№ 55
гр. гр.Несебър , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20202150100792 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Етажната собственост
на комплекс „*****“, находяща се в с. Равда, ул. *********, представлявана от Л.Д.,
понастоящем Я.Л., против Н. С. Н., с адрес в с. Равда, комплекс *****, **. Твърди се,
че ответникът е собственик на имот, находящ се в ЕС, представляващ самостоятелен
обект в сграда № ***************, с площ от 78.06 кв.м. Сочи се, че с решение на
общото събрание от 15.06.2016 г. било прието за 2016 г. и 2017 г. да се заплаща такса
поддръжка в размер на 6 евро на кв.м. за самостоятелните обекти в сградата, и 6 евро
на кв.м. за фонд „Ремонт“, платими за 2016 г.- до 30.07.2016 г., за 2017 г.- до 31.12.2016
г. Заявява се, че за 2016 г. ответницата дължала сумата от 936.72 евро- такса поддръжка
и фонд „Ремонт“, от които били платени 623 евро, т.е оставали дължими 313.72 евро.
За 2017 г. ответницата дължала сумата от 936.72 евро, от които заплатила 626 евро, и
останали дължими 310.72 евро.
Сочи се, че с решение на ОС от 16.07.2018 г. било прието всички собственици да
заплащат такса поддръжка в размер на 200 евро и фонд „Ремонт“ съобразно идеалните
им части в общите части на сградата, но не по- малко от 1 % от МРС месечно за всички
самостоятелни обекти, като това решение се отнасяло за 2018 г. и 2019 г. Срокът за
заплащане насумите бил за 2018 г.- до 31.12.2017 г., а за 2019 г.- до 31.12.2018 г.
Заявява се, че за 2018 г. ответницата дължала сумата от 265 евро, колкото дължала и за
2019 г. Предвид на това, че 2018 г. била внесена сумата от 625 евро, т.е. надвнесени
били 360 евро, дължимата сума оставала в общ размер от 529.44 евро. Ответницата
1
била поканена да заплати сочената сума, което не било сторено.
Поради неизплащане на сочените по- горе суми било образувано ч.гр.д. №
1280/2019 г. по описа на РС- Несебър, по което била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 17/14.01.2020 г. С оглед обстоятелството, че заповедта е била
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, се предявява настоящата претенция, с която се
моли да бъде прието за установено съществуването на вземане в сочените по- горе
размери. По повод дадени указания на ищеца, същият конкретизира претенциите си
както следва: Заяви се, че тъй като имало надвнесени 360 евро, с които ищеца счита, че
се погася задължението за 2016 г., се сочи, че за 2016 г. не се претендират суми. Такива
не се претендират и за 2018 г. За 2017г. се претендира сумата от 264,44 евро- остатък
такса поддръжка, а за 2019г. се претендира сумата от 265 евро- 200 евро такса
поддръжка и 65 евро фонд ремонт.
В срокът по чл.131 от ГПК от ответницата постъпи писмен отговор, с който се
оспорва претенцията. На първо място се сочи, че не е налице активна процесуална
легитимация на ищеца, тъй като решението на ОС, с което Л.Д. е била избрана за член
на УС, е отменено, поради което се счита, че не може да представлява ЕС. Заявява се и
неоснователност на иска предвид на това, че през процесния период не била
извършвана дейност по поддръжка и ремонт. Сочи се за съществуващи проблеми по
поддръжката, причина за което е отказа на други етажни собственици, които
притежават значителна част от самостоятелните обекти в сградата, да заплащат
дължимите от тях такси и вноски към Етажната собственост, но срещу тях не се
предявяват съдебни претенции въпреки липсата на достатъчно средства за бюджета.
От друга страна събраните средства не се разходват по предназначение, не се дава и
отчет и не се представя необходимата документация, с които да се оправдаят
разходите. Оспорва се размера на претенциите като се посочва, че действително
събираните от етажните собственици такси и вноски за 2016г. и 2017г. са в размер на
по 4 евро на кв.м. или по 8 евро общо за всяка от двете календарни години, а не по 12
евро. Неправилно е посочен и размера на вноската във фонд “Ремонт” за 2018г. и 2019г.
Алтернативно се посочва, че ответницата не дължи процесните суми, тъй като същата
била заплатила общо 1874 евро съобразно соченото в исковата молба, с които е
погасила изцяло задължението си за 2016 г. През 2017 г. същата не пребивавала в
комплекса, поради което дължала единствено сумата от 312.24 евро за фонд „Ремонт“ и
предвид на това, че е внесла 626 евро, сумата от 313.76 евро се явява надвнесена. За
2018 г. се сочи, че заплащайки сумата от 625 евро е надвнесла 360 евро. За 2019 г. се
сочи, че предвид надвнесените суми следва и тази претенция да се явява неоснователна
като заплатена. С тези аргументи се моли предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
2
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По отношение наведеното възражение за липса на представителна власт на Л.Д.,
посочена в исковата молба като управител на ЕС, съдът изиска от Община Несебър
доказателства относно заявения към датата на подаване на исковата молба управител
на ЕС. Видно от изпратеното писмо, с протокол от проведено ОС на ЕС от 08.09.2020
г. е бил избран нов УС, като на проведено събрание на същия от 14.09.2020 г., за
Председател на УС е избрана Я.Л.. Исковата молба е подадена на 18.09.2020 г., т.е. към
датата на сезиране на настоящата инстанция Л.Д. вече не е била представляващ ЕС. От
Я.Л. постъпи по делото потвърждение на всички действия, извършени от страна на
предходния управител на ЕС, включително и подаване на исковата молба, като се сочи,
че същата се поддържа, ведно с пълномощно на адв. Б. и К., поради което съдът
намира, че по този начин се санират действията на лицето без представителна власт-
Л.Д.. В тази връзка сезирането на съда е надлежно и му се дължи произнасяне по
същество.
За установяване на твърденията си ищецът е представил протоколи от 15.06.2015
г., 16.07.2018 г. и от 01.07.2019 г. от проведени общи събрания на собствениците на
самостоятелни обекти в ответната Етажна собственост. От протоколът от 2015 г. е
видно, че общото събрание е приело, че всеки собственик дължи годишна такса за
поддръжка и управление на общите части в етажната собственост в размер на 6
евро/кв.м. и 6 евро/кв.м.- за фонд „Ремонт и обновяване“, като сумите е следвало да
бъдат заплатени, както следва: за 2016 г.- до 30.07.2016 г., за 2017 г.- до 31.12.2016 г.
От протоколът от 2018 г. е видно, че е прието да се заплаща такса поддръжка в
размер на 200 евро на собственик, и фонд „Ремонт“ съобразно идеалните им части в
общите части на сградата, но не по- малко от 1 % от МРС месечно за всички
самостоятелни обекти, а именно сумата от 176,88 лв., като това решение се отнасяло за
2018 г. и 2019 г. Срокът за заплащане на сумите бил за 2018 г.- до 31.12.2017 г., а за
2019 г.- до 31.12.2018 г.
От протоколът от 2019 г. е видно, че е определена такса за управление и
поддръжка на общите части за 2019 г. и 2020 г. по 200 евро на апартамент.
По делото е представен и нотариален акт № 181, т.XІІІ, н.д. № 2959/2013 г.,
съгласно който ответницата е станала собственики на имот, находящ се в ЕС,
представляващ самостоятелен обект в сграда № ***************, със застроена площ
от 65.55 кв.м., ведно с 12.51 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, или общо с площ
от 78.06 кв.м.
3
От страна на ищецът се твърди, че решенията на общите събрания са влезли в
сила, като възражения в тази насока не са наведени от ответниците, поради което съдът
приема за безспорен този факт.
От страна на ответницата е наведено възражение, че същата е заплатила
дължимата сума, предвид на това, че въпреки взетото решение, от етажните
собственици за 2016 и 2017 г. се събирало по 8 евро на кв.м. Съдът намира, че това
твърдение противоречи на безспорно приетото по делото, че съобразно решението на
Общото събрание от 2015 г. дължимата такса е в размер на общо 12 евро., поради което
обстоятелството, че същите са заплатили такса в някакъв по- малък размер, не ги
освобождава от задължението да платят и останалата част.
Навежда се и твърдение от Н., че през 2017 г. не дължи такси, позовавайки се на
нормата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС. Предпоставката, при която собственик, ползвател или
обитател на обект в сграда ЕС не дължи плащане на разходи за управление и
поддържане на общите части, е да не е пребивавано в имота повече от 30 дни в една
календарна година. Заинтересованият, в чийто интерес законът допуска възможността
да се освободи от задължението си за заплащане на текущите разходи за управление и
поддръжка на ЕС, носи доказателствената тежест да установи с всички допустими
доказателствени средства фактът, че е пребивавал в съответния имот за „не повече от
30 дни в една календарна година“. В този смисъл и с оглед изричното възражение на
ответницата в тази насока съдът е указал на същата, че носи доказателствената тежест
да установи недължимост на сумите на посочените от нея в отговора на исковата молба
основания. В тази насока бе представено от Н. удостоверение от сектор „Миграция“
към ОДМВР- Бургас, от което е видно, че за ответницата няма регистрирано влизане на
територията на страната за 2017 г. Съобразно представените от ищцовата страна
справки, за 2017 г. консумация на ел. енергия не е констатирана, като е отчетено
минимално количество консумирана вода. Въз основа на тези доказателства съдът
намира, че действително през процесната 2017 г. апартамента на ответницата не е бил
обитаван, поради което и такса за поддръжка и управление за тази година не се дължи
от страна на Н..
Съдът споделя и твърденията на ответницата, че не дължи търсените суми
поради неизвършване на дейности през процесния период по поддръжка и ремонт на
общите части. Оборвайки отрицателните твърдения на ответниците, ищецът представи
2 броя актове на КС за извършена проверка на финансово- стопанската дейност на ЕС
за периода от 21.09.2016 г. до 12.06.2018 г., както и за периода от 16.06.2016 г. до
19.09.2016 г., отчет на УС за периода от 13.06.2018 г. до 01.07.2019 г., доклад за
работата на УС на ЕС за периода от 01.07.2019 г. до 01.07.2020 г. Така представените
писмени доказателства, обаче, не могат да послужат за налагане на извода, че са
4
извършвани сочените в тях дейности по поддръжката и ремонта на общите части,
предвид на това, че всички писмени доказателства, с изключение на акта на КС за
периода от 21.09.2016 г. до 12.06.2018 г., не носят подписите на техните съставители.
Наред с това отчетът на УС за периода от 13.06.2018 г. до 01.07.2019 г. е представен
само като превод от руски език без да е приложен към него оригинала на самия
документ, от който е извършен превода. По отношение на единственият подписан
документ- акт на КС за периода от 21.09.2016 г. до 12.06.2018 г., същият в оригинала си
на руски език, носи подписите на три лица, за които няма данни и доказателства да са
членовете на КС на ЕС. Липсват и категорични доказателства, че този акт е приет от
ОС. Видно от проведеното такова на 16.07.2018 г., в т.2 от приет отчета на УС, а не на
КС. Предвид непредставянето на други доказателства, се налага извода, че
отрицателното твърдение на ответниците се явява основателно. Независимо, че таксите
са били дължими авансово, предвид на това, че периода, за който се претендират, вече
е отминал, следва да се докаже наличието на реално извършена дейност, която да е
била заплатена, каквито доказателства по делото не се събраха. Обратното би довело
до неоснователно обогатяване на ЕС.
Предвид всички, изложено по- горе съдът намира предявените претенции за
неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответницата за
заплащане на сторените разноски, възлизащи на сумата от 500 лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение, 35 лв.- такси по повод издадени удостоверения.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Етажната собственост на комплекс „*****“, находяща се в с.
Равда, ул. *********, представлявана понастоящем от Я.Л., против Н. С. Н., с адрес в с.
Равда, комплекс *****, **, за приемане за установено съществуването на вземане в полза на
ЕС против ответниците, в общ размер от 529.44 евро, представляващи незаплатени такси за
поддръжка и управление, и фонд „Ремонт и обновяване“, дължими за 2017 г. и 2019 г., за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
17/14.01.2020 г. по ч.гр.д. № 1280/2019 г. по описа на РС- Несебър.
ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс „*****“, находяща се в с. Равда, ул.
*********, представлявана от Я.Л., да заплати на Н. С. Н., с адрес в с. Равда, комплекс
*****, **, сумата от 535 лв., представляващи направени разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
5
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6