Решение по дело №1518/2021 на Административен съд - Пловдив

            РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№ 979

 

гр. Пловдив, 30 май 2022 год.

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 1518 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба, предявена от В.Р.А., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Л.К., против Решение № 2153-15-169/19.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в частта, с която е потвърдено Разпореждане № РНП-1-4-15-00900823/29.03.2021 г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване (ПО) при ТП на НОИ гр. Пловдив, досежно възстановяване на недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 14 909,03 лв., от които 11 512,41 лв. главница за периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2020 г. и лихва – 3 396,62 лв., начислена към 29.03.2021 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 29.03.2021 г. до окончателно погасяване на задължението (съгласно изрично уточнение направено в първото по делото с.з.).

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Конкретните твърдения на жалбоподателя в тази насока са, че от мотивите на оспореното разпореждане не става ясно как е обосновано наличието на неговата недобросъвестност. Сочи се, че неправилно е интерпретирана разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НПОС (в смисъл, че административният орган няма задължение за съхранение на пенсионно досие), тъй като според редакцията на цитираната разпоредба към 2003 г. се създава пенсионно досие, в което се съхраняват оригинали на документите за осигурителен стаж. С тези съображения е обоснована невъзможността на жалбоподателя да представи документи за осигурителния си стаж. Сочи се също, че наличието на прокурорска преписка също не е признак за недобросъвестност след като не става ясно какво е установено по нея.

Претендират се сторените в производството разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се становището, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока се излагат допълнително в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. С Разпореждане № ********** прот. № N01029/02.04.2003 г. на В.Р.А., считано от 25.03.2003 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО по заявление вх. № 12738/25.03.2003 г. в ТП на НОИ-Пловдив. За определяне правото и размера на личната пенсия за ОСВ е зачетен осигурителен стаж, както следва: осигурителен стаж от първа категория - 09 г. 03 м. 10 дни; осигурителен стаж от втора категория - 06 г. 04 м. 13 дни, осигурителен стаж от трета категория - 11 г. 06 м. 15 дни, осигурителен стаж по чл. 104, ап. З от КСО - 04 г. 06 м. 02 дни, или общ стаж, превърнат към трета категория труд – 48 г. 05 м. 24 дни. Размерът на пенсията при отпускането е определен от 3-годишен базисен период от 01.01.1985 г. до 31.12.1987 г. с доход 10568.00 лв. и от 01.01.1997 г. до 19.01.1997 г. с доход 3000 лв., претеглен индивидуален коефициент 1.298.

6. Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета и установена липса на досието на В.А. са предприети действия за установяване на осигурителния му стаж. За целта с писмо № К-29855/04.07.201З г. (л. 20) от него са изискани всички документи, удостоверяващи трудовия/осигурителния му стаж, тъй като същите съгласно изискванията на НПОС, представени при отпускане на пенсията не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка и се връщат на лицата. Писмото е получено лично от В.А. на 09.07.2013 г. съгласно известие за доставяне 3100014501154 (л. 20 гръб), като в отговор са представени, разпореждане от 02.04.2003 г., трудова книжка № 632/18.07.1968 г., Военна книжка № 08581, удостоверение обр. УП-30 № 64/18.08.1998 г. издаден от „ГОРУБСО – МАДАН“ ЕАД, удостоверение обр. УП-30 № ЛС-128/11.05.1999 г. издадено от „ИЗОМИНА“ АД и декларация за идентичност на имена. За предаването им е съставен опис на приети/върнати документи за пенсия с вх. № ВхК-6504/11.07.201З г. (л. 21 и сл.).

В изпълнение на Заповед № 200 от 15.07.2013 на Директора н ТП на НОИ - Пловдив (л. 172), при извършената проверка за възстановяване на пенсионното досие на В.А., по представените оригинални документи е направен опис на стажа, който е констатиран в размер на 48 г. 06.м 05 дни, от които осигурителен стаж от първа категория - 09 г. 03 м. 10 дни, осигурителен стаж от втора категория - 06 г. 04 м. 13 дни, осигурителен стаж от трета категория - 11 г. 06 м. 15 дни. Проверка в отдел „КПК“ е извършена единствено по отношение на стажа за времето от 01.01.1996 г. – 19.01.1997 г. (поради непредставяне на документи за този период), който е зачетен. В тази връзка е изготвен Доклад от Г.Д. - Началник на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Пловдив (л. 38), в който е дадено заключение, че пенсията на В.А. е правилно отпусната.

7. В ТП на НОИ - Пловдив на 03.02.2020 г. е постъпила информация за образувано досъдебно производство 260/2019 г. по прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив, към което са приобщени множество пенсионни досиета, за които съществуват съмнения за правомерността на отпуснатите пенсии, сред които и досието на В.А..

В тази връзка отново е преценена необходимост от изясняване правомерността на получаваната от жалбоподателя лична пенсия за ОСВ.

Установено е, че в пенсионното досие се съхраняват копия на представените по-рано трудова книжка № 632/18.07.1968 г., копие на Военна книжка № 08581, копия на удостоверение обр. УП-30 № 64/18.08.1998 г., удостоверение обр. УП-30 № ЛС-128/11.05.1999 г. и декларация за идентичност на имена, и на основание чл. 108 от КСО е предприета проверка на достоверността на удостоверения при пенсионирането от В.А. осигурителен стаж, а именно в "ГОРУБСО - МАДАН" ЕАД гр. Мадан за периода от 01.03.1980 г. до 04.09.1984 г., за който е представено удостоверение обр. УП-30 № 64/18.08.1998 г. и в "ИЗОМИНА" АД гр. Полски Тръмбеш за периода от 15.09.1984 г. до 31.12.1993 г., за който е представено удостоверение обр. УП-30 № ЛС-128/11.05.1999 г.

От осигурител "Горубсо-Мадан" АД е получено писмо с изх. № 825/24.06.2020 г. (л. 44), според което, III-то Рудоуправление (където се твърди да е положен трудовия стаж на А. в периода от 01.03.1980 г. до 04.09.1984 г., вписано както в трудовата му книжка, така и в представеното удостоверение обр. УП-30 № 64/18.08.1998 г.), съществува до 1968 г. Посочено е още, че в изходящия дневник на дружеството номерата на издадените на дата 18.08.1998 г. удостоверения са от № 281 до № 283.

Според получено от ТП на НОИ - Ловеч писмо изх. № Ц5512-10-416/09.07.2020 г. (л. 46), разплащателните документи на "ИЗОМИНА" АД гр. Полски Тръмбеш (Завод за строителни материали) са предадени в ООА към ТП на НОИ - Ловеч след закриване на дружеството. При проверка на същите обаче, не са открити данни за положен стаж и получено възнаграждение от лицето В.Р.А., В. Р.А.и В.Р.Т.за периода от 15.09.1984 г. до 31.12.1993 г.

При анализ на предадената трудова книжка № 632/18.07.1968 г. е установено и несъответствие между датата на издаване 18.07.1968 г. и първия вписан осигурителен стаж, който е с начална дата 14.03 1965 г.

При тези данни, с писмо изх. № Ц2175-15-27#5/25.08.2020 г. (л. 56) от В.А. е изискано да представи оригинални документи за стаж, послужили за отпускане на пенсията му, както и да декларира има ли други документи за стаж, даващи право на ранно пенсиониран е, освен представените при предходни проверки. С декларация вх. № Ц2175-15-27#6/28.08.2020 г. А. декларира, че други документи за стаж, даващи му право на ранно пенсиониране освен представените не притежава.

При проверката е установен следния осигурителен стаж на В.А.: от втора категория – 06 г. 04 м. 16 дни, за времето от 01.10.1973 г. до 17.02.1980 г. на длъжност „водопроводчик" към БКС Асеновград; от трета категория – 12 г. 0З м. 05 дни, както следва: от 30.08.1968 г. до 25.09.1970 г. - редовна военна служба с продължителност 02 г. 00 м. 26 дни, от 09.01.1971 г. до 30.09.1973 г. на длъжност „общ работник" в Комунални услуги Асеновград с продължителност 02 г. 08 м. 20 дни, от 01.03.1980 г. до 31.12.1988 г. като „тютюнопроизводител" в Кл. Стопанство с. Долна Махала, ТКЗС с. Ваксево, ТКЗС с. Исперихово, Горско стопанство с. Леново, ЗК Прогрес с. Долни Воден с прекъсвания общо 05 г. 08 м. 00 дни, от 01.01 1996 г. до 19.01.1997 г. като работник в ЕТ „ЕТНА - 42 Д.К.“ с продължителност 01 г. 19 дни и от 20.01.1997 г. до 20.10.1997 г. обезщетение за безработица 09 м.

Всичко това е дало основание да бъде издадено Разпореждане № **********, протокол № N01039/29.01.2021 г. от Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, Разпореждане № ********** прот. № N01029/02.04.2003 r. и всички последващи го, издадени по отношение на В.А., са отменени, тъй като не се установява лицето да има положен стаж от първа и втора категория, даващ му право на ранно пенсиониране по условията на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО. Със същото разпореждане, на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, на В.А. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 13.10.2014 г. пожизнено при навършена възраст 65 г. и 08 м.

Разпореждане № **********, протокол № N01039/29.01.2021 г. не е обжалвано и е влязло в сила.

8. При тези фактически установявания е издадено и процесното Разпореждане № РНП-1-4-15-00900823/29.03.2021 г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 98, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 11З и чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено В.Р.А. да възстанови недобросъвестно получената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 47 130,88 лв., от които главница 28 973,06 лв. за времето от 01.01.2011г. до 31.08.2020г. и лихва в размер на 18 157,82 лв., начислена към 29.03.2021г.

Този резултат е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив като е направено възражение за изтекла 5-годишна давност по чл. 115 от КСО.

9. С Решение № 2153-15-169/19.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е заличено като погасено по давност задължението на лицето по процесното Разпореждане № РНП-1-4-15-00900823/29.03.2021 г. на Ръководителя ПО при ТП на НОИ - Пловдив за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г. в размер на 32 221,85 лв., от които главница в размер на 17460,65 лв. и лихва за минало време в размер на 14761,20 лв., като разпореждането е потвърдено в останалата му част (досежно възстановяване на недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 14 909,03 лв., от които 11 512,41 лв. главница за периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2020 г. и лихва – 3 396,62 лв., начислена към 29.03.2021 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 29.03.2021 г. до окончателно погасяване на задължението), която именно е предмет на разглеждане в настоящото производство.

10. В хода на съдебно производството са изслушани две съдебно-графологични експертизи (СГЕ), приети без заявени резерви от страните.

10.1. Заключение вх. № 656/14.01.2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, обективирано в Протокол № 144 от 14.01.2022 г. (л. 283 – л. 293), изготвено от вещото лице Н.Б., се свежда до следното:

Ръкописният текст в Заявление за пенсиониране вх. № 12738/25.03.2003 г., намиращо се на л. 210 от делото, е изпълнен от Т.Д.Н. ЕГН **********. 

Ръкописният текст в Молба с опис на документи с вх. № 12738/25.03.2003 г., намираща се на л. 223 от делото, е изпълнен от Т.Д.Н. ЕГН **********.

Положеният подпис в Заявление за пенсиониране вх. № 12738/25.03.2003 г., намиращо се на л.210-212 от делото, е изпълнен от Т.Д.Н. ЕГН **********.

Положеният подпис в Молба с опис на документи с вх. № 12738/25.03.2003 г., намираща се на л. 223 от делото, е изпълнен от Т.Д.Н. ЕГН **********.

Положеният подпис за "упълномощител" в Пълномощно от 17.03.2003 г., намиращо се на л. 222 от делото, е изпълнен от В.Р.А. ЕГН **********.

Положеният подпис за "упълномощител" в Пълномощно от 14.09.2020 г., намиращо се на л. 66 от делото, е изпълнен от В.Р.А. ЕГН **********.

Положеният подпис в Заявление за пенсиониране вх. № 12738/25.03.2003 г., намиращо се на л. 210 от делото, не е изпълнен от В.Р.А. ЕГН **********.

Положеният подпис в Молба с опис на документи с вх. № 12738/25.03.2003 г., намираща се на л. 223 от делото, не е изпълнен от В.Р.А. ЕГН **********.

Положените три подписа в осигурителна книжка № 49021345-44/05.09.1996 г. - на местата подпис на осигурения на заглавна страница и страници 11 и 23 са положени от В.Р.А..

10.2. Заключение вх. № 6819/07.04.2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, обективирано в Протокол № 148 от 06.04.2022 г. (л. 308 – л. 310), изготвено от вещото лице Н.Б., се свежда до следното:

Положеният подпис в Опис на приети/върнати документи за пенсия с вх. № Вх.К-6504/11.07.2013 г., наличен на л. 21 от делото, е изпълнен от В.Р.А. ЕГН **********.

11. В хода на съдебното производство, по реда на чл. 176 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, са изслушани обясненията на жалбоподателя, който заявява, че през 2003 г. подал документите за пенсия, но точна дата не си спомня. Всъщност документите му били подадени от друг човек, който се казвал Т.. На него предал трудовата си книжка, която имал от 1971 г., когато работил в Комунални услуги Асеновград. След това Комунални услуги се преобразували в „Градско благоустрояване“. Освен трудовата книжка на Т. дал и УП обр. 3, защото работил девет години като арендатор, гледал тютюн. Други документи не му е давал.

Първо бил войник в Строителни войски. Там му бил първият стаж от 30.08.1968 г. – две години и 25 дена. След това почнал през 1971 г. в Комунални услуги Асеновград. Не си спомня докога бил там, но имам 9 години стаж там. След това поискал една година неплатен отпуск и след това започнал като акордант - тютюнопроизводител. През 1988 г. приключил с производството на тютюн. Последно като тютюнопроизводител работел в АПК Спартак. Преди това на различни места е работел. След като приключил като акордант, работел около година и месец в една частна фирма „Етна 42“ - дърводелска работилница. След това нямал стаж. Познавал Т.Д.Н. от годините, в които работел като водопроводчик в Комунални услуги - по обектите го е срещал. Тъй като се познавали с Т., той го извикал да му направи обратните води в заведението, на ул. „Борис Сарафов“ в Асеновград, което той имал и сега. Т. подел да говори за неговото пенсиониране и му казал, че може да се пенсионира, имало такъв закон и му казал да му занесе документите. Жалбоподателят му занесъл горепосочените документи. Около една седмица след това Т. му върна УП обр. 3 за тютюнопроизводител и му казал, че то не било нужно. Решението за пенсия го взел от Т.. Не знае кой е ходил в НОИ, той не се е представял там. Заявява, че не познава А.Д. Г.. Пенсията си е получавал от пощата. Има основно образование. Осми клас е изкарал задочно.

12. Като свидетели по делото са изслушани следните лица

12.1. Т.Д.Н. – заявява, че познава В.А., който му е правил водопроводни услуги вкъщи, но не му е приятел. Никога през годините не било ставало въпрос за неговото пенсиониране. Не знае дали В. се е пенсионирал. Той никога не му е давал документи във връзка с пенсионирането си. Категорично не му бил изготвял и пълномощно в тази връзка. Свидетелят Н. твърди, че не е подписвал заявление за отпускане на пенсия от името на В.А. и че никога не е внасял документи за пенсиониране на В.А. в НОИ.

На свидетеля се предяви заявление за отпускане на пенсия за ОСВ на жалбоподателя, приложено на л. 210 от делото. В тази връзка свидетелят заявява, че зрението му е много слабо и нищо не вижда, но категорично заявявам, че не е подписвал никакви заявления от името на В.А..

На свидетеля се предяви и пълномощно, приложено на л. 222 от делото. В тази връзка свидетелят заявява, че не помни някога да е упълномощаван с пълномощно от В.А.. Категорично заявява, че никога не е виждал такова пълномощно, нито е ходил при нотариус. Според свидетеля това просто е невъзможно от негова страна, тъй като не е толкова компетентен с едно основно образование да се занимавам с такива работи. 

На свидетеля се предяви молба от В.А., приложена на л. 223 от делото.

Свидетелят заявява, че такава молба не му е известна, защото нищо не е подавал и не знае за какво става въпрос.

12.2. Р.Т.А. – снаха на жалбоподателя. Същата заявява, че когато свекър й В. се пенсионирал те живеели в едно домакинство с него. При пенсионирането му някой му помогнал. Не се пенсионирал сам. Доколкото си спомня бай Т.му помогнал. Днес го видяла в съда. Излязъл точно преди тя да влезе в залата. Свекър й В.А. не е подавал лично документи в НОИ, а бай Т.ги подал. Всичко казано до тук го знаела от свекър си и нищо лично не е видяла. Бай Т.дошъл в дома им и дал решението за пенсиониране на свекър й. Тя била там. Това се случило през 2003 г. Не знае съдържанието на решението, защото не го е видяла. Но от свекъра си разбрала, че бай Т.е дошъл вкъщи да му даде решението за пенсиониране. Не е запозната дали свекър й е получавал някакви писма от НОИ или да е имало някаква кореспонденция между него и НОИ, която да е пристигала в дома им. Тя никога не се е явявала от името на свекъра си в НОИ да подава каквито и да било документи. Не знае свекър й да е упълномощавал някой да го представлява пред НОИ във връзка с пенсионирането му. Не познава Б.Д.М.. Не е виждала документи на свекъра си за трудов и осигурителен стаж.

12.3. Б.Д.М. – заявява, че познава В.Р.А. като клиент, който дошъл за пенсионни услуги. На 14.09.2020 г. направили пълномощно да му внесе документите пред НОИ в Пловдив. Той искал свидетелката да му съдейства за възобновяване на пенсията, която му била спряна. Тогава тя му направила възражение за това, че личната му пенсия е спряна от 28.08.2020 г. Когато дошъл при мен, А. й донесъл някакви документи. Доколкото си спомня някакви стари, захабени УП-та, а другите документи казал, че правили ремонт и не можел да ги намери. На следващия ден, на 15.09.2020 г. внесли документите и нейната намеса била само за отпусната му нова пенсия. Само тези допълнителни УП-та, само тях внесла. Други документи не са искали от НОИ, защото те там имали досие и разполагали с документите. Спомня си, че освен това възражение, В.А. й споменал, че е работил и на други места, но нямал документи и тя подала искане за издаване на УП-13 и УП-15 от НОИ, но било отказано издаването на такива УП, защото такъв стаж не са открили на В.А.. Само това е подавала от негово име. Не си спомня да е подавала други документи.

На свидетелката се предяви пълномощно, приложено на л. 66 от делото, по отношение на което същата заявява, че това е пълномощното, което направили и даже в момента носи оригинала на същото.

На свидетелката се предяви справка от деловодна система „Архимед“ за приети документи, приложена на л. 65 от делото. В тази връзка М. заявява, че подписът положен в тази справка е неин. Нищо не може да кажа за документите, вписани в тази справка, тъй като в НОИ В.А. имал досие и е имал опусната пенсия. Тя е представила примерно тези УП-30 и други документи не си спомня да е представяла. Трудова книжка нямало. Той казал, че е правил ремонт и може би я е изхвърлил.

На свидетелката се предяви втора справка от деловодна система „Архимед“ за приети документи, приложена на л. 57 от делото. Отново свидетелката  заявява, че подписът положен в тази справка е неин, но за тази декларация, която е вписана в справката не помни каква е.

На свидетелката се предяви декларация, приложена на л. 58 от делото, но отношение на която същата заявява, че не си спомням по какъв повод е подавана, но вероятно В.А. е дошъл при нея още в края на август месец, а не на 14.09.2020 г. Сочи, че не може много добре да си спомни и възстановява всичко постепенно от документите, които й се предявяват. Затова прави тези уточнения. Тази декларация е написана от нея, но е подписана от В.А..

На свидетелката се предявиха обр. УП-30, приложено на л. 69 и обр. УП - № 30, приложено на л. 70 от делото, за които същата не може да си спомни дали са й представени от В.А..

12.4. С.В.А. – син на жалбоподателя. Заявява, че живее заедно с баща си, който се пенсионирал през 2003 г. Винаги са живели заедно в една къща. Баща му не е ходил в пенсионното нито в Асеновград, нито в Пловдив. Всичко ставало от вкъщи. При него идвал Т., не помни фамилия и всичко той движел. Баща му дал на Т. трудова книжка и каквото имал. Доколкото си спомня баща му подписал трудова книжка и молба, нещо такова. Решението си го получил пак вкъщи от този човек Т.. Решението пак в този период го получил, през 2003 г., след като минали няколко месеца. Баща му не знаел на какъв стаж му е определена пенсията и разбрал, че има проблеми с пенсията преди една - две години, когато взел да получава писма от НОИ.

ІV. За правото:

13. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, развило се на основание чл. 98, ал. 2, във вр. с чл. 114, ал. 1 КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ.

14. Противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират във въпроса налице ли е недобросъвестност от страна на жалбоподателя при получаване на въпросните суми.

Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите на НОИ по отношение на недобросъвестно получената пенсия са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния такъв.

15. За да бъде задължено лицето, получавало осигурителните плащания да възстанови същите, не е достатъчно установяването на неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите, когато получилият е действал недобросъвестно, тъй като само недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, съгласно чл. 114, ал. 1 КСО. Изрично в тази насока чл. 114, ал. 2 КСО въвежда правилото, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 40, ал. 7 чл. 42, ал. 2, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2 и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение.

Макар да липсва легално определение на понятието “недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания”, в практиката е установено схващането, че такова е налице, когато осигурителното плащане е получено от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, представляващи пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истина относно факти от съществено значение за разрешаване на конкретния административноправен въпрос.

16. В настоящия случай жалбоподателят е декларирала неверни данни с подаденото заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 2003 г., относно придобит от него осигурителен стаж приравнен към III категория труд – 48 г. 05 м. 24 дни и относно 3-годишния базисен период с посочения в разпореждането от 2003 г. доход. Именно с оглед установяване на последнопосочения осигурителен стаж и доход, поради установена липса на неговото пенсионно досие през 2013 г., а в последствие и през 2020 г., е поискано от жалбоподателя да представи необходимите документи.

През 2013 г., както вече бе казано, В.А. лично е представил разпореждането от 02.04.2003 г., трудова книжка № 632/18.07.1968 г., Военна книжка № 08581, удостоверение обр. УП-30 № 64/18.08.1998 г. издаден от „ГОРУБСО – МАДАН“ ЕАД, удостоверение обр. УП-30 № ЛС-128/11.05.1999 г. издадено от „ИЗОМИНА“ АД и декларация за идентичност на имена. За предаването им е съставен опис на приети/върнати документи за пенсия с вх. № ВхК-6504/11.07.201З г. (л. 21 и сл.), подписано лично от В.А., което е дала основание на осигурителният орган, без да извършва проверки на декларирания от жалбоподателя осигурителен стаж (с изключение на извършена проверка в отдел „КПК“ по отношение на стажа за времето от 01.01.1996 г. – 19.01.1997 г. поради непредставяне на документи за този период), да формира извод, че пенсията на В.А. е правилно отпусната.

Едва през 2020 г., във връзка с постъпила в ТП на НОИ - Пловдив на 03.02.2020 г. информация от Районна прокуратура - Пловдив за образувано досъдебно производство 260/2019 г. по прокурорска преписка № 2818/2019 г., към което са приобщени множество пенсионни досиета, за които са възникнали съмнения за правомерността на отпуснатите пенсии, сред които и досието на В.А., от страна на осигурителните органи са предприети действия по проверка на целия деклариран от жалбоподателя осигурителен стаж, в хода на която от страна на В.А., този път обаче чрез пълномощника му Б.М., са представени същите документи, представени лично от него през 2013 г. (описани по-горе – л. 65 и сл. по делото).

Въз основа на тези данни контролните органи при проверката са констатирали, че както осигурителния стаж  (48 г. 05 м. 24 дни превърнат към трета категория), така и 3-годишния базисен период с посочения доход, отразени в разпореждането от 2003 г., с което е отпусната пенсията на А., не отговарят на установените в хода на административната процедура (т. 7. от настоящото решение).

Действително, през 2003 г. заявлението за пенсиониране и придружаващите го документи не са подадени лично от В.А.. За това обстоятелство по делото се събраха множество доказателства и доказателствени средства. Прието бе Заключение вх. № 656/14.01.2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, обективирано в Протокол № 144 от 14.01.2022 г., по допуснатата първа СГЕ, от което по категоричен начин се установява, че ръкописният текст и положеният подпис в Заявление за пенсиониране вх. № 12738/25.03.2003 г., намиращо се на л. 210 от делото и в Молба с опис на документи с вх. № 12738/25.03.2003 г., намираща се на л. 223 от делото, са изпълнени от Т.Д.Н. ЕГН **********, както и че положеният подпис за "упълномощител" в Пълномощно от 17.03.2003 г., намиращо се на л. 222 от делото, е изпълнен от В.Р.А.. Упълномощаването на Т.Д.Н. от В.А. се потвърждава и от показанията на свидетелите Р.Т.А. – снаха на жалбоподателя и С.В.А. – негов син (подробно описани в т. 12.2 и 12.4 от настоящото решение), които като непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото доказателства се възприемат от настоящия съдебен състав. Изключение от казаното правят единствено показанията на Т.Д.Н., които с оглед разгледаната по-горе първа СГЕ, няма как да бъдат съобразени при постановяване на настоящия съдебен акт.

Изложеното до тук обаче, по никакъв начин не промяна извода на съда за недобросъвестност на жалбоподателя, доколкото от данните по делото се установява, че същият е разполагал с представените през 2003 г. документи, послужили за отпускане на личната му пенсията за ОСВ при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, т.е. същият е бил наясно със съдържанието на тези документи. Основание за този извод дава обстоятелството, че през 2013 г. (при първата извършена проверка за възстановяване на изгубеното му пенсионно досие), жалбоподателят лично е представил същите документи (изброени по-горе - трудова книжка № 632/18.07.1968 г., удостоверение обр. УП-30 № 64/18.08.1998 г. издаден от „ГОРУБСО – МАДАН“ ЕАД, удостоверение обр. УП-30 № ЛС-128/11.05.1999 г. издадено от „ИЗОМИНА“ АД) за осигурителен стаж, представени и със Заявление за пенсиониране вх. № 12738/25.03.2003 г., видно от съдържанието на същото (л. 210 от делото), а декларираният с тези документи осигурителен стаж не е положен от него при посочените осигурители. В подкрепа на този извод пък е приетата втора СГЕ, която съдът възприема като обективна и компетентно изготвена, въвеждаща в процеса с необходимата пълнота релевантни за разрешаване на настоящия административноправен спор факти и обстоятелства. Според заключението на вещото лице с вх. № 6819/07.04.2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, обективирано в Протокол № 148 от 06.04.2022 г., положеният подпис в Опис на приети/върнати документи за пенсия с вх. № Вх.К-6504/11.07.2013 г., наличен на л. 21 от делото, е изпълнен именно от В.Р.А.. Впрочем през 2013 г. по делото не се твърди и не се установява жалбоподателят да е упълномощавал друго лице да го представлява пред органите на НОИ.

17. Както вече бе казано, при извършената през 2020 г. проверка е установен следния осигурителен стаж на В.А.: от втора категория – 06 г. 04 м. 16 дни, за времето от 01.10.1973 г. до 17.02.1980 г. на длъжност „водопроводчик" към БКС Асеновград; от трета категория – 12 г. 0З м. 05 дни, както следва: от 30.08.1968 г. до 25.09.1970 г. - редовна военна служба с продължителност 02 г. 00 м. 26 дни, от 09.01.1971 г. до 30.09.1973 г. на длъжност „общ работник" в Комунални услуги Асеновград с продължителност 02 г. 08 м. 20 дни, от 01.03.1980 г. до 31.12.1988 г. като „тютюнопроизводител" в Кл. Стопанство с. Долна Махала, ТКЗС с. Ваксево, ТКЗС с. Исперихово, Горско стопанство с. Леново, ЗК Прогрес с. Долни Воден с прекъсвания общо 05 г. 08 м. 00 дни, от 01.01 1996 г. до 19.01.1997 г. като работник в ЕТ „ЕТНА - 42 Д.К.“ с продължителност 01 г. 19 дни и от 20.01.1997 г. до 20.10.1997 г. обезщетение за безработица 09 м. Очевидно сред така установения осигурителен стаж на жалбоподателя не фигурира такъв положени при осигурителите „ГОРУБСО – МАДАН“ ЕАД и „ИЗОМИНА“ АД.

Всичко това е дало основание на осигурителните органи да формират извод, че пенсията на В.А. е неправилно отпусната през 2003 г., обстоятелство, установено с влязло в сила Разпореждане № **********, протокол № N01039/29.01.2021 г. от Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, което без всякакво съмнение следва да бъде зачетено.

Впрочем в тази насока са и дадените от жалбоподателя обяснения по реда на чл. 176 ГПК във връзка с чл. 144 АПК (подробно описани в т. 11 от настоящото решение, поради което няма да бъдат преповтаряни), с които според настоящия съдебен състав същият потвърждава неизгодни за себе си факти, което дава основание, така дадените обяснения да бъдат съобразени при постановяване на настоящия съдебен акт.

18. Само за пълнота следва да се добави, че показанията на свидетелката Б.М. (т. 12.3. от настоящото решение), която е представлявала В.А. при проверката през 2020 г., и  подписната от нея справка от деловодна система „Архимед“ за приети документи от 15.09.2020 г., приложена на л. 65 от делото, само потвърждават обстоятелството, че В.А. е разполагал с коментираните документи и през 2020 г.

19. Констатираните по-горе обстоятелства, които няма да бъдат преповтаряни, категорично сочат, че жалбоподателят е била недобросъвестен по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, както при получаване на пенсията си за ОСВ, която определено не му се е полагала, така и при подаването на заявлението и документите за отпускането й, с които невярно са декларирани релевантни (за отпускането на тази пенсия) факти и обстоятелства.

20. Изложеното до тук обосновава крайния извод за законосъобразност на Решение № 2153-15-169/19.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в частта, с която е потвърдено Разпореждане № РНП-1-4-15-00900823/29.03.2021 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив, досежно възстановяване на недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 14 909,03 лв., от които 11 512,41 лв. главница за периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2020 г. и лихва – 3 396,62 лв., начислена към 29.03.2021 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 29.03.2021 г. до окончателно погасяване на задължението.

Това има за последица неоснователност на жалбата, с която е сезиран съда. Тя ще следва да бъде отхвърлена.

V. За разноските:

21. При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на НОИ се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в размер на 100 лв., изчислено съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

 

Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

 

Р    Е    Ш   И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Р.А., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Л.К., против Решение № 2153-15-169/19.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, в частта, с която е потвърдено Разпореждане № РНП-1-4-15-00900823/29.03.2021 г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, досежно възстановяване на недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 14 909,03 лв., от които 11 512,41 лв. главница за периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2020 г. и лихва – 3 396,62 лв., начислена към 29.03.2021 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 29.03.2021 г. до окончателно погасяване на задължението.

ОСЪЖДА В.Р.А., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Националния осигурителен институт - гр. София, сумата от 100 лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: