Решение по дело №3191/2017 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1509

 

гр.***, 13,09,2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА

 

при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№3191 по описа на съда за 2017 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Производството по делото е образувано по ИМ от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, чрез юрк.***, против Г.П.Ц., ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 2283,66 лева, от които сумата от 2099,16 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,02,2014 г. – 31,01,2017 г., и сумата от 184,50 лева, представляваща лихва за забава за периода 03,04,2014 г. – 01,03,2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №1689/2017 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от ***отчети, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в ***, е с абонатен №23651. В с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи претенцията, като се редуцират разноските от заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В с.з. ответникът се явява лично, като сочи, че не е знаел, че трябва да смени топломерите си, поради което му е начислявана топлоенергия на пълна мощност. Моли съда да разсрочи изпълнението на задължението към ищеца с оглед обстоятелството, че е пенсионер.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства  прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е предявен иск с правно основание чл.422  от ГПК с предмет признаване на установено, че по отношение на ответника съществува вземане, претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже, че ответникът е клиент на топлинна енергия, че му е доставил твърдяното количество топлинна енергия, както и вземането си по основание и размер. От приложеното ч.гр.д. №1689/2017 г. по описа на ПлРС се установява, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение спрямо ответника за процесните суми.

Не се спори по делото, че ответника е собственик на имота с абонатен №23651. Не се оспорва и облигационната връзка между страните.

На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.

Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски, които са в размер на 58,97 лева за държавна такса.

По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение в ИМ в размер на 150,00 лева, съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в установителното производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 150,00 лева, а в размер, определен от съда, съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г., съгласно което изменение в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно сочената разпоредба, в чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен материален е от 100,00 лева до 300,00 лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на 100,00 лева.

С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на 112,50 лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Ето защо следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство /за държавна такса и юрк.възнаграждение/ в размер на 66,63 лева, съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.

В съдебно заседание ответникът е направил искане за разсрочено плащане на задължението с оглед напредналата си възраст /76 години/. При тези данни, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.241 от ГПК, и направеното искане е основателно. Следователно, изпълнението на общото задължение по главния и акцесорния иск – 2283,66 лева и разноските, които за двете производства възлизат на  225,60 лева, или обща сума за плащане – 2509,26 лева, трябва да бъде разсрочено на 18 последователни месечни вноски, първата от които в размер на 139,46 лева, а останалите 17 – в размер на по 139,40 лева месечно. Първата вноска е платима на 5-то число на месеца, следващ този, в който настоящото решение влезе в сила, и останалите – на всяко следващо 5-то число на месеците, до окончателното изплащане на вземането.

  Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че Г.П.Ц., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, сумата от 2283,66 лева, от които сумата от 2099,16 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,02,2014 г. – 31,01,2017 г., и сумата от 184,50 лева, представляваща лихва за забава за периода 03,04,2014 г. – 01,03,2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, която сума представлява част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1689/2017 г. по описа на РС ***.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.П.Ц., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, направените разноски в исковото производство в размер на 58,97 лева за държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.П.Ц., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, направените разноски в заповедното производство /за държавна такси и юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 66,63 лева съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.

РАЗСРОЧВА на основание чл.241, ал.1 от ГПК изпълнението на решението, с което се установява вземането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-***” ЕАД с ЕИК ***, към Г.П.Ц., ЕГН **********,***, в общ размер на главница, лихва и разноски – 2509,26 лева, като постановява ответникът да заплати горепосочената сума на 18 /осемнадесет/ последователни месечни вноски, първата от които в размер на 139,46 лева, а останалите 17 – в размер на по 139,40 лева. Първата вноска е платима на 5-то число на месеца, следващ този, в който настоящото решение влезе в сила, и останалите – на всяко следващо 5-то число на месеците, до окончателното изплащане на вземането.

Решението може да се обжалва пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: