№ 27119
гр. София, 02.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20231110160380 по описа за 2023 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.
140, ал. 3 ГПК:
Ищецът Н. Н. Х. е предявил срещу „С. - К." АД кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ГПК вр. 143, ал.1 ЗЗП, с
които се иска да се провъзгласи недействителността на клаузата, предвидена в чл. 27 от
Договор за паричен заем № 757230/19.14.2021 г. сключен между Н. Н. Х. и „С. К.“ АД
поради противоречие на закона и добрите нрави, както и частичен осъдителен иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр .1 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника „С. К.“ АД
да заплати на Н. Н. Х. сумата в размер на 5 лв., представляваща частична претенция от общо
5860.33 лв., представляваща недължимо платени суми но потребителски кредит № 757230,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата па депозиране на исковата молба
(03.11.2023 г.) до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 19.11.2021 г. между него и ответника е бил сключен договор за
потребителски кредит от разстояние № 757230, съгласно който страните са се договорили
отпуснатият заем да бъде в размер от 3000,00 лева, а срокът за погасяване па кредита бил 24
месеца, като видът на вноската е била месечна. Размерът на годишната лихва бил посочен в
размер на 36%, а размерът на годишния процент па разходите бил 42.58%, а размерът на
общата сума, която следвало да върне Н. Х. е била 4612,07 лева. Посочва, че в чл. 17, ал. 1 от
процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде
обезпечен с гарант - отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в
полза на институцията, отпуснала кредита. Сочи, че в чл. 27 от договора страните са
уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 17 от договора, а именно
да представи обезпечение в уговорения срок, заемателят дължи на заемодателя неустойка в
размер па 0.9% от стойността на усвоения кредит, като в договора било уговорено, че
страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди
на кредитора в посочените размери. Неустойката се заплащала от заемателя разсрочено,
заедно с всяка от погасителните вноски. Твърди, че му е била начислена неустойка в размер
на 5860,33 лева, тъй като не представил в срок надлежни поръчители или друг вид надлежно
обезпечение, поради което дължал връщането на обща сума в размер на 10 472, 40 лева.
Твърди, че е погасил изцяло задълженията по кредита. Твърди, че процесният договор е
нищожен поради неспазването на предвидената в закона форма. Твърди, че договорът не
бил написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора не били
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора. Освен това не му било предоставено копие от
процесния договор, както и преддоговорна информация, общи условия и СЕФ. Счита, че в
договора не бил посочен размерът на ГПР, доколкото същият бил посочен единствено като
1
процент, но липсвали данни как е формиран. Твърди, че в договора за потребителски кредит
е налице грешно посочен размер па ГПР, а действителният такъв е в размер многократно
над допустимия чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че предвидената в договора неустойка при
непредоставяне на обезпечения за задълженията е нищожна, а освен това не била
индивидуално уговорена. Твърди, че разходите за заплащане на неустойка е следвало да
бъдат включени към размера на ГПР, като при евентуалното и включване размер на ГПР би
надвишавал допустимият размер по ЗЗП, а именно пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление па
Министерския съвет на Република България, което означавало, че лихвите и разходите по
кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Твърди, че размерът на уговорената
възнаградителна лихва е изключително висок и противоречи на добрите нрави. С оглед
гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че на 19.11.2021 година между „С. К.“ АД
като кредитор и ищеца Н. Н. Х., като потребител по смисъла ЗПК е бил сключен договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние с № 757230, по силата на който
кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 3000 лв. (три хиляди лева),
която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването
и съгласно Погасителен план, като на същата дата е предоставил на ищеца уговорената по
заема сума. Не оспорва, че в договора е била предвидена възможност за начисляване на
неустойка, но посочва, че не е бил длъжен да претендира същата. Посочва, че сключването
на договора е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на
кредит на сайта на ответника. Твърди, че на 19.11.2021 година чрез създаденият от ищеца
личен профил попълнил заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените
полета в заявлението са въведени следните данни - три имена, ЕГН, номер на документ за
самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и
кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията при които желае да
ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В заявлението бил посочен и така
нареченият „Идентификационен номер“. Твърди, че на ищеца е била предоставена подробна
преддоговорна информация. Твърди, че въпреки че неустойката не била събирана, същата
била действителна, доколкото не излиза извън присъщите й функции. Оспорва ищецът да е
нямал възможност да осигури предвидените в договора обезпечения. С оглед
гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск.
По доказателствената тежест
По исковете с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19
ГПК вр. 143, ал.1 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за
кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че оспорената клауза е нищожна
на посочените в исковата молба основания, а именно, че нарушава закона и/или добрите
нрави, т. е. че накърняват принципите на справедливостта, добросъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че е заплатил твърдените суми, че те са постъпили в патримониума на ответника, а
ответникът следва да докаже, че сумите са платени на годно правно основание.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че между страните е сключен процесният
2
договор за кредит, както и че същият е с посоченото в исковата молба съдържание.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от
договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване
предмета на спора.
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде
уважено. Ищецът е направил и искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответното
дружество да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания в това
число платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от
счетоводните книги, по Договор за паричен заем № 757230, включително да предостави
котите от договора за паричен заем, погасителен план и СЕФ. С отговора на исковата молба
ответникът е представил договора, погасителен план и СЕФ. Относно твърдението за
плащане на исковата сума тежестта е на ищеца, освен това за установяване на това
обстоятелство е поискана ССчЕ, което искане е основателно и следва да бъде уважено,
поради което искането по чл. 190 ГПК на ищеца следва да бъде оставено без уважаване.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.10.2024 г. от
14.00 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите
справки, да отговори на всички формулирани въпроси в исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. Р. С., който да бъде уведомен за поставените задачи
след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3