Решение по дело №988/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1938
Дата: 9 февруари 2023 г.
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20221110100988
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1938
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110100988 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от Л. И. К., искова молба
насочена против ЗД „Б.И.“ АД, с която е предявена искова претенция с правно
основание чл. 432 КЗ за сумата от 318.92лв. – имуществени вреди, претърпени от
ищеца от настъпило на 23.05.2018г., около 14.30часа, ПТП в гр. София, в района на
кръстовището на ул. „История славянобългарска“ и ул. „Заводска“, от които 300.00лв.
– разходи за извършен ЯМР /ядрено магнитен резонанс/ и 18.92лв. – разходи за
закупени медикаменти, ведно със законна лихва от 11.02.2020г. до изплащане на
сумата.
С определение от 24.03.2022г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лице
помагач на страната на ответника и конституирана С..
Ищецът твърди, че на 23.05.2018г., около 14.30ч. в гр. София, в района на
кръстовището на ул. „История славянобългарска“ и ул. „Заводска“, е настъпило ПТП
между лек автомобил „Рено Меган – Сценик“, с ДК № СВ ****АХ, управляван от
Н.Б.З. и лек автомобил „Фолксваген поло“ с ДК № СВ **** АВ, управляван от С. И.
Ф., като сочи, че виновен за настъпване на произшествието е водачът З., който
предприел маневра завой наляво без да пропусне насрещно движещия се лек
автомобил управляван от Ф., при което настъпил удар между двата автомобила, лек
автомобил „Фолксваген поло“ достигнал до тротоарната площ, на която се намира
ищецът и го ударил. Сочи се, че вследствие на удара претърпял силни болки в областта
на подбедриците, като му били причинени описаните в исковата молба травматични
увреждания. Излагат се съображения, че във връзка с причинените му телесни
увреждания ищецът е сторил разходи за извършен на 29.05.2018г. - ЯМР за преглед на
коляното и на 30.05.2018г. – 18.92лв. – разходи за медикаменти. Твърди, че от справка
в „Гаранционния фонд“ се установило, че към датата на настъпване на процесното
ПТП „Рено Меган – Сценик“, с ДК № СВ ****АХ е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Сочи, че с молба вх. № ОК –
84776/11.02.2020г., ответникът е сезиран за заплащане на претендираните
имуществени вреди, но плащане не било извършено.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор, с който заявената
искова претенция се оспорва, като прекомерно завишена. Сочи се, че не е налице
деликт, оспорват се констатациите в приложения към исковата молба протокол за ПТП.
Сочи се, че към датата на настъпване на процесното ПТП в района са се извършвали
ремонтни дейности от страна на С., като на мястото на инцидента е имало монтирани
метални заграждения, които не били обезопасени и именно те станали причина или
поне са допринесли за вредоносния резултат, като в тази връзка се прави искане, на
основание чл. 219 ГПК, като трето лице помагач на страната на ответника да се
конституира С.. Оспорва се наличието на причинна връзка между уврежданията на
ищеца и процесното ПТП, както и че разходите са извършени във връзка с травматични
увреждания, причинени именно от това произшествие, като се излагат съображения в
тази насока.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от
318.92лв. – имуществени вреди, претърпени от ищеца от настъпило на 23.05.2018г.,
около 14.30часа, ПТП в гр. София, в района на кръстовището на ул. „История
славянобългарска“ и ул. „Заводска“, от които 300.00лв. – разходи за извършен ЯМР
/ядрено магнитен резонанс/ и 18.92лв. – разходи за закупени медикаменти, ведно със
законна лихва от 11.02.2020г. до изплащане на сумата.

По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
За основателността на заявената искова претенция в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че описаните в исковата молба
увреждания са настъпили вследствие на ПТП, настъпило на 23.05.2018г., около 14.30ч.
в гр. София, в района на кръстовището на ул. „История славянобългарска“ и ул.
„Заводска“, между лек автомобил „Рено Меган – Сценик“, с ДК № СВ ****АХ,
управляван от Н.Б.З. и лек автомобил „Фолксваген поло“ с ДК № СВ **** АВ,
управляван от С. И. Ф., че виновен за настъпване на произшествието е водачът З., че
към датата на настъпване на процесното ПТП „Рено Меган – Сценик“, с ДК № СВ
****АХ е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, че във връзка с причинените увреждания е извършил разходи за лечение в
размер на 318.92лв. – от които 300.00лв. – разходи за извършен ЯМР /ядрено магнитен
резонанс/ и 18.92лв. – разходи за закупени медикаменти, както и че с молба вх. № ОК –
84776/11.02.2020г., ответникът е сезиран за заплащане на претендираните
имуществени вреди.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
по делото, че е заплатил претендираната сума.
Не е спорно по делото, че на 23.05.2018г., около 14.30ч. в гр. София, в района на
кръстовището на ул. „История Славянобългарска“ и ул. „Заводска“, е настъпило ПТП
между лек автомобил „Рено Меган – Сценик“, с ДК № СВ ****АХ, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ и управляван от Н.Б.З. и лек
автомобил „Фолксваген поло“ с ДК № СВ **** АВ.
Спорни по делото са механизма на настъпване на произшествието и вината.
Настоящият съдебен състав, след анализ на приобщената по делото
доказателствена съвкупност, показанията на разпитаните свидетели и заключенията на
вещото лице по основната и допълнителна съдебно-автотехническа експертиза, изведе
следния механизъм на произшествието, а именно: на 23.05.2018г., около 13.30часа, в
гр. София, С. Ф., управлявайки лек автомобил „Фолксваген поло“ с ДК № СВ **** АВ
се движи с посока на движение от ул. „Каменоделска“ към надлез „Надежда“, достига
кръстовището на ул. „История славянобългарска“ и ул. „Заводска“ и навлиза в същото
на зелен сигнал на светофарната уредба, като в същото време Николай З.,
2
управлявайки „Рено Меган – Сценик“, с ДК № СВ ****АХ, се движи срещу него по ул.
„История славянобългарска“ с посока на движение към надлез „Надежда“, навлиза в
кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, като предприема маневра завой
наляво и без да пропусне движещия се направо лек автомобил „Фолксваген поло“ с ДК
№ СВ **** АВ, предизвиква ПТП, като удря същия. След удара под действието на
инерционните сили лек автомобил „Фолксваген поло“ с ДК № СВ **** АВ започва да
ротира около масовия си център по посока обратна на часовниковата стрелка, като
продължава да се движи напред и надясно, с дясната си задна част удря поставен
парапет, служещ за организация на движението, парапетът се измества и удря
намиращия се тротоара ищец Л. К., като причинява на същия телесни увреждания.
Така описания механизъм намира опора в приобщените по делото писмени
доказателства. Същият се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото
свидетели. По време на разпита си свидетелят В. А. /л.220/ заяви, че произшествието е
настъпило пред входа на „Централните Софийски гробища“, като тя е била пътник в
лек автомобил „Фолксваген“, преминали са на кръстовището на зелен сигнал на
светофарната уредба, като отсреща се появил застрахования при ответника лек
автомобил „Рено Сценик“, направил ляв завой и ударил МПС-то, в което тя пътувала.
Същата посочи, че от произшествието са пострадали две лица, намиращи се извън
автомобилите, които били взети от преминаващ специализиран автомобил /линейка/. В
тази насока са и показанията на другия свидетел Л. С., която посочи, че по време на
инцидента заедно с ищеца са седели пред централния вход на гробищния парк, тъй
като преди това били на погребение, като е настъпило ПТП между два автомобила,
като единият предприемайки маневра завой наляво е ударил другия движещ се
направо, при което удареният автомобил се завъртял, ударил поставено метално
заграждение, което изхвърчало и ударило нея и ищеца. Свидетелката посочи, че Л. е
бил взет от преминаваща линейка, тъй като пострадал. Съдът кредитира показанията
на свидетелите, като последователни, хронологично издържани и кореспондиращи с
останалия събран по делото доказателствен материал.
Така описаният механизъм на произшествието намира опора и в заключението
на вещото лице по изготвената допълнителна съдебно -автотехническа експертиза,
което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице притежаващо
нужния опит и професионална квалификация. Съдът намира за необходимо да посочи,
че кредитира описания от вещото лице механизъм, индивидуализиран в
допълнителното заключение, доколкото същият е изведен на база материалите по
делото и разпитите на двамата свидетели. Настоящият съдебен състав не кредитира
механизма в основното заключение, доколкото същият е изведен на база писмените
доказателства и преди да бъдат разпитани свидетелите по делото.
От заключението на вещото лице по допълнителното заключение се установява,
че виновен за настъпване на ПТП -то е водачът на „Рено Меган – Сценик“, с ДК № СВ
****АХ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, който е
предприел завой наляво без да изчака насрещно движещия се лек автомобил
„Фолксваген“, навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, обективирани в отговора
на исковата молба, че за настъпване на произшествието са допринесли монтирани от
третото лице – помагач С., метални заграждения. Действително телесните увреждания
на ищеца са причинени именно от такова метално заграждение, което е изхвърчало
след удара на двата автомобила, но от страна на ответника не бяха ангажирани каквито
и да било доказателства, че същото не е било добре обезопасено.
От неоспореното от страните заключение на допуснатата по делото съдебно-
медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от
лице притежаващо нужния професионален опит и квалификация, се установява, че
ищецът е претърпял следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на
лява подбедрица, разкъсно-контузна рана на дясна подберица, контузия с охлузвания
3
на лявото коляно и разкъсване на вътрешен минискус на лявото коляно. Вещото лице е
посочило изрично, че индивидуализираните разходи в исковата молба са във връзка с
проведено лечение на получени увреждания от процесното ПТП.
От приложените на л. 78 по делото копия на Фактура №
**********/29.05.2018г., и фискални бонове, се доказва от ищеца и извършването на
процесните разходи в размер на 318.92лв., от които 300.00лв. за ЯМР и 18.92лв. за
закупуване на медикаменти.
По гореизложената аргументация, доколкото при условията на пълно и главно
доказване ищецът доказа всички елементи от фактическия състав на заявената искова
претенция, съдът намира, че същата се явява изцяло основателна.

По искането за присъждане на законна лихва върху присъдените
имуществени вреди.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. Разпоредбите на новия КЗ /в сила от 01.01.2016 г./,
обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент.
Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1/ изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, 2/ изтичането на срока по
чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато
ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки "Гражданска
отговорност" или трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го
уведомява за доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може да се
изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се предвиди към
датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне
на доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ
предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от
три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции.
Видно от приложеното на л. 79 копие на молба, ищецът е заявил претенцията
пред ответника на 11.02.2020г.
По изложената аргументация следва извода, че ответникът е в забава, считано от
изтичане на 15 работни дни по реда на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ от датата, на която ищецът
е предявил пред него претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение или
15 работни дни, считано от 11.02.2020г. Петнадесет работни дни са изтекли на
04.03.2020г. /3 март е почивен ден/, респективно ответникът е в забава, считано от
05.03.2020г.

По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 910.00лв., от
които 800.00лв. – внесен депозит за вещи лица, 60.00лв. – внесен депозит за свидетели
и 50.00лв. – внесена държавна такса
На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА на процесуалния представител на ищеца адв.
4
О., оказал безплатна правна помощ, видно от приложения по делото договор, следва да
бъде изплатено възнаграждение в размер на 360.00лв. с ДДС, изчислено съобразно чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪДЖА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
/АДРЕС/, да заплати на Л. И. К., ЕГН **********, с адрес: /АДРЕС/0, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 318.92лв. – имуществени вреди, претърпени от ищеца от
настъпило на 23.05.2018г., около 14.30часа, ПТП в гр. София, в района на
кръстовището на ул. „История славянобългарска“ и ул. „Заводска“, причинено виновно
от водача на лек автомобил „Рено Меган – Сценик“, с ДК № СВ ****АХ, управляван
от Н.Б.З., застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“, от които 300.00лв. – разходи за извършен ЯМР /ядрено магнитен
резонанс/ и 18.92лв. – разходи за закупени медикаменти, ведно със законна лихва от
05.03.2020г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на Л. И. К., ЕГН **********, сумата от 910.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 38, ал. 1 и ал. 2 във вр.
с чл. 36 ЗА, да заплати на адв. В. О. сумата от 360.00лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ответника – С..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5