Присъда по дело №61/2022 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 11
Дата: 23 май 2022 г.
Съдия: Йордан Павлов Иванов
Дело: 20223500200061
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 април 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 11
гр. Търговище, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЙОРДАН П. И.
СъдебниМИЛКАНА ТОДОРОВА М.

заседатели:ТЕНЗИЛЕ Х. М.
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х.
и прокурора В. Анг. В.
като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. И. Наказателно дело от общ
характер № 20223500200061 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. ЮС. ЮС., роден на 28.03.1979 год. в гр.
Търговище, с постоянен и настоящ адрес с. Вардун, общ. Търговище, български гражданин,
неженен, грамотен, неосъждан, с ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН в това, че за времето от 30.04.2012 год. до 14.06.2017 год. в гр.
Търговище при условията на продължавано престъпление, избегнал установяване на
данъчни задължения в особено големи размери по см. на чл.93, т.14 от НК, като не е подал
декларации ЗДДФЛ и справки декларации по ЗДДС, и затаил истина в подадени декларации
в общ размер на 51 665 лева, от които 7 625.11 лева по чл.50 от ЗДДФЛ; 327.65 лева
Корпоративен данък като управител на ЕТ „М.Ю. -79-М...“ и 43 712.24 лева неначислен
ДДС, поради което на основание чл.255, ал.3 във вр. с ал.1 т.1 и т. 2 във вр. с чл.26, ал.1 от
НК, и чл.36, чл.54 от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ
„лишаване от свобода“ и „КОНФИСКАЦИЯ на: лек автомобил „Пежо“, модел 607 с рег.
№ Т ...ТН и лек автомобил „Пежо“ модел 307 с рег. № Т ... КК
На основание чл.58а, ал.1 от НК НАМАЛЯВА така определеното наказание
1
лишаване от свобода с 1/3 и му НАЛАГА по този ред наказание ДВЕ ГОДИНИ„лишаване
от свобода”.
На основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА така наложеното наказание „лишаване от
свобода“ с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подс. М. ЮС. ЮС. със снета по горе самоличност:
ДА ЗАПЛАТИ на ощетеното юридическо лице – Държавата, представлявана от
Министъра на финансите, обезщетение за причинените и имуществени вреди от
престъплението, на осн. чл.45 от ЗЗД, в размер на по 51 665 ( петдесет и една хиляди
шестстотин шестдесет и пет) лева, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2017 год., до
окончателното им изплащане.
ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата направените на досъдебното производство
разноски в размер на 588 (петстотин осемдесет и осем) лв.
Да ЗАПЛАТИ държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в
размер на 2 066.06 лева (две хиляди шестдесет и шест лева и шест стотинки) към бюджета
на съдебна власт по сметка на Окръжен съд - Търговище.
Да ЗАПЛАТИ и юристконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК
в размер на 150 ( сто и петдесет ) лева на основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ (ДВ бр.5 от 17.01.2006 г), в полза на Държавата, по сметка на
Министерство на финансите.
ОТМЕНЯ допуснатото с определение № 68/12.04.2022 год. по ЧНД № 56/2022 год.
по описа на ТОС, обезпечение на наказанието „Конфискация“ запор върху банкови сметки с
титуляр М. ЮС. ЮС., както следва: В „Банка ДСК“ АД сметка № BG10STSA9300001877...; в
„ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД сметки с номера: BG59TBIB93101004730....и
BG32TBIB9310100473...; в „Айкарт“ АД сметка с номер BG74INTF4001205244...; и в
„Пейнетикс“ АД сметка с № BG95RATC4002110033...
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок, пред АС гр. Варна.



Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 11/23.05.2022 год. постановена по НОХД №
61/2022 год. по описа на Търговищки окръжен съд

Подс. М. ЮС. ЮС. от с. В., общ. Т. е предаден на съд затова, за времето от
30.04.2012г. до 14.06.2017г. в гр. Т. при условията на продължавано престъпление, избегнал
установяването на данъчни задължения в особено големи размери по см. на чл.93, т.14 от
НК – 51665 лева, като:
1а. До 30.04.2012г. не подал Годишна данъчна декларация /ГДД/ за 2011г. по чл.50 от
ЗДДФЛ, с която следвало да бъде декларирано задължение за данък върху доходите му като
физическо лице за 2011г., в размер на 1415,11 лева;
1б. В подадените по чл.50 от ЗДДФЛ ГДД за 2012, 2013г., 2014г. и 2015г. избегнал
установяването на данъчни задължения както следва:
- затаил истина в ГДД за 2012г. вх. №254391300548700 от 29.04.2013г., с което
избегнал установяването на данъчни задължения в размер на 1989 лв.;
- затаил истина в ГДД за 2013г. вх. №7702/100 от 30.04.2014г., с което избегнал
установяването на данъчни задължения в размер на 923 лв.;
- затаил истина в ГДД за 2014г. вх. №7700/42 от 20.04.2015г., с което избегнал
установяване на данъчни задължения в размер на 2007 лв.;
- затаил истина в ГДД за 2015г. вх. №7702/52 от 21.04.2016г., с което избегнал
установяване на данъчни задължения в размер на 1291 лв.;
1в. В ГДД за 2014г. и 2015г. избегнал установяването на годишен корпоративен
данък на ЕТ „М.Ю.-79-М...“ както следва:
- затаил истина в ГДД за 2014г. вх. №7700/42 от 20.04.2015г., с което избегнал
установяване на данъчно задължение в размер на 41,65 лева;
- затаил истина в ГДД за 2015г. вх. №7702/52 от 21.04.2016г , с което избегнал
установяване на данъчно задължение в размер на 286 лева;

2. За времето от 14.10.2013г. до 14.06.2017г. не изпълнил задължението си по чл.125,
ал.1 от ЗДДС да подаде до 14-то число на следващия месец справка декларация /СД/
съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, като не подал 39 СД, както
следва:
1. За данъчен период 29/30.09.2013г. при данъчна основа 933, 50 лева не подал СД за
дължим 186,70 лв. ДДС;
2. За данъчен период месец Октомври 2013г. при данъчна основа 2269,80 лева, не
подал СД за дължим 453,96 лв. ДДС;
3. За данъчен период месец Ноември 2013г. при данъчна основа 2310,47 лева, не
1
подал СД за дължим 462,09 лв. ДДС;
4. За данъчен период месец Декември 2013г. при данъчна основа 1938,25 лева, не
подал СД за дължим 387,65 лв. ДДС;
5. За данъчен период месец Януари 2014г. при данъчна основа 1591,03 лева, не подал
СД за дължим 318,21 лв. ДДС;
6. За данъчен период месец Февруари 2014г. при данъчна основа 1685,35 лева, не
подал СД за дължим 337,07 лв. ДДС;
7. За данъчен период месец Март 2014г. при данъчна основа 1025,85 лева, не подал
СД за дължим 205,17 лв. ДДС;
8. За данъчен период месец Април 2014г. при данъчна основа 10372,11 лева, не подал
СД за дължим 2074,42 лв. ДДС;
9. За данъчен период месец Май 2014г. при данъчна основа 13070,65 лева, не подал
СД за дължим 2614,13 лв. ДДС;
10. За данъчен период месец Юни 2014г. при данъчна основа 20885,05 лева, не подал
СД за дължим 4177,01 лв. ДДС;
11. За данъчен период месец Юли 2014г. при данъчна основа 10310,05 лева, не подал
СД за дължим 2062,01 лв. ДДС;
12. За данъчен период месец Август 2014г. при данъчна основа 933,17 лева, не подал
СД за дължим 186,63 лв. ДДС;
13. За данъчен период месец Септември 2014г. при данъчна основа 5247,92 лева, не
подал СД за дължим 1049,58 лв. ДДС;
14. За данъчен период месец Октомври 2014г. при данъчна основа 1296,75 лева, не
подал СД за дължим 259,35 лв. ДДС;
15. За данъчен период месец Ноември 2014г. при данъчна основа 2051,67 лева, не
подал СД за дължим 410,33 лв. ДДС;
16. За данъчен период месец Декември 2014г. при данъчна основа 698 лева, не подал
СД за дължим 139,73 лв. ДДС;
17. За данъчен период месец Януари 2015г. при данъчна основа 39,75 лева, не подал
СД за дължим 7,95 лв. ДДС;
18. За данъчен период месец Февруари 2015г. при данъчна основа 228 лева, не подал
СД за дължим 45,60 лв. ДДС;
19. За данъчен период месец Март 2015г. при данъчна основа 4072,67 лева, не подал
СД за дължим 814,53 лв. ДДС;
20. За данъчен период месец Април 2015г. при данъчна основа 66 лева, не подал СД
за дължим 13,20 лв. ДДС;
21. За данъчен период месец Май 2015г. при данъчна основа 7916,67 лева, не подал
2
СД за дължим 1583,33 лв. ДДС;
22. За данъчен период месец Юни 2015г. при данъчна основа 28937,83 лева, не подал
СД за дължим 5787,57 лв. ДДС;
23. За данъчен период месец Юли 2015г. при данъчна основа 24361,29 лева, не подал
СД за дължим 4872,26 лв. ДДС;
24. За данъчен период месец Август 2015г. при данъчна основа 1161,50 лева, не подал
СД за дължим 232,30 лв. ДДС;
25. За данъчен период месец Септември 2015г. при данъчна основа 1230,83 лева, не
подал СД за дължим 246,17 лв. ДДС;
26. За данъчен период месец Октомври 2015г. при данъчна основа 763,17 лева, не
подал СД за дължим 152,63 лв. ДДС;
27. За данъчен период месец Ноември 2015г. при данъчна основа 4095 лева, не подал
СД за дължим 819 лв. ДДС;
28. За данъчен период месец Декември 2015г. при данъчна основа 1156,83 лева, не
подал СД за дължим 231,37 лв. ДДС;
29. За данъчен период месец Януари 2016г. при данъчна основа 2875,75 лева, не
подал СД за дължим 575,15 лв. ДДС;
30. За данъчен период месец Февруари 2016г. при данъчна основа 1013,33 лева, не
подал СД за дължим 202,67 лв. ДДС;
31. За данъчен период месец Март 2016г. при данъчна основа 6439,24 лева, не подал
СД за дължим 1287,85 лв. ДДС;
32. За данъчен период месец Април 2016г. при данъчна основа 11160,33 лева, не
подал СД за дължим 2232,07 лв. ДДС;
33. За данъчен период месец Май 2016г. при данъчна основа 2234,67 лева, не подал
СД за дължим 446,93 лв. ДДС;
34. За данъчен период месец Юни 2016г. при данъчна основа 22500 лева, не подал СД
за дължим 4500 лв. ДДС;
35. За данъчен период месец Юли 2016г. при данъчна основа 12041,67 лева, не подал
СД за дължим 2408,33 лв. ДДС;
36. За данъчен период месец Август 2016г. при данъчна основа 2916,67 лева, не подал
СД за дължим 583,33 лв. ДДС;
37. За данъчен период месец Март 2017г. при данъчна основа 3000 лева, не подал СД
за дължим 600 лв. ДДС;
38. За данъчен период месец Април 2017г. при данъчна основа 1896,46 лева, не подал
СД за дължим 379,29 лв. ДДС;
39. За данъчен период месец Май 2017г. при данъчна основа 1833,33 лева, не подал
3
СД за дължим 366,67 лв. ДДС;
Общият размер на неначисленият ДДС, чието установяване е било избягнато е в
размер на 43712,24лева
Престъпление по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.1 и 2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура в съдебно заседание поддържа обвинението
като доказано по несъмнен начин и предвид характера на проведеното производство ( по
глава ХХVІІ от НПК ) пледира за индивидуА.зация на наказанието при условията на чл.58,
ал.1 от НК. Счита, че на подсъдимият следва да се определи наказание в размер в
минимален размер, което след редукцията да бъде намалено. Пледира наказанието на
подсъдимия да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК също с минимален
изпитателен срок. По отношение на кумулативно предвиденото наказание „конфискация“,
предоставя на съда да определи какво имущество следва да бъде конфискувано.
Повереникът на гражданския ищец пледира за присъждане на основание чл.45 от ЗЗД
на сумата на 51 665 лева – имуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.06.2017 год.
до окончателното и изплащане. Моли да бъде присъдено юристконсултско възнаграждение.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание, признава се за виновен, с оглед на което,
чрез защитника си адвокат С.А. от АК - Т. направи искане и даде съгласие за разглеждане на
делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК – „съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция”. Предвид на това съдът, с определение на основание чл.372, ал.4
във вр. с чл. 371, т.2 от НПК прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие
самопризнание на подс. М.А. Ю. се подкрепят по несъмнен и категоричен начин от всички
останА. доказателства по делото, поради което обяви, че ще ползва същото при
постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства, относно фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитникът на подсъдимия пледира за налагане на наказание при условията на чл.55
от НК, което след това да бъде намалено на основание чл.58а, ал.1 от НК с 1/3. Посочва, че
давностният срок по предявения граждански иск е изтекъл, поради което пледира да не се
уважава.
Подсъдимият се признава за виновен, посочва, че желае наказанието да не му бъде
ефективно, за да може да възстанови парите в бюджета на страната, моли за минимално
наказание.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията,
вписани в разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от
фактическа страна:
През 2011 год. подс. М.Ю. живеел в с. В., общ. Т. и се занимавал с изкупуване и
търговия с диворастящи билки и плодове. Същият организирал пунктове за изкупуване на
билки в стопанския двор на с. Буховци, на плаца на летището до същото село и в стопанския
двор на с. Алваново, общ. Т.. Ю. изкупувал билки и плодове от физически лица, организирал
4
изсушаването и пакетирането на същите, а после продавал обработените и пакетирани
билки и плодове на различни юридически лица. Тази търговска дейност подсъдимият
осъществявал като физическо лице без да е регистриран като търговец по ТЗ.
От дейността си през 2011г. от изкупуване, преработка и продажба на диворастящи
билки /друга стопанска дейност по чл.29, ал.1, б.“а“ от ЗДДФЛ/ Ю. реА.зирал доход в
размер на 15 532,26 лева изплатени му от следните дружества:
- „Витафрукт“ ЕООД - 15971,30 лв.; ЕТ „Витафрукт – В.Д.“ - 2151,20 лв.; „Ира-еко“
ЕООД - 1540 лв.; „Ира – 999“ ЕООД – 5808,80 лв.; „Планетабул“ ЕООД – 390,85 лв.
Сумата по дохода в размер на 15 532,26 лева е формирана от общия сбор на
получените от подсъдимия суми от горепосочените търговци - 25887,10 лв., от който са
приспаднати 10354,84 лв. (40% разходи).
Ю. реА.зирал и доход по чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ – по комисионни договори със
„Софи С трейд“ ЕООД – 120,60 лв. (доходът е формиран от изплатени от „Софи С трейд“
ЕООД 160,80лв. – 40,20лв. /25% разходи/).
След като от получения общ доход в размер на 15652,86 лева представляващ сбора от
гореописаните в т.1а и 1б доходи /15532,26лв. + 120,60лв./ се приспадне сумата за
задължителното здравно осигуряване /ЗЗО/ е формирана данъчната основа за облагане на
подс. М. Ю. за 2011г. в размер на 14 400,64 лева.
На базата на така установената данъчна основа за облагане е формирано годишното
данъчно задължение в размер на 1 415,11 лв. (формирани от 1440,06 лв. /10% от основата/,
от което е приспадната сумата от 24,96 лева /удържан данък от платеца/.
Подс. М.Ю. не изпълнил задължението си по чл. 50 от ЗДДФЛ и в срока по чл.53,
ал.1 от същия закон /до 30.04.2012г./ не подал пред органа по приходите Годишна данъчна
декларация /ГДД/ за 2011г., по който начин избегнал установяване на данъчно задължение в
размер на 1 415,11лв.
През 2012 год. подс. М.Ю. продължил да се занимава като физическо лице с
гореописаната дейност по изкупуване и търговия с диворастящи билки и плодове.
От дейността си от изкупуване, преработка и продажба на билки /друга стопанска
дейност по чл.29, ал.1, б.“а“ от ЗДДФЛ подсъдимият реА.зирал доход в размер на 21 846,06
лева изплатени му от следните дружества: „Витафрукт“ ЕООД - 13096 лв.; „Балкан груп“
ЕООД – 5795,30 лв.; „Ира-еко“ ЕООД -10044,80 лв.; „Ира – 999“ ЕООД – 7474 лв.
Сумата по дохода в размер на 21 846,06 лева е формирана от общия сбор на
получените от Ю. суми от горепосочените търговци /36410,10 лв., от който са приспаднати
14564,04 лв. (40% разходи)/.
Подсъдимият реА.зирал и доход по чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ – по комисионни
договори със „Софи С трейд“ ЕООД – 93,60лв. (доходът е формиран от изплатени от „Софи
С трейд“ ЕООД 124,80лв. – 31,20лв. /25% разходи).
След като от получения общ доход в размер на 21939,66 лева представляващ сбора от
5
гореописаните в т.2а и 2б доходи се приспадне сумата за задължителното здравно
осигуряване /ЗЗО/ е формирана данъчната основа за облагане на подс. М. Ю. за 2012 год. в
размер на 21939,66 лева.
На базата на така установената данъчна основа за облагане е формирано годишното
данъчно задължение по чл.29 от ЗДДФЛ в размер на 2001 лв. Задължението е формирано,
т.е. представлява 10% от данъчната основа.
М.Ю. изпълнил задължението си по чл. 50 от ЗДДФЛ и в срока по чл.53, ал.1 от
същия закон подал чрез лицензиран пощенски оператор ГДД вх. №254391300548700 от
29.04.2013 год. Във въпросната ГДД обвиняемият декларирал като доход от други
източници за 2012 год. 124,80 лева, върху която бил начислен корпоративен данък в размер
на 12 лева.
По гореописания начин, като не декларирал в подадената пред органа по приходите
ГДД за 2012г реалния си доход, на базата на който бил начислен дължимият от него данък
обвиняемия избегнал установяване на данъчно задължение в размер на 1 989 лв. /което се
явява разликата между установеното от органа по приходите данъчно задължение в размер
на 2001лв. и декларираното в ГДД от обвиняемия такова в размер на 12 лв./
През 2013 год. подс. Ю. продължил да се занимава с гореописаната дейност по
изкупуване и търговия с диворастящи билки и плодове.
От дейността си от изкупуване, преработка и продажба на билки /друга стопанска
дейност по чл.29, ал.1, б.“а“ от ЗДДФЛ подсъдимият реА.зирал доход в размер на 29 075,46
лева изплатени му от следните дружества: „Витафрукт“ ЕООД – 11 265 лв.; „Булхерб“
ЕООД – 3 963,60 лв.; „Дайманд хил“ ЕООД - 627,20 лв.; „Еврочойс“ ЕООД – 29 800 лв.;
Сумата по дохода в размер на 29 075,46 лева е формирана от общия сбор на
получените от обвиняемия суми от горепосочените търговци /48 459,10 лв., от който са
приспаднати 19 383,64 лв. (40% разходи)/.
Ю. реА.зирал и доход в общ размер на 3 444,33 лв. по чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ – по
комисионни договори със: „Софи С трейд“ ЕООД – 323,02лв. (доходът е формиран от
изплатени от „Софи С трейд“ ЕООД 430,70лв. – 107,68лв. /25% разходи); „Еврочойс“
ЕООД – 3 121,31 лв. (доходът е формиран от изплатени от „Еврочойс“ ЕООД 4161,74лв. –
1040,43 лв. /25% разходи).
След като от получения общ доход в размер на 32 519,79 лева представляващ сбора
от гореописаните по-горе доходи се приспадне сумата за задължителното здравно
осигуряване /ЗЗО/ е формирана данъчната основа за облагане на подс. М. Ю. за 2013 год. в
размер на 30 407,79 лева.
На базата на така установената данъчна основа за облагане е формирано годишното
данъчно задължение по чл.29 от ЗДДФЛ в размер на 30 40,78 лв. Задължението
представлява е формирано, т.е. представлява 10% от данъчната основа.
На базата на така установената данъчна основа за облагане е формирано годишното
6
данъчно задължение в размер на 3 003 лв. (формирани от 3040,78 лв. /10% от основата/, от
което е приспадната сумата от 37,63 лева /удържан данък от платеца/.
М.Ю. изпълнил задължението си по чл. 50 от ЗДДФЛ и в срока по чл.53, ал.1 от
същия закон подал чрез лицензиран пощенски оператор ГДД за 2013 год. вх. №7702/100 от
30.04.2014 год. Във въпросната ГДД обвиняемият декларирал като годишна данъчна основа
20 807,74лв., върху която бил начислен корпоративен данък в размер на 2 080 лева.
По гореописания начин като не декларирал в подадената пред органа по приходите
ГДД за 2013 год. реалния си доход, на базата на който бил начислен дължимият от него
данък подсъдимия избегнал установяването на данъчно задължение в размер на 1 923 лв.,
което се явява разликата между установеното от органа по приходите данъчно задължение в
размер на 3 003 лева и декларираното в ГДД от обвиняемия такова в размер на 2 080 лева.
През 2014 год. подс. Ю. продължил да се занимава с гореописаната дейност по
изкупуване и търговия с диворастящи билки и плодове.
От дейността си от изкупуване, преработка и продажба на билки /друга стопанска
дейност по чл.29, ал.1, б.“а“ от ЗДДФЛ обвиняемият реА.зирал доход в размер на 20 159,64
лева изплатени му от следните дружества: - „Витафрукт“ ЕООД – 12 267,20 лв.; -„Балкан
груп“ ЕООД – 8 632,20 лв.; „Еврочойс“ ЕООД – 12 700 лв.
Сумата по дохода в размер на 20 159,64 лева е формирана от общия сбор на
получените от обвиняемия суми от горепосочените търговци /33 599,40 лв., от който са
приспаднати 13 439,76 лв. (40% разходи)/.
След като от получения общ доход в размер на 20 159,64 лева се приспадне сумата за
задължителното здравно осигуряване /ЗЗО/ е формирана данъчната основа за облагане на
подс. М. Ю. за 2014 год. в размер на 20 092,44 лева.
На базата на така установената данъчна основа за облагане е формирано годишното
данъчно задължение по чл.29 от ЗДДФЛ в размер на 2 007 лв. Задължението е формирано,
т.е. представлява 10% от данъчната основа.
М.Ю. изпълнил задължението си по чл. 50 от ЗДДФЛ и в срока по чл.53, ал.1 от
същия закон подал чрез лицензиран пощенски оператор ГДД за 2014 год. вх. №7700/42 от
20.04.2015 год. Във въпросната ГДД подсъдимият декларирал като годишна данъчна основа
7 016,95лв., върху която бил начислен корпоративен данък в размер на 701 лева.
По гореописания начин като не декларирал в подадената пред органа по приходите
ГДД за 2014 год. реалния си доход, на базата на който бил начислен дължимият от него
данък обвиняемия избегнал установяването на данъчно задължение в размер на 2 007 лв.,
което се явява разликата между установеното от органа по приходите данъчно задължение в
размер на 2 708 лева и декларираното в ГДД от обвиняемия такова в размер на 701 лева.
През 2015 год. подс. Ю. продължил да се занимава с гореописаната дейност по
изкупуване и търговия с диворастящи билки и плодове.
От дейността си от изкупуване, преработка и продажба на билки /друга стопанска
7
дейност по чл.29, ал.1, б.“а“ от ЗДДФЛ същият реА.зирал доход в размер на 22 165,47 лева
изплатени му от следните дружества: „Витафрукт“ ЕООД – 17 110,55 лв.; „Балкангруп“
ЕООД – 3 631,90 лв.; „Еврочойс“ ЕООД – 16 200 лв.
Сумата по дохода в размер на 22 165,47 лева е формирана от общия сбор на
получените от Ю. суми от горепосочените търговци /36 942,45 лв., от който са приспаднати
14 776,98 лв. разходи/.
Подсъдимият реА.зирал и доход в общ размер на 381,60 лв. по чл.29, ал.1, т.3 от
ЗДДФЛ – по комисионни договори със „Софи С трейд“ ЕООД (доходът е формиран от
изплатени от „Софи С трейд“ ЕООД 381,60лв. – 95,40лв. /25% разходи);
След като от получения общ доход в размер на 22 451,67 лева представляващ сбора
от гореописаните доходи се приспадне сумата за задължителното здравно осигуряване /ЗЗО/
е формирана данъчната основа за облагане на подс. М. Ю. за 2015 год. в размер на 22 451,67
лева.
На базата на така установената данъчна основа за облагане е формирано годишното
данъчно задължение по чл.29 от ЗДДФЛ в размер на 2245,17 лв. Задължението представлява
10% от данъчната основа.
На базата на така установената данъчна основа за облагане е формирано годишното
данъчно задължение в размер на 2 207 лв. (формирано от 2245,17 лв. /10% от основата/, от
което е приспадната сумата от 38,16 лева /удържан данък от платеца/).
М.Ю. изпълнил задължението си по чл.50 от ЗДДФЛ и в срока по чл.53, ал.1 от
същия закон подал чрез лицензиран пощенски оператор ГДД за 2015 год. вх. №7702/52 от
21.04.2016 год. Във въпросната ГДД обвиняемият декларирал като годишна данъчна основа
9 164,29лв., върху които бил начислен корпоративен данък в размер на 916 лева.
По гореописания начин като не декларирал в подадената пред органа по приходите
ГДД за 2015 год. реалния си доход, на базата на който бил начислен дължимият от него
данък Ю. избегнал установяването на данъчно задължение в размер на 1 291лв., което се
явява разликата между установеното от органа по приходите данъчно задължение в размер
на 2 207 лева и декларираното в ГДД от подсъдимия такова в размер на 916 лева.
От гореописаната фактическа обстановка е видно, че за горепосочените 5 години от
2011 год. до 2015 год. /включително/ подс. М.Ю. е избегнал установяване на данъчни
задължения по ЗДДФЛ в общ размер на 7 625,11 лева (1 415,11+1 989+923+2 007+1 291),
която сума е формирана от сбора на недекларираните от него доходи за горепосочените
години. Сумата от 7 625,11 лева представлява разликата между общия сбор на установените
от органа по приходите данъчни задължения за петте горепосочени години в размер на
11 334,11 лева (1 415,11+2 001+3 003+2 708+2 207) изчислени на базата на установените му
от приходната агенция доходи, от който е приспаднат общия сбор от декларираните от
подсъдимия данъчни задължения в петте горепосочени ГДД в размер на 3 709 лева (12+2
080+701+916).
Гореописаните обстоятелства били установени в хода на назначената със заповед
8
№Р-03002516009436-020-001/29.12.2016 год. на директора на ТД на НАП - Варна данъчна
ревизия на подс. М.Ю., приключила с издадения РА №Р-03002516009436-091-001/12.09.2017
год.
Облагаеми доходи по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите
лица /ЗДДФЛ/ са доходите от всички източници придобити от данъчнозадълженото лице
през данъчната година, с изключение на доходите, които не са облагаеми по силата на
закон, изброени в разпоредбата на чл.13 и чл.24, ал.2 от Закона.
Разпоредбата на чл.10 от ЗДДФЛ посочва, че в зависимост от източника
физическите лица получават различни видове доходи в това число и доходи от друга
стопанска дейност /чл.10, ал.1, т.3/.
Когато физическите лица извършват стопанска дейност и не са търговци по
смисъла на Търговския закон /ТЗ/ за определяне на облагаемия им доход се полагат
разпоредбите на чл.29 от ЗДДФЛ. Облагаемият доход се изчислява като придобитият от
лицата доход се намалява с фиксиран процент разходи в зависимост от извършваната
дейност.
На осн. чл.29 от ЗДДФЛ Облагаемият доход от стопанска дейност на физическите
лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, се определя, като придобитият доход се
намалява с разходи за дейността, както следва:
т.2 (предишна т.1 – ДВ, бр. 95 от 2009г., в сила от 01.01.2010г.) с 40 на сто за:
а) (изм. ДВ, бр.95 от 2009г., в сила от 01.01.2020г.) доходи от дейността на
физически лица за производство на преработени или непреработени продукти от селско
стопанство (включително от продажба на произведена декоративна растителност), от
горско стопанство (включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове), от
ловно стопанство и рибно стопанство.“
На осн. чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ за доходите от упражняване на свободна
професия или възнаграждения по извън-трудови правоотношения нормативно признатите
разходи за дейността са в размер на 25 на сто.

През 2014 год. подс. М.Ю. се регистрирал като едноличен търговец ЕТ „М.Ю.-79-
М...“ и бил вписан като такъв в търговския регистър на 14.04.2014 год.
В подадената от подс. М.Ю. ГДД за 2014 год. вх. №7700/42 от 20.04.2015 год. били
отчетени доходи като ЕТ, а именно, счетоводна печалба на ЕТ „М.Ю.-79-М...“ в размер на 2
238,76 лева. От печалбата като били приспаднати разходите за внесените авансово през
годината разходи за КСО и ЗЗО се формирала годишна данъчна основа по чл.28, ал.1 от
ЗДДФЛ в размер на 1 635,71лв. На тази база бил изчислен данъка върху годишната данъчна
основа -15%, който възлязъл на сумата от 245,35 лева.
В хода на извършената Ревизия не била призната за разход сумата от 278,10лв., за
които в покупно-изплащателната ведомост №1 на ЕТ било отразено, че били платени за
9
изкупени „коприва връх“ (927кг. х 0,30лв. = 278,10 лв.). Тъй като липсвА. имена и подпис на
лицето продало копривата, този разход не бил признат от органа по приходите, с оглед на
това, че по чл.26, т.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са
документално обосновани. По този начин счетоводният резултат на ЕТ в размер на 2 238,76
лв. бил увеличен с непризнатият разход от 278,10лв. От получената завишена сума в размер
на 2 516,86лв. отново били приспаднати разходите за КСО и ЗЗО, след което годишното
данъчно задължение -15% върху така увеличената данъчна основа в размер на 1913,81 лева
възлязъл на 287 лева. В резултат на това възникнала разлика от 41,65 лева (287-245,35),
която се явявала недеклариран данък. Следователно с неотразяването в ГДД за 2014 год. на
въпросната сума Ю. е избегнал установяването на корпоративен данък на ЕТ по ЗКПО в
този размер.
В подадената от подс. М.Ю. ГДД за 2015 год. вх. №7702/52 от 21.04.2016 год. били
отчетени приходи на ЕТ „М.Ю.-79-М...“ от продажба на билки в размер на 49 056,80 лева.
При извършената ревизия от органа по приходите се установило, че не била декларирана
като приход, парична сума в размер на 1 444 лева, която била платена на ЕТ от „Адонис 5“
ЕООД в брой на 30.11.2015 год. Неотчетената в съответствие с чл.78 от ЗКПО сума била
приета от ревизиращите за укрит приход на ЕТ, който бил добавен от тях към общият
приход на ЕТ за 2015 год. Прибавянето на тази сума към декларираната увеличил общата
стойност /финансовия резултат/ на продадените от ЕТ през годината билки на 50 500,80лв.
(49 056,80+1 444). Въпросният приход от 1 444лв. не бил описан в книгата за приходите на
ЕТ.
Финансовият резултат на ЕТ бил увеличен от ревизиращите с още 460 лева /разходи
отчетени в нарушение на счетоводното законодателство – чл.77 от ЗКПО/. Въпросните 460
лв. представлявА. стойността на непродадена и заприходена стока /корени коприва 1 840кг.
Х 0,25лв. = 460лв./
Горепосочените два прихода увеличили размера на декларирания от ЕТ финансов
резултат в размер на 3 586,93 лева с 1 904лв. (1 444+460), в следствие на което финансовият
резултат нараснал на 5 490,93лв. Това довело до промяна на годишната данъчна основа по
чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ на 4 553,62лв. /след приспаднати разходите за внесените авансово през
годината разходи за КСО и ЗЗО/, а от там и данъка върху годишната данъчна основа /15%/
станал 683,04лв. Следователно имало нарастване от 286 лева на годишния корпоративен
данък формирано от преизчисления от ревизиращия екип данък в размер на 683лв. -397лв. –
декларирания в ГДД от ЕТ данък. Сумата от 286 лева се явява укрит данък, т.е. като не я е
декларирал в ГДД Ю. е избегнал установяването на корпоративен данък на ЕТ по ЗКПО в
този размер.

С оглед разпоредбата на чл. 96, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с
облагаем оборот 50 000 лева или повече за период по-дълъг от последните 12
последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичане на
данъчния период, през който е достигнало този оборот да подаде заявление за регистрация
10
по ЗДДС. При упражняване на търговската си дейност подс. М.Ю. надхвърлил оборот от
50 000 лева за 12 последователни месеца в периода от 01.09.2012 год. до 31.08.2013 год. като
достигнатия оборот за въпросните месеци възлязъл на 51 883,68 лева. На осн. чл.96, ал.1 от
ЗДДС подсъдимият бил длъжен да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до
14.09.2013 год., но той не изпълнил това свое задължение.
Съгласно чл.102, ал.3 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на подс. Ю.
било длъжен, но не подал заявление за регистрация в срок, се приема че той дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичане на срока, в който е
следвало да бъде издаден актът за регистрация до датата, на която са отпаднА. основанията
за регистрация. В случая, за времето от 29.09.2013 год. до 30.06.2017 год. подс. М.Ю. не
изпълнил задължението си по чл.125, ал.1 от ЗДДС да подаде до 14-то число на следващия
месец справка декларация /СД/ съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от
ЗДДС, като не подал 39 СД, както следва:
1. За данъчен период 29/30.09.2013 год. при данъчна основа 933, 50 лева не подал СД
за дължим 186,70 лв. ДДС;
2. За данъчен период месец Октомври 2013 год. при данъчна основа 2 269,80 лева, не
подал СД за дължим 453,96 лв. ДДС;
3. За данъчен период месец Ноември 2013 год. при данъчна основа 2 310,47 лева, не
подал СД за дължим 462,09 лв. ДДС;
4. За данъчен период месец Декември 2013 год. при данъчна основа 1 938,25 лева, не
подал СД за дължим 387,65 лв. ДДС;
5. За данъчен период месец Януари 2014 год. при данъчна основа 1 591,03 лева, не
подал СД за дължим 318,21 лв. ДДС;
6. За данъчен период месец Февруари 2014 год. при данъчна основа 1 685,35 лева, не
подал СД за дължим 337,07 лв. ДДС;
7. За данъчен период месец Март 2014 год. при данъчна основа 1 025,85 лева, не
подал СД за дължим 205,17 лв. ДДС;
8. За данъчен период месец Април 2014 год. при данъчна основа 10 372,11 лева, не
подал СД за дължим 2 074,42 лв. ДДС;
9. За данъчен период месец Май 2014 год. при данъчна основа 13 070,65 лева, не
подал СД за дължим 2 614,13 лв. ДДС;
10. За данъчен период месец Юни 2014 год. при данъчна основа 20 885,05 лева, не
подал СД за дължим 4 177,01 лв. ДДС;
11. За данъчен период месец Юли 2014 год. при данъчна основа 10 310,05 лева, не
подал СД за дължим 2 062,01 лв. ДДС;
12. За данъчен период месец Август 2014 год. при данъчна основа 933,17 лева, не
подал СД за дължим 186,63 лв. ДДС;
11
13. За данъчен период месец Септември 2014 год. при данъчна основа 5 247,92 лева,
не подал СД за дължим 1 049,58 лв. ДДС;
14. За данъчен период месец Октомври 2014 год. при данъчна основа 1 296,75 лева,
не подал СД за дължим 259,35 лв. ДДС;
15. За данъчен период месец Ноември 2014 год. при данъчна основа 2 051,67 лева, не
подал СД за дължим 410,33 лв. ДДС;
16. За данъчен период месец Декември 2014 год. при данъчна основа 698 лева, не
подал СД за дължим 139,73 лв. ДДС;
17. За данъчен период месец Януари 2015 год. при данъчна основа 39,75 лева, не
подал СД за дължим 7,95 лв. ДДС;
18. За данъчен период месец Февруари 2015 год. при данъчна основа 228 лева, не
подал СД за дължим 45,60 лв. ДДС;
19. За данъчен период месец Март 2015 год. при данъчна основа 4 072,67 лева, не
подал СД за дължим 814,53 лв. ДДС;
20. За данъчен период месец Април 2015 год. при данъчна основа 66 лева, не подал
СД за дължим 13,20 лв. ДДС;
21. За данъчен период месец Май 2015 год. при данъчна основа 7 916,67 лева, не
подал СД за дължим 1583,33 лв. ДДС;
22. За данъчен период месец Юни 2015 год. при данъчна основа 28 937,83 лева, не
подал СД за дължим 5 787,57 лв. ДДС;
23. За данъчен период месец Юли 2015 год. при данъчна основа 24 361,29 лева, не
подал СД за дължим 4 872,26 лв. ДДС;
24. За данъчен период месец Август 2015 год. при данъчна основа 1 161,50 лева, не
подал СД за дължим 232,30 лв. ДДС;
25. За данъчен период месец Септември 2015 год. при данъчна основа 1 230,83 лева,
не подал СД за дължим 246,17 лв. ДДС;
26. За данъчен период месец Октомври 2015 год. при данъчна основа 763,17 лева, не
подал СД за дължим 152,63 лв. ДДС;
27. За данъчен период месец Ноември 2015 год. при данъчна основа 4 095 лева, не
подал СД за дължим 819 лв. ДДС;
28. За данъчен период месец Декември 2015 год. при данъчна основа 1 156,83 лева, не
подал СД за дължим 231,37 лв. ДДС;
29. За данъчен период месец Януари 2016 год. при данъчна основа 2 875,75 лева, не
подал СД за дължим 575,15 лв. ДДС;
30. За данъчен период месец Февруари 2016 год. при данъчна основа 1 013,33 лева, не
подал СД за дължим 202,67 лв. ДДС;
12
31. За данъчен период месец Март 2016 год. при данъчна основа 6 439,24 лева, не
подал СД за дължим 1 287,85 лв. ДДС;
32. За данъчен период месец Април 2016 год. при данъчна основа 11 160,33 лева, не
подал СД за дължим 2 232,07 лв. ДДС;
33. За данъчен период месец Май 2016 год. при данъчна основа 2 234,67 лева, не
подал СД за дължим 446,93 лв. ДДС;
34. За данъчен период месец Юни 2016 год. при данъчна основа 22 500 лева, не подал
СД за дължим 4 500 лв. ДДС;
35. За данъчен период месец Юли 2016 год. при данъчна основа 12 041,67 лева, не
подал СД за дължим 2 408,33 лв. ДДС;
36. За данъчен период месец Август 2016 год. при данъчна основа 2 916,67 лева, не
подал СД за дължим 583,33 лв. ДДС;
37. За данъчен период месец Март 2017 год. при данъчна основа 3 000 лева, не подал
СД за дължим 600 лв. ДДС;
38. За данъчен период месец Април 2017 год. при данъчна основа 1 896,46 лева, не
подал СД за дължим 379,29 лв. ДДС;
39. За данъчен период месец Май 2017 год. при данъчна основа 1 833,33 лева, не
подал СД за дължим 366,67 лв. ДДС;
Общият размер на данъчната основа по неподадените 39 СД възлиза на 218 561,26
лева, а неначисленият ДДС е в размер на 43 712,24 лева.
Гореописаните обстоятелства били установени в хода на назначената със заповед
№Р-030025117008249-092-001/22.01.2018 год. на директора на ТД – НАП – Варна данъчна
ревизия на подс. М.Ю., приключила с издадения РА №Р-03002517008249-091-001/14.03.2018
год.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен
начин от събраните в съдебно заседание доказателства, посредством приложените по ДП №
35/20198год. по описа на ОСлО в ОП – Т., писмени доказателствени средства, както и чрез
показанията на всички свидетели, писмените доказателства, Във връзка с доказателственото
попълване за възприетата от съда фактическа обстановка следва да се уточни, че с оглед
конкретната хипотеза на производството по глава 27 от НК, а именно с признание на
фактите по чл.371, т.2 от НПК, предвидената в чл.373, ал.2 от НПК възможност за
непосредствено и пряко ползване на доказателствените материА. не изисква прилагане на
процесуалните способи по чл.283 и чл.284 от НПК. В този смисъл е установената съдебна
практика - вж.Р № 364/1.07.2010 год., н.д №338/2010 год., ВКС, III н.о. „Прочитането на
писмените доказателства по чл. 373, ал. 1 НПК се отнася до процедурата по чл. 372, ал. 3
НПК във вр. с чл. 371, т. 1 НПК, но не и когато делото е разгледано по реда на чл. 373, ал. 2
вр. с чл. 372, ал. 4 вр. с чл. 371, т. 2 НПК“, както и Р № 187 от 29.03.2012 год. на ВКС по н.
д. № 3132/2011 год., III н.о. „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
13
инстанция, инициирана от подсъдимите, изключва необходимостта от претендираното
от защитата прилагане на чл. 284 от НПК от компетентния съд. По силата на чл. 372,
ал. 4 и чл. 373, ал. 2 от НПК, в случаите по чл. 371, т. 2 от НПК, когато установи, че
направените признания се подкрепят от доказателствената маса на досъдебното
производство, решаващият орган с определение обявява, че при постановяване на
присъдата ще ги ползва, без да събира и проверява доказателства за признатите факти,
изложени в обстоятелствената част на внесения от прокурора акт“. Установените в хода
на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанията
дадени в съдебното производство, одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371,
т.2 от НПК. При така установеното от фактическа страна и при отчитане на заложеното в
чл.373, ал.3 от НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.255, ал.3
във вр. с ал.1 т. 1 и 2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, което води до ангажиране на наказателната
отговорност.

Правна страна
На подс. Ю. е повдигнато обвинение по чл.255, ал.3 от НК – данъчни задължения в
особено големи размери. Видно от разпоредбата на чл.93, т.14 от НК законодателят е дал
легална дефиниция размера на данъците кога са в големи размери и кога са в особено
размери. Видно от тази разпоредба когато данъчните задължения са над дванадесет хиляди
лева, то тогава те са в особено големи размери. В настоящото дело подсъдимият е предаден
на съд и признат за виновен в това, че е избегнал установяване на данъчни задължения в
размер на 51 665 лева. Сума която надхвърля над четири пъти посочения в чл.93т.14 от НК
размер на особено големи размери. Избягването на данъчните размери е станало с
неподаване на декларация през 2012 год., като тази декларация е следвало да се подаде за
преходната година 2011 год. Също така не е подал справки декларации за 39 месеца по
ЗДДС за времето от 14.10.2013 год. до 14.06.2017 год., с което е осъществил състава на
чл.255, ал.1 т.1 от НК. Освен не подаването на декларации Ю. затаил истина в подадени
декларации по ЗДДФЛ за периода от 2012 – 2015 год. Също така за 2014 и 2015 год. затаил
истина и подадени декларации като търговец по ЗКПО, с което е осъществил състава на
чл.255, ал.1 т.6 от НК. Безспорно е също така, че се касае за продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Всичките 46 деяния с неподаване на декларации и затаяване на
истина в подадените декларации са осъществени за периода от 30.04.2012 год. до 14.06.2017
год. като времето между отделените деяния не с повече от едногодишен срок, тоест през
непродължителен период от време, приет в съдебната практика. Деянията осъществяват
поотделно различни състави на едно и също престъпление по чл.255, ал.1 т.1 и 6 от НК.
Същите са извършени при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко
едно от последващите се явяват се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. Предвид така посоченото престъплението е квА.фицирано като
продължавано по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
14
Престъплението е извършено при условията на пряк умисъл, подс. Ю. е съзнавал пи
неподаването на декларации или при затаяването на истина в подадените декларации е
съзнавал, че по този начин укрива или намалява дължимите данъци, като е искал да се
възползва от това, за да се облагодетелства.
Не е нА.це посоченото от страна на защитника, че давностния срок по отношение на
гражданския иск е изтекъл. Тук съдът е съгласен с изразеното от повереника на гражданския
ищец, че давностния срок по ДОПК е 10 години, който срок е бил прекъсван поради
образуваните от НАП изпълнителни производства.
По наказанието
При индивидуА.зацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания
на чл.373, ал.2 от НПК, съдът му наложи наказанието при условията на чл.58а, ал.1 от НК.
Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по чл. 255, ал.3 от
НК е от три до осем години ЛС. При определяне на наложеното наказание, съдът отчете
смекчаващите отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало на Ю., направеното
самопризнание на ДП, което самопризнание е извън това по чл.371 т.2 от НПК. Заявеното от
страна защитникът на подс. Ю., че трябва да се отчете дългия период на продължилото
наказателно производство е не основателен. Наистина ДП е продължило почти четири
години. При определяне дА. едно наказателно производство е продължило извън посочения
в чл.6 от ЕКПЧ, следва да се отчете характера на производството, т.е. за какво престъпление
е образувано и неговата сложност. В съдебната практика и решенията на съда по правата на
човека е приет за разумен срок за приключване на наказателни дела в срок от 6 до 8 години.
Предвид горното отчитайки, че се касае за престъпление извършено през дълъг период от
време, касаещо голям по обем счетоводни документи, настоящият състав счете, че въпреки,
че делото е продължило около четири години, не следва да се отчете това като
изключително смекчаващо, т.е. да е нА.це неразумен срок на разследването. Още повече, че
в голяма степен съдът отчете този продължителен срок, определяйки минимално
предвиденото наказание в размер на три години Съдът отчете и отегчаващите
отговорността обстоятелства: а именно, продължителния период, престъпната упоритост на
подс в продължение на пет години. Съдът отчете и разкаянието и изразено съжаление
изразено от подсъдимия, както и желанието да възстанови имуществените вреди на
бюджета. Отчитайки смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът
определи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, в размер в
минимален размер, а именно ТРИ години „лишаване от свобода“, което след редукцията на
чл.58а от НК , намА. с 1/3 и му наложи наказание в размер Две години ЛС.
По отношение на посоченото от страна защитника на подс Ю. да се определи
наказание при условията на чл.55 от НК. Съдът счете, че не са нА.це изискванията на тази
норма. Не са нА.це нито многобройни, нито изключително смекчаващо обстоятелство, което
да мотивира съда да наложи чл.55 от НК.
Съдът наложи и кумулативното наказание „Конфискация“, като постанови да бъдат
конфискувани лек автомобил „Пежо“, модел 607, с рег. № Т4439ТН и лек автомобил
15
„Пежо“, модел 307 с рег. № Т1554КК, запорирани като обезпечение имено към това
наказание с Определение № 68/12.04.2022 год. по ЧНД № 56/2022 год. на ОС – Т.. За да
постанови конфискация на тези движими вещи съдът отчете големия размер на укритите
данъчни задължения, продължителния период в който те са укрити, както и това, че в
последните години престъпленията против данъчната система станаха масови, което налага
да се налагат съответните наказания насочени както към личността на подсъдимия, така и
към неговото имущество. Съдът не наложи конфискация на запорираните банковите сметки
тъй като сумите в тях са незначителни.
Съдът счете, че са нА.це всички предпоставки посочени в чл.66, ал.1 от НК за
отлагане на това наказание с изпитателен срок от ТРИ години. Подсъдимият не е осъждан,
наложеното наказание е до три години, изразеното съжаление. Съдът счете, че
така определеното наказание в посочения по-горе размер ще поправи и превъзпита подс. Ю.,
като ще се изпълнят целите на наказанието и ще се постигнат целите на специалната
превенция. Също така и генералната превенция, а именно да въздейства възпитателно и
предупредително върху други членове на обществото.
След като призна подс. М.Ю. за виновен за извършеното престъпление съдът го
осъди да заплати нанесените имуществени вреди в резултат на престъплението по
предявения граждански иск в пълния му размер, ведно със законната лихва от деня на
довършването на престъплението.
Съдът се произнесе и по разноските по делото, присъди държавна такса върху
уважения граждански иск, произнесе по допуснатите обезпечения, както и по
претендираното възнаграждение от процесуалния представител на гражданския ищец.
По горе изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


16
Съобщи за изтекли лични данни