РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Монтана, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова
Олег Софрониев
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
в присъствието на прокурора ТО-Лом към РП-Монтана Окръжна прокуратура
- МонтанаМ. К. М.
като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221600600042 по описа за 2022 година
С Присъда на РС Лом, постановена на 25.01.2022 г. по НОХД №
532/2019 г., подсъдимите Ц.А. и Н. И. и двамата от гр. *, обл. *са признати за
НЕВИНОВНИ в това, че на 08/09.10.2017 г. в гр. *, на ул. „*“ № *, след
предварителен сговор помежду си, чрез използване на МПС – товарен
автомобил „*“, след разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот, отнели от владението на А. П. различни по брой и вид автомобилни
гуми, някои от тях с джантите, на обща стойност 1 220 лв., без съгласие на
собственика и с намерение противозаконно да ги присвоят, като по време на
извършване на деянието подс. И. е бил непълнолетен, но в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, поради което и са ОПРАВДАНИ по обвиненията за извършени
престъпления по чл. 195, ал.1, т. 3, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, а за
подс. И. и във вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК.
В срок срещу горната Присъда е постъпил бланкетен ПРОТЕСТ от
1
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ЛОМ. В същия се иска отмяна на
оправдателната присъда и постановяване на нова – осъдителна по текста на
обвинението.
На проведеното от въззивния съд разпоредително заседание от
02.03.2022 г. е прието, че не следва да бъде даван ход на въззивно съдебно
следствие. Дадени са указания и възможност на Районната прокуратура да
уточни оплакванията си в Протеста.
С допълнение към Протеста РП Лом конкретизира оплакванията си
срещу първоинстанционната присъда, като твърди същата да е постановена
при съществени процесуални нарушения, свързани с неправилна преценка на
доказателствата, с необсъждане на всички доказателства и с частична липса
на мотиви. Твърди се, че в резултат на тези нарушения се е стигнало до
необоснованост на изводите по фактите и незаконосъобразно приложение на
закона. Поддържа се направеното искане за отмяна на оправдателната
присъда и постановяване на нова – осъдителна по обвиненията срещу двамата
подсъдими или връщане на делото за ново разглеждане от друг
първоинстанционен състав.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА МОНТАНА се
солидаризира изцяло с доводите и исканията в протеста и допълнението към
него.
Защитникът на въззиваемия подсъдим Ц.А. излага доводи за
неоснователност на оплакванията в Протеста. Поддържа, че не е установено
нито авторството на деянието, нито предмета на престъпното посегателство.
Смята, че мотивите на протестираната присъда не страдат от пороци, а
законът е приложен правилно, поради което моли оправдателната присъда да
бъде изцяло потвърдена.
Защитникът на въззиваемия подсъдим Н.И. също смята протеста за
неоснователен. Поддържа, че няма убедитени доказателства относно
авторството на деянието и участието на доверителят му в него. Обсъжда
негодността на проведения следствен експеримент и самопризнанието на И.
от досъдебното производство поради противоречията им с изискванията на
НПК и смята, че правилно не са били кредитирани. Моли да бъде потвърдена
оправдателната присъда.
Въззивният съд, след като прецени оплакванията в Протеста и
2
допълнението към него и провери изцяло правилността на обжалваната
Присъдата, намира следното:
Протестът е допустим – подаден е в срок, от страна, която разполага с
процесуалната възможност за въззивно обжалване, а съдържанието му е
съответно на закона.
Разгледан по същество – протестът е основателен досежно оплакването
на процесуални нарушения.
В проведено производство по общия, предвиден в НПК, ред,
първоинстанционният съд приел за установено от фактическа страна
следното: към м. 10.2017 г. свид. А.П. работел в „Е.Е.Р.“ АД – дружество,
занимаващо се с транспорт, технически прегледи, наеми и др., стопанисващо
производствено хале в гр. *на ул. „*“ № *. На 09.10.2017 г., отивайки на
работа, свидетелят установил, че има счупен прозорец в задната част на
производственото хале и от него липсват общо 22 бр. различни по вид и
размер автомобилни гуми – част от които с джантите. Подал сигнал в
Полицията за кражбата. На 21.10.2017 г. свид. Ж.Я., отглеждащ кози, овце и
др. в имота си в гр. *на ул. „*“ № *, извел животните си на паша и на около
200-300 метра от имота си, забелязал купчина автомобилни гуми, някои от
които с джантите. Натоварил в каруцата си намерените общо 11 бр. гуми и ги
откарал в къщи с намерение да ги продава. По сигнал за такива продажби, от
местното РПУ посетили св. Я. и той им обяснил къде и кога е намерил
гумите. С протокол за доброволно предаване св. Я. предал на полицията
гумите, а след огледа им, същите били представени на св. А.П. и след като
последният си ги познал, намерените в полето гуми били върнати на
собственика. Съдът се доверил на една от приетите оценителни експертизи,
която посочила общата стойност на откраднатите гуми на сума от 1 220 лв.
От правна страна, съдът приел, че не се установява по несъмнен начин
авторството на кражбата, тъй като липсвали преки доказателства за това.
Посочил, че видяното на видеозаписа от камерите на взломеното хале,
преразказано от св. А. П., не е достатъчно, защото се говори за светъл на цвят
бус, на който двама човека товарили изнасяните от помещението
автомобилни гуми, но не можело да се определи нито цвета, нито марката на
въпросния бус, а и не се виждали на камерата лицата на хората. Установил, че
св. П.П. притежавал към онзи момент бус „*“, който предоставил за ползване
3
на 08.10.2017 г. на подс. Ц.А., но не е доказано, че с това МПС е извършена
кражбата, защото и други модели бусове били сходни по вид и размер с този
на св. П.. Приел, че обвинението се гради единствено на самопризнанията от
ДП на другия подсъдим – непълнолетния Н.И., но това самопризнание не е
достатъчно за постановяване на осъдителна присъда както спрямо под И.,
така и спрямо подс. А.. След като липсвали други доказателства, които да
подкрепят самопризнанията на подс. И., съдът приел авторството на кражбата
да не е доказано и оправдал и двамата подсъдими.
При проверка на горната присъда по повод подадения срещу нея
Протест, а и при служебната проверка по реда на чл. 314 от НПК, Окръжният
съд намери, че са допуснати съществени процесуални нарушения при
провеждането на първоинстанционното производство, които са от характера
на абсолютните такива и налагат пълна отмяна и връщане на делото за ново
разглеждане. Събраженията за това се свеждат до следното:
Обвинителния акт е за квалифицирана кражба на гуми на обща
стойност 1070 лв. Прокурорът е приел тази стойност на база изпълнена
оценителна експертиза от досъдебното производство. В хода на съдебното
следствие е назначена повторна оценителна експертиза по искане на един от
защитниците и вещото лице е дало нова, по-висока, оценка – в размер на
1 220 лв. След няколко открити съдебни заседания, едва на 09.09.2021 г.
прокурорът е направил изменение на обвинението при условията на чл. 287,
ал. 1 от НПК, считайки, че с по-високата оценка от повторната експертиза е
налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.
Съдът в съдебно заседание е приел искането за основателно, но не е допуснал
с нарочно определение това изменение, а само е дал възможност на
подсъдимите да организират защитата си по изцмененото обвинение. По него
е и постановил присъдата си. Пропускът на първостепенния съд да се
произнесе с нарочно Определение, с което допуска изменение на обвинението
относно стойността на инкриминираните вещи от 1 070 лв. на 1 220 лв. и
същевременно произнасянето с присъдата по по- високата оценка, на пръв
поглед може да изглежда като дребен формализъм, но от гледна точка на
закона този пропуск представлява съществено процесуално нарушение, тъй
като съдът е длъжен да се произнесе само в рамките на надлежно обвинение,
каквото в случая няма.
4
Само този пропуск е достатъчен да бъде отменена изцяло присъдата. Той
препиятства въззивната инстанция да провери по същество оплакванията в
протеста, а също и да отстрани в ход на въззивно съдебно следствие
допуснатите съществени процесуални нарушения във връзка със събирането и
преценката на доказателствата, каквито се наблюдават в
първоинстанционното производство. И това е така, тъй като при висящността
на въпроса относно направеното искане за изменение на обвинението по чл.
287, ал. 1 от НПК, директно във въззивната инстанция не може да се отстрани
горецитирания пропуск на първия съд.
За прецизност следва да се добави, че мотивите към протестираната
присъда не отговарят на изискванията на ал. 3 на чл. 305 от НПК: в тях не са
обсъдени всички събрани доказателства, не са обсъдени противоречията в
събраните доказателства, нито пък е отразено на кои от тях се дава вяра, на
кои – не и защо. Липсват мотиви защо се приема по-високата оценка на
инкриминираните вещи от повторната експертиза. Изложени са твърде
пестеливо съждения относно самопризнанието на непълнолетния подсъдим
от досъдебното производство и само декларатино е посочено, че това
самопризнание не се подкрепяло от останалата доказателствена съвкупност.
Не са обсъждани доказателствените средства по повод проведения следствен
експеримент, като липсват правни съображения за годността му.
Горните пропуски налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за
ново разглеждане от друг първоинстанционен състав, поради което и на
основание чл. 335, а. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. 1 от НПК
Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Присъдата на Районен съд град Лом постановена на 25.01.2022
г. по НОХД № 532/2019 г., като постановена при съществени процесуални
нарушения.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд Лом за ново разглеждане от друг
негов състав от фазата на разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6