Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260025
гр. Севлиево, 28.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на двадесет
и осми септември
през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Гергана Божилова
при
секретаря Силвия Георгиева
и в
присъствието на прокурора…… като
разгледа докладваното от
съдията
Божилова А.Н. дело № 200 по описа
за 2020 година,
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят С.Х.Х. *** е обжалвал Наказателно
постановление № 19-0892-001307 от 12.12.2019 година на Началник Сектор към ОДМВР
Габрово, Сектор Пътна полиция - Габрово, с което на основание чл. 183, ал. 4,
т. 7, предложение първо от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50,00 лева за
извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4,
т. 7, предложение второ от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50,00 лева за
извършено нарушение на чл. 184, ал. 4, т. 7 от ЗДвП.
В жалбата се прави искане за отмяна на
наказателното постановление, като се изтъкват редица процесуални нарушения,
които жалбоподателят намира, че са извършени в хода на административно –
наказателното производство.
По делото не се явява представител на РУ
Севлиево. В
писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане
жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се
потвърди.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 19.05.2020 година. Жалбата е подадена на 26.05.2020 година, т.е. в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от
съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
Съгласно Заповед № 264з-2305 от 08.10.2019 година на Директора на ОД на МВР
– Габрово и План – разстановка рег. № 264р-15842 от 08.10.2019 година на
територията на гр. Севлиево била проведена специализирана полицейскта операция
по безопасност на движението и контрол на превозните средства с участие на
полицейски екипи от група „ОДПКПД“ на сектор „Пътна полиция“ – гр. Габрово, РУ
– Трявна и РУ – Дряново при ОД на МВР – Габрово за времето от 09:30 до 16:30
часа на 10.10.2019 година. Съгласно плана – разстановка свидетелите И.Д.П. –
полицейски инспектор в РУ на МВР – Дряново и мл. експерт С.П.П. – мл.
полицейски инспектор при РУ на МВР – Дряново работели по улици „С. Пешев“ и
„Никола Д. Петков“ в гр. Севлиево. Около 15:40 часа покрай свидетеля И.Д.П.
преминал лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ВТ *** ВР, при което свидетелят видял, че водачът на автомобила и пътника до него
не били с поставени обезопасителни колани. След като видял това, свидетелят П.
посочил на колегата си С.П., който бил застанал на разстояние от около 15 метра
от него, автомобила, за да го спре за проверка. Двамата имали предварителна
уговорка, ако свид. П. забележи водач без поставен обезопасителен колан, да
посочи автомобила на свид. С.П., който да го спре. Тази уговорка била направена
с цел да не се притесняват другите участници в движението. След като П.
възприел подадения сигнал от колегата П., същият подал стоп – палка по образец
на водача на автомобила. В това време и двамата полицейски служители видели как
водачът на автомобила преметнал през главата си предварително закопчания зад
гърба му колан. След като преустановил движението на автомобила свид. П. отишъл
при водача му и установил, че това бил жалбоподателя. П. обяснил на Х., че е
управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, след което пристъпил
към съставяне на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за
това нарушение. Тъй като свидетелите видели, че и пътника до шофьора бил без
поставен обезопасителен колан, свидетелят П. вписал в АУАН и това нарушение,
което квалифицирал като такова по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП. След съставянето на акта, същият бил
предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите
възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН № 562/10.10.2019
година жалбоподателят записал в графата за възражения, че когато полицаят го
спрял за проверка, същият имал обезопасителен колан, както и това, че не е
вярно съдържанието на акта. След това същият отказал да подпише акта. Това
наложило полицейските служители да се свържат с дежурния по ОДЧ при РУ на МВР –
Севлиево и да поискат съдействие от колегите
си от РУ – Севлиево. Във връзка с това на място пристигнал свидетелят П.А., в
присъствието на който жалбоподателят отказал да подпише АУАН и да му бъде
връчен препис от него. Тези обстоятелства били удостоверени с подписа на свид. А..
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление на Началник Сектор към ОДМВР Габрово, с № 19-0892-001307 от 12.12.2019 година, в обстоятелствената част на
което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от
актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна
страна за нарушенията, въз основа на което и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение
първо от ЗДвП е наложил на Х. глоба в размер на 50,00 лева и на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, предложение второ му е наложил глоба в размер на 50,00 лева.
По делото бяха разпитани двамата полицейски служители –
очевидци на деянието. Същите обясниха подробно как са констатирали деянието и
опровергаха с показанията си защитната теза на жалбоподателя, че е управлявал
автомобила с поставен обезопасителен колан. Свидетелят И.П. обясни, че той е
първият, който е възприел жалбоподателя да управлява автомобила без поставен
колан. Веднага след като е видял това, същият е посочил автомобила на колегата
си, който според предварителната им уговорка е следвало да го спре. П. заяви
също недвусмислено, че след като автомобилът е преминал покрай него, той ясно е
видял как жалбоподателят се е пресегнал и е поставил колана си, който
предварително бил закопчан зад гърба му. Това обстоятелство бе изтъкнато и от
свид. П., който също заяви, че първо е видял жалбоподателя без поставен колан,
а след това е видял как той го премята през главата си.
За оборване показанията на актосъставителя и свидетеля по
АУАН жалбоподателят ангажира показанията на свидетеля О.А.. Същият обясни, че на
инкриминираната дата е бил заедно с жалбоподателя, съпругата си и съпругата на
жалбоподателя в гр. Севлиево за празника на тиквата в града. По повод на
съставения АУАН свидетелят обясни, че след като са спрели С., полицейските
служители му казали, че ще му пишат фиш за „липса на светлини“. Казали му също
така, че са го видели от далеч, че кара без поставен колан, но решили да му
напишат „фиш за светлини, за да мине по – тънко“. Тогава жалбоподателят ги
попитал защо ще му пишат фиш за светлини и акт за колан, при условие че той има
такива. Тогава полицейските служители се ядосали и му казали, че след като се
заяжда, ще напишат по един фиш за всички колата за липса на колани, а на него
АУАН за колан. Свидетелят обясни пред съда, че от момента на спиране на
автомобила до идване на полицейския служител за започване на проверката, били
минали 5 минути, в които всички си били свалили коланите и отворили вратите на
колата, тъй като било топло. Докато С. бил при полицейския автомобил, за да му
съставят акт, единият от полицаите се върнал до колата и заявил, че тъй като С.
се заяждал, щял да напише фишове за липса на колани на всички пътници в колата.
В крайна сметка свидетелят каза, че на него, на съпругата му и на съпругата на С.
били съставени фишове за липса на поставени обезопасителни колани. Свидетелят А.заяви
и че не е видял на С. да му връчват АУАН.
В хода на производството бе разпитан и свид. П.А.. Същият
обясни, че е бил извикан, за да удостовери отказа на жалбоподателя да подпише
акта. При отиването си на място А. станал свидетел на отказа на жалбоподателя
да подпише акта, както и да му се връчи екземпляр от него, което същият
удостоверил с подписа си, който положил в графата Забележка: „Отказът на нарушителя
да подпише акта и/или разписката да получи препис от същия се удостоверява с
подписа на един свидетел:“.
В съдебно заседание жалбоподателят обясни, че когато е
бил спрян за проверка, е имал поставен обезопасителен колан, и че това, което
са казали полицаите, не е вярно. Според обясненията на жалбоподателя, когато
бил спрян за проверка, единият от полицаите отишъл при него и му казал, че нямал
колан. Жалбоподателят му отговорил, че има, при което полицейският служител му
казал, че тогава ще му състави фиш за светлини. Тъй като Х. не се съгласил,
полицаят му казал, че ще му състави акт за липса на поставен обезопасителен
колан и пристъпил към съставянето на такъв. В това време при колата пристигнал
другия полицай, който като разбрал, че жалбоподателят има възражения, отишъл
при пътуващите в автомобила му и им съставил фишове за липса на колани.
Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление
и установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно: посочени са имената и длъжността на
лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на
който е издадено НП, посочени са имената и длъжността на актосъставителя, както
и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т. 4
на чл. 57 от ЗАНН, описани са извършените нарушения, мястото на което са
извършени, законовите разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наложените
наказания, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд.
Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е
издало. Спазен е и визираният в чл.
34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Същото е
издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл.
189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47 от ЗАНН, с оглед приложените като доказателства по делото Заповед № 8121з-515
от 14.08.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Съобразно същата заповед
право да издават наказателни постановления за нарушения на ЗДвП имат
началниците на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - на обслужваната територия /т.2.7 от
заповедта/. Безспорно е, че издалият наказателното постановление П.С.П. е
началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово. Деянието е извършено
на територията на гр. Севлиево, който е в обслужваната територия на ОД на МВР –
Габрово, поради което и предвид цитираната по – горе заповед следва да се
приеме, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
Съдът счита, че и АУАН също е издаден от компетентно лице
– свидетелят С.П., който съгласно горецитираната заповед е оправомощен да
съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП /т. 1.4 от
заповедта/. Що се касае до оспорването на жалбоподателя, че актосъставителят няма
териториална компетентност да извършва проверка в района на гр. Севлиево, тъй
като е служител на РУ на МВР – Дряново, съдът намира същото за неоснователно,
тъй като с представената по делото Заповед на Директора на ОД на МВР – Габрово
от 08.10.2019 година /л. 12 от делото/ е разпоредено да се извърши СПО на
територията на Община Севлиево със сили и средства на сектор „ПП“ при ОДМВР –
Габрово, РУ – Трявна и РУ – Дряново по предварително изготвен план. От
представения План – разстановка е видно, че двамата полицейски служители –
актосъставителят С.П. и свидетеля по АУАН И.П. са били разставени да работят по
ул. „С. ***, където са констатирани и инкриминираните деяния. Т.е. същите са
изпълнявали служебните си задължения на територията на гр. Севлиево и в техните
правомощия е било съставяне на актове за установяване на административни
нарушения при констатирани нарушения по ЗДвП.
АУАН е съставен в срока по чл.
34, ал. 1, б. "в" от ЗАНН, в присъствие на нарушителя, при
условията на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН. След съставянето му същият му е бил предявен за подпис,
но същият е отказал да го подпише. Този негов отказ е бил удостоверен с подписа
на полицейския служител от РУ на МВР – Севлиево П.А.. Същият е удостоверил с
подписа си и отказа на жалбоподателя да му бъде връчен АУАН, което е видно от
разписката към АУАН за връчване на екземпляр от същия на нарушителя, където
свидетелят А. собственоръчно е записал, че жалбоподателя е отказал да му бъде
връчен акта. Тези обстоятелства бяха потвърдени и от самия свидетел А., който
заяви пред съда, че жалбоподателят е отказал да подпише акта, както е отказал
да получи и екземпляр от него.
Предвид изложеното до тук съдът счита, че в хода на
административнонаказателното производство по издаване на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и да водят до
незаконосъобразност на наказателното постановление.
Съдът счита, че нарушението по чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП, за което е санкциониран жалбоподателя, е доказано със
събраните по делото доказателства. Съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай съдът
счита, че не са налице доказателства по делото, с които да се опровергава и то
по категоричен начин изложеното в АУАН, поради което съдът намира, че актът е
редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в
него.
На следващо място съдът намира, че по отношение на
нарушението, в акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията
на чл.
42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 ЗАНН. И в АУАН, и в НП има достатъчна яснота и конкретика относно мястото,
датата на нарушението, дееца и в какво се изразява изпълнителното деяние на
нарушението. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства
на извършеното нарушение, което е описано с необходимата пълнота, и които
отразяват признаците от състава му. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява
конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно
конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение,
тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно
обстоятелствено. Както в акта, така и в НП са посочени и датата и мястото на
нарушението. В съставения АУАН деянието е квалифицирано по разпоредбата на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, а след това в
издаденото НП, също като такова по разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Самото нарушение е
описано, както словесно, така и с посочване на относимата правна квалификация,
както и съответната санкционна норма, като последните две са правилно
определени. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното
лице, за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да
организира адекватно защитата си.
От събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен за съда начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което е била
ангажирана и административно наказателната му отговорност. Съобразно цитираната
правна норма, водачите и пътниците в моторни ПС от категории M1, M2, M3 и N1,
N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните ПС са оборудвани. Нарушението е формално и се осъществява чрез
бездействие - неизползване на предпазните колани, с които МПС са оборудвани. От
разпита на актосъставителя и свидетеля по акта и от другите приложени по делото
доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал
процесния автомобил без поставен обезопасителен колан. От
показанията на актосъставителя и свидетеля по акта безспорно се установи според
съда, че жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан при управление
на автомобила си, което обстоятелство е било забелязано от полицейския служител
И.П., който е подал сигнал на колегата си да спре автомобила, за да състави акт
на водача му за това нарушение. Актосъставителят също заяви пред съда, че в
момента на подаване на стоп – палката по образец, същият ясно е видял, че
жалбоподателят е нямал поставен обезопасителен колан. В последствие, спирайки
автомобила на подадения сигнал, и двамата свидетели заявиха недвусмислено, че
са видели как жалбоподателят прехвърлил през главата си предварително
закопчания на гърба му колан, което обстоятелство още веднъж доказва факта, че
в момента на възприемането му от първия полицейски служител и след това в
момента на подаване на стоп – палката по образец за спиране, жалбоподателят е
управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан. В тази връзка съдът
намира показанията на свидетеля А.за заинтересовани, тъй като същият е седял до
водача, приятел е на същия и на него също му е бил съставен фиш за непоставяне
на обезопасителен колан. Съдът не намира основания да приеме показанията на полицейските служители за нелогични
и противоречиви. Няма данни по делото свидетелите да са в особени отношения с
жалбоподателя, което да ги мотивира да бъдат пристрастни.
Съобразявайки изложеното по – горе съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно в първата му част.
По отношение на второто нарушение, съдът го намира за
безспорно доказано, тъй като до шофьора се е возил пътника О.А., който е бил
без обезопасителен колан. Контролният орган, както и административно наказващия
орган обаче са приели неправилно, че водачът на МПС-то, в случая жалбоподателя Х.
е нарушил чл.
183, ал. 4, т. 7 ЗДвП и на основание същата разпоредба същият е наказан с
глоба в размер на 50, 00 лева. Съдът намира, че административно-наказващият
орган неправилно е приел като нарушена норма разпоредбата на чл.
183, ал. 4, т. 7 ЗДвП. Тази норма е санкционираща, докато материално-правната
норма, която вменява задължение на пътниците да пътуват в МПС с поставен
обезопасителен колан е разпоредбата на чл.
137а, ал. 1 ЗДвП, съгласно която: "Водачите и пътниците в МПС от категории
M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, са длъжни да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани". Неправилната квалификация на нарушението съставлява процесуално
нарушение, от категорията на съществените, поради което в тази част
наказателното постановление следва да бъде отменено.
Жалбоподателят претендира направените по делото разноски
за адвокатски хонорар. Видно от представения по делото Договор за правна защита
и съдействие адвокатският хонорар е в размер на 200,00 лева. Предвид изхода на
делото и отмяната на наказателното постановление в едната му част, наказващият
орган следва да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 100,00 лева.
По
отношение на посоченото в НП отнемане на 6 точки
съдът намира че следва да посочи, че отнемането на контролните точки се
извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл. 3, ал. 2 от
Наредбата, при
налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата /чл.6/, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни
точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на
закона /чл.157 от ЗДвП/ т.е „екс леге”
и същото има контролно – отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС
отнемането на контролните точки няма санкционен характер – същото не
представлява нито административно наказание, нито принудителна административна
мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на
закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните
точки, които се отнемат има удостоверителна функция. Т.е. контролните точки се
отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а
единствената възможност за тяхното възстановяване е неговото успешно обжалване
и отмяна на наложеното наказание. При отнемане на контролни точки съответния
административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като
поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното
нарушение.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0892-001307 от 12.12.2019
година на Началник сектор към ОДМВР – Габрово, Сектор „Пътна полиция“ в ЧАСТТА,
с която на С.Х.Х., ЕГН: **********,***, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение
второ от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00лв. /петдесет/ лева за
извършено нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0892-001307 от 12.12.2019
година на Началник сектор към ОДМВР – Габрово, Сектор „Пътна полиция“ В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА ОД на МВР – ГАБРОВО да заплати на С.Х.Х., ЕГН: **********,***
направените разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата от 100,00лв.
/сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: