Определение по дело №477/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 31
Дата: 9 януари 2020 г.
Съдия: Иво Василев Добрев
Дело: 20192100900477
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   №31

 

  09.01.2020г.                               Град Бургас                                                                             

Бургаски окръжен съд                                                                   граждански състав

В  закрито   заседание в следния състав:

                                                                                                         Председател: Иво Добрев                                         

                                                 

като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело номер 477 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Робинзон Палас“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, к.к. Слънчев бряг, административен център Сапфир, ет.1, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ №26, ет.2 против „Кънстракшън Енд Менаджмент Билдингс Груп“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул.“Добрич“ №2а, с която е предявена претенция да бъде установено по отношение на ищеца, че ответникът не е носител на вещно право на строеж върху собствения на първото дружество недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №11538.13.24 по КККР на гр.Свети Влас , находящ се в местността „Варницата“ с площ от 3704 кв.м. за изграждането на конкретни обекти, подробно индивидуализирани, а при условията на евентуалност да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ищеца, че ответникът не е носител на горното вещно право на строеж, тъй като същото е погасено по давност.  Претендират се  разноски.

Книжата по делото са съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.

            Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна процесуална легитимация за предявяването му. Претенцията е допустима и налице правен интерес от упражняването и, тъй като ищецът заявява собственически права върху недвижимия имот, а ответникът твърди, че е носител на правото на строеж върху същия имот.

Посочва се в исковата молба, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен такъв с идентификатор №11538.13.24 по КККР на гр.Свети Влас , находящ се в местността „Варницата“ с площ от 3704 кв.м. „Робинзон Палас“ ООД придобило собствеността върху земята от „Спортс Бокс“ЕООД, който пък черпил правата си от „Иксепшънъл“ЕООД. Последното дружество придобило 2 408 кв.м от процесния имот от ответника чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба и учредяване на право на строеж от 06.06.2013г., а останалите 1296 кв.м. на проведена публична продан, видно от постановление за възлагане на недвижим имот от 10.10.2017г. на ТД на НАП Бургас. По силата на цитирания нотариален акт от 06.06.2013г. ответникът си запазил правото на строеж върху подробно индивидуализирани обекти, на които следвало да стане изключителен собственик, след изграждането им. С оглед на тази уговорка и записан текст в посочения договор „Кънстракшън Енд Менаджмент Билдингс Груп“ЕООД считал, че и към настоящия момент продължава да е собственик на правото на строеж за изграждането на описаните имоти, което препятствало изпълнението на инвестиционните намерения на ищеца и осъществяване на правомощията му на собственик в пълен обем.

Изразено е становище, че понастоящем ответникът не е носител на посоченото по-горе ограничено вещно право върху собствения на ищеца имот. Според ищеца при изповядване на сделката на 06.06.2013г. ответникът не е придобил отделно вещно право на строеж, различно от правото му на собственост  към онзи момент и с изгубването на правото на собственост върху имота е изгубил и правомощието да го застрои. Тъй като предвидените за изграждане сгради не били построени, а едва след осъществяването на правото на строеж същото се трансформирало в собственост върху постройката и загубвало самостоятелен живот, то при липса на реализирането на строителството ответникът нямало как да бъде носител на оспореното ограничено вещно право върху подробно индивидуализираните в исковата молба обекти. Извършеното частично строителство, посредством изпълнение на частични бетонни елементи нямало степен на завършеност, съгласно изискванията на чл.181 ЗУТ. В случай, че първата претенция бъде отхвърлена в условията на евентуалност се заявява, че съобразно нормата на чл.67 ЗС правото на строеж на обособени самостоятелни обекти е погасено по давност.

Ответникът в подадения отговор на исковата молба излага аргументи за недопустимост и неоснователност на претенциите. Налице били само голословни твърдения, че ответникът е носител на право на строеж, като не ставало ясно откъде произтича правния интерес на ищеца от заявяването на исковете при положение, че никой не застрашавал правата му на собственик. Между ищеца и ответника не съществували спорни отношения и ако такива имало между ищеца и трети лица не ставало ясно, защо претенциите не са насочени срещу тях. Във връзка с твърдението, че правото на строеж е погасено по давност се цитират текстове от ЗС и съдебна практика, като е формулиран извод, че собственикът на земята не може да се позове на давността ако правото на строеж вече е реализирано. От определянето на срока по чл.67 ЗС като давностен следвало, че неспазването му не водило автоматично до погасяване правото на строеж. Погасяването на правото на строеж било мислимо само когато преобретателят имал задължението да изгради вещта. Когато задължението за изграждане на същата е на учредителя на правото на строеж място за неговото погасяване по давност нямало. Ако собственика на земята учредял право на строеж за отделни обекти, като се задължил да построи същите, това право на строеж за отделните обекти нямало как да се погаси по давност. В настоящия случай фигурата на собственика се припокривала с тази на суперфициаря, тъй като правото на собственост поглъщало правото на строеж. Макар правото на собственост на ответника да било загубено след публичната продажба, то облигационната връзка по посочения по-горе договор за продажба и учредяване право на строеж продължавала да съществува-„Иксепшънъл“ЕООД продължавал да е длъжник на престация към „Кънстракшън Енд Менаджмент Билдингс Груп“ЕООД, поради което и процесното право на строеж не било погасено по давност. Отделен бил въпросът в каква степен са завършени постройките в имота, тъй като същите не били обект на прехвърлителните сделки. Ако ищецът се домогвал да установи права и върху строежите, то в този случай следвало да насочи исковете си срещу „Иксепшънъл“ЕООД или последният следвало да бъде привлечен като трето лице помагач на страната на ответника. Това било необходимо, за да се установи какъв всъщност е искът на ищеца, тъй като ако бил налице прикрит спор между него и последното дружество, трябвало и „Иксепшънъл“ЕООД да бъде обвързан от решението.

Направен е анализ на нормите на чл.181 ал.1 и 2 ЗУТ, включително на свързани с горната норма текстове от ЗС, като е изразена позиция, че тълкуването на понятието упражняване право на строеж чрез отъждествяването му с фактическо извършване на строителство на обект в сграда противоречало на същностната характеристика на правото на строеж, което било единно такова и се упражнявало не когато са построени отделните обекти, а при завършване на сградата в груб строеж. При неизпълнение на задължението за изграждане на сградата в уговорения срок, собственикът на земята можел да развали договора по съдебен ред, което щяло да доведе до отпадане на правното му действие.

Формулирано е искане за привличане на трето лице помагач на страната на ответника-„Иксепшънъл“ЕООД.

  В подадената допълнителна искова молба се пояснява и допълва първоначалната депозирана такава. Изложени са аргументи за наличието на правен интерес от предявяване на исковете, като изрично се уточнява вида на предявените претенции. Взето е становище по молбата за конституиране на трето лице помагач и възприета позиция за неоснователност на същото.

На 30.12.2019г. е постъпил отговор на допълнителната искова молба, в който ответникът поддържа заявената вече позиция за недопустимост и неоснователност на претенциите, предвид липсата на ангажирани доказателства, свидетелстващи за извършени от него действия, с които да се пречи на упражняването правата на ищеца. В тази връзка е изложено и твърдението, че ответникът не си запазвал правото на строеж, а учредявал такова в полза на „Иксепшънъл“ЕООД, към което дружество следвало да бъдат насочени претенциите на ищеца. Тъй като ищецът отхвърлял тази възможност последното дружество следвало да бъде привлечено като трето лице помагач на страната на ответника.

             Основателно е искането за конституиране на трето лице помагач на страната на ответника, доколкото последният би могъл в случай на положително съдебно решение да предяви претенции срещу „Иксепшънъл“ЕООД, произтичащи от неизпълнение на техни договорености и в тази връзка за последното дружество също е налице интерес да подпомага главната страна.

Претенцията има правното си основание в чл.124 ал.1 ГПК.

            Относно въведените искания по доказателствата:

Представените от ищеца писмени доказателства, съдът намира за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява, че ще се установява наличието на посочените по-горе факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а  без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. 

 По доказателствената тежест:

             Ищецът носи доказателствена тежест да установи фактите, от които произтича правният му интерес. Ответникът носи  тежестта да установи  при условията на пълно доказване, фактите, от които произтича правото на строеж върху собствения на ищеца имот за изграждането на подробно описаните в исковата молба самостоятелни обекти.

 Мотивиран от горното, на основание чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд

 

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 05.02.2020г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

              ДОПУСКА представените от ищеца при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.

               КОНСТИТУИРА „Иксепшънъл“ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр.Несебър, административен център Сапфир ет.3 като трето лице помагач на страната на ответника.

              Задължава ответника да представи преписи от всички книжа по делото за връчване на третото лице –помагач в 3 дневен срок.

             ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от допълнителния отговор на ответника.

             СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

 

 

 

Съдия: