Р Е Ш Е Н И Е

Номер ІІ - 260061                                          02.02.2021 г.                                      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                    втори граждански въззивен състав

На:     втори февруари                                                        две хиляди двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

                                                                                               Мл.с. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ

Секретар

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията  Елеонора Кралева

въззивно гражданско дело номер 2551 по описа за 2020 година

 

Производството по делото е по реда на чл.435, ал.3 ГПК.

Постъпила е жалба от А.А.Б. ***, против Постановление за възлагане с изх.№ 15987 от 15.09.2020 г. по изпълнително дело № 20178050401194 описа на ЧСИ Станимира Николова – рег.№ 805 на КЧСИ с район на действие БОС, с което на обявения за купувач „Бенедикс“ ЕООД е възложен недвижим имот – 1/12 ид.ч. от поземлен имот с площ от 4279 кв.м., с идентификатор № 58536.502.84 по КККР на гр.Приморско, с административен адрес гр.Приморско, м.“Пясъка“, трайно предназначение: за друг курортно-рекреационен обект, при съседи: 58356.502.149 и 58356.502.184, ведно с всички подобрения и приращения в имота.

Жалбоподателката твърди, че е била участник в публичната продан по изпълнителното дело, проведена в периода от 27.07.2020 г. до 27.08.2020 г. за процесния недвижим имот, като в проданта е участвало като наддавач и „Бенедикс“ ЕООД. Твърди се, че в деня на отваряне на наддавателните предложения от страна на това дружество не били изискани удостоверителни документи за актуалното състояние на търговеца, за представителната власт на лицето Ивайло Динков Йосифов, както и протокол от ОС на дружеството по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ в предвидената в закона форма за действителност. Въпреки липата на горните документи, „Бенедикс“ ЕООД било допуснато до участие в проданта, писменото му наддавателно предложение било прието за редовно и търговецът бил допуснат да наддава и устно, като по този начин се стигнало до негово по-високо наддавателно предложение в сравнение с това на жалбоподателката. Счита се, че участието на „Бенедикс“ ЕООД е незаконосъобразно, а действията на лицето Ивайло Йосифов по участие в проданта и наддаването са нищожни, поради липса на протокол за взето решение на едноличния собственик на капитала по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, обективиращо волята на съответния орган за придобиване на имота. Сочи се, че нормите на чл.137, ал.4 и ал.5 ТЗ са императивни и с тях се предвиждат задължителни изисквания относно формата, в която следва да е съставен протокола от ОС на дружество, когато този орган е взел решение от типа на изброените в нея. В тази връзка, жалбоподателката счита, че ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не следва да се прилага директно, без допълнителни аргументи към случаите на придобиване на недвижим имот от дружество чрез участие в публична продан по реда на ГПК, тъй като то не разглежда такъв поставен въпрос. Не се споделя и практиката на ВКС, съгласно която съдебният изпълнител следва да изиска решение или протокол по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ едва към момента на издаване на постановлението за възлагане на имота. Предвид горното се счита, че проданта не е проведена надлежно, поради допускане до участие и възлагане на недвижимия имот на „Бенедикс“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала не е обективирал в протокол решението си по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ и в установената с чл.137, ал.4  ТЗ за това форма – писмена с нотариална заверка на подписите и съдържанието, поради което действията по устни наддавателни предложения от представляващия дружеството са недействителни и по този начин имотът не е възложен по най-високата действително предложена цена. По тези съображения, жалбоподателката моли съда да отмени обжалваното постановление за възлагане като незаконосъобразно.

 В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от лицето, обявено за купувач – „Бенедикс“ ЕООД, подадено чрез пълномощник адв.Златков, с което жалбата на е оспорена като неоснователна, като са изложени подробни съображения. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от „Юробанк България“ АД, чрез адв.Габриела Димитрова, с което жалбата на И. В. С.е оспорена като недопустима, а по същество като неоснователна, като са изложени съображения. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

Против жалбата не са постъпили възражения от взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, нито от длъжниците С.Д.С. и С.Д.С.. Същите не вземат становище по жалбата.

На основание чл.436, ал.3, изр.последно ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ Станимира Николова – рег.№ 805, в които са изложени съображения за неоснователност на подадената жалба във връзка с обжалваното изпълнително действие. Прилага копие на изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в жалбата доводи, становищата на страните и съображенията на съдебния изпълнител, приложените по изпълнителното дело доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, което е внесло задатък до последния ден на проданта, поради което има правен интерес от обжалването на постановлението за възлагане. Жалбата е насочена срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ – постановление за възлагане, като се съдържат твърдения, че наддаването на публичната продан не е извършено надлежно и имота не е възложен по най-високата предложена цена. Предвид това, съдът намира жалбата за допустима.

При разглеждане по същество на жалбата на заявените в нея основания, съд намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Изпълнително дело № 20178050401194 по описа на ЧСИ Станимира Николова, рег.№ 805 с район на действие БОС, е образувано по молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД против длъжника С.Д.С., въз основа на изпълнителен лист № 709/18.05.2017 г., издаден по ч.гр.д.№ 776/2017 г. на РС-Търговище, с който длъжникът е осъден да заплати на банката посочените в акта парични суми.

По молба на взискателя принудителното изпълнение е насочено върху процесния недвижим имот, ипотекиран в полза на банката – 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 58536.502.84 по КККР на гр.Приморско, с площ от 4279 кв.м., , с административен адрес гр.Приморско, м.“Пясъка“, при съседи: 58356.502.149 и 58356.502.184, придобит в режим на СИО със С.Д.С.. Върху недвижимия имот е вписана възбрана, извършен е опис на същия и е оценен от вещо лице.

По отношение на имота са насрочвани няколко публични продани за 1/12 ид.ч. от същия,  които са обявени за нестанали, поради липса на купувач. За другата 1/12 ид.ч. от имота е приключила успешна публична продан, проведена по друго изпълнително дело, а именно ИД № 20168010400236 по описа на ЧСИ Трифон Д..

По молба на взискателя е насрочена нова публична продан на 1/12 ид.ч. от  недвижимия имот с идентификатор №  58536.502.84 по КККР на гр.Приморско, за времето от 27.07.2020 г. до 27.08.2020 г., с начална цена, от която да започне проданта – 27 624 лв.

В последния ден на така обявената продан са депозирани две наддавателни предложения: от „Бенедикс“ ЕООД с вх.№ 71/27.08.2020 г. и от настоящата жалбоподателка А.А.Б. с вх.№ 81/27.08.2020 г., в които предложената цена е обявена с цифри и думи и са приложени документи за внесен задатък 10 % от началната цена.

Видно от Протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения на купувач от 28.08.2020 г. (л.344-347), съдебният изпълнител е обявил постъпилите наддавателните предложения по реда на отваряне на пликовете, както следва: наддавателно предложение вх.№ 71/27.08.2020 г. от „Бенедикс“ ЕООД, чрез управителя Ивайло Йосифов, с предложена цена 27 664.70 лв. и представен документ за внесен задатък от 2 762.40 лв.; наддавателно предложение вх.№ 81/27.08.2020 г. от А.А.Б., с предложена цена от 27 624.50 лв. и представен документ за внесен задатък от 2 762.40 лв. В протокола липсва отбелязване да е имало подадени невалидни наддавателни предложения. След като ЧСИ Николова е констатирала, че най-високото валидно наддавателно предложение е постъпило от „Бенедикс“ ЕООД в размер на 27 664.70 лв., се е пристъпило към устни наддавателни предложения от двете участващи в наддаването лица, при което „Бенедикс“ ЕООД е направило устно предложение с най-висока цена за 44 239.10 лв., докато А.Б. е направила устно предложение за 41 476.70 лв. Поради това, дружество е обявено за купувач и в протокола му е указано за задължението в двуседмичен срок да внесе предложената от него цена от 44 239.10 лв., като приспадне внесения задатък. След изплащането на дължимата сума, е съставено Постановление за възлагане на недвижим имот с изх.№ 15987/15.09.2020 г., с което процесният имот – 1/12 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №  58536.502.84 по КККР на гр.Приморско. е възложен на купувача „Бенедикс“ ЕООД.

 

С оглед установената фактическа обстановка и събраните доказателства, съдът намира жалбата на А.А.Б. за неоснователна.

Фактите и доказателствата по делото сочат на извода, че публичната продан на имота е извършена надлежно и при съобразяване на всички законови изисквания за това, като имотът е възложен на купувач, който е предложил най-високата цена.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.3 ГПК, постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Наддаването е надлежно когато са спазени изискванията на чл.489 и чл.490 ГПК. По аргумент от противното, следва да се приеме, че основанията за оспорване на постановлението за възлагане, поради ненадлежно извършено наддаване, са случаите, при които е нарушена предвидената в посочените разпоредби процедура – напр. наддавателните предложения не съдържат съответните реквизити, участникът в наддаването не е внесъл задатък или не е приложил съответната квитанция, предложението му не е било отразено във входящия регистър на съда, проданта не е приключила в съответното законоустановено време, в наддаването са взели участие лица, които не са имали право да наддават. В този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения по в т.8 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена. При съобразяване на разясненията в посоченото тълкувателно решение следва, че проверката, която съдът извършва по отношение на постановлението за възлагане, се свежда до спазване на процедурата по наддаването – дали са изпълнени разпоредбите на чл.489, чл.490 и чл.492 ГПК и дали имуществото е възложено по най-високата предложена цена.

В случая, жалбоподателката не излага конкретни съображения във връзка с твърдяното ненадлежно извършване на наддаването, които да са свързани с нарушаване на изискванията по чл.489, чл.490 и чл.492 ГПК, на които следва да отговаря наддавателното предложение – предложената цена да е изписана с цифри и с думи и предложението да е подадено в запечатан плик заедно с квитанция за внесения задатък от 10 % върху началната цена. Други изисквания не са поставени от законодателя, а в случая посочените такива са спазени от двамата участници в публичната продан, видно от изпълнителното дело. Съгласно нормата на чл.489, ал.6 ГПК, недействителни са само тези наддавателни предложения, които са подадени от лица, които нямат право да вземат участие в публичната продан, както и предложения за цена под началната. В случая, наддавателните предложения и на двамата участници в проданта отговарят на изискванията на чл.489, ал.1 и ал.2 ГПК, като в същите предложената цена е изписана с цифри и с думи, придружени са с квитанция за внесен задатък от 2 762.40 лв. (10 %) в запечатани пликове, а в жалбата не се твърди и по делото не се установява обявеното за купувач дружество „Бенедикс“ ЕООД да е лице от категорията по чл.490 ГПК, за да бъде обявено предложението му за недействително по смисъла  на  чл.489, ал.6, вр. чл.490 ГПК, вр. чл. 185 ЗЗД, поради което и след като това лице е предложило най-високата цена при наддаването, то продажбата е извършена надлежно.

Съдът намира за неоснователни доводите в жалбата за незаконосъобразност на постановлението за възлагане, поради това, че депозираното от „Бенедикс“ ЕООД наддавателно предложение е нередовно, поради липсата на валидно взето решение от дружеството-наддавач, отразено в нарочен протокол с нотариална заверка на подписа и съдържанието, съгласно чл.137, ал.1, т.7 и ал.4 ТЗ, наличието на което според жалбоподателката е предпоставка за валидност на наддавателното предложение.

За конкретния случай следва да бъдат съобразени от съда задължителните разяснения на ВКС, дадени в т.1 от ТР № 3/15.11.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно действителността на разпоредителна сделка, извършена от управителя на ООД, без взето решение на общото събрание на дружеството, които следва да намерят съответно приложение и по отношение на сделки, с които се придобива недвижимо имущество. Съгласно посоченото тълкувателно решение – „Общото събрание на дружество с ограничена отговорност е волеобразуващ орган, с взетите решения по въпросите за управление, посочени неизчерпателно в чл.137, ал.1 ТЗ, се изразява общата воля на съдружниците. Компетенциите на управителя включват управленска дейност - организиране и ръководство дейността на дружеството, както и дейност, като волеизявяващ орган. Действията, извършени от управителя, обвързват дружеството. Подчинеността на управителя на решенията на общото събрание (чл.141, ал.1 ТЗ) има действие само във вътрешните отношения, а в отношенията на дружеството с трети лица управителят не е ограничен в правомощията си. …Нормата на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ регулира управлението на дружеството, но не засяга правомощието на представителния орган да изразява воля. Липсата на решение по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ не може да се противопостави на третите лица и несъответствия от вътрешно-организационен характер не съставляват липса на съгласие. Те имат правно значение само в отношенията между дружеството и управителя за евентуална отговорност за вреди на последния към дружеството. …Сделките, сключени от управителя, се преценяват като действителни поради наличие на воля при сключването им. Въпросът дали управителят е действал без предходно решение на ОС по чл.137, ал.1, т.4 ТЗ е от значение за вътрешните му отношения с дружеството и е без значение за третите лица, които нямат задължение да проверяват какво е прието в дружествения договор за представителството, нито дали има решение на ОС по въпроси от неговата компетентност. …Решението на ОС по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ не е елемент от фактическия състав на сделката, който заедно с волеизявлението да доведе до желаното правно действие.“

В случая, видно от справката по Търговски регистър, към момента на публичната продан и понастоящем „Бенедикс“ ЕООД се представлява от управителя и едноличния собственик на капитала на дружеството Ивайло Динков Йосифов. Жалбоподателката не твърди, нито по делото има доказателства към момента на наддаването по търга посоченото юридическо лице-купувач да е било представлявано от друг управител, различен от Ивайло Йосифов. Следователно, за пред всички трети лица, включително за целите на обявената публична продан е налице валидно волеизявление на купувача за участието в нея. Органният представител е изявил воля, която обвързва представлявания и дори такава да не е била формирана по надлежния ред, това не може да опорочи последвалата сделка. Както е посочено от ВКС в цитираното по-горе ТР № 3/2013 г. на ОСГТК, „органният представител е изразител на волята на самото ЮЛ“, т.е. волята на ЮЛ съвпада, отъждествява се с тази на органния му представител. Горните разсъждения на касационната инстанция са валидни по аналогия и в случаите на придобиване на имущество от името и за сметка на търговеца, поради което съдът приема, че не е необходимо решение по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ при подаване на наддавателно предложение от търговско дружество при участие в публична продан. Липсата на такова съгласие нито опорочава проданта, нито пък е противопоставимо на другите участници в нея, включая и на ЧСИ. В допълнение, следва да се отбележи, че наддаването при публична продан не представлява само по себе си придобиване на недвижим имо, а това става едва с Постановлението за възлагане. Но предвид цитираното ТР, и при издаване на Постановлението за възлагане не е необходимо ЧСИ да съобразява дали е налице решение по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, тъй като липсата на такова касае само вътрешните отношения между управителя и самото дружество.

Предвид всички изложени съображения, съставът приема, че не е налице ненадлежно наддаване при извършването на публичната продан. Имотът е възложен по най-високата предложена измежду двете предложения и устното наддаване цена, поради това възраженията срещу извършената продан, за извършено ненадлежно наддаване и за възлагане на имота не по най-високата предложена цена са неоснователни.

Ето защо, атакуваното Постановление за възлагане от 15.09.2020 г. на ЧСИ Станимира Николова, с което недвижимият имот е възложен на купувача „Бенедикс“ ЕООД е правилно и законосъобразно, а депозираната против него жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

С оглед изхода на спора и направеното от ответната страна по жалбата „Бенедикс“ ЕООД искане по чл.78 ГПК, жалбоподателката следва да заплати на дружеството сумата от 500 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Бургаският Окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на  А.А.Б. ***, против Постановление за възлагане с изх.№ 15987 от 15.09.2020 г. по изпълнително дело № 20178050401194 описа на ЧСИ Станимира Николова – рег.№ 805 на КЧСИ с район на действие БОС, с което на обявения за купувач „Бенедикс“ ЕООД е възложен недвижим имот – 1/12 ид.ч. от поземлен имот с площ от 4279 кв.м., с идентификатор № 58536.502.84 по КККР на гр.Приморско, с административен адрес гр.Приморско, м.“Пясъка“, трайно предназначение: за друг курортно-рекреационен обект, при съседи: 58356.502.149 и 58356.502.184, ведно с всички подобрения и приращения в имота, за сумата от 44 239.10 лв.

ОСЪЖДА А.А.Б., ЕГН **********, да заплати на „Бенедикс“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 500 лв. (петстотин лева) – разноски по настоящото дело за платено адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.