О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил, 08.10.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание на осми октомври
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Савова
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Костадинова
Калин Василев
като разгледа докладваното от съдия
Костадинова в. ч. гр. д. №450 по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. от ГПК.
Образувано е по
депозирана частна жалба от Б.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, насочена срещу определение №260028/17.08.2020
г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№1018 по описа на съда за
2020 г. в частта, с която е оставена без уважение молба вх.№260087/17.08.2020
г., депозирана от Б.Д.И. с искане да бъде освободен на основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на държавни такси и разноски по делото.
Частният
жалбоподател релевира доводи за неправилност на определението на районния съд в
обжалваната част. Поддържа, че към молбата е представил доказателства за
невъзможността му да заплати дължимите такси и разноски в производството с
оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК. Акцентира, че при уважаване на исковата
претенция съразмерно на уважената част, ще дължи заплащане на такси и разноски
по производството, макар същото да е иницирано от лице, освободено от заплащане
на такси и разноски. Моли за отмяна на определението в оспорваната част и
уважаване на молбата му с правно основание чл.83, ал.2 ГПК.
Кюстендилският окръжен съд, след
преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото
доказателства, съобрази следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация и е насочена
срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, което я прави процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна. Съображенията на съда в тази
насока са следните:
С обжалваното определение Районен съд
– Кюстендил е оставил без уважение молбата на ответника в производството по иск
с правно основание чл.150 СК за освобождаването му от заплащане на такси и
разноски в производството. Районният съд е аргументирал извода си за
неоснователност на искането с правно основание чл.83, ал.2 ГПК с
обстоятелството, че отговорността за съдебни разноски, извършени от другата
страна, се определя с оглед изхода на делото и няма отношение към предвидената
в чл.83, ал.2 ГПК възможност за освобождаване на страната от разноски при липса
на достатъчно средства за заплащането им. Приел е, че безплатният характер на
производството при уважено искане с правно основание посочената разпоредба не
обхваща дължимите към противната страна разноски, ако тя е направила такива и
отговорността ще бъде понесена съобразно правилото на чл.78 ГПК. Изложил е, че
аналогично е и положението при дължимост на държавна такса към бюджета на съда,
когато тя се определя съобразно изхода на спора, какъвто е именно конкретният
случай. Приел е, че съдът на този етап от производството не може да извърши
конкретна преценка за възможностите на ответника да заплати държавна такса, чиито
размер все още не е ясен, както и чиято дължимост зависи от изхода на спора.
Заключил е, че в случая ответникът не е лишен от право на правосъдие, доколкото
възможността на същия да брани правата си, не е обусловена от заплащане на
държавна такса, както и че същият не е направил доказателствени искания,
свързани с реализирането на разноски. По изложените доводи е оставил молбата с
правно основание чл.83, ал.2 ГПК без уважение.
Настоящият състав на въззивната
инстанция не споделя изложените от районния съд доводи за неоснователност на
искането на ответника за освобождаването му от заплащане на такси и разноски в
производството поради невъзможност за заплащането им.
Чл. 1, ал. 1 ЗДТ и чл. 71, ал. 1, вр.
чл. 73 ГПК предвиждат задължение за внасяне на държавна такса за всяко
производство пред гражданския съд, образувано по искане за защита или
съдействие на лично и имуществено право. По правило, ГПК изисква държавната
такса да се внесе авансово от лицето, сезирало съда и въздига това финансово
условие в абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на искането за
защита. Законът допуска и изключение от правилото. Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК,
когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или
разноски в производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда.
Когато осъденото лице обаче също е
освободено от заплащане на такси и разноски в производството, то е налице
ограничение в приложението на разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК. Изводът за
допустимо освобождаване и на ответника в производството от заплащане на такси и
разноски произтича от принципа на равенство на страните в гражданския процес
/чл.121, ал.1 от Конституцията на РБългария и чл.9 от ГПК/. Когато има
основание за освобождаване от държавна такса (по силата на закона или поради
съдебен акт), държавна такса не се дължи, без значение дали законът предвижда
задължение за авансовото й внасяне от лицето, отправило искането за защита или
финансовото задължение е според изхода на спора и за осъденото с решението
лице. За проведеното ограничение в прилагането на чл. 78, ал. 6 ГПК е без
значение и това, че част от основанията за освобождаване от държавна такса по
силата на закона са неприложими за ответника (например чл. 83, ал. 1, т. 1, т.
2, т. 4 ГПК и чл. 359 КТ), а чл. 83, ал. 2 ГПК се прилага само за ответници-
физически лица. Стига основание за освобождаване от държавна такса да
съществува не само за лицето, в полза на което е решено делото, но и за лицето,
осъдено с решението, чл. 78, ал. 6 ГПК не се прилага /в този смисъл Определение
№414/15.11.2018 г., постановено по ч.гр.д.№429/2018 г. ВКС/.
Изложеното обуславя извод за
неправилност на постановеното от РС – Кюстендил определение в обжалваната му
част. Същото ще бъде отменено и делото върнато на районния съд за произнасяне
по молбата с правно основание чл.83, ал.2 ГПК, депозирана от Б.Д.И..
За да постанови освобождаване от
дължащата се държавна такса, съдът трябва да се убеди, че са налице достатъчно
доказателства по смисъла на чл.83, ал.2 ГПК за това, като преценката в случая е
индивидуална с оглед дължимия размер на държавна такса и конкретните
обстоятелства, препятстващи възможността на лицето да я внесе. Съдът следва да
направи обоснован извод налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя
от внасяне на държавна такса въз основа на наличните доказателства за
имущественото му състояние, семейното му положение, възраст, здравословното му
състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за
изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на дължимата се държавна
такса.
Горното налага необходимостта на
молителя да бъдат дадени указания за представяне на декларация за материално и
гражданско състояние, която заедно с другите приложени към молбата писмени
доказателства да бъдат съобразени от районния съд при произнасяне по искането с
правно основание чл.83, ал.2 ГПК.
Мотивиран от изложените правни съображения,
Кюстендилският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№260028/17.08.2020 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№1018 по
описа на съда за 2020 г. в частта, в която е оставена без уважение молба
вх.№260087/17.08.2020 г., депозирана от Б.Д.И. с искане да бъде освободен, на
основание чл.83, ал.2 ГПК, от заплащане на държавни такси и разноски по делото.
ВРЪЩА делото на РС –
Кюстендил за произнасяне по молба вх.№260087/17.08.2020 г., депозирана от Б.Д.И..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.