Решение по дело №454/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 376
Дата: 29 октомври 2021 г. (в сила от 29 октомври 2021 г.)
Съдия: Райна Димова Тодорова
Дело: 20217240700454
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 юли 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                 

                      376                29.10.2021 г.      град Стара Загора

 

       

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                           

              

 СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

 

       

при секретар  Пенка Маринова                                                                                 и с участието

            на прокурор                                                                                                     като разгледа

            докладваното от съдия  Р. ТОДОРОВА  административно дело № 454 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:                                                        

 

             

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.    

                                        

Образувано е по жалба на Д.А.Х. ***, срещу Решение № 1040-01-273 от 05.07.2021г., издадено от Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Благоевград, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Д.Х. и изцяло е потвърдено като правилно и законосъобразно Разпореждане № О-01-999-00-********** от 01.06.2021г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Благоевград.  

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката поддържа, че неправилно и необосновано решаващият административен орган е приел, че за периода 01.01.2020г. – 30.09.2020г. не е имала качеството на осигурено лице по см. на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, съотв. че не отговаря на условията по чл.48а от КСО за получаване от фондовете на ДОО на парично обезщетение за бременност и раждане. Твърди,  че считано от 27.06.2019г. и до 16.03.2020г. е полагала труд за работодателя ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“, гр. Кресна по сключения на 26.06.2019г. с ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“ трудов договор, при реално извършвана трудова дейност и изпълнение на трудови функции като продавач-консултант в търговски обекти на територията на гр. Стара Загора,  поради което има качество на осигурено лице, с възникнало право на осигурително плащане при настъпване на съответния осигурен социален риск. Излага съображения, че както при издаването на Разпореждане № О-01-999-00-********** от 01.06.2021г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Благоевград, така и при постановяването на потвърждаващото го Решение № 1040-01-273/ 05.07.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград, не са извършени необходимите проверки за изясняване на относимите към възникването и съществуването на правото по чл.48а от КСО факти и обстоятелства. Оспорват се и констатациите на административния орган за липса на осъществявана търговска дейност от ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“, гр. Кресна, като обуславящи формирания извод за липса на изпълнявана трудова дейност от Д.Х.. Счита, че дори и да са налице неправомерни действия от страна на работодателя, същите не могат да рефлектират неблагоприятно върху правната й сфера, съотв. не могат да имат за последица ограничаване на осигурителните й права. По подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателката съображения, е направено искане да бъдат отменени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-Благоевград и потвърденото с решението разпореждане на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, като преписката бъде върната на компетентния орган за ново произнасяне, с указания за тълкуването и прилагането на закона.

 

            Ответникът по жалбата – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Благоевград, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон е потвърдено разпореждането, с което на Д.Х. е отказано изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане, тъй като от събраните по административната преписка доказателства се установява че Х. не е имала качество на осигурено за общо заболяване и майчинство лице по см. на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и чл. 10 от КСО. Твърди, че липсата на извършвана търговска дейност от работодателя за периода от месец 01.2020г. до месец 09.2020г. не предполагало необходимостта от наемането на работна сила, съответно извършването на трудова дейност, което от своя страна е основание  да се приеме, че Д. Х. реално не е упражнявала трудова дейност и съотв. не е осигурено лице с право на парично обезщетение по чл.48а от КСО.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

            Със Заповед № ЗР-5-01-00817098 от 29.09.2020г. на Ръководителя на ТП на НОИ-Благоевград /л. 34/, на основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкция № 1 от 3.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, е възложено на старши инспектор по осигуряването – Д.М., да извърши проверка по разходите на ДОО на ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“, гр. Кресна. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол № КВ-5-01-00886556 от 26.02.2021г. /л. 32-33 по делото/.

            В хода на проверката е установено, че ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“, гр. Кресна, е създадено с договор от 26.02.2019г., с предмет на дейност: търговия на дребно с мебели, осветители и други стоки за бита, некласифицирани другаде. ДЗЗД е прекратено със споразумение от 06.10.2020г., като считано от тази дата осигурителят е със статут на неактивен.

            С писмо изх. № Ц1029-01-4410 от 07.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ -Благоевград, е била отправена покана до управителя на ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“ И.М.М., за явяване в ТП на НОИ – Благоевград във връзка с изясняване на факти и обстоятелства. Писмото е върнато с отбелязване, че пощенската пратка е „непотърсена“.

            С писма изх. № Ц1029-01-4419 от 07.10.2020г. и изх. № Ц1029-01-4434 от 08.10.2020г., е изпратена и покана на Д.А.Х. за предоставяне на обяснения относно положената трудова дейност в осигурителя ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“. От предоставените от жалбоподателката обяснения, съдържащи се в две писмени декларации, е видно, че Д.Х. е работила в обект на ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“ в гр. Стара Загора, бул. „Славянски“ №49 – „Врати Експерт“, като е започнала работа на 26.06.2019г. на длъжност продавач – консултант на 8-часов работен ден и трудово възнаграждение в размер на 610лв. Х. е декларирала, че е получавала заплатата си в брой /чрез инкасо фирма/, като се е подписвала на фишовете за заплата всеки месец при нейното получаване. Основните задължения за длъжността й са били консултиране на клиенти във връзка с предлаганите в обекта търговски стоки, поддържане търговския вид и хигиената в обекта, както и търговския вид и наличието на предлаганите стоки, приемане на парични средства, издаване на касови бонове и фактури, изпълняване на клиентски поръчки, както и съвместяване функциите на материално отговорно лице. Х. заявява че са били изготвяни фактури при извършването на продажби. В обясненията си посочва имената на прекия си ръководител и тези на колегите си, на които е представяла болничните си листи.

            С писма изх. № Ц 9101-01-554 от 28.08.2020г. и изх. № Ц 9101-01-818 от 23.12.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград, е изискана информация от компетентната ТД на НАП по отношение наличието на данни, свързани с извършваната от ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“, гр. Кресна търговска дейност, в т. ч. и данни свързани с изпълнение на данъчно-осигурителните задължения на дружеството. Отправено е запитване и за наличието на извършвани на ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“ проверки от данъчната администрация във връзка с наличието на производствени, търговски или др. обекти. В постъпилите отговори от Директора на офис за обслужване - гр. Благоевград към ТД на НАП – София, се посочва, че от ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“ е подадена данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019г., в която са отразени приходи и разходи от дейността, с код на основна дейност 4759 /Търговия на дребно с мебели, осветители и др. стоки за бита, некласифицирани другаде/. Няма данни за извършвани проверки на дружеството по повод установяване на търговски и производствени обекти. Налице е едно фискално устройство, което е дерегистрирано, считано от 10.12.2019г., като същото е било регистрирано на адрес: гр. Стара Загора, ул. „Димчо Стаев“ № 60, обект - магазин. За 2020г. няма данни за регистрирани и отчетени продажби. Дружеството е регистрирано по ЗДДС от 04.12.2019г. и дерегистрирано, считано от 06.10.2021г. Подадени са справки - декларации по ЗДДС за периода от м. 01.2020г. до м. 09.2020г., като в дневниците за покупки и продажби не са декларирани данни. Данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са подадени по електронен път чрез КЕП, съответно за периода от 15.05.2019г. до 28.02.2020г. чрез титуляр на КЕП ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“, а от 31.03.2020г. до 04.10.2020г. чрез титуляр на КЕП ДЗЗД „Малага 44“ и автор на удостоверението за КЕП - И.М.М..

             В хода на извършваната проверка и от данните, съдържащи се в информационната система на НОИ, е установено, че за осигурителя ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“, гр. Кресна, са налице подадени уведомления на основание чл. 62, ал. 5 от КТ за четири наети на работа лица, между които и Д.А.Х.. Трудовият договор на Х. е сключен на 26.06.2019г. и е прекратен на 06.10.2020 г., като тя е назначена на длъжност продавач-консултант с основно трудово възнаграждение от 560.00 лв. Установено е, че от осигурителя са подавани данни по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от 26.06.2019г. до 30.09.2020г.      

            В заключение и предвид направените в хода на проверката установявания, от страна на контролните органи на НОИ е прието, че ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“, гр. Кресна, е извършвало търговска дейност за периода от месец март до месец декември 2019г., като за периода след 01.01.2020г. и до момента на извършване на проверката, ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“ не е осъществявало търговска дейност, която да предполага наемане и осигуряване на работници. С оглед на което на осигурителя ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“, гр. Кресна са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-01-00886259 от 26.02.2021г. за подаване на декларация обр. №1 с код заличаване на подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицата Д.А.Х., за периода от м. 01.2020г. до м. 09.2020г. и за М.Н.П., за месец 01.2020г.

 

            С вх. № Р14-01-999-09-********** от 26.05.2021г. в ТП на НОИ – Благоевград е прието подаденото от Д.Х. Приложение 15 към чл.24 от НПОПДОО – заявление за изплащане на парични обезщетения при ликвидация или прекратяване на осигурителя, за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане по болничен лист № Е20202126325, за периода от 20.10.2020г. до 24.12.2020г.  

 

            С Разпореждане № О-01-999-00-********** от 01.06.2021г., издадено от   Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Благоевград, на основание чл. 40, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/, е отказано изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане на Д.Х. по болничен лист № Е20202126325, за периода от 20.10.2020г. до 24.12.2020г.  В разпореждането са възпроизведени част от констатациите на контролните органи, обективирани в съставения въз основа на извършената проверка Констативен протокол № КВ-5-01-00886556 от 26.02.2021г. Прието е, че лицето не е упражнявало трудова дейност при работодателя ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“ за периода от 01.01.2020г. – 30.09.2020г., поради което за него има прекъсване на осигуряването при осигурителя ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“. По съображения, основани на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от КСО и §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, е направен извод, че Д. Х. не попада в кръга на осигурените за общо заболяване и майчинство лица, поради което не й се следва отпускане и изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО за периода от 20.10.2020г. до 24.12.2020г. 

 

            В законоустановения срок по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО, постановеното разпореждане е оспорено от Д. Х. пред Директора на ТП на НОИ – Благоевград.

 

            С обжалваното Решение № 1040-01-273/ 05.07.2021г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Благоевград е  отхвърлил като неоснователна подадената от Д.Х. жалба и е потвърдил като правилно и законосъобразно Разпореждане № О-01-999-00-********** от 01.06.2021г., издадено от Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Благоевград. Решаващият административен орган е възприел изцяло мотивите, изложени в Разпореждане № О-01-999-00-********** от 01.06.2021г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, като са разгледани и нормативно регламентираните условия за възникване на осигуряването, неговото прекъсване и прекратяване, както и изискванията за отпускането и изплащането на паричното обезщетение за бременност и раждане по чл.48а от КСО. Въз основа на съдържащите се в Констативен протокол № КВ-5-01-00886556 от 26.02.2021г. фактически установявания и констатации, е прието за безспорно доказано, че осигурителят ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“, гр. Кресна, не е осъществявал търговска дейност за периода от месец 01.2020г. до месец 09.2020г., поради което по отношение на ДЗЗД за посочения период са налице условията, при които едно предприятие може да се определи като „предприятие, което не е осъществявало дейност“ – не е извършвало сделки по чл. 1, ал. 1 от ТЗ; няма признат приход съгласно ЗСч и приложимите счетоводни стандарти за периода; не е осъществявана дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба и не са осъществявани покупки на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби. Сочи се, че липсата на извършвана от ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“, гр. Кресна търговска дейност, обуславя липсата на необходимост от наети лица, които да упражняват дейност по трудови правоотношения за ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“. С оглед на което е формиран извод, че за периода от 01.01.2020г. до 30.09.2020г. Д.Х. не е извършвала трудова дейност, поради което не е имала качество на осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО към деня на настъпване на временната неработоспособност.

           

            Представени и приети като доказателства по делото са документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Благоевград и на потвърденото с него разпореждане на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Благоевград, както и представените от жалбоподателката 6 бр. заверени копия на фишове за получени работни заплати, от които 1 бр. за Д.Х. /за месец март 2020 г./ с посочени отработени дни и дни във временна неработоспособност и 5 бр. за Т.Й.Н. /за месеците януари, февруари, март, април и май на 2020 г./.

           

По делото е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Т.Й.Н., при представени доказателства, че св. Т.Н.е била назначена по трудов договор като продавач-консултант в ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“ за периода от 16.05.2019г. до 25.06.2020г. Свидетелката заявява, че познава Д.Х., тъй като двете са работили заедно от м. май 2019г. към ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“ в шоуруми за врати – обекти в гр. Стара Загора - на ул. „Славянска“ 49 – „Врати Експерт“ и на ул. Димчо Стаев – „Врати З.". Работили са заедно до м. март 2020г., когато Х. излязла в отпуск поради временна неработоспособност, тъй като била бременна и не било подходящо да работи по време на пандемията.  Свидетелката посочва, че дружеството стопанисва няколко обекта в гр. Стара Загора, като касовите апарати са сменяни периодично и са били на фирми, различни от „Харлем“, както и че служителите, включително и тя самата, са е преназначавана многократно в други „фирми“ на същия собственик. Заявява, че заедно с Д. Хаджиев са били продавач-консултанти – продавали са входни и интериорни врати, като трудовите възнаграждения били изплащани чрез инкасо фирма – получавали ги в пликове заедно с фишовете за заплата.

 

  Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

 

               Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118, ал. 1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

           Разгледана по същество жалбата е основателна.      

 

Оспореното Решение № 1040-01-273/ 05.07.2021г. е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е” от КСО административен орган - Директор на ТП на НОИ – Благоевград, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване.

 

Основният спорен въпрос по делото се свежда до това, дали към датата на настъпване на временната неработоспособност, жалбоподателката Д.Х. е била осигурена за съответния социален риск и респ. дали по отношение на нея са изпълнени законово регламентираните предпоставки и условия за изплащането на заявеното парично обезщетение за бременност и раждане по болничен лист № Е20202126325, за периода от 20.10.2020г. до 24.12.2020г.  За да разреши така повдигнатия спор, съдът на първо място е необходимо да установи правната рамка, в която се развиват обществените отношения, свързани с възникването и наличието на социално осигуряване, редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения при временна неработоспособност и за майчинство.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, съгласно чл. 10 от кодекса, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Според ал. 1 на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, а според ал. 2 на същата разпоредба осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. Съответно съгласно чл. 5, ал. 1 от КСО осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица, като разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 от КСО определя, че осигурителите и работодателите периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, УЧП, ЗО, ДЗПО, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, като съгласно т.2 е предвидено и задължение за представяне и на декларация за сумите по отношение задълженията за осигурителни вноски. Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на НОИ, като данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.

 

Нормата на чл. 48а от КСО регламентира правото на осигурените за общо заболяване и майчинство лица, на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съобразно разпоредбата на чл. 54к от КСО опускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет - Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.  Съгласно нормата на чл.1, ал.2 от НПОПДОО, преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал.1 от Наредбата, се извършва въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл.8, чл.9 и чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредбата. В този смисъл преценката на правото на парично обезщетение се извършва от компетентния административния орган на база данните, съдържащи се в горепосочените източници на информация.

             

Въз основа на тази нормативна регламентация и нейното систематично тълкуване за целите на определяне осигурителните права на лицата, следва извода, че правото за получаване на парично обезщетение за бременност и раждане, е свързано с наличието на осигуряване за общо заболяване и майчинство към момента, към който е възникнала необходимостта за изплащане на съответното обезщетение т.е към момента на възникване на неработоспособността лицата следва да са осигурени по смисъла на чл. 10, ал. 1 във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. В случая и въз основа наличните по делото доказателства този момент е 16.03.2020г., тъй като процесният болничен лист № Е20202126325 е продължение на предходни такива, като началото на временната неработоспособност е удостоверена с болничен лист №Е20196764762 за период от 16.03.2020г. до 21.03.2020г.

            

           Както в Разпореждане № О-01-999-00-********** от 01.06.2021г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Благоевград, така и в потвърждаващото го Решение № 1040-01-273/ 05.07.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград, изводът за липса на упражнявана трудова дейност от жалбоподателката Д.Х. в ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“, гр. Кресна, а оттам и за липсата на осигуряване по смисъла на  чл.10, ал.1 във връзка с § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО към момента на възникване на временната неработоспособност, се основава на приетия за безспорно доказан факт, че работодателят и осигурител ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“, гр. Кресна, за периода след 31.12.2020г. до прекратяването му на 06.10.2020г., не е извършвал търговска дейност, в т. ч не са осъществявани търговски сделки, инвестиции, покупки и продажби, съотв. не са реализирани приходи. Именно тази констатация за липса на стопанска активност на дружеството е обусловила извода, че след 01.01.2020г. е отпаднала необходимостта в ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“ да бъдат наемани лица, които да упражняват дейност по трудови правоотношения и да престират труд в полза на работодателя, съотв. че Д.Х. реално не е полагала труд и не е извършвала трудова дейност, поради което и не попада в кръга на осигурените за общо заболяване и майчинство лица, с право на парично обезщетение по чл.48а от КСО по болничен лист № Е20202126325.

Действително наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение, от което могат да се черпят осигурителни права, включително правото на обезщетение за бременност и раждане, ако лицето реално не е осъществявало трудова дейност. Изискването на КСО, съдържащо се в легалното определение за „осигурено лице", е лицето да упражнява трудова дейност. В този смисъл лицето не само трябва да има сключен трудов договор и да е налице валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение.

 

В случая, в хода на проведеното административно производство,  на първо място не са изяснени всички относими факти и обстоятелства от гл.т на това, дали Д.Х., след 01.01.2020г., реално е полагала труд и е упражнявала трудова дейност по сключения на 26.06.2019г. с работодателя ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“ трудов договор. Извършената от контролните органи на ТП на НОИ-Благоевград проверка и направените констатации се основават единствено на наличните данни за ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“, съдържащи се в общодостъпни източници и вътрешноведомствени информационни масиви и сътв. предоставени от НАП. Не са били предприети каквито и да е било действия за извършването на проверка за стопанисвани от ДЗЗД търговски обекти, инвентар и имущество, вкл. за физическа проверка на известните търговски обекти, находящи се в гр. Стара Загора, за което по компетентност е следвало да се уведоми ТП на НОИ - Стара Загора. Липсват доказателства за изискани от ТП на НОИ – Благоевград данни и информация от съответната Дирекция „Инспекция по труда“, в чиито правомощия е извършването на документални и физически проверки на работодателите, в т. ч. установяването на стопанисваните от работодателите обекти, наемането на лица и извършване на трудова дейност от тях. От Д.Х. не е изискано  представянето на трудов договор, длъжностна характеристика или каквито и да било други трудово-правни документи, от значение за преценката за наличието на валидно възникнало трудово правоотношение между ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“ и Д.Х. и реалното извършване на трудова дейност при изпълнение на възложени трудови функции в рамките на това правоотношение. В този смисъл както Разпореждане № О-01-999-00-********** от 01.06.2021г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Благоевград, така и потвърждаващото го Решение № 1040-01-273/ 05.07.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград, са постановени при непълнота на фактическия и доказателствения материал, което е довело до необоснованост и неправилност на направените правни изводи досежно възникването и съществуването на претендираното от Д.Х. право по чл.48а от КСО.

Отделно от това съдът приема, че само въз основа на събраните при извършената от контролните органи на ТП на НОИ – Благоевград данни, не може да се направи обоснован извод, че работодателят ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“ не е осъществявало стопанска /търговска/ дейност след 31.12.2019г. С оглед декларираната от ДЗЗД дейност и съобразно твърденията на жалбоподателката и на разпитаната свидетелка Т.Н./също работила по трудов договор при работодателя ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“ като продавач-консултант в стопанисваните от ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“ обекти в гр. Стара Загора/, в обектите са се предлагали за продажба входни и интериорни врати. Противно на приетото от органите на НОИ, липсата на изпълнение на трудови функции като продавач-консултант в шоурум – магазин за врати, не може да се презюмира единствено въз основа на факта, че няма регистрирани продажби на стоки от тези обекти - изпълнението на функциите за тази длъжност не изисква непременно наличието на реализирани в търговския обект продажби, а включва и други задължения. В този смисъл липсата на регистрирано за обектите фискално устройство след 01.01.2020г., както и липсата на отчетени от ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“ продажби на стоки от тези обекти, сами по себе си не могат да обусловят извод за неосъществявана от ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“  „търговска дейност“, още повече че са налице данни за извършвана от ДЗЗД стопанска дейност в нарушение на изискванията на данъчното законодателство относно надлежното регистриране и отчитане на извършвани търговски сделки /продажби/. Абсолютно ирелевантно за преценката дали Х. реално е осъществявала трудова дейност се явява обстоятелството, издавани ли са на клиентите фискални касови бонове и фактури, респ. имало ли е в стопанисваните от ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“ търговски обекти регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Връзката между извършвана търговска или производствена дейност и обективния резултат от тази дейност, било то продукция или печалба, не винаги предполага безусловно наличие на реално упражнявана трудова дейност от наетите лица и обратното – липсата на резултат от конкретна търговска или по-общо казано стопанска дейност, не може да изключи категорично факта на упражнявана трудова дейност от наети лица. Независимо, че за целите на данъчното законодателство гражданските дружества по ЗЗД условно се приравняват на търговски такива и извършваните от тях сделки се определят за търговски, констатацията за липса на данни за сключени от ДЗЗД търговски сделки по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, не може да обуслови извод, че гражданското дружество не е извършвало търговска дейност. Отделно от това за всеки отделен случай следва да се съобразява спецификата на конкретно трудово правоотношение от гледна точка на извършваната като цяло стопанска дейност от страна на работодателя, като е необходимо да се изследват и анализират всички относими факти и обстоятелства, като не винаги информацията, съдържаща се в публично достъпните регистри, е достатъчна за да се извърши обективна проверка на подлежащите на доказване факти и обстоятелства.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че при издаването на Разпореждане № О-01-999-00-********** от 01.06.2021г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Благоевград и на потвърждаващото го Решение № 1040-01-273/ 05.07.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград, са допуснати нарушения на регламентираните в чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК административно-производствени правила, изискващи актовете да се издават след като се изяснят всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая, вкл. след служебно събиране на доказателства от решаващия административен орган. Допуснатите нарушения следва да бъдат квалифицирани като съществени такива – ако органите на НОИ бяха изпълнили процесуалните си задължения по чл.35 и чл.36 от АПК, това би довело до установяване на фактическа обстановка, правни изводи и резултат, различни от възприетото административно решение – т.е допуснатите нарушения са повлияли върху съдържанието на обжалвания акт. Събраните по делото доказателства са индиция за непълнота на установените в хода на проведеното административно производство релевантни факти, от значение за съществуването на отказаното субективно право и съотв. за неправилност на извършената преценка досежно наличието на законово регламентираните материалноправни предпоставки за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане на Д.Х..

 

Оспореното Решение № 1040-01-273/ 05.07.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград и потвърденото с него Разпореждане № О-01-999-00-********** от 01.06.2021г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, е постановено и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за безспорно установено и доказано, че жалбоподателката Д.Х., считано от 27.06.2019г. и до настъпването на неработоспособността по първия издаден болничен лист, е полагала труд за работодателя ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“, гр. Кресна по сключения на 26.06.2019г. с ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“ трудов договор, при реално извършвана трудова дейност и изпълнение на трудови функции като продавач – консултант с месторабота в стопанисвани от ДЗЗД „ХАРЛЕМ 86“ търговски обекти в гр. Стара Загора, за което е получавала трудово възнаграждение. Съответно доказано се явява и че Д.Х. е имала качеството на осигурено лице по см. на § 1, ал. 1, т.3 от ДР на КСО във вр. с чл.10, ал.1 от КСО. По отношение на Д. Х. е възникнало материалното право на парично обезщетение за бременност и раждане – изпълнени са регламентираните в чл.48а от КСО кумулативно изискуеми се материалноправни предпоставки - лицето има повече от 12 месеца осигурителен стаж за осигурения социален риск и има качеството на осигурено лице по см. на § 1, ал. 1, т.3 от ДР на КСО, с възникнало и съществуващо осигуряване съгласно чл.10, ал.1 от КСО. Неправомерните действия /бездействия/ на работодател, целящи заобикаляне на данъчното, трудовото или осигурителното законодателство, не могат да рефлектират неблагоприятно в правната сфера на осъществяващия трудова дейност в изпълнение на трудов договор работник, за която трудова дейност подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО, съотв. не могат да обусловят отричането на качеството му на осигурено лице по см. на §1, т.3 от ДР на КСО с възникнало осигуряване съгласно чл.10, ал.1 от КСО, респ. до отричане възникването и съществуването на материалното право на осигуреното лице да получи осигурителна закрила при настъпването на осигурения социален риск – в конкретния случай на правото на Д.Х. по чл.48а от КСО на парично обезщетение за бременност и раждане. Да се приеме противното би противоречало и на целта на закона.

             

По изложените съображения съдът приема, че Решение № 1040-01-273/ 05.07.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград и потвърденото с него Разпореждане № О-01-999-00-********** от 01.06.2021г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Благоевград, като постановени при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, следва да бъдат отменени, като незаконосъобразни. При прилагането на чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да бъде върната на компетентния орган за ново произнасяне по подаденото от Д.Х. Заявление - Приложение 15 към чл.24 от НПОПДОО, за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане по болничен лист № Е20202126325, за периода от 20.10.2020г. до 24.12.2020г., при съобразяване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като ТП на НОИ – Благоевград бъде осъдено да заплати на Д. Хаджиев сумата от 300лв., представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

 

                                  Р     Е     Ш     И    :

 
 

ОТМЕНЯ по жалба на Д.А.Х., ЕГН **********,***, Решение № 1040-01-273 от 05.07.2021г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Благоевград и потвърденото с него Разпореждане № О-01-999-00-********** от 01.06.2021г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Благоевград, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО, е отказано изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане на Д.Х. по болничен лист № Е20202126325 за периода от 20.10.2020г. до 24.12.2020г., като незаконосъобразни.

ВРЪЩА преписката на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Благоевград, за ново произнасяне по подаденото от Д.Х. Заявление - Приложение 15 към чл.24 от НПОПДОО, за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане по болничен лист № Е20202126325 за периода от 20.10.2020г. до 24.12.2020г., при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Благоевград, гр. Благоевград, ул. „Тракия“ №1, да заплати на Д.А.Х., ЕГН **********,***, сумата от 300.00 лв. /триста лева/, представляваща направените от жалбоподателката по делото разноски.

 

На основание чл. 119 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 
 
 

 

                                                                                     СЪДИЯ: