Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 17,02,2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в
публично заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка
Симеонова, като разгледа докладваното от
съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №5866
по описа на съда за 2020 година, на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе взе предвид следното:
Пред РС Плевен е постъпила искова молба /изпратена по подсъдност
от СРС/ от З. „Б.и.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С.П.и К.К., чрез адв.М.Г. от САК, против Д.А.В., ЕГН **********,***,
в която се твърди, че на 30,03,2018 г., в *** /неправилно в ИМ е посочена ул.***,
на паркинга ***/, е реализирано ПТП
между л.а. ***с рег.№***, собственост и управлявано от ответника, и
паркирано МПС ***с ДК №***, собственост на Е.М.Б.. Сочи се, че според
представения протокол за ПТП №***/30,03,2018 г., съставен от органите на КАТ,
виновен за ПТП е ответника, който при движение на заден ход не се убеждава, че
пространството зад него е свободно и се удря в МПС ***, като реализира ПТП, в
следствие на което са нанесени мат.щети на МПС *** ***. Твърди се, че
автомобилът, управляван от ответника, е бил застрахован в ищцовото дружество по
полица №BG/02/***, валидна към момента на събитието, заведена е щета №***от Е.Б.
и след оценка на щетата е изплатена сумата от 148,40 лева на собственика на
увреденото МПС. Сочи се, че видно от протокола за ПТП, отв.В. е напуснал
мястото на ПТП, в следствие на което виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, като на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, освен в случаите по чл.433, т.1,
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по ЗДвП.,
като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. В заключение ищеца моли съда да постанови решение, с което
на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 163,40 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение
за имуществени вреди и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ – 19,08,2020 г., до окончателното
изплащане на сумата. Ищеца претендира и направените деловодни разноски. В молба,
депозирана преди с.з., проц.представител на ищеца моли съда да уважи
претенцията.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, чрез назначен ***-
адв.И.Н. от ПАК, в който се сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди
се, че не се установява от протокола за ПТП ответникът да е употребил алкохол,
да е отказал проверка за алкохол или да се е отклонил от такава проверка.
Оспорено е съдържанието на протокола за ПТП по отношение изложеното, че
участник №1 е ответникът, управлявайки автомобил ***и че е напуснал мястото на
ПТП. В съдебно заседание особения представител на ответника моли съда
да отхвърли иска, тъй като не е доказано обстоятелството, че срещу ответника е
проведено и завършено с влязло в сила НП административно-наказателно
производство за извършеното ПТП, и не е доказана вината на ответника. Твърди
се, че изплатените суми не кореспондират с нанесените щети.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното
копие от протокол за ПТП №*** от 30,03,2018 г. на Сектор ПП към ОД на МВР – Плевен,
е, че на посочената дата, около 20,00 ч., в ***, до ***, ответникът, управлявайки
МПС – л.а.***, модел ***, с ДК №***, по време на движение на заден ход удря
паркирал от лявата му страна л.а. *** ***, с ДК №***, собственост на Е.М.Б.,
като допуска ПТП с материални щети и напуска мястото. В графата “алкохол” е
отразено, че участник №1 /ответникът/ е напуснал местопроизшествието.
Установява
се от представената по делото справка – проверка за сключена застраховка ГО, че
л.а. ДК №*** към 02,04,2018 г. има активна застраховка ГО при
застраховател З. „Б.и.“ АД, сключена на 21,03,2018 г., с начална дата на покритие
21,03,2018 г. и крайна дата на покритие 20,03,2019 г.
От
представеното искане за оценка по ГО №***се установява, че собственикът на пострадалото
МПС е заявил настъпилото ПТП пред З. „Б.и.“ АД.
От представеното
копие от Опис на щета №2 по щета №***/02,04,2018 г. се установява, че претенцията
е за увреден детайл - облицовка на предна броня с отвори за фарове за мъгла, а
от Доклада по същата щета е видно, че определения размер на обезщетението е
148,40 лева.
От представеното
копие на платежно нареждане е видно, че сумата от 148,40 лева е изплатена на собственика на
увреденото МПС Е.Б. на 09,07,2018 г.
От представеното
копие от регресна покана от 14,09,2018 г. се установява, че същата е изпратена
до ответника от З.Б.и. АД, но е върната с отбелязване, че получателят се е
преместил на друг адрес.
От изисканата
и представена в цялост административно-наказателна преписка, образувана по
процесния протокол за ПТП, се установява, че на ответника е съставен АУАН, като
в последствие е издадено и наказателно постановление, включително за това, че е
напуснал ПТП. Същото е влязло в сила.
От показанията
на св.Е.Б. се установява, че бил на гости и му се обадили от полицията, че
автомобилът му, който бил паркиран, е ударен. Посочва, че полицията установила
водача на другия автомобил, тъй като пред блока имало хора, които записали
номера му след инцидента. Бил съставен протокол за ПТП, на който виновният
водач се разписал, тъй като бил издирен от полицията и дошъл след около 20-30
минути на мястото на ПТП.
От показанията
на свидетеля М.Н. се установява, не си спомня конкретния случай, но той е
съставил протокола за ПТП. Посочва, че принципно на „Участник №1“ се вписва
виновният водач, и за да посети ПТП, най-вероятно е получил обаждане от
дежурната част, а тях ги сигнализират от тел.112.
От изисканата
справка от Дирекция „Национална система 112“ към МВР, РЦ ***, се установява, че
сигнал за ПТП без пострадали на 30,03,2018 г., на адрес ***, е подаден от лице,
представило се като М.М., в 20,00,57 ч. и е препредаден на ОДЧ на ОДМВР-Плевен
в 20,03,23 ч.
От показанията
на св.М.М. се установява, че на посочената дата с компания се черпели пред
блока, минал някакъв с ***и закачил при маневра паркирана кола. Свидетелят сочи,
че звъннал на тел.112, дошли полицаи, които издирили шофьора на ***. Същият бил
от ромски произход, появил се след известно и почнал да се извинява.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.500 от КЗ.
Съгласно
разпоредбата на
чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, освен в случаите по
чл.433, т.1,
застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви
и разноски, когато виновният водач: 1. при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е
управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
По делото се установява категорично от
приобщените доказателства, включително събраните свидетелски показания, че
ответникът своеволно е напуснал местопроизшествието, като по този начин се е
отклонил от проверката за алкохол. От показанията на свидетелите Б. и М. се
установява, че едва след издирвателни действия на органите на полицията
ответникът е установен и е дошъл на мястото на ПТП, като е подписал съставения
протокол за ПТП без възражения. Приложеният по делото
протокол за ПТП представлява официален удостоверителен документ и като такъв
обвързва съда и страните с материална и формална доказателствена сила относно
фактите, отразени в него и възприети от съставителя му. Протоколът не е оспорен
по надлежния ред от ответника, а напротив – подписан е от него без възражения.
Видно от материалите по делото, по отношение на ответника е взето
административно отношение, като против същия е съставен АУАН, а въз основа на
него е издадено и наказателно постановление.
Не е спорно между
страните, че управляваният от ответника автомобил е бил застрахован в ищцовото
дружество с валидна застраховка ГО.
По отношение вида и размера на настъпилите увреждания – същите се установяват както от събраните
писмени доказателства – искане за оценка, калкулация на щета, опис на щета,
така и от свидетелските показания на св.Б. и св.М..
Размерът на
претърпените щети е определен в калкулацията по претенцията и включва демонтаж
и монтаж на стойност 15,20 лева, труд за ремонт на детайли 16,00 лева, труд и
материали за боядисване на стойност 117,20 лева. Общата сума на щетата възлиза
в размер на 148,40 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и
разходите по определяне стойността на щетата /т.нар.ликвидационни разноски/ в
размер на 15,00 лева.
По делото не е спорно, че
ищцовото дружество е изплатило стойността на настъпилите вреди на пострадалия
от ПТП.
Поради изложеното относно настъпилото застрахователно събитие и
изплащане на обезщетението застрахователното дружество е встъпило в правата на
застрахования; поради напускане
на мястото на ПТП и виновното отклоняване от проверка за алкохол от страна на
ответника, за застрахователя е
възникнало и правото му на регрес, предявено чрез иска, по повод който е образувано настоящото дело.
По изложените по – горе съображения претенцията е основателна и
доказана и следва да бъде уважена.
За пълнота следва да
бъде отбелязано, че са неоснователни доводите на особения представител на
ответника, че няма данни издаденото НП да е връчено на ответника по надлежния
ред, да е обжалвано, за да е доказана вината на ответника. На първо място, в
справката, изпратена от Сектор ПП на ОДМВР Плевен, изрично е посочено, че НП е
влязло в сила. От друга страна, съдът счита, че произнасянето на
съда по административно-наказателно производство няма обвързваща гражданския
съд доказателствена сила, като в този смисъл е и определение №435/12,06,2015 г.
по дело №2947/2014 на ВКС, ТК, I т.о., където е прието, че доколкото
наказателното постановление или актът за неговата отмяна по НАХД имат за
предмет деяние, което не е престъпление, а административно нарушение, те не
обвързват, съгласно чл.300 от ГПК гражданския съд относно вината на дееца
и противоправността на деянието. В този смисъл може да се направи извод, че
дори издадено НП да е обжалвано и отменено с влязло в сила решение, това не
означава, че в едно производство по реда на КЗ не може да се установи и докаже
извършено от водача на МПС нарушение на правилата на ЗДвП.
При този изход на спора
в тежест на ответника следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 от ГПК
сторените от ищеца в производството в размер на 50,00 лева за държавна такса,
15,00 лева за депозит за разпит на свидетел, 350,00 лева депозит за ***и 100,00
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Следва ответникът да
бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС сумата от 15,00 лева – депозит за
разпит на свидетел.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ Д.А.В., ЕГН **********,***, да заплати на З. „Б.и.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от С.П.и К.К., сумата от 163,40
лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение за имуществени
вреди по щета №***/02,04,2018 г. и
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на ИМ – 19,08,2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.А.В., ЕГН **********,***, да заплати на З. „Б.и.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от С.П.и К.К., сторените деловодни
разноски в размер на 50,00 лева за държавна такса, 15,00 лева за депозит за
разпит на свидетел, 350,00 лева депозит за ***и 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 от ГПК Д.А.В., ЕГН **********,***, да заплати на Плевенски районен съд деловодни разноски в
размер на 15,00 лева - депозит за разпит на свидетел.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: