№ 36
гр. Плевен, 22.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20214430201791 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №20-0938-002493/03.07.2020 г. на
*** на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на П. Н. Р. ЕГН: **********
са наложени административни наказания, както следва:
на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а
ал.1 ЗДвП;
на основание чл.179 ал.6 т.3 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по
чл.101 ал.3 ЗДвП;
на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.190 ал.3
ЗДвП;
на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1
т.1 ЗДвП;
на основание чл.179 ал.6 т.1 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.139
ал.1 т.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
1
Изразява общо недоволство от НП и моли за неговата отмяна, въпреки че по
същество признава извършването на нарушения по ЗДвП.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се
явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
228342/11.05.2020г. от страна на Г. Н. Р. – *** при СЕКТОР „ПП“ при
ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля КР. К. АЛ., както и на
нарушителя – П. Н. Р.. Съставен е за това, че на 11.05.2020 г. около 09:12 часа
в ПЛЕВЕН, улица „***“ срещу номер ***, с посока на движение към улица
„***“, като водач на собствения си лек автомобил „***“ с регистрационен
номер ***, извършва следните нарушения: 1. не използва обезопасителен
колан по време на управление, с който е оборудван автомобила – нарушение
по чл.137а ал.1 ЗДвП; 2. управлява горепосочено МПС със значителна
техническа неизправност - липсва елемент (гайка) за закрепване на задно
дясно колело – нарушение по чл.101 ал.3 т.6 ЗДвП; 3. не е изпълнил
финансовото си задължение да заплати в законоустановения срок наложена
глоба с НП № 19-0297-000381/01.11.2019 година, връчено на 30.12.2019
година, влязло в сила на 07.01.2020 година – нарушение по чл.190 ал.3 ЗДвП;
4. при извършване на проверка, не представя контролен талон към СУМПС –
нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП; 5. управлява автомобила с незначителна
техническа неизправност (спукано предно обзорно стъкло) – нарушение по
чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП; отбелязано е, че водачът пътува сам в автомобила.
Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; не е
представил такива и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият възприел фактическите и правни
констатации на актосъставителя с едно изключение. Приел, че не е извършено
нарушение по чл.101 ал.3 т.6 ЗДвП, а такова по чл.101 ал.3 ЗДвП, в какъвто
смисъл променил квалификацията на посоченото нарушение. На тази основа
издал обжалваното Наказателно постановление, с което на П. Н. Р. ЕГН:
********** са наложени административни наказания, както следва: на
основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП;
на основание чл.179 ал.6 т.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.101 ал.3 ЗДвП;
на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на
20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.190 ал.3 ЗДвП; на
2
основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; на
основание чл.179 ал.6 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.1
ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.13 – 14 от делото/.
Във връзка със законосъобразността на
административнонаказателното производство Съдът намира, че в частта, в
която на основание чл.179 ал.6 т.3 от Закона за движението по пътищата е
наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по
чл.101 ал.3 ЗДвП, е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила – както в съставения АУАН, така и в издаденото Наказателно
постановление.
Видно от действалата към 11.05.2020 г. редакция на чл.101 ал.3
ЗДвП /ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./, „ Разпоредбата на ал. 2 не
се прилага при възникване или констатиране на опасни неизправности.“.
Следователно, касае се за разпоредба, която от една страна, няма за предмет
значителните технически неизправности /за каквато се отнася словесното
описание на обсъжданото нарушение/, а опасните такива, а от друга - нейното
действие/приложение е обвързано от съдържанието на друга правна
разпоредба – чл.101 ал.2 ЗДвП, съобразно която „Когато отстраняването на
повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът може да
придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното
отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност
на движението.“. Също така, следва да бъде подчертано, че посочената от
страна на актосъставителя като нарушена, разпоредба на чл.101 ал.3 т.6 ЗДвП,
към 11.05.2020 г., не съществува в правния мир, а „прецизираната“ от страна
на административнонаказващия орган в издаденото НП разпоредба на чл.101
ал.3 ЗДвП, касае възникването/констатирането на опасни неизправности и
произтичащите от това задължения на водачите. Изводът, който се налага е,
че посочената като нарушена правна разпоредба на чл.101 ал.3 ЗДвП, няма
никакво отношение и не кореспондира по никакъв разумен начин към
описаното от актосъставителя и административнонаказващия орган,
нарушение – управление на МПС със значителна техническа неизправност. В
този смисъл, посочването в НП като нарушена правна разпоредба на чл.101
ал.3 ЗДвП, съответно чл.101 ал.3 т.6 в АУАН - не удовлетворява изискванията
на чл.57 ал.1 т.6 и чл.42 ал.1 т.5 ЗАНН. Нарушенията на процесуалните
правила са съществени, тъй като предвид отбелязаното противоречие и
породената неяснота, се ограничава правото на нарушителя да научи за какво
нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Ето защо, в така очертаната част, Наказателното постановление се
3
явява незаконосъобразно и като такова – следва да бъде отменено, без да бъде
обсъждан в същата част, правния спор.
От друга страна, в останалата част, обжалваното НП се явява
формално законосъобразно и следва да бъде обсъдена неговата правилност. В
тази връзка се събраха гласни доказателствени средства - показания на
свидетелите Г. Н. Р., КР. К. АЛ., както и писмени доказателства /л.10 – 12,
л.21 – 22 от делото/. Съдът преценява показанията на свидетелите Р. и А. като
непредубедени и добросъвестно дадени. Що се отнася до тяхната
убедителност обаче, следва да бъде отбелязано, че показанията на свидетеля
К.А. се явяват напълно бланкетни, като същият съвсем чистосърдечно
отбелязва, че не си спомня за случая - „…Оказа се, че същият автомобил,
липсва закрепващ елемент към главината и оттам и други нарушения, за
което колегата Р. му състави акт… Дали не беше глоби и нещо друго, не
мога да си спомня.“. Поради това Съдът намира, че показанията на свидетеля
А. не допринасят за разкриване на обективната истина. От друга страна,
показанията на свидетеля Г.Р., макар и с по-общ характер, са значително по-
подробни, убедителни и изцяло в потвърждение на изложената в АУАН
фактическа обстановка. Свидетелят е категоричен, че повод за предприетата
от контролните органи проверка по ЗДвП било обстоятелството, че
служителите визуално възприели, че П.Р. управлява процесния автомобил без
поставен обезопасителен колан, а в хода на проверката било установено също
така, че е спукано предното обзорно стъкло на лекия автомобил и водачът Р.
не представил контролен талон към СУМПС. Тези факти и обстоятелства
Съдът преценява за доказани по несъмнен начин, тъй като показанията на
свидетеля Р. са убедителни и се приемат от Съда с доверие. Налице са обаче
два кръга факти и обстоятелства в показанията на свидетеля Р., които не
могат да бъдат взети предвид. На първо място - частта, касаеща извършване
на предполагаемо нарушение по чл.101 ал.3 ЗДвП, тъй като както вече
отбелязано, в така очертаната част, Наказателното постановление подлежи на
отмяна като незаконосъобразно и не следва да бъде обсъждано по същество.
На второ място - частта, касаеща незаплащане на глоба по НП № 19-0297-
000381/01.11.2019 година, влязло в сила на 07.01.2020 година, което според
свидетеля било установено при справка чрез РСОД /Работна станция за
отдалечен достъп/. Досежно последното, по делото е представена справка за
нарушител от региона на името на П. Н. Р., в която изрично е отбелязано, че
същото задължение е заплатено. Следва да бъде отбелязано, че още с
Разпореждането за насрочване на делото, от страна на
административнонаказващия орган са изискани всички материали по
административнонаказателната преписка, включително – такива, които макар
да не се явяват част от нея, са необходими за изясняване обстоятелствата на
случая. Във връзка с твърдяното неизпълнение на дължимата глоба по НП №
19-0297-000381/01.11.2019г. не са представени никакви други писмени
материали, освен вече отбелязаната справка, от която обаче, се установява
обратното – че задължението е било изпълнено. Следователно, няма как да се
4
приеме за доказано по несъмнен начин, че към 11.05.2020г., същото
задължение е било неизпълнено, при положение, че в тази насока са
единствено показанията на свидетеля Р., основаващи се на инцидентно
извършена справка от РСОД, т.е. такава, чийто резултат не само не се
удостоверява в писмен вид и няма как да бъде проверен впоследствие, но и би
могъл по технически или други причини, да бъде сгрешен. В този смисъл, без
да се поставя под съмнение добросъвестността на показанията на Г.Р., следва
да се приеме, че извършената в хода на полицейската проверка справка чрез
РСОД не може да се ползва с доказателствено предимство пред нарочно
изготвено писмено доказателство - справка за нарушител от региона,
свидетелстваща, че обсъжданото задължение е изпълнено, т.е. показанията на
свидетеля в тази част, не следва да бъдат кредитирани. Поради това Съдът
намира, че нарушение по чл.190 ал.3 ЗДвП, не е било извършено, а
жалбоподателят неправилно е административно наказан на основание чл.185
ЗДвП – т.е. в тази част, Наказателното постановление подлежи на отмяна,
като неправилно.
При така изяснените и очертани предели на доказаност на фактите
и обстоятелствата на случая, Съдът намира, че при описаните време, място и
обстановка, жалбоподателят Р.:
е извършил нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП, съобразно която
разпоредба „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани.“. Налице е изводимо задължение за действие, което Р. не е
изпълнил, тъй като при наличието на съответен обезопасителен колан,
при управление на процесното МПС, не е използвал същия. Същото
нарушение се явява доказано по несъмнен начин, поради което
правилно, административнонаказващият орган е пристъпил към налагане
на административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева. Размерът
на глобата е коректно преценен, съобразно предвидената в
административнонаказателната разпоредба абсолютно определена
санкция, поради което, не следва да бъде повече обсъждан;
е извършил нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, съобразно която
разпоредба „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:
свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него“. Налице е
изводимо задължение за действие, което Р. не е изпълнил, тъй като не е
носел в себе си контролния талон към СУМПС, за да може да представи
същия на контролните органи. Същото нарушение се явява доказано по
несъмнен начин, поради което правилно, административнонаказващият
орган е пристъпил към налагане на административно наказание на
основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 10 /десет/ лева. Размерът на глобата е коректно преценен,
5
съобразно предвидената в административнонаказателната разпоредба
абсолютно определена санкция, поради което, не следва да бъде повече
обсъждан;
е извършил нарушение по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП, съобразно която
разпоредба „Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва
да бъдат: технически изправни“. Налице е изводимо задължение за
техническа изправност на превозните средства, с което Р. не се е
съобразил, тъй като управлявания от негова страна лек автомобил е бил с
пукнато предно обзорно стъкло – незначителна техническа неизправност
по смисъла на §6 т.71 от ДР на ЗДвП. Същото нарушение се явява
доказано по несъмнен начин, поради което правилно,
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на
административно наказание на основание чл.179 ал.6 т.1 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева. Размерът
на глобата е коректно преценен, съобразно предвидената в
административнонаказателната разпоредба абсолютно определена
санкция, поради което, не следва да бъде повече обсъждан.
Съдът намира, че никое от обсъдените по-горе три нарушения на
може да бъде преценено като „маловажен“ случай – от една страна, тъй като
обществената им опасност е типична за нарушения по чл.137а ал.1 ЗДвП,
чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП и чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП, а от друга – предвид наличието
на множество влезли в сила административни наказания за нарушения на
ЗДвП, отразени в представената по делото справка за нарушител на името на
П. Н. Р., сочещи на недостатъчно отговорно отношение към правилата за
движението по пътищата.
По така изложените съображения, обжалваното Наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно в частта, в
която на основание чл.179 ал.6 т.3 от Закона за движението по пътищата е
наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по
чл.101 ал.3 ЗДвП; следва да бъде отменено като неправилно в частта, в която
на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в
размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.190 ал.3 ЗДвП; в
останалата част, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление №20-0938-002493/03.07.2020 г. на *** на СЕКТОР „ПП“ при
ОДМВР – ПЛЕВЕН в частта, с която на П. Н. Р. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание на основание чл.179 ал.6 т.3 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за
извършено нарушение по чл.101 ал.3 ЗДвП.
6
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление
№20-0938-002493/03.07.2020 г. на *** на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР –
ПЛЕВЕН в частта, с която на П. Н. Р. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание на основание чл.185 от Закона за движението по
пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по
чл.190 ал.3 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0938-
002493/03.07.2020 г. на *** на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН в
частта, с която на П. Н. Р. ЕГН: ********** са наложени административни
наказания, както следва:
на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а
ал.1 ЗДвП;
на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1
т.1 ЗДвП;
на основание чл.179 ал.6 т.1 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.139
ал.1 т.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7