ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 24.09.2020 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
ч. адм. д. № 437 по описа за 2020
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.248, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК.
Образувано е по молба на Ю.И.П. ***,
чрез процесуалния му представител, за допълване на постановеното по делото
определение № 35/14.08.2020 г. чрез присъждане на направените от молителя
разноски в общ размер от 390 лева – заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК
ответникът по молбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП не е депозирал писмен отговор.
Искането е направено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК
вр.чл.144 от АПК, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен
интерес, поради което е допустимо. Разгледано по същество, то се явява основателно.
Съгласно чл.81 от ГПК, приложим по силата на
препращащата разпоредба на чл.144 от АПК, във всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Такова произнасяне се дължи и с акта, с който съдът се произнася по жалбата
срещу разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на
административния акт.
В така депозираната жалба молителят е направил и искане за
присъждане на направените деловодни разноски в общ размер на 390 лева, от които
10 лева – заплатена държавна такса за образуване на частното административно
дело и 380 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. В жалбата е включен и
списък на разноските по чл.80 от ГПК, чието наличие, в случаите на допълване на
съдебния акт в частта за разноските, не съставлява условие за допустимост на
искането (вж. съображенията по т.8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).
По делото е представен договор за правна помощ, в който
е удостоверено заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на
380 лева в брой на процесуалния представител на жалбоподателя, поради което в
тази част договорът има характер на разписка (т.1 от Тълкувателно решение № 6
от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Оспорване на размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение, като прекомерно, не е направено от
ответника по жалбата.
По тези съображения следва да се приеме, че жалбоподателят
е установил реалното извършване на деловодни разноски в размер от 390 лева и е
направил искане за тяхното присъждане, по което искане обаче липсва произнасяне
в постановеното по делото определение № 35/14.08.2020 г. По тази причина и с
оглед изхода на делото искането за допълване на посочения съдебен акт се явява
основателно и следва да бъде уважено.
Деловодните разноски в посочения по-горе размер, на
основание чл.143, ал.1 и § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в
тежест на Националната агенция за приходите, която е юридическо лице съгласно
чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Според чл.188, ал.2 от ЗДДС определението на съда по
жалба срещу разпореждане за допускане на предварителното изпълнение на
принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС не подлежи на
обжалване. Следователно, на основание чл.248, ал.3, изр.второ от ГПК вр.чл.144
от АПК, няма да подлежи на обжалване и настоящото определение, което обстоятелство
следва да бъде указано в него съгласно чл.254, ал.2, т.6 от ГПК вр.чл.144 от АПК.
Така мотивиран и на основание чл.248,
ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА
определение №
35/14.08.2020 г., постановено по ч.адм.д. № 437 по описа за 2020 г. на Административен съд – Русе като
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите,
представлявана от изпълнителния директор Г. П. Д., да заплати на Ю.И.П., с ЕГН **********,***,
сумата от 390 лева – деловодни
разноски.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: