№ 21
гр. Сливен , 07.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седми април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Радка Д. Дражева Първанова
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Соня В. Петкова
и прокурора Пламен Димитров Стефанов (ОП-Сливен)
Сложи за разглеждане докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно
частно наказателно дело № 20212200600125 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:20 часа се явиха:
Жалбоподателят – обв. П. С. Й., редовно призован, се явява лично и със
защитника си адв. Д.М. от АК – София, редовно упълномощен.
За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се явява
окръжен прокурор П.С..
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка, моля да дадете ход на делото.
АДВ.М.: Да се даде ход на делото.
ОБВ.Й.: Да се гледа делото.
Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го докладва.
Образувано е по частна жалба на адв. Д.М., като защитник на обв. П.Й.,
срещу определение на РС – Сливен от 31.03.2021 год. по ЧНД № 391/2021
год., с което е оставено без уважение искане за изменение на взетата спрямо
обв. П. С. Й. мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Твърди се, че
взетата спрямо обвиняемия мярка „Задържане под стража“ се явява
1
необосновано тежка и в тази връзка се основава искане за отмяна на
определението и за определяне на по-лека мярка за неотклонение, различна
от „Задържане под стража“. Навеждат се в жалбата многобройни
съображения относно наличието или в частност за липсата на законови
предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
Съдът НАМИРА, че следва да приобщи към доказателствения
материал по делото материалите, съдържащи се в приложеното ЧНД №
391/2021 год. на РС – Сливен, включително и тези, съдържащи се в
приложеното към него досъдебно производство № 1032/2020 год. по описа на
РУ на МВР – Сливен, вх. № 4147/2020 год. по описа на РП – Сливен, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото материалите,
съдържащи се в ЧНД № 391/2021 год. на РС – Сливен, включително и тези,
съдържащи се в приложеното към него досъдебно производство №
1032/2020 год. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх. № 4147/2020 год. по
описа на РП – Сливен.
СТРАНИТЕ: Нямаме други искания.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И П Р Е Н И Я :
АДВ.М.: Уважаеми въззивни съдии, от името на моят подзащитен и от
собствено име, ще моля да уважите поредната въззивна жалба, която
инициира производство за отмяна на постановен първоинстанционен акт на
2
СлРС. За разлика от предходните производства по чл. 65 ал. 1 от НПК, в това
производство сме свидетели на едно мотивирано протоколно определение, в
което уважаемият Сливенски районен съд, като е изследвал предпоставките
по чл. 63 ал. 1 от НПК, свързани със съдържанието на доказателствените
източници е мотивирал изводи за потвърждаване на взетата мярка за
неотклонение. Безспорно сме свидетели на един такъв процесуален съдебен
акт. Считам, че разсъжденията, които са изложени от районния съд не
отговарят на съдържанието на доказателствените източници по делото затова
защитата сезира съда с подадената жалба за промяна на мярката за
неотклонение „Задържане под стража” в някоя от алтернативните форми на
процесуална принуда. Законодателят е предвидил цяла палитра от мерки за
неотклонение в разпоредбата на чл. 58 от НПК. Отбелязано е, че съдебния
състав преценява в това производство всички обстоятелства, свързани със
законността на задържането, което е точно и правилно процесуално
задължение. В самия акт на следващото изречение съдебния състав намира,
че по делото не е налице изменение на обстоятелствата, които да налагат
промяна на мярката за неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека.
Това е така в хипотезата на чл. 270 от НПК, т.е. когато се обсъжда изменение
на мярка за неотклонение във фазата на развиващото се съдебно следствие –
при промяна в обстоятелствата. Самата защита счита, че не е необходимо да
има промяна в тези обстоятелства, за да се измени мярката за неотклонение
предвид разколебаното обосновано предположение по това наказателно
производство. Няма как да бъдат почитаеми, игнорирано съдържанието на
свидетелите-очевидци които са напълно безпристрастни. Няма да задълбавам
в показанията на Н.А. и Н.Д.. Не може да се игнорира факта на двамата
свидетели-очевидци, които казват, че когато е ходил П. в тяхното казино
поведението му е проблемно. Тези показания не може да бъдат игнорирани с
лека ръка и няма как да не прави друго впечатление. Напротив тя е по-голяма
сумата от 500 лв. Ако си беше направил прокурора труда да прочете
обясненията на обвиняемия, които са и редовно гласно доказателство, щеше
да установи, че сумата не е 500 лв., а е 550 лв., тъй като така наречения
пострадал свидетел Г.П. е дал още 50 лв. след сумата от 500 лв. и това се
съдържа в неговите обяснения. Сами разбирате, че това влошава неговото
правно положение. Това е било факт, който се е състоял. Самият Спартаков го
съобщи, но аз съм наясно, че задълбочено тези доказателства ще бъдат
3
обсъдени след сблъсъка във фазата на съдебното следствие. Не може в
рамките на съдебното производство този факт да бъде игнориран -
съдържанието на тези факти още в момента на тяхното появяване, т.е. че
грабеж не е имало и няма отправяни заплахи. Считам, че това обстоятелство е
убягнало от вниманието на районния съд, който се е солидаризирал с
предходните съдебни състави за обоснованото предположение. Аз няма да
влизам в спор с уважаемия съд, но там са изложени едни неправилни доводи
досежно изследване на другите две кумулативни предпоставки, т.е. риска от
укриване. Този риск е изведен на л. 11 от мотивите, като там е записано, че
наказанието, което очевидно чисто хипотетично ако бъде наложено на
обвиняемия, респективно подсъдимия, би било ефективно и след като е
ефективно, това би могло да мотивира обвиняемия да се укрие. Съдът изказва
две абсолютно хипотетични предположения. Трябва в материалите по делото
да съществуват обективни такива доказателства, за да могат дабъдат
доказателствено обезпечени. Къде в материалите по делото е установено, че
Й. е предприел действия по укриване. Момчето е потърсено продължителен
период от време след 15 септември. При телефонно обаждане той се е явил в
сградата на полицията, пуснат е и след това е привлечен към наказателна
отговорност. Къде от материалите се извежда такъв извод, че е налице реален
риск той да се е укривал и неговото процесуално поведение да е
документирано с надлежни писмени доказателства, каквато е една
елементарна призовка за призоваване, която да установява, че този човек не
се явява и очевидно, ще пречи на наказателното производство. Няма
обективно никакви такива доказателства, напротив. Става още по-интересно
в мотивите на съда, където е записано, че имало представена характеристична
справка служебно от полицията, където било отразено, че последният имал
склонност да се укрива. Каква е логиката да бъде интерпретирано
съдържанието на това писмено доказателство при положение, че то не почива
на никакви обективни факти. Но там неговото процесуално поведение е
абсолютно изрядно, без значение какво се случва с тези наказателни дела.
Няма как да бъде извлечен довод от полицейската характеристика, че е
склонен към укриване, защото това не отговаря на обективната
действителност по делото. Не може да бъдат игнорирани данните за неговото
семейно положение, за изградените трайни семейни връзки, контакти в
малката общност, където живее на адреса. Аргументите на съда считам, че
4
няма доказателствена подкрепа. Лесно изводим е риска от извършване на
друго престъпление заради обремененото съдебно минало, че това деяние е в
рамките на изпитателния срок. Този факт е документиран. Тук проблема е
при тази разколебана доказателствена обезпеченост на обвинителната теза и
при липсата на другия риск от отклоняване от страна на обвиняемия, защо
продължава да се търпи най-тежката мярка за неотклонение. Не случайно
законодателят ни е дал тази богата палитра от мерки за процесуална принуда,
които са записани в нормата на чл. 58 от НПК. Затова смятам, че към
момента абсолютно този баланс е силно нарушен и е в пълна диспорпорция.
Защо съда трайно и последователно във всяко едно производство, което е
инициирано спрямо обвиняемия налага забрана по чл. 65 ал. 6 . Тази забрана
се налага, когато едно лице спекулира със своите процесуални права и аз не
виждам каква е мерната единица. Това е трета контролна мярка. Това
означава, че в рамките на два месеца обвиняемият си подава една молба. В
предходните производства то е било инициирано на базата на здравословни
проблеми. Наблюдаващият прокурор има много странно поведение -
предходната мярка за неотклонение, която е пуснала защитата в рамките е в
срока за забрана и е била свързана с изключително влошените здравословни
проблеми. Прокурорът вместо да изведе медицинския критерий пред скоби в
рамките на процесуалния срок за забрана е отказал с нарочно постановление,
като е приел, че аз съм в срока за забрана. Втори проблем по това
производство, делото затова се бави - за некоректно поведение от страна на
наблюдаващия прокурор. Това момче и неговия защитник три месеца чакат в
рамките на досъдебното производство да получат думата, той да даде
обяснения в рамките на досъдебното производство. П.Й. няма думата по това
дело да изложи тезата и версия, за да бъде проверяван. Най-накрая това се
случи, но неговите обяснения не се взимат под внимание като гласни
доказателства. Наложен е срок на забрана, защото максималния срок на
задържане е осем месеца и край вече разследването трябва да бъде
толерирано, за да може да си приключи делото. Това е записано в мотивите на
съда. Причината това дело да не е предявено не е доказателствено искане, а в
обстоятелството, че никой не ни прожектира оптичния носител диск, който се
намира в материалите по делото и е част от веществените доказателства по
делото. Защо съдът черпи права за влошаване на процесуалното поведение на
обвиняемия за това, че защитата иска да се запознае с всички доказателства,
5
събрани на досъдебното производство. Не става въпрос само за обвиняемия в
това дело, става въпрос за принципни и законови положения. Това
определение нарушава правата на моят доверител и необосновано се стига до
крайност, че това производство трябва да бъде обезпечено с най-тежката
мярка за процесуална принуда. Моля да наложите мярка за неотклонение
„Домашен арест” който би постигнал в най-пълна степен целите по чл. 57 от
НПК. В тази насока моля за вашето протоколно определение.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на обв. П.Й..
ОБВ.П.Й.: Нямам какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, прегледах делото, изслушах
адв. М.. На мнение съм, че след шест месеца задържане, мярка за
неотклонение „Домашен арест” би изиграла своята роля. Сега има
възможност на обвиняемия да бъде сложена електронна гривна. В този случай
той наистина ще бъде лишен от възможността да се укрие или да извърши
друго престъпление. „Домашния арест” също е вид арест. Който е бил в
карантина, той знае. Свободата е ценно право и аз го ценя. Ако прецени съдът
моля да му облекчи състоянието и да му промени мярката на „Домашен
арест”.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на обв. П.Й..
ОБВ.П.Й.: Моля да измените мярката ми за неотклонение.
Съдът се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание.
Съдът, след съвещание, и като се запозна с подадената жалба,
атакувания съдебен акт, като съобрази становищата на страните, изразени в
съдебно заседание, като обсъди доказателствата, събрани в хода на
разследването до настоящия момент и провери изцяло атакуваното
определение, намери следното:
Досъдебното производство е започнато на основание чл.212 ал.2 от
НПК по повод съобщение от пострадало лице за извършено престъпление от
общ характер за това, че на 15.09.2020 г. в гр. Сливен в игрална зала
„Танджер“ е отнел чужди движими вещи – 500 лв. /петстотин/ лева от
владението на Г.Х.П., без негово съгласие с намерение противозаконно да я
6
присвои, като за целта употребил заплаха – престъпление по чл. 198 ал. 1 от
НК.
С постановление от 24.09.2020 г. на разследващия орган е привлечен в
качеството на обвиняем П. С. Й., като му е повдигнато и предявено обвинение
за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК за това, че на 15.09.2020 г. в гр.
Сливен в игрална зала „Танджер“ е отнел чужди движими вещи – 500 лв.
/петстотин/ лева от владението на Г.Х.П. от гр. Тополовград, без негово
съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това
заплаха.
С определение от 24.09.2020 г. по ЧНД № 1247/2020 г. на Районен съд –
Сливен спрямо обв. П. С. Й. е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража”.
С протоколно определение от 01.10.2020 г. по ВЧНД № 466/2020г. на
Сливенски окръжен съд определението на Районен съд Сливен за вземане на
мярка за неотклонение спрямо обв.Й. е потвърдено като законосъобразно.
В производство с правно основание чл.65 ал.1 от НПК с определение от
16.11.2020 г. по ЧНД № 1512/2020 г. на Районен съд гр. Сливен е оставено без
уважение като неоснователно искането на обв. П. С. Й. за изменение на
взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като
същата е потвърдена.
С протоколно определение от 23.11.2020 г. по ВЧНД № 480/2020г. на
Сливенски окръжен съд определението на Районен съд Сливен от 16.11.2020
г. е потвърдено като законосъобразно.
В ново производство с правно основание чл.65 ал.1 от НПК с
определение от 23.12.2020 г. по ЧНД № 1682/2020 г. на Районен съд гр.
Сливен е оставено без уважение като неоснователно искането на обв. П. С. Й.
за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, като същата е потвърдена.
С протоколно определение № 64 от 30.12.2020 г. по ВЧНД № 660/2020г.
на Сливенски окръжен съд определението на Районен съд Сливен от
23.12.2020 г. е потвърдено като правилно и законосъобразно.
7
В хода на разследването след последното произнасяне на съда по
мярката за неотклонение, взета по отношение на обвиняемия Й. разследването
е продължило със събиране на доказателства, вкл. чрез разпит на свидетели и
очни ставки относно причините за депозираните различни по съдържание
показания на свидетелите Г.М. и Г.П. и противоречията между някои от тях и
показанията на други свидетели, дадени в хода на разследването. Задълбочено
е проучено чрез прегледи и изискване на становища от Ареста при Затвора –
Сливен здравословното състояние на обвиняемия и необходимостта от
лечение на съществуваща от по-рано херния. В медицинско свидетелство от
26.01.2021 г. три медицински лица са описали проведените по отношение на
обвиняемия прегледи и изследвания от лекари специалисти в Затвора –
Сливен, както и в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ гр. Сливен. Въз основа
становищата на гастроентеролог – д-р П. и след рентгенография на стомах и
консултация с хирург – д-р А.А. е установена липса на данни за остро
състояние на диагностицираната ехографски херния, както и че не се налага
оперативно лечение по спешност. Назначено е медикаментозно лечение и
хигиенно-диетичен режим, последният неспазван от обвиняемия.
С постановление на разследващия орган от 22.02.2021 г. на обв. П. С. Й.
е повдигнато обвинение за това, че на 15.09.2020 г. в гр. Сливен, в игрална
зала за хазартни игри „Казино Калър Бет“ ЕООД, находяща се на ул.
„Търговска“ № 3, е отнел чужди движими вещи – сумата от 500 лв.
/петстотин/ лева от владението на Г.Х.П. от гр. Тополовград, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване –
престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. Постановлението е предявено на
обвиняемия в присъствието на упълномощен защитник на 25.02.2021 г.
Разпитан в качеството на обвиняем на същата дата 25.02.2021 г.
обвиняемият е дал обяснения, в които съобщава за получената сума от 500 лв.
на инкриминираната дата и място, но твърди доброволно предаване на същата
от пострадалия. Обвиняемият отрича да е отправял закани и заплахи към
когото и да е.
На 08.03.2021 г. на обвиняемия и упълномощения му защитник е
предявено разследването. Защитата на обвиняемия е поискала отвод на
наблюдаващия прокурор и едва след произнасяне по това искане –
8
запознаване с материалите по разследването. С постановление от 16.03.2021 г.
на Зам.окръжен прокурор в ОП – Сливен, след обстоен преглед на
обстоятелствата по делото и възраженията на защитата, искането за отвод на
наблюдаващия делото прокурор от РП – Сливен не е уважено.
На определената следваща дата за предявяване на разследването –
19.03.2021 г. упълномощеният защитник не се е явил поради внезапен
служебен ангажимент, а обв. Й. е изразил желанието си предявяване на
разследването да се осъществи в присъствие на защитника му.
На 26.03.2021 г. обвиняемият и неговият защитник са се запознали с
материалите по разследването и са направили искания за събиране на
допълнителни доказателства, както и искане за изменение на мярката за
неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека – на основание чл.63 ал.6
вр. ал.3 от НПК - от прокурора и алтернативно на основание чл.65 ал.1 и сл.
от НПК – от съда. Прокурорът се е произнесъл с постановление от 29.03.2021
г., оставяйки без уважение исканията за изменение на мярката за
неотклонение, за провеждане на очни ставки и за назначаване на
допълнителна техническа експертиза. Уважено е искане за запознаване със
съдържанието на приложен на л.59 от т.1 от ДП DVD-R диск, като е указано
да се осигури възможност на защитата за възпроизвеждане съдържанието на
диска.
В производството по ЧНД № 391/2021 г. по описа на Сливенския
районен съд е било разгледано искането на защитата за изменение на мярката
за неотклонение на обв. Й. от „Задържане под стража“ на основание чл.65
ал.1 от НПК, заявено алтернативно с искането по чл.63 ал.6 вр. ал.3 от НПК
при предявяването на разследването на 26.03.2021 г. и обективирано в т.1 от
съставения протокол за предявяване на разследване.
С определение от 31.03.2021 г. СлРС е оставил без уважение искането
за изменение на мярката за неотклонение взета спрямо обв. П. С. Й. от
„Задържане под стража“ в по-лека като неоснователно и е потвърдил взетата
най-тежка мярка за неотклонение. Определен е срок до 24.05.2021 г. на
основание чл.65 ал.6 от НПК, в който е недопустимо да се правят нови
искания за изменение на взетата по отношение на обвиняемия мярка за
неотклонение, освен ако исканията се основават на влошаване
9
здравословното състояние на обвиняемия.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата на защитника на обв. П.Й. срещу определението на РС –
Сливен, в частта, с която се иска изменение на мярката за неотклонение от
„задържане под стража“ в по-лека, е неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение.
Определението на първоинстанционния съд, в частта, с която е оставено
без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на обв. П.Й.
от „Задържане под стража“ в по-лека, е правилно и законосъобразно.
Съответна на доказателствения материал е преценката на Районния съд
за законосъобразността на взетата спрямо обв. Й. мярка за неотклонение
„Задържане под стража”. Този извод изцяло се споделя от настоящата
инстанция. За периода от разглеждане на последното искане за изменение на
мярката за неотклонение в по-лека е изтекъл период от три месеца, в който
предпоставките за взетата най-тежка мярка за неотклонение са останали
непроменени.
Въззивният съд се присъединява към доводите в оспореното
определение относно наличието на обосновано предположение за
евентуалната съпричастност на обвиняемия към инкриминираното деяние.
Такъв извод следва от доказателствената наличност, включително не се
разколебава от новоприобщените доказателствени материали – разпити на
свидетели и очни ставки. Дадените от обвиняемото лице обяснения изразяват
лична позиция по предявеното обвинение. Те не са единствен или водещ
процесуален способ за установяване на фактите по делото. Неоснователни са
възраженията на защитата на обвиняемия за разколебаване на обоснованото
предположение относно извършено ли е инкриминираното деяние от
обвиненото лице. Показанията на част от разпитаните свидетели по делото, на
които защитата се позовава, са били предмет на обсъждане многократно при
предходни производства по искания за изменение на мярката за неотклонение
в по-лека и настоящият състав не намира основания да отстъпи от вече
заявената позиция. Тя е резултат на цялостен и обективен прочит на всички
приобщени в хода на разследването доказателства. Проведените очни ставки
10
не внасят съществени корекции във фактическите параметри, установими от
доказателствената наличност към по-ранен момент. Според състава на
въззивния съд и към настоящия момент продължава да съществува
обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към
извършеното престъпление. Характерът на настоящото производство не
предполага изследване по същество на предявеното обвинение, респ. изводи
относно неговата доказаност по несъмнен начин или категоричност за
виновността или невиновността на обвиняемо лице. Тези въпроси следва да
се решат от съда по съществото на делото, доколкото са от въпросите,
визирани в разпоредбата на чл.301 от НПК, които съдът решава с присъдата.
Такива задължения за съда, който се произнася по законността на мярката за
неотклонение, не са въведени. Достатъчно е наличието на обосновано
подозрение за съпричастност на обвиненото лице към деянието, за което е
привлечен към наказателна отговорност. Такова подозрение е изводимо от
доказателствените материали и заключенията, направени по-рано от
съдебните състави се споделят и към настоящия момент от въззивния съд.
Несъмнено е налице и втората предпоставка за потвърждаване на най-
тежката мярка за неотклонение – съществуване на реална опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Тази опасност се
извлича от една страна от обремененото съдебно минало, а индиция за същата
се съдържа и в наличието на други неприключили наказателни производства
спрямо обвиняемото лице. Най-тежката мярка за неотклонение е обоснована
предвид наличните предпоставки, визирани в закона и установими от
доказателствата по делото. Задържането е в рамките на разумния срок и на
този етап на нарушава правото на справедлив процес на обвиняемото лице.
Тези изводи не се разколебават от приложените в досъдебното производство
писмени доказателства за здравословното състояние на обвиняемия.
Направените изследвания и консултации с лекари специалисти не разкриват
остро състояние на съществуваща от по-рано херния, не се налага оперативно
лечение в спешен порядък. Същевременно са налице данни за неспазване от
обвиняемото лице на предписания му хигиенно-диетичен режим. Липсват
актуални данни за влошено здравословно състояние на обвиненото лице,
препятстващи възможността Й. да престоява в условия на задържане в
следствения арест.
11
Обобщено, настоящата инстанция констатира отсъствие на настъпила
промяна на обстоятелствата, имащи отношение към преценката относно
законността на задържането и в този смисъл взетата спрямо обвиняемото
лице най-тежка мярка за неотклонение се явява законосъобразна, в
съответствие с разпоредбата на чл. 63 ал. 1 от НПК и целите, визирани в
разпоредбата на чл. 57 от НПК.
Неоснователни са наведените доводи от защитата за наличие на
постоянен адрес, за добросъвестно процесуално поведение и други в тази
насока. Факт е уважено искане на защитата за запознаване със съдържанието
на диск, приложен по делото, което несъмнено предполага време, в което да
бъде осъществено. Тези обстоятелства не разколебават направения по-горе
извод за законосъобразност на мярката за неотклонение, респективно за
правилност и законосъобразност на определението на първоинстанционния
съд, с което е отказано изменение на тази мярка за неотклонение в по-лека.
Относно наложеното ограничение на основание чл.65, ал.6 от НПК от
СлРС, с което е определен срок до 24.05.2021 г., в който ново искане за
изменение на мярката за неотклонение е недопустимо, съдът намира
определението за неправилно. Несъмнено следва да се осигури възможност на
органите на досъдебното производство за приключване на разследването с
необходимата бързина и срочност. Въззивният съд отчита липса на искания за
изменение на мярката за неотклонение в рамките на тримесечен срок, поради
което не намира определението за правилно в посочената част. Органите на
досъдебното производство следва да осигурят своевременно извършване на
всички преценени като необходими действия. В периода от края на
м.декември 2020 г. до 26.03.2021 г. те не са били възпрепятствани от искания
за изменение на мярката за неотклонение до съда, а част от планираните
процесуално-следствени действия са отлагани поради ангажименти на
защитника на обвиняемия. При преценка за наличие на законовите
предпоставки за осигуряване ритмичност и срочност на определени действия,
прокурорът разполага с възможността по чл.94, ал.4 от НПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът намира, че правилно и
законосъобразно РС – Сливен е оставил без уважение искането за изменение
на взетата по отношение на обв. Й. мярка за неотклонение „Задържане под
12
стража“ и е потвърдил най-тежката мярка за неотклонение. Жалбата на
защитника на обвиняемия се явява неоснователна в тази й част, поради което
следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Определението
следва да отмени в частта му по чл. 65, ал. 6 от НПК по съображенията
изложени по-горе.
С оглед горното и на основание чл. 65, ал. 9 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 31.03.2021 г. по ЧНД № 391/2021 г.
по описа на Районен съд – Сливен, в частта, с която е потвърдена взетата
спрямо обв. П. С. Й., по ДП № 1032/2020 г. по описа на РУ на МВР – Сливен,
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като ОТМЕНЯ наложената
на основание чл. 65, ал. 6 от НПК забрана за подаване на ново искане по чл.
65, ал. 1 от НПК.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 14:55 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
13