П Р
О Т О К О Л
гр. София, 27 ноември 2017
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-20 състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември 2017 г., в следния
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
АЛБЕНА БОТЕВА |
|
Секретар: |
ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА |
сложи З.разглеждане докладваното от съдия Ботева гр.д. № 13220 по описа З.2015 г.
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК
На именното
повикване в 11.39 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ е редовно
призован, представлява се от адв. В., с
пълномощно по делото.
ОТВЕТНИЦИТЕ са редовно
призовани, не се явяват, представляват се от адв. Игнатов, с пълномощно по делото.
НЕ СЕ ЯВЯВА в.л.
М..
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО
АДВ. В. - На въпроса с
какво се различават подобренията, претендирани по настоящото дело и тези, З.които
е направено възражение З.прихващане пред Арбитражния съд, заявявам, че по
настоящото дело претендираме пазарната цена на самостоятелен обект гараж с
работилница. Пред Арбитражния съд претендирахме строителната стойност на
извършените работи.
СЪДЪТ, извършвайки служебна проверка З.допустимостта на
производството по настоящото дело намира, че същото е недопустимо, поради
следните съображения:
С решение от 20.06.2015 г., Арбитражният съд при БТПП-София е разгледал и
се е произнесъл по възражение за прихващане, направено от „О.С.ЗА Г.“ ООД -
ответник по делото пред АС при БТПП-София, за сумата от 13 801.45 лева,
представляваща вземане за стойността на материали, труд и оборудване, вложени
за изграждане на ГАРАЖ-РАБОТИЛНИЦА в УПИ ІХ-2499 в кв. 137 по рег.план на гр.
Костинброд. В решението е прието, че „О.С.ЗА Г.“ ООД, като управител на чужда
работа, изразила се в изграждането на гараж-работилница в имот на друго лице,
има вземане за направените разноски от заинтересованите, които са
съсобствениците на имота, каквито се явяват ищците по делото на АС при БТПП и
ответници по настоящото дело, а именно З.Ж.Д. и К.В.П.. Прието е, че
максималният размер на вземането на „О.С.ЗА Г.“ ООД по чл. 61, ал. 2 ЗЗД е в
размер на 6769.70 лева и е извършено прихващане с вземания на ищците по делото
на АС при БТПП с по 1692.45 лева - с оглед квотите им в съсобствеността.
Съдът приема, че по принцип е допустима
едновременната висящност на дела по възражение за прихващане и по осъдителния
иск за същото вземане, в който този смисъл е и практиката на ВКС - решение № 193 от 18.12.2009 г. по описа на
ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 134/11.11.2011 г. по т. д. № 61/2011 г. по описа
на ВКС, ТК, І т. о.
В случая, обаче, е налице отричане с
влязло в сила решение на съществуването в полза на „О.С.ЗА
Г.“ ООД на вземането за изграждане на въпросния гараж-работилница, в размера за
по над 1692.45 лева срещу всеки от ответниците по настоящото дело, което
е предявено впоследствие по съдебен ред.
Въпросът коя стойност е дължима при извършени подобрения
в чужд имот – увеличената стойност на имота или стойността на направените
разходи за строително-ремонтни дейности или пазарната цена на изградения обект
е правен въпрос, разрешаването на който е обусловено от твърдените
правопораждащи факти, а в случая не се установява да се твърди нещо различно от
твърдяното пред АС при БТПП.
Съгласно чл. 298, ал. 4 ГПК, сила на присъдено нещо на
решението се разпростира и по отношение на разрешените с решението възражения
за прихващане. Възражението за прихващане е винаги евентуално, не само доколкото условие за неговото разглеждане е
признаване основателността на вземането на ищеца, но и от гледна точка на
неговия размер, тъй като съдът разглежда възражението само до
размера, за колкото е признал за основателен първоначалния иск. Дори и
предявеното с възражението насрещно вземане да е по-голямо по размер, при неговото уважаване се формира сила на
присъдено нещо само до размера на иска, но не е налице сила на присъдено нещо
за по – високия размер над сумата, за която е било възможно извършването на
прихващане. Предявеният за разликата нов иск е допустим и по него съдът дължи
произнасяне. Посоченото е важимо, обаче, единствено, когато възражението за
прихващане е уважено изцяло, т.е. до размера на основателността на предявения
иск. Ако възражението за прихващане бъде
отхвърлено изцяло или частично, като неоснователно, се формира сила на присъдено
нещо за целия му размер. Изключението се отнася единствено за случаите, когато
възражението за прихващане има за предмет некомпенсируемо вземане или такова,
чиято изискуемост не е настъпила, какъвто не е настоящият случай, доколкото
решаващият съд е приел за недоказано възникването на вземането за по над 1692.45 лева.
Видно от решение от
20.06.2015 г. на АС при БТПП, предмет на възражението за прихващане е за
вземане, идентично с вземането, предмет на предявения по настоящото дело иск /почива на едни и същи правопораждащи
правото факти/. Страни по делото, по което възражението за прихващане е
предявено и по процесния иск са идентични. Предвид това, налице е идентичност в
страните и в предмета между разрешеното с влязло в сила решение възражение за
прихващане и предявения по настоящото дело иск. Поради това и на основание чл.
298, ал. 4 ГПК налице е отричане с влязло в сила съдебно решение на
съществуването в полза на „О.С.ЗА Г.“ ООД на вземане
в размера за по над 1692.45 лева срещу ответниците по настоящото дело, което
е предявено впоследствие по съдебен ред.
Този извод не се променя от обстоятелството, по делото на АС при БТПП се е твърдяло вземане общо за 13 801.45
лева, а по настоящото дело – общо за 70 000 лева, тъй като и както беше
посочено, вземането е отречено за разликата над уважения размер и това положение
не може да бъде преодоляно с простото твърдене на различен, по-голям размер.
Действително, в диспозитива на решението на АС при БТПП липсва изрично произнасяне по отхвърляне
на вземането, предявено за разглеждане с възражението за прихващане, за
разликата над прихваната част, за която е намерено за основателно. Доколкото,
обаче, в мотивите е намерила отражение волята на съда по съществуване на
вземането и размера, до който съществува, то е налице явна фактическа грешка, която може
да бъде отстранена и по искане на страните, без ограничение във времето.
Отделно, липсата на произнасяне в диспозитива на решението при явна фактическа
грешка не препятства разпростирането на силата на присъдено нещо по отношение
възражението за прихващане, по което съдът се е произнесъл в мотивите на
решение. Предвид изложеното, налице е отвод за сила на присъдено нещо, което е
абсолютна отрицателна предпоставка, наличието на която прави недопустим
последващ иск със същия предмет и между същите страните.
С оглед горното
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 13220/15 г. на СГС, ГО, І-20 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се
обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от днес.
СТРАНИТЕ –
Молим да ни бъде издаден незаверен препис от протокола от днешното съдебно
заседание след изготвянето му.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ на страните
незаверен препис протокола от днешното съдебно заседание след изготвянето му.
ПРОТОКОЛЪТ
изготвен в с.з., което приключи в 11.50 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: