М О Т И В И:
Съдебното производство по НОХД № 1630/2016
г. по описа на РС-Плевен е образувано по внесен обвинителен акт на РП - Плевен,
с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия К.Ю.К. *** за извършено
престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 194, ал. 1 от НК.
В заключителната част на
обвинителния акт е посочено, че:
на 06.09.2015 г. в
гр.Плевен, отнел чужди движими вещи:
– 1 бр. мобилен телефон GSM марка *** на стойност 132 лв.;
-1 бр. SIM-карта „***“
на стойност 12 лв.;
-1 бр. карта памет - 8
GB на стойност 9 лв.;
- имущество на обща
стойност 153 лв., от владението на собственика Н.И. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои.
Представителят на
Районна прокуратура гр. Плевен, в съдебно заседание, след приключване на
съдебното следствие, поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимия К.Ю.К., така
както е повдигнато то с обвинителния акт !!??.
Излага доводи, че същото
се доказва по безспорен и несъмнен
начин от събраните по делото доказателства, поради което моли съда да го
признае за виновен и да постанови осъдителна присъда, като по отношение на
подсъдимия К.Ю.К. счита, че следва да му бъде наложено наказание 1 година
лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено при условията на чл. 66
от НК, с 3 години изпитателен срок.
В съдебното заседание
защитникът на подсъдимия моли да бъде постановена оправдателна присъда, тъй
като по делото не са събрани никакви доказателства, които да сочат, че в
правния мир се е осъществило престъпление или че подзащитният
й е извършил такова престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Навежда доводи, че у
подсъдимия е липсвал умисъл, за извършване на престъплението, в което е
обвинен. Моли съда да оправдае подсъдимия К..
Подсъдимият не бил открит и не бил призован на известните в страната
адреси.
Проведено е щателно издирване, но
местоживеенето му в страната не било установено. Видно от събраните данни, е
вероятно да се намира в чужбина, като местоживеенето му не е известно. Горното
дало основание на съда да разгледа делото по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т.
2 от НПК. Осигурена му е правна помощ, чрез процесуално представително на
служебно назначен защитник, на когото своевременно е връчен препис от обвинителния акт на Районна
прокуратура - Плевен.
В наказателното производство не е предявен граждански иск за съвместно
разглеждане.
В обвинителният си акт внесен в
съда, прокурорът е изнесъл следната фактическа обстановка и е приел за
установено,че:
Вечерта на 06.09.2015 г. в
гр.Плевен подсъдимият К.Ю.К., заедно със своите познати – свидетелят К.К.Ц. и Н.И.Г., посетил питейно заведение – кафене „***“.
Употребил значително количество алкохол и изпаднал в състояние на алкохолно
опиянение. Свидетелят Н.И.Г. включил мобилния си телефонен апарат към електропреносната мрежа в заведението, за да се зареди
батерията му. След това отишъл до тоалетната. По същото време свидетелят К.К.Ц. отклонил вниманието си, тъй като влязъл в разговор с други посетители на заведението.
Подсъдимият К.К. незабелязано от К.К.Ц. взел мобилния телефон на Н.И.Г. и напуснал кафенето.
Свидетелят Н.И.Г. се върнал от тоалетната и установил липсата на телефона си.
Свидетелят К.К.Ц. му предоставил своя мобилен телефон
и свидетелят Н.И.Г. започнал да набира от него собствения си телефонен номер.
По същото време подсъдимият К.К. се приближил към
полицейски патрул до спортно-информационния център и предложил телефона за
продажба. На полицейските служители Ц.И.К. и И.Е.Я. им направило впечатление,
че подсъдимият не отговаря на повикванията. Полицейския служител Ц.И.К. взел
телефона от подсъдимия и отговорил на обаждането. Свидетелят Н.И.Г. обяснил на свидетеля
Ц.И.К., че преди незначителен период от време му е откраднат визирания мобилен
телефон.
Извършена била бърза
предварителна проверка и откраднатата вещ била върната на пострадалия Н.И.Г..
Съгласно заключението на
оценителната експертиза, стойността на отнетото имущество възлиза на 153 лв. -
1 бр. мобилен телефон GSM марка *** на стойност 132 лв.; 1 бр.
SIM-карта „***“ на стойност 12 лв.; 1 бр. карта памет - 8 GB на стойност 9 лв.като
изрично е посочено от вещото лице , че ВЕЩИТЕ
СА СОБСТВЕНОСТ НА Н.Г. !!??.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства ,както на досъдебното производство ,така и на
съдебното следствие се установява обаче ,
че извършеното от подсъдимия К.Ю.К. деяние не осъществява престъпния състав на
деянието КРАЖБА по чл.194 ал.1 от НК.
От обективна страна за съда е безспорно установено, че на 06.09.2016 г., в гр. Плевен в
питейното заведение – кафене „*** „ са били – подсъдимият К.К.,
свидетеля Н.Г. и собственика на заведението К.Ц..
От показанията на всички
разпитани свидетели по делото се установява, че подсъдимият К. е бил в явно изключително
нетрезво състояние – много пиян и респективно неадекватен !!!
Разпитан в съдебната зала
„Пострадалия „ напълно споделя изнесената фактическа обстановка на случилото се
, като дори допълва ,че подсъдимия- цитат
:” К. е предлагал моя телефон на полицаите „.
Съдът напълно кредитира тези
показания , но от тях не се установява умисъла на извършване не деянието КРАЖБА
по чл.194ал.1 от НК.Обратното от тях се извежда единствения извод , че
подсъдимия е бил толкова пиян и неадекватен в тази ситуация , че си е тръгнал с
друг телефон ,мислейки го за собствения , при условие ,че той е имал същия
модел , марка и цвят и че след няколко минути поради липса на пари да се
прибере в къщи го е предлагал на полицаите за неадекватната сума от 20 лв.
Съдът кредитира показанията и на
свидетеля И.Я. като обективни
,безпристрастни и непротиворечиви и които напълно подкрепят гореизложеното , а
именно ,че подсъдимия е мислел ,че е взел от бара своя телефон , последния е
звънял , той не е вдигал защото не е знаел кой му звъни посред нощ !
Съдът кредитира и показанията на
свидетеля К.К.Ц. като също обективни ,безпристрастни
и непротиворечиви и които потвърждават абсолютно становището , че подсъдимия не
е имал умисъла да СВОИ ВЕЩИТЕ а погрешка
е взел чуждия телефон ,мислейки го за своя оставен за зареждане на бара .!
Цитат : ” Ние се учудихме ,че не звъни телефона и си помислихме , че ***
го е взел погрешка „
Явно е било според показанията на този свидетел,
че за всички в заведението ,включително и за „пострадалият” е било ясно ,че е
станала неволна грешка , а не умишлено престъпление КРАЖБА .
Съгласно раздел ІІ-ри, т.2 от ППВС № 6/1971г., кражбата
може да бъде извършена само с пряк умисъл.!!!
Деецът трябва да съзнава всички
фактически елементи от състава на престъплението и да иска настъпването на общественоопасните последици. Необходимо е отнемането на
вещта да е извършено с намерение противозаконно да бъде присвоена.
Отсъствието на каквито и да са доказателства
за намерение или дори на индиции за своене, на конкретнитите процесни вещи прави несъставомерно
деянието под признаците на престъплението кражба по чл.194 ал.1от НК.
От събраните по делото доказателства не се установи по безспорен и несъмнен
начин подсъдимият да е отнел телефон GSM
марка *** на стойност 132 лв., 1 бр. SIM-карта „***“ и 1 бр. карта памет
- 8 GB с намерението противозаконно да го присвои !!!
Точно обратното , от
доказателствата по делото се установява, че в съзнанието на подсъдимия К.Ю.К.
липсва какъвто и да е субективен елемент за противозаконно своене на чуждите вещи, посочени
по-горе, които да е взел без съгласието на собственика!!!
От обясненията на подсъдимия К.Ю.К.
дадени още в хода на досъдебното производство и от показанията на свидетелите Н.Г.
и К.Ц., обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност безспорно се установи, че К.К. е отнел телефон GSM
марка *** на стойност 132 лв., 1 бр. SIM-карта „***“ и 1 бр. карта памет
- 8 GB със съзнанието, че тези вещи са лично
негова собственост, тъй като е мислил, че взима своя телефон оставен за
зареждане , който се оказва ,че е същият
модел ,марка и цвят !!!
Съобразявайки Решение №
59/25.10.1988г. по н.д. № 55/88г., ОСНК, съгласно което при кражба намерението
за присвояване на вещта може да се обективира в
различни прояви и за да се определи дали то е налице, трябва да се вземат
всички обстоятелства, определящи субективното отношение на дееца към общественоопасните последици, следва да се обсъдят
действията на подсъдимия след отнемане на телефона - GSM марка *** на стойност 132 лв., 1 бр.
SIM-карта „***“ и 1 бр. карта памет - 8 GB от кафе „***“.
От събраните гласни доказателства
обсъдени всестранно и пълно , се установи, че от момента на отнемането на телефон
GSM марка *** на стойност 132 лв., 1 бр. SIM-карта „***“ и 1 бр. карта
памет - 8 GB до момента на установяването от страна на полицейските
служители Ц.К. и И.Я. е изминал период
от около няколко минути, в който подсъдимият К. е смятал, че държи в ръцете си своя
мобилен телефон, а не чужд обект на
престъплението КРАЖБА по чл.194 ал.1 от НК.
Съвсем отделен остава въпросът върху който
съдът няма да се спира напълно умишлено ,който обаче неминуемо възниква за
размерът на стойността на вещите . Дали той не представлява МАЛОВАЖЕН СЛУЧАЙ и
не би ли следвало обвинението ,респективно да е друго с друго предвидено в
закона наказание – чл. 194 ал.3 от НК ??!!
КАТЕГОРИЧНО ПОДСЪДИМИЯ К.К. едва на по късен етап разбрал от срещата си с полицаите , че телефонът,
който е бил в него и който държал в ръцете си не е бил негов, а на ПОЛЗВАТЕЛЯ /НЕ
ВЛАДЕЛЕЦ И НЕ СОБСТВЕНИК НА ВЕЩА / свидетеля Н.Г..
От представените по делото още на
досъдебното производство писмени документи
за собственост на мобилния телефона е видно и категорично доказано , че
свидетелят Н.Г. НЕ Е СОБСТВЕНИК НА
ПРОЦЕСНАТА ВЕЩ !!!
Това обстоятелство ,би следвало
да е било ясно и за господаря на досъдебното производство – наблюдаващият
прокурор .Видно от документа находящ се на лист №25
от ДП е че собственик е лице от женски пол,което няма абсолютно нищо с „пострадалия „Н.Г. .
Освен всичко казано до тук,
„Пострадалия „ НЕ Е И ВЛАДЕЛЕЦ по смисъла на закона , а е ПОЛЗВАТЕЛ на тази вещ
. Никъде по делото съдът не намери доказателство таза вещ да се владее на
законно основание от свидетеля Г. .
Съдът по никакъв начин не приема
и изготвената ,приложена и приета от страните съдебна експертиза !!!
Няма как , а и вещото лице не е
юрист да дава заключение за ВЛАДЕНИЕ И
ЗА СОБСТВЕНОСТ НА ВЕЩТТА.той няма компетенциите и няма такава поставена
задача !!!
С оглед изложеното по-горе, съдът
приема, че в настоящия случай липсват каквито и да е доказателства за
противозаконно своене.
БЕЗПОРНО ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ
РАЗЛИКА между намерението да се свои
отнетата вещ и всяко друго намерение на дееца, по отношение на отнемането на тази
вещ.
Възможно е съчетание на моменти едновременно
и на двете намерения, но на общо основание своенето
трябва да бъде категорично и несъмнено доказано, каквото не е в този конкретен
случай..
КАТЕГОРИЧНО СЕ УСТАНОВИ , че
подсъдимият е отнел телефон GSM марка ***
на стойност 132 лв., 1 бр. SIM-карта „***“ и 1 бр. карта памет - 8 GB не защото
има желание да го придобие за себе си като открадната вещ, а защото е бил в изключително
нетрезво състояние и без никакво съмнение е смятал, че е взел своя телефон, а
не телефона на „пострадалия „ Г. .
КАТЕГОРИЧНО ТОВА ДЕЯНИЕ на подсъдимия не е насочено към засягане на
обществените отношения относно правото на собственост на някое лице !!!
При кражбата извършителят цели единствено
материална облага. Отношението му към предмета на посегателство се изразява
единствено в желание за придобиване на стойност – цена или потребление.
Когато намерението и целите са други, липсва важният елемент от субективната
страна на състава на кражбата, поради което деянието е несъставомерно
– в този смисъл е и Решение № 247/14.06.2011г., ІІІ НО, н.д. 1300/2011г. на
ВКС.
Липсата на доказателства за
противозаконно своене на телефон GSM марка *** на стойност 132 лв., 1 бр.
SIM-карта „***“ и 1 бр. карта памет - 8 GB
обуславя извода и, че не са налице интелектуалният и волеви елементи от
конкретното съдържание на вината на дееца, а именно - съзнаването на противоправния характер на отнемането на чуждата вещ,
поради желанието на подсъдимия да я присвои, и още по-малко да е установена
волята му за отнемането й за себе си. Установено е обратното – обективната им
липса.
По изложените по - горе
съображения и като намери, че извършеното от подсъдимия Киил
Ю.К. деяние не съставлява престъпление кражба, съдът го призна за невинен и на
основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото обвинение по чл. 194, ал.1
от НК.
При този изход на
делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски в
размер на 257 лева остават за сметка на държавата.
При така направените подробни
и обосновани фактически и правни констатации и изводи и с оглед вътрешното си
убеждение,морал, юридическа и житейска практика съдът постанови своята единствено
възможна за този конкретен случай - оправдателна присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: