Р Е
Ш Е Н
И Е № 7
Гр. Трън, 07.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-Трън, втори граждански състав, в
публичното съдебно заседание, проведено на девети април, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
при участието на секретаря Ренета Милтенова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 125/2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ- С.” ЕАД, с ЕИК ***, с адрес
гр. С., ***, представлявано от А.А. – Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт К.П.
срещу В.А.П., с ЕГН **********,*** и
настоящ адрес:***, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 3 958,09 лева.
Процесуалният представител на
дружеството-ищец твърди, че ответника е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответника е
клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
"Топлофикация С. АД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвят
от "Топлофикация С." ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и
водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им
в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират
тьрговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3
ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от "Топлофикация С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор" в
сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение", чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по конто
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този
смисъл, задължението на ответникът за заплащане на дължимите от нея суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в
забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата
фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е
установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в
45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г. „Топлофикация С." ЕАД начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от
2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет
страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се
съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и
извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез
осигуряване на интернет достьп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в
масивите на дружеството, който достьп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация С."
ЕАД на адрес: htpp:/toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка. Ответникът
е използвал доставяната от ищцовото дружество ТЕ през процесния период и към
настоящия момент не е погасил задължението си.
На основание
чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите
за ТЕ за процесния имот са начислявани от "Топлофикация С." ЕАД по
прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в
сградата - "Бруната България" ООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на чл.71 от Наредба
№2/28.05.2004г. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. За
топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, които ищцовото дружество
прилагат като доказателство, в покрепа на твърденията им, че сумите за топлинна
енергия са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота.
Искането
към съда е да признае за установено по отношение на ответника В.А.П. с ЕГН ********** и адрес: ***,
че дължи на ищцовото дружество сумата за
консумирана топлинна енергия в общ размер от 3 958,09 лева, от които главница: 3480,35 (три хиляди
четиристотин и осемдесет лева и тридесет и пет стотинки) лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2016г. до месец 04.2019г., за реално
потребена енергия, ведно със законната лихва от 13.02.2020г. до изплащане на вземането, 435,19 (четиристотин тридесет и пет лева и деветнадесет стотинки) лева
мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2017г. до 06.02.2020г., както и суми за дялово разпределение
от 36,54 (тридесет и шест лева и петдесет и четири стотинки) лева – главница за периода от месец
05.2017г. до месец 04.2019г., ведно със законната лихва от 13.02.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, и 6,01
лв. (шест лева и една стотинки) лева лихва за периода от 03.03.2017г. до 06.02.2020г., както и направените разноски за
държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.
С
Разпореждане №261 от 31.08.2020г. съдът, след като е приел, че исковата молба
отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК,
а предявените с нея искови претенции са процесуално допустими, е разпоредил
препис от същата, заедно с препис от приложенията към нея да се изпратят на
ответника, указвайки му възможността в едномесечен срок от получаването им да
подаде писмен отговор, неговото задължително съдържание, последиците от
неподаването му и от неупражняването на съответните права. Съдът изрично е
предупредил ответната страна, че ако в едномесечния срок не представи отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, за което е редовно
призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
съдът по искане на ищеца може да постанови неприсъствено решение.
Исковата молба с приложенията е връчена по
реда на чл.46 ал.2 от ГПК на 09.10.2020г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от адв.Р.Б.Н. от САК. В него се оспорва основателността на иска както
по основание, така и по размер. Сочи се, че предявените искове са допустими, но не основателни. Оспорват исковете като изцяло
неоснователни. Видно от представеното от ищеца Постановление за налагане на възбрана по изп. дело № 4713/2017 г. по описа на ЧСИ С.Х.,
както и от приложения към настоящия отговор Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 29.12.1991 г., ответникът е собственик само на 1/2 идеална част от процесния имот. Останалата
1/2 част се притежава от друго лице - А.С.П.. От това следва извода, че ответникът притежава
качеството клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ само
за половината от процесния имот, поради
което и отговаря за топлинна енергия съобразно квотата си в собствеността. На следващо място, оспорват исковата претенция по
размер. Считат, че същата е начислена
незаконосъобразно и претендираните от „Топлофикация С." ЕАД суми не съответстват по количествени и качествени
показатели на доставената в имота топлинна енергия. Не възразяват да бъде допусната съдебно-техническа експертиза,
доколкото е спорно количеството и качеството на доставяната услуга, а
посоченото обстоятелство е в доказателствена тежест на ищцовото дружество. Не оспорват, че претендираните от
ищеца суми съответстват на тези, които са начислени и фигурират в счетоводната
система на „Топлофикация С." ЕАД. Не оспорват, че за процесния период не е имало извършени плащания
от страна на ответника. В условията на евентуалност правят възражение за изтекла погасителна давност за част от търсените суми. Заявлението по чл. 410 ГПК, по което е образувано заповедното дело е подадено на 13.02.2020 г. В
задължителната за съдилищата съдебна практика
е безспорно, че вземанията на топлофикационните дружества за доставената от тях топлоенергия имат характер на „ периодични плащания " по
смисъла на чл. 111, б. „в" , поради което се погасяват с
изтичането на кратката, тригодишна давност. По тази причина в конкретния казус погасени по давност се явяват всички вземания на ищеца - за
главница, дялово разпределение и лихвите върху тях - за периода, предхождащ 13.02.2017 г. Молят съда да остави без уважение искането за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, тъй като обстоятелствата предмет на същата не са спорни по
делото. Иска се постановяване на
решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани. Моли съда да присъди на ответника направените по делото
разноски, както и тези в заповедното
производство.
В съдебното заседание ищцовото дружество
редовно призовано не се явява, чрез писмена молба от пълномощника си поддържа
исковата молба, иска присъждане на направени разноски по делото, представя
списък на разноските.
Ответникът В.А.П., редовно призован, не се
явява, процесуалният представител
представя становище в писмен вид, в което подробно развива неоснователността на
исковете по посочените в отговора на ИМ съображения. Представя списък на
направените разноски по делото и иска присъждането им в своя полза.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Ищцовото дружество „Топлофикация - С.“
ЕАД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 13.02.2020г.
до Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК против ответника В.А.П. за дължими суми за топлоенергия за
обект, находящ се в гр. С., ***, абонатен № ***, за периода от месец май 2016г.
до месец април 2019г. Въз основа на това заявление било образувано ч.гр.д. №20201110107682/2020г.
по описа на СРС, а впоследствие след изпращането му по компетентност на ТРС е
образувано ч.гр.д.20201740100087/2020г. по описа на ТРС, по което в полза на
заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №190/09.07.2020г.
против длъжника и настоящ ответник, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
постъпило възражение. По делото са представени и приети Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 10.02.2014г., договор от
28.05.2012г. при общи условия за доставка и монтаж на уреди за дялово
разпределение на ***, гр.С., както и извлечение от фактури на ищцовото
дружество за дължими суми от абонат с № ***, от което е видно, че в регистрите
на дружеството на адрес: гр. С. 1715, ***, е открита партида на името на В.А.П.,
с абонатен номер ***.
По делото е представен и приет договор
за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ/29.12.1991г., от който се
установява, че на 29.12.1991г. В.А.П. заедно с А.С.П. е придобил от община
Младост в гр.С. следния недвижим имот, представляващ апартамент № ***, на седмия
етаж, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 60,47 кв. м.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-счетоводна експертиза се установява
размерът на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по
отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало платени суми, относими към
исковия период. В заключението си е посочило, че за периода от месец 05.2016 г.
до месец 04.2019 г. за абонатен № ***,
стойността на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за апартамент ***, е
както следва: главница в размер на 3480,35 лева. Законната лихва за забава на
плащанията за периода от 15.09.2017г. до 06.02.2020г. върху сумата от
3 480,35 лева е 435,19 лева. За периода от м.05.2016г. до м.30.04.2019г.
сумата за разпределение на топлинната енергия от дружеството за топлинно
счетоводство / ФДР/ е в размер на 36,54 лв., а лихвата за забава на плащането и
за периода от 03.03.2017г. до 06.02.2020г. е в размер на 6,01 лева. Общо сумата
съвпада с тази посочена като цена на иска в размер на 3 958,09 лв. Погасените
суми по давност за главница за ползвана топлинна енергия, съобразена с чл.34 от
Общите условия на ищеца за датата на настъпване на изискуемостта на вземанията
с тригодишен давностен срок преди м.02.2017г. за процесния имот са в размер на
506,56 лева като главница и 199,16 лева лихва за забава за периода от
15.09.2017г. до 06.02.2020г. или общо
705,67 лева. Сумите, чиято изискуемост е настъпила след 13.02.2016г. и не
са погасени по давност и остават дължими за процесния период от месец 01.01.2017г.
до 30.04.2019г. са в размер на 3 010,33лв. Лихвата за забава на плащанията
от 15.09.2018г. до 06.02.2020г. върху главницата от 3010,33лв. е в размер на
242,09 лева. Общо непогасената част на ищеца е в размер на 3 252,42 лева. Сумите за дялово разпределение извън
погасителната давност са за 36,54 лева като главница и 6,01 като лихва за
забава. Според вещото лице счетоводството на ищцовото дружество за процесния
период е водено редовно, като всички изравнителни сметки, издадени от фирмата
за дялово разпределение, са въведени в счетоводството на ищеца по партидата на
ответника.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-техническа експертиза се установява,
че стойността на реално доставената топлинна енергия за процесния имот за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. възлиза на 3 516.89 лева. От
заключението се установява, че топломерът в сградата е преминал задължителните
метрологични проверки, а системата за дялово разпределение е въведена в
сградата – етажна собственост на 28.05.2012 г. Посочено е, че за процесния
период „Топлофикация - С.“ АД е подавала ежемесечно за разпределение на фирмата
за дялово разпределение нетната топлоенергия с приспаднати технологични разходи
в абонатната станция, като технологичните разходи са изчислявани съгласно т.
4.1 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. За процесния период няма подадени от ответницата възражения
срещу изравнителните сметки. На вещото лице са предоставени договори, сключени
между топлопреносното предприятие и фирмата за дялово разпределение, обслужваща
сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално
допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу
ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно
вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК е постъпило възражение. Искът за установяване на вземането е подаден
в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е
частично основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответникът В.А.П. е ползвал
през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е
разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните
суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането
и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като
установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и
пълно. За да се приеме, че ответникът дължи сумите, търсени от него като
стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че
ответницата е клиент на ТЕ и ако това бъде установено - да докаже размера на
вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ,
бр. 107/09.12.2003 г.) клиент
на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право
на ползване на топлоснабдявания имот.
На първо място, съдът намира за
безспорен факта, че ответникът е придобил правото на собственост върху ½
ид. ч. от имота, от което следва, че същия притежава качеството „клиент“ на
топлинна енергия за процесния имот по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на клиентите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение
на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. редът
и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им
сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от
което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
По делото не са ангажирани
доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът
приема, че Общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия,
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник. Касае
се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по
отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е
специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, които изискват писмено приемане на
Общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството Общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата. Начинът на разгласяване на Общите условия не се отразява на
тяхната валидност, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал.
3 ЗЕ, която предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с
предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. Ответницата не твърди да е упражнила правото си да
възрази по горепосочения начин срещу Общите условия, предвид което следва
извод, че ги приема. Общите условия на „Топлофикация - С.” ЕАД са общоизвестни
и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да
е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
В този смисъл съдът намира, че в
настоящия случай между страните съществува облигационно правоотношение, чието
съдържание е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за
да бъде уважен установителният иск, ищецът следва да докаже и размера на
претендираните задължения от ответника.
От заключението по допуснатата
съдебно - техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че размерът на задължението на ответникът за
процесния период и за процесния имот възлиза на 3 516.89 лева.
От заключението по допуснатата
съдебно - икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно
и компетентно дадено, се установява, че за процесния период размерът на
ползваната, но незаплатена топлинна енергия за апартамент ***, е както следва: главница
в размер на 3 480,35, законната
лихва за забава на плащанията за периода от 15.09.2017г. до 06.02.2020г. върху
сумата от 3 480,35 лева е 435,19
лева. За периода от м.05.2016г. до 30.04.2019г. сумата за разпределение на
топлинната енергия от дружеството за топлинно счетоводство / ФДР/ е в размер на
36,54 лв , а лихвата за забава на
плащането и за периода от 03.03.2017г. до 06.02.2020г. е в размер на 6,01 лева. Или общо сума в размер на 3 958,09 лв.
Когато вземането е срочно, то е
изискуемо на срока и длъжникът изпада в забава, ако не плати на падежа, без да
е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и
че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в
размер на законната лихва. През 30-дневния период от време вземането е
ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо. В ОУ
изрично се посочва, че неполучаването на съобщение за стойността на ТЕ не
освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В
случая, ответника има задължение да плати стойността на доставената и
използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася, поради което същия е в забава, за което по гореизложените
съображения не е нужна покана. Лихвата за забава върху главницата за процесния
период, изчислена от вещото лице, е 435,19 лева.
На основание чл. 86 ЗЗД ответникът
дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù
плащане.
При тези изводи съдът дължи
произнасяне и по направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла
в полза на ответника погасителна давност. На основание чл. 111 ЗЗД и
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, в
случая е приложима кратката погасителна давност, тъй като задълженията за
заплащане на доставена топлоенергия са повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Заявлението на ищцовото
дружество за издаване на заповед за изпълнение на това парично задължение,
което стартира процес относно вземането, е подадено в съда на 13.02.2020г.,
следователно погасени са по давност всички ликвидни и изискуеми преди 13.02.2017г.
вземания, т. е. тези, за които срокът за заплащане на фактурите съгласно Общите
условия е изтекъл преди тази дата. В хронологичен порядък съгласно посоченото
от вещото лице Б. П., погасената по давност част от претендираната главница е в
размер на 506,56 лева, а за
мораторната лихва за забава – 199,16
лева. Останали са непогасени 3 010,33
лева от главницата и 242,09 лева от лихвите и предвид факта,
че ответника е собственик на ½ ид. ч. от процесния имот, отговорността
на същия е за ½ от така посочените суми, а именно: 1505,16 лева – главница и 121,05
лева – лихва за забава, съобразно
дела му в съсобствеността на имота по арг. от чл. 30 ЗС.
До така посочените размери исковата
претенция е основателна.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Съдът, като съобрази, че делото е с
малък материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност,
намира, че в полза на ищцовото дружество следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 150,00 лева, от които: 50,00 лева - за
заповедното производство и 100,00 лева - за исковото производство. Към така
определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде прибавена и
заплатената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото производство в общ
размер на 158,32 лева, 375,00 лева – възнаграждение за вещи лица, като
съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер на 280,75 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът също има право на разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Същата доказва направени разноски в размер на 550 лева – адвокатско възнаграждение
съответно: 50 лева в заповедното производство и 500 в исковото производство, от
които ищцовото дружество следва да заплати сумата от 324.03 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.А.П.,
с ЕГН **********,***
и настоящ адрес:***, че дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ- С.” ЕАД , с ЕИК ***, с адрес гр. С., ***,
представлявано от А.А. – Изпълнителен директор, чрез юристконсулт К.П., сумата от 1 626,21
лева (хиляда шестотин двадесет и шест лева и двадесет и една стотинки), от
които 1505,16 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2017г.
до 30.04.2019г., за топлофициран имот, находящ се в
гр.С., п.к.1757, обл.С., ***, ведно със
законната лихва от 13.02.2020г. до изплащане на вземането, 121,05 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до
06.02.2020г., както и суми за дялово разпределение 36,54лв. главница за периода от месец 05.2017г. до месец април 2019г.,
ведно със законната лихва от 13.02.2020г. до окончателното плащане на
вземането, и 6,01 лева- лихва за
периода от 03.03.2017г. до 06.02.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата,
претендирана като главница за разликата над 1626,21 лева (хиляда
шестотин двадесет и шест лева и двадесет и една стотинки), до пълния
предявен размер от 3 958,09лв. лева
(три хиляди деветстотин петдесет и осем лева и девет стотинки) и за
мораторна лихва за забава за разликата между сумата от 121,05 лева (сто
двадесет и един лева и пет стотинки) до пълния предявен размер от 435,19 лева (четиристотин тридесет и пет
лева и деветнадесет стотинки), като погасен по давност.
ОСЪЖДА В.А.П.,
с ЕГН **********,***
и настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-
С.” ЕАД , с ЕИК ***, с адрес гр. С., ***, сумата
от 280,75 лева (двеста и осемдесет лева и седемдесет и пет стотинки ) –
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ-
С.” ЕАД , с ЕИК ***, с адрес гр. С., ***, ДА
ЗАПЛАТИ на В.А.П., с ЕГН **********,*** и настоящ
адрес:***, сумата от 324.03 лева (триста
двадесет и четири лева и три стотинки) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: