№ 4506
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20211110133166 по описа за 2021 година
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ..., е предявил против АС. Д. АС., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 вр.
чл.92,ал.1 ЗЗД за сумата от 44,49 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ...., сключен между
ответника и „Б. Т. К.“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г. Груп“ ООД
с договор за цесия от 16.10.2018 г., който го прехвърлил на ищеца с договор
за цесия от 01.10.2019 г.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 01.10.2019 г. е придобил процесното вземане от „С.Г. Груп“
ООД, който от своя страна го придобил от „Б. Т. К.“ ЕАД. Сочи, че вземането
възникнало в резултат на неплащане в срок на издадени фактури за ползвани
мобилни услуги, в резултат на което операторът на мобилни услуги
прекратил сключения между страните договор. Ищецът поддържа, че сумата
от 44,49 лв. била трикратния размер на дължимата месечна такса, като
правото на това вземане произтичало от т.2 от сключения между страните
договор. Сочи, че бил упълномощен от „Б. Т. К.“ ЕАД да уведоми длъжника
за извършената цесия. Длъжникът се считал уведомен за извършеното
прехвърляне с връчването на заповедта за изпълнение и препис от исковата
молба и приложенията към нея, сред които било и пълномощното на цедента
в полза на цесионера за уведомяване на всички длъжници по реда на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД.
Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск. Претендира се присъждане на сторените разноски от
1
ответната страна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.92,ал.1 ЗЗД ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: че валидно е възникнало твърдяното облигационно
правоотношение, че е изпълнил задълженията си по сключения договор,
респективно, че е бил готов да ги изпълни /т.е., че е изправна страна/, че е
била уговорена по размер неустойка в случай на неизпълнение на посочените
задължения от ответника, както и какъв е размера на неустойката за исковия
период.
По делото е представен договор за далекосъобщителни услуги с
клиентски № .... от 29.05.2014 г., сключен между „Б. Т. К.“ ЕАД и АС. Д. АС.,
от който се установява, че в полза на абоната е предоставена пакетна услуга
при условията на тарифен план VIVACOM Duo: Internet + TV – FiberNet +
IPTV – Fibernet срещу заплащане на месечна абонаментна такса в размер на
17,80 лв. с ДДС. Посочено е в съглашението, че се сключва за срок от 24
месеца, т.е. до 29.05.2016 г., като след изтичане на минималният срок ако
абонатът не отправи едностранно 30-дневно писмено предизвестие за
прекратяване, то договорът се продължава автоматично за неопределен срок
при същите условия. Съдът намира, че по силата на сключения между
страните договор е възникнало валидно облигационно отношение.
На стр. 4 от договора страните са постигнали съгласие в случай, че
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по
искане или по вина на абоната, включително незаплащане на дължими суми,
то абонатът дължи на „Б. Т. К.“ ЕАД неустойка в размер на всички месечни
абонаментни цени, включително за допълнителни услуги със срочен
абонамент, без отстъпки, за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения минимален срок.
Представена е по делото кредитна сметка № **********/08.09.2017 г. и
приложение към нея, в които са обективирани начислени от „Б. Т. К.“ ЕАД на
името на ответника неустойки в общ размер от 591,42 лв. Установява се от
представеното приложение към кредитната сметка, че неустойката за
предсрочно прекратяване на договора с уговорената пакетна услуга възлиза в
размер на 44,49 лв., която сума съответства на претендираната от ищеца.
От представения договор за прехвърляне на вземания /цесия/ се
установява, че на 16.10.2018 г. вземанията по процесния договор за
далекосъобщителни услуги са прехвърлени от цедента „Б. Т. К.“ ЕАД на
цесионера „С.Г.Груп“ ООД. Видно от представеното потвърждение за
прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 ЗЗД /л.17 по делото/ именно вземанията
на цедента към ответника, предявени в настоящото производство, са предмет
на сключения договор за прехвърляне на вземания.
Установява се още, че с договор за прехвърляне на вземания от
2
01.10.2019 г. новият кредитор „С.Г.Груп“ ООД, в качеството си на цедент, е
прехвърлил придобитите по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г.
вземания спрямо ответника на цесионера и ищец в настоящото производство -
„ЮБЦ“ ЕООД. Видно от извлечение от приложение № 1 към договор за
цесия от 01.10.2019 г. именно вземанията на цедента към ответника,
предявени в настоящото производство, са предмет на сключения договор за
прехвърляне на вземания.
По делото е представено пълномощно /гърба на л.25 по делото/ от
цедента „Б. Т. К.“ ЕАД, с което упълномощава дружество със заличени в
пълномощното данни да уведоми длъжника за сключения договор за
прехвърляне на вземания. С представеното потвърждение за прехвърляне на
вземане по чл.99, ал.3 ЗЗД /л.17 по делото/ цедентът е потвърдил учредената в
полза на „С.Г.Груп“ ООД представителна власт да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземането. Не са ангажирани доказателства от ищеца за
наличие на валидно уведомяване за извършената цесия на ответника,
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД преди иницииране на заповедното производство.
Доколкото обаче законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомяването и съобразявайки чл. 235, ал. 3
ГПК съдът намира, че ответникът, с получаване на препис от исковата молба,
ведно с уведомление за цесия, изходящо от „С.Г.Груп“ ООД и ищеца „ЮБЦ“
ООД, е валидно уведомен за прехвърлянето на вземанията. Горното обуславя
извод, че ищецът е материалноправно легитимиран да получи плащане на
уговорената в договора за далекосъобщителни услуги, сключен между „Б. Т.
К.“ ЕАД и АС. Д. АС. неустойка.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение
№ 1/ 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС при иск за присъждане
на неустойка съдът следи служебно за действителността на неустоечното
съглашение. Според дадените с решението задължителни тълкувателни
разяснения, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на
добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване
на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и
обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, като например
естеството на обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида
на неустойката /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на
задължението /съществено или за незначителна негова част/, съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от
неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на
добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във всички случаи, когато е
уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
При договорите с трайно изпълнение, какъвто е процесният,
развалянето няма обратно действие, като за бъдещ период прекратилият
договора кредитор има право на обезщетение за претърпените загуби и
пропуснатите ползи, което обезщетение не е съизмеримо с неполучената от
3
него цена, а с разликата между нея и спестените разходи. Вредите биха се
доближавали до цената, само ако кредиторът има твърде високи
неизползваеми инвестиции или твърде малко разходи, зависещи от реално
предоставената услуга, т.е. висока чиста печалба. По делото не са наведени
твърдения, нито са представени доказателства за извършени високи разходи
или получавана висока печалба. Напротив, в хипотезата на големи доставчици
на обществени услуги обичайно е налице взаимозаменяемост на клиентите
спрямо материалната база /ако такава въобще е закупувана с оглед
конкретния клиент/, а също и възможност за известна оперативност в
управлението на персонала. Съответно делът на спестените поради
развалянето разходи е относително висок. Не се установяват и каквито и да е
косвени загуби или пропуснати ползи.
Следователно, получаването на цената до края на срока на договора,
особено при прекратяването му в начален етап, ще доведе с голяма степен на
вероятност до неоснователно обогатяване в полза на доставчика на мобилни
услуги, доколкото кредиторът ще спести разходите по изпълнението на
договора, а същевременно ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил ако договорът не беше развален, но без
да се престира от негова страна, което несъмнено нарушава принципа на
справедливост. В този смисъл – решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. №
1226/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г.
на ВКС , I т.о., решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, І
т.о. и др.
В случая несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е.
същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта й нищожна. Във връзка с доводите на ищеца в исковата молба,
че претендира като неустойка единствено трикратния размер на
абонаментните месечни такси следва да се отбележи, че в случая не е
допустимо намаляване на претендираната неустойка и частично уважаване на
претенцията, доколкото същата не е прекомерна по смисъла на чл. 92, ал. 2
ЗЗД, а нищожна, като преценката за недействителността на клаузата се
извършва към момента на сключване на договора и в тази връзка
съобразяването на настъпила промяна в облигационните отношения на ищеца
с абонатите след възникване на претендираното неустоечно задължение е
недопустимо, респ. неотносимо към решаването на настоящия правен спор.
Нищожността на неустоечната клауза, за която съдът следи служебно,
изключва възникването на претендираното въз основа на нея вземане за
неустойка, поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
4
При този изход от спора на основание чл.78, ал.3 ГПК с право на
разноски разполага ответникът. Видно от представения договор за правна
защита и съдействие ответникът е уговорил и заплатил в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. за исково производство. За протеклото
заповедно производство няма данни да са сторени разноски, а и такива не се
претендират, поради което съдът не ги присъжда. Следователно, в полза на
ответника се следват разноски в размер на 300 лв. за исково производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ..., против АС. Д. АС.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 вр.
чл.92,ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение от 16.02.2021 г. по ч.гр.д. № 7372/2021 г. по
описа на СРС, 48 състав, а именно: сумата от 44,49 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ....,
сключен между ответника и „Б. Т. К.“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на
„С.Г. Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г., който го прехвърлил на
ищеца с договор за цесия от 01.10.2019 г.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ... да заплати на АС. Д. АС., ЕГН
********** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в размер на 300 лв.,
представляваща разноски за исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5