МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД
№696/2020г. ПО ОПИСА НА ВРС 38 СЪСТАВ.
Срещу подсъдимия С.Ц.Д. е възведено обвинение по чл. 346 ал. 3 вр. ал.2 от НК за това, че на 13.02.2019г., в гр. Варна, е
предложил съдействие на П.З.А. за връщане на противозаконно отнетото му МПС -
лек автомобил "Мазда СХ5" с peг. № В 32 94 BP, срещу получаване на имотна облага -
парична сума в размер на 9 000/девет хиляди/ лева.
В съдебно заседание представителя на прокуратурата поддържа възведеното
обвинение.
Разпитан пред съда подс. Д. твърди, че отивал за
части с един приятел- К.Г. за части към гр. Суворово. По пътя видял приятел,
когото попитал дали работи в автоморга, върнал се
обратно и на Аксаково бил задържан. В себе си носел пари, изпратени му от брат
му – сумата от 5 500 лева, както и парична сума, спечелена от Еврофутбол. Не познава П.А. и не го е виждал никога. С К.К. се знаят само по физиономия. На 12.02.2019г. се видели в
Еврофутбола и само се поздравили, след което подс. Д. излязъл, а К. влязъл.
В последната си дума иска оправдателна присъда . Работи и иска да се
промени, а не да се занимава с такива глупости, в каквито го обвиняват.
В пледоарията си по съществото на
делото, представителят на ВРП поддържа така възведеното обвинение. Счита
фактическата обстановка за безспорно установена такава, каквато е описана в
обвинителния акт. Моли съда, като вземе предвид многократните предишни
осъждания на подсъдимия да му наложи наказание лишаване от свобода със срок от
една година и шест месеца, при първоначален строг режим, както и да възложи на
подсъдимия направените разноски по делото.
Защитника на подс.
Д. счита, че по делото не са събрани доказателства, установяващи вината на
подсъдимия. Счита, че от доказателствения материал по
делото следва да се изключат показанията на полицейските служители. По
отношение на мобилния телефон на единия от свидетелите сочи, че според справка
на мобилния оператор, в 17,53 часа този свидетел се е намирал в обхвата на
клетка Младост. Свидетелят обаче твърди , че за времето между 17,30 и 18,00
часа се е намирал в с. Баново, а по- късно – в с. Калиманци.
Счита, че по това време на годината и денонощието видимостта е силно
ограничена и не е възможно свидетелят Я.
да е възприел подсъдимия като лицето, което управлява автомобила.
Доказателства, че подс.
Д. е приел паричната сума от К. по делото няма.Говори се само за лице с прякор
„юрдека“.
Синът на пострадалия, който сочи, че
е присъствал на всички срещи между К. и пострадалия, сочи, че на разговорите не
е обсъждано на кого ще се предават парите.
От друга страна са показанията на брата на подс. Д.,
който сочи, че е предал пари на подсъдимия предния ден. Следва да се кредитират
и показанията на служителката от Еврофутбол, която е
видяла същия ден подс. Д. и К., които се разминали
точно пред нея, като се поздравили, но не са си предавали каквото и да било.
Единствено за К. са налице данни, че е взел пари , предлагайки съдействие
за връщане на отнетия автомобил, но обвинението е счело, че ще го ползва като
свидетел.
Следва да се кредитират показанията на св. Д., който пред съда сочи на
използваната срещу него и подс. Д. репресия при
задържането, с цел св. Д. да бъде сплашен да даде определени показания.
Наведени са и твърдения за наличието на личен мотив на единия от
полицейските служители, който в ден, в който е проведено съдебно заседание е
задържал подс. Д., като срещу подсъдимия репресията от
страна на полицията е продължила.
Въз
основа на анализа на доказателствата по делото счита, че съда следва да
оправдае подсъдимия по възведеното обвинение.
От събраните по делото доказателства,преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Св. А. притежавал лек автомобил "Мазда СХ5" с peг. № В 32 94
BP, който на 03.02.2019г. вечерта паркирал пред дома си, находящ
се на ул."Радецки" № 41, в гр. Варна и след като го заключил се
прибрал вкъщи. На 04.02.2019г. сутринта, св. А. установил, че автомобила му
липсва от мястото, където го бил паркирал. Св. А. сигнализирал полицията и било
образувано досъдебно производство.
В разговор със свой познат св. А. разбрал, че е възможно да му се окаже
съдействие за връщане на автомобила. При това се свързал с лицето К.К., който, след като провел няколко телефонни разговора,
един от които с лице с прякор „Боцмана“ /подс. Д./,
както и среща с него, заявил на св. А., че подс. Д.
иска 9000 лева за връщането на автомобила.
На 13.02.2019г., около 16.30ч., в присъствието на сина си – св Б. А., св. А. предал на лицето К.К.
исканата от подс. Д. сума в размер на 9 000 лв.
От своя страна лицето К.К. предал на подс. Д. парите.
След като парите били предадени, св. А. бил уведомен от лицето К.К., че може да вземе автомобила си от с. Калиманци, обл. Варна - "Калимански
хан".
Междувременно по образуваното досъдебно производство били предприети
оперативно- издирвателни мероприятия, при които в с.
Баново, обл. Варна , на 07.02.2019г. бил установен
лекия автомобил, собственост на св. П.А.. Автомобилът бил паркиран на черен път
в края на селото и бил поставен под наблюдение.
Наблюдението се осъществявало от два екипа на сектор „КП“ ОДМВР Варна,
наблюдаващи подходите към с. Баново. В състава на единия от екипите влизал св. Т.,
а в състава на втория – св. Я..
На 13.02.2019г. следобед , намирайки се в района на с. Слънчево , обл. Варна, св. Т. възприел л.а. „Сузуки
Алто" с peг. № В 7510BP, като автомобила се
управлявал от подс. Д. и в него се возел св. Д..
Св. Т. последвал автомобила на подс. Д., като
около 17-18 часа, на смрачаване имал видимост към подс.
Д. и св. Д..
Подс. Д. спрял л.а. „Сузуки Алто" зад лекия автомобил „Мазда
СХ 5", като двамата със св. Д. извършили някакви действия върху задния му
багажник, след което подс. Д. се качил в лекия
автомобил „Мазда СХ 5 и потеглил в посока към с.
Калиманци, обл. Варна. Зад него, с лекия автомобил „Сузуки Алто" се движел св. Д..
Полицейските служители преценили, че не е удачно лицата да бъдат задържани
в автомобила, тъй като предходна информация относно подс.
Д. сочела, че лицето не изпълнява полицейски разпореждания.
Поради това била подадена информация до втория екип, в състава на който
влизал св. Я.. И който се намирал в след с. Баново, в посока към с. Калиманци,
в тъмен участък, до започващото осветление в селото.
В един момент към полицейските служители подходили л.а. „Мазда СХ 5“ и л.а. „Сузуки
Алто" , при което св. Я. възприел, че подс. Д.
управлява л.а. „Мазда СХ 5“, а св. Д. - л. а. „Сузуки Алто“.
В с. Калиманци, подс. Д. паркирал лекия автомобил
марка „Мазда СХ 5", след което се качил в л.а. „Сузуки Алто“ и със свм. Д.
потеглили в посока към гр. Аксаково –
Летище Варна.
В края на гр. Аксаково подс. Д. и св. Д.
били задържани от органите на полицията.
Междувременно св. А. посетил района на "Калимански
хан" в с. Калиманци, обл. Варна и там установил
автомобила си.- "Калимански хан". След
разговор със св. Я., който се намирал на място било установено, че за
автомобила е платен откуп и тази е причината св. А. да се намира на това място.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събрания
по делото доказателствен матриал,
а именно: показанията на разпитаните в с. з. свидетели А.; Б. А.; Я. и Т.
депозирани пред съда и прочетени по реда на чл.281 от НПК; прочетените
показания на св. Д.; заключението на ДНКЕ, свидетелство за съдимост на
подсъдимият.
Горепосочените доказателства съдът кредитира изцяло - същите са пълни, точни и кореспондират по
между си, като подкрепят изцяло възприетата от съда фактическа обстановка.
В обясненията си пред съда подс. Д. твърди, че
отивал за части с един приятел- К.Г. за части към гр. Суворово. По пътя видял
приятел, когото попитал дали работи в автоморга,
върнал се обратно и на Аксаково бил задържан. В себе си носел пари, изпратени
му от брат му – сумата от 5 500 лева, както и парична сума, спечелена от Еврофутбол. Не познава П.А. и не го е виждал никога. С К.К. се знаят само по физиономия. На 12.02.2019г. се видели в
Еврофутбола и само се поздравили, след което подс. Д. излязъл, а К. влязъл.
В опит да бъде подкрепена защитната теза на подс.
Д. са ангажирани гласни доказателства – показанията на св. И. и св. Р. Д.,
които сочат, че св. Р. Д. предал на св. И. пари – сумата от 5500 лева , за да
ги предаде от РГермания в РБългария
на подс. Д. за издръжка на тяхната майка.
Така ангажираните гласни доказателства по никакъв начин не установяват
идентичност на сумата с иззетата от подс. Д. на
13.02.2019г.
На първо място нелогично е, при положение, че св. Р. Д. се намира в РГермания и от там изпраща пари за своята майка, да изпрати
същите в копюри от по сто лева, представляващи
български банкноти /а не в евро- каквато е паричната единица в РГермания/.
На следващо място в бележките, вписани от подс. Д.,
същия сочи, че парите са негови, а не обяснява, че са му били предадени за
неговата майка, която е логичния собственик на парите, ако действително същите
биха били предадени на подс. Д. за нейната издръжка.
Пред съда депозира показания св. Д., който сочи, че с подс.
Д. отишли за част за автомобил в с. Суворово и на връщане били спрени и
задържани.
След прочитане на показанията на св. Д., същия заявява, че не е истина,
отразеното в протокола му за разпит от 14.02.2019.г Сочи, че при извършения му
разпит бил разпитван от полицай, който му казвал какво да каже, като го
заплашил, е ще остане в ареста, ако не каже , каквото му се казва. СВ. Д. не бил съгласен с
написаното протокола, но го подписал от
страх. Св. Д. описва полицая, извършил разпита като висок и слаб – по- висок от
него с една глава.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Д., депозирани в хода на
досъдебното производство, като не споделя версията на св. Д. , че е депозирал
такива показания от страх.
На първо място следва да се отбележи, че соченото от св. Д. , че се е
страхувал от полицая, провел разпита, който сам написал съдържанието на
протокола за разпит не отговаря на действителността, доколкото св. Д. е бил
разпитван само веднъж /обстоятелство, на което и сам той сочи пред съда/, като
разпита е проведен от разследващ полицай Надежда Драгулова,
която очевидно не може да обладава приписаните й от св. Д. качества, всели
страх у него /мъж по- висок с една глава от свидетеля/.
На следващо място, показанията на св. Д., депозирани в хода на досъдебното
производство се подкрепят от показанията на св. Я. и св. Т., които са възприели
пряко подс. Д. и св. Д., както и действията , които
са извършили лицата.
Св. Я. и св. Т. сочат на действия на св. Д., който , след като подс. Д. се качил в л.а. „Мазда СХ
5“, предприел управление на л. а. „Сузуки Алто“, като го придвижил до с. Калиманци, които
действия са идентични с описаните от св. Д. при разпита на 14.02.2019г.
Показанията на св. Я. и св. Т. се кредитират от съда като обективни и
безпристрастни, като не може да бъде споделена версия, че св. Т. има личен
мотив да депозира показания, уличаващи подс. Д. в
престъпление. Обстоятелството, че св. Т., в качеството си на полицейски
служител извършва спрямо подс. Д. действия и по други
досъдебни производства по никакъв начин не сформира подобен извод.
В показанията си св. А. и св. Б. А. сочат на сумата, представляваща откуп
за автомобила – 9000 лева.
В показанията си св. А. е категоричен, че лицето, поискало откуп за
автомобила е „Боцмана“ / подс. Д./-
Независимо от обстоятелството, че даването и получаването на паричната сума
– откуп за автомобила е било опосредено посредством
лицето К., съдът намира, че по делото безспорно се установява, че лицето,
съдействало за връщане на автомобила срещу имотната облага от 9000 лева е
именно подс. Д..
Горното се установява от предприетите действия от страна на подс. Д., който , след което сумата от 9000 лева е била
предадена от св. А. на лицето К. е предприел действия по преместване на
автомобила до указаното място, където св. А. следвало да си получи автомобила –
„Калимански хан“ в с. Калиманци.
Сам подс. Д. е заплатил на св. Д. за улсугата да превози л.а. „Сузуки
Алто“ от с. Баново до с. Калиманци , докато той управлява л.а.а „Мазда СХ5“ сумата от 200 лева, което сторил с две банкноти
от по сто лева.
Видно от приложения протокол за обиск и изземване от св. Д., от същия са
иззети въпросните банкноти, като св. Д. обяснява, че са му дадени от „С.“.
Пред съда депозира показания св. Т., като се прави опит от защитата
показанията на тази свидетелка да бъдат анализирани в посока, че тъй като
същата не е възприела предаване на пари от страна на лицето К. на подс. Д., то такова предаване не е било осъществено.
Съдът не намира, че подобен анализ може да бъде споделен. От показанията на
тази свидетелка на първо място се установява, че в деня на получаване на
паричната сума от св. А., действително лицето К. се е срещнало с подс. Д..
Обстоятелството, че св. Т. не е възприела лично лицата да са си предавали
нещо по никакъв начин не води до категоричен извод, че такова предаване не е
било осъществено, тъй като св. Т. не е имала през цялото време непрекъснат
визуален контакт с лицата, а се е намирала на работното си място – зад бара в
пункта на „Еврофутбол“. Сама св. Тодорва
заявява, че е възприела подс. Д. и лицето К. които се
поздравили и нищо повече не е видяла.
Така, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства съдът
намери, че следва да приеме изложената
по- горе фактическа обстановка, като не кредитира соченото от подсъдимия, което
преценява като негова защитна версия.
Съобразно установеното, съдът прие , че подс. С. онев Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състав на престъпление по чл. 346 ал. 3 вр. ал.2 от
НК, тъй като на 13.02.2019г., в гр. Варна, е предложил съдействие на П.З.А. за
връщане на противозаконно отнетото му МПС - лек автомобил "Мазда СХ5" с peг. № В 32 94
BP, срещу получаване на имотна облага - парична сума в размер на 9 000/девет
хиляди/ лева.
Преди да приеме от правна страна, че подс. Д. е
осъществил състава на престъплението, съдът прецени доводите на защитата по
същество.
Защитника на подс. Д. счита, че от доказателствения материал по делото следва да се изключат
показанията на полицейските служители. По отношение на мобилния телефон на
единия от свидетелите сочи, че според справка на мобилния оператор, в 17,53
часа този свидетел се е намирал в обхвата на клетка Младост. Свидетелят обаче
твърди , че за времето между 17,30 и 18,00 часа се е намирал в с. Баново, а по-
късно – в с. Калиманци.
Действително , видно от приложената справка от мобилен оператор, мобилният
телефон , ползван от св. Д. за времето до 17,38 часа е регистриран в обхвата на
клетка „Младост“.
Доколкото обаче, впоследствие регистрираното движение от мобилните клетки е
в с. Баново за времето от 18,00 до 21,50 часа, съдът намира, че изготвената
справка не може да бъде категорично доказателство за местоположението на този
свидетел в конкретното посочено в нея време.
Това е така, защото отразения час в протокола за обиск и изземване от подс. Д., когато той и св. Д. безспорно са се намирали на
мястото, където са били задържани в гр. Аксаково е от 20,55 часа до 21,17 часа-
време за което от мобилния оператор се сочи клетка със съвсем различно
местоположение в с. Баново.
Защитата счита, че по това време на годината и денонощието видимостта е
силно ограничена и не е възможно свидетелят Я.
да е възприел подсъдимия като лицето, което управлява автомобила.
Доколкото св. Я. сам изяснява своето местоположение – в тъмната част на
улицата, непосредствено преди началото на осветлението на селото, както и предвид категоричността на този свидетел,
че е възприел подс. Д. и св. Д. да управляват двете
превозни средства, съдът намери, че е било напълно в кръга на визуалните
възприятията на св. Я. да възприеме подсъдимия.
Защитата счита, че доказателства, че подс. Д. е
приел паричната сума от К. по делото няма. Говори се само за лице с прякор
„юрдека“.
Синът на пострадалия, който сочи, че е присъствал на всички срещи между К.
и пострадалия, сочи, че на разговорите не е обсъждано на кого ще се предават
парите.
От друга страна са показанията на брата на подс. Д.,
който сочи, че е предал пари на подсъдимия предния ден. Следва да се кредитират
и показанията на служителката от Еврофутбол, която е
видяла същия ден подс. Д. и К., които се разминали
точно пред нея, като се поздравили, но не са си предавали каквото и да било.
Единствено за К. са налице данни, че е взел пари , предлагайки съдействие
за връщане на отнетия автомобил, но обвинението е счело, че ще го ползва като
свидетел.
Следва да се кредитират показанията на св. Д., който пред съда сочи на
използваната срещу него и подс. Д. репресия при
задържането, с цел св. Д. да бъде сплашен да даде определени показания.
Наведени са и твърдения за наличието на личен мотив на единия от
полицейските служители, който в ден, в който е проведено съдебно заседание е
задържал подс. Д., като срещу подсъдимия репресията
от страна на полицията е продължила.
Съдът не кредитира подобна позиция, доколкото анализът на доказателствата
сочи именно подс. Д. като автор на престъплението.
Анализ на доказателствата в тази насока, както и липсата на доказателства,
установяващи личен мотив за един от свидетелите бяха обсъдени в мотивите на
съда по- горе, поради което и не следва да се преповтарят.
Обект - обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на
правото на ползване на гражданите.
Обективна страна - деянието е извършено чрез действия- същите са насочени
към предлагане и оказване на съдействие
на пострадалото лице за връщане на противозаконно отнетото му превозно
средство, срещу получаване на имотна облага - парична сума в размер на 9
000/девет хиляди/ лева.
Субект- пълнолетно вменяемо физическо лице.
От субективна страна- деянието е извършено от подсъдимия при форма на
вината пряк умисъл : подс. Д. е целял постигането на състовомерния резултат и действията му са били насочени
именно към това- подс. е осъзнавал, че предлага и
оказва съдействие на пострадалото лице
да бъде върнато противозаконно отнетото му превозно средство, като срещу това
получава имотна облага - 9 000 лева, но въпреки всичко е насочил действията си
към получаване на имотната облага и е съдействал за връщане на вещта.
При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът прецени степента на
обществена опасност на конкретното деяние над минималния, към средния размер, предвид размера на имонтата облага, който е сравнително висок – 9000 лева .
От друга страна съдът се съобрази и с обществената опасност на дееца, като
взе предвид следните обстоятелства:
Отегчаващи отговорността обстоятелства – лоши характеристични данни ,
изведени от предходната и последваща съдимост на
лицето.
Смекчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Изложените обстоятелства мотивираха съда да определи наказание на подс. Д. при условията на чл.54 ал.1 от НК, над минимално
предвидения размер, като съответно на тежестта на извършеното престъпление и
степента на обществена опасност на извършителя.
Водим от горното, съдът определи
наказание на осн. чл. 346 ал. 3 вр.
ал.2 от НК и чл.54 ал.1 от НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.
За да определи първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, съдът
изходи от разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС и определи първоначален ОБЩ режим.
На осн. Чл.346 ал.4 от НК съдът наложи и
предвиденото наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВЕ
ГОДИНИ.
По този начин и с тези наказания съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите
на генералната и специална превенция.
Съдът зачете предварителното задържане на подсъдимия, считано от
15.02.2019г. до 20.09.2019г.
Съдът възложи направените деловодни разноски на подсъдимия, съобразно
чл.189, ал.3 от НПК.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: