски франкове, включително чл. 1, ал.1, чл. 6, ал. 2 и чл. 22 за
нищожни поради неравноправност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка е чл.
146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите.
Твърди се, че размерът на кредита и на месечните вноски в швейцарски франкове не са
валидно уговорени между страните, тъй като към датата на сключване на договора
кредитополучателят е бил в обективна невъзможност да знае каква сума ще дължи за
погасяване на кредита, нито е бил определен размера на месечните погасителни вноски.
Заявява също така, че погасителен план не е подписван между страните, нито такъв е
предоставен на кредитополучателя. Излага подробни съображения за валутата на усвояване
на кредита по т.нар. блокирана сметка. Освен това, договорните клаузи не били съставени
на ясен и разбираем език, тъй като не са уредени по ясен начин и при прозрачни условия
размера на кредита, факторите, от които зависи курса на банката, по който се извършва
превалутирането, размера на месечните погасителни вноски, което водело до невъзможност
да се изчисли общата цена по кредита. Банката грубо нарушила изискването за
добросъвестност, като не предоставила достатъчно информация относно възможните
промени в обменните курсове и рисковете, свързани е вземането на кредит в чужда валута,
така че потребителят да може да вземе решение, основано на информираност и
благоразумие. Напротив, в информационната си брошура банката представила
заблуждаваща информация за икономическите последици, за което представя доказателства.
Ответницата твърди, че не е имала нужда от швейцарски франкове за уговорената цел на
кредита, нито е получила такива и не би могло да се очаква да се съгласи да погасява кредит
в тази валута.
Счита за неравноправни и клаузите относно дължимата договорна лихва- чл. 3, ал. 1 и
ал. 5 и чл. 12 от договора, предвид предвидената в тях възможност банката едностранно да
променя лихвата по кредита. Позовава се на влязлото в сила между страните решение №
3222 от 24.03.2016г. по гр.д. № 27043/2015г., по описа на Софийски районен съд,
потвърдено с решение от 19.04.2017г. по в.гр.д. № 7957/2016г. по описа на СГС.
На следващо място, счита че нищожността на посочените клаузи, които уреждат
основния предмет на договора, влече нищожност на целия договор. Счита, че договорът не
3
може да се прилага без неравноправните клаузи, а предпоставките за тяхната замяна не са
налице. Излага подробни съображения. Позовава се на съдебна практика.
В условията на евентуалност излага съображения срещу размера на вземането. Сочи,
че при опреД.ето му не са взети, предвид неравноправните клаузи, а в справката по чл. 366
от ГПК са посочени произволни суми предвид липсата на погасителен план.
Твърди, че видно от извлечението от банковата сметка, по която е обслужван кредита,
ответницата е платила 59961,99 швейцарски франка, които по прилагания от банката
търговски курс „продава“ към датата на плащането се равняват на 46922,52 евро. Платените
месечни вноски били изчислени съобразно неравноправните договорни клаузи и били
завишени с валутните разлики от увеличения курс на швейцарския франк и от увеличения
лихвен процент. Увеличението било платено при начална липса на основание и подлежало
на връщане. Предвид това на основание чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД ответницата прави
възражение за прихващане със следните суми, с които банката неоснователно се обогатила:
10755,61 евро - платени валутни разлики за периода 08.05.2008 г. до 20.01.2015 г. и 2127,74
швейцарски франка - платени лихви в завишен размер за периода 08.05.2008 г. до 20.01.2015
г. Уточнява, че общо платената сума, вследствие на увеличения лихвен процент въз основа
на неравноправни клаузи възлиза на 6316,11 швейцарски франка, но 4188,37 от тях били
присъдени на ответницата по гр.д. № 27043/2015 г. на СРС, като за последните не въвежда
възражение за прихващане.
На следващо място счита договора за едностранно прекратен от банката на 12.08.2016
г., когато на ответницата е връчена нотариална покана за обявяване на кредита за изцяло
предсрочно изискуем, предвид което втората покана от 15.06.2019 г. не породила правно
действие. Поради казаното смята, че не дължи сумите от 2326,44 швейцарски франка-
възнаградителна лихва за периода 08.05.2018 - 25.06.2019 г., 16443,01 швейцарски франка -
наказателна лихва за периода 08.03.2019 - 07.04.2021 г. и 556,72 лв. разноски за периода
13.04.2018 - 07.04.2021 г., съгласно т. 2 от тълкувателно решение от 27.03.2019 г. по тълк.д.
№3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Оспорва иска за разноски като недоказан по размер. Оспорват се и вписванията в
счетоводните книги на банката.
С определение №832 от 05.04.2022г. производството по делото е прекратено, поради
недопустимост на предявения иск на основание чл.299 ГПК. Този съдебен акт е отменен с
определение на Апелативен съд гр.Бургас, в което се приема, че не е налице идентичност
между делата, тъй като твърдените правопораждащи факти и обстоятелства в настоящия
процес не съвпадат с тези, заявени по търговско дело №236/2017г. на Окръжен съд
гр.Бургас.
С протоколно определение от 14.06.2023г. производството по делото е спряно до
произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания, отправени с
определение №418/13.02.2023г. по ВГД №2457/2022г. на Софийски апелативен съд и с
определение №1364/05.04.2023г. по ВГД на Окръжен съд гр.Варна, по които са образувани
дело С-117/2023г. и дело С-263/23. След постановяване на определение от 18.10.2023г. на
Съда на Европейския съюз по дело С-117/2023г. производството е възобновено.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че на 17.04.2008г. са сключили договор *****, по силата
на който банката предоставила на кредитополучателя Й. А. потребителски кредит за текущи
нужди в размер на равностойността в швейцарски франкове на сумата от 46 750 евро по
курс „купува“ за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита.
Ответницата от своя страна се задължила да върне кредита, заедно с дължимите лихви.
Контрагентите се уточнили, че в деня на усвояване на кредита ще подпишат нарочно
4
приложение, в което да се посочи приложимия курс „купува“, както и конкретно
определения спрямо този курс размер на кредита. В чл.2 ал.1 от същия документ страните се
съгласили, че кредитът се усвоява по посочена в договора блокирана сметка на ответницата
в банката в швейцарски франкове, като на ищеца е предоставено правомощието служебно да
превалутира усвоените средства в евро по курс „купува“ за съответната валута в деня на
усвояването/чл.2 ал.3/. Договорено било също така А. да заплаща на кредитната институция
годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период плюс договорна надбавка от
1.65 пункта. При просрочие и при предсрочна изискуемост, длъжникът трябвало да заплаща
лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10
пункта. В ал.5 на чл.3 било разписано, че действащият базов лихвен процент на банката за
жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните. Съгласно чл.12 от договора, банката запазвала правото си по
време на действие на същия да променя тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните, които прилага при операциите си, включително лихвите приложими по
настоящия кредит в швейцарски франкове и друга валута при евентуалното му
превалутиране. Освен казаното ответницата изрично декларирала /чл.22/, че е запозната и
съгласна с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарски франк към български лев/евро, както и превалутирането по чл.20 от договора
може да има за последица, включително в случаите на чл.6 ал.2 повишаване размера на
дължимата погасителна вноска, изразен в евро и напълно приема да носи за своя сметка
риска от такива промени и повишаване, както и че разбира икономическия смисъл и
последиците, произтичащи от горните уговорки. За обезпечаване на вземанията по кредита,
ответницата учредила в полза на банката договорна ипотека, обективирана в нотариален акт
№ 40, т. ІІ, д. № 225/ 2008 г. на нотариус Цвета Атанасова. На 08.05.2008г. е подписано
приложение № 1, неразделна част от договора, от което е видно, че на посочената дата е
усвоен кредита, а курс „купува“ за швейцарски франк към евро е 1, 6579236. Съобразно с
този курс страните са определили, че усвоеният размер на кредита е 77 508 швейцарски
франка.
По делото се представени доказателства, свидетелстващи за наличие на предходни
съдебни спорове между тях. С влязло в сила съдебно решение на Софийски районен съд №
3222/24.03.2016г., ищцовата банка е осъдена да заплати на ответницата А. на основание
чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД, сумата от 4 188,77 швейцарски франка, представляваща разликата
между предварително договорени анюитетни вноски и заплатени от кредитополучателя
завишени такива, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.05.2015г.
С нотариална покана от 12.07.2016 г., връчена на ответницата на 12.08.2016 г.,
банката е уведомила последната, че плащанията по кредита са прекратени, поради
непогасяване на формирани просрочия с общ размер от 15 269, 34 швейцарски франка и
кредита се обявява за предсрочно изискуем в цялост. Отправена е покана за плащане в 7-
дневен срок. В полза на „Юробанк България“ АД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 2882/26.09.2016 г.
По искова молба на банката е образувано т.д. № 236/2017 по описа на БОС, за
установяване съществуване вземането на ищеца, произтичащо от договор за потребителски
кредит №***** от *****., за което вземане са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. №5386/2016г. по описа на Районен съд гр.Бургас. В това
производство е постановено решение № 94/08.03.2018г., с което съдът е отхвърлил
предявените искове, поради обстоятелството, че ищцовата банка не установява качеството
си на кредитор по сключения договор за кредит. За да достигне до този извод, съдът е
констатирал, че всички вземания по договора за кредит са прехвърлени от ищцовата банка
на дружеството „Бългериън ритейл сървисиз“ АД с договор за цесия от 30.05.2008г., който е
бил надлежно съобщен на кредитополучателя на 18.06.2008г. Решението на
5
първоинстанционният съд е потвърдено с решение № 108/05.12.2018г. по в.търг.д. №
247/2018 г. по описа на Апелативен съд Бургас. Видно от посоченото решение, банката е
представила пред въззивния съд договор за цесия от 27.05.2015г., с който „Бългериън ритейл
сървисиз“ АД и е прехвърлило обратно вземането по процесния договор за кредит. Това
доказателство не е прието от въззивния съд, поради настъпила преклузия по чл. 266, ал. 2, т.
1 от ГПК.
С втора покана, връчена на ответницата на 25.06.2019г., банката повторно я
уведомила, че плащанията по кредита са прекратени, поради непогасяване на формирани
просрочия към 04.04.2019 г. в общ размер от 47 049.18 швейцарски франка, поради което
кредита се обявява за предсрочно изискуем в цялост. Посочени са видовете задължения по
кредита и техния размер. Отправено е искане за плащане в 7-дневен срок.
Не са налице противоречиви позиции и досежно качеството потребител на
ответницата по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП и съответно това на банката като търговец,
съгласно §13 т.2 от ДР на ЗЗП.
Спорът е концентриран върху това следва ли да се считат за нищожни клаузите,
посочени като неравноправни в отговора на исковата молба, а именно тези свързани с
носенето на валутния риск при превалутиране на кредита или напротив същите са
индивидуално договорени. В случай, че бъде направен извод за недействителност на тези
процесни уговорки, при съобразяване на прогласената вече в отношенията между страните
нищожност на клаузите, относими към начина на формиране на лихвения процент води ли
това като последица до нищожност на цялото съглашение или договорът може да се прилага
и без тях, тъй като основният му предмет не е засегнат. Разногласия се констатират и във
връзка с твърдението на ищеца, че кредитът е обявен повторно за предсрочно изискуем през
2019г. и тази покана/ при наличие на редовно връчена вече такава през 2016г./ валидно е
произвела търсените с нея последици.
Съдът е назначил съдебно- икономическа експертиза. Вещото лице е дало
заключение, че по счетоводна информация на ищеца неизплатените суми по кредита до
21.09.2016 г са: главница- 54 646, 12 швейцарски франка; възнаградителни лихви 11 781.90-
швейцарски франка; наказателни лихви за просрочие- 25 166.16 швейцарски франка; такси-
994.46 швейцарски франка; застраховки- 180.24 швейцарски франка; нотариални такси
694,72 лева. Последното плащане по кредита е от 20.01.2015 г. За погасяване на вземанията,
от сметката на ответницата, банката е събрала сумата от 59 961.99 швейцарски франка,
което приравнено към курс на банката е 46 199.98 евро. Установено е от вещото лице, че
договорът е сключен при лихвен процент от 6.15%, който е прилаган за първите две вноски,
след което е увеличен на 6,65%. От шестата вноска лихвеният процент е увеличен на 7.65 %,
а от 08.11.2012 г. е намален с 0,25%. Констатирано е от експерта, че непогасената главница
към датата на изготвяне на заключението е 17 333.55 евро. Формулиран е и извод, че за
времето 08.05.2008г. до 20.01.2015г. разликата между увеличения лихвен процент и
първоначално договорения възлиза на сумата от 6 316.16 швейцарски франка.
След възобновяване на производството е допусната допълнителна съдебно-
икономическа експертиза. Вещото лице, съобразявайки размера на заплатените от
ответницата суми, в това число на тези надвзети от банката под формата на курсови разлики
за периода от датата на сключване на договора до датата на обявявяване на предсрочната
изискуемост, както и при отчитане на първоначалния лихвен процент е посочило размерите
на задълженията на ответницата към датите на обявяване на предсрочната изискуемост-
25.06.2019г., както и към датата на предявяване на исковата молба. В допълнително
заключение са посочени задълженията на ответницата при настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита към 12.08.2016г., а именно: главница- 31 707.10 швейцарски франка,
от която сума главница с настъпил падеж 4206.51 швейцарси франка, дължима за периода
08.02.2015г. до 12.08.2016г. и остатък 27 500.59 швейцарски франка, възнаградителна лихва
6
2 488.92 швейцарски франка, дължима за периода 08.02.2015г. до 12.08.2016г., законна
лихва в размер на 6 711.35 швейцарски франка, дължима за периода 08.03.2019г. до
07.04.2021г. и такса управление-194.29 швейцарски франка, дължима за времето
09.02.2015г. до 12.08.2016г.
Съдът намира заключенията на вещите лица за обективни и обосновани, като счита,
че следва да бъдат ценени без всякакви резерви.
За наличие на неравноправни клаузи в договора съдът трябва да следи не само по
направено възражение от страните, но и служебно, поради което на обсъждане подлежи и
основателността на изложените в становището на ответника аргументи, че текстовете на
чл.1 ал.1, чл.6 ал.2 и чл.22 от договора следва да се третират като нищожни разпоредби.
Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, между
които- т.10 налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора, т.11- при предвидена
възможност за търговеца да променя едностранно условията по договора, въз основа на
непредвидено в него основание, т.12- при възможност на търговеца да променя едностранно
характеристиките на стоката или услугата и т.13- при предвиждане цената да се определя
при получаването на стоката или услугата или при предоставено право на търговеца или
доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже
от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с тази,
уговорена при сключването на договора. Съгласно чл.145 ал.1 ЗЗП неравноправната клауза в
договор с потребител се преценява като се вземат предвид видът на стоката или услугата и
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и
всички останали клаузи на договора или друг договор, от който той зависи.
Преди обсъждането на въпроса досежно неравноправността на клаузите следва да се
посочи, че в конкретния казус макар и цялата сума по кредита фактически да е предоставена
на разположение на ответницата в резервната валута на страната- евро, а не в
чуждестранната такава, уговорена в договора, кредитът е остойностен в швейцарски
франкове и задължението за погасяване е в същата чуждестранна валута. По тази причина
договорът не следва да се счита сключен в резервната валута на страната- евро, а връщането
на отпуснатата сума се дължи в чуждестранната валута- щвейцарски франкове.
Такова становище е изложено в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290
ГПК- решение № 295 от 22.02.2019г. по т. д. № 3539/15г. на II т.о. ( образувано по описа на I
т.о.), решение № 384/29.03.2019г. по т. д. № 2520/16г. на II т.о., решение № 294 от
27.03.2019г. по т. д. № 1599/2017г. на II т.о., решение № 314 от 29.07.2019г. по т. д. №
1766/2016г. на II т.о., решение № 67 от 12.09.2019г. по т. д. № 1392/2018г. на I т. о. и
решение № 155 от 24.01.2020г. по т.д. № 2561/2018г. на II т.о. Подобна позиция се застъпва
и в решения на СЕС по дело С-119/17, С-186/16 и С-26/13.
При разрешаването на въпроса относно неравноправността на клаузите и
последиците от нея, доколкото разпоредбите на чл.3 пар.1, чл.4, пар.2 и чл.6, пар.1 от
Директива 93/13 са транспонирани в чл.145 ал.1 и ал.2 и чл.146 ал.1 и ал.5 ЗЗП, трябва да се
съобрази даденото от СЕС тълкуване на посочените разпоредби, което е задължително за
националните юрисдикции на държавите членки на Европейския съюз, и по-конкретно във
връзка със значението на понятието „основен предмет“, възможността за преценка за
неравноправност на клаузи от основния предмет само, ако те са неясни и неразбираеми,
както и относно критериите за неравноправност на клауза, уреждаща валутния риск при
договори в чуждестранна валута. В решение по дело С-186/16 на СЕС съдебният състав се е
произнесъл, че с оглед въведеното с чл. 4 пар.2 от Директива 93/13 изключение, не се прави
преценка на неравноправния характер на клаузи, които попадат в обхвата на понятието
7
основен предмет, само ако след самостоятелно изследване на всеки отделен случай
компетентната национална юрисдикция приеме, че те са били изразени от продавача или
доставчика- в случая от ищеца, на ясен и разбираем език (решения по дело C-484/08, т.32 по
дело C-26/13, т.42 и по дело C-96/14, т.31). В т.2 от диспозитива на решението на СЕС по
дело С-186/16 е посочено също така, че изискването договорна клауза да бъде изразена на
ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит финансовите институции
трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им
позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Горното
означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата
чуждестранна валута, в която е бил договорен следва да се разбира от потребителя
едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния
обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или
обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени
потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му
задължения. Потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за
кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс,
който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата,
в която получава доходите си. От друга страна, банковата институция, трябва да представи
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в
чуждестранна валута, по-специално когато потребителят кредитополучател не получава
доходите си в тази валута. При това положение съдът следва да се увери, че банката е
предоставила на съответните потребители цялата относима информация, която им позволява
да преценят икономическите последици от клаузата за финансовите им задължения.
Изискването за прозрачност трябва да се тълкува разширително, тъй като потребителят е в
положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика от гледна
точка, както на позицията му в преговорите, така и на степента на информираност -
положение, което го принуждава да се съгласява с установените предварително от
продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им.
Преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се
направи към момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на всички
обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този момент и
които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение. Въз основа практиката
на СЕС, ВКС в поредица от решения, посочени при отговора на поставения въпрос,
еднозначно е приел, че неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен
договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху
потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не
може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде
констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на
потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
произтичащи от договора, като в този случай не се прилагат изключенията на чл.144, ал.3
ЗЗП. Съгласно решение по съединени дела C-154/15, C-307/15 и C-308/15, т.61, член 6,
параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че за обявената за
неравноправна договорна клауза трябва принципно да се счита, че никога не е
съществувала, така че тя няма как да има последици за потребителя. Според решения по
съединени дела C-154/15, C-307/15 и C-308/15 , т.66 и по дело С-483/16, т.53, държавите
членки трябва с националното си право да определят условията и реда, по които се
констатира неравноправността на съдържащата се в договор клауза и се материализират
конкретните правни последици от тази констатация, но същевременно въпросната
констатация трябва да дава възможност за връщане на правното и фактическо положение в
8
положението, в което би се намирал потребителят при липсата на тази неравноправна
клауза, по-специално се обосновава правото на възстановяване на предимствата,
неправомерно получени в негов ущърб от продавача или доставчика въз основа на
споменатата неравноправна клауза.
Съгласно чл.143 и чл.146 ал.1 ЗЗП, нищожна е неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на
договор при общи условия (чл.146, ал.2 ЗЗП), като тежестта на доказване, че определено
условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца / доставчика - чл.146 ал.4
ЗЗП. В цитираните по-горе решения по чл.290 ГПК на ВКС е посочено, че подписването на
договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да
докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са
били индивидуално уговорени с него, тъй като доказателствената тежест за установяване на
обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена, се носи именно от доставчика на
услугата- ищцовата банка.
След анализ на приобщените по делото материали се установява, че в настоящия
случай кредитът, съгласно чл.1 ал.1 от договора е предоставен в швейцарски франкове в
размер на равностойността в щвейцарски франкове на 46 750 евро. Страните са подписали
приложение към договора, в което са приели към датата на усвояване на кредита-
08.05.2008г., курс „купува“ за швейцарския франк към еврото на банката, като е определен
съобразно този курс и размера на кредита в швейцарски франкове, а именно- 77 508
швейцарски франка. Ясно е също така, че независимо от предвиденото в чл.2 ал.1, че
кредитът се усвоява в швейцарски франкове, достъп до такъв ресурс кредитополучателят
няма, тъй като банковата сметка в швейцарски франкове е блокирана, като швейцарските
франкове служебно се превалутират от банката в евро и реалното усвояване на кредита от
потребителя-ответник е станало именно в евро. В чл.20 от договора изрично е посочено, че
кредитът е предоставен в швейцарски франкове, като кредитополучателят има право да
поиска от банката превалутирането му в евро. От казаното се следва, че реален паричен
поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице, както и
че действителното усвояване на кредита е в резервната валута на страната- евро.
Последното обаче не води до извод, че валутата, в която се договаря и предоставя кредита, е
евро. Клаузите на чл.1 ал.1 и ал. 2 и чл.2 ал.1 и ал.3 не пораждат каквото и да е съмнение
относно волята на страните за предоставяне на кредита в швейцарски франкове
/равностойни на определено количество евро/, с превалутиране на така получения ресурс от
швейцарски франкове в евро в деня на усвояването му по приложим един и същ курс,
определен в приложението към договора, и дължима цена /лихва/ за ползване на паричния
ресурс в същата валута- швейцарски франкове. Посочените уговорки в договора, са ясни и
разбираеми, тъй като въз основа на тях на потребителя не само е известен еднаквия курс на
двойното превалутиране /от едната валута в другата и обратното/, но въз основа на тези
клаузи средният потребител може да прецени, че независимо от предоставянето на кредита в
швейцарски франкове /в която валута кредитът е договорен и се дължи и възнаградителната
лихва/, реално ще се използва паричен ресурс в резервната валута на страната, след
превалутиране в евро на швейцарските франкове, с които е заверена блокираната му банкова
сметка. Предвид изложеното, доколкото клаузите на чл.1 ал.1 и ал.2 и чл.2 ал.1 и ал.3
относно валутата, в която се договаря кредита, касаят основния предмет на договора и те са
ясни и разбираеми, съгласно чл.145, ал.2 ЗЗП въпросът относно тяхната неравноправност не
може да бъде разглеждан.
Не така стоят нещата с клаузата на чл.22 от договора. Със спорната клауза на чл.22
9
ал.1 от кредитния договор, кредитополучателят поема за своя сметка риска и всички вреди
от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
българския лев, които могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни
вноски по кредита, изразени в евро, като в ал.2 на чл.22 декларира, че разбира
икономическия смисъл и правните последици на клаузите на договора и е съгласен с
настъпването им. Клаузата на чл.22 ал.1 не отговаря на изискването за яснота и
разбираемост. В конкретния случай банката не е предоставила на потребителя към момента
на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима информация,
която би му позволила да прецени икономическите последици от уговорката за валутния
риск за финансовите му задължения. Предоставената от банката информация, че е възможна
промяна на обявения курс- купува и / или продава на швейцарския франк и че това ще
рефлектира върху размера на дълга, изразен в евро в посока повишаването му, не води до
извод, че е налице „достатъчна информираност” на потребителя, съобразно даденото от СЕС
тълкуване. Това сочи, че към момента на сключването на договора потребителят е възприел
предлаганият му кредитен продукт за по-изгоден с оглед по-ниския лихвен процент,
доверявайки се на стабилността на швейцарския франк като една от основните световни
валути. На потребителя обаче като по-слабата страна в правоотношението, включително с
оглед степен на информираност, не е предоставена информация при сключването на договор
за потребителски кредит със срок на издължаване 180 месеца какви са очакваните прогнози
относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма
фиксиран курс, с каквато информация банката следва да разполага, тъй като е неизменна
част от професионалната й дейност, както и какви действия може да предприеме
кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, включително чрез застраховането
му или използването на други финансови инструменти. След като банката не е изпълнила
задължението си да уведоми по- слабата страна по договора за възможните промени в
обменните курсове с оглед валутния риск, свързан с вземането на кредит в посочената
чуждестранна валута, не може да се приеме, че кредитополучателят е могъл да прецени
потенциално значимите икономически последици върху финансовите му задължения от
възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в
местната национална валута. Преценката на потребителя, дали да избере да получи по-нисък
лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не
носи валутния риск, трябва да може да бъде извършена от него на база на предоставена му
от банковата институция информация относно възможните промени в обменните курсове,
която именно позволява на потребителя да вземе решения дали и какъв договор за кредит да
сключи. С оглед информацията, предоставена от кредитодателя при сключване на процесния
договор за кредит, средният потребител- относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен, не би могъл да прецени потенциално значимите
икономически последици за него от поетия валутен риск при изчисляването на
погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в дългосрочен план за
вероятните котировки на швейцарския франк, което го е принудило да се съгласи с
установените предварително от търговеца условия, без да може да повлияе на съдържанието
им, включително да декларира, че е запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл.6 ал.2 и чл.20 от договора, без да се установява
икономическите аспекти на сключването на кредита в швейцарски франкове реално да му са
разяснени. Банката като професионалист е могла и е била длъжна да предвиди устойчивия
темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това насрещната страна по
договора, тъй като това представлява обстоятелство, което по естеството си се отразява на
по-нататъшното изпълнение на договора. Следва да се има предвид, че съобразно
задължителната практика на СЕС, цитирана по-горе, дадена договорна клауза може да е
носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение
на договора. Рискът от колебанията в обменния курс в конкретния скучай на договаряне на
10
кредит в чуждестранна валута е могъл да се прояви единствено по време на изпълнението
на договора. Потребителят не е защитен и от клаузата на чл.20 от договора, тъй като, от една
страна, упражняването на правото на превалутиране на предоставения му кредит в
швейцарски франкове в евро е предпоставено от съгласието на банката, която има
противоположни на кредитополучателя икономически интереси, а от друга страна,
уговорката не елиминира вече поетия значим валутен риск от потребителя за периода преди
превалутирането, което обстоятелство несъмнено затруднява и извършването на преценката
от негова страна кога и дали да упражни това си право по чл.20 от договора. Банката с оглед
експертната си компетентност и познания относно очакваните промени на курса на
швейцарския франк в посока на значимо и постъпателно поскъпване, непредоставяйки тази
информация на потребителя е нарушила принципа на добросъвестност, при фиктивно
предоставен паричният поток в швейцарски франкове, тъй като ако банката беше постъпила
добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло да се очаква относително
осведомен и обичайно наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за поемане на
риска от промяна на посочената чуждестранна валута и понасяне на вредите от него дори и
при индивидуално договаряне (решения на СЕС по дело С-186/16 и по дело С-415/11).
Кредитната институция е знаела с оглед очертаната очаквана промяна в обменните валутни
курсове, че валутният риск ще се поеме единствено от потребителя, чиито доходи са в
местна валута, независимо от кого той ще закупи чуждестранната валута за погасяване на
кредита (т. 55 по дело С-186/16). Ето защо, с клаузата на чл.22 ал.1 във вреда на потребителя
върху него се прехвърля изцяло този риск, с което се създава значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по кредитния договор по смисъла на чл.143 т.19
ЗЗП. Предвид изложеното, клаузата на чл.22 ал.1 е неравноправна, тъй като е
неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя. Тя не е
съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на
договора и в нарушение на принципа за добросъвестност създава във вреда на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от
договора. С оглед неравноправния си характер, спорната клауза се явява нищожна, като тази
констатация е извън всякакво съмнение. По същите съображения следва да се приеме за
неравноправна и клаузата на чл.6 ал.2 от договора, която дава право на банката при липса на
осигурени средства в швейцарски франкове по сметката по чл.2 ал.1 на съответния падеж на
погасителната вноска по главницата и/или лихвата и наличие на средства на
кредитополучателя в евро по сметките му в банката, погасяването на кредита да се извърши
от банката с тези средства след служебното им превалутиране в швейцарски франкове по
курс „продава” на банката за швейцарския франк към евро. Тази клауза е проявление на
поетия от кредитополучателя с клаузата на чл.22 ал.1 от договора валутен риск и всички
вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския
франк към еврото като резервна валута на страната, които могат да имат за последица
повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, приета по
изложените по-горе съображения за неравноправна.
В обобщение на казаното клаузите на чл.6 ал.2 и чл.22 ал.1 и ал.2 са неравноправни, а
с оглед нищожността на тези договорки трябва да се приеме, че сумата, заплатена,
вследствие на настъпила промяна на валутния курс на валутата, в която е предоставен
кредита, в ущърб на потребителя е платена при липса на основание.
Не е необходимо да се подлагат на отделен анализ и оценка договорните клаузи, на
чл.3 ал.1 и ал.5 и чл.12, разкриващи конкретни признаци на неравновесие и
неравнопоставеност относно начина на формиране на лихвения процент и предвид
непосочването на конкретни условия, даващи възможност на банката едностранно да
промени лихвения процент, тъй като тяхната нищожност вече е установена в отношенията
11
между страните с влязъл в сила съдебен акт.
При преценка на последиците от неравноправните клаузи на чл.3 ал.1 и 5, чл. 6 ал.2,
чл.12 и чл.22 от договора за кредит настоящият съдебен състав съобразява практиката на
СЕС и ВКС и разпоредбата на чл. 146 ал. 5 ЗЗП. Съгласно чл. 146 ал. 5 ЗЗП наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност,
ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. С посочената разпоредба е
транспонирана разпоредбата на чл.6 параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, в която е
предвидено, че неравноправните клаузи, съдържащи се в договори между потребители и
продавачи или доставчици, не обвързват потребителите, при условията, определени в
националното право на държавите членки, и че договорът продължава да е обвързващ за
страните в останалата част, ако може да продължи да се изпълнява и без неравноправните
клаузи. С посочените разпоредби се цели не обявяване недействителността на целия
договор, съдържащ неравноправни клаузи, а замяна на формалното равновесие, което
договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите, с действително
равновесие, което може да възстанови равенството между тях, като се прави уточнението, че
по принцип съответният договор трябва да продължи да се изпълнява без друго изменение,
освен произтичащото от премахването на неравноправните клаузи. В практиката си СЕС е
посочил, че ако последното условие е изпълнено, съгласно чл. 6 параграф 1 от Директива
93/13/ЕИО съответният договор трябва да продължи да действа без друго изменение освен
произтичащото от премахването на неравноправните клаузи, доколкото съгласно нормите на
вътрешното право съществува правна възможност за запазване на договора без
неравноправните клаузи, което трябва да се провери, като се приложи обективен подход /в
този смисъл решение от 14.03.2019г. по дело C-118/17, EU:C:2019:207, т. 40 и 51, решение
от 26.03.2019г. по дело C-70/17 и C-179/17, EU:C:2019:250, т. 57, решение от 03.10.2019г. по
дело С-260/18, т. 39, решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10, EU:C:2012:144, т. 32/.
Установяването на неравноправния характер на клаузите за служебно превалутиране и
поемането на целия валутен риск от промяната на обявения от банката курс на швейцарския
франк само от кредитополучателя- потребител позволява да се възстанови правното и
фактическото положение на потребителя, каквото би било без наличието на тези
неравноправни клаузи. Договорът за кредит може да се прилага и изпълнява и без клаузите
на чл.6 ал. 2 и чл.22, предвид разпоредбата на чл. 430 ТЗ, съгласно която с договора за
банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Преценявайки конкретните обстоятелства,
настоящият съдебен състав счита, че запазването на действието на договора без
неравноправните клаузи на чл.6 ал.2 и чл.22 не противоречи на интересите на
кредитополучателя- потребител.
Разрешението, дадено в определение от 18.10.2023г. по дело С-117/23г. не се
различава съществено от цитираната по-горе практика на СЕС, доколкото и в него изрично
е посочено, че настоящият съд е именно този, който следва да извърши преценка на това
дали съществува правна възможност за запазване на договора, след премахването на
неравноправните клаузи. По мнение на съдебния състав, след игнориране на нищожните
клаузи, не се налага обявяване недействителността на договора в неговата цялост, поради
което и не следва да се обсъжда възможността за заместването им с диспозитивни
разпоредби от вътрешното право. Основният предмет на кредитиране е съхранен в
съдържанието на процесния договор, без счетените за неравноправни клаузи, доколкото са
ясни общият размер на главницата, ползвана от ответницата, крайният срок на ползване на
кредита и първоначално уговорения размер на възнаградителната лихва.
При отчитане на казаното по мнение на съда следва да се цени заключението на
вещото лице, съгласно което размерът на задълженията на ответницата е определен при
настъпила предсрочна изискуемост на 12.08.2016г. Нотариалната покана е връчена лично на
12
ответницата и това обстоятелство не се оспорва, което означава, че в отношенията между
страните е настъпил ефекта на прекратяване на договорните отношения. От този момент
нататък /обявяването на предсрочната изискуемост/ няма как да се претендират вземания
под формата на възнаградителна лихва, основаващи се на процесния договор за кредит.
В допълнителното заключение, изготвено от вещото лице Бангеева вземанията на
ищеца са определени при настъпила предсрочна изискуемост на 12.08.2016г. като от същите
са приспаднати надвзетите от банката под формата на курсови разлики суми, за периода от
сключване на договора до обявяването на предсрочната изискуемост и е приложен
първоначално определения лихвен процент. Това именно следва да се счита за коректния
начин на изчисляване размера на вземанията, като съдът се солидаризира напълно със
становището на вещото лице в тази му част.
При тези данни и след съобразяване на периодите от време, за които се търсят
процесните суми, предмет на заявената от банката осъдителна претенция настоящият състав
възприема позиция, че размерът на задълженията на ответницата възлиза на както следва:
главница- 31 707.10 швейцарски франка, дължима за претендирания период и обезщетение
за забава /наказателна лихва/ за просрочие в размер на 6711.35 швейцарски франка за
времето от 08.03.2019г. до 07.04.2021г. Разноски по кредита и възнаградителна лихва не се
дължат за претендираните от банката периоди при съобразяване настъпилата през 2016г.
предсрочна изискуемост на кредита, поради което и претенцията в тази и част подлежи на
отхвърляне.
Възражението за прихващане за сумите от 10 755.61 евро и 2127.24 швейцарски
франка се явява доказано по основание и размер, като при извеждане на горните стойности,
възприети от съда като актуален размер на дълга на ответницата, както вече се посочи, са
приспаднати сумите, събрани от кредитната институция, поради промяната на обявения от
банката курс на швейцарския франк към еврото, както и тези довели до увеличаване размера
на дълга, вследствие едностранното повишаване на лихвения процент по кредита,
основаващи се на обявените за неравноправни клаузи. В случая служебен ангажимент на
съда е и без направено възражение за прихващане, при отчитане нищожността на тези
договорни клаузи да възстанови предимствата на потребителя във връзка със сумите,
неравноправно получени от банката- ищец, които се явяват платени при начална липса на
основание.
При съобразяване на всичко казано исковата претенция за главница за разликата над
установената по делото и посочена по-горе /31 707.10 швейцарски франка/ до
претендираната такава в размер на 47 169.26 швейцарски франка следва да се отхвърли.
Претенцията за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 16 433.01
швейцарски франка обезщетение за забава- наказателна лихва е доказана до размера от
6711.35 швейцарски франка, като за разликата до първоначално заявената такава искът
следва да се отхвърли. Вече беше казано, че изцяло неоснователни се явяват исковете за
заплащане на възнаградителна лихва и направени разноски по кредита, след обявяване на
предсрочната изискуемост.
В тежест на ответницата, при този изход на делото, следва да бъдат възложени
направените от банката- ищец в настоящото производство разноски съразмерно на
уважената част от иска в общ размер на 5949.76 лева.
Ищецът следва да заплати на ответната страна сумата от 230.86 лева, представляваща
направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
С оглед изрично отправеното в тази насока искане, следва да бъде присъдено на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение на адвоката, представлявал
и защитавал ответницата в процеса. Такова се присъжда по искане на страната, направено от
нея своевременно, като с оглед разпоредбите на ГПК то съставлява част от разноските по
делото. В настоящия случай на ответника е оказана безплатна адвокатска помощ на
13
основание сключения договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че
основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38 вр. чл.36 от Закона за
адвокатурата, като в договора е уточнено, че се предоставя на материално затруднено лице.
С оглед на това е налице предвиденото в чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата основание
за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото
пред настоящия съд процесуално представителство. За да упражни правото си на
присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен
със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се
предоставя безплатно на някое от основанията по чл.38 от Закона за адвокатурата, като
наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. В този случай,
съгласно чл. 38, ал. 2 от цитирания нормативен акт, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати /в
този смисъл и определение № 70 от 8.02.2017 година на ВКС по частно търг. дело №
2445/2016 година, II т. о., определение № 41 от 25.01.2017 година на ВКС по частно търг.
дело № 2127/2016 година, I т. о. /. Тъй като адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от
Закона за адвокатурата се присъжда директно на процесуалния представител на страната, то
с настоящият съдебен акт ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на
адвокат Десислава Здравкова Димитрова сумата от 3342.05 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, определено по правилата на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията и към датата на
сключване на договора за безплатна правна защита и съдействие.
Ето защо Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. Н. А., ЕГН **********, с адрес: ********* да заплати на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Витоша,
ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителните директори Димитър
Шумаров и Петя Димитрова на основание договор за потребителски кредит № ******.
сумите както следва: 31 707.10/тридесет и една хиляди седемстотин и седем швейцарски
франка и десет сантима/ швейцарски франка, дължима за претендирания период
08.05.2016г.- 07.04.2021г.- непогасена главница и 6711.35/шест хиляди седемстотин и
единадесет франка и тридесет и пет сантима/ швейцарски франка- наказателна лихва за
просрочие /обезщетение за забава/ за времето от 08.03.2019г. до 07.04.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба 09.04.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, както отхвърля иска в частта му за разликата над
присъдения до претендирания размер главница от 47 169.26/четиридесет и седем хиляди сто
шестдесет и девет франка и двадесет и шест сантима/ швейцарски франка и наказателна
лихва от 16 433.01/шестнадесет хиляди четиристотин тридесет и три франка и един сантим/
швейцарски франка, както и в частта му за претендирата възнаградителна лихва в размер на
2326.44 /две хиляди триста двадесет и шест франка и четиридесет и четири сантима/
швейцарски франка за времето 08.05.2018г.- 25.06.2019г. и за сумата от 556.72 /петстотин
петдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/ лева- разноски по кредита, включително
като като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на Й. Н. А. за сумите от
10755.61/десет хиляди седемстотин петдесет и пет евро и шестдесет и един евроцента/ евро
и 2127.74/две хиляди сто двадесет и седем франка и седемдесет и четири сантима/
швейцарски франка, платени от ответницата при начална липса на основание, при
съобразяване неравноправните клаузи на чл.6 ал.2 и чл.22 съответно чл.3 ал.5, чл.6 ал.3 и
14
чл.12 ал.1 на договора за кредит за времето 08.05.2008г.-20.01.2015г.
ОСЪЖДА Й. Н. А., ЕГН **********, с адрес: *********** да заплати на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Витоша,
ул. „Околовръстен път“ № 260 направените в настоящото производство разноски,
съразмерно на уважената част от исковете в размер на 5949.76 /пет хиляди деветстотин
четиридесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/ лева.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260 да заплати на Й. Н. А.,
ЕГН **********, с адрес: ************ сумата от 230.86 /двеста и тридесет лева и
осемдесет и шест стотинки/ лева направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от
изпълнителните директори Димитър Шумаров и Петя Димитрова да заплати на адвокат Д. З.
Д. от САК с личен № **********, с адрес: гр. София, бул. „Овча купел“ № 26-Б сумата от
3342.05 /три хиляди триста четиридесет и два лева и пет стотинки/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответстващ на
уважената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
15