Номер 366906.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 06.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20203100502945 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на В. Д. Р. с ЕГН ********** срещу
определение №9293/23.07.2020г., с което производството по делото е прекратено, а исковата
му молба –върната. Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно и
неправилно поради което моли да бъде отменено. Счита, за неправилен извода на съда, че
въпреки направените уточнения, не отговаря на съдържателните изискванията по чл. 127,
ал. 1 и по чл. 128 ГПК. Излага, че в срок, с оглед известната му информация е отстранил
нередовностите, като с оглед становището на ответника по реда на чл. 143 ГПК е щял да
направим допълнителни пояснения и допълнения, както и да посочи и представи
доказателства. Твърди, че защо от ЧСИ са преведени и към какво се съотнасят паричните
суми отговор следва да даде самата ответница. От справката по изп. Дело се установило, че
следните суми са преведени на адв. Борисова; На 16.11.2016 г. - 8 100.00 лв. на основание
разноски по и.д. 728/2015г. ; На 16.11.2016 г. - 12 595.09 лв., на основание разноски по и.д.
728/2015 г.; На 24.02.2017 г. - 2653.20 лв., на основание допълнителни разноски по и.д.
728/2015 г.; На 24.02.2017 г. - 6007,50 лв., на основание цялостно погасяване по
удостоверение по и.д. 728/2015 г. Жалбоподателят излага, че тези суми не се следват на адв.
Десислава Борисова, защото всички дължими към нея адвокатски възнаграждения и сторени
разноски са и била заплатени реално от него преди извършване на съответните
разпределения от ЧСИ Захари Димитров и ЧСИ Анелия Загорова. Дори и правомерно
получена от Десислава Борисова, като пълномощник на В.Р., тя му дължи тези суми /чл. 284,
ал. 2 ЗЗД ЗЗД/, както и отчет съгласно Закона за адвокатурата. Твърди, че така получените
суми преведени в полза на Десислава Борисова, след разпределение извършено от ЧСИ
Захари Димитров и ЧСИ Анелия Загорова, към момента неоснователно се задържат от
същата, и в момента в който тя наведе твърдения за основанието даващо и право да задържи
сумата, ищецът ще изрази становище и евентуално ще направи оспорване. Счита, че е в
тежест на ада. Десислава Борисова да отнесе отделните банкови преводи към нея, след
разпределенията от ЧСИ, като посочи към кои договори за правна защита ги отнася, ако
счита, че има вземания по съответен договор или на друго основание или по повод
извършени в полза на В.Р. разноски. Твърди, че отнасянето на преводите към съответния
сключен между страните договор към момента не може да се извърши от него, тъй като
именно това е спорния и неясен въпрос, по който се иска съдът да се произнесе, като
1
становището на ищеца е, че тези суми не следва да се съотнасят към съответните договори,
защото те вече са разплатени. С частната жалба отново се уточнява, че от ЧСИ Захари
Димитров - ОС Варна и от ЧСИ Анелия Загорова общо е полза на ответницата са преведени
29 355.61 лв., като в тази връзка е заявено, че заведеният иск в размер на 20 616 лв. се явява
частичен до пълния размер от сумата от 29 355.61 лв. Излага, че сумата от 29 355, 61 лв. е
формирана, като сбор от заплатени от страна на В.Р. в полза на Десислава Борисова
адвокатски възнаграждения, които е следвало да му се възстановят, тъй като той вече
предварително ги бил заплатил. Не оспорва, че ответницата до 12.12.2016г. е имала
надлежно учредена представителна власт да извършва всякакви процесуални действия по
изпълнителното дело в полза на В.Р., включително и да получава по сметката си суми от
съдебен изпълнител. Горното обаче не изключва задължението да му предаде преведените
по нейна сметка суми, като по този начин му възстанови вече платените от него авансово
разноски за адвокат и същевременно с това изпълни задължението си да даде отчет на
клиента по ДППС /чл. 284, ал. 2 ЗЗД ЗЗД/, както и отчет съгласно Закона за адвокатурата.
По изложените съображения моли обжалваното определение да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Чрез депозирания писмен отговор ответницата по жалбата оспорва същата като
неоснователна. Счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно поради
което моли да бъде потвърдено. Излага, че жалбоподателят не е изпълнил дадените от съда
указания, поради което претенцията му е останала неуточнена и правилно исковата молба е
била върната на осн. Чл. 129, ал. 3 ГПК.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Във връзка с изложеното в частната жалба, и законосъобразността на обжалвания акт,
настоящият състав установи следното:
Производството по гр. Дело №14825/2019г. по описа на ВРС е образувано по иск,
предявен от В. Д. Р. , ЕГН ********** срещу Д. Л. Б. , ЕГН ********** с искане
ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 20 616 лв., представляваща
неоснователно получени суми чрез банкови преводи по изп.д. № 728/2015 г. и изп.д. №
1040/2015 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров с рег. № 808 в КЧСИ. С уточняваща молба с
вх. № 84979/18.11.2019г. ищецът е посочил, че в полза на ответницата е преведена сума от
общо 29 355,61 лв., но не е конкретизирал банковите преводи, нито е уточнил
възнаграждения по кои договори са включени в преведените й суми. С уточняваща молба с
вх. № 35541/10.06.2020 г. ищецът е посочил, че сумата от 29 355,61 лв. включва извършени
в периода 16.11.2016 г. – 24.02.2017 г. преводи по и.д. № 728/2015 г. за разноски и цялостно
погасяване по удостоверение по същото изпълнително дело с посочване на глобален размер
на всеки превод, без отнасянето им към съответния сключен между страните договор.
Уточнил е още, че разликата от 8 739,61 лв. не се следва на ответницата, тъй като всички
дължими към нея адвокатски възнаграждения и разноски са заплатени преди извършване на
съответните разпределения от ЧСИ и дори правомерно да е получила сумите, като негов
пълномощник, то тя дължи връщането им на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Допълва, че
ответницата не му е дала отчет след извършеното разпределение от съдебния изпълнител и
2
неоснователно задържа сумата от 29 355,61 лв., като е индивидуализирал част от сумите с
твърдението, че в тежест на ответницата е да отнесе банковите преводи към съответния
договор. С уточняваща молба с вх. № 44852/09.07.2020г. ищецът е заявил, че сумата от 29
335,61 лв. включва само адвокатски възнаграждения, които е следвало да бъдат превеждани
на него вместо на ответницата, тъй като вече са били заплатени. Отделно е посочил, че в
полза на ответницата са заплатени суми в общ размер на 2 320 лв. за разноски по водените
дела. Уточнил е, че е налице заявление за оттегляне на пълномощията с вх. №
23852/12.12.2016 г., че същите са оттеглени по изп. дело № 728/2015 г. след като е
констатирано, че по делото е приложено неавтентично пълномощно от него, както и че няма
спомен да е извършвал изрични действия или подаване на молба за оттегляне на
пълномощията на ответницата по другото изпълнително дело.
С обжалваното определение №9293/23.07.2020г., съдът е прекратил производството
по делото на осн. чл. 129, ал.3 ГПК след като е съобразил, че въпреки многократно даваните
подробни указания до ищеца, ведно с предупреждение за последиците от тяхното
неизпълнение, към настоящия момент нередовностите на исковата молба не са отстранени
За да се произнесе, съставът на ВОС съобрази следното:
Действително, съдът е давал на ищеца подробни и многобройни указания във връзка
с уточняване на претенцията по основание и размер.
Настоящият състав обаче намира, че първоинстанционният съд не е следвало да
прекратява производството, тъй като към този момент исковата молба вече е отговаряла на
изискванията на чл. 127, ал.1, т.3, 4 и т.5 ГПК.
Още в исковата молба /насрещен иск/, ищецът е посочил, че ответницата му дължи
заплащане на тези суми, тъй като неоснователно се е обогатила за негова сметка, а в условие
на евентуалност-че му ги дължи на договорно основание като с оглед разпоредбата на чл.
284 ЗЗД следва да му даде сметка и да му предаде всичко, с което е получила в изпълнение
на поръчката.
В първата уточняваща молба той е посочил всички суми по банкови преводи, които
са били преведени по сметка на ответницата по двете изп. Дела, като е посочил, че в полза
на ответницата е преведена сума в общ размер на 29 355.61лв., като моли да се приеме, че
заведеният иск в размер на 20 616 лв. се явява частичен спрямо този размер.
В последната уточняваща молба вх.№ 44852/09.07.2020г. ищецът е заявил, че сумата
от 29 335,61 лв. включва само адвокатски възнаграждения, които е следвало да бъдат
превеждани на него вместо на ответницата, тъй като вече са ѝ били заплатени.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че след направените уточнения,
исковете на ищеца са редовни: посочен е размера на претенцията, изложени са фактите,
формулирано е какво и искането към съда, посочено са две основания /в условията на
3
евентуалност/, с оглед на които ищецът счита, че сумата му се дължи.
Ищецът е посочил размер на претенцията и начина, по който го е формирал и това е
достатъчно за допустимостта на иска. Дали това в действителният и точният такъв е въпрос
по съществото на спора и ще бъде предмет на изследване в хода на производството, като
посредством исканата ССчЕ ще се установи какви суми и на какво основание са
превеждани на ответницата по двете изп. дела.
Ищецът е изложил и основанието, на което се основава искът му, като е описал
фактите и обстоятелствата, при които са се развили отношенията между страните, и
мотивиращи предявяването на иска му.
Посочил е и какво е искането му към съда, а именно ответницата да бъде осъдена да
му върне претендираната сума, като е посочил, че за получаването на този сума от
ответницата изобщо не е имало основание, поради което е налице неоснователно
обогатяване.
Доколкото твърдението на ищеца е, че за получаването на тази суми от ответницата
изобщо липсва основание, то последната е тази, която следва да посочи дали има такова.
Именно и затова, в условията на евентуалност ищецът е предявил и договорното си
основанието- в случай, че ответницата твърди наличие на договор за поръчка, то в такъв
случай, ищецът счита, че претендираните суми, формиращи общия сбор следва да му бъда
отчетени на осн. Чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
Навеждането на тези твърдения са достатъчни за редовността на исковата молба.
Какви са действителните отношения на страните, какви суми, на какво основание и по какъв
начин са били получени от ответницата ще е предмет на разглеждане в производството, и ще
се установява с оглед наведените от ответната страна твърдения и събраните в хода на
производството доказателства.
По изложените съображения, обжалваното определение с което производството по
делото е прекратено следва да бъде отменено, а делото- върнато на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно дадените по-горе указания.
Водим от горното и на основание чл. 278, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №9293/23.07.2020г., постановено по гр. дело №14825/2019г. .,
по описа на ВРС, 51-ви състав.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия
съобразно дадените указания.
4
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5