Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

         №      /15.06. 2020г.                                                                  гр.Търговище

в името на народа

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                  първи състав

 

На  осми юни                                                                               2020 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ

         ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ

БИСЕРА МАКСИМОВА

Секретар:  Милка Тончева

 като разгледа докладваното от председателя в.гр.д. №15 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

                    Производството е по чл.258  и следващи от ГПК.

Производството по в.гр.д.№15/2020г. по описа на Окръжен съд- Търговище е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на И.А.И. ПРОТИВ решение №648 от 06.11.2019 г., постановено по гр.д. №1034 от 2019 г. на Районен съд Търговище, с което е разрешено издаване на задграничен паспорт на непълнолетното дете И.И.А., ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен представител Д.Б., ЕГН ********** ***,  без съгласието на неговия баща И.А.И., ЕГН ********** ***, на осн. чл.127а от СК; разрешено на детето И.И.А., ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен представител Д.Б., ЕГН ********** ***, да пътува извън пределите на Република България до Кралство Белгия и други държави-членки на Европейския съюз, заедно със своята майка, или с друго упълномощено от нея лице, без съгласието на бащата И.А.И., ЕГН ********** ***, за период от две години, считано от влизане на решението в сила, на осн. чл.127а от СК; допуснато е предварително изпълнение на решението, на осн. чл.242, ал.2, т.3 от ГПК.

Считайки решението за незаконосъобразно и неправилно, моли съда да го отмени и отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

 

В жалбата се изложени съображения, че при липсата на постоянен адрес в Кралство Белгия, при липса на доходи от страна на майката, не е в интерес на детето същото да бъде изведено от България без идея - къде ще живее, къде ще пребивава, с какви средства ще бъде издържано и от кого. При тази ситуация не би било безопасно и сигурно детето да бъде изведено от България.Съдът следвало да отчете обстоятелството, че в Кралство Белгия свободно се продава дрога в заведенията и да се прецени на какъв риск ще бъде изложено там детето, без осигурено жилище и без да е финансово обезпечено от неосигурената майка. Не на последно място- не счита, че е в интереса на детето да бъде откъснато от биологичния си баща.

 В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява.

В срока и по реда на чл.263 от ГПК не е постъпил отговор от въззива-емата-ищца.

В съдебно заседание за въззиваемата се явява адв. Д.М.-***, който оспорва жалбата. Счита, че решението е изцяло в интерес на детето, поради което и следва да се потвърди.

Д. „С.п.“, о. „З.н.д.“ г. не изпраща представител.

 

След проверка по реда на чл.269- 273 от ГПК, за да се произнесе по спора, въззивния съд констатира следното, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, както и предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбите на чл.269 и чл.270 от ГПК, настоящият състав намира, че произнасянето на първоин-станционния съд съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предявеният иск по чл.127а, ал.2 от СК  за разрешаване издаване на задграничен паспорт на непълнолетното дете И.И.А., ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен представител Д.Б., ЕГН ********** ***,  без съгласието на неговия баща И.А.И., ЕГН ********** ***, на осн. чл.127а от СК и разрешаване на детето И.И.А., ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен представител Д.Б., ЕГН ********** ***, да пътува извън пределите на Република България до Кралство Белгия и други държави-членки на Европейския съюз, заедно със своята майка, или с друго упълномощено от нея лице, без съгласието на бащата И.А.И., ЕГН ********** ***, за период от две години, е обоснован с необходимостта на ищцата да се установи трайно да работи в посочената държава, с цел да осигури по-добри условия за живот на детето си, поради което желае същото да живее при нея, но ответникът отказва да даде съгласие за това.

Установено е от първоинстанционния съд, че по делото е „Безспорно, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен по взаимно тяхно съгласие, с решение по гр.д. № 555/2017 год. на ТРС, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на детето И.И.А., ЕГН **********, родено от брака са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти.  Безспорно е по делото, че и към момента родителските права спрямо детето Итън се упражняват от майката, при която детето живее. Не е спорно по делото, че след прекратяване на брака майката е започнала работа извън гр.Търговище, а от есента на 2017 год. е заминала за Белгия, където се е установила да живее и работи, заедно с настоящия си партньор, като при заминаването й тя е поверила грижите за детето на своите родители, но в последствие по настояване на ответника и със съгласието на майката детето е заживяло при своя баща, който реално е полагал грижите за него до завръщането на майката в България през пролетта на 2019 год. И от социалния доклад, и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че от тогава детето е при своята майка, която полага грижите за него. От социалния доклад се установи, че и двамата родители се отнасят отговорно към родителските си задължения, и двамата разполагат с възможности и финансови и жилищно-битови да отглеждат детето, и двамата имат подкрепа от разширените си семейства при отглеждането на детето.“

Правилно районният съд  е разрешил пътуванията на детето в чужбина, като е съобразил възможните ограничения, при които това може да бъде сторено – посочен е срок, за който детето може да напуска страната, а именно 2 години,  определяем е и кръга на държавите, в които пътуванията могат да бъдат осъществявани, а именно: Кралство Белгия и други държави-членки на Европейския съюз, позовавайки се на Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК. Липсват данни за съществуващ конкретен и реален риск за детето при посещение на страните, попадащи в така очертания обхват.

Въззивният съд приема за недоказани и поради това неоснователни възраженията на бащата, че целта на майката е извеждане на детето извън страната, с  цел лишаването му от възможност да се вижда с него. Наличието на несъгласие по въпроса за пътуванията в чужбина на детето, както и опасенията на бащата, че това ще доведе до ограничаване на режима на личните му отношения, не е основание да бъде отказано осъществяването на такива пътувания.  При противоречие между интересите на децата и интересите на родителя, предимство трябва да намерят интересите на децата – решение № 86 от 13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4685/2015 г., IV г. о., ГК. В настоящия случай, по делото липсват каквито и е доказателства , че желанието на майката  детето да пътува в чужбина е обусловено от стре-меж  за осуетяване на личните контакти с бащата. Необосновани са и твърденията, че не е ясно къде ще живее, къде ще пребивава, с какви средства ще бъде издържано и от кого детето. Установено е, че в Кралство Белгия живеят родителите на ищцата, същата има жилище и доходи.

Предвид горното, обжалваното решение е постановено в съответ-ствие със закона и не са налице основания за неговата отмяна, или изме-нение. Позовавайки се на задължителна съдебна практика, районният съд е изложил обстойни мотиви, които се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към тях.

Разноски не се претендират от въззиваемата, поради което и не следва да се присъждат.

Въз основа на изложените съображения и  мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав на Окръжен съд- Търговище

Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 648 от 06.11.2019 г., постановено по гр.д. №1034 от 2019 г. на Районен съд Търговище, като правилно и законосъобразно, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС- чл.280, ал.3 т.2 от ГПК.

                                                                                          1.

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:                  

       2.