Р Е Ш Е Н И Е
№ 96
гр. Велико Търново, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и първи
април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието
на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Весела Кърчева разгледа докладваното от
съдия Калчев касационно НАХД № 10136/2022
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба
на ТД Митница Русе при Агенция „Митници“ чрез *** Я. Я. срещу Решение №
141/25.03.2022 г. по НАХД № 878/2021 г. на Районен съд-гр. Велико Търново в
частта, с която е отменено Наказателно постановление № 385 от 08.06.2021 г.,
издадено от началник отдел „МРР Дунавска“ при Главна дирекция „МРР“. Според
касатора решението е постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения. Излага подробни доводи за законосъобразността
на НП. Иска се отмяната на решението на районния съд и потвърждаване на
наказателното постановление. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба
– И.В.П. ***, чрез процесуалния си представител иска първоинстанционното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико
Търново дава заключение за основателност на жалбата.
Настоящият състав на
Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на
решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема
следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна
страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния
съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно
задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така
определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната
жалба за основателна, по следните съображения:
С Решение № 141/25.03.2022 г. по
НАХД № 878/2021 г. на Районен съд-гр. Велико Търново е отменено Наказателно постановление
№ 385 от 08.06.2021г., издадено от началник отдел „МРР Дунавска“ при Главна
дирекция „МРР“ в частта, с която на И.В.П. *** за извършено на 18.11.2020 г., в
*** нарушение и на основание на чл. 126, ал. 1, пр. 1, т. 1 от ЗАДС му е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 3 925,24
лева, като със същото решение наказателното постановление е потвърдено в останалата
обжалвана част, с която на основание чл. 107е, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ЗАДС
са отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението, а именно: общо 278
литра алкохолни напитки, от които 167 литра етилов алкохол - дестилатен
алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 63.5 % vol, при
20°С, 18 литра етилов алкохол - дестилатен алкохолен продукт с действително
алкохолно съдържание по обем 39.9 % vol, при 20° С, и 93 литра етилов алкохол -
дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 70.1 %
vol, при 20°С. В потвърдителната част решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
За да постанови този резултат,
съдът се е позовал единствено на константната съдебна практика на касационната
инстанция по аналогични казуси, с която е прието, че законодателната идея по чл.
126, ал. 1 от ЗАДС е да се санкционират лица, които макар и редовно
регистрирани по закона (като производители или складодържатели) не изпълняват
задължението си да съставят редовни документи, които удостоверяват
начисляването, плащането и обезпечаването на акциза, а не лицата, които изобщо
не са се регистрирали като производители или складодържатели, но въпреки това
извършват присъщи дейности за такива. Посочил е, че лице, което не е
регистрирано като производител или складодържател не може изобщо да произвежда
и съхранява стоки на склад и няма как да съставя необходимите документи за
това. Такова лице не може да отговаря по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, защото няма
законова възможност да състави и разполага с редовни книжа за това. Съдът е
приел, че с оглед обстоятелството, че в конкретния случай жалбоподателят е
държал алкохолни продукти, отговарящи на чл. 9, т. 1 от ЗАДС, без да е
регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС, последният
не е имал задължение да съставя и да разполага с документи, удостоверяващи начисляването,
плащането или обезпечаването на акциз и не може да носи
административнонаказателна отговорност по чл. 126, ал. 1, пр. 1, т. 1 от ЗАДС, поради
което НП в тази му част е отменено. Посоченото разбиране действително е
отстоявано трайно от касационната инстанция, но същото следва да се изостави,
след като с междувременно постановеното Тълкувателно постановление №
1/16.02.2023 г. на ВКС и ВАС е прието обратното – че субект на отговорността по
чл. 126 от ЗАДС може да е всяко лице, независимо от регистрацията по този закон.
Ето защо изложените в обратния смисъл мотиви от ВТРС следва да се приемат за
неправилни. Доколкото
това са единствените мотиви на съда за отмяна на НП в неговата санкционна част,
е наложително отмяната на съдебното решение в обжалваната от касатора част.
Въпреки това настоящата
касационна инстанция намира, че не може да постанови ново решение по съществото
на спора, тъй като въззивният съд не е изследвал и изложил никакви мотиви
относно останалите твърдени пред него възражения досежно процесуалната и
материалната законосъобразност на НП и най – вече за това редовно ли са взети
проби от намерената течност при проверката, как е определено алкохолното
съдържание и съответно – правилно ли е начислен дължимия акциз. Всички тези
въпроси, иначе релевирани пред въззивния съд от жалбоподателя в т. II-VI от писмената му защита не касаят
приложението на чл. 126 от ЗАДС, но са релевантни за извода за
законосъобразност на НП. Те обаче са останали без отговор в обжалваното
решение, което не съдържа никакви мотиви относно същите, въпреки значението им
за крайния изход. Ето защо делото следва да се върне в тази му част за ново разглеждане
от друг състав, който да провери цялостно процесуалната и материалната
законосъобразност на НП в санкционната му част.
На основание чл. 226, ал. 3 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН въззивният съд следва да се произнесе по разноските за
водене на делото в касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т.
1 от АПК от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 141/25.03.2022 г. по НАХД № 878/2021 г. на
Районен съд-гр. Велико Търново, в частта, с която е отменено Наказателно
постановление № 385 от 08.06.2021г., издадено от началник отдел „МРР Дунавска“
при Главна дирекция „МРР“.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.